Tag Archives: Digital

Съд на ЕС: Правото на Съюза не допуска общо и неизбирателно запазване — за целите на борбата с тежките престъпления — на трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 5 април 2022 стана известно решението по делото C–140/20 GD v Commissioner of the Garda Síochána и др.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, изменена с Директива 2009/136/ЕО във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

През март 2015 г. G.D. е осъден на доживотен затвор за убийство. При обжалването на присъдата G.D. упреква първоинстанционния съд, че неправилно е допуснал като доказателства трафични данни, като изтъква, че Законът от 2011 г., който урежда запазването на тези данни, нарушава предоставените му от правото на Съюза права. Понастоящем производството по обжалване е висящо.

Ирландия поддържа, че за да се определи дали намесата в прогласеното в член 7 от Хартата право на зачитане на личния живот в резултат от запазването на трафични данни съгласно Закона от 2011 г. е пропорционална, следва да се разгледат целите на въведения с този закон режим в неговата цялост. Ирландия смята, че що се отнася до запазването на данни за целите на борбата с тежката престъпност, само общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение позволява ефективна борба с тежката престъпност и че такава ефективна борба не е възможна при целево запазване и бързо запазване (quick freeze).

При тези обстоятелства Supreme Court (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1) Противоречи ли сам по себе си общ/универсален режим за запазване на данни — дори и да е подчинен на строги ограничения относно запазването и достъпа — на разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], тълкувани с оглед на Хартата?

2) Допустимо ли е национален съд — когато преценява дали да обяви за несъвместима национална мярка, приета в изпълнение на Директива [2006/24] и предвиждаща общ режим за запазване на данни (подчинен на необходимия строг контрол върху запазването и/или във връзка с достъпа), и по-специално когато разглежда пропорционалността на такъв режим — да вземе предвид факта, че доставчиците на услуги могат законно да запазват данни за свои търговски цели и могат да бъдат задължавани да ги запазват по съображения, свързани с националната сигурност, извън предвидените в разпоредбите на Директива [2002/58]?

3) Какви критерии следва да приложи национален съд, за да установи дали национална мярка за достъп до запазени данни е съвместима с правото на Съюза, и по-специално с Хартата, когато проверява дали такъв режим за достъп предвижда изисквания съгласно практиката на Съда на Европейския съюз независим предварителен контрол? Може ли при преценката си в това отношение съответният национален съд да вземе предвид наличието на последващ съдебен или независим контрол?

4) Във всеки случай следва ли национален съд да обяви национална мярка за несъвместима с разпоредбите на член 15 от Директива [2002/58], когато тази мярка предвижда общ режим за запазване на данни за целите на борбата с тежки престъпления и когато въз основа на всички налични доказателства е стигнал до извода, че такова запазване е както от съществено значение, така и строго необходимо за постигането на целта за борба с тежката престъпност?

5) Допустимо ли е национален съд — в случай че е длъжен да установи несъвместимост на национална мярка с разпоредбите на член 15 от Директива 2002/58, тълкувани с оглед на Хартата — да ограничи действието във времето на обявяването на несъвместимостта, тъй като в противен случай би се стигнало до „породен от това хаос и увреждане на обществения интерес“ (в съответствие с подхода, възприет например в решение R (National Council for Civil Liberties) с/у Secretary of State for Home Department and Secretary of State for Foreign Affairs (2018) EWHC 975, т. 46)?

6) Може ли национален съд — сезиран в контекста на производство, инициирано с цел да се разреши спор за допустимост на доказателство в наказателно производство, или при други обстоятелства с искане да установи несъвместимост на национално законодателство с член 15 от Директива 2002/58 и/или да не приложи това законодателство и/или да установи, че прилагането на такова законодателство е нарушило правата на лице — да откаже да удовлетвори исканията по отношение на данни, които са били запазени съгласно национална уредба, приета в изпълнение на задължението по член 288 ДФЕС за точно въвеждане в националното право на разпоредбите на директивите, или да се произнесе само за периода след постановяването на решението на Съда на Европейския съюз [от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland и др., C‑293/12 и C‑594/12, EU:C:2014:238], с което Директива 2006/24 се обявява за невалидна?“.

Съдът (голям състав) реши:

1) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателни мерки, предвиждащи общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение като превантивна мярка за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност. За сметка на това посоченият член 15, параграф 1 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права допуска законодателни мерки, предвиждащи — за целите на борбата с тежката престъпност и предотвратяването на сериозните заплахи срещу обществената сигурност:

– целево запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, което да е ограничено въз основа на обективни и недискриминационни критерии в зависимост от категориите засегнати лица или посредством географски критерий, за ограничен до строго необходимото период от време, който може да бъде удължен,

– общо и неизбирателно запазване на IP адреси, дадени на източника на свързване с интернет, за ограничен до строго необходимото период от време,

– общо и неизбирателно запазване на данни относно самоличността на ползвателите на електронни съобщителни средства, и

– да се разпореди на доставчиците на електронни съобщителни услуги посредством решение на компетентния орган, подлежащо на ефективен съдебен контрол, да извършват за определен период бързо запазване на данните за трафик и на данните за местонахождение, с които разполагат тези доставчици на услуги,

при положение че тези мерки гарантират с ясни и точни правила, че запазването на разглежданите данни е подчинено на спазването на съответните материални и процесуални условия и че засегнатите лица разполагат с ефективни гаранции срещу рисковете от злоупотреби.

2) Член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която централизираното обработване на исканията за достъп до запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги данни, отправени от полицията при разследването и преследването на тежки престъпления, се извършва от полицейски служител, който е подпомаган от звено в рамките на полицията, ползващо се с определена самостоятелност при упражняването на функциите си, и чиито решения подлежат на последващ съдебен контрол.

3) Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална юрисдикция да ограничи действието във времето на възложено ѝ по силата на националното право обявяване на невалидност на национална правна уредба, която налага на доставчиците на електронни съобщителни услуги задължение за общо и неизбирателно запазване на данни за трафик и на данни за местонахождение, поради несъвместимостта на тази правна уредба с член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, изменена с Директива 2009/136, във връзка с Хартата на основните права. В съответствие с принципа на процесуална автономия на държавите членки допустимостта на доказателствата, получени чрез такова запазване, зависи от националното право, стига да са спазени по-специално принципите на равностойност и ефективност.

Отново за подбора на източници, от които да се информираме

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 4 април беше публикувано ново изследване на екипа на Расмус Нилсен и Reuters Institute. Темата е как публиката, която няма доверие в новините, се информира от платформите.

В увода се подчертава, че хората по света имат достъп до разнообразна и обемна информация, както никога досега. Навигирането в това изобилие от източници онлайн поставя истински предизвикателства, особено на фона на опасността от дезинформация. Някои хора имат ясни източници на новини, на които обикновено се доверяват, за да им предоставят точна информация. Доверието към източника към източника е фактор, който елиминира необходимостта хората сами да проверяват информацията.

Но как тези, които нямат доверие в източниците на новини – значителен и вероятно нарастващ процент от населението в много страни – формират оценки откъде да се информират. Обсъждат се шест фактора – (1) познаване и репутация на “марката” (източника); (2) социални влияния, особено от членове на семейството и приятели ; (3) заглавията, език и тон; (4) визуалнаma информация; (5) кой плаща, финансирането, рекламаma; (6) коментарите, харесванията и други специфични за конкретната платформа знаци.

Към темата за медийната грамотност и противодействието на дезинформацията.

Дезинформация: онлайн платформите публикуват отчетите си и продължават преразглеждането на Кодекса за поведение в светлината на войната в Украйна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Свързаната с коронавируса дезинформация остава в центъра на вниманието на ЕК. Комисията публикува програмата за наблюдение на COVID-19 върху действията, предприети от TikTok, Twitter, Meta и Microsoft през януари и февруари 2022 г. Програмата за наблюдение на COVID-19 ще продължи до юни 2022 г.

Платформите докладват за своите инициативи за намаляване на разпространението на дезинформация за COVID-19 през януари и февруари, например:

Meta вече докладва за действията във Facebook и Instagram поотделно.
Microsoft създаде софтуер, който идентифицира уебсайтове, публикуващи дезинформация за COVID-19. Направен в партньорство с Newsguard, софтуерът е идентифицирал 547 такива уебсайта в световен мащаб от февруари.
TikTok съобщава, че видеоклиповете с етикети за COVID-19 и ваксини са намалели почти наполовина между януари и февруари, във връзка с премахването на ограниченията в ЕС.
Twitter съобщи, че през януари разшири функцията си за докладване на дезинформация.
От януари Google блокира или премахна над 103,5 милиона реклами, свързани с Covid-19.

Отчетите за януари и февруари 2022

Заедно с това Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, подчертава:

Оценяваме усилията на подписалите страни да отговорят бързо на предизвикателствата на прокремълската дезинформация и очакваме те да вземат под внимание научените уроци. С подобни проблеми Кодексът трябва да оправдае високите очаквания и заедно със Закона за цифровите услуги да се превърне в силен инструмент за смекчаване на рисковете от дезинформация.

Агресията на Кремъл в руската Уикипедия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Роскомнадзор ще състави протокол за административно нарушение срещу интернет портала “Уикипедия” за неточна информация, съобщават от пресслужбата на ведомството в своя Telegram канал. Срещу портала ще бъде съставен протокол по чл.13.41 от Кодекса за административните нарушения за „неотстраняване на недостоверни обществено значими материали, както и друга забранена информация“.

„Роскомнадзор изпрати известие до администрацията на интернет ресурса за незабавно премахване на неточна информация по темата специална военна операция в Украйна, насочена към дезинформиране на руски потребители“, се подчертава в съобщението. Wikipedia може да получи глоба до 4 милиона рубли. На 2 март Роскомнадзор изпрати съобщение до портала с искане за премахване на статия с невярна информация за специална военна операция в Украйна.

„По-специално, в материала специална военна операция се нарича „руска инвазия в Украйна”, „руска агресия срещу Украйна”, „руско-украинска война”, „война”. Материалът съдържа информация за многобройни жертви сред военнослужещите на Руската федерация, както и цивилното население на Украйна, включително деца, което не съответства на официалните данни, публикувани от Министерството на отбраната “, се казва в уведомлението.

На 24 февруари Русия обяви началото на специална военна операция в Донбас. Целта на операцията президентът Владимир Путин нарече “защитата на хората, които в продължение на осем години са били подложени на тормоз, геноцид от киевския режим”. В същото време той отбеляза, че Русия няма планове да окупира Украйна, но Москва ще се стреми към демилитаризация и денацификация на тази страна. САЩ, Канада, ЕС, Великобритания, Япония и други страни обявиха налагането на санкции срещу Русия.

Ето какво са написали хората –

Вторжение России на Украину (2022)
“О проведении специальной военной операции” — телевизионное обращение президента России Владимира Путина к гражданам России и военнослужащим Вооружённых сил Украины от 24 февраля 2022 года, предшествовавшее вторжению России на Украину.

Отново за splinternet

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Руската инвазия в Украйна постави глобалната взаимовръзка на изпитание, както никога досега.

Сега всяка медия говори за splinternet – едва ли, особено у нас, но така е според автора на публикацията в Georgia Tech. Докато основната инфраструктура за техническа свързаност се поддържа добре, виждаме, че свободният поток от новини, мнения и онлайн услуги e драстично засегнат от войната в Украйна. Западът изолира руските потребители и пазари, включително от получаване на новини и информация. Според статията това може да е най-разединяващият и дълготраен аспект на конфликта.

И още една публикация за splinternet от изданието на MIT – MIT Technology Review/ http://www.technologyreview.com. Facebook е блокиран изцяло от руските власти, Twitter е почти напълно изключен и много компании доброволно са се оттеглили от руския пазар. Тези ходове пораждат опасения от „splinternet“ (или балканизиран интернет), където вместо единния глобален интернет ще има редица национални или регионални мрежи, които не говорят помежду си и може би дори работят чрез несъвместими технологии. Това би означавало край на интернет като единна глобална комуникационна технология — и може би не само временно.

Скоба. Да се видим отвън през понятията. Балканизацията като риск. А ние си живеем така постоянно – балканизирани.

Внесен законопроект за изменение на НК, повишаване на санкциите и нови възможности за задържане на трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Помните ли въвеждането на Директивата за достъп до трафични данни, 2006/24/ЕО? Помните ли, че бяха я въвели в наредба, а едва на втори ход – в чл.251 ЗЕС?

Помните ли, че задържане на трафични данни може да има при престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над 5 години?

А помните ли носителите на права, които искаха увеличаване на санкциите – за да могат, освен другото, да следят гражданите за престъпления срещу авторското право? Ето отвореното писмо на носителите на права от онова време. Може би ще си спомните и хората на улиците срещу опитите да се разшири приложното поле на задържането на трафични данни.

Е, тогава в Народното събрание на председателя Пирински не предложението не мина, но 13 години по-късно има шанс да мине.

Четем законопроект за изменение на НК, внесен от Министерския съвет:

§1. В чл. 155б, ал. 1 думата „пет“ се заменя с „шест“.

§2. В чл. 155в думата „пет“ се заменя с „шест“.

§3. В чл. 159, ал. 3 думата „три“ се заменя с „шест“.

§4. В чл. 172а се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „до пет години“ се заменят с „от една до шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думите „пет години“ се заменят с „шест години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди”.
В ал. 3 думите „от една до шест години“ се заменят с „от две до осем години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „петнадесет хиляди“.

§5. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 след думата „марка“ се добавя „изобретение, полезен модел“ и думите „до пет години и с глоба до пет хиляди“ се заменят с „от една до шест години и с глоба до десет хиляди”.
В ал. 2 думите „от пет хиляди до осем хиляди“ се заменят с „от десет хиляди до петнадесет хиляди“.

§6. В чл. 173 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „три“.
Създава се ал. 3:

„(3) Когато деянието по ал. 1 и 2 е извършено в интернет или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до десет хиляди лева.“

§7. В чл. 175, ал. 1 след думите „чл. 173“ се поставя запетая и се добавя „ал. 1 и 2“.

§8. В чл. 319а се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „две години“ се заменят с „шест години и с глоба до три хиляди лева“.
В ал. 2 думите „две години“ се заменят с „шест години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 4 след думата „тайна“ се добавя „или срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура“ и след тях се поставя запетая, а думите „от една до три години“ се заменят с „от четири до осем години“.
В ал. 5 думите „от една до осем години“ се заменят с „от пет до дванадесет години“.

§9. В чл. 319б се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“ и думите „три хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 2 думата „три“ се заменя със „седем“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 3 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят с „десет хиляди“.
В ал. 4 думите „от една до четири години“ се заменят с „от пет до осем години“ и думите „шест хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
В ал. 5 думите „от пет до осем години“ се заменят с „от девет до дванадесет години“ и думите „десет хиляди“ се заменят с „тридесет хиляди“.

§10. В чл. 319в се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 2 думите „от една до три години“ се заменят с „от пет до седем години“ и думите „пет хиляди“ се заменят със „седем хиляди“.

§11. В чл. 319г се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 думите „три години“ се заменят със „седем години“ и думите „три хиляди“ се заменят с „пет хиляди“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“ и думите „три хиляди“ се заменят с „двадесет хиляди“.
Създава се ал. 4:

„(4) Ако деянието по ал. 1 и 2 е извършено срещу информационна система или компютърна мрежа, която е част от критичната инфраструктура, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години и глоба до двадесет хиляди лева.“

§12. В чл. 319д се правят следните изменения:

В ал. 1 думата „две“ се заменя с „шест“.
В ал. 2 думите „до три години“ се заменят с „от четири до седем години“.
В ал. 3 думата „пет“ се заменя с „девет“.

§13. В чл. 319е след думите „се наказва с“ се добавя „лишаване от свобода до шест години и“.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§14. В Закона за електронната търговия (обн., ДВ, бр. 51 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 94 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 96 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 16, ал. 3 се създава изречение второ: „Доставчикът е длъжен да съхранява и предоставя информацията в срок от шест месеца след прекратяването на договора му с получателя на услугата.“

И мотивите:

Според констатациите на Европейската комисия при транспонирането на Директива 2013/40/ЕС България не се е съобразила с изискуемия максимален праг на наказанието лишаване от свобода, предвиден в случаите, посочени в чл. 9, параграф 4 от Директивата, който следва да бъде не по-малък от пет години. Този праг се предвижда, когато деянията по чл. 4 и 5 от Директивата са причинили сериозни вреди или са извършени срещу информационна система, която е част от критична инфраструктура.

Добре . Това за компютърните престъпления.

И сега:

Сред предлаганите изменения се включва и актуализиране на нормативната уредба за противодействие спрямо компютърно свързаните престъпления по чл. 172а, 172б и 173 от НК срещу интелектуалната и индустриалната собственост, както и онлайн детската сексуална експлоатация по чл. 155б, 155в и 159, ал. 3 от НК с оглед на постигане на съответствие между обществената опасност на тези престъпления и предвидените от закона наказания. Тези престъпления следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност […]

Компютърносвързани престъпления – термин за осъществената мечта на ОКУП-ите – с предвидено наказание над 5 години и задържане на трафични данни – в едно изречение с онлайн детската сексуална експлоатация.

Сега знаете.

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

WP: автор Алексей Ковальов от Медуза, със съкращения

От 4 март 2022 г. в Русия няма независими медии.

Това не е преувеличение: Малкото независими търговски медии, които работеха след години ръководен от правителството натиск и тормоз, бяха или блокирани от цензорите на Русия, или обявени за незаконни, или се разпуснаха. Никой не е бил пощаден; честотата на станцията Эхо Москвы се прехвърля на Радио Спутник, правителствена пропагандна машина.

Интернет медията, в която работя като разследващ редактор, Медуза, също е блокирана сутринта на 4 март — когато пристигнах в Рига, Латвия, след като преминах границата на Русия пеша. Часове след като Медуза и други новинарски сайтове бяха блокирани, руският парламент, в извънредна сесия на двете камари, одобри закон, който ефективно превръща работата ми като журналист в престъпление, наказуемо с до 15 години затвор за разпространяване на невярна информация за специалната военна операция на Русия — т.е. за фактическото отразяване, започвайки с това да наричаме войната война. Сега е незаконно да се цитират всякакви източници, различни от Министерството на отбраната на Русия — което твърди, наред с други неща, че докладите за цивилни жертви в Украйна са фалшиви, защото армията на Русия е само поразителни по точност военни цели, и така или иначе украинците се бомбардират, за да обвинят Русия в военни престъпления.

Последният останал независим телевизионен канал, TV Rain завърши последния си ефир със символичен видеоклип от “Лебедовото езеро” на Чайковски (известен от съветската телевизия по време на т.нар. пуч от 1991 г.). Новая Газета, вероятно най-уважаваната медийна институция, чийто главен редактор, Дмитрий Муратов, бе удостоен с Нобелова награда за мир през 2021 г., обяви “с ужасен срам”, че няма друг избор, освен да изпълни исканията и да избягва отразяването на войната.

Това, което се случва сега, няма прецедент. Всъщност в Русия останаха малко журналисти. Повечето бягат в паника, след като виждат професията си криминализирана. Процесът е трагичен и болезнен.

Медуза, където работя, е родена от цензура. През 2014 г., в най-ранните фази на войната на Русия в Украйна, свързаният с Кремъл собственик уволни Галина Тимченко, главният редактор на Lenta.ru, един от най-популярните новинарски сайтове в Русия, заради интервю с украински крайно десен командир. Целият редакционен екип на Lenta.ru напусна солидарно, а няколко месеца по-късно десетина от тях направиха медия в съседна Латвия, извън репресивната юрисдикция на Русия.

През април 2021 г. Министерството на правосъдието на Русия обяви Медуза за “чуждестранен агент”. Успешният ни бизнес модел беше заличен за една нощ. Сега трябва да се адаптираме отново; не можем и няма да се откажем, когато милиони хора зависят от нашето денонощно отразяване на живо на незаконната и неморална война, която Кремъл отказва дори да признае. Нашият уебсайт е блокиран в Русия — но ние очаквахме това и образовахме нашите читатели за използването на виртуални частни мрежи за заобикаляне на забраните.

Други също се адаптират, както по нискотехнологични, така и по иновативни начини. Но най-големият проблем, пред който са изправени руските независими журналисти, не е в технологията: убеждаваме нашите съграждани да приемат ужасяващата истина, че Русия бомбардира градове и градове, в които живеят собствените им роднини.

Фактите сами по себе си не са достатъчни, за да спрат войната на Путин — но те са необходимо начало. Не само Русия, но и целият свят сега се нуждае от независима руска журналистика, за да осигури истината.

Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в ЕС, включително относно дезинформацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Доклад на комисия на ЕП за влиянията и дезинформацията

През юни 2020 г. в Европейския парламент беше създадена специална комисия с цел да оцени нивото на заплахите от страна на всички чужди сили, които се опитват да се намесят в демократичните процеси на ЕС и неговите държави-членки. Тя приключва работата си с Доклад относно чуждестранната намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително относно дезинформацията 1248403EN

Нова комисия на ЕП за чуждестранната намеса

Парламентът се съгласи да създаде нова специална комисия, която ще се занимава с чуждестранната намеса, след като настоящата приключи работата си на 23 март 2022 г. Специалната комисия за чуждестранна намеса в демократичните процеси в Европейския съюз, включително дезинформация II / INGE Special Committee се основава на работата на комисията, чийто мандат изтича на 23 март. Новият 33-членен състав ще проверява съществуващото и планирано законодателство на ЕС в редица области за възможности, които могат да бъдат използвани от трети държави за злонамерени цели.

Парламентът създаде още две нови комисии, които да разгледат използването на шпионски софтуер от правителствата на ЕС и поуките от пандемията. 38-членната „Анкетна комисия за разследване на използването на Pegasus и еквивалентен шпионски софтуер за наблюдение“ ще разследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС при използването на софтуера за наблюдение от Унгария и Полша, както и от други държави. Комисията ще проучи съществуващите национални закони, регулиращи наблюдението, и дали шпионски софтуер на Pegasus е бил използван за политически цели, вкл. срещу журналисти, политици и адвокати.

Списъците с членове на комисиите ще бъдат обявени на следващата пленарна сесия в Брюксел на 23-24 март.

Мета промени правилата, за да допусне призиви срещу руските военни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

10 март (Ройтерс) – Мета платформите ще позволят на потребителите на Facebook и Instagram в някои страни да призовават за насилие срещу руските военни в контекста на инвазията в Украйна, според вътрешни имейли, видени от Ройтерс, във временна промяна в нейната политика за езика на омразата. Тази политика се прилага за хора, които използват услугата от Украйна, Русия, Полша, Латвия, Литва, Естония, Словакия, Унгария и Румъния. The Times също така отбелязва, че модераторите на Facebook са получавали подобни временни инструкции и в други случаи.

„В резултат на руската инвазия в Украйна ние временно разрешихме форми на политическо изразяване, които обикновено нарушават нашите правила, но няма да допуснем призиви за насилие срещу руски цивилни”, казва говорител на Мета.

Стандартите на общността на Facebook по отношение на речта на омразата се актуализират непрекъснато от създаването им.

Позовавайки се на съобщението на Ройтерс, руското посолство в Съединените щати иска Вашингтон да спре “екстремистката дейност” на Мета. Миналата седмица Русия заяви, че забранява Facebook в страната в отговор на това, което според нея са ограничения за достъп до руски медии в платформата. Москва предприе репресии срещу технологичните компании по време на инвазията си в Украйна, която нарича „специална операция“.

14 март (Ройтерс) – Собственикът на Facebook Meta заяви, че променя политиката си за модериране на съдържанието за Украйна, за да забрани призивите за смъртта на държавен глава, според вътрешна публикация на компанията, видяна от Reuters .

Този ход дойде, след като Ройтерс съобщи миналата седмица, че Мета временно разрешава някои публикации във Facebook и Instagram, призоваващи включително за смъртта на руския президент Владимир Путин или белоруския президент Александър Лукашенко.

„Сега правим изрично ясно в насоките, че няма одобряване на насилието срещу руски граждани по принцип“, казва Ник Клег от Мета в публикация във вътрешната платформа на компанията, която беше видяно от Ройтерс. „Не допускаме призиви за убийство на държавен глава… Така че, за да премахнем всяка неяснота относно нашата позиция, ние допълнително съобщаваме изрично, че не допускаме призиви към смърт на държавен глава”, казва Клег.„Това са трудни решения. Обстоятелствата в Украйна се развиват бързо. Опитваме се да обмислим всички последствия и държим насоките си под постоянно преразглеждане, защото контекстът винаги се развива“.

„Мета е против русофобията, призивите за геноцид, етническо прочистване или всякакъв вид дискриминация, тормоз или насилие спрямо руснаците на нашата платформа“.

Клег написа, че Meta планира да отнесе начина, по който адаптира насоките, предоставяни на модераторите на съдържание, към независимия надзорен съвет, който беше създаден, за да помогне на платформата да отговори на някои от най-трудните въпроси относно свободата на изразяване.

Руският комуникационен регулатор наложи ограничения върху Instagram на Мета. Преди това Мета ограничи достъпа до руските държавни медии RT и Sputnik на своите платформи в целия Европейски съюз.

72 граждански организации: препоръки към Законодателния акт за цифровите услуги (DSA)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Уважаеми държави-членки на Европейския съюз,

72 европейски организации на гражданското общество, представлявани от European Digital Rights (EDRi), Съюз за граждански свободи за Европа и Amnesty International, бихме искали да споделим своите опасения и препоръки за Законодателния акт за цифровите услуги (DSA), който да е от полза за хората и е съвместим със защита на основните права в целия ЕС.

Нежелана базирана на проследяване реклама и dark patterns

Dark patterns са манипулативни софтуерни интерфейси, предназначени да подведат потребителите да се съгласят неволно да споделят личните си данни. DSA трябва постепенно да прекрати широкоразпространения онлайн бизнес за проследяване.

Насърчаване на основните права в DSA

Правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни са основни права, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз. DSA трябва да осигури защитата на тези права, включително правото да общувате и изразявате себе си без общо наблюдение.

Преди тристранните преговори, насрочени през следващите седмици, ви благодарим, че взехте под внимание нашите препоръки и се надяваме, че ще можете да засилите приноса на DSA към зачитаща правата онлайн среда за Европа и извън нея.

Пълният текст