Поставен е акцент върху преминаване на културни, национални или езикови граници. Допустими дейности са например
– създаване и/или разпространение на многоезичен и/или мултикултурен материал, включително интерактивно съдържание за подобряване на цифровия капацитет на гражданите, тяхното разбиране за медийната среда и тяхната устойчивост срещу дезинформация,
– разработване на материали за граждани и обучители, насочени към всички, всяка възраст и различните обществени групи,
– разработване на иновативни решения за медийна грамотност, подходящи за медиите в перспектива,
– дейности за обучение, включително споделяне на най-добри практики отвъд езиковите, държавни и културни граници,
Европейската комисия предлага на Европейския парламент и на Съвета да подпишат декларация за правата и принципите, които ще направляват цифровата трансформация в ЕС.
Проектът на декларация за цифровите права и принципи цели да предостави на всички ясна отправна точка за вида цифрова трансформация, който Европа насърчава и защитава. Те също така осигуряват насоки за създателите на политики и дружествата във връзка с новите технологии. Правата и свободите, залегнали в правната рамка на ЕС, и европейските ценности, изразени в принципите, следва да се зачитат онлайн, както това се прави офлайн. След съвместното си одобряване декларацията ще определи и подхода към цифровата трансформация, който ЕС ще насърчава в целия свят.
Декларацията се основава на правото на ЕС, от Договорите до Хартата на основните права, но също така и на съдебната практика на Съда. Бившият председател на Европейския парламент Давид Сасоли популяризира идеята за достъп до интернет като ново човешко право още през 2018 г.
За да се гарантира, че декларацията ще има конкретни практически последици, през септември Комисията предложи да се наблюдава напредъкът, да се оценяват пропуските и да се отправят препоръки за действие чрез годишен доклад за „Състоянието на цифровото десетилетие“.
Отново благодарност към експертите за българската езикова версия, в която последователно се говори за цифрови права и цифрови принципи.
Контекст
На 9 март 2021 г. Комисията изложи визията си за цифровата трансформация на Европа до 2030 г. в своето съобщение „Цифров компас: Европейският път за цифровото десетилетие. През септември 2021 г. Комисията въведе стабилна рамка за управление за постигане на целите в областта на цифровите технологии под формата на Път към цифровото десетилетие.
Комисията проведе и открита обществена консултация, която показа широка подкрепа за европейските цифрови принципи — 8 от общо 10 граждани на ЕС считат, че е полезно Европейският съюз да определи и насърчи обща европейска визия за цифровите права и принципи, както и специално проучване на Евробарометър. Чрез ежегодни проучвания на Евробарометър ще се събират качествени данни въз основа на възприемането от страна на гражданите на начина, по който цифровите принципи, залегнали в декларацията, се прилагат в ЕС.
Европейският парламент гласува DSA, Законодателния акт за цифровите услуги.
Текстът, одобрен на 20 януари 2022 от Парламента с 530 гласа „за“, 78 гласа „против“ и 80 гласа „въздържал се“, ще бъде използван като мандат за водене на преговори с Френското председателство на Съвета на ЕС, представляващо държавите членки.
След гласуването Кристел Шалдемозе (С&Д, Дания), ръководител на преговарящия екип на Парламента, заяви, че през последните 20 години, откакто е приета Директивата за електронната търговия, онлайн платформите станаха основен фактор и се налага да се гарантира, че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн. Какво каза още Шалдемозе:
връщаме си контрола върху платформите,
задаваме златен стандарт за всички други законодатели,
спираме безкрайното събиране на данни, хората ще могат да казват “не” на рекламите, основани на данни, при това онлайн платформите трябва да гарантират, че потребителите, които са отказали да бъдат проследявани, все още могат да имат алтернативни опции за достъп до услугите,
отваряме черната кутия на алгоритмите, ще могат да се изискват промени в алгоритми, опасни за потребителите.
Подробности за гласуването и внесените изменения в предложението на ЕК – на сайта на ЕП.
От 1 януари 2022 г. френският Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA – медиен регулатор) и Haute autorité pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur internet (Hadopi – орган за авторски права онлайн) се сляха, което доведе до създаването на нов регулатор с по-широк спектър на действие: Authorité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique (Arcom).
Новият регулатор Arcom е създаден на базата на закона от 25 октомври 2021 г. за регулиране и защита на достъпа до културни произведения в цифровата ера (loi du 25 October 2021 relative à la régulation et à la protection de l’accès aux œuvres culturelles à l’ère numérique), който влезе в сила на 1 януари 2022 г. В допълнение към предишните функции на CSA законът е предназначен да предостави подходящи отговори относно надзора на онлайн сферата и онлайн платформите (Netflix, Disney+, Amazon Prime, Apple TV, etc).
Arcom („collège“) се състои от девет члена, назначавани от пет различни органа (от изпълнителната, законодателната и съдебната власт) за шест години. Сега към досегашните седем члена на CSA се добавят двама нови. Бюджетът за 2022 г. е 46 млн евро.
Вътрешната структура на администрацията също е променена, за да отразява разширената мисия на Arcom. Създадена е по-специално дирекция за онлайн платформи („direction des plateformes en ligne“), натоварена – наред с други неща – със създаване на методи за оценка на съответствието на платформите със закона, както и творческа дирекция („direction de la création“) за да се гарантира създаването на френски и европейски произведения, включително чрез задължения за финансиране в съответствие с чл. 13 (2) от Директивата за AVMS.
Като средство за успех в осигуряването на по-добро регулиране, Arcom получава и нови инструменти за въздействие, между които финансови санкции до 20 млн евро или 6 на сто от глобалния оборот на съответната платформа и нови правомощия в областта на медийната грамотност.
CNIL, Френският орган за защита на данните, констатира, че уебсайтовете facebook.com, google.fr и youtube.com предлагат бутон, позволяващ на потребителя незабавно да приеме бисквитки. Те обаче не предоставят еквивалентно решение (бутон или друго решение), което позволява на интернет потребителя лесно да откаже депозирането на тези бисквитки. Необходими са няколко щраквания, за да откажете всички бисквитки, срещу една, за да ги приемете – се казва на сайта на регулатора.
CNIL смята, че този процес засяга свободата на съгласие: тъй като в интернет потребителят очаква да може бързо да се консултира с уебсайт, фактът, че не могат да откажат бисквитките толкова лесно, колкото могат да ги приемат, влияе върху избора им в в полза на съгласието. Това представлява нарушение на член 82 от френския Закон за защита на данните.
Наложени са санкции:
глоба от 150 милиона евро срещу GOOGLE (90 милиона евро за GOOGLE LLC и 60 милиона евро за GOOGLE IRELAND LIMITED);
глоба от 60 милиона евро срещу компанията FACEBOOK IRELAND LIMITED .
В допълнение към глобите компаниите трябва да предоставят на интернет потребителите, намиращи се във Франция, средство за отказ от бисквитки, толкова просто, колкото съществуващите средства за приемането им, за да гарантират свободата им на съгласие в рамките на три месеца. Ако не го направят, компаниите ще трябва да платят неустойка от 100 000 евро на ден забава.
Тези две решения са част от глобалната стратегия на CNIL през последните две години, когато френски и чуждестранни уебсайтове с много посещения имат практики, противоречащи на законодателството за бисквитките.
От 31 март 2021 г., когато е изтекъл крайният срок за уебсайтове и мобилни приложения да спазват новите правила за бисквитките, CNIL е приел близо 100 коригиращи мерки (заповеди и санкции), свързани с неспазване на законодателството за бисквитките.
Бисквитките/ cookies позволяват запазване на данни за посещения на сайтове и са важни за таргетираната/насочената реклама – за сметка на защитата на личните данни и личната неприкосновеност. Което е предмет дори на задаващия се DSA, регламента за цифровите услуги.
След одобряването на доклада на парламентарната комисия IMCO (Internal Market and Consumer Protection) относно DSA през декември миналата година, пленарното заседание на ЕП се очаква да гласува позицията на парламента през седмицата 17-25 януари 2022.
Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:
По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата.
Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала преди 25 години. Трябва да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар. Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.
Два пионерски текста ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят. Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.
Европейската комисия започва консултации относно бъдещия проект на Европейски закон за свобода на медиите — инициатива на Урсула Фон дер Лайен, обявена в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г., която цели да се гарантират плурализмът и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС.
Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон: „Трябва да допълним нашия законодателен арсенал, за да защитим целостта и независимостта на медийния пазар в ЕС и да гарантираме, че свободата и плурализмът на медиите остават стълбовете на нашите демокрации.“
Всички заинтересовани страни се приканват да участват в поканата за представяне на мнения, публикувана днес на портала „Споделете мнението си“ на всички езици на ЕС. Те могат да изразят мнението си относно описанието, което Европейската комисия дава на инициативата и обяснението защо тя е необходима и какво цели да постигне.
Мнения могат да се изпращат до 21 март 2022 г.
Подробно проучване ще бъде публикувано през януари 2022 г.
Докладът предоставя информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя емпирични доказателства за автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).
Докладът отразява предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.
Основните моменти:
Прекомерното блокиране е реалност
Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.
Според Келър ще бъде интересно да се види какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.
По-нататък в публикацията се посочва, че YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС” и според него това е “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”
Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.
От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.
“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.
Summary of YouTube’s new copyright transparency report by @paul_keller. This is the kind of info lawmakers should have examined *before* enacting a filtering mandate like Art 17. https://t.co/3ypmNaBiWH
И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.
Европейската комисия публикува доклади за прилагането на Хартата на основните права на ЕС от 2010 г.
Докладът за 2021 е първият след приемането на новия подход, обявен в Стратегията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата, COM(2020)711.
Темата на изданието за 2021 г. е защитата на основните права в съответствие със стратегическия фокус на Европейската комисия върху цифровия преход.
Този доклад е изготвен въз основа на: приноси от държави-членки на ЕС, които бяха поканени да предоставят информация от своите съответните национални перспективи; европейските организации на гражданското общество, работещи в областта на основните права; доклади от агенции на ЕС, по-специално годишните доклади за основните права от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).
