Tag Archives: EU Law

Цифровото десетилетие на ЕС: какво предстои

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисията Фон дер Лайен очертава  политиката на ЕС по отношение на цифровата икономика и цифровото общество.

През март 2021,   една година след приемането на цифровата стратегия, ЕК прие съобщение, с което обяви нов инструмент за управление – т.нар. цифров компас – начин на представяне на дейности, свързани с цифровата икономика и цифровото общество, в четири предметни области.

ЕС предстои да решава важни задачи със значение  за ефективно цифрово десетилетие (2020-2030):

  • До края на 2021 ще бъде подписана междуинституционална декларация на ЕК, ЕП и Съвета за цифровите права и цифровите принципи на ЕС и 
  • До края на третото тримесечие на 2021. ще бъде предложена  Програма  за цифрова политика, която да се приеме от съзаконодателите;
  • Продължава обсъждането на  проектите на законодателни актове за цифровите услуги и цифровите пазари, предложени от ЕК през декември 2020 г. 

По предварителна информация в декларацията ще се препотвърдят  основните права на ЕС като свобода на изразяване, достъп до информация, защита на личните данни и личната неприкосноваеност онлайн, защита на интелектуалната собственост.  Заедно с това обаче ще се изисква универсален достъп до интернет услуги, сигурна и надеждна онлайн среда, универсално цифрова компетентност и медийна грамотност,  достъпни и ориентирани към човека цифрови обществени услуги и администрация, защита и овластяване на децата в онлайн пространството, достъп до цифрови здравни услуги.

Европейски надзорен орган по защита на данните: становища относно DSA u DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 15 декември 2020 г. Комисията публикува Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно достъпни и справедливи пазари в цифровия сектор (DMA, Digital Markets Act, Законодателен акт за цифровите пазари) и DSA, Digital Services Act, Законодателен акт за цифровите услуги.

Становище 1/2021 се отнася до акта за цифровите услуги  DSA.

Становище 2/2021 е важно от гледна точка на организация на прилагането на DMA  съвместно с GDPR и приложимото законодателство на Съюза относно европейската стандартизация.

За делото на Полша в Съда на ЕС, Директивата за авторското право и цензурата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Пол Келер от  Institute for Information Law (IViR) e автор на публикация, която заслужава отбелязване: It’s 23 April 2021, so where is the Advocate General opinion in Case C-401/19 Poland v Parliament and Council? 23 април е, къде е становището на Генералния адвокат по дело C-401/19 Полша срещу Парламента и Съвета?

Публикацията засяга въпроси, свързани с  хода на въвеждане на Директивата за авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (ЕС) 2019/790.

Полша атакува разпоредбата пред Съда на ЕС и поиска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790. Полша твърди, че  прилагането на  член 17  ще доведе до цензура и ще ограничи свободата на изразяване и свободата да се получава и разпространява информация, гарантирана в член 13 от Хартата на основните права на ЕС.

В публикацията на КСВ*  се напомня, че  на изслушването на страните през ноември 2020 генералният адвокат Saugmandsgaard Øe е обявил, че ще представи заключението си на 22 април 2021 г.  Но миналата седмица Съдът е обявил нова дата – 15 юли 2021 г.

Същевременно от ЕК се очакват насоки за прилагане на чл.17, но такива все още няма. 

Крайният срок за прилагане на директивата (ЕС) 2019/790 е   7 юни 2021, така че държавите действат в ситуация не само без произнасяне на Съда, но и без заключение на ГА, а също и без обещаните насоки на ЕК. 

Няма как да не направим паралел с въвеждането на третата ревизия на медийната директива – Директива (ЕС) 2018/1808: насоките на ЕК бяха оповестени през юли, срокът за въвеждане изтече през септември и  веднага след изтичане на срока ЕК откри  процедури срещу 23 държави, които не бяха завършили въвеждането към изтичане на срока, въпреки че голямата част имаха законопроекти и очакваха началото на работата на парламента, какъвто беше и случаят с България.

Според публикацията пренасрочването на датата за заключението на ГА изглежда като опит на ГА да се опита да вземе предвид  липсващите към момента насоки на ЕК. Така че ЕК или трябва да действа, или рискува да увеличи вероятността от отмяна на части от член 17.

Отбелязва се още събитие от изминалата седмица – изказването на комисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон пред комисиите CULT и JURI на Европейския парламент, в което именно беше анонсът за Акт за свободата на медиите. В публикацията се извежда друг акцент от участието на Бретон:  “насоките на ЕК ще бъдат публикувани  през следващите седмици, но в същото време той отказа да потвърди, че съдържанието на насоките ще се основава на правната интерпретация, която Комисията е представила пред Съда на ЕС.” Това според автора може да е знак, че “Комисията е намалила ангажимента си да гарантира, че прилагането на член 17 трябва да защитава основните права на потребителите – което  прави решението на ГА да отложи заключението си още по-разумно”.

Изглежда, че – специално по отношение на крайно неясния и много противоречиво посрещнат член 17 – държавите са оставени сами на себе си седмици преди изтичане на срока за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790.

И това започва да прилича на стил на Комисията: (когато) в директивите се приемат неясни текстове, държавите успяват да задължат ЕК за издаде насоки по най-противоречиво тълкуваните разпоредби, насоките се бавят и се създава впечатление, че не ЕК, а определени държави стават водещи в идеите за постигане на трудни баланси, а ЕК само ги следва.

В България е формирана работна група със заповед на министъра на културата за въвеждане на директивата (ЕС) 2019/790. На сайта на МК беше обявена и Консултация със заинтересованите страни по въвеждане на Директива (ЕС) 2019/790 на ЕП и на Съвета в националното законодателство (26 юни 2020).

*Kluwer Copyright Blog e блог №2 в блоговете за интелектуална собственост, сериозен източник на информация и  форум за научни дискусии.

Видеонаблюдението на изборите: в Съда на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Ще се заснема ли броенето на гласовете е въпрос, който не получи окончателен отговор по същество във ВАС преди изборния ден, подробности в Медиапул,  жалбата на Демократична България.

В изявление Демократична България заявява, че не се отказва от видеонаблюдението, като ще се заснема процеса, а не лицата на участниците.

Новината е, че Върховният административен съд ще отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз преди да се произнесе по делото – и въпросите са:

  1. Следва ли нормата на чл.2 пар.2 б. „а“ от Общия Регламент за защита на личните данни да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация, като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз и когато действията по обработка на данните не се изчерпва единствено със събирането им в контекста на съответната дейност ?
  2. При положителен отговор на първия въпрос – приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента, като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво – съюзна регламентация ? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и извода за преклузия на последваща му приложимост?
  3. При отрицателен отговор на първият въпрос – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата, с други средства?
  4. Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС – при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент – допуска ли нормата на чл. 6 б.“д“ от Общия регламент за защита на личните данни и принципа на пропорционалност инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента, като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента – защита на личните данни на лицата с други средства?
  5. Допуска ли нормата на чл.6 пар.1 б.“д“ от Общия регламент квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност, намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция ?
  6. При утвърдителен отговор на предходният въпрос, допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видео заснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по ведозаснемане да бъдат събрани и лични данни,чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?

Върховните магистрати отбелязват в определението си: „Доколко и какви лични данни биха се събрали при едно евентуално видеозаснемане на преброяването и установяването на резултатите е въпрос на организация и регламентация на изборният процес, респ. рамките в които и субектите по отношение на които би се осъществило видеозаснемане. Подобна регламентация обаче е пар екселанс изключена посредством забраната, инкорпорирана в обжалваният акт – Указания. Ето защо и следвайки дотук изведената линия на разсъждение, за настоящият състав изниква въпроса, след като съображение 4 и съображение 129 от преамбюла на Регламента въвеждат императивно изискването за пропорционалност на мерките, прилагани от надзорните органи на дъргавите членки при спазване на съюзното законодателство, то допуска ли разпоредбата на чл. 6 б.“д“ от общия Регламент национална мярка като процесната, която забранява пар екселанс ведозаснемане на процеса на отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати, поради риск от потенциално видеозаснемане на лицата, участници в изборния процес, без да допуска дори анализ и допълнителна регламентация на изискванията към обработка на личните данни, с оглед предвиденото по чл.5 от Регламента.“

Безспорен е фактът, че членовете на секционните избирателни комисии и лицата имащи право да присъстват в изборните помещения имат публично качество и изпълняват законово регламентирана, обществена дейност, при провеждане и приключване на изборния процес. Същите се регистрират публично, присъстват публично и са достъпни и разпознаваеми за всички гласоподаватели в процеса на гласуване. В този смисъл след регистрацията им и влизането им в изборното помещение в началото на изборният ден, разпознаваемостта и идентификацията им е несъмнена, респ. защитата на личният им живот – относително условна. От което следва извода, че реализирането на преследваната цел също е под условие, пише в определението на ВАС.

 

Сигурността на журналистите в ЕС: подготвя се препоръка на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Както се потвърждава от констатациите на доклада на Комисията за върховенството на правото за 2020 г.  и МРМ,  доклада за мониторинг на плурализма на медиите, журналистите  са все по-често изправени пред заплахи и атаки (физически и онлайн) в държавите-членки на ЕС. За да се справи с тези предизвикателства, в Европейския план за действие за демокрация  Комисията обяви намерението си да издаде препоръка до държавите-членки, целяща да гарантира безопасността на журналистите в ЕС.

Въз основа на всеобхватния подход, изложен в Препоръката на Съвета на Европа за защита на журналистиката и безопасността на журналисти и други медийни участници (2016), амбицията на Комисията е да даде редица практически указания на държавите-членки за по-нататъшно справяне с проблемите на безопасността и да се противопостави на най-тревожните тенденции, установени наскоро в ЕС.

През третото тримесечие Комисията ще издаде препоръка за  противодействие на най-тревожните тенденции в тази област. Препоръката ще вземе предвид:

  • данните, събрани по време на анализа на върховенството на правото 2020 и 2021 г.,
  • резултатите от обществената консултация, организирана в контекста на Европейския план за действие за демокрация,
  • заключенията от структурирания диалог за безопасността на журналистите, организиран в рамките на Европейския медиен форум,
  • писмените доклади, представени от заинтересованите страни в отговор на въпросите, включени в гореспоменатите дискусионни документи,
  • резултатите от мониторинга за плурализъм на медиите за 2020 и 2021 г.,
  • статистически данни и доклади, изготвени от заинтересовани страни и международни организации,
  • данните, събрани по съответните пилотни проекти, съфинансирани от Комисията, в областта на свободата на медиите и плурализма.

Инициативата не е законодателно предложение за изменение на съществуващо законодателство или въвеждане на ново законодателство.

Днес ЕК открива обществена консултация по проект за Пътна карта за мерки за сигурност на журналистите.  

Пътната карта

Еврокомисарят Тиери Бретон пред ЕП: Трябва да изготвим европейски Закон за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон за свободата на медиите и подпомагането им в условия на пандемия и нарастващи заплахи за жизнеността и независимостта им.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Новината:  ЕК има намерение да изготви проект за European Media Freedom Act.  

От изказването на комисар Бретон:

За първи път в историята, благодарение на силната подкрепа на Европейския парламент, ние представихме цялостен подход с плановете за действие „Демокрация“ и „Медии“, приети миналия декември. Комисията съфинансира нарастващ портфейл от проекти, които защитават свободата на журналистите, наблюдават нарушенията на плурализма и предоставят правна и практическа подкрепа на журналисти под заплаха.

Ние подготвяме препоръка за безопасността на журналистите, за да гарантираме, че тези, които разпространяват информация, се ползват с най-високите стандарти за защита, както онлайн, така и офлайн. Защото не трябва да забравяме, че безопасността на журналистите е основно условие за свободата на пресата, но остава крехка.

Оставам много бдителен по отношение на спазването на правилата на ЕС относно независимостта на медийните регулатори. Ето защо ще бъда непреклонен при прилагането на Директивата за AVMS, която значително засилва това изискване за независимост, благодарение на работата на вашата Комисия.

Реалността обаче е, че инструментариумът, с който разполага Комисията, за намеса в областта на медийната свобода, е ограничен, особено тъй като в някои страни виждаме нарастваща и тревожна политизация на медиите. Защото медиите, а може би още повече обществените медии, трябва да са в услуга на всички граждани, а не на партийна част от тях. Както вицепрезидентът Йоурова вече спомена в този парламент, несъмнено се нуждаем от допълнителен инструмент. И съм готов да направя своята част, за да постигна тази цел. Защото аз също вярвам, че трябва да направим повече, дори ако нашата компетентност е ограничена в тази област.

Трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите

Аз лично вярвам, че трябва да подготвим европейски Закон за свободата на медиите, който да допълни нашия законодателен арсенал, за да гарантираме, че свободата на медиите и плурализмът са стълбовете на нашите демокрации. Нека бъдем ясни, че отправна точка за всяко действие ще бъде Директивата за AVMS, включително независимостта на регулаторите. Това не е за да се отворят отново разискванията, които водихме по този въпрос. Въпреки това, в лицето на значителни промени в медийния сектор, чиито потенциални последици за медийната независимост и плурализъм трябва да бъдат разгледани по-отблизо, считам, че се нуждаем от механизъм за увеличаване на прозрачността, независимостта и отчетността около действия, засягащи контрола и свободата на печата . Това също би била възможност да се разгледа устойчивостта на малките участници и техните иновативни модели на финансиране. Освен това бихме могли да обмислим и как най-добре да укрепим управлението на обществените медии, около обща рамка за по-добро предотвратяване на рисковете от политизация и за по-добро осигуряване на многообразието и плурализма. И накрая, трябва да помислим и за финансирането, подкрепящо плурализма и свободата на медиите, и за структурите, които носят това финансиране. Работя в тясно сътрудничество с Европейския парламент по тези основни въпроси, за да разработя по-добри инструменти за защита на основните ценности на Съюза.

Въпреки че говори от свое име, комисарят Бретон се позова и на председателката на комисията и на самата ЕК. Участниците в изготвяне на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги (Германия) посочиха, че трябва да се проследи и прилагането на ревизираната директива, когато се обсъжда създаването на нов нормативен акт в продължение на съществуващата уредба.

По време на дискусията на еврокомисаря с парламентарната комисия за култура на ЕП се чуха  още идеи на ЕК – за засилване, разширяване и подкрепа на Euronews и на   Euranet Plus, а също и на Europeana.

Остава да  видим какво следва от всичко това и как точно Euronews може да допринесе за укрепване на ценностите на ЕС и демокрацията в България.

Регламент относно справянето с терористично съдържание онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Един нормативен акт, който предизвиква много противоречиви коментари поради необходимостта да се балансират интересите на националната сигурност и, от друга страна,  правото на свободно изразяване на мнение и правото на информация.

В Официален вестник на ЕС –

Определенията, които се предлагат в проекта на регламент, и по (някои от)  които имаше продължителни обсъждания:

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

„доставчик на хостинг услуги“ означава доставчик на услуги, определени в член 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета , които се състоят в съхраняването по искане на доставчика на съдържание на информация, предоставена от последния;

„доставчик на съдържание“ означава ползвател, предоставил информация, която е или е била съхранявана и разпространена сред обществеността от доставчик на хостинг услуги;

„разпространение сред обществеността“ означава предоставяне на достъп до информация, по искане на доставчик на съдържание, на потенциално неограничен брой лица;

„предлагане на услуги в Съюза“ означава предоставяне на възможността физически или юридически лица в една или повече държави членки да използват услугите на доставчик на хостинг услуги, който има съществена връзка с тази държава членка или тези държави членки;

„съществена връзка“ означава връзката на доставчика на хостинг услуги с една или повече държави членки, произтичащо от мястото на установяване в Съюза или от конкретни фактически критерии, например:

  • наличието на значителен брой ползватели на услугите му в една или повече държави членки; или
  • насочване на дейностите към една или повече държави членки;

„терористични престъпления“ означава престъпления съгласно определението в член 3 от Директива (ЕС)

„терористично съдържание“ означава материали от един или няколко от следните видове:

  • които подбуждат към извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541, когато тези материали пряко или непряко, например чрез възхваляване на терористични актове, пропагандират извършването на терористични престъпления, като по този начин се създава опасност от извършване на едно или повече такива престъпления;
  • които склоняват лице или група лица да извършат или да бъдат съучастници в извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които склоняват лице или група лица да участват в дейностите на терористична група по смисъла на член 4, буква б) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които предоставят указания за направата или използването на експлозиви, огнестрелни или други оръжия, вредни или опасни вещества, или за други специални методи или техники с цел извършване или съучастие в извършването на някое от терористичните престъпления, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;
  • които представляват заплаха за извършването на някое от престъпленията, посочени в член 3, параграф 1, букви а)—и) от Директива (ЕС) 2017/541;

„условия за ползване“ означава всички условия и клаузи, независимо от тяхното наименование или форма, с които се уреждат договорните отношения между доставчика на хостинг услуги и ползвателите на тези услуги;

„основно място на стопанска дейност“ означава главното управление или седалището на доставчика на хостинг услуги, в което се упражняват основните финансови функции и оперативният контрол.

Важно за разказа е, че проектът за DSA предвижда в чл.1 т.5  изключение за този регламент (за терористичното съдържание онлайн) от действието на DSA:

Настоящият регламент не засяга правилата, установени в: […] 

г) Регламент (ЕС) …/… за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн,  след като бъде приет.

За имуществените санкции, предлагани от ЕК в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Официалния вестник на ЕС: Съобщение на Комисията “Корекция на изчислението на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз, след оттеглянето на Обединеното кралство”

OB C 129, 13.4.2021 г., стр. 1—5

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), когато Комисията предявява иск срещу държава членка пред Съда на Европейския съюз поради неизпълнение на задължение, произтичащо от Договорите, Съдът може да наложи финансови санкции в следните два случая:

а)

когато държава членка не е предприела необходимите мерки, за да се съобрази с предходно решение на Съда, с което се установява нарушение на правото на ЕС (член 260, параграф 2 от ДФЕС);

б)

когато държава членка не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура (член 260, параграф 3 от ДФЕС).

И в двата случая санкцията, наложена от Съда, може да се състои от еднократно платима сума — с цел санкциониране на продължаването на нарушението,  и от дневна имуществена санкция — с цел мотивиране на съответната държава членка да прекрати нарушението възможно най-бързо след обявяването на съдебното решение. Комисията предлага на Съда размера за финансовите санкции, като Съдът взема окончателното решение.

Общият подход на Комисията за изчисляване на предложените от нея санкции  отразява както платежоспособността на съответната държава членка, така и нейната институционална тежест. Този подход се прилага посредством т.нар. фактор n -определян въз основа на два елемента: брутния вътрешен продукт (БВП) и броя на местата за представители в Европейския парламент, разпределени на всяка държава членка.

Излизането на Обединеното кралство от ЕС налага корекция, извършена с настоящото съобщение.

Има ли злоупотреба на Фейсбук с господстващо положение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Съдът в Дюселдорф ще подаде преюдициално запитване до Съда на ЕС, съобщава EurActiv.

Очаква се Съдът на ЕС  да изясни дали германският орган по конкуренция е бил прав да нареди на Facebook да прекрати практиките си за събиране на данни поради опасения относно предполагаемата злоупотреба с господстващото му пазарно положение и нарушенията на законодателството на ЕС за защита на данните.

През 2019 г. федералният конкурентен орган (Bundeskartellamt) налага ограничения върху споделянето на данни  между   Facebook, Instagram и WhatsApp,  с аргумента, че  Facebook събира данни без съгласието на потребителя  и ги споделя с други yслyги и приложения.

Решението на  органа за защита на конкуренцията е оспорено пред съда в Дюселдорф, който се е произнесъл в полза на   Facebook.  Решението е обжалвано и върнато за ново разглеждане от горната инстанция. На 24 март  2021 съдиите в Дюселдорф стигат до заключение, че въпросът дали  Facebook злоупотребява с господстващото си положение като доставчик на германския пазар на социални мрежи,  като събира и използва данните на своите потребители и доколко това е в нарушение на GDPR, не може да бъде решен  без участието на  Съда на ЕС.  

Съдът в Дюселдорф ще внесе преюдициалното запитване до  Съда на ЕС през следващите седмици.

Правителството гласува още 20 милиона лв за БНТ и 2.75 милиона лв за БТА

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Между последните решения на това правителство са два допълнителни трансфера към БНТ и БТА. Вече допълнителни – едва три месеца след началото на годината.

За БТА – това е финансиране, с което се очаква да се задейства изменението в закона отпреди месец, благодарение на което ще можем най-накрая да четем новините на агенцията.

За БНТ – това е поредното финансиране извън трансферите по съответния Закон за държавния бюджет. В прессъобщението ни информират, че този допълнителен трансфер ще гарантира непрекъснатост на разпространението: непрекъснатостта на разпространението изобщо не е редно да се оставя на финансиране чрез допълнителни трансфери – все пак това е национална сигурност, както е известно.

Практиката на допълнителните трансфери отдавна трябваше да бъде прекратена. Да не говорим за идеите на Борисов БНТ да не плаща, а преносът да се финансира директно от бюджета или пък за идеите обществените медии да придобият обществения мултиплекс и да осъществуват услуги. И да не говорим, че допълнителният трансфер (и липсата му) е инструмент за натиск.

За да се прекрати практиката, трябваше да се приеме изменителният закон на ЗРТ, който да въведе Съобщението на ЕК за държавната помощ. Но и този път Съобщението не беше въведено в закона – заради най-разнообразни фактори, причини, действия, планове и сметки.

И ето ги допълнителните трансфери.

1

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 г.

Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 20 млн. лв. по бюджета на Българската национална телевизия за 2021 година. 
С предоставените средства ще се разплатят натрупани просрочени задължения за услугата пренос и разпространение на програмите на БНТ чрез наземно цифрово радиоразпръскване към 2020 година.

Това ще даде възможност за гарантиране на непрекъснатост на разпространението на програмите на БНТ и ще способства за договаряне на по-благоприятни ценови условия за в бъдеще.

Медията ще продължи да функционира с отговорно отношение към българската аудитория и към контрагентите си, при осъществяване на задълженията на национален обществен доставчик на аудиовизуални медийни услуги.
Необходимите средства ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет за 2021 година.

2

Одобрен е допълнителен трансфер по бюджета на Българската телеграфна агенция за безвъзмездно разпространение и достъп до информация
 
Със свое постановление правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 2,750 млн. лв. по бюджета на Българската телеграфна агенция (БТА) за 2021 г. за финансово обезпечаване на безвъзмездното разпространение на актове и съобщения и свободен безвъзмезден достъп до информация чрез продукти на БТА съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за БТА (обн. „Държавен вестник“, бр. 20 от 09.03.2021 г.).
Средствата се осигурят за сметка на преструктуриране на разходите и/или трансферите по централния бюджет за 2021 г.
Законът предвижда в срок от една година БТА да започне да разпространява свободно и безвъзмездно собствените си информационни продукти с изключение на произведения, обект на защитени права на трети лица, специализирани информационни продукти, изготвяни по възлагане, архивни материали и произведения на издателската, печатната и продуцентската дейност на БТА.
В същия срок БТА ще се превърне в площадка и център на информацията за публичните организации и дейности в услуга на всички медии и граждани на България.
С допълнителното финансиране БТА ще продължи да развива свободно достъпна информация от агенцията в текст, образ и звук.
Отварянето на свободен достъп до информационните продукти на БТА ще позволи на България да разшири възможностите на агенцията като продължи да я развива не само като национална, а и като регионална информационна агенция – източник на информация от Балканите за света, както и да поддържа висока информираност в България за нейните съседи.
Свободният достъп ще позволи БТА да продължи да се развива като мост към всички българи по света.
С постановлението се дава възможност БТА да може да се възползва от централизираните обществени поръчки, провеждани от Централния орган за покупки към министъра на финансите.