Tag Archives: EU Law

Съд на ЕС: транспониране на директиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C-64/20 UH/AntAireTalmhaíochtaBiaagusMara, ÉireagusAntArd-Aighne.

Това искане е отправено в производство между UH и министъра на земеделието, храните и мореплаването на Ирландия по въпроса дали ирландското законодателство по отношение на етикета и опаковката на листовките за ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията, установени в Директива 2001/82. Директивата предвижда листовките да са на английски и ирландски, а регламентът, който ще замени директивата и ще влезе в сила през 2022, допуска те да са само на един език. Накратко, Ирландия се опитва да представи неизпълнението на директивата като ранно прилагане на регламента. Жалбоподателят в главното производство, ирландски гражданин, не е съгласен с това тълкуване.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 288 от ДФЕС. Към Съда на ЕС са отправени два въпроса, свързани с ролята на националните съдилища, когато в националното право не е транспонирана определена част от директива:

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, и — ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?

Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила впоследствие на Регламент – въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в директивата изискване.

Съдът: задължението на държавите-членки при приемането на директива е да постигнат резултата, предвиден от тази директива, и те са длъжни да предприемат подходящи действия. Задължението обвързва всички органи на държавите-членки – включително, в рамките на тяхната юрисдикция, съдилищата.

Ирландският съд е постановил, че Директива 2001/82 не е транспонирана правилно, следователно той трябва да вземе всички подходящи мерки, независимо дали общи или конкретни, за да гарантира постигането на целения резултат от тази директива.

До отмяната на Директива 2001/82 с регламент (което се предвижда за 2022), разпоредбите на директивата остават задължителни, освен ако Съдът определи, че са недействителни.

При тези обстоятелства член 288 от ДФЕС не позволява на национален съд да пренебрегне задължението, наложено на съответната държава-членка да транспонира директива с мотива, че такова транспониране е непропорционално скъпо или тривиално в резултат на по-ранното влизане в сила на предназначения да замени тази директива регламент.

Програма на ЕС Цифрова Европа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новата програма на ЕС „Цифрова Европа“, която разполага със значителен бюджет, възлизащ на 7,588 млрд. евро, ще се изпълнява за периода 2021 – 2027 г., считано от 1 януари т.г. Програмата е приета от Съвета на ЕС, а приемането ѝ от Европейския парламент предстои.

Програмата „Цифрова Европа“ ще финансира проекти в пет области, всяка от които има свой индикативен бюджет:

високопроизводителни изчислителни технологии: 2 226 914 000 евро
изкуствен интелект: 2 061 956 000 евро
киберсигурност и доверие: 1 649 566 000 евро
задълбочени цифрови умения: 577 347 000 евро
използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 072 217 000 евро

„Цифрова Европа“ ще допълва редица други програми в подкрепа на цифровата трансформация, например „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, както и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това съгласно новия регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да разпределят най-малко 20% от разходите за цифровия преход.

Правният акт трябва да бъде приет от Европейския парламент на второ четене, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила в деня на публикуването му.

Съд на ЕС: достъп до трафични данни

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС от 2 март 2021 г. по дело C‑746/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Riigikohus (Върховен съд, Естония) в рамките на наказателно производство срещу H. K.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 15, параграф 1 от Директива 2002/58/ЕО относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

H. K. е осъдена на две години лишаване от свобода за кражби. За да я осъди, съдът се основава на доказателства, изготвени въз основа на данни за електронни съобщения (трафични данни), които разследващият орган е събрал от доставчик на електронни съобщителни услуги за няколко телефонни номера на H. K.

Дали само за тежки престъпления

Според запитващата юрисдикция възниква въпросът дали това са допустими доказателства – тоест дали член 15, параграф 1 от директивата във връзка с Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща достъпа на публични органи до трафични данни (съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за комуникациите, извършени от ползвател на средство за електронна комуникация, или относно данните за местонахождението на използваните от него крайни устройства и да позволят да се направят точни изводи относно неговия личен живот за целите на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления), без този достъп да е ограничен до производствата за борба с тежката престъпност,

Съдът:

Съдът дава положителен отговор на този въпрос. Не се допуска нациоанлна правна уредба за достъп до трафични данни, без този достъп да е ограничен до борбата с тежката престъпност.

Намесата в основните права, закрепени в членове 7 и 8 от Хартата, която предполага достъпът на публичен орган до съвкупност от данни за трафик или данни за местонахождение, които могат да предоставят информация за извършените комуникации от ползвател на средство за електронна комуникация или за местонахождението на използваните от него крайни устройства, при всички положения е сериозна, независимо от продължителността на периода, за който се иска достъп до тези данни, и от обема или вида на наличните данни за този период, когато от тази съвкупност от данни може да се направят точни изводи относно личния живот на засегнатото лице или лица. (39)

Дали прокуратурата може да издава разрешения за достъп

И още един въпрос от Естония: дали член 15, параграф 1 от Директива 2002/58 във връзка с членове 7, 8 и 11 и член 52, параграф 1 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване и евентуално да представлява държавното обвинение в последващо производство, за да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни.

Съдът:

Чл.15 не допуска национална правна уредба, която оправомощава прокуратурата да разреши достъпа на публичен орган до трафични данни. Аргументацията е в три параграфа с принципно значение:

53 Когато този контрол се извършва не от юрисдикция, а от независима административна структура, същата трябва да се ползва със статут, който ѝ позволява при упражняването на нейните функции да действа по обективен и безпристрастен начин и да бъде за тази цел защитена от всякакво външно влияние (вж. в този смисъл решение от 9 март 2010 г., Комисия/Германия, C‑518/07, EU:C:2010:125, т. 25 и становище 1/15 (Споразумение PNR ЕС—Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 229 и 230).

54 От изложените по-горе съображения следва, че изискването за независимост, на което трябва да отговаря административната структура, натоварена с упражняването на предварителния контрол, налага тази структура да има качеството на трето лице по отношение на лицето, което иска достъп до данните, така че първата да е в състояние да упражнява този контрол обективно и безпристрастно, без каквото и да било външно влияние. По-специално в наказателноправната област изискването за независимост предполага, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 126 от заключението си, структурата, на която е възложен този предварителен контрол, от една страна, да не участва в провеждането на въпросното наказателно разследване и от друга страна, да заема неутрално положение по отношение на страните в наказателното производство.

55 Не е такъв случаят на прокуратура, която ръководи производството по разследване и евентуално представлява държавното обвинение. Всъщност задачата на прокуратурата не е да решава напълно самостоятелно даден спор, а евентуално да го отнесе до компетентната юрисдикция в качеството си на страна в процеса, действаща в рамките на наказателното преследване.

Съд на ЕС: относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно Заключението на генералния адвокат по делото за издаване на Становище на Съда относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Истанбулската конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие е приета от Съвета на Европа на 7април 2011 г. и e открита за подписване на 11май 2011г.

Първото предложение на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция от името на Съюза не събира достатъчна подкрепа сред членовете на Съвета. Затова е взето решение да се ограничат областите, в които Съюзът ще сключи Истанбулската конвенция, така че това да са само области, в които се смята, че Съюзът има изключителна компетентност.

За да се отчетат особените позиции на Ирландия и Обединеното кралство съгласно Протокол No21, приложен към Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, предложението на Комисията за решение на Съвета за подписването на Истанбулската конвенция се разделя на две, като всяко решение има отделно правно основание.

Европейският парламент подава до Съда искане за становище относно присъединяването на Съюза към Истанбулската конвенция.

Според Заключението на ГА:

Сключването на Истанбулската конвенция от Съюза с две отделни решения не би могло да доведе до невалидност на тези актове.

Решението на Съюза да сключи Истанбулската конвенция би било съвместимо с Договорите, ако бъде прието в отсъствието на общо съгласие на всички държави членки да бъдат обвързани от тази конвенция, но също и след постигането на такова общо съгласие. Единствено Съветът е компетентен да реши кой от тези два подхода е за предпочитане.

Съд на ЕС: законен ли е механизмът за обвързване на финансирането с върховенството на правото

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Като част от политически компромис през декември лидерите на ЕС написаха в заключенията на срещата на върха, че ако някои държави оспорват законността на механизма за обвързване на финансирането с върховенството на правото, Комисията ще финализира насоки за използване на схемата едва след като Съдът на Европейските общности издаде решение.

Новината е, че на 11 март 2021 Полша и Унгария са се обърнали към Съда.

Комисарят по бюджета Йоханес Хан уточнява пред ЕП, че „Регламентът е в сила и е приложим от 1 януари 2021 г. – всички съответни нарушения, засягащи доброто финансово управление на съюзния бюджет и финансовите интереси на Съюза след тази дата, ще бъдат взети предвид”. Но Хан също отбелязва, че „за да упражним нашата много силна амбиция относно механизма за върховенство на закона, нашият подход ще вземе предвид решението на Съда, доколкото е уместно. ”

Членовете на Европейския парламент настояват за бързо изпълнение. „Очакваме Комисията като пазител на Договорите да гарантира, че регламентът е напълно приложим от датата, за която е договорено“. Председателят на Съда ще реши дали да се приложи бърза процедура, която според Политико е използвана само 24 пъти от въвеждането й през 2000 г. Очаква се Nordic и Benelux да подкрепят законността на механизма.

Съд на ЕС: фрейминг

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑392/19 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., в рамките на производство по дело VG Bild-Kunst срещу Stiftung Preußischer Kulturbesitz, относно тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО.

SPK е операторът на Deutsche Digitale Bibliothek (наричана по-нататък „DDB“), цифрова библиотека за култура и знание, която свързва в мрежа германски културни и научни институции. На уебсайта на DDB има връзки към съдържание, съхранявано на уебпорталите на участващите институции. Самата DDB съхранява само миниатюрни изображения (thumbnails), а именно версии на изображения в умален размер спрямо този на оригиналния обект. Когато потребителят кликне върху едно от тези миниатюрни изображения, той се пренасочва към страницата, отнасяща се до разглеждания обект на сайта на DDB, която съдържа увеличена версия на разглежданото миниатюрно изображение в резолюция 440×330 пиксела. При кликване върху това увеличено изображение или използване на функцията „лупа“, в прозорец за показване на наслагващо изображение на текущата страница (lightbox) се показва още по-увеличена версия , а бутонът „Показване на обекта на изходния сайт“ съдържа директна връзка към уебсайта на предоставящата разглеждания обект институция, било към началната ѝ страница, било към страницата, която се отнася до този обект.

VG Bild-Kunst поставя сключването на лицензионен договор със SPK за ползването на неговия каталог от произведения под формата на миниатюрни изображения в зависимост от включването на разпоредба, съгласно която лицензополучателят се задължава при използване на произведенията и закриляните обекти, които са предмет на договора, да прилага ефективни технически мерки срещу фрейминг от страна на трети лица по отношение на миниатюрните изображения на тези представени на уебсайта на DDB произведения или закриляни обекти.

SPK смята, че VG Bild-Kunst е длъжно да предостави на SPK посочения лиценз, без последният да е обвързан с прилагането на такива технически мерки. Таак се стига и до преюдициалното запитване.

Заключението на ГА M. SZPUNAR, в което се предлага диференциация според използваната техника:

вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.
вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.
техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29

Решението на Съда е по-праволинейно –

вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

49 Безспорно, не може да се игнорира обстоятелството, че хипервръзките, независимо дали се използват в рамките на техниката на фрейминга или не, спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана в член 11 от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация (решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online, C‑516/17, EU:C:2019:625, т. 81 и цитираната съдебна практика).

50 При все това подход, при който, дори когато носителят на авторското право е въвел ограничителни мерки срещу фрейминга на неговите произведения, се счита, че той е дал съгласието си за всеки акт на публично разгласяване на посочените произведения от трето лице в полза на всички интернет потребители, би бил в противоречие с изключителното му и неподлежащо на изчерпване право да разрешава или забранява всяко публично разгласяване на неговите произведения по силата на член 3, параграфи 1 и 3 от Директива 2001/29.

Както обяснява Цифрова република, според решението

правоносителите са в състояние да ограничат споделянето на своето съдържание дори когато става дума за хиперлинкове и фрейминг, насочващи към законно качено съдържание, свободно достъпно онлайн.

Решението е от огромно значение за практиките на цифровите библиотеки и в частност – платформата за европейско културно наследство Европеана (Europeana), която използва именно технологията “фрейминг”, за да споделя цифровизирани образци на европейско изкуство, които се пазят на сървъри на агрегаторите на платформата на национално ниво. В България агрегатор на Европеана е варненската Регионална библиотека “Пенчо Славейков”.

Обединено кралство: кой трябва да подаде заявление за вписване като доставчик на услуга за видеосподеляне

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През януари Съветът за електронни медии публикува образец за заявление, с който доставчиците н платформи за видеосподеляне трябва да подадат данни за вписване в новия регистър на регулатора – вж СЕМ: публикуван е образец на заявление за вписване на доставчиците на платформи за споделяне на видеоклипове

Днес британският регулатор публикува на сайта си информация ( final guidance) кой трябва да подаде заявление за вписване в Обединеното кралство във връзка с промените в медийното законодателство (new rules for UK-established VSPs).

По съображения за сравнение – Ofcom дава следния отговор на въпроса кой трябва да подаде заявление:

в две опции – платформа или мрежа със съответната функционална възможност – когато:

а) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основната цел на услугата или на неразделна част от услугата; или

б) предоставянето на видеоклипове на обществеността е основна функционалност на услугата.

на второ място, ако доставчикът попада в една от горните категории, в допълнение услугите трябва да изпълняват кумулативно следните критерии:

а) услугата се предоставя чрез електронни комуникации;

б) предоставя се на търговски принцип;

в) лицето, което я предоставя, няма общ контрол върху това какви видеоклипове са налични в нея, но има общ контрол върху начина, по който видеоклиповете са организирани в нея (което включва организирани автоматично или чрез алгоритми, по-специално чрез показване, маркиране и последователност);

г) това лице има необходимата връзка с Обединеното кралство.

Не е нещо по-различно от това, което казва директивата, но регулаторът си е направил труда да го обясни.

Полша, Унгария, превзетите медии в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Международният институт за пресата публикува анализ на състоянието на медиите в Полша.

Анализът дава основание на експертите да обявят, че Полша следва унгарския модел за медиите. В какво се състоят приликите е обяснено в тази публикация.

Преди предстоящото на 10 март заседание на Европейския парламент, посветено на свободата на медиите в Полша, Унгария и Словения, 18 неправителствени организации се обръщат към членове на Европейския парламент с тревогата, че член 11 от Хартата на Европейския съюз за основните права е застрашен, тъй като свободата на медиите и медийният плурализъм се влошават тревожно в Унгария и Полша. През последното десетилетие Fidesz усъвършенства процеса на държавно превземане на медиите. Чрез злоупотребата със законодателни, регулаторни и административни инструменти тази политическа сила заглуши критичните медии, като същевременно изгради широк спектър от проправителствени медии, които доминират в националния медиен пейзаж.

„Право и справедливост“ (PiS) в Полша избира елементи от унгарския модел, които вписва в полската система. Моделът на превземане на медиите е фина, сложна и пряка заплаха върху правото на обществото да бъде информирано. То се осъществява чрез косвени средства или формално независими органи, представляващи приемлив аргумент на правителствата, когато са обвинени в разрушаване на медийната свобода.

Независимата журналистика е под безпрецедентна заплаха, тъй като двете правителства изкривяват и прекрояват медийния пазар в своя полза, с вредни последици както за свободата на медиите, така и за демокрацията в Европа. Подобни събития са очевидни и в Словения, където правителството на SDS атакува обществените медии и подклажда враждебност към критични журналисти, като същевременно е подкрепено със значителни инвестиции от свързани с Fidesz компании.

Бездействието по отношение на подкопаването на медийната свобода и плурализъм първо в Унгария, а след това и в Полша, позволи този модел на превземане на медиите да се разпространи в други държави от ЕС. Цената на по-нататъшното бездействие просто е твърде висока. Време е Европейската комисия да действа. По-специално призоваваме комисията да открие разследвания по конкретно посочени казуси като например антиконкурентния начин на финансиране на обществената телевизия, която действа като държавна телевизия. Да разследва закупуването на частни медии. Да подкрепи разработването на директива SLAPP за защита на медиите срещу неправомерни съдебни дела като тези, използвани в Полша срещу Gazeta Wyborcza и други независими медии. Да се създадат гаранции правителствата да не злоупотребяват с фондовете на ЕС за по-нататъшно превземане на медии, като неправомерно възнаграждават своите поддръжници за сметка на независимите медии.

Текстът, предаден със съкращения по-горе, е подписан от

Association of European Journalists (AEJ-Belgium)
ARTICLE 19
Committee to Protect Journalists
European Centre for Press and Media Freedom
European Federation of Journalists
Free Press Unlimited
Global Forum for Media Development
Helsinki Foundation for Human Rights
IFEX
Index on Censorship
International Media Support
International Press Institute
Mertek Media Monitor
OBC Transeuropa
PEN International
Reporters Without Borders
Slovene Association of Journalists
Society of Journalists (Warsaw)
South East Europe Media Organisation (SEEMO)

За много голямо съжаление превзетата държава е факт и тук, Европейският парламент вече гласува резолюция за България, която тук беше обявена за партиен документ без значение от тези, които по занятие трябва да защитават свободата на медиите. В България също е реалност превзетата държава заедно с превзетите медии, злоупотребите с власт и парадоксалната роля на европейските средства, работещи срещу свободата на медиите.

Update Встъпително слово на Вера Йоурова

Цифровото десетилетие на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Ново съобщение СОМ (2021)118 следва призива за цифрово десетилетие на Европа.

Със съобщението ЕК отговаря на призива на Европейския съвет за създаване на „Цифров компас“, като съобщението се основава на стратегията на Комисията в областта на цифровите технологии от февруари 2020 г. Основното: да се постигне съгласие по набор от цифрови принципи, бързо да се стартират важни многонационални проекти и да се изготви законодателно предложение, с което се установява стабилна рамка за управление с цел наблюдение на напредъка — цифровия компас.

Комисията предлага нов инструмент – „Цифров компас“ — в четири основни посоки:

1) Граждани, разполагащи с цифрови умения, и висококвалифицирани специалисти в областта на цифровите технологии. До 2030 г. най-малко 80 % от всички възрастни следва да притежават основни цифрови умения и в ЕС следва да има 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно повече такива работни места следва да се заемат от жени.

2) Сигурни, производителни и устойчиви цифрови инфраструктури. До 2030 г. всички домакинства в ЕС следва да имат гигабитова свързаност, а всички населени райони следва да бъдат обхванати от 5G; производството на авангардни и устойчиви полупроводници в Европа следва да достигне 20 % от световното производство; 10 000 климатично неутрални периферни клъстерни възела с висока степен на сигурност следва да бъдат разположени в ЕС и Европа следва да разполага с първия си квантов компютър.

3) Цифрова трансформация на предприятията. До 2030 г. три от четири дружества следва да използват компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствен интелект, над 90 % от МСП следва да достигнат поне базово равнище на цифров интензитет, а броят на стартиращите предприятия в ЕС, достигнали пазарна стойност от 1 милиард щатски долара, (наричани „еднорози“) следва да се удвои.

4) Цифровизация на обществените услуги. До 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани ще имат достъп до своите електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват електронни решения за установяване на самоличност (eID).

Комисията предлага да се разработи рамка от цифрови принципи, като например достъп до висококачествена свързаност, до достатъчно цифрови умения, до обществени услуги, до справедливи и недискриминационни онлайн услуги, и в по-общ план — да се гарантира, че в онлайн средата могат да бъдат упражнявани изцяло същите права, които се прилагат извън нея.

Страницата на ЕС за цифровото десетилетие

Изпълнението на Регламента за единната цифрова платформа

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС: Насоки за изпълнението на работната програма във връзка с Регламента за единната цифрова платформа за периода 2021—2022 г.

Регламент (ЕС) 2018/1724 предвижда създаване на единна цифрова платформа, която да улесни онлайн достъпа до информация, до административни процедури и до услуги за оказване на помощ, необходими на гражданите и предприятията, за да се движат в рамките на Съюза и да извършват търговия, да се установяват и разширяват стопанската си дейност в друга държава членка.

В член 31, параграф 1 от Регламента се предвижда приемането на годишна работна програма, в която се определят конкретно действията в посока изпълнение на регламента. Първата работна програма, в която е обхванат периодът от юли 2019 г. до декември 2020 г., беше публикувана в Официален вестник (ОВ C 257) на 31 юли 2019 г.

Тясното сътрудничество с държавите членки през тези 2 години даде възможност да бъдат изпълнени повечето от задачите, изброени в първата работна програма, и особено да се осигури навременното стартиране на платформата през декември 2020 г. въпреки извънредното положение във връзка с пандемията от COVID-19. Тази криза допълнително подчерта необходимостта от по-цифровизирани и лесни за ползване държавни администрации.

В настоящата втора работна програма се определят по-нататъшните действия, насочени към прилагане на изискванията за единната цифрова платформа.