Tag Archives: EU Law

Политическата реклама в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От известно време – още от Плана за действие за европейска демокрация – се очаква законодателно предложение за политическата реклама.

Оказва се, Комисията подготвя пакет – законодателство за политическата реклама, избирателните права и финансирането на партиите, представен днес.

Предложението е относно прозрачността на политическата реклама и определянето на целевата ѝ аудитория като част от мерките за защита на почтеността на изборите и на открития демократичен дебат. Предложените правила ще изискват всяка политическа реклама да бъде ясно обозначена като такава и да включва определена информация, например кой е платил за нея и каква сума. Техниките за целево насочване и подсилване ще трябва да бъдат обяснени публично с безпрецедентни подробности, се казва в съобщението на ЕК, а използването на чувствителни лични данни без изричното съгласие на съответното лице ще бъде забранено.

Основните мерки, предвидени в предложения регламент относно прозрачността и насочването на политическите реклами, включват:

  • Обхват: Политическите реклами ще обхващат рекламите от даден политически субект, за него или от негово име, както и т.нар. тематично ориентирани реклами, които могат да повлияят на резултата от дадени избори или референдум, на законодателен или регулаторен процес или на поведение при гласуване.
  • Етикети за прозрачност: платената политическа реклама трябва да бъде ясно обозначена и да предоставя определена основна информация, включваща името на спонсора на видно място и леснодостъпно съобщение за прозрачност, съдържащо 1) сумата, изразходвана за политическата реклама, 2) източниците на използваните средства и 3) връзката между рекламата и съответните избори или референдуми.
  • Строги условия за целево насочване и подсилване: техниките за политическо целево насочване и подсилване, при които се използват или се предполагат чувствителни лични данни, като например етнически произход, религиозни убеждения или сексуална ориентация, ще бъдат забранени. Такива техники ще бъдат позволени само след изричното съгласие на съответното лице. Целево насочване може да бъде позволено и в контекста на законната дейност на фондации, сдружения или организации с нестопанска цел с политическа, философска, религиозна или профсъюзна ориентация, когато то е насочено към собствените им членове. За първи път ще бъде задължително в рекламите да се включва ясна информация за това на какво основание лицето е станало обект на целево насочване и да се посочва кои групи лица са били обект на такова насочване и какви критерии и инструменти или методи за подсилване са били използвани, наред с другото. Организациите, които използват политическо целево насочване и подсилване, ще трябва да приемат, прилагат и публикуват вътрешна политика за използването на такива техники. Ако не могат да бъдат изпълнени всички изисквания за прозрачност, политическата реклама не може да бъде публикувана.
  • Санкции за нарушения: от държавите членки ще се изисква да въведат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, когато се нарушават правилата за прозрачност на политическата реклама. Съгласно предложения регламент националните органи за защита на данните ще наблюдават по-специално използването на лични данни за политическо целево насочване и ще имат правомощието да налагат глоби в съответствие с правилата на ЕС за защита на данните.

За да се гарантира, че изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще се проведат при спазване на най-високите демократични стандарти, целта е новите правила да влязат в сила и да бъдат изцяло приложени от държавите от ЕС до пролетта на 2023 г., т.е. една година преди изборите.

За повече информация

Въпроси и отговори относно пакета за укрепване на демокрацията и почтеността на изборите

Информационен документ относно европейската демокрация: нови правила за прозрачност на политическата реклама и целевото насочване

Уебстраница за избирателните права – всички правни досиета и приложения

План за действие за европейската демокрация

За забрана на насочената реклама, разполагана на базата на проследяване на онлайн поведението

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският комитет по защита на данните (ЕКЗД) е независим европейски орган, който допринася за единното прилагане на правилата относно защитата на данните  в Европейския съюз и насърчава сътрудничеството между органите за защита на данните в ЕС. ЕКЗД е съставен от представители на националните органи за защита на данните и Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД).

Тази седмица ЕКЗД  отправя директен призив към законодателите на ЕС да прилагат по-строги правила относно таргетираната реклама в полза на алтернативи, които не изискват проследяване и профилиране на интернет потребителите  – и  да обмислят „поетапно премахване, водещо до забрана на таргетираната реклама въз основа на  проследяване“.

ЕКЗД настоява профилирането на деца с цел  насочване на реклами „като цяло да бъде забранено“.

Изявлението на борда срещу таргетираната, базирана на проследяване, реклама онлайн

В писмо, адресирано до политиците от ЕС и САЩ, по-рано през годината международна  коалиция от 55 организации и повече от 20 експерти, включително групи като Privacy International, Open Rights Group, Центъра за цифрова демокрация, Фондацията за нова икономика, Beuc, Edri и Fairplay – настоява за законодателни действия, призовавайки за забрана на рекламите, които разчитат на „систематично   наблюдение“ на интернет потребителите.

 

Регламент за цифровите пазари

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията за вътрешния пазар и защита на потребителите IMCO прие   с 42 гласа „за“, двама „против“ и един „въздържал се“ позицията си относно предложението за Регламента за цифровите пазари (DMA).

Докладчикът Андреас Шваб  (ЕНП, Германия) каза: „ЕС се застъпва за конкуренция , но ние не искаме по-големите компании да стават все по-големи, без да стават по-добри,  и за сметка на потребителите и европейската икономика. Днес е ясно, че правилата за конкуренция сами по себе си не могат да се справят с всички проблеми, пред които сме изправени с технологичните гиганти и способността им да определят правилата, като се ангажират с нелоялни бизнес практики. Законодателният акт за цифровите пазари ще изключи тези практики, изпращайки силен сигнал до всички потребители и бизнеси в единния пазар: правилата се определят от съзаконодателите, а не от частни компании!“

Одобрените поправки

Досието DMA трябва да бъде гласувано в пленарната зала през декември 2021 г. След това предстоят преговори с държавите по време на  Френското председателство на Съвета на ЕС.  

Медийното изключение в предложението за Регламент за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Регламентът за цифровите услуги DSA е дългоочаквано законодателно предложение, в което се казва, че уредбата  зачита основните права и че „трябва да се тълкува и прилага в в съответствие с тези основни права, включително свободата на изразяване и информация като свободата и плурализма на медиите.”

Един от най-оспорваните аспекти на предложението за DSA е  възможността на платформите да филтрират, както и да вземат решения относно законността на съдържанието при получаване на обосновано уведомление за предполагаема незаконосъобразност. Сложността е в това, че

а. различните държави имат различни дефиниции за законно съдържание и

б. уредбата се интересува и от съдържание, което не е незаконно, но причинява или може да причини вреда.  

Измененията в предложението за DSA, внесени от комисията по култура на Европейския парламент (CULT) и комисията по правни въпроси (JURI)  се отнасят до защитата на  свободата на медиите от надзора на платформата. Предлага се медийно изключение – CULT твърди, че „на търговските онлайн платформи не трябва да се позволява да упражняват надзорна функция над законно разпространявано онлайн съдържание, произхождащо от доставчици на услуги с редакционна отговорност; JURI предлага на платформите да се забранява премахването, забраняването на достъпа, спирането или по друг начин намесата в медийни публикации.

 

Коя е по-голямата  опасност:  намесата на платформите, което ще решават какво е медия и какво е незаконно,  или  потенциалният пробив за  дезинформация и потенциално незаконно съдържание?  Дискусията  в търсене на баланс се води активно. 

Едно събитие на EDMO по темата, очаква се видеозапис.

Медийното изключение е в полза на традиционните медии  -ето тук се виждат  между подписалите ACT u EBU, логично – и те искат следното*:

 По правило законосъобразното качване на съдържание, което се излъчва от редакционните медии, не може да се счита за дезинформация. Платформите не трябва да се намесват в съдържание, което вече е под редакционния контрол на  медия и подлежи на специфични стандарти/медийни регулации и независим надзор. Платформите  не трябва да променят или премахват медийно съдържание, за да избегнат вторични редакционни решения по отношение на легитимното съдържание при пълно зачитане на редакционните решения и свободата на медиите.

Напротив – експерти призовават ЕП да отхвърли медийното изключение:

Като журналисти и експерти по дезинформация    сме загрижени за широкото и двусмислено определение на това какво представлява „публикация в пресата“ и „аудиовизуална медийна услуга“. Определението, предложено от JURI,  включва „традиционни“ вестници и списания и  изключва академични и научни публикации. Неясно е и   кои са „доставчици на редакционно съдържание“.

Изследванията постоянно идентифицират злонамерени или просто ненадеждни участници, представящи съдържанието си като достоверна журналистика, като същевременно  разпространяват дезинформация и реч на омразата. Опитът ни като журналисти и изследователи на дезинформация показва, че е практически невъзможно да дефинираме смислено кой или какво е легитимна „публикация в пресата“ в онлайн средата.

Споделяме опасенията, че платформите често действат произволно в решенията си за модериране на съдържанието. Например, информаторите във Facebook Франсис Хауген и Софи Джанг разкриха дълбоки недостатъци в начина, по който компанията дава приоритет на географските райони и лицата, върху които фокусира усилията си за модериране на съдържанието. Решението обаче не е да създавате вратичка за организации, които твърдят, че са надеждни медии. По-доброто решение е да се съсредоточи върху засилването на прозрачността, контрола на данните и разпоредбите за прилагане на DSA. По-специално правомощията за одит са жизненоважни, за да се гарантира, че автоматизираните практики за модериране на съдържание са отговорни. Разпоредбите за одит следва да бъдат подобрени, като се даде възможност на проверени гражданско общество и разследващи журналисти — не само изследователи — да имат достъп до данни от платформата, за да помогнат за идентифицирането и смекчаването на системните рискове. От друга страна, платформите следва да бъдат възпрепятствани да цитират сигурността или търговските тайни като извинение да не предоставят достъп до данни, които са необходими за защита на обществения интерес. 

DSA трябва да отразява нашата нужда от медиен плурализъм, културно, езиково разнообразие и лесен достъп до надеждни новини и информация. Ако освободи  широко дефинираните „доставчици на редакционно съдържание“ и „доставчици на медийни услуги“  от всякакво модериране, рискуваме да превърнем DSA в магистрала за реч на омразата и дезинформация. 

В светлината на горното ви призоваваме да отхвърлите медийното изключение.

*

както ми обърна внимание докт. Иглика.

Право да не си свързан

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След като много е казано за правото на интернет  и правото на комуникация,  Европейският парламент e приел в началото на годината резолюция за  правото да не си свързан  – засега става дума за връзката само с работодателя,  right to disconnect from work.

Парламентът иска да защити основното право на служителите да се откъснат от работа и да не са достъпни извън работното време, се казва в официалното съобщение. Условията създадоха “култура на постоянно дежурство”, като служителите са лесно достъпни по всяко време и навсякъде, включително извън работното време. Технологията направи възможна дистанционната работа, а пандемията Covid-19 и блокирането я направиха широко разпространена.

 

37%   от работещите в ЕС започнаха да работят  дистанционно

 Размива се разликата между работа и личен живот. Много хора се налага да работят извън редовното си работно време, което влошава баланса между професионалния и личния им живот.

Напомнят се и изискванията на Директивата за работното време, която определя максимална продължителност на работното време и минимална продължителност на времето за почивка.

Дезинформация: още компании и организации се присъединяват към Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Комисията приветства 16 нови участника, които се присъединяват към изготвянето на  измененията на Кодекса за поведение във връзка с  дезинформацията, като се вземат предвид 10-те препоръки от Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA), представени вчера, за да го превърнат в силна рамка за мониторинг, базирана на Насоките на Комисията.

Вера Йоурова, заместник-председател по въпросите на ценностите и прозрачността, каза: „Приветствам всички нови участници, присъединяващи се към Кодекса. Единственият начин за борба с дезинформацията е да работим заедно: гражданското общество, компаниите и регулаторите. Нуждаем се от ревизиран Кодекс срещу дезинформацията, със силна рамка за наблюдение, базирана на показатели за ефективност.”

Тиери Бретон, комисар по вътрешния пазар, добави: „Тъй като преговорите за DSA напредват бързо, очаквам с нетърпение добро сътрудничество както на съществуващите, така и на новите подписали, за да гарантираме, че новият Кодекс е готов преди приемането на новите правила. Препоръките на ERGA, включително за подробен анализ на месечната програма за мониторинг на дезинформацията за COVID-19, ще помогнат за формирането на стабилен мониторинг на ревизирания Кодекс.”

Комисията очаква подписалите страни да надграждат силно тези препоръки и да включат ERGA в процеса на изготвяне на измененията, по-специално във връзка с мониторинга на Кодекса.

Комисията приветства Twitch, Adobe, Havas, The Bright App, Neeva, Reporters Without Borders, VOST Europe, the Netherlands Organisation for applied scientific research (TNO), Maldita, PagellaPolitica, Demagog, MediaMath, Integral Ad Science, the GARM initiative, Crisp Thinking   и Newsback, които  се присъединяват към процеса на изготвяне на измененията като  бъдещи страни по Кодекса.

Решение на Общия съд по делото Google and Alphabet v Commission (Google Shopping)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Общия съд по дело T‑612/17, Google LLC, установена в Маунтин Вю, Калифорния (САЩ), и Alphabet, Inc.  v Европейската комисия.

1 Google LLC, преди Google Inc., е компания в Съединените щати, специализирана в продукти и услуги, свързани с интернет. Той е известен главно със своята търсачка, която позволява на интернет потребителите да намират и осъществяват достъп до уебсайтове, които отговарят на техните изисквания, посредством браузъра, който използват, и хипервръзките . От 2 октомври 2015 г. Google LLC е изцяло притежавано дъщерно дружество на Alphabet, Inc., крайната компания майка на групата (заедно „Google“).

2 Търсачката на Google, достъпна на http://www.google.com или на подобни адреси с разширение за код на държавата, позволява да се получават резултати от търсенето и да се показват на страници, които се появяват на екраните на интернет потребителите. Тези резултати или се избират от търсачката според общи критерии и без уебсайтовете, към които те свързват, плащат на Google, за да се покажат („общи резултати от търсенето“ или „общи резултати“), или се избират в съответствие със специализирана логика за конкретен тип извършено търсене („специализирани резултати от търсене“, наричани още „вертикални“ или „универсални резултати от търсене“; „специализирани резултати от търсене“). Специализираните резултати от търсенето могат да се появят без никаква конкретна намеса от страна на интернет потребителя заедно с общи резултати от търсенето на същата страница („страница(и) с общи резултати“) или могат да се появят самостоятелно в отговор на запитване, въведено от интернет потребителя на една от специализираните страници на търсачката на Google или след активиране на връзки, появяващи се в определени области на страниците с общи резултати на Google. Google е разработил различни специализирани услуги за търсене, например за новини, местна бизнес информация и оферти, полети или пазаруване. Това е последната категория, която е предмет на разглеждане в случая.

3 Специализираните услуги за търсене за пазаруване („услуги за сравнително пазаруване“) не продават сами продукти, а сравняват и избират офертите на онлайн продавачите, предлагащи търсения продукт. Тези продавачи могат да бъдат директни продавачи или платформи за продажби, обединяващи офертите на множество продавачи, от които търсеният продукт може да бъде поръчан незабавно (eBay, Amazon, PriceMinister или Fnac са сред най-известните).

4 Подобно на общите резултати от търсенето, специализираните резултати от търсене могат да бъдат това, което понякога се нарича „естествени“ резултати, които не се заплащат от уебсайтовете, към които свързват, дори ако са уебсайтове на търговци. Редът, в който тези естествени резултати се показват на страниците с резултати, също не зависи от плащането.

5 Страниците с резултати на Google, подобно на тези на други търсачки, съдържат освен това резултати, които от друга страна се плащат от уебсайтовете, към които се свързват. Тези резултати, обикновено наричани „реклами“, също са свързани с търсенето на интернет потребителя и се отличават от естествените резултати от общо или специализирано търсене, например с думата „Реклама“ или „Спонсорирано“. Те се появяват в определени пространства на страниците с резултати или сред другите резултати. Те могат да бъдат под формата на специализирани резултати от търсенето и всъщност някои от специализираните услуги за търсене на Google се основават на платен модел за включване. Показването на тези резултати е свързано с ангажименти за плащане, поети от рекламодателите на търгове. При някои обстоятелства могат да бъдат приложени допълнителни критерии за подбор. Рекламодателите плащат на Google, когато интернет потребител кликне и по този начин активира хипервръзката в рекламата си, която води до техния собствен уебсайт.

6 Резултатите на Google могат да включват  всички видове резултати, посочени в параграфи 2 до 5 по-горе.

7 Други търсачки предлагат общи услуги за търсене  като Alta Vista, Yahoo, Bing или Qwant. Има и специфични търсачки  като Bestlist, Nextag, IdealPrice, Twenga, Kelkoo

8  Google предоставя на интернет потребителите услуга за сравнително пазаруване от 2002 г. в Съединените щати и приблизително две години по-късно постепенно разшири тази разпоредба до определени страни в Европа.

По жалби до ЕК Комисията е приела, че  благоприятното третиране в резултатите на Google на връзките към собствените специализирани услуги за търсене на Google в сравнение с връзките към конкурентни специализирани услуги за търсене е в състояние да наруши член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). На 27 юни 2017 г. Комисията приема Решение C(2017) 4444   относно производства по член 102 ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело AT.39740 – Google Search (Shopping)) („оспорваното решение“). ЕК констатира нарушение и определя имуществена санкция в размер на 2 424 495 000 EUR.

Google  обжалва, като не оспорва факта, че заема господстващо положение на  националните пазари на услуги за общо търсене. Обжалването е на шест основания – санкцията е неоправдана на пет основания, а ако се окаже оправдана, е твърде висока.

Съдът, след решение в 700 параграфа, констатира финално, че Комисията правилно е заключила в член 1 от обжалваното решение, че чрез злоупотреба с господстващото положение на националните пазари за общи услуги за търсене, Google е нарушил член 102 от ДФЕС и член 54 от Споразумението за ЕИП.

А също, че размерът на глобата, наложена в обжалваното решение, трябва да бъде потвърден. Следователно, предявеният при условията на евентуалност иск за отмяна или намаляване на глобата трябва да бъде отхвърлен.

Прессъобщение на Съда

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува днес резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.

Dокладите DESI за 2021 г.  дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19.

Всички държави — членки на ЕС, отбелязват напредък в областта на цифровизацията, но общата картина в държавите членки е смесена, и въпреки известно сближаване, разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати в DESI остава голяма. Независимо от тези подобрения, всички държави членки ще трябва да положат съгласувани усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

България:  DESI country profile (EN) / DESI country profile (BG)

В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави от ЕС  и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56 %.

Повече информация тук.

Резолюция на ЕП за стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – ССПНСУО, по-известни като SLAPPs

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В последно време т.нар. SLAPPs  –  Strategic Lawsuits Against Public Participation (SLAPPs) – са все по-често тема за разговор.

На 11 ноември Европейският парламент е приел Резолюция относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)).

ЕП изтъква,  че тези процеси  са мъчителни, представляват пряка атака срещу упражняването на основните права и свободи и имат за цел да заглушат многообразието от критични обществени възгледи и мнения, включително чрез журналистическа автоцензура; подчертава, че основните права и демокрацията са свързани със спазването на принципите на правовата държава и че подкопаването на свободата на медиите и на демократичното участие на обществеността, включително свободата на изразяване на мнение и на информация, на събранията и сдруженията, застрашава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

счита, че те пораждат особено безпокойство, ако са финансирани пряко или косвено от държавните бюджети и са съчетани с други непреки или преки мерки на държавата срещу независимите медии, независимата журналистика и гражданското общество;

приветства факта, че докладът на Комисията относно принципите на правовата държава за 2020 г. включва тези процеси  в своята оценка на свободата и плурализма на медиите в Съюза и че този доклад посочва конкретните мерки и най-добрите практики за противодействие;

призовава за включване в бъдещите годишни доклади на задълбочена оценка на правната среда за медиите, и по-специално за разследващата журналистика, както и за по-подробно разглеждане на предизвикателствата, които засягат журналистите и гражданското общество, и възпиращия ефект, който процесите могат да окажат върху тези участници;

подчертава, че тези процеси представляват заплаха за свободните и плуралистични медии;

призовава Комисията да издаде  специфични за всяка държава препоръки и да направи оценка на техния напредък, включително по въпроси, засягащи положението, свързано със свободата на медиите в държавите членки.

Франсис Хаугън пред ЕП: DSA може да бъде глобален златен стандарт

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 ноември 2021 в Европейския парламент се проведе изслушване на Франсис Хaугън по покана на комисията IMCO. Изслушването беше поредното след явяването на Хоугън в Сената на САЩ  и пред Британския парламент и продължи около три часа.

„Законът за цифровите услуги, който сега е пред този парламент, има потенциала да бъде глобален златен стандарт“, казва Хаугън. „Това може да вдъхнови други страни, включително моята, да следват нови правила, които да защитят нашите демокрации, но законът трябва да е силен и да се прилага твърдо. В противен случай ще загубим тази възможност, явяваща се  веднъж на поколение,  да съгласуваме бъдещето на технологиите и демокрацията“, смята Хаугън и тази оценка е разпространена масово от медиите и агенциите.

Обхватът

Хаугън е на мнение, че DSA трябва да бъде разширен, за да включва в обхвата си онлайн съдържание, което не е непременно незаконно, но нарушава правилата и условията на платформата, и трябва да принуди платформите да поемат отговорност не само за разпространението на незаконно съдържание, но и за съдържание, което не е незаконно,  като например манипулиране на изборите и дезинформация, причиняваща вреди върху  психичното здраве.

Изключенията

„Дяволът ще бъде в детайлите. Ако предвидите освобождаване от прозрачност за всичко, класифицирано като „търговска тайна“, компаниите ще кажат, че всичко е търговска тайна“, предупреждава Хаугън,  подчертавайки изключителното значение на прозрачността  и важността на  достъпа до информация за функционирането  на Facebook за независими изследователи, разследващи журналисти и неправителствени организации.

Хаугън също така смята, че медиите не трябва да бъдат изключени от Закона за цифровите услуги, тъй като правилата трябва да бъдат неутрални, за да се борят с вредно (но не незаконно) съдържание като дезинформация. „Позволете ми да бъда много ясна – всяка съвременна дезинформационна кампания ще използва новинарските медийни канали  в онлайн платформите.”

Таргетираната реклама

Хаугън не подкрепя пълната забрана за таргетираната реклама, лишавайки депутатите, които настояват з забраната, от така необходим съюзник, пише Политико.

Видеозапис на изслушването