Майкъл Гайст, професор по интернет право в Отава, пише за публикувания през април Законопроект за онлайн новините или т.нар. законопроект С-18. Това е канадски паралел на сродното право, създадено за медиите по отношение на определени интернет компании (доставчици на услуги на информационното общество) с Директива 2019/790, член 15 – Закрила на публикациите в пресата при онлайн използване.
Колкото повече го гледате, толкова по-зле става, пише проф. Гайст. Вече съм писал защо тази политика е лоша и защо този подход е погрешен. Законопроектът надхвърля „компенсирането на журналисти, когато използват създадено от тях съдържание“ (както министър-председателят Джъстин Трюдо го представя). Законопроектът изисква компенсация за достъпа до новини по всякакъв начин.
Във време, когато имаме нужда обществеността от достъп до достоверни новини, вносителят вярва, че големите интернет компании, които участват в акта за улесняване на достъпа до новини – нито копират, нито използват съдържанието – трябва да плащат за това така.
Въпросната разпоредба в законопроекта е раздел 2(2), който гласи:
За целите на този закон новинарското съдържание се предоставя, ако (а) съдържанието на новините или част от него се възпроизвежда; или (б) достъпът до новинарското съдържание или част от него се улеснява с всякакви средства, включително индекс, обобщение или класиране на новинарско съдържание.
Забележителен е раздел 2(2)(b), който обхваща улесняване на достъпа до новинарско съдържание. Връзка към общата начална страница на Toronto Star, National Post, Globe and Mail или много други канадски медийни сайтове улеснява достъпа до новинарско съдържание, особено след като разпоредбата добавя, че улесняването може да се случи „по всякакъв начин“. За него ще се заплаща.
Канадският министър на културното наследство Пабло Родригес направи аналогия с австралийския кодекс по същия въпрос. Но дори този кодекс, който заслужава критика, не обхваща просто всяко “улесняване на достъпа”.
Имаше време, когато това правителство беше про-интернет, подкрепящо неутралността на мрежата и твърд защитник на основните свободи, включително свободата на печата и другите медии. Сега то поставя бариери пред достъпа до медии, като налага плащания за улесняване на достъпа до медийни източници.
Конституционно ли е ограничаване на улесняването на достъпа до новини?
Освен това, как цялата рамка на законопроекта C-18 се вписва в законодателството? Не е медийно право, не е телекомуникационно право и не е авторско право.
Налагането на плащания за услуги, които улесняват достъпа до медийни източници, противоречи на основните свободи, законопроектът е срамно широк, срам за лобито на медиите, което го изискваше, и недостоен за правителство, което вижда себе си като модел за останалия свят по отношение на свободите на медиите.
Текстът на С-18
с подзаглавие “An Act respecting online communications platforms that make news content available to persons in Canada” – наистина! – плащат, защото улесняват достъпа на хората до новинарско съдържание, какъв абсурд.
