Прессъобщение от днес: Европейската комисия прие втория си годишен доклад за стратегическото прогнозиране – „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“.

Изменението на климата, цифровата свръхсвързаност и технологичната трансформация, натискът върху демокрацията и ценностите и промените в световния ред и демографията влияят на способностите на ЕС да действа в един все по-многополюсен и оспорван световен ред.

В доклада Комисията установява 10 ключови области на действие, в рамките на които ЕС може да се възползва от възможностите, свързани с позицията му на световен лидер и отворената му стратегическа автономност:

1. гарантиране на устойчиви и издръжливи здравни и продоволствени системи;
2. осигуряване на декарбонизирана енергия на достъпни цени;
3. укрепване на капацитета за управлението на данни, изкуствения интелект и авангардните технологии;
4. осигуряване и разнообразяване на доставките на суровини от критично значение;
5. гарантиране на стартова позиция в световен мащаб при определянето на стандарти;
6. изграждане на устойчиви и съобразени с бъдещето икономически и финансови системи;
7. разработване и задържане на умения и таланти, съответстващи на амбициите на ЕС;
8. укрепване на сигурността и отбраната и достъпа до космическото пространство;
9. сътрудничество с глобалните партньори за насърчаване на мира, сигурността и напредъка;
10. укрепване на устойчивостта на институциите

Повече информация ще намерите в съобщението тук.

Преюдициално запитване — Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз — Решение на Комисията 2006/928/EО за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) — Характер и правни последици на МСП и докладите, изготвени от Комисията въз основа на него — Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат — Национални правила за създаването и организирането на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система — Член 47 от Хартата на основните права на ЕС — член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт

Интересни дела пред Съда на ЕС – вкл.  заключението на Генералния адвокат Бобек  и решението по  съединени дела C ‑ 83/19, C ‑ 127/19, C ‑ 195/19, C ‑ 291/19, C ‑ 355/19 и C ‑ 397/19  по преюдициално питане  на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов)   до Съда

Съдът на ЕС:

Преюдициалните запитвания по изброените дела засягат тълкуването на член 2; член 4, параграф 3; член 9 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС; член 67, параграф 1 и член 267 ДФЕС; член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в Румъния (аналогично има и за България, бел.моя).

Споровете по главното производство са свързани с реформата в областта на правосъдието и борбата с корупцията в Румъния. Приети са национални закони, чията съвместимост с правото на ЕС се оспорва пред румънския съд. Жалбоподателите се позовават на докладите по CVM. Запитващите юрисдикции не са сигурни по отношение на правната природа и последиците от CVM и обхвата на докладите, изготвени от Комисията по него. Според тези съдилища съдържанието, правното естество и продължителността на този механизъм следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на Договора за присъединяване, в резултат на което изискванията, посочени в тези доклади, трябва да бъдат обвързващи за Румъния.

След разглеждане на допустимостта Съдът решава, че преюдициалните запитвания, доколкото са допустими, се отнасят до:

– дали Решението за CVM и докладите, изготвени от Комисията въз основа на това решение, представляват актове на институция на ЕС, които подлежат на тълкуване от Съда съгласно член 267 ДФЕС ;

– дали Решението за CVM попада в обхвата на Договора за присъединяване и ако е така, какви са правните последици от това за Румъния ;

– дали законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, попада в обхвата на Решението за CVM ;

– дали законодателството относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебната инспекция е в съответствие с правото на ЕС;

– дали законодателството относно създаването на SIIJ е в съответствие с правото на ЕС ;

– дали румънският режим за финансовата отговорност на държавата и за личната отговорност на съдиите в случай на съдебна грешка е в съответствие с правото на ЕС;

– принципа на примата на правото на ЕС.

•  Решението за CVM  попада в обхвата на Договора за присъединяване и продължава да поражда своите последици, докато не бъде отменено.
• Решението е задължително в своята цялост за тази държава -членка от присъединяването й към Европейския съюз.

• Що се отнася до докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решението, следва да се има предвид, че за да се определи дали даден акт на ЕС води до обвързващи правни последици, е необходимо да се проучи неговото съдържание и да се оцени неговите последици въз основа на обективни критерии –  съдържанието на този акт,  когато е уместно  контекстът, в който е приет и правомощията на институцията, приела акта (вж. за това решение на 20 февруари 2018 г., Белгия срещу Комисия , C ‑ 16/16 P, ЕС: C: 2018: 79, параграф 32).      Докладите не са адресирани до Румъния, а до Парламента и Съвета. Изводите, изложени в тях, съдържат  препоръки  към Румъния. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда за принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането и ефективността на правото на ЕС и да се премахнат неправомерните последици от нарушение на това право. Такова задължение, в рамките на своята компетентност, се дължи от всеки орган на съответната държава -членка ( виж за това решение от 17 декември 2020 г., Комисия / Словения (архиви на ЕЦБ) , C ‑ 316/19,  точки 119 и 124). 

ГА Бобек казва за докладите: Докладите на Комисията по CVM нямат задължителен характер,   но трябва надлежно да се вземат предвид от тази държава членка в усилията ѝ да изпълни задълженията си за постигане на показателите, установени в приложението към Решение 2006/928/ЕО, с оглед на изискването на принципа на лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС.

• Законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, като това, свързано с временното назначаване на ръководните длъжности на Съдебната инспекция и тази, свързана със създаването на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в съдебната система, попада в обхвата на Решение 2006/928, в резултат на което то трябва да се съобразява с изискванията, произтичащи от правото на ЕС и по -специално от стойността на върховенството на правото, посочени в член 2 от ДЕС.
• Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и Решение 2006/928 трябва да се тълкуват като изключващи националното законодателство, което позволява на правителство да извършва временни назначения на ръководните длъжности на съдебния орган, отговорен за провеждането на дисциплинарни разследвания и завеждането на дисциплинарни производства срещу съдии и прокурори, без да следва обикновената процедура за назначаване, предвидена в националното законодателство, когато това законодателство е такова, че поражда основателни съмнения, че правомощията и функциите на този орган могат да се използват като инструмент за упражняване на натиск или политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори.
• Същите разпоредби изключват и националното законодателство, предвиждащо създаването на специализиран раздел на прокуратурата с изключителна компетентност да провежда разследване на престъпления, извършени от съдии и прокурори, когато създаването на такъв раздел

  – не е оправдано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и

  – не е придружено от конкретни гаранции, като например, за да се предотврати всякакъв риск този раздел да бъде използван като инструмент за политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори, които могат да подкопаят тяхната независимост и, второ, да гарантира, че тази изключителна компетентност могат да се упражняват по отношение на тези съдии и прокурори в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата.

• Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкуват като неизключващи националното законодателство, уреждащо финансовата отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за щетите, причинени от съдебна грешка.
• Последно, дали правото на ЕС, и по-специално Решение 2006/928,  има предимство пред националното конституционно право?  Да. Не може да се допусне правилата на националното право, дори на конституционния ред, да подкопават единството и ефективността на правото на ЕС.  Нещо повече казва Съдът:  Решение 2006/928 изисква Румъния да изпълни възможно най -скоро  критериите, които то определя. Тъй като тези критерии са формулирани ясно и точно и не подлежат на никакви условия, те имат пряк ефект. Разбира се, запитващата юрисдикция е задължена да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба, като не прилага  всяка разпоредба от националното законодателство, която й  противоречи.