Прессъобщение от днес: Европейската комисия прие втория си годишен доклад за стратегическото прогнозиране – „Капацитетът и свободата на действие на ЕС“.

Изменението на климата, цифровата свръхсвързаност и технологичната трансформация, натискът върху демокрацията и ценностите и промените в световния ред и демографията влияят на способностите на ЕС да действа в един все по-многополюсен и оспорван световен ред.

В доклада Комисията установява 10 ключови области на действие, в рамките на които ЕС може да се възползва от възможностите, свързани с позицията му на световен лидер и отворената му стратегическа автономност:

1. гарантиране на устойчиви и издръжливи здравни и продоволствени системи;
2. осигуряване на декарбонизирана енергия на достъпни цени;
3. укрепване на капацитета за управлението на данни, изкуствения интелект и авангардните технологии;
4. осигуряване и разнообразяване на доставките на суровини от критично значение;
5. гарантиране на стартова позиция в световен мащаб при определянето на стандарти;
6. изграждане на устойчиви и съобразени с бъдещето икономически и финансови системи;
7. разработване и задържане на умения и таланти, съответстващи на амбициите на ЕС;
8. укрепване на сигурността и отбраната и достъпа до космическото пространство;
9. сътрудничество с глобалните партньори за насърчаване на мира, сигурността и напредъка;
10. укрепване на устойчивостта на институциите

Повече информация ще намерите в съобщението тук.

Преюдициално запитване — Договор за присъединяването на Република България и Румъния към Европейския съюз — Решение на Комисията 2006/928/EО за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка (МСП) — Характер и правни последици на МСП и докладите, изготвени от Комисията въз основа на него — Временно назначаване на ръководството на Съдебния инспекторат — Национални правила за създаването и организирането на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в рамките на съдебната система — Член 47 от Хартата на основните права на ЕС — член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС — Правова държава — Независимост на съдебната власт

Интересни дела пред Съда на ЕС – вкл.  заключението на Генералния адвокат Бобек  и решението по  съединени дела C ‑ 83/19, C ‑ 127/19, C ‑ 195/19, C ‑ 291/19, C ‑ 355/19 и C ‑ 397/19  по преюдициално питане  на Curtea de Apel Brașov (Апелативен съд Брашов)   до Съда

Съдът на ЕС:

Преюдициалните запитвания по изброените дела засягат тълкуването на член 2; член 4, параграф 3; член 9 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС; член 67, параграф 1 и член 267 ДФЕС; член 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Решение 2006/928/ЕО на Комисията от 13 декември 2006 г. за създаване на механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка в Румъния (аналогично има и за България, бел.моя).

Споровете по главното производство са свързани с реформата в областта на правосъдието и борбата с корупцията в Румъния. Приети са национални закони, чията съвместимост с правото на ЕС се оспорва пред румънския съд. Жалбоподателите се позовават на докладите по CVM. Запитващите юрисдикции не са сигурни по отношение на правната природа и последиците от CVM и обхвата на докладите, изготвени от Комисията по него. Според тези съдилища съдържанието, правното естество и продължителността на този механизъм следва да се разглеждат като попадащи в обхвата на Договора за присъединяване, в резултат на което изискванията, посочени в тези доклади, трябва да бъдат обвързващи за Румъния.

След разглеждане на допустимостта Съдът решава, че преюдициалните запитвания, доколкото са допустими, се отнасят до:

– дали Решението за CVM и докладите, изготвени от Комисията въз основа на това решение, представляват актове на институция на ЕС, които подлежат на тълкуване от Съда съгласно член 267 ДФЕС ;

– дали Решението за CVM попада в обхвата на Договора за присъединяване и ако е така, какви са правните последици от това за Румъния ;

– дали законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, попада в обхвата на Решението за CVM ;

– дали законодателството относно временното назначаване на ръководни длъжности в Съдебната инспекция е в съответствие с правото на ЕС;

– дали законодателството относно създаването на SIIJ е в съответствие с правото на ЕС ;

– дали румънският режим за финансовата отговорност на държавата и за личната отговорност на съдиите в случай на съдебна грешка е в съответствие с правото на ЕС;

– принципа на примата на правото на ЕС.

•  Решението за CVM  попада в обхвата на Договора за присъединяване и продължава да поражда своите последици, докато не бъде отменено.
• Решението е задължително в своята цялост за тази държава -членка от присъединяването й към Европейския съюз.

• Що се отнася до докладите, изготвени от Комисията въз основа на Решението, следва да се има предвид, че за да се определи дали даден акт на ЕС води до обвързващи правни последици, е необходимо да се проучи неговото съдържание и да се оцени неговите последици въз основа на обективни критерии –  съдържанието на този акт,  когато е уместно  контекстът, в който е приет и правомощията на институцията, приела акта (вж. за това решение на 20 февруари 2018 г., Белгия срещу Комисия , C ‑ 16/16 P, ЕС: C: 2018: 79, параграф 32).      Докладите не са адресирани до Румъния, а до Парламента и Съвета. Изводите, изложени в тях, съдържат  препоръки  към Румъния. Съгласно постоянната съдебна практика на Съда за принципа на лоялно сътрудничество, установен в член 4, параграф 3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да се гарантира прилагането и ефективността на правото на ЕС и да се премахнат неправомерните последици от нарушение на това право. Такова задължение, в рамките на своята компетентност, се дължи от всеки орган на съответната държава -членка ( виж за това решение от 17 декември 2020 г., Комисия / Словения (архиви на ЕЦБ) , C ‑ 316/19,  точки 119 и 124). 

ГА Бобек казва за докладите: Докладите на Комисията по CVM нямат задължителен характер,   но трябва надлежно да се вземат предвид от тази държава членка в усилията ѝ да изпълни задълженията си за постигане на показателите, установени в приложението към Решение 2006/928/ЕО, с оглед на изискването на принципа на лоялно сътрудничество по смисъла на член 4, параграф 3 ДЕС.

• Законодателството, уреждащо организацията на правосъдието в Румъния, като това, свързано с временното назначаване на ръководните длъжности на Съдебната инспекция и тази, свързана със създаването на отдел на прокуратурата за разследване на престъпления, извършени в съдебната система, попада в обхвата на Решение 2006/928, в резултат на което то трябва да се съобразява с изискванията, произтичащи от правото на ЕС и по -специално от стойността на върховенството на правото, посочени в член 2 от ДЕС.
• Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея от ДЕС и Решение 2006/928 трябва да се тълкуват като изключващи националното законодателство, което позволява на правителство да извършва временни назначения на ръководните длъжности на съдебния орган, отговорен за провеждането на дисциплинарни разследвания и завеждането на дисциплинарни производства срещу съдии и прокурори, без да следва обикновената процедура за назначаване, предвидена в националното законодателство, когато това законодателство е такова, че поражда основателни съмнения, че правомощията и функциите на този орган могат да се използват като инструмент за упражняване на натиск или политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори.
• Същите разпоредби изключват и националното законодателство, предвиждащо създаването на специализиран раздел на прокуратурата с изключителна компетентност да провежда разследване на престъпления, извършени от съдии и прокурори, когато създаването на такъв раздел

  – не е оправдано от обективни и проверими изисквания, свързани с доброто правораздаване, и

  – не е придружено от конкретни гаранции, като например, за да се предотврати всякакъв риск този раздел да бъде използван като инструмент за политически контрол върху дейността на тези съдии и прокурори, които могат да подкопаят тяхната независимост и, второ, да гарантира, че тази изключителна компетентност могат да се упражняват по отношение на тези съдии и прокурори в пълно съответствие с изискванията, произтичащи от членове 47 и 48 от Хартата.

• Член 2 и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС трябва да се тълкуват като неизключващи националното законодателство, уреждащо финансовата отговорност на държавата и личната отговорност на съдиите за щетите, причинени от съдебна грешка.
• Последно, дали правото на ЕС, и по-специално Решение 2006/928,  има предимство пред националното конституционно право?  Да. Не може да се допусне правилата на националното право, дори на конституционния ред, да подкопават единството и ефективността на правото на ЕС.  Нещо повече казва Съдът:  Решение 2006/928 изисква Румъния да изпълни възможно най -скоро  критериите, които то определя. Тъй като тези критерии са формулирани ясно и точно и не подлежат на никакви условия, те имат пряк ефект. Разбира се, запитващата юрисдикция е задължена да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба, като не прилага  всяка разпоредба от националното законодателство, която й  противоречи.

В Официален вестник на ЕС е публикувано Известие на Комисията относно прилагането на правилата за държавна помощ от националните съдилища.

В началото се казва следното:

Комисията изпълнява програмата за модернизиране на държавната помощ. Съгласно тази програма Комисията прие пакет от законодателни актове, насоки и известия за оценяване на мерките за държавна помощ. Пакетът дава възможност на Комисията да съсредоточи своя ex ante контрол върху случаите с най-голямо въздействие върху вътрешния пазар, като същевременно развива по-тясно сътрудничество с държавите членки при прилагането на правилата за държавните помощи. За целта Комисията създаде повече възможности за държавите членки да предоставят държавна помощ без предварителен контрол от страна на Комисията, като въведе допълнителни освобождавания от задължението Комисията да бъде уведомена относно планирана мярка за държавна помощ. В резултат на това се увеличи обемът на помощите, предоставяни въз основа на групови освобождавания (2). В този контекст ролята на националните съдилища за гарантиране на спазването на правилата за държавна помощ стана още по-значима.

През 2019 г. Комисията публикува проучване относно прилагането на правилата за държавната помощ и решенията на националните съдилища в 28-те държави членки. В проучването относно прилагането беше направен преглед на над 750 национални съдебни решения по дела, които попадат в две категории: 1) дела, в които националните съдилища определят последствията от неправомерното прилагане на помощ („прилагане на законодателството от страна на частноправни субекти“); и 2) дела, в които националните съдилища участват в изпълнението на решения на Комисията относно възстановяване („прилагане на законодателството от страна на публичните органи“).

Проучването относно прилагането показа, че между 2007 и 2017 г. се е увеличил броят на делата, свързани с държавна помощ, които са били отнесени към националните съдилища. Въпреки увеличения брой дела националните съдилища рядко са постановявали предприемането на корективни мерки, а исковете за обезщетение за вреди представляват малък дял от делата. Освен това не са използвани широко начините на сътрудничество между Комисията и националните съдилища, въведени през 2009 г. с Известие на Комисията относно прилагането на законодателството за държавната помощ от националните съдилища („Известие относно прилагането от 2009 г.“)  Настоящото известие предоставя на националните съдилища и на други заинтересовани страни практическа информация относно прилагането на правилата за държавната помощ на национално равнище. В него са взети предвид въпросите, повдигнати от тези съдилища в контекста на проучването относно прилагането или в дела, отнесени за преюдициални заключения до Съда на Европейския съюз („Съда“). Такива примери са съгласуваността между производствата пред Комисията и пред националните съдилища или въпросите, повдигнати поради неправилното прилагане на регламентите за групово освобождаване.

Целта на настоящото известие е да се предоставят насоки на съдилищата и трибуналите на държавите членки по смисъла на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“)  и да се насърчи по-задълбочено сътрудничество между Комисията и националните съдилища, като се определят всички налични инструменти за сътрудничество. То не обвързва националните съдилища, нито засяга тяхната независимост.  Основният акцент на настоящото известие е прилагането на законодателството от страна на частноправни субекти. В Известието на Комисията относно събирането на неправомерна и несъвместима държавна помощ  („Известието относно събирането на държавна помощ“) се разглеждат аспектите, свързани с прилагането на законодателството от страна на публичните органи.

<