Tag Archives: Digital

Франция: глоби заради бисквитките

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

CNIL, Френският орган за защита на данните, констатира, че уебсайтовете facebook.com, google.fr и youtube.com предлагат бутон, позволяващ на потребителя незабавно да приеме бисквитки. Те обаче не предоставят еквивалентно решение (бутон или друго решение), което позволява на интернет потребителя лесно да откаже депозирането на тези бисквитки. Необходими са няколко щраквания, за да откажете всички бисквитки, срещу една, за да ги приемете – се казва на сайта на регулатора.

CNIL смята, че този процес засяга свободата на съгласие: тъй като в интернет потребителят очаква да може бързо да се консултира с уебсайт, фактът, че не могат да откажат бисквитките толкова лесно, колкото могат да ги приемат, влияе върху избора им в в полза на съгласието. Това представлява нарушение на член 82 от френския Закон за защита на данните. 

Наложени са санкции:

  • глоба от 150 милиона евро срещу GOOGLE (90 милиона евро за GOOGLE LLC и 60 милиона евро за GOOGLE IRELAND LIMITED);
  • глоба от 60 милиона евро срещу компанията FACEBOOK IRELAND LIMITED .

В допълнение към глобите компаниите трябва да предоставят на интернет потребителите, намиращи се във Франция, средство за отказ от бисквитки, толкова просто, колкото съществуващите средства за приемането им, за да гарантират свободата им на съгласие в рамките на три месеца. Ако не го направят, компаниите ще трябва да платят неустойка от 100 000 евро на ден забава.

Тези две решения са част от глобалната стратегия на CNIL през последните две години, когато френски и чуждестранни   уебсайтове с много посещения   имат практики, противоречащи на законодателството за бисквитките.

От 31 март 2021 г., когато е изтекъл крайният срок за уебсайтове и мобилни приложения да спазват новите правила за бисквитките, CNIL е приел близо 100 коригиращи мерки (заповеди и санкции), свързани с неспазване на законодателството за бисквитките.

Бисквитките/ cookies позволяват запазване на данни за посещения на сайтове и са важни за таргетираната/насочената реклама – за сметка на защитата на личните данни и личната неприкосновеност. Което е предмет дори на задаващия се DSA, регламента за цифровите услуги.

Отказването на бисквитки трябва да бъде толкова лесно, колкото и приемането им - CNIL глобява Google и Facebook. Разследванията: CNIL получи много жалби, съобщаващи за начина, по който бисквитките могат да бъдат отказани на уебсайтовете facebook.com, google.fr и youtube.com. На тези уебсайтове бяха извършени онлайн разследвания. Нарушенията: бутон позволява незабавно приемане на бисквитки, но няма еквивалентно решение за отказването им също толкова лесно. Този процес засяга свободата на съгласие на интернет потребителите и представлява и нарушава член 82 от френския Закон за защита на данните. Решенията: ограничената комисия на CNIL издаде: глоба от 60 милиона евро срещу FACEBOOK, глоба от 150 милиона евро срещу GOOGLE

DSA (Акт за цифровите услуги) в Европейския парламент

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След одобряването на доклада на  парламентарната комисия IMCO (Internal Market and Consumer Protection) относно DSA през декември миналата година, пленарното заседание на ЕП се очаква да гласува  позицията на парламента през седмицата   17-25  януари 2022.

Може да се види текстът на доклада на  IMCO за първо четене. 

Франция пое председателството на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От 1 януари 2022 започна Френското председателство на Съвета на ЕС.

Франция посочва постигнатото в следните основни посоки:

  • По отношение на екологичния преход Европа се стреми да бъде въглеродно неутрална до 2050 г., сега отделя една трета от бюджета си за борба с глобалното затопляне;
  • По отношение на цифровите въпроси, реформата на авторското право и премахването на терористично съдържание онлайн бяха приети, а регулирането и отчетността на платформите скоро ще станат реалност;
  • По отношение на социалните въпроси, първото решение беше да се преразгледа директивата за командироване на работници въз основа на принципа на „равно заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място“;
  • Що се отнася до отбраната, Европа въведе първия си съвместен военен бюджет и Европейската инициатива за интервенция, а Франция и Германия обединиха усилията си, за да разработят нова техника;
  • По отношение на икономическите въпроси , исторически план за възстановяване, финансиран от съвместни европейски заеми, помогна на Европа да преодолее кризата. 

Президентът Макрон говори за нов европейски модел на растеж, основан на четири стълба, между които и цифровата трансформация:

Десетте най-големи компании в света по пазарна капитализация, нито една от които не е европейска, сега включват осем технологични компании. Това е реалността на глобалния капитализъм днес. Но източник на надежда е, че нито една от тези осем технологични компании не е съществувала  преди 25 години. Трябва  да създадем наистина интегриран цифров пазар, да опростим правилата си, да премахнем бариерите между ЕС27 и по този начин да продължим да работим върху този цифров единен пазар.  Трябва да определим собствените си правила за цифровия свят. Като европейци, ние вече успяхме да приложим европейски регламент за защита на личните данни. Това не само е успех в Европа, подобрявайки защитата на нашите граждани и техните данни, но го превърнахме в международен стандарт. Големите американски компании са приели този стандарт, което показва, че когато успеем да се организираме, създаваме глобални стандарти. Работи се за   данъчното облагане на мултинационалните предприятия, особено на цифровите гиганти.

Два пионерски текста  ще бъдат в центъра на вниманието на френското председателство. Първият е Законът за цифровите пазари, DMA, който има за цел да гарантира, че цифровите гиганти няма да се превърнат в беззаконни монополи и да убият духа на иновациите, който им позволи да се появят.  Вторият е Законът за цифровите услуги, DSA, който ще установи режим на отговорност за основните платформи по отношение на продуктите, които продават, и преди всичко съдържанието, което хостват. И това е безпрецедентен европейски регламент за борба с онлайн омразата, за определяне на отговорността на тези основни платформи за тяхното съдържание. Това прави Европа пионер в тази област. Темите за антисемитизъм, расизъм, език на омразата и кибертормоз се появяват всеки ден. Няма реална международна регулация по тези въпроси, както стоят нещата. Този текст ще бъде основополагащ, тъй като ще установи за първи път регулиране на съдържанието и отговорността на платформите в цял континент. Тези два текста, DMA и DSA, ще бъдат цифрови приоритети на френското председателство.

 

Европейски закон за свободата на медиите: покана за предоставяне на мнения

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия   започва консултации относно бъдещия проект на Европейски закон за свобода на медиите —   инициатива на Урсула Фон дер Лайен, обявена  в речта ѝ за състоянието на Съюза през 2021 г., която цели да се гарантират плурализмът и независимостта на медиите на вътрешния пазар на ЕС.

Комисарят по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон: „Трябва да допълним нашия законодателен арсенал, за да защитим целостта и независимостта на медийния пазар в ЕС и да гарантираме, че свободата и плурализмът на медиите остават стълбовете на нашите демокрации.“

Всички заинтересовани страни се приканват да участват в поканата за представяне на мнения, публикувана днес на портала „Споделете мнението си“ на всички езици на ЕС. Те могат да изразят мнението си относно описанието, което Европейската комисия дава на инициативата и обяснението защо тя е необходима и какво цели да постигне.

Мнения могат да се изпращат до 21 март 2022 г.

Подробно проучване ще бъде публикувано през януари 2022 г.

Планира се актът да бъде приет през третото тримесечие на 2022 г. Той ще се основава на преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги и ще е част от усилията на ЕС за укрепване на демокрацията, осъществявани в рамките на Плана за действие за европейската демокрация. Той ще допълни и Плана за действие в областта на медиите и аудио-визията, който се съсредоточава върху жизнеспособността, устойчивостта и цифровата трансформация на медийния сектор.

YouTube: прекомерното блокиране е реалност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

За всеки, който се интересува от дискусиите относно автоматичното филтриране на съдържание, ще е важно, че  YouTube публикува първото издание на своя Доклад за прозрачност на авторските права. Докладът е коментиран в публикация  в Kluwer Copyright Blog с автор Пол Келър/ Институт за информационно право (IViR). 

Докладът предоставя  информация за това как функционират различните системи за управление на авторските права на YouTube. Компанията представя  емпирични доказателства за   автоматизираното филтриране на съдържание, което се обсъжда по повод  прилагането на член 17 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар (CDSM).

Докладът отразява  предишното статукво и може да служи като база за сравнение при оценка на действителното въздействие на член 17 в бъдеще.

Основните моменти:

Прекомерното блокиране е реалност

Компанията YouTube е обработила 729,3 милиона действия за авторски права през първата половина на 2021 г., от които огромното мнозинство (99%) са обработени чрез Content ID (за разлика от други инструменти, като Copyright Match Tool и уеб формата. И макар YouTube да твърди, че ContentID е много по-точен и по-малко податлив на злоупотреби от другите си системи, ContentID все още получава 3,7 милиона оспорвания от хора, които твърдят, че действията (блокиране/премахване и др.), предприети срещу тях, са неоправдани. 60% от тези спорове в крайна сметка са били решени в полза на качващите, което означава, че през първата половина на 2021 г. Content ID е генерирал най-малко 2,2 милиона неоправдани действия срещу своите потребители от името на притежатели на права . Става ясно, че опасенията относно прекомерното блокиране от автоматизирани филтри за качване са много основателни.

Според Келър ще бъде интересно да се види   какво ще бъде въздействието от ограничаването на допустимото ex ante филтриране само до „явно нарушаващо“ съдържание, както е частично одобрено от Насоките на Комисията и предложена от адвокат Øe по дело C-401/19.

По-нататък в публикацията се посочва, че  YouTube наистина прави глобални промени в своята система за управление на авторските права, за да се съобрази с разпоредбите на Директивата за CDSM. Авторът констатира  промени в инструмента за съпоставяне на авторски права, “директно вдъхновени от необходимостта да се спазва член 17 в държавите-членки на ЕС”  и според него това е  “пример за тенденция, при която стандартите за регулиране на глобалните платформи се определят ефективно от първия законодател, който желае да действа (докато пазарът, контролиран от този законодател, е достатъчно голям) – нещо, което е наречено ефект на Брюксел във връзка с GDPR.”

Друга (глобална) промяна в системата за управление на авторските права на YouTube е, че YouTube вече твърди, че може да съпоставя съдържание в реално време.

От март 2021 г. качващите се уведомяват чрез нашата функционалност за проверка по време на процеса на качване на видеоклип дали във видеоклипа им има материал, който може да доведе до иск по Content ID. Преди да публикуват видеоклипа, те могат да редактират съдържанието или да използват процеса на оспорване, описан по-долу. Тези опции са налични и след публикуване на видеоклип и предявяване на права.

“Фактът, че Content ID придоби този капацитет едва през март тази година, трябва да повдигне въпроси доколко е пропорционално за малките и средните платформи да прилагат технически мерки за спазване на член 17”, пише Келър.

https://platform.twitter.com/widgets.js

И да, Дафне Келър повдига се въпросът не е ли по-добре законодателят да действа, след като вземе предвид тези обстоятелства, а не преди – какъвто е нашият случай с чл. 17.

Защита на основните права в цифровото време: доклад за прилагане на Хартата за основните права на ЕС 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува доклади за прилагането  на Хартата на основните права на ЕС от 2010 г.

Докладът за 2021 е първият след приемането на новия подход,   обявен в Стратегията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата,  COM(2020)711.

Темата на изданието за 2021 г. е защитата на основните права в съответствие със стратегическия фокус на Европейската комисия върху цифровия преход.

Този доклад е изготвен въз основа на:  приноси от държави-членки на ЕС, които бяха поканени да предоставят информация от своите съответните национални перспективи;  европейските организации на гражданското общество, работещи в областта на основните права; доклади от агенции на ЕС, по-специално годишните доклади за основните права от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA).

IMCO прие доклада за Законодателния акт за цифровите услуги DSA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес комисията на Европейския парламент по вътрешния пазар и защита на потребителите (IMCO) одобри дългоочаквания си доклад относно Закона за цифровите услуги (DSA). 

***I 2020/0361(COD) COM(2020)0825 – C9-0418/2020

DSA   урежда  как посредници като Google и Amazon   влияят върху активността на потребителите на своите платформи и  способността на хората да упражняват правата и свободите си онлайн.

DSA има за цел да ограничи негативното въздействие на най-мощните онлайн платформи върху хората и поставя ограничения  върху възможността  държавите-членки на ЕС да препятстват  свободното изразяване на хората онлайн.

В съобщение на Организацията за цифрови права EDRi се казва:

European Digital Rights (EDRi) приветства ясния ангажимент на IMCO към основополагащите принципи на интернет регулирането на ЕС, а именно режима на условна отговорност за онлайн посредниците и забраната на общите задължения за наблюдение.

Условната отговорност предотвратява стимулите за платформите да ограничават прекомерно законното слово, за да избегнат риска от отговорност,  и следователно защитава свободата на изразяване на хората. Забраната за общи задължения за наблюдение не позволява на държавите-членки на ЕС да изискват от онлайн платформите да преглеждат и едностранно да преценяват цялата информация, която хората споделят онлайн.

„Комисията IMCO свърши добра работа, за да отхвърли някои от най-лошите идеи  –  като кратките срокове за премахване на онлайн съдържание или медийното изключение – освобождаване на онлайн съдържание, публикувано от телевизии и радиостанции от всякакъв контрол, дори ако тези средства могат да разпространяват дезинформация или са просто инструменти за правителствена пропаганда“, казва Ян Пенфрат, старши политически съветник в EDRi.

EDRi също така приветства решението на IMCO да добави силна защита срещу манипулиране на съгласието на хората онлайн  и да заеме ясна позиция за  криптиране от край до край.

EDRi обаче е разочарована от липсата на амбиция в регулирането на  наблюдението върху  поведението за целите на рекламата. Базираният на наблюдение бизнес модел на технологичните компании се основава на широко разпространено профилиране и на извличане на възможно най-много лична информация от лица и групи, както онлайн, така и офлайн. Преобладаващото мнозинство от експертите са съгласни, че най-добрият начин за защита на хората срещу всеобхватно наблюдение от страна на компаниите е да се забранят тези нарушаващи правата, манипулативни и дискриминационни практики в полза на рекламна екосистема, която зачита хората и закона. Рекламата е важна за свободата на интернет, следенето не е.

„Голямата мощ на лобисткия апарат на Big Tech в Брюксел в крайна сметка пречи на всяка значима реформа“, казва Ян Пенфрат.

Коментар от CDT Вашингтон

  • За пореден път  е пропусната възможността да се оспори самата идея за базирана на наблюдение реклама и да се започне постепенно премахване на рекламата, базирана на широкообхватно проследяване.
  • За голямо съжаление е, че някои области от проекта за регламент, които все още представляват значителна загриженост по отношение на основните права, не са изменени по някакъв наистина съществен начин.
  • Tревожно да видим несъдебни органи, упълномощени да изискват чувствителна потребителска информация без силни и ясни предпазни мерки.
  • ЕС трябва да гарантира, че доставчиците установяват точка за контакт и законен представител в Съюза, без да създават риск от лична отговорност за този представител, и да приведе този член в съответствие с изискванията на член 27 на GDPR.
  • Проблематично  e  всеки да може да уведомява за предполагаема незаконност,  защото се открива възможност  за злоупотреба с тази система.

Тези елементи  представляват заплаха за върховенството на правото.  Проблемите  се изострят от явната неяснота по отношение на  независимостта и безпристрастността на предложените структури на управление. Въпреки че ЕП се стреми да доведе до засилен обществен контрол върху ключови аспекти като разработването на предложените кодекси за поведение, това не е достатъчно, се казва в оценката на CDT.

Пленарната зала ще гласува измененото предложение на DSA на януарската сесия. След това одобреният текст ще стане мандат на Парламента за преговори с правителствата на ЕС, планирани да започнат при френското председателство на Съвета на ЕС  през първото полугодие  на 2022 г.

ЕСПЧ: Анонимност на коментари онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В ново решение от  7.12.2021 г.   ЕСПЧ се произнася по делото Standard Verlagsgesellschaft mbH v. Austria.

Нарушение по чл.10 ЕКПЧ, Свобода на изразяване

Необосновани съдебни разпореждания срещу медийна компания да разкрият данните на автори на обидни коментари, публикувани на нейния интернет портал за новини като част от политически дебати

Жалбоподателят  е дружество с ограничена отговорност, което притежава и издава ежедневник на хартия  и в онлайн версия. След публикуването на обидни коментари под две статии онлайн за двама политици и политическа партия, медията получава разпореждане да разкрие данните на авторите на коментарите. Националните съдилища отказват да разгледат последните като журналистически източници.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

  • Коментарите от аудиторията са предназначени за аудиторията, а не за журналистите, те не могат да се считат за журналистически източник – по тази линия не могат да претендират за  редакционна поверителност.
  • (а) Намеса. Съдържанието, генерирано от потребителите, е поне частично модерирано. Следователно е очевидно, че цялостната функция на дружеството жалбоподател е да продължи да отваря дискусия и да разпространява идеи по отношение на теми от обществен интерес, защитени от свободата на печата. Задължението за разкриване на данните на авторите на онлайн коментари може да ги възпре от принос към дебати и да има  смразяващ ефект сред потребителите, а и засяга, косвено,   правото на компанията на свобода на печата.
  • Компанията  е предоставила на своите потребители анонимност не само за да защити свободата си на печата, но и да защити личната сфера на потребителите и свободата на изразяване – правата, всички защитени от членове 8 и 10 от Конвенцията. Тази анонимност не би била ефективна, ако компанията-жалбоподател не можеше да я защити със собствени средства. За потребителите би било трудно сами да защитят своята анонимност, ако самоличността им бъде разкрита пред гражданските съдилища. Премахването на анонимността и последиците от нея, независимо от изхода на последващо производство по отношение на съдържанието на коментарите, е намеса в съдържанието.  А разпорежданията на националните съдилища за разкриване на исканите потребителски данни представляват намеса в правото на дружеството жалбоподател да се ползва от свободата на печата.
  • (б) Предвидена от закона – между страните не е било спорно, че намесата е била предписана от закона и че е служила на легитимната цел за защита на репутацията и правата на другите.
  • (в) Необходима в едно демократично общество –   намесата не е била необходима в едно демократично общество. Защо:

Вярно е, че няма абсолютно право на анонимност. Анонимността в интернет, макар и важна ценност, трябва  да бъде балансирана с други права и интереси, по-специално, със защитата на свободата на политическото слово и дебатите от обществен интерес.

Националните съдилища, преди да решат дали данните, отнасящи се до самоличността на авторите на коментари, трябва да бъдат разкрити, ще трябва да претеглят – в съответствие със своите позитивни задължения по членове 8 и 10 от Конвенцията – баланса между правото на добро име на политиците  и правото на дружеството жалбоподател на свобода на печата, както и  ролята на медията в защитата на личните данни на авторите на коментарите и свободата да изразяват публично мнението си.

Коментарите, макар и сериозно обидни, не представляват реч на омразата или подбуждане към насилие, нито по друг начин са явно незаконни. Те са изразени в контекста на публични дебати по въпроси от легитимен обществен интерес, а именно поведението на въпросните политици, действащи в публичното си качество и техните собствени коментари, публикувани на същия новинарски портал. Тъй като подобни коментари могат да се характеризират като политическа реч, особено тревожно е, че апелативните съдилища и Върховният съд не са провели правилно балансиране. Пренебрегнали са  функцията на анонимността като средство за избягване на репресии   и по този начин  –  ролята на анонимността за насърчаване на свободата на мнения, идеи и информация. Следователно, при липсата на необходимото балансиране, решенията на апелативните съдилища и на Върховния съд на Австрия не са били подкрепени с релевантни и достатъчни причини, които да оправдаят намесата.

Заключение: нарушение на чл.10  (единодушно)

Речта на омразата и престъпленията от омраза: за реакция на наднационално равнище

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия представя инициатива за включване на речта на омразата и престъпленията от омраза в списъка на престъпленията в ЕС, както беше обявено от председателя Фон дер Лайен в речта ѝ за състоянието на Съюза за 2020 г.

Сега няма правно основание за инкриминиране на речта на омразата и престъпленията от омраза на равнището на ЕС. Съществуващият списък на престъпленията в ЕС в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) трябва да бъде разширен, за да се гарантират минимални общи правила за начините за определяне на престъпленията и санкциите, приложими във всички държави от ЕС.

Ако държавите членки   одобрят инициативата,   Комисията ще представи законодателно предложение.

Съобщение

Приложение към съобщението

Информационен документ — Как се разширява списъкът на престъпленията в ЕС стъпка по стъпка

Уеб страница

Работа през цифрови платформи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съобщение на ЕК:

Европейската комисия предлага набор от мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи и за подкрепа на устойчивия растеж на цифровите трудови платформи в ЕС.

С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.

Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:

  • съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи;
  • предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи;
  • проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.

Въпроси и отговори: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Информационен документ: подобряване на условията на труд при работа през платформи

Съобщение за медиите: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Въпроси и отговори: проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията

Предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи

Съобщение „По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда“

Проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на намиращите се в слаба позиция самостоятелно заети лица без служители