Tag Archives: Digital

Инфлуенсърите в Нидерландия вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От сайта на EPRA, Европейска платформа на медийните регулатори:

Считано от 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове, трябва да се регистрират и да спазват медийния закон в Нидерландия. 

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи, които са публикували поне 25 видеоклипа през последните две години, ще бъдат първите, които ще попаднат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).

Целта на тези нови разпоредби е да накарат инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено непълнолетните, и да ги предпазят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност на качваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Stichting Reclame Code;
  • Съобразявайте се с правилата  за защита на  децата (NICAM);
  • Означете се – зрителите трябва да знаят кой сте.

За тези, които имат намерение да качват видеоклипове онлайн, регулаторът предлага на сайта си  „Registration Check,  Проверка за регистрация“  – за да знаят еднозначно  дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

Все още инфлуенсърите не трябва да изпълняват всички изисквания, предвидени за медиите, но на  по-късен етап CvdM ще разшири  надзора до по-широки задължения, предвидени в Холандския закон за медиите (европейски   квоти, достъпност, реч на омразата).

Първи доклад на Мета за правата на човека

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През март 2021 г. Meta прие  Политика за правата на човека, в която се ангажира  да докладва ежегодно за това как компанията се справя  с  влиянието  си върху правата на човека, включително  действията, които Мета предприема в тази насока.

През седмицата беше публикуван първият доклад на Мета за периода  от 1 януари 2020 г. до 31 декември 2021 г.

Мета се ръководи от разбирането, че “хората имат   граждански, социални, културни, политически и икономически права. Освен основните човешки права като достъп до храна, чиста вода, подслон и здраве, има и права на личен живот, свобода на изразяване, равенство и свобода от дискриминация. Всички човешки права са взаимозависими. Например правото на личен живот е предпоставка за   упражняване на свободата на изразяване онлайн. Правата на човека са неотменими и неделими.” Мета прилага  Facebook Community Standards, Instagram Community Guidelines, WhatsApp Terms of Service,  Responsible Supply Chain Program, Facebook’s Privacy Principles, Law Enforcement Guidelines,  Data Policy, Responsible AI ,  Diversity and Inclusion Principles.

Докладът започва с препратка към Всеобщата декларация за прата на човека на ООН.

Текстът на първия доклад на Мета

DSA: механизъм за реагиране при кризи, член 27а

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

EDRi и 38 неправителствени  организации, между които  EU DisinfoLab,  ARTICLE 19 и др., изразиха сериозна загриженост по отношение на „механизма за реагиране при кризи“ в нов член 27a от Регламента за цифровите услуги (DSA), който беше предложен от Европейската комисия като част от преговорите по време на триалозите. 

 

По-обстоятелствена аргументация:

Предложеният механизъм представлява прекалено широко овластяване на Европейската комисия да обявява едностранно извънредно положение в целия ЕС. Това би позволило широкообхватни ограничения на свободата на изразяване и на свободния достъп до и разпространение на информация в Съюза.

Предложеният „механизъм за реагиране при кризи“ в нов член 27a DSA трябва – най-малкото – да зачита международните стандарти за правата на човека за законност, легитимност, необходимост и пропорционалност. Конкретно това означава, че:

  • Решенията, които засягат свободата на изразяване и достъпа до информация, особено по
    време на криза, не могат да бъдат законно взети само от изпълнителната власт. Изисква се парламентарен контрол и съдебен контрол за наличието и продължителността на обявеното извънредно положение, за да се избегнат злоупотреби“. Следователно всякакви кризисни мерки, включително решението дали действително се приема, че кризата е настъпила, следва да бъдат под контрола на Европейския парламент възможно най-скоро след приемането му.
  • Дефиницията на криза (пандемии, тероризъм или „възникващи конфликти“) трябва да отговаря на принципите на яснота и конкретност и не трябва да дава правомощия на Комисията да поддържа кризисни мерки в продължение на години.
  • Предложеният механизъм трябва да включва времево ограничение за антикризисните мерки . То не следва да дава на Комисията едностранните правомощия да ограничава почти постоянно публичния достъп до и разпространението на информация, докато не бъде оспорено в съда. Всяка извънредна мярка трябва да съдържа кратка клауза за прекратяване на действието, която може да бъде преразгледана от Европейския парламент.
  • Ние приветстваме факта, че разпоредбата изисква кризисните мерки да бъдат „стриктно необходими и пропорционални“, но се съмняваме дали Комисията е правилният орган, който да направи такава оценка едностранно , особено по време на политически натоварени времена и под силен политически натиск от страна на държавите-членки. Вместо това тази оценка трябва да бъде извършена от независим съдебен орган или съд; и не само веднъж, а на редовни, кратки интервали, докато са в сила мерките.
  • Кризата или опасността трябва да са изключителни до такава степен, че редовните мерки, установени от националните конституционни порядки или международните закони за правата на човека, да са „явно неадекватни“.

В допълнение:  Когато малка шепа преговарящи едностранно добавят такива нови разпоредби по време на триалози при закрити врата, те го правят без мандат и малка демократична легитимност. Това заобикаля демократичния процес, възпрепятства обществения контрол и дебат и изключва останалите 700+ избрани членове на Европейския парламент от участие в разискванията.  Единствената им възможност да не се съгласят с тези широки изпълнителни правомощия е да се противопоставят изцяло на DSA – избор, който малко хора вероятно биха искали да направят.

Гласуваният чл.27а:

Член 27а

Механизъм за реагиране при кризи

1.  При възникване на криза Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да приеме решение, с което да изиска от един или повече доставчици на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки да предприемат едно или няколко от следните действия:

a)  оценяване дали и ако това е така, до каква степен и как функционирането и използването на техните услуги значително допринася или има вероятност да допринесе значително за сериозна заплаха, както е посочено в параграф 2;

б)  установяване и прилагане на конкретни, ефективни и пропорционални мерки, като например предвидените в член 27, параграф 1 или член 37, параграф 2, за предотвратяване, премахване или ограничаване на всеки такъв принос към сериозната заплаха, установена съгласно буква а) от настоящия параграф;

в)  докладване на Комисията до определена дата или на редовни интервали, посочени в решението, относно оценките, посочени в буква а), точното съдържание, изпълнението и качественото и количественото въздействие на специфичните мерки, предприети съгласно буква б), както и всеки друг въпрос, свързан с тези оценки или мерки, както е посочено в решението.

При определянето и прилагането на мерки съгласно буква б) от настоящия параграф доставчикът или доставчиците на услуги надлежно отчитат степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата.

2.  За целите на настоящия член се счита, че е настъпила криза, когато извънредни обстоятелства водят до сериозна заплаха за обществената сигурност или общественото здраве в Съюза или в значителна част от него.

3.  При вземане на решението, посочено в параграф 1, Комисията гарантира, че са изпълнени всички посочени по-долу изисквания:

a)  изискваните в решението действия са строго необходими, обосновани и пропорционални, като се вземе предвид по-специално степента на сериозната заплаха, посочена в параграф 2, неотложността на мерките и действителните или потенциалните последици за правата и законните интереси на всички засегнати страни, включително възможното неспазване на основните права, залегнали в Хартата;

б)  в решението се определя разумен срок, в рамките на който трябва да се предприемат конкретните мерки, посочени в параграф 1, буква б), като се има предвид по-специално неотложността на тези мерки и времето, необходимо за подготовката и изпълнението им;

в)  действията, изисквани от решението, са ограничени до период, който не надвишава три месеца.

4.  След приемането на решението, посочено в параграф 1, Комисията взема без ненужно забавяне всички посочени по-долу мерки:

a)  уведомява доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението, за решението;

б)  прави решението публично достояние;

в)  информира Европейския съвет за цифровите услуги за решението, приканва го да представи становището си по него и го информира за всяко последващо развитие, свързано с решението.

5.  Изборът на конкретни мерки, които да бъдат предприети съгласно параграф 1, буква б) и параграф 7, втора алинея, се оставя на доставчика или доставчиците, до които е адресирано решението на Комисията.

6.  Комисията може по своя собствена инициатива или по искане на доставчика да започне диалог с него, за да определи дали с оглед на конкретните обстоятелства, свързани с доставчика, предвидените или приложените мерки, посочени в параграф 1, буква б), са ефективни и пропорционални за постигането на преследваните цели. По-специално Комисията гарантира, че мерките, предприети от доставчика на услуги съгласно параграф 1, буква б), отговарят на изискванията, посочени в параграф 3, букви а) и в).

7.  Комисията наблюдава прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно решението, посочено в параграф 1 от настоящия член, въз основа на докладите, посочени в буква в) от същия параграф, и всяка друга относима информация, включително информацията, която може да поиска съгласно член 31 или член 52, като взема предвид развитието на кризата. Комисията докладва редовно на Европейския съвет за цифровите услуги за това наблюдение най-малко веднъж месечно.

Когато Комисията счита, че предвидените или приложените специфични мерки съгласно параграф 1, буква б) не са ефективни или пропорционални, тя може с решение, след консултация с Европейския съвет за цифровите услуги, да изиска от доставчика да преразгледа определянето или прилагането на тези конкретни мерки.

8.  Когато е целесъобразно с оглед на развитието на кризата, Комисията, като действа по препоръка на Европейския съвет за цифровите услуги, може да измени решението, посочено в параграф 1 или в параграф 7, втора алинея, като:

a)  отмени решението и когато е целесъобразно, изиска от много голямата онлайн платформа или много големите онлайн търсачки да престанат да прилагат мерките, установени и изпълнявани съгласно параграф 1, буква б) или параграф 7, втора алинея, по-специално когато основанията за тези мерки вече не съществуват;

б)  удължи срока, посочен в параграф 3, буква в), с не повече от три месеца;

в)  отчете опита, придобит при прилагането на мерките, по-специално възможното неспазване от мерките на основните права, залегнали в Хартата.

9.  Изискванията на параграфи 1 – 6 се прилагат за решението и неговото изменение, посочени в настоящия член.

10.  Комисията отчита в максимална степен препоръките на Европейския съвет за цифровите услуги съгласно настоящия член.

11.  Комисията докладва на Европейския парламент и на Съвета ежегодно след приемането на решения в съответствие с настоящия член и във всеки случай три месеца след края на кризата относно прилагането на специфичните мерки, предприети съгласно тези решения.

САЩ: модериране на онлайн речта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

image

Techdirt:

Тексас, Флорида и Ню Йорк са единствените щати досега, приели такива закони, но  Флорида и Тексас чакат съдилищата да се произнесат.

Искания за регулиране идват от двете страни на политическия спектър. Републиканците внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да хостват реч.  Демократите внасят законопроекти, за да принудят уебсайтовете да цензурират реч. И понякога те се обединяват, за да прокарат ужасно, опасно, противоконституционно законодателство „ за децата“.

В Politico  Ребека Керн e обобщила опитите на щатските законодатели в цялата страна да прокарат тези закони –  почти всички от които вероятно са противоконституционни. Картата илюстрира невероятно нелепата морална паника в социалните медии.

DSA и DMA – гласувани в ЕП

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Парламентът проведе окончателното гласуване на новия Закон за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA) , след споразумение, постигнато между Парламента и Съвета съответно на 23 април и 24 март.

Законът за цифровите услуги беше приет с 539 гласа „за“, 54 „против“ и 30 „въздържал се“. Законът за цифровите пазари – с 588 „за“, 11 „против“ и 31 „въздържал се“.

Това, което е незаконно офлайн, трябва да бъде незаконно и онлайн

Законът за цифровите услуги (DSA) включва задължения за доставчиците на цифрови услуги за справяне с разпространението на незаконно съдържание, онлайн дезинформация и други рискове за обществото. Тези изисквания са пропорционални на размера и рисковете, които платформите представляват за обществото.

Новите задължения включват:

  • Нови мерки за противодействие на незаконното онлайн съдържание и задължения за платформите да реагират бързо , като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните;
  • Засилена проследимост и проверки на търговците на онлайн пазарите , за да се гарантира, че продуктите и услугите са безопасни; включително усилия за извършване на произволни проверки дали незаконното съдържание се появява отново;
  • Повишена прозрачност и отчетност на платформите , например чрез предоставяне на ясна информация относно модерирането на съдържанието или използването на алгоритми за препоръчване на съдържание (така наречените системи за препоръчване); потребителите ще могат да оспорват решенията за модериране на съдържание;
  • Забрани за подвеждащи практики и определени видове насочени реклами, като тези, насочени към деца и реклами, базирани на чувствителни данни. Така наречените „тъмни модели“ и подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите, също ще бъдат забранени.

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона или повече потребители месечно), които представляват най-висок риск, ще трябва да спазват по-строги задължения, наложени от Комисията. Те включват предотвратяване на системни рискове (като разпространение на незаконно съдържание, неблагоприятно въздействие върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психичното здраве) и подлагането на независими одити . Тези платформи също ще трябва да предоставят на потребителите избор да не получават препоръки въз основа на профилиране. Те също така ще трябва да улеснят достъпа до своите данни и алгоритми на властите и проверените изследователи.

Следващи стъпки

След като бъдат официално приети от Съвета през юли (DMA) и септември (DSA), и двата акта ще бъдат публикувани в Официален вестник на ЕС и ще влязат в сила двадесет дни след публикуването.

DSA ще бъде пряко приложим в целия ЕС и ще се прилага петнадесет месеца или от 1 януари 2024 г. (което от двете настъпи по-късно) след влизането в сила. Що се отнася до задълженията за много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки, DSA ще се прилага по-рано – четири месеца след като са били определени като такива от Комисията.

DMA ще започне да се прилага шест месеца след влизането му в сила.

Прессъобщението

Adopted texts (05.07.2022)

DSA

DSA влиза за гласуване в Европейския парламент през юли

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията на Европейския парламент за вътрешния пазар IMCO одобри споразумението с държавите относно Закона за цифровите услуги (DSA). Уреждат се:

  • основни стандарти за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите; 
  • нови задължения за платформите, пропорционални на техния размер и обществените рискове, които създават; 
  • ред потребителите  да докладват за незаконно съдържание, след което платформите ще трябва да действат бързо. 
Според прессъобщението на IMCO новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на рисковете за обществото, които създават. Съгласно новите правила онлайн платформите  ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще бъдат упълномощени да докладват за незаконно съдържание онлайн, а платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отчетни, например като позволяват на потребителите да бъдат информирани за това как съдържанието им се препоръчва. Много големите онлайн платформи ще трябва да предоставят на потребителите поне една опция, която не се основава на профилиране. Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни.

Много големи онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще подлежат на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска на своите услуги, включително разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните ефекти върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн или алгоритми.

Европейската комисия ще има изключителни правомощия да контролира и да изисква от много големи онлайн платформи да се съобразяват. Той може да инспектира помещенията на платформата и да получи достъп до нейните бази данни и алгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени за окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС. Регламентът за DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Text of the provisional agreement – Digital Services Act

Борба с дезинформацията за COVID-19: отчети на платформите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Платформите отчитат своите мерки за ограничаване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през март и април 2022 г. и представят данни за резултатите от действията си.

Платформите съобщават за намаляване на нарушенията.

Докладите могат да бъдат прочетени тук.

Публикуван е ревизираният кодекс за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува ревизирания (в официалния превод – укрепен)  Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Той е подписан от 34 заинтересовани страни, включително основни интернет платформи като Meta, Google, Twitter, TikTok, Microsoft и други технологични дружества и представители на гражданското общество.

Официалното прессъобщение сочи, че актуализираният кодекс има за цел да се преодолеят недостатъците на предишния кодекс с по-силни и по-подробни ангажименти и мерки, които се основават на оперативните поуки, извлечени през последните години. По-конкретно, новият кодекс съдържа ангажименти за:

  • Разширено участие: кодексът не е насочен само към големите платформи, но включва и различни участници, които имат роля за смекчаване на разпространението на дезинформация, и е отворен за присъединяване от нови участници;
  • Намаляване на финансовите стимули за разпространение на дезинформация, като се гарантира, че разпространителите на дезинформация не се възползват от приходите от реклама;
  • Обхващане на нови манипулативни поведения, като фалшиви профили, ботове или злонамерени дълбинни фалшификати, разпространяващи дезинформация;
  • Предоставяне на потребителитена по-добри инструменти за разпознаване, разбиране и сигнализиране на дезинформацията;
  • Разширяванена проверката на факти във всички държави от ЕС и на всички езици на ЕС, като се гарантира справедливо възнаграждение на проверителите на факти за тяхната работа;
  • Гарантиране на прозрачна политическа реклама, като се предоставя възможност на потребителите лесно да разпознават политическите реклами благодарение на по-доброто етикетиране и информация за спонсорите, разходваните средства и периода на показване;
  • Оказване на по-добра подкрепа на изследователите, като се подобрява достъпът им до данните на платформите;
  • Оценяване на собственото въздействиечрез стабилна рамка за мониторинг и редовно докладване от платформите относно начина, по който изпълняват ангажиментите си;
  • Създаване на център за прозрачност и работна групаза лесен и прозрачен преглед на прилагането на кодекса, като по този начин последният се поддържа пригоден за бъдещето и за използване по предназначение.

Както е известно, ЕС прилага “двойна предпазна мрежа” по отношение на дезинформацията – законодателни и незаконодателни мерки. Законодателните мерки са представени на първо място от  DSA.

Страните, присъединили се към кодекса,  имат 6 месеца, за да изпълнят ангажиментите и мерките, предвидени в него. В началото на 2023 г. те ще предоставят на Комисията първите си доклади за изпълнението. Като взема предвид експертни съвети и подкрепа от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA) и Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO), Комисията редовно ще оценява напредъка, постигнат в прилагането на Кодекса, въз основа на подробните качествени и количествено отчитане, очаквано от подписалите.

Създадената оперативна работна група ще наблюдава, преразглежда и адаптира ангажиментите с оглед на технологичното, общественото, пазарното и законодателното развитие. Тя ще заседава при необходимост и най-малко на всеки 6 месеца.

Още информация

Подписалите:

Digital News Report 2022

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Публикуван е поредният доклад  за цифрови новини Digital News Report 2022 на Института Ройтерс. Той очертава ключовите проблеми, пред които е изправена индустрията в момент на дълбока несигурност и бързи промени. В сравнение с доклад 2021 се очертава  малко по-малко оптимистична картина, се казва в доклада. Макар че група от първокласни издатели на новини в целия свят отчитат рекордни цифрови абонаменти и нарастващи приходи, в по-общ план интересът към новините и цялостното потребление на новини е намалял значително в много страни, докато доверието е спаднало почти навсякъде – въпреки че най-вече остава по-висок, отколкото преди началото на кризата с коронавируса. Виждаме също така умората от новини – не само около COVID-19, но и около политиката и редица други теми – като броят на хората, които активно избягват новините, се увеличава значително. Появи се нова заплаха за глобалната сигурност под формата на нахлуването на Русия в Украйна. Това събитие ясно увеличи потреблението на новини във всички новинарски източници, но второ проучване на Digital News Report в пет държави, проведено в началото на април, показа допълнителни нива на селективно избягване, дори в страни като Полша и Германия, които са били пряко засегнати от конфликта. Докладът съдържа специална глава на въздействието на кризата в Украйна и отношението към медийното отразяване.  

Частта за България е написана от Стефан Антонов. През 2021 г. приключи 12-годишният мандат на премиера Бойко Борисов, което породи надежди за по-голяма медийна независимост в България.  Един оптимистичен знак беше санкционирането на Делян Пеевски, олигарх  и бивш медиен магнат, отдавна смятан за една от най-големите заплахи за свободата на медиите в България,  от Министерството на финансите на САЩ през юни 2021 г.  Но само 15% от хората в нашето проучване смятат, че българският медиен сектор в момента е свободен от неправомерно влияние от страна на бизнеса или политиката, отчасти поради ефектите от ерата на Борисов. Обществената Българска национална телевизия (БНТ), която години наред се смяташе за рупор на премиера Борисов, отговори на смяната на правителството, като смени лоялността си за една нощ, смята авторът. Подобно поведение на частните компании изглежда по-изненадващо. Когато Нова   и BTV бяха закупени през последните години от медийни групи извън България, имаше надежди, че това може да помогне за независимостта им. С Нова това до голяма степен е така. Но много други медии изглежда все още се фокусират повече върху собствените си връзки с политическата власт, отколкото върху журналистиката,  предоставят на новото правителство практически неограничено ефирно време и изглежда, в някои случаи, действат като правителствени комуникационни платформи,  се казва в доклада. Икономическата крехкост на сектора може да обясни желанието на всички собственици на медии да останат близо до властта.

DSA пред приемане

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В четвъртък парламентарната комисия за вътрешния пазар  (Internal Market Committee) на ЕП обяви     постигнатото споразумение   с държавите от ЕС относно  Законодателния акт за цифровите услуги (DSA).

DSA заедно с Digital Markets Act (DMA)  определят   стандартите за по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за потребителите и за равнопоставеност на компаниите за години напред.

Новите правила въвеждат нови задължения за онлайн платформите, пропорционални на техния размер и на обществените рискове, с които са свързани. Микро- и малките компании ще имат допълнително време да се съобразят с правилата и ще бъдат обект на  изключения.

Санкциите за неспазване могат да достигнат до 6% от световния оборот на платформите. Прессъобщението на сайта на Европейския парламент се спира и на някои акценти:

По-безопасни онлайн пазари и прозрачни платформи

Съгласно новите правила онлайн платформите – като социалните медии и пазарите – ще трябва да предприемат мерки за защита на своите потребители от незаконно съдържание, стоки и услуги. Потребителите ще имат право да съобщават за незаконно съдържание онлайн и платформите ще трябва да действат бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните.

Онлайн платформите ще бъдат задължени да бъдат по-прозрачни и по-отговорни, в частност като  информират как   се препоръчва съдържанието.  Въвеждат се и допълнителни правила за онлайн рекламата, включително забрана за използване на чувствителни данни или насочване към непълнолетни. Ще бъдат забранени  подвеждащи практики, насочени към манипулиране на избора на потребителите.

Задължения за много големи платформи и търсачки

Много големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона потребители или повече) ще трябва да спазват по-строги задължения за защита на потребителите от незаконно съдържание и стоки. Всяка година те ще бъдат подложени на независими одити и ще трябва да извършват оценки на риска за своите услуги, включително относно: разпространението на незаконно съдържание, разпространението на дезинформация, неблагоприятните последици за основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола или психическото здраве. Те ще трябва да се справят с тези рискове, например чрез адаптиране на своя дизайн илиалгоритми.

Очаква се както Законът за цифровите услуги, така и Законът за цифровите пазари да бъдат поставени на окончателно гласуване в парламента през юли, преди да бъдат официално приети от Съвета и публикувани в Официален вестник на ЕС.

DSA ще влезе в сила 20 дни след публикуването и разпоредбите ще започнат да се прилагат петнадесет месеца след това.

Още информация