Tag Archives: EU Law

Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува днес резултатите от индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2021 г., с който се проследява напредъкът, постигнат в държавите — членки на ЕС, в областта на цифровата конкурентоспособност при човешкия капитал, широколентова свързаност, интегрирането на цифровите технологии от предприятията и цифровите обществени услуги.

Dокладите DESI за 2021 г. дават известна представа за ключовите развития в цифровата икономика и общество през първата година от пандемията от COVID-19.

Всички държави — членки на ЕС, отбелязват напредък в областта на цифровизацията, но общата картина в държавите членки е смесена, и въпреки известно сближаване, разликата между първите в ЕС и тези с най-ниски резултати в DESI остава голяма. Независимо от тези подобрения, всички държави членки ще трябва да положат съгласувани усилия за постигане на целите за 2030 г., определени в цифровото десетилетие на Европа.

България: DESI country profile (EN) / DESI country profile (BG)

В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави от ЕС и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС; делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, докато средно за ЕС този дял е 56 %.

Повече информация тук.

Резолюция на ЕП за стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността – ССПНСУО, по-известни като SLAPPs

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В последно време т.нар. SLAPPs – Strategic Lawsuits Against Public Participation (SLAPPs) – са все по-често тема за разговор.

На 11 ноември Европейският парламент е приел Резолюция относно укрепване на демокрацията и на свободата и плурализма на медиите в ЕС: неправомерно използване на действия в рамките на гражданското и наказателното право с цел заглушаване на журналистите, неправителствените организации и гражданското общество (2021/2036(INI)).

ЕП изтъква, че тези процеси са мъчителни, представляват пряка атака срещу упражняването на основните права и свободи и имат за цел да заглушат многообразието от критични обществени възгледи и мнения, включително чрез журналистическа автоцензура; подчертава, че основните права и демокрацията са свързани със спазването на принципите на правовата държава и че подкопаването на свободата на медиите и на демократичното участие на обществеността, включително свободата на изразяване на мнение и на информация, на събранията и сдруженията, застрашава ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС;

счита, че те пораждат особено безпокойство, ако са финансирани пряко или косвено от държавните бюджети и са съчетани с други непреки или преки мерки на държавата срещу независимите медии, независимата журналистика и гражданското общество;

приветства факта, че докладът на Комисията относно принципите на правовата държава за 2020 г. включва тези процеси в своята оценка на свободата и плурализма на медиите в Съюза и че този доклад посочва конкретните мерки и най-добрите практики за противодействие;

призовава за включване в бъдещите годишни доклади на задълбочена оценка на правната среда за медиите, и по-специално за разследващата журналистика, както и за по-подробно разглеждане на предизвикателствата, които засягат журналистите и гражданското общество, и възпиращия ефект, който процесите могат да окажат върху тези участници;

подчертава, че тези процеси представляват заплаха за свободните и плуралистични медии;

призовава Комисията да издаде специфични за всяка държава препоръки и да направи оценка на техния напредък, включително по въпроси, засягащи положението, свързано със свободата на медиите в държавите членки.

Франсис Хаугън пред ЕП: DSA може да бъде глобален златен стандарт

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 8 ноември 2021 в Европейския парламент се проведе изслушване на Франсис Хaугън по покана на комисията IMCO. Изслушването беше поредното след явяването на Хоугън в Сената на САЩ и пред Британския парламент и продължи около три часа.

„Законът за цифровите услуги, който сега е пред този парламент, има потенциала да бъде глобален златен стандарт“, казва Хаугън. „Това може да вдъхнови други страни, включително моята, да следват нови правила, които да защитят нашите демокрации, но законът трябва да е силен и да се прилага твърдо. В противен случай ще загубим тази възможност, явяваща се веднъж на поколение, да съгласуваме бъдещето на технологиите и демокрацията“, смята Хаугън и тази оценка е разпространена масово от медиите и агенциите.

Обхватът

Хаугън е на мнение, че DSA трябва да бъде разширен, за да включва в обхвата си онлайн съдържание, което не е непременно незаконно, но нарушава правилата и условията на платформата, и трябва да принуди платформите да поемат отговорност не само за разпространението на незаконно съдържание, но и за съдържание, което не е незаконно, като например манипулиране на изборите и дезинформация, причиняваща вреди върху психичното здраве.

Изключенията

„Дяволът ще бъде в детайлите. Ако предвидите освобождаване от прозрачност за всичко, класифицирано като „търговска тайна“, компаниите ще кажат, че всичко е търговска тайна“, предупреждава Хаугън, подчертавайки изключителното значение на прозрачността и важността на достъпа до информация за функционирането на Facebook за независими изследователи, разследващи журналисти и неправителствени организации.

Хаугън също така смята, че медиите не трябва да бъдат изключени от Закона за цифровите услуги, тъй като правилата трябва да бъдат неутрални, за да се борят с вредно (но не незаконно) съдържание като дезинформация. „Позволете ми да бъда много ясна – всяка съвременна дезинформационна кампания ще използва новинарските медийни канали в онлайн платформите.”

Таргетираната реклама

Хаугън не подкрепя пълната забрана за таргетираната реклама, лишавайки депутатите, които настояват з забраната, от така необходим съюзник, пише Политико.

Видеозапис на изслушването

Тиери Бретон: Цифровият пакет да се приеме по време на Френското председателство на Съвета на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският комисар по вътрешния пазар Тиери Бретон е заявил след срещата с Франсис Хаугън в Европейкия парламент вчера, че ще настоява и ще поеме отговорността цифровият пакет DSA/DMA да бъде приет по време на Френското председателство (първата половина на 2022).

Европа се отнася сериозно към регулирането на цифровия Див Запад. Скоростта е всичко: имаме нужда пакетът DSA/DMA да бъде приет през първата половина на 2022 г., цитира Ройтерс.

Независимост на регулаторите в сектора на електронните съобщения: Полша

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз за нарушаване на законодателството на ЕС, гарантиращо независимостта на националния регулаторен орган на Полша в областта на електронните съобщения – Службата за електронни съобщения (UKE).

През май 2020 г. Полша изменя някои разпоредби от полския закон за телекомуникациите относно назначаването и освобождаването на ръководителите на полския национален регулаторен орган, Службата за електронни съобщения. Тогава полското правителство предсрочно освобождава ръководителя на регулатора от май 2020 г., при условие, че неговият мандат изтича през септември 2021 г.

Съгласно правилата на ЕС, условията, които могат да доведат до предсрочно освобождаване на ръководител на национален регулаторен орган, трябва да бъдат определени преди началото на мандата. Това е важна гаранция за гарантиране на независимостта на националния регулаторен орган от политически натиск.

Независимостта на националния регулаторен орган има за цел да гарантира, че органът може да взема обективни решения и да действа безпристрастно, включително както от регулирания бизнес, така и от политически натиск. По-конкретно за сектора на електронните съобщения принципът е защитен в тогава приложимата Рамкова директива и наскоро е възпроизведен в Кодекса за електронни съобщения.

Решението на Комисията да сезира Полша пред Съда на Европейския съюз е след размяна на мнения между Комисията и полските власти. Комисията изпрати официално уведомително писмо до Полша през юли 2020 г. и след отговор от полските органи Комисията изпрати мотивирано становище през февруари 2021 г., на което Полша също отговори. Размяната на мнения не разреши въпроса. Комисията установи, че обясненията, предоставени от Полша, са незадоволителни и несъвместими с изискванията на Европейския кодекс за електронни съобщения, поради което Европейската комисия реши да отнесе въпроса пред Съда на Европейския съюз.

Транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията обяви, че е изпратила мотивирано становище до Естония, Испания, Хърватия, Ирландия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Швеция за липсата на уведоми Комисията за пълното транспониране на Европейския кодекс за електронни съобщения (EECC).

Това е втората стъпка в процедурата за нарушение, започната през февруари 2021 г., когато Комисията изпрати официални уведомителни писма до 24 държави-членки, тъй като не са уведомили за пълно транспониране. Държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да отнесе случая до Съда на Европейския съюз.

Европейският кодекс за електронни съобщения, който актуализира регулаторната рамка на европейския телекомуникационен сектор, влезе в сила през декември 2018 г. и държавите разполагаха с две години, за да приложат правилата му. Органът на европейските регулатори на електронните съобщения (BEREC) разработи и публикува насоки за работа за успешно прилагане на новите правила.

В съответствие с Кодекса, през декември 2020 г. Комисията прие законодателство, за да засили конкуренцията, хармонизацията на регулациите и равнопоставеността на всички участници на пазара, както и да защити потребителите и да позволи справедливи цени и разнообразни оферти за интернет и телефонни услуги:

делегиран регламент, определящ единни максимални тарифи за терминиране на глас в целия Съюз, които операторите могат да си таксуват взаимно за доставяне на фиксирани и мобилни повиквания между техните мрежи.;
актуализирана препоръка за съответните пазари, актуализираща списъка с предварително определени пазари, които европейските национални регулаторни органи трябва редовно да следят.

Factsheet on the European Electronic Communications Code

European Electronic Communication Code

Connectivity for a European Gigabit society

New EU telecom rules: latest actions in time for transposition deadline – Press release

Транспониране на Директива (ЕС) 2018/1808: ЕК изпрати мотивирано становище до девет държави

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 23 ноември 2020 г. Европейската комисия откри процедура за липса на уведомление за транспониране на третата ревизия на Директивата за аудиовизуални медийни услуги – Директива (ЕС) 2018/1808 за 23 държави, между които и България. Това беше изненадващо, защото самата Комисия с огромно закъснение изпълни ангажиментите си по директива към държавите.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Само Дания, Унгария, Холандия и Швеция бяха нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

На 23 септември 2021 г. Европейската комисия изпрати мотивирано становище до Чехия, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Словения и Словакия, които все още не са предоставили информация относно прилагането на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги на ЕС (AVMSD) в националните си закони. Това е втората стъпка от процедурата за нарушение, като държавите имат два месеца, за да отговорят на Комисията, или Комисията може да реши да отнесе делата им до Съда на Европейския съюз.

Заключения на Европейския съвет 21-22 октомври 2021 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Eвропейският съвет публикува Заключения от заседанието си на 21-22 октомври 2021 г. Наред с кризата с COVID–19, енергийната политика, оттеглянето на Меркел и миграцията, централно място в заседанието заемат въпросите на цифровата трансформация на ЕС – ето съответната част от Заключенията:

ЦИФРОВА СФЕРА

6. Европейският съвет припомня целта на ЕС да се гарантира цифровата
трансформация на Европа, която ще стимулира нашия икономически растеж,
създаването на работни места и конкурентоспособността и ще укрепи цифровия
ни суверенитет по открит и утвърждаващ собствените позиции начин. Това ще
засили нашата устойчивост и ще улесни екологичния преход. За тази цел
Европейският съвет подчертава необходимостта от приобщаващи и устойчиви
политики в областта на цифровите технологии, и по–специално от
съсредоточаване върху цифровите умения и цифровото образование.
7. Европейският съвет призовава за бързо разглеждане на предложението на
Комисията за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към
цифровото десетилетие“, с която се изпълнява Цифровият компас.
8. Европейският съвет направи преглед на напредъка по програмата в областта на
цифровите технологии и по ключови законодателни досиета. Той насърчава
съзаконодателите да постигнат споразумение по Регламента за роуминга до края
на годината и ги приканва да продължат да работят по предложенията за
законодателен акт за цифровите услуги и законодателен акт за цифровите пазари с
оглед на постигането на амбициозно споразумение във възможно най–кратък срок.
Наред с това Европейският съвет изтъква, че е важно да се постигне бърз
напредък по други съществуващи и бъдещи инициативи, по–специално:
– извличане на ползи от данните в Европа, по–специално чрез всеобхватна
регулаторна рамка, която благоприятства иновациите и улеснява по–добрата
преносимост на данните и справедливия достъп до тях и гарантира
оперативна съвместимост;
– прилагане на оставащите мерки, необходими за създаването на специфични
секторни пространства на данни, както е посочено в Европейската стратегия
за данните от февруари 2020 г., и изготвяне на пътна карта за този процес;

– създаване на благоприятна за иновациите регулаторна рамка за изкуствения
интелект, за да се ускори внедряването на тази технология както от частния,
така и от публичния сектор, като същевременно се гарантират безопасността
и пълното зачитане на основните права;
– определяне на общи стандарти и постигане на съгласие относно
координиран подход за Европейска рамка за цифрова самоличност; и
– насърчаване на създаването на авангардна европейска екосистема за
микрочипове по цялата верига за създаване на стойност и изграждане на
допълнителна устойчивост, включително по отношение на суровините, тъй
като това е от решаващо значение за избягването на недостиг, който
възпрепятства цифровата ни трансформация. Във връзка с това
Европейският съвет очаква предстоящото предложение за европейски
законодателен акт за чиповете.
9. Европейският съвет разгледа проблема за значителното увеличаване на
злонамерените действия в киберпространството, целящи подкопаване на нашите
демократични ценности и сигурността на основните функции на нашите
общества. Той отново заявява непоколебимия си ангажимент за следване на
демократичните ценности както онлайн, така и офлайн. В този контекст
Европейският съвет потвърждава отново ангажимента на ЕС за отворено,
свободно, стабилно и сигурно киберпространство и настойчиво приканва
държавите по целия свят да се придържат към тези норми и да ги прилагат. Той
призовава за постигане на напредък в работата по предложението за преработена
директива за мрежовата и информационна сигурност, предложението за
директива относно устойчивостта на критичните субекти и инструментариума за
кибердипломация. Европейският съвет подчертава, че е необходима ефективна
координация и готовност с оглед на заплахите за киберсигурността. Във връзка с
това той подчертава колко е важно по–нататъшното разработване на рамката на
ЕС за управление на кризи в областта на киберсигурността и на ефективна
реакция на равнище ЕС на мащабни инциденти и кризи в областта на
киберсигурността, включително чрез провеждане на учения и чрез проучване на
потенциала на инициативата за съвместно киберзвено. Европейският съвет
подчертава необходимостта от засилване на действията в борбата с
киберпрестъпността, по–специално атаките със софтуер за изнудване, и от
укрепване на сътрудничеството с държавите партньори, включително в рамките
на многостранни форуми. Европейският съвет очаква резултатите от текущия
преглед на политическата рамка на ЕС за кибернетична отбрана.

10. Европейският съвет изтъква значението на цифровата свързаност, включително
чрез оценка на целесъобразността на по–нататъшното разработване на сигурна
свързаност, базирана в космоса. Следва да се разработи и насърчава модел на
европейска надеждна свързаност, основан на ценностите на ЕС, на доверие,
прозрачност и отчетност. Партньорствата с единомислещи държави играят
централна роля за утвърждаване на нашите интереси и ценности на световната
сцена. Съветът по търговия и технологии бележи важен етап в засилването на
трансатлантическото сътрудничество в цифровата сфера.

Правната сила на квалифицирания електронен подпис: решението на Старозагорския административен съд за регистрацията на листата на ДБ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

РИК Стара Загора отказа вписването на листата с кандидати на Демократична България за предстоящите парламентарни избори. Отказът беше обжалван пред съда. Политическият контекст може да се види в медиите.

Старозагорският административен съд в Решение 369/19 октомври 2021 по доклад на съдия Райна Тодорова взема предвид, че:

Съгласно чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). По дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент (ЕС) 910/2014, електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ е регламентирано, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Нормата на чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ по своята същност представлява правна фикция, че когато действащ нормативен акт поставя като изискване за валидност или доказване на правно релевантни изявления /волеизявления/, то тази форма се счита за спазена и всички правни последици, установени в нормативната разпоредба, настъпват ако е съставен електронен документ. Съответно съгласно чл.13, ал.3 от ЗЕДЕУУ квалифициран електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014. т.е квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи /удостоверение за електронни подписи, което се издава от доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги/. В чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. е определено, че правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, като в Регламента изрично е предвидено, че правната сила на електронните подписи се определя от националното право, с изключение на включените в настоящия регламент изисквания квалифицираният електронен подпис да има същата правна сила като саморъчния подпис. В тази връзка разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ /на която се позовава ЦИК в потвърждаващото Решение № 742-НС от 14.10.2021г./, предвиждаща необходимост от уговорка между страните за признаване правната сила на електронния подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис, е приложима в хипотезата на подписване на електронното изявление с електронен подпис или с усъвършенстван електронен подпис, но при прилагането на чл. 25, т.2 на Регламент (ЕС) № 910/2014 нормата не е относима за случаите на подписването на електронния документ с квалифициран електронен подпис.

Въз основа на посочената, приложима и относима правна регламентация, следва извода, че при съставени електронни документи, съдържащи електронни изявления, подписани с КЕП, писмената форма на документа са счита за спазена, при равностойна правна сила на квалифицирания електронен подпис с тази на саморъчния. Съотнесено към конкретния случай това означава, че с представените в РИК – Стара Загора на технически носител електронни документи по см. на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ – съставени в електронна форма Предложение по чл.255, ал.1, т.1 от ИК (Приложение №73-НС) и пълномощно по чл.255, ал.1, т.6 от ИК, съдържащи електронни изявления по см. на чл.2 от ЗЕДЕУУ, подписани с валидни квалифицирани подписи на представляващите Коалиция „Демократична България – Обединение“ лица – А.П.А.и Х.Л.И., е изпълнено /спазено/ законовото изискване за писмена форма на документите по чл.255, ал.1 от ИК /чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ/, при задължение на изборната администрация при прилагането на чл. 25, т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. във вр. с чл.288, ал.2 от ДФЕС, да зачете правната сила на квалифицирания електронен подпис като равностойна на тази на саморъчния подпис.

[…] Съдът не намира за необходимо да обсъжда вписаната в Регистъра на кандидатските листи за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021г. към вх. № 27/ 12.10.2021г. забележка за дадени указания на приносителя А. С. да завери „хартиените носители на електронните документи“, както и указанията за повторно представяне на РИК по електронна поща на електронните документи, които вече са били представени в РИК на технически носител. Очевидно тези указания са дадени при несъобразяване на съдържащата се в ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. правна регламентация; на правната същност на съдържащия електронно изявление електронен документ и съотв. на правната сила на КЕП.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че фактически, правно и доказателствено необоснован е направеният от РИК – Стара Загора извод, че „липсват валидно подписани“ [съответните документи]. […]

ОТМЕНЯ по жалба на Коалиция „Демократична България – Обединение“, представлявана от А.П.А.и Х.Л.И., Решение № 51-НС от 12.10.2021г. на Районна избирателна комисия – Стара Загора, с което е отказано регистрирането на кандидатска листа за народни представители, предложена от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за 27-ми изборен район – Старозагорски за изборите за народни представители на 14.11.2021г., като незаконосъобразно.

ИЗПРАЩА преписката на Районна избирателна комисия – Стара Загора, за разглеждане и ново произнасяне по подаденото с рег. № 27/ 12.10.2021г. Предложение по чл.255, ал.1 от ИК от А.П.А.и Х.Л.И., в качеството им на представляващи Коалиция „Демократична България – Обединение“, за регистрация на листа с кандидати за народни представители от Коалиция „Демократична България – Обединение“ за двадесети и седми изборен район – Старозагорски, за изборите за народни представители на 14 ноември 2021г., при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е окончателно.

Решение 369/2021 на Старозагорския АС

ЕК: Втора покана за представяне на предложения относно наблюдението на собствеността на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия отправи втора покана за представяне на предложения за съфинансираната от ЕС система за наблюдение на собствеността на медиите. Тази покана ще допълни текущия първи пилотен проект (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Литва, Холандия, Португалия, Словения, Испания и Швеция). и ще осигури база данни за собствеността на медиите в останалите 12 държави членки (България, Полша, Словакия, Естония, Латвия, Малта, Кипър, Ирландия, Франция, Румъния, Хърватия, Люксембург).

Обзорът на собствеността на медиите систематично ще оценява съответните правни рамки, както и рисковете за прозрачността при собствеността на медиите. Той също така ще показва потенциални рискове за медийния плурализъм и ще предоставя ценна информация за по-добро разбиране на новинарския медиен пазар. Този инструмент ще направи информацията достъпна за всички чрез интерактивна онлайн платформа, показваща резултатите във формати, адаптирани към нуждите на различните потребители.

Заинтересованите консорциуми, работещи в областта на свободата и плурализма на медиите на европейско, регионално и местно равнище, могат да кандидатстват по тази покана до 15 декември. Максималният размер на подкрепата от ЕС по проекта е 500 000 евро. Продължителността е 12 месеца, очаква се началото да е през есента на 2022 г.

Тази инициатива е част от по-широките усилия в областта на свободата и плурализма на медиите, както е посочено в Плана за действие за европейската демокрация.

Повече информация за тази и други покани в областта на медиите, както текущи, така и в процес на подготовка, ще намерите тук.

По първия пилотен проект за мониторинг на собствеността на медиите ще се предостави база данни, съдържаща информация за собствеността на медиите и системна оценка както на съответните правни рамки, така и на рисковете за прозрачността на собствеността на медиите. Проектът EUROMO започна през септември 2021 г. и се управлява от консорциум, ръководен от Университета Париж-Лодрон в Залцбург (PLUS).

Подкрепа на ЕС: до 1 000 000 евро