Tag Archives: EU Law

Франция/Google по въпроса за правата на издателите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През юли 2021 г. фрeнският орган за защита на конкуренцията е наложил санкция от 500 милиона евро на Google  за неспазване на  предписания, свързани с предходно решение на органа (от април 2020) за необходимостта от преговори между Google и издателите  с цел определяне на справедливо възнаграждение  за използване на защитено съдържание.

Първоначално Google  спря да показва фрагменти от съдържанието заедно с връзки към тях (snippets), за да избегне заплащане на възнаграждение.  Но според органа по конкуренцията това  е злоупотреба с господстващо  положение, поради което на Google беше наредено да не  заобикаля закона и да преговаря с издателите, съдът потвърди решението на органа по конкуренцията.   Компанията тогава потвърди, че ще плаща на издателите на новини „за създаване и подреждане на висококачествено съдържание“, което се появява в платформата – в рамките на един милиард долара, които били отделени от Google за тази цел глобално.

В резултат компанията Google   е поела ангажименти към група от 121 издатели за заплащане на  76 милиона долара за три години, по данни на Ройтерс.

Асоциацията APIG, която представлява повечето големи издатели на печатни новинарски издания (Le Figaro, Le Monde и др.),   и синдикалната организация SEPM, която представлява издатели на списания, както и информационната агенция AFP продължават да смятат, че не е намерена справедлива обща основа за възнаграждение за новинарското съдържание онлайн. Именно те са сезирали органа по конкуренция. Според неговото решение  Google се стреми едностранно да наложи своите условия, освен което предоставя на издателите  „частична“ и „недостатъчна“ информация.

Санкцията е съществено по-висока от сумата по споразумението.
 
Google разполага с два месеца,  за да представи предложения за компенсиране на информационните агенции и други издатели за използването на тяхното съдържание съгласно  директивата за авторското право в цифровия единен пазар на ЕС. Освен глобата от половин милиард евро има и  предупреждение към Google, че ще се налагат ежедневни глоби до 900 000 евро на ден, ако продължи да пренебрегва предписанията и да не предоставя информация.
 
Медиите обръщат внимание върху цялостната политика на Франция към глобалните платформи, която понякога определят като настъпателна и агресивна – само по отношение на Google в последните години са наложени санкции за злоупотреба в сектора на рекламата онлайн – 220 милиона евро, за използването на бисквитки без съгласие на потребителите – 100 милиона евро, за нарушения на личната непрекосновеност.

Видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Правомерно ли е видеонаблюдение и видеозаснемане по време на избори.

От една страна, това се разглежда като инструмент за контрол и срещу купения вот. От друга страна, съществува аргумент за навлизане в личната сфера на наблюдаваните лица.

С изменения в Изборния кодекс от 2021 г. законодателят дава  възможност за извършване на видеонаблюдение, както и видеозаснемане/видеоизлъчване в реално време – предвидено е в чл. 272 от ИК (при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването от секционните избирателни секции), в чл. 288а от ИК (при приемане и проверка на протоколите на секционните избирателни комисии и прехвърляне на данните от записващото техническо устройство в районните избирателни комисии),  съответни разпоредби има и за изборите за общенски съветници и кметове.

Днес в Официален вестник на ЕС е обнародвано преюдициалното запитване на ВАС до Съда на ЕС във връзка с  дело   Комисията за защита на личните данни и ЦИК / Коалиция „Демократична България — Обединение“.

Делото е C-306/21.

  1. Следва ли нормата на чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз, и когато действията по обработка на данните не се изчерпват единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?

2.

При положителен отговор на първия въпрос — приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост?

3.

При отрицателен отговор на първият въпрос — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

4.

Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС — при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент — допускат ли нормата на чл. 6, б. „д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента — защита на личните данни на лицата, с други средства?

5.

Допуска ли нормата на чл. 6, пар. 1, б. „д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?

6.

При утвърдителен отговор на предходния въпрос допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по видеозаснемане да бъдат събрани и лични данни чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

За хрониката, довела до преюдициалното запитване

Ще има ли немскоезична RT

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Люксембург отхвърли заявлението за издаване на лицензия за немскоезична  програма на държавно финансираната руска  телевизия RT (бивша Russia Today).

Като основание за решението си   Люксембург заяви, че  доставчикът на медийни услуги е имал седалище в  Германия и значителна част от персонала, на който е възложено предоставянето на аудиовизуалната медийна услуга, е нает в Берлин. Ето защо според Люксембург програмата би била  под юрисдикцията на Германия.

TVN24 на Discovery получи лицензия в Нидерландия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

TVN24 получава лицензия в Нидерландия. Програмата ще бъде разпространявана и за аудиторията в Полша. По силата на четирите свободи в ЕС това е типичен случай на свободно приемане на програма, разпространявана от друга държава в ЕС.

Развитието бележи последния етап в  опит за принуждаване на компанията Discovery да напусне Полша. TVN24 е собственост на  Discovery. Това е  популярен новинарски канал в Полша, който няма да може да поднови лицензията си, ако нов закон в Полша влезе в сила.

Има внесен законопроект за изменение на медийния закон, който има за цел  да „изясни правилата, позволяващи на Националния съвет за радио и телевизия (KRRiT) ефективно да противодейства на възможността радио- и телевизионните оператори да бъдат поети от субекти извън Европейския съюз, включително субекти от държави, представляващи непосредствена заплаха за държавна сигурност. ”

Член 35 в новия законопроект  гласи, че лицензия за радио и телевизия в Полша може да бъде издадена само на чуждестранно лице, чието седалище или постоянно местоживеене се намира в ЕС, Исландия, Норвегия и Лихтенщайн (Европейското икономическо пространство).

Смята се, че повод е изтичането през септември на лицензията на водещата независима полска  новинарска програма TVN 24. 

 

Полша ще отговори на ЕК днес за съдебната си система

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Този понеделник (16 август) Полша е изправена пред поредния краен срок на Европейската комисия в дългогодишната борба на Варшава с Брюксел за преструктурирането на националната си съдебна система. Този път Варшава може да бъде изправена пред строги финансови санкции, ако не се вслуша в Съда на ЕС (ЕСП) и незабавно спре работата на нова Дисциплинарна камара на Върховния съд, считана за незаконна от Съда на ЕС, пише DW.

Европейската комисия ще получи изчерпателен отговор до края на деня (16 август)  относно решенията на Съда на ЕС (от 14 юли  и от 15 юли),  заявява  премиерът Матеуш Моравецки.

Конституционният съд на Полша междувременно постанови, че правото на ЕС, което предоставя възможност  на Съда на ЕС обвързващо да се произнася по полската съдебна система, нарушават полската конституция, поради което Полша не можела да изпълни решенията на Съда на ЕС.

ЕК: Прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС е публикувано Известие на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища.

В началото се казва следното:

Комисията изпълнява програмата за модернизиране на държавната помощ. Съгласно тази програма Комисията прие пакет от законодателни актове, насоки и известия за оценяване на мерките за държавна помощ. Пакетът дава възможност на Комисията да съсредоточи своя ex ante контрол върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно развива по-тясно сътрудничество с държавите членки при прилагането на правилата за държавните помощи. За целта Комисията създаде повече възможности за държавите членки да предоставят държавна помощ без предварителен контрол от страна на Комисията, като въведе допълнителни освобождавания от задължението Комисията да бъде уведомена относно планирана мярка за държавна помощ. В резултат на това се увеличи обемът на помощите, предоставяни въз основа на групови освобождавания (2). В този контекст ролята на националните съдилища за гарантиране на спазването на правилата за държавна помощ стана още по-значима.

През 2019 г. Комисията публикува проучване относно прилагането на правилата за държавната помощ и решенията на националните съдилища в 28-те държави членки. В проучването относно прилагането беше направен преглед на над 750 национални съдебни решения по дела, които попадат в две категории: 1) дела, в които националните съдилища определят последствията от неправомерното прилагане на помощ („прилагане на законодателството от страна на частноправни субекти“); и 2) дела, в които националните съдилища участват в изпълнението на решения на Комисията относно възстановяване („прилагане на законодателството от страна на публичните органи“).

Проучването относно прилагането показа, че между 2007 и 2017 г. се е увеличил броят на делата, свързани с държавна помощ, които са били отнесени към националните съдилища. Въпреки увеличения брой дела националните съдилища рядко са постановявали предприемането на корективни мерки, а исковете за обезщетение за вреди представляват малък дял от делата. Освен това не са използвани широко начините на сътрудничество между Комисията и националните съдилища, въведени през 2009 г. с Известие на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища („Известие относно прилагането от 2009 г.“)  Настоящото известие предоставя на националните съдилища и на други заинтересовани страни практическа информация относно прилагането на правилата за държавната помощ на национално равнище. В него са взети предвид въпросите, повдигнати от тези съдилища в контекста на проучването относно прилагането или в дела, отнесени за преюдициални заключения до Съда на Европейския съюз („Съда“). Такива примери са съгласуваността между производствата пред Комисията и пред националните съдилища или въпросите, повдигнати поради неправилното прилагане на регламентите за групово освобождаване.

Целта на настоящото известие е да се предоставят насоки на съдилищата и трибуналите на държавите членки по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“)  и да се насърчи по-задълбочено сътрудничество между Комисията и националните съдилища, като се определят всички налични инструменти за сътрудничество. То не обвързва националните съдилища, нито засяга тяхната независимост.  Основният акцент на настоящото известие е прилагането на законодателството от страна на частноправни субекти. В Известието на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ  („Известието относно събирането на държавна помощ“) се разглеждат аспектите, свързани с прилагането на законодателството от страна на публичните органи.

<

Правилник за организацията и дейността на НС, обн. ДВ 6 август 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обнародван е Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, приет вчера – днес е вече в Държавен вестник и на сайта на Народното събрание.

Законът за нормативните актове не урежда широк кръг въпроси, чиято нормативна основа остава този правилник.

Затова заслужава анализ и внимание.  Ето тук приятелски поздрав с Глава Осма.

Глава осма
ВНАСЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНE НА ЗАКОНОПРОЕКТИ И ДРУГИ АКТОВЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
Чл. 70. (1) Законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието се внасят до председателя на Народното събрание от:
1. народните представители на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието;
2. Министерския съвет във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието.
Законопроектите незабавно се регистрират в публичен регистър „Законопроекти“.
(2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат:
1. справка за съответствие с правото на Европейския съюз – при хармонизация;
2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;
3. справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека.
(3) Когато законопроектите се внасят от народни представители, предварителната оценка на въздействието e съгласно методологията, приложение към правилника, като се прилага чл. 26, ал. 1 от Закона за нормативните актове.
(4) В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта.
(5) В мотивите на законопроектите, които са свързани с членството на Република България в Европейския съюз, се посочва конкретна част от правото на Европейския съюз, която налага съответното регулиране, както и дали законопроектът е нотифициран, или трябва да бъде нотифициран преди приемането му в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (OB, L 241/1 от 17 септември 2015 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2015/1535“. При започнала процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, в мотивите се описва конкретното нарушение, както и полученият отговор при запитване, изпратено до Европейската комисия чрез електронната мрежа в рамките на Проекта на Европейския съюз за правото на ЕС (EU Pilot).
(6) Законопроектите, към които не са приложени мотиви и/или предварителна оценка на въздействието, не се разпределят по реда на чл. 71 от председателя на Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което вносителят се уведомява. В този случай срокът по чл. 71, ал. 1 започва да тече от деня на отстраняване на нередовността.
(7) Законопроектите, към които не са приложени справките по ал. 2, не се разглеждат от Народното събрание до отстраняване на нередовността, за което председателят на водещата комисия уведомява вносителя. В този случай срокът по чл. 72, ал. 3 спира да тече.
(8) За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му.

Чл. 71. (1) Председателят на Народното събрание разпределя законопроектите в тридневен срок от постъпването им между постоянните комисии и определя водеща постоянна комисия за всеки законопроект. Съответните постоянни комисии и народните представители се уведомяват незабавно за разпределението.
(2) Възражения по разпределението на законопроектите могат да се правят от заинтересованите постоянни комисии пред председателя на Народното събрание в 7-дневен срок от уведомяването по ал. 1, който се произнася по тях в двудневен срок.
Чл. 72. (1) Постоянните комисии разглеждат законопроектите не по-рано от 72 часа от получаването им от членовете на съответната комисия, освен ако комисията реши друго.
(2) При разглеждането на законопроекта на първо гласуване водещата комисия, преди да го обсъди по същество, извършва проверка за съответствието му с изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на този правилник и при наличие на несъответствия препоръчва на вносителя чрез председателя на Народното събрание да го приведе в съответствие в 7-дневен срок от уведомяването на вносителя. В този случай срокът по ал. 3 спира да тече.
(3) Докладите по законопроектите се представят на Народното събрание от водещите комисии за първо гласуване не по-късно от два месеца от тяхното внасяне и се публикуват незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 73. (1) Законопроектите заедно с документите по чл. 70, ал. 2 и докладът на водещата комисия, на която са били разпределени, се предоставят на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, в което ще бъдат разгледани, освен ако Народното събрание реши друго. Същият срок, ако Народното събрание не реши друго, се прилага и за разглеждане на законопроектите за второ гласуване.
(2) По законопроекти, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, както и от заинтересованите организации, включително за нотифицирането в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535 и за органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи. Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до две седмици от поискването му, освен ако е постъпило мотивирано искане за удължаване на срока, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл. 72, ал. 3.
(3) По законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
(4) По законопроекти, регулиращи права на хората с увреждания, председателят на водещата комисия изисква становище от Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
(5) По законопроекти, които се отнасят до съдебната власт, председателят на водещата комисия изисква становище от Висшия съдебен съвет.
(6) По законопроекти, свързани с правомощия на общините, председателят на водещата комисия изисква становище от Националното сдружение на общините в Република България.
(7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите.
(8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
(9) Липсата на становища по ал. 2, 3, 4, 5 и 6 след определения срок не спира обсъждането на законопроекта.
(10) Докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите, както и резюме на постъпилите становища и обобщено становище на комисията.
Чл. 74. (1) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 е получено становище, че законопроектът трябва да се нотифицира, водещата комисия взема решение, в което:
1. посочва органа на изпълнителната власт, компетентен да изготви нотификационните документи в съответствие със становището по чл. 73, ал. 2;
2. определя кога законопроектът да бъде изпратен за нотифициране.
(2) Председателят на Народното събрание изпраща законопроекта на органа по ал. 1, т. 1, който изготвя нотификационните документи и ги предоставя на министъра на икономиката за нотифициране на Европейската комисия.
(3) Когато в срока по чл. 73, ал. 2 не е получено становище, се смята, че законопроектът е съгласуван без бележки и не трябва да се нотифицира.
Чл. 75. (1) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, ресорният министър предоставя на водещата комисия получените становища.
(2) Когато законопроект, внесен от Министерския съвет, не е нотифициран в съответствие с Директива (ЕС) 2015/1535, се прилагат чл. 73, ал. 2 и чл. 74.
(3) Когато е постъпило становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър, че по внесен нотифициран законопроект е необходима нова нотификация, водещата комисия го изпраща на органа, изготвил първата нотификация, по реда на чл. 74.
Чл. 76. (1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се правят в различни заседания.
(2) Народното събрание може да реши по изключение двете гласувания да се проведат в едно заседание. Тази разпоредба се прилага само ако по време на обсъждането не са направени предложения за изменение или допълнение на законопроекта.
(3) На първо гласуване законопроектът се разглежда, след като Народното събрание изслуша доклада на водещата комисия, докладите на други комисии, на които той е бил разпределен, ако такива са постъпили, и становището на вносителя в рамките на 10 минути. Докладите на другите комисии може да се представят и в резюме. Когато законопроектът е внесен от Министерския съвет, се представя от член на Министерския съвет.
(4) При първото гласуване законопроектът се обсъжда по принцип и в цялост. Народните представители се произнасят по основните положения на законопроекта.
Чл. 77. (1) Постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Тези законопроекти се обсъждат едновременно от Народното събрание. То ги гласува поотделно. Когато някой от законопроектите е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, той може да не се обсъжда и гласува едновременно с другите законопроекти. Изречение първо не се прилага и когато водещата комисия с мнозинство две трети от членовете на комисията е приела решение някой от законопроектите да се гледа отделно.
(2) Когато на първо гласуване са приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти изготвя от тях един общ законопроект в срок 14 дни. Народните представители може да правят писмени предложения по общия законопроект след съобщаването му от председателя на Народното събрание.
Чл. 78. (1) Законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, може да бъде внесен и разгледан повторно само след промени в основните му положения, което се отразява в мотивите, и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му. Изречение първо не се прилага, когато законопроектът е свързан с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз.
(2) Разпоредби на законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване, не може да бъдат внесени и разгледани повторно по реда на чл. 79, ал. 1, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
(3) Предложения, направени по реда на чл. 79, ал. 1, които са отхвърлени от Народното събрание, не може да бъдат внесени и разгледани повторно като законопроект, ако не са спазени условията по ал. 1, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки.
Чл. 79. (1) Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 77, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от съобщаването му на народните представители, които се аргументират. Предложенията се правят по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1. Предложения, които излизат извън предметния обхват на приетия на първо гласуване законопроект, не се разглеждат и гласуват по същество. Комисията се произнася за недопустимост с решение, като приетите за недопустими предложения и мотивите за това се вписват в доклада по ал. 6. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.
(2) Предложенията по ал. 1 не може да се отнасят до законодателни актове, различни от тези, чието изменение или допълнение е предложено с внесения законопроект, с изключение на такива, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки. В този случай предложението трябва да бъде прието с мнозинство от присъстващите членове на комисията.
(3) При внасяне на предложения по ал. 1 по законопроекти, свързани с въвеждане на изисквания на правото на Европейския съюз, или със започната процедура за неизпълнение на задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз, народните представители посочват причините за приемането, целите и очакваните резултати и прилагат анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По предложенията председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(4) Проектът на доклад за второ гласуване се публикува на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание в еднодневен срок след изтичане на срока по ал. 1.
(5) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър. Член 73, ал. 2 и чл. 74 се прилагат съответно.
(6) В 14-дневен срок от приемането на законопроекта от водещата комисия тя внася в Народното събрание доклад, който съдържа:
1. направените в срока по ал. 1 писмени предложения на народни представители и становището на комисията по тях;
2. предложенията на комисията по обсъждания законопроект, включително когато тя приеме такива по повод предложение на някои от нейните членове, направено по време на заседанията; предложенията на народните представители, с изключение на тези, които се отнасят до редакционни или правно-технически поправки, се аргументират.
(7) Докладът по ал. 6 се публикува незабавно на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.
Чл. 80. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада й. Допустими са и редакционни или правно-технически поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
(3) Народен представител може да обосновава направени предложения в рамките на 5 минути за всяко предложение.
(4) Гласуването се извършва по реда на чл. 63. По време на гласуването не се допускат изказвания, нови предложения и процедурни въпроси. Гласуват се само предложенията на народни представители, постъпили по реда на чл. 79, предложенията на водещата комисия, редакционните или правно-техническите поправки, направени по време на обсъждането, както и предложения за отхвърляне или отлагане на текст.
(5) Когато при докладване на законопроекта за второ гласуване в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложението в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна или правно-техническа поправка по предвидения за това ред, на гласуване се подлага текстът, предложен в доклада на комисията.
Чл. 81. Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.
Чл. 82. (1) Председателят съобщава на първото заседание на Народното събрание за постъпването на указ на президента по чл. 101 от Конституцията, с който приет от Народното събрание закон се връща за ново обсъждане.
(2) В тридневен срок от постъпването председателят на Народното събрание възлага на водещата комисия да докладва пред народните представители указа на президента и мотивите към него.
(3) Върнатият за ново обсъждане закон се включва в дневния ред на Народното събрание в 15-дневен срок от постъпването на указа.
(4) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(5) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и е оспорен по принцип, той подлежи на разглеждане по реда, предвиден за обсъждане и приемане на законопроекти.
(6) Ако върнатият закон не получи необходимото мнозинство и са оспорени само отделни текстове, се прилага процедурата по чл. 80, като се гласуват само оспорените и свързаните с тях текстове.
Чл. 83. По законопроект за ратифициране на международен договор текстът на договора не може да бъде изменян. Резерви към многостранен договор могат да се правят само когато те са допустими от самия договор.
Чл. 84. (1) Проект за решение, декларация и обръщение могат да внасят народните представители и парламентарните групи.
(2) Проектите за решения, декларации и обръщения се внасят на хартиен носител и в електронен вид или във формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, и незабавно се регистрират в публичен регистър „Проекти за решения, декларации и обръщения“.
(3) Проектите за решения, декларации и обръщения се разпределят от председателя на Народното събрание между съответните постоянни комисии в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Постоянните комисии обсъждат проектите по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределянето им и представят на председателя на Народното събрание становищата си по тях.
(5) Решенията, декларациите и обръщенията се приемат на едно гласуване.
(6) Проект за решение, декларация и обръщение може да бъде оттеглен от вносителя до поставянето му на гласуване на заседание на Народното събрание.
Чл. 85. Проектите за решения по процедурни, организационни и технически въпроси не се разпределят на постоянните комисии, освен ако председателят на Народното събрание реши друго.
Чл. 86. (1) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията съдържат отчет за дейността на органа по прилагането на закона през съответния период, проблемите и трудностите, които среща, включително и за изпълнението на препоръките на Народното събрание при обсъждането на предходния доклад.
(2) Докладите се внасят в Народното събрание до 31 март, освен ако в закон е определен друг срок.
(3) Докладите по чл. 84, т. 16 и 17 от Конституцията се разпределят от председателя на Народното събрание на съответната компетентна комисия в тридневен срок от постъпването им, за което той уведомява незабавно народните представители.
(4) Комисията обсъжда доклада по ал. 1 не по-късно от 15 дни от разпределението му и представя на председателя на Народното събрание становището си, като предлага и проект за решение по доклада. Проектът за решение може да съдържа и препоръки към органа, чиято дейност се обсъжда.
(5) Докладът по ал. 1 се включва в дневния ред на Народното събрание в едномесечен срок от внасянето му в Народното събрание и се разглежда не по-късно от три месеца.
(6) Докладът по чл. 84, т. 16 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към председателя на Върховния касационен съд, съответно председателя на Върховния административен съд или главния прокурор, който е длъжен да им отговори. При обсъждането на доклада народните представители може да поставят и въпроси, постъпили писмено от граждани, институции и граждански организации във връзка с доклада, на които председателят на Върховния касационен съд, съответно председателят на Върховния административен съд или главният прокурор отговаря.
(7) Докладът по чл. 84, т. 17 от Конституцията се обсъжда, след като Народното събрание изслуша становището на комисията и изложението на вносителя в рамките на по 10 минути. Обсъждането продължава с изказвания на народни представители, в които могат да се съдържат и въпроси към вносителя, който е длъжен да им отговори.
(8) По време на обсъждането на доклада по ал. 1 народните представители могат да правят предложения за изменения и допълнения на проекта за решение, предложен от комисията.
(9) Вносителят взема отношение по направените предложения и препоръки.
(10) Предложенията на народните представители по ал. 8 се гласуват по реда на чл. 63.
(11) По доклада се приема решение. Народното събрание може да приеме или да отхвърли доклада на вносителя по чл. 84, т. 17 от Конституцията. Когато отхвърля доклада, Народното събрание мотивира решението си.
Чл. 87. По решение на Народното събрание, прието по искане на една десета от народните представители или на парламентарна група, или по своя инициатива главният прокурор внася в Народното събрание и други доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика. Обсъждането на докладите се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 88. (1) Народното събрание може да изисква внасянето на доклад от орган по чл. 84, т. 17 от Конституцията и по отделни въпроси от дейността му по предложение на парламентарна група, на съответната постоянна комисия или на една десета от народните представители.
(2) В случаите по ал. 1 Народното събрание определя въпросите, периода, за който се отнася докладът, и срока за неговото представяне.
(3) Обсъждането на доклада по ал. 1 се извършва по реда на чл. 86.
Чл. 89. (1) Председателят на Народното събрание представя на първото за всяка сесия заседание справка за органите, които се избират изцяло или частично от Народното събрание и чиито мандати са изтекли или изтичат през съответната сесия.
(2) Народното събрание избира съгласно действащото законодателство изцяло или частично органите по ал. 1 след проведена публична процедура.
(3) Всеки народен представител може да предлага кандидати, освен ако в закон или процедурните правила е предвидено друго. Кандидатите се предлагат в 14-дневен срок от приемането на процедурните правила, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго. Предложенията за избор заедно с биографична справка и документи, свързани с изискванията за стаж, образование и други изискуеми документи, се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок не по-късно от 14 дни преди изслушването при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни, освен ако в закон или в процедурните правила е предвидено друго.
(4) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, и професионални организации не по-късно от три дни преди изслушването може да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставени. Средствата за масово осведомяване могат да изпращат в комисията въпроси към кандидата, които да му бъдат поставени. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Въпросите се съобщават на кандидатите в писмен вид не по-късно от 24 часа преди началото на изслушването. Становищата се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до три дни от получаването им при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.
(5) Предложенията за избор се разглеждат от постоянна комисия на Народното събрание, която изслушва кандидатите, които отговарят на изискванията на закона, като председателят на комисията е длъжен да покани кандидата да отговори на поставените по реда на ал. 4 въпроси. Комисията внася доклад, който обобщава резултатите от изслушването. Изслушването е публично.
(6) Докладът по ал. 5 съдържа заключение на комисията за изпълнението на минималните законови изисквания за заемане на длъжността от всеки от кандидатите, както и за наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговата компетентност, квалификация, опит и професионални качества. В доклада се отчита и наличието на специфична подготовка, мотивацията, публичната репутация и обществена подкрепа за съответния кандидат. Комисията може да изисква допълнителна информация както от кандидата, така и от съответния компетентен орган. Докладът съдържа и информация за поставените към всеки кандидат въпроси, на които кандидатът не е дал отговор.
(7) Докладът по ал. 5 се предоставя на народните представители не по-късно от 72 часа преди началото на заседанието, на което ще бъдат гласувани кандидатурите, и се публикува на интернет страницата на Народното събрание.
(8) Народното събрание приема процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидатите, представянето и публичното оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в съответната комисия, както и процедурата за избирането им от Народното събрание. Проектите на правилата се изработват и внасят в Народното събрание от компетентната за всеки избор постоянна комисия.
Чл. 90. (1) Когато Конституционният съд е определил Народното събрание като заинтересована страна по конституционно дело за оспорване на закон или друг акт, председателят на Народното събрание уведомява незабавно водещата комисия.
(2) Водещата комисия може да приеме становище до Конституционния съд в 14-дневен срок. В този случай в становището задължително се отразяват мотивите на Народното събрание за приемането на акта, оспорен пред Конституционния съд.
(3) Председателят на Народното събрание изпраща становището на Конституционния съд.
(4) Ако Конституционният съд със свое решение обяви отделен закон или друг акт или част от него за противоконституционен, Народното събрание урежда възникналите правни последици в срок до два месеца от влизането в сила на решението.

Покани за представяне на предложения в подкрепа на информационните медии и публичната сфера в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 

Европейската комисия публикува  нови покани с общо финансиране 12 милиона евро за представяне на предложения, представляващи интерес за медиите и журналистиката:

Новите покани за представяне на предложения допълват две други такива, публикувани наскоро в подкрепа на медийния сектор:

Инициативите са част от по-широките усилия за подкрепа на свободна, жизнеспособна и плуралистична медийна среда в целия ЕС, както бе обявено в Плана за действие за европейската демокрация и в Плана за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги.

Повече информация за тези и други покани в подкрепа на медийния сектор е налична тук.

Публикуван е също така инструмент, който да помогне на медиите в търсенето на възможности за финансиране.

Медийните специалисти могат да намерят съдействие и на национално равнище чрез бюрата по програма „Творческа Европа”.

Лица за контакти с медиите:

Sonya Gospodinova (+32 229 66953)

Charles Manoury (+32 229 13391)

Нидерландия глоби TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 22 юли 2021 г. холандският орган за защита на данните („NL DPA“) обяви, че е наложил глоба от 750 000 евро на TikTok за нарушаване на неприкосновеността на личния живот на  деца.

Органът за защита на данните  е представил  доклад със своите констатации на компанията през октомври 2020 г. В отговор TikTok е въвел редица промени, за да направи приложението си по -безопасно за децата.

NL DPA установи, че известието, предоставено на потребителите при инсталирането и използването на приложението TikTok, е на английски език и не е  лесно разбираемо, като по този начин се нарушава Общият регламент на ЕС за защита на данните („GDPR“), по – специално  принципа на прозрачност.

Член 12 от GDPR изисква администраторите да предприемат подходящи мерки, за да предоставят информация за своите дейности по обработка на данни в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, използвайки ясен  език, по -специално за дейности, засягащи деца. Съображение 58 от GDPR гласи, че  „децата заслужават специфична закрила“. Предоставената информация е на английски, освен това не е и разбираема за деца на ниска възраст.

Нидерландският DPA е прехвърлил случая на Ирландската комисия за защита на данните (по седалище на компанията за ЕС), за да приключи разследването и да издаде окончателно решение за други потенциални нарушения.

Източник: https://www.huntonprivacyblog.com

press release and decision

Испанска верига супермаркети глобена 2 520 000 евро за незаконно използване на система за разпознаване на образи

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 27 юли 2021 г. Испанският орган за защита на данните („AEPD“) наложи глоба в размер на 2 520 000 евро на испанската верига супермаркети Mercadona, S.A. за незаконно използване на система за разпознаване на образи. След разследването си AEPD установи, че Mercadona използва система за разпознаване на лицата на посетителите в 48 свои магазина в продължение на няколко месеца в цяла Испания, за да открие лица с наказателни присъди или ограничителни заповеди (по -специално лица, които са получили ограничителна заповед след нападение на служител на магазин или който е бил осъждан за инцидент в магазина).

Системата   и свързаната с нея обработка на биометрични данни обхващат лицата на всички клиенти, влизащи в супермаркетите на Mercadona, включително деца и служители на Mercadona. AEPD установи, че нито едно от наличните правни основания съгласно член 9 от Общия регламент за защита на данните на ЕС (който излага правните основания за обработка на чувствителни данни, включително биометрични данни) не се отнася до Mercadona и обяви обработката за незаконна.

AEPD установи, че обработката не отговаря на принципите на необходимост, пропорционалност и минимизиране на данните, прозрачност и поверителност по дизайн. Освен това AEPD установи, че оценката на въздействието за защитата на данните, извършена от Mercadona, е недостатъчна и непълна. AEPD първоначално реши да наложи глоба от 3 150 000 евро, но впоследствие намали размера поради доброволно плащане.

Източник: https://www.huntonprivacyblog.com

Решението, достъпно само на испански.