Tag Archives: Digital

Прозрачност на предоставянето на държавната реклама: служебното правителство чете ли докладите за върховенство на правото?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Служебното правителство – по инициатива на служебния  министър на туризма Илин Димитров –   предлага промяна в Закона за обществените поръчки, с която рекламно съдържание в платформите да може да се публикува без обществена поръчка, съобщава Христо Николов в 24 часа. Министърът казал, че процедурите му били прекалено тромави  и не можел да прави спешни кампании.

Проектът за промени е огласен за обществено обсъждане във вторник,  срокът за общественото обсъждане  е 30 дни и ще приключи на 11 ноември. Ето и проектът:

В чл. 13, ал.1, т. 5, след думите „медийни услуги“ се поставя съюзът „и“ и се допълват думите „и при поръчки за услуги на платформа за споделяне на видеоклипове, които се възлагат на доставчици на платформи за споделяне на видеоклипове, включително услугите на социалните медии, при които съществената функционална възможност е посветена на предоставянето на широката общественост на програми и/или генерирано от потребителите съдържание.“

 В момента член 13 ал.1 т.5 ЗОП предвижда много спорно изключение от реда на ЗОП със следното съдържание:

5. при поръчки за закупуване на програмно време или осигуряване на предавания, които се възлагат на доставчици на медийни услуги;

То позволява на властта много години да осъществява така критикувания бартер публичен ресурс срещу позитивно отразяване.

И вместо тази врата да бъде затворена, служебното правителство  е побързало да  я  разшири  с нова възможност – реклама в платформите.

Това е скандално в контекста на Доклада за върховенство на правото за България, където този проблем е изрично е изведен на първа страница:

 “Липсата на ясна регулаторна рамка за гарантиране на прозрачност при разпределянето на държавната реклама продължава да буди безпокойство, въпреки че са предприети някои мерки за подобряване на прозрачността.” 

Поради огромната значимост, икономическо и политическо измерение на проблема, на него е посветена разпоредба в оповестения тази седмица проект на Европейски акт за свободата на медиите – член 24:

Член 24 Разпределение на държавната реклама

1. Публични средства или всяко друго възнаграждение или предимство, предоставено от публичните органи на доставчиците на медийни услуги за целите на рекламата се отпускат съгласно прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии и чрез открити, пропорционални и недискриминационни процедури.[…]

Общественото обсъждане трябва да завърши с отхвърляне на идеята на служебното правителство, а в отговор на Европейския акт за свободата на медиите да се преразгледа и разпоредбата на чл. 13 ал.1 т.5 ЗОП, която съвършено очевидно не отговаря на духа и буквата на чл. 24 от проекта – къде са тези прозрачни, обективни, пропорционални и недискриминационни критерии?

Нищо в мотивите и в оценката на въздействието дори не напомня за тежкия проблем, който България има, с непрозрачността на разпределяне на държавната реклама.

Служебното правителство е застанало здраво на страната на индустрията, облагодетелствана от непрозрачния ред, и това не е изненадващо. Но не е приемливо.

ЕС: Регламент (ЕС) 2022/1925 за достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (Акт за цифровите пазари)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В днешния Официален вестник на ЕС [OB L 265, 12.10.2022 г., стр. 1—66]  е обнародван DMA, Актът за цифровите пазари – част от пакета DMA- DSA.

… целта на настоящия регламент е да се допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар, като се установят правила, които да гарантират достъпността и справедливостта за пазарите в цифровия сектор като цяло и за бизнес ползвателите и крайните ползватели на основни платформени услуги, предоставяни по-специално от контролиращи достъпа предприятия.

На бизнес ползвателите и крайните ползватели на предоставяните от контролиращите достъпа предприятия основни платформени услуги следва да се предостави подходяща регулаторна защита в целия Съюз срещу нелоялните практики на контролиращите достъпа предприятия, за да се улесни трансграничната стопанска дейност в рамките на Съюза, като по този начин се подобри правилното функциониране на вътрешния пазар, както и за да се премахне съществуващата разпокъсаност или да се предотврати евентуалното възникване на разпокъсаност в конкретните области, обхванати от настоящия регламент.

Освен това, макар че контролиращите достъпа предприятия са склонни да приемат световни или поне общоевропейски бизнес модели и алгоритмични структури, те могат да възприемат, а в някои случаи са възприели, различни бизнес условия и практики в различните държави членки, което може да създаде различия между конкурентните условия за ползвателите на предоставяните от контролиращи достъпа предприятия основни платформени услуги, което е в ущърб на единния характер на вътрешния пазар.

Чрез сближаване на различните национални законодателства е възможно да бъдат премахнати пречките пред свободата на предоставяне и на получаване на услуги, включително услуги на дребно, в рамките на вътрешния пазар. Следователно на равнището на Съюза следва да се създаде целеви набор от хармонизирани правни задължения, за да се осигурят достъпни и справедливи цифрови пазари, характеризиращи се с присъствието на контролиращи достъпа предприятия в рамките на вътрешния пазар, в полза на икономиката на Съюза като цяло и в крайна сметка на потребителите в Съюза.

EK: Насоки за учителите и преподавателите за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Насоките за учители и преподаватели за справяне с дезинформацията и насърчаване на цифровата грамотност чрез образование предоставят практически насоки за учители и преподаватели, включително практически съвети, планове за дейности и бележки, основани на това, което работи по отношение на цифровата грамотност.

Те са ключова инициатива по Плана за действие за цифрово образование (2021-2027 г.) на Европейската комисия и са изготвени с помощта на специална експертна група.  Насоките се базират на  педагогическа експертиза за укрепване на уменията за критично мислене.

Една терминологична бележка.

При положение, че досега Европейската комисия работи с два термина – медийна грамотност (Директива за аудиовизуални медийни услуги) и цифрова компетентност (DigComp) – остава да гадаем защо сега Комисията въвежда нещо трето – цифрова компетентност.

Да бъдеш цифрово грамотен означава да знаеш как да използваш цифровите технологии за достъп, управление, разбиране, интегриране, комуникация, оценка, създаване и разпространяване на информация —по безопасен и подходящ начин. Освен това цифровата грамотност може да помогне на учениците активно да участват, да учат, да изграждат пълноценна кариера и да взаимодействат социално в съвременното общество. Поради това цифровата грамотност е предпоставка за развитието на активно и овластено цифрово гражданство.

Отговорността на платформите: съдбата на параграф 230 CDA ще се обсъжда във Върховния съд на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на САЩ e взел решение да разгледа два случая, които засягат отговорността на платформите за съдържанието онлайн, генерирано от потребителите, и за съдържанието, което потребителите виждат поради използваните алгоритми от страна на платформата – Gonzalez et al v Google и Taamneh, Mehier et al v Twitter et al.

Съдът ще се произнесе дали пар. 230 CDA трябва да бъде прилаган и в какъв обхват, а също дали пар. 230 CDA все още осигурява неотговорността на платформите при алгоритмичното препоръчване на съдържание.

Параграф 230 CDA е разпоредбата, която се отнася до неотговорността на посредниците по американското законодателство, “26-те думи, които съэздадоха интернет” (26 words that created the internet).

И двата казуса идват от Деветия апелативен съд, който е Апелативният съд на Западния бряг (Калифорния). И двата случая произтичат от трагични случаи – г-жа Гонзалес, 23-годишна американска гражданка, е убита при терористична атака в Париж, а ищците срещу Twitter, Taamneh, са роднини на жертва на друга терористична атака в Турция. По същество ищците в двете дела предявяват твърдения, че Twitter, Google и Facebook са отговорни, защото съдействат на извършителите да планират заедно и след това да извършат тези престъпления. Алгоритмичните действия на Google, Facebook и Twitter са в центъра на тези случаи.

Известни са и други случаи, напр. от Втори апелативен съд – Force v. Facebook , който включва израелски граждани, около 20 000 ищци, засегнати от тероризма в Израел. Според тях Facebook по същество създава терористична среда в Израел и те са жертви на терор отчасти заради Facebook.

Досега и по трите дела съдилищата казват, че пар.230 препятства отговорността на платформите. Но въпросът е в това, че съдиите са разколебани относно правната уредба, приета в ранните години на интернет. Най-консервативният член на Върховния съд – съдия Томас – през последните няколко години многократно призовава за преразглеждане на пар. 230 CDA за неотговорността на платформите.

Юристите са разтревожени, защото въпросът е твърде важен за бъдещето на интернет и не е ясно дали стесняването на полето на неотговорността няма да е фатално за свободата на изразяване онлайн. Към момента речта на омразата сама по себе си нe e незаконна в САЩ. От друга страна, дори сега има законни изказвания, които платформите заличават – а ако отпадне закрилата на пар. 230, те ще се намесват още по-видимо.

Илюстрация за ролята на пар. 230 е движението #MeToo: хора – често това са смели жени – казват, че са били сексуално тормозени и назовават насилника. Това е възможно само защото платформите не носят отговорност за клевета – в противен случай те щяха да са предпазливи, макар че всъщност казаното е вярно.

Трябва да се има още предвид, че левите и десните в САЩ могат да са срещу пар. 230 по различни причини: десните – защото наблюдваме т.нар. деплатформизация, дори срещу Тръмп, и това не им харесва; левите – напротив, защото платформите според тях са прекалено толерантни към фашизираната десница. Несъвместимите позиции на десните и левите в конгреса засега едва ли могат да се координират за нов закон по въпроса, според експерти. Затова погледите са към Върховния съд.

Законодателен акт за свободата на медиите – проект на регламент и препоръка

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вече е известен проектът на Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA, European Media Freedom Act).

Комисията предлага да се създаде нов независим Европейски съвет за медийни услуги, съставен от представители на  националните медийни регулатори. Съветът се предвижда да насърчава ефективното и последователно прилагане на медийната правна рамка на ЕС, по-специално като подпомага Комисията при изготвянето на насоки по въпроси, свързани с медийното регулиране. Той също така ще може да издава становища относно национални мерки и решения, засягащи медийните пазари и концентрациите на медийния пазар. Съветът също така ще координира националните регулаторни мерки по отношение на медии извън ЕС, които представляват риск за обществената сигурност, за да се гарантира, че тези медии не заобикалят приложимите правила в ЕС. Съветът  ще организира структуриран диалог между много големи онлайн платформи и медийния сектор, за да насърчи достъпа до разнообразни медийни предложения и да наблюдава съответствието на платформите с инициативите за саморегулиране, като Кодекса на ЕС относно дезинформацията.

В пакета има и Препоръка, съдържаща  най-добри практики, събрани от сектора и насочени към насърчаване на редакционната независимост и по-голяма прозрачност на собствеността. Препоръката предоставя инструментариум от доброволни мерки, които медийните компании да вземат предвид, като например условията за независимо създаване на редакционно съдържание, чрез овластяване на журналистите да участват в решаващи решения за функционирането на медиите, до стратегии за осигуряване на дългосрочна стабилност на новините производство на съдържание.

 
Предстои Европейският парламент и държавите-членки да обсъдят предложението на Комисията за регламент съгласно обикновената законодателна процедура. След като бъде приет, той ще бъде пряко приложим в целия Европейски съюз.  “Пряко приложим” не значи държавите нищо да не правят, напротив –  тежестта по прилагането е върху тях.

Целият пакет, подготвен от ЕК, е достъпен тук:

Questions and Answers on the European Media Freedom Act

Factpage: European Media Freedom Act

Factsheet: European Media Freedom Act

European Media Freedom Act Proposal and Recommendation

European Media Freedom Act Impact Assessment

Video of Vice-President Jourová on the Media Freedom Act

EC: инструменти на информационните технологии с цел подобряване на разпространението на информация относно ограничителните мерки на Съюза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Към темата за ефективното функциониране на санкционния механизъм на ЕС:

Ограничителните мерки, приети от Съвета на основание член 29 от Договора за Европейския съюз, както и член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз), са основен инструмент на външната политика на Съюза.

Широкото разпространение и лесният достъп до информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки, както и обменът на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията са съществено условие за ефективността на тези мерки.

Агресивната война на Русия срещу Украйна показва спешната необходимост от предприемане на действия, за да се даде възможност на държавите-членки и операторите да прилагат ограничителните мерки, приети от 24 февруари 2022 г. насам.

Ето защо с решение на Съвета се определя сума (450 000 евро) за  подкрепа на  разработването на приложения и бази данни, необходими за предоставяне на информация относно действащите в Съюза ограничителни мерки и за осигуряване на лесен достъп до тази информация, по-специално за операторите, участващи в тяхното прилагане, както и разработването на инструменти на информационните технологии, позволяващи сигурен обмен на информация между държавите членки, заинтересованите страни и Комисията.

Френският регулатор по конкуренцията се противопостави на сливането на TF1 и M6

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересен случай, показващ изключителната роля на конкурентните регулатори в държавите от ЕС в защита на медийния плурализъм, broadbandtvnews информира.

Френският орган за защита на конкуренцията се проитвопостави на предложеното сливане между TF1 и M6. Двата телевизионни оператора са се отказали от сливането си,  след като са обсъдили   предложените от регулатора мерки  и ги отхвърлят като несъстоятелни.

Председателят на конкурентния регулатор е съобщил в телевизионно изявление,   че “операцията не е възможна в настоящия си вид, защото би създала ултрадоминиращ играч в телевизионната реклама“ с  повече от 70% от общите рекламни приходи.

Новият субект TF1-M6 „би имал и много силна пазарна мощ върху разпространението от доставчиците на интернет услуги и щеше да може не само да наложи, но и да увеличи тарифите си във вреда на зрителите“.

Тезата, че сливането на телевизии ще помогне срещу конкуренцията от американски платформи, според регулатора не е аргумент, защото  „платформите се насочват към таргетирана реклама, те знаят всичко за вас… и са насочени към хора, които не гледат една и съща програма по едно и също време“.

DSA очаква гласуване в Съвета

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

1. На 16 декември 2020 г. Комисията изпрати своето предложение за Законодателен акт за цифровите услуги до Съвета въз основа на член 114 от ДФЕС.

2. Европейският надзорен орган по защита на данните даде своето становище на 10 февруари 2021 г.

3. Европейският икономически и социален комитет даде своето становище на 27 април 2021 г.

4. Комитетът на регионите даде своето становище на 30 юни 2021 г.

5. На 5 юли 2022 г. Европейският парламент прие своята позиция на първо четене относно предложението на Комисията. След като Парламентът одобри корекция на тази позиция на своята пленарна сесия от 12 до 15 септември 2022 г., резултатът от гласуването в Европейския парламент отразява постигнатото компромисно споразумение между институциите.

6.  Комисията подкрепя актуалната версия. Изявлението на Комисията ще бъде публикувано в серия С на Официален вестник на Европейския съюз. Изявлението на Дания за протокола от Съвета декларира подкрепа, като изразява съжаление, че регламентът не определя допълнителни отговорности за доставчиците на онлайн пазари по отношение на безопасността на продуктите. Според Дания  отговорностите, посочени в регламента, не съответстват на ключовата роля, която онлайн пазарите играят при разпространението на продуктите.  Възможно е до европейските потребители да достигат опасни и незаконни продукти от трети държави. Прави впечатление, че Дания, много въздържана по отношение на ново законодателство, в случая е настоявала за по-широк обхват на DSA.

7. Поради това Комитетът на постоянните представители се приканва да потвърди съгласието си и да предложи на Съвета да одобри позицията на Европейския парламент.

8. Ако Съветът одобри позицията на Европейския парламент, законодателният акт ще бъде приет. След като бъде подписан от председателите на Европейския парламент и на Съвета, законодателният акт ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз.

DSA/ Законодателен акт за цифровите услуги: коригиран текст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е последна   коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Politico

Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г.,  с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.