Приета е Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа: премахване на пречките пред функционирането на цифровия единен пазар и подобряване на използването на изкуствения интелект за европейските потребители.
Резолюцията взема предвид Съобщението на ЕК COM (2020) 67 final Изграждането на цифровото бъдеще на Европа и Бялата книга на ЕК за изкуствения интелект СОМ (2020) 65.
Стана известно решението на Голямата камара на ЕСПЧ по делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom.
Делото е заведено след разкрития на Едуард Сноудън относно електронните системи за проследяване и наблюдение, управлявани от разузнавателните служби на Съединените американски щати и Обединеното кралство.
Разкритията на Едуард Сноудън, направени през 2013 г., показват, че централата на правителствените комуникации („Government Communications Headquarters, GCHQ“, която е една от разузнавателните служби на Обединеното кралство) провежда операция с кодово име „TEMPORA“, която позволява на службата да използва и съхранява огромни обеми данни. Според доклад от март 2015 г. на Комисията по разузнаване и сигурност на британския парламент GCHQ извършва групово прихващане на комуникации.
В САЩ Агенцията за национална сигурност („NSA“) призна съществуването на PRISM и Upstream. PRISM е програма, чрез която правителството на Съединените щати получава разузнавателни материали от доставчици на интернет услуги („ISP“). Upstream позволява събиране на съдържание и комуникационни данни чрез оптични кабели и инфраструктура, вкл. глобални данни, по-специално на неамерикански граждани.
В жалбите се твърди още, че британските служби имат достъп и до американските данни. Така предмет на делото са три вида действия за наблюдение и проследяване:
Въпросът е дали прихващането, задържането, съхраняването и споделянето на данни е съвместимо с чл. 8 и 10 ЕКПЧ.
Британското правителство възприема подход „нито потвърждаване, нито отричане“.
Решението на Голямата камара е повече от 200 страници. Позовава се на международната рамка (ООН, Съвет на Европа) и правото на ЕС (Хартата за основните права, директивите, практиката на Съда на ЕС ).
По член 8 ЕКПЧ – личен живот
ЕСПЧ взе предвид, че всяка намеса в правата по член 8 може да бъде оправдана само ако е
При прегледа на първата част от теста съдът прецени правната рамка и заключи, че тя е „изключително сложна“.
При анализа на предвидимостта и необходимостта по т. 3 съдът взе предвид шест минимални изисквания:
Съдът не установява адекватни гаранции срещу злоупотреба. Той не смята, че „властите са постигнали справедлив баланс между конкуриращите се публични и частни интереси, като са игнорирали изцяло гаранциите за правата на гражданите при търсенето и изследването на съдържание“. Той призна, че метаданните притежават различна защита на поверителността и разузнавателна стойност в сравнение с комуникационните данни – и че не при всички метаданни е гарантирана нужната защита. Информация за геолокация, информация за сърфиране, информация за маршрутизация, информация за оборудването и т.н., се събира от правителството „без ограничения“.
По отношение на споделянето на данните ЕСПЧ взе предвид Споразумението за разузнаване на Великобритания и САЩ от 1946 г. за обмена на информация между двете страни. Получават се чуждестранни разузнавателни данни, само колкото е необходимо за правилното изпълнение на техните функции. Артикулираните „законни цели“ включват „интересите на националната сигурност, обществената безопасност и икономическото благосъстояние на страната, предотвратяването на безредици или престъпления и защитата на правата и свободите на другите“. Съдът не откри доказателства за недостатъци в прилагането на режима, доказателства за злоупотреба или нарушение на член 8 от Конвенцията от режима за споделяне на разузнавателна информация.
По отношение на данните, които доставчиците са предавали на правителството е припомнено, че според Съда на ЕС данните трябва да са ограничени „до това, което е строго необходимо за преследваната цел, а когато тази цел е борбата с престъпността – до борбата срещу тежките престъпления“. Освен това достъпът трябва да бъде подложен на предварителна независима оценка. Тъй като глава II от закона не ограничава събирането на комуникационни данни до случаи на „тежко престъпление“ и не подлага на искания за независим контрол от съд или независим административен орган, тя не е в съответствие с правото на ЕС.
По чл.10 ЕКПЧ – свобода на изразяване
Програмите са несъвместими със свободата на изразяване: въпреки факта, че наблюдението не е „насочено специално към наблюдение на журналисти или разкриване на журналистически източници“, то все пак според Съда ще предизвика „потенциален смразяващ ефект“.
Съдът е загрижен за риска от нарушаване на поверителността на журналистическата работа и тайната на източниците без подходящ надзор. Освен това съдът е загрижен, че „няма специални разпоредби, ограничаващи достъпа до информация само по повод борба с„ тежки престъпления”. Съдът смята, че журналистите заслужават уникална защита, която понастоящем не се предоставя по закон, и следователно е осъществено нарушение на член 10 ЕКПЧ.
Фейсбук публикува доклад за установените координирани усилия за манипулиране или разрушаване на публичните дебати (2017-2020).
От 2017 г. до средата на 2021 г. са свалени и докладвани над 150 операции – influence operations (“IO”) – които са нарушили политиката на компанията срещу координирано неправомерно поведение („CIB“). Те произхождат от над 50 страни по света. През 2020 г. започва публикуването на доклади, за да продължи да работи за общественото разбиране за тези често финансово мотивирани действия.
Русия е основният източник на влияние и дезинформация, а най-често целта са САЩ, Обединеното кралство, Украйна и др. Президентските избори в САЩ през 2016 г. бяха “преломен момент” за дезинформация, отбелязва докладът. Използваните техники “сега са по-трудни за изпълнение, по-скъпи и по-малко вероятно да успеят”. Но те са и по-фини и по-трудно разпознаваеми.
Съветът на ЕС одобри заключения в подкрепа на възстановяването и трансформацията на европейския медиен сектор. Аудиовизуалната индустрия и секторът на медийните медии са важни икономически участници с годишен оборот от 193 милиарда евро според изчисленията на Европейската комисия.
И двата сектора са пострадали по време на кризата с COVID-19. Приходите от реклама спаднаха с над 20% и кината в Европа понесоха огромни загуби. Ето защо държавите-членки се приканват да се възползват от Механизма за възстановяване и устойчивост, който е финансовият инструмент на ЕС след кризата, и да инвестират в ускоряването на цифровата трансформация и екологичния преход на новинарските медии и аудиовизуалния сектор.
Планът за действие предлага редица инициативи в подкрепа на аудиовизуалния и медийния сектор. Планираната инициатива MEDIA INVEST ще осигури 400 милиона евро в подкрепа на инвестициите в аудиовизуалната индустрия. Новините ще се възползват от заемите и инвестициите на инициативата NEWS. Интерактивен цифров инструмент ще помогне на медийните компании да определят най-подходящата схема за финансова подкрепа.
Заключенията на Съвета отговарят на плана за действие, представен от Комисията на 3 декември 2020 г. Неговите 10 конкретни действия се фокусират върху три области на дейност, за да помогнат на медийния сектор да се възстанови и трансформира и да овласти европейските граждани и компании.
Приета е Резолюция на Европейския парламент от 19 май 2021 г., съдържащa препоръки към Комисията относно предизвикателствата пред организаторите на спортни прояви в цифрова среда (2020/2073(INL)).
ЕП припомня изявлението на Комисията, включено като приложение към резолюцията на Европейския парламент относно авторското право в цифровия единен пазар, приета през март 2019 г., съгласно което „…Комисията ще направи оценка на предизвикателствата, пред които са изправени организаторите на спортни прояви в цифровата среда, и по-специално въпросите, свързани с незаконното излъчване онлайн на спортни предавания.“
Какво се предлага:
| в законодателството на Съюза следва да бъдат въведени специални разпоредби относно правата на организаторите на спортни прояви, имащи за цел по-специално:
— да се изясни смисъла на израза „действа експедитивно“, посочен в член 14 от Директивата за електронната търговия по отношение на онлайн посредник, така че „експедитивно“ да се счита за означаващо „незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути след получаването на уведомление от носителите на права или от проверен доверен подател на сигнали“; — да се установи общ стандарт на Съюза за качество и техническа надеждност за софтуерните инструменти, внедрени от носителите на права, посредниците и другите доставчици на услуги с цел идентифициране на незаконно излъчване на спортни прояви „на живо“, с цел създаване на схема за сертифициране на „доверени податели на сигнали“; — да се предвиди уведомленията, издадени от проверени доверени податели на сигнали, да се считат за точни и надеждни и в резултат на това незаконното съдържание онлайн, състоящо се от спортни прояви „на живо“, за което е подадено уведомление от проверен доверен подател, следва незабавно да бъде премахнато или достъпът до него да бъде спрян, без да се засяга прилагането на механизми за подаване на жалби и правна защита; — да се създаде възможност за прилагане на процедури за незабавно отстраняване на незаконно съдържание, състоящо се от спортни прояви „на живо“, при условие че няма съмнения относно собствеността върху съответното право и че предаването не е било разрешено; — да се гарантира, че мерките, които трябва да бъдат предприети от посредниците, са ефективни, обосновани, пропорционални и адекватни, като се вземат предвид сериозността и мащабът на нарушението, като се гарантира например, че премахването или спирането на достъпа до незаконно съдържание не изисква блокиране на цяла платформа, съдържаща законни услуги; — да се предприемат мерки, които улесняват намирането на законни средства за достъп до спортно съдържание, включително чрез редовно актуализиране на списъка на доставчиците на такива средства в Agorateka.eu и като се гарантира, че зрителите са информирани за тези законни средства и как да използват тези средства за достъп до съдържание, когато се прилагат мерките за блокиране; — да се осигурят и активно да се подкрепят решения за гарантиране на упражняването на правата, например частни споразумения между заинтересованите лица; във връзка с това Комисията следва да изготви доклад и направи оценка за целесъобразността и въздействието на създаването на задължение за доставчиците на съдържание онлайн да извършват незабавно отстраняване с цел премахване или спиране на достъпа до незаконно излъчване на спортни прояви, което се предлага в рамките на техните услуги; Директива 2004/48/ЕО (Директивата относно упражняването на права върху интелектуалната собственост) следва да бъде изменена с цел: — да се въведе възможността съответният съдебен или административен орган да издава разпореждания с искане за спиране в реално време на достъпа до или премахването на незаконно онлайн съдържание, състоящо се от спортните прояви „на живо“; — да се разреши използването на разпореждания за блокиране, които са в сила по време на цялото излъчване „на живо“ на спортната проява, но действието им е ограничено в рамките на времетраенето на излъчването „на живо“, като по този начин се блокира уебсайтът, нарушаващ правата, само за времетраенето на проявата; тези разпореждания следва да бъдат временни; — да се хармонизира законодателството, за да се предостави възможност, когато става въпрос за спортни прояви „на живо“, за използването на съдебни разпореждания, които следва да водят до блокиране на достъпа не само до уебсайта, нарушаващ правата, но и до всеки друг уебсайт, който съдържа същото нарушение, независимо от използваното име на домейн или IP адрес и без да е необходимо да се издава ново разпореждане; — да се уточни, че премахването на незаконното съдържание следва да се извърши незабавно или възможно най-бързо и във всеки случай не по-късно от 30 минути от получаването на уведомлението от носителите на авторски права или от проверен доверен подател, при условие че за незаконосъобразността на предаването е било съобщено от проверен доверен подател или, в случай на неяснота, от самия носител на права; носителите на права или проверените доверени податели на сигнали следва да бъдат ясно инструктирани, че трябва да се предотврати премахването на законно съдържание; за целта спирането на достъпа до или отстраняването на незаконно съдържание по принцип следва да не налага блокиране на достъпа до сървър, който хоства законни услуги и съдържание; — да се засили сътрудничеството между органите на държавите членки, включително чрез обмен на данни и най-добри практики и чрез създаване на активна и актуална мрежа от национални органи; Комисията следва да оцени каква би била добавената стойност на определянето на независим административен орган във всяка държава членка, който да играе роля в рамките на системата за гарантиране на упражняването на правата, особено в случай на бързо принудително изпълнение, като например онлайн пиратство на спортно съдържание „на живо“; — да се укрепи сътрудничеството между посредниците и носителите на права, включително чрез насърчаване на сключването на меморандуми за разбирателство, които биха могли да предвиждат специална процедура за уведомяване и предприемане на действия. |
| вж също Комисия по правни въпроси на ЕП, доклад – докладчик Ангел Джамбазки
EPRS | Challenges facing sports event organisers in the digital environment |
Преди три години компанията AT&T, дотогава по-известна с предоставянето на телефонни и безжични услуги, закупи Time Warner – придобиване, което й даде контрол над CNN, HBO, Cartoon Network, TBS, TNT и Warner Bros.
Сега AT&T обявява плановете си да присъедини към WarnerMedia и Discovery.
Ако бъде одобрена от федералните регулатори, сделката ще превърне стрийминг индустрията в съревнование между четирима големи, пише WP: все още неизвестната компания Discovery-Warner, Disney Plus, Netflix и Amazon Prime.
Новата компания ще се похвали от първия ден с 200 000 часа съдържание в редица програмни жанрове, включително спорт, филми и риалити шоута. Ръководителите й заявяват, че обединената компания ще инвестира около 20 милиарда долара годишно в съдържание, надхвърляйки 17 милиарда долара, които Netflix ще инвестира за нови телевизионни предавания и филми тази година.
Новата компания също така ще предлага новини на живо чрез CNN и излъчване на спорт на живо чрез TNT и TBS. „Смятаме, че заедно комбинацията ни прави най-добрата медийна компания в света“, казват от компанията. „Няма да спрем, докато не станем глобална компания за забавление номер едно, достигайки до хората на всяко устройство.“
Основните конкуренти са Netflix и Disney, които придобиха 21st Century Fox през 2019 г. Netflix се оценява на 219 милиарда долара. Пазарната капитализация на Disney е около 315 милиарда долара.
Средният американец се абонира за четири стрийминг услуги, според проучване от 2021 г. на J.D. Power. Домакинствата дават средно 47 долара на месец за абонаменти за стрийминг, спрямо 38 долара през април 2020 г. Netflix, чиято основна услуга струва $ 8,99 месечно, има около 208 милиона абонати по целия свят. Disney, чиято услуга започва от $ 7,99 месечно, има 100 милиона абонати за своята услуга Disney Plus. Amazon Prime има 200 милиона.
Анализатори твърдят, че сделката предвижда битка между стрийминг гиганти и вероятно е лоша новина за по-малките стрийминг услуги.
В същото време Amazon се насочва към MGM. За Amazon медиите са сравнително малка част от империята, но представляват бързо развиващ се бизнес сегмент. През 2020 г. компанията даде 11 млрд. долара за телевизионни предавания, филми и музика за Prime услуги – с 40% повече от предходната година. Компанията очевидно иска да превърне Prime Video в център на развлеченията с помощта на обширната библиотека със заглавия на MGM. 27 май. Има сделка.
Източник WP
Parler e офлайн от 9 януари 2021, дотогава е разчитал на услугата Amazon Web Services (AWS), но тази услуга е отказана, защото “в Parler има десетки публикации, които насърчават насилието”.
Google и Apple премахват Parler от техните магазини за приложения “поради неспазване на изискванията за модериране на съдържанието”. Parler е онлайн от 2018 г. и може да се върне, ако намери алтернативен хост, но директорът Джон Маце е заявил пред Fox News: ”всеки доставчик, с когото разговаряме, казва, че няма да работи с нас”.
Според WP Parler вече ще използва нова система за модериране, използваща изкуствен интелект, със строги стандарти. Apple потвърждава, че ще позволи на Parler да се върне в App Store – където Parler е приложение номер едно преди свалянето на 9 януари.
“Случаят показва влиянието на Apple и други големи технологични компании върху бизнеса, който съществува на техните платформи”, пише WP. “Като единствен вземащ решения какви приложения могат да се използват от iPhone, Apple е също толкова важен арбитър на онлайн изразяването, колкото са Facebook или Twitter, макар че често се пренебрегва”.
Върховният административен съд отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по казус, свързан с изтичането на лични данни от НАП. Запитването е отправено във връзка с административно дело №1037 от 2021 г. на ВАС, но на практика с него се спират производствата по всички такива дела в страната до произнасянето на Съда на ЕС.
Във ВАС като касационна инстанция има постъпили над 100 дела по ЗОДОВ във връзка с изтичането на личните данни от НАП. Съдебните производства срещу НАП са приключили на първа инстанция с противоречиви резултати. Исковете или са отхвърляни като неоснователни или са уважавани изцяло или частично. Нормативната уредба е тълкувана и прилагана противоречиво по всички елементи на отговорността на администратора на лични данни.
ВАС приема, че НАП е бездействал, не е изпълнил задълженията си по чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 и не е доказал, че е въвел подходящи технически мерки, които трябва да осигурят подходящо ниво на сигурност. Безспорно установеният факт на изтекла информация от информационната система на НАП вследствие на неправомерен достъп обуславя извод за бездействие от страна на агенцията да осигури надеждност и сигурност на личните данни. Прието е, че действието на лицето, проникнало в информационната система на НАП, не освобождава администратора на лични данни от отговорност за вреди по чл. 82, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, доколкото не е ангажирал доказателства, че е взел изискуемите се по регламента подходящи технически мерки, които да гарантират сигурността на съдържащите се в информационната му система лични данни. Изпитаните от субекта на лични данни негативни емоции, притеснения, страх, несигурност са в причинна връзка с поведението на администратора на лични данни и представляват реално претърпени неимуществени вреди, свързани с реален страх от реална заплаха за увреждане.
Преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз съгласно член 267 ДФЕС е със следните въпроси:
1. Разпоредбите на чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че е достатъчно да е осъществено неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679 от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, за да се приеме, че приложените технически и организационни мерки не са подходящи?
2. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, какъв следва да е предметът и обхватът на съдебния контрол за законосъобразност при проверка дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки по чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 са подходящи?
3. Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, принципът на отчетност в чл. 5, пар. 2 и чл. 24 във връзка със Съображение 74 от Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в исковото производство по чл. 82, пар.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни носи доказателствена тежест относно обстоятелството, че приложените по чл. 32 от регламента технически и организационни мерки са подходящи? Назначаването на съдебна експертиза може ли да се приеме като необходимо и достатъчно доказателствено средство, с което да се установи дали приложените от администратора на лични данни технически и организационни мерки са подходящи в хипотеза като настощящата, в която неразрешеният достъп и разкриване на лични данни е резултат от „хакерска атака“?
4. Нормата на чл. 82, пар. 3 от от Регламент (ЕС) 2016/679 може ли да се тълкува в смисъл, че неразрешено разкриване или достъп до лични данни по смисъла на чл. 4, т. 12 от Регламент (ЕС) 2016/679, в случая чрез „хакерска атака“, от лица, които не са служители в администрацията на администратора на лични данни и не са под негов контрол, е събитие, за което администраторът на лични данни по никакъв начин не е отговорен и е основание за освобождаване от отговорност?
5. Нормите на чл. 82, пар.1 и пар. 2 във връзка със Съображения 85 и 146 от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 могат ли да се тълкуват в смисъл, че в хипотеза като настоящата на нарушение на сигурността на личните данни, изразяващо се в неразрешен достъп и разпространение на лични данни, осъществено чрез „хакерска атака”, само преживените от субекта на лични данни опасения, притеснения и страх от евентуална, бъдеща злоупотреба с лични данни, без да е установена такава злоупотреба и/или да е настъпила друга вреда за субекта на данните, попадат в широкия смисъл на понятието нематериални вреди и е основание за обезщетение?
Консолидация и конвергенция – тенденции в сила за 2021 година.
United Group, компанията собственик на БТК, купи Нова бродкастинг Груп и контролираните от нея компании – “Нет инфо” “Дарик нюз”, “Ви бокс”, “Елит медиа България”, “Радио Веселина” “Радио Експрес”, “Витоша ФМ”, “Агенция Витоша” и “Агенция Атлантик”, както и вестникарската група “Телеграф” на Пеевски.
БТК купи доставчици на интернет и телевизия – “Нет 1” и “КомНет” (Решение 402/2021), както и пловдивския кабелен оператор N3, (Решение 403/2021).
Сделките продължават, нова информация от Капитал: поредната сделка на БТК на българския пазар на интернет и телевизия е за “Нетуоркс-България”, най-големият играч в Северна България. Покупката включва и един от малко останалите независими софийски оператори – “Онлайн Директ”, който е 100% собственост на русенското дружество. Транзакцията трябва да бъде одобрена от регулаторите, като според БТК ще бъде приключена през второто тримесечие на годината.
Във връзка с предстоящото заседание на Съвета на ЕС Португалското председателство е подготвило рамка на политическите дебати за повишаване на конкурентноспособността на ЕС и по-специално за ролята на цифровия преход на икономиката, обществото, публичната администрация.
Документът с рамката на дискусията е на сайта на Съвета, поставеният въпрос е:
Министрите се приканват да участват в политическите дебати в Съвета по конкурентоспособност на 27 май 2021 г., като вземат предвид Съобщението на ЕК 2030 Цифров компас: европейският път за цифровото десетилетие, COM (2021) 118 окончателен.
И България е приканена, ergo.