Tag Archives: EU Law

Независимост на конкурентния регулатор: какво предвижда проект за изменение на ЗЗК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Представен за обществено обсъждане е проект на ЗИД на Закона за защита на конкуренцията. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията (ЗИД на ЗЗК) е разработен от Комисията за защита на конкуренцията с цел привеждане на националното законодателство в съответствие с нормите на Директива (ЕС) 2019/1 за предоставяне на правомощия на органите по конкуренция на държавите членки, за да бъдат по-ефективни в правоприлагането, и за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и на Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики в отношенията между стопанските субекти във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти.

Директива (ЕС) 2019/1 има за цел да гарантира независимост, предотвратяване на конфликт на интереси, финансова и кадрова обезпеченост на националните органи по конкуренция при прилагането на правилата на конкуренция на ЕС.

Но какви са предложенията на КЗК за измененията в собствения й статус.

PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020.pdf

MOTIVI PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020_SL.pdf

DOKLAD MS PROEKT ZID ZZK_FINAL 21-12-2020 revMI_FINAL.pdf

Според мотивите законопроектът допълва разпоредбите за независимост на КЗК с изискването на директивата дейността на регулатора да бъде защитена от външна намеса и политически натиск. Основанията за прекратяване на правомощията на членовете на КЗК изрично са допълнени със забрана те да бъдат прекратени поради изпълнение на правомощия по прилагането на ЗЗК ина чл.101 и чл.102 ДФЕС. Освен това законопроектът предвижда да бъде осигурен необходимия квалифициран персонал, финансови средства и техническо оборудване, за да се гарантира, че комисията разполага с достатъчно ресурси за ефективно изпълнение на своите задачи.

Предлаганите текстове за кадрово, финансово и техническо осигуряване:

§ 6.В чл. 7се правят следните изменения и допълнения:

1.Създава се ал. 2:

„(2) Ефективното изпълнение на правомощията на комисията се обезпечава чрез осигуряване на необходимата численост на нейната администрация и наемането на квалифициран персонал.“

§ 10.В чл. 13 се създават ал. 5-7:

„(5) Двадесет и пет на сто от средствата по ал. 2, т. 1 се разходват за повишаване на квалификацията и за стимулиране на членовете на комисията и служителите, включени в общата численост на персонала на комисията.

(6) За обезпечаване на ефективното изпълнение на задълженията и упражняване на правомощията на комисията по този закон от годишния бюджет за съответната година се осигуряват достатъчни финансови ресурси за необходимата численост на нейната администрация и необходимото техническо и технологично оборудване.

(7) Всяка година комисията планира в своя бюджет разходи, които позволяват тя да проведе по всяко време разследване за евентуални нарушения на чл.101 и 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз, на нарушения по Регламент (ЕС) 2017/2394 и по глава седма „б“, както и да осъществява ефективно сътрудничество в рамките на Европейската мрежа по конкуренция с оглед взаимодействието, предвидено в глава единадесета на закона, с Европейската комисия и компетентните национални органи по Регламент (ЕС) 2017/2394 и с Европейската комисия и националните правоприлагащи органи по Директива (ЕС) 2019/633.“

Възникват питания, ето само три:

Чл.13, ал.2 т.1 са приходи по бюджета на КЗК от такси и разноски по ЗЗК, ЗК и ЗОП. Таксите са разходоориентирани, както знаем. Според предлагания чл.13 ал. 5 част от таксите се предназначава за обучение и стимулиране на КЗК. Първо, означава ли това, че стимулирането на персонала вече се включва при определяне на разходоориентираните такси и , второ, то ако е така – и ако по този начин се финансира обучението на персонала – значи ли, че “няма такси – няма обучение”?

Чл.13 ал.6 от проекта въвежда точно такова задължение от директива 2019/1 за финансово и кадрово осигуряване, каквото законодателят не въведе от директива 2018/1808 за финансово и кадрово осигуряване на СЕМ. Въпросният член 30, параграф 4 от директивата. Защо? Двата регулатора може да нямат еднаква тежест, но двете съответни разпоредби в директивите имат еднаква обвързваща сила за законодателя.

Към това – и един въпрос, който всички ще поставят: какво налага – и дали е по посока на независимостта на регулатора – вместо един петгодишен мандат – за членовете на КЗК да се предвиди възможност за два седемгодишни мандата? Не напомня ли това еквилибристиките на премиера Сакскобурготски по отношение на заварените регулатори, а после – и на премиера Станишев по отношение на регулаторите КРС и СЕМ, на които ГЕРБ – след като взе властта – моментално отговори с огледални еквилибристики за превземане на регулаторите?

Свободна Европа по темата

ЕС: Защита на бюджета при нарушения на принципите на правовата държава в държавите от ЕС – Регламент 2020/2092

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2092 от 16 декември 2020 година относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза. Зад това заглавие стои идеята, че нарушенията  на принципите на правовата държава (rule of law), по-специално тези, които засягат правилното функциониране на органите на публичната власт и ефективния съдебен контрол, могат сериозно да навредят на финансовите интереси на Съюза. Затова ЕС  ще може да предприема мерки с финансово измерение – като спиране на плащанията или намаляване на финансирането от бюджета на ЕС.

Това са идеите  за обвързване на механизма на финансиране с принципите на правовата държава,  по отношение на които Полша и Унгария имаха сериозни възражения. Вж законодателното предложение на Комисията с обяснителен меморандум.

Регламентът:

  • дефинира принципите на правовата държава – в чл.2 от регламента се прави  връзка с ценностите (values) на Съюза съгласно член 2 от ДЕС. Принципите  включват принципите на законност, което предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен законодателен процес; правна сигурност; забрана на произвол от страна на органите на изпълнителната власт; ефективна съдебна защита, включително достъп до правосъдие, от независими и безпристрастни съдилища, също и по отношение на основните права; разделение на властите; и недискриминация и равенство пред закона. Принципите на правовата държава се разбират като имащи отношение към другите ценности и принципи на Съюза, заложени в член 2 от ДЕС.
  • определя  при какви нарушения и при какви условия ще се прилагат мерките – в чл. 3 се посочва, че  “следното може да бъде показателно за нарушения на принципите на правовата държава:

    (а) застрашаването на независимостта на съдебната система;

    (б) непредотвратяването, некоригирането или несанкционирането на произволни или незаконосъобразни решения на органите на публичната власт, включително на правоприлагащите органи, непредоставянето на финансови и човешки ресурси, което пречи на правилното им функциониране, или липсата на гаранция за отсъствието на конфликти на интереси;

    (в) ограничаването на достъпността и ефективността на средствата за правна защита, включително посредством рестриктивни процедурни правила и неизпълнение на съдебни решения, или ограничаването на ефективното разследване, наказателно преследване или санкциониране на нарушения на закона.

  • посочва мерките – чл.5;
  • подробно определя  процедура за налагане, преразглеждане и отмяна на мерките – чл. 6 и чл.7.

Източниците на информация за нарушенията: 

в рецитал 16 се казва, че установяването на нарушения на принципите на правовата държава изисква обстойна качествена оценка от страна на Комисията. Тази оценка следва да бъде обективна, безпристрастна и справедлива и следва да отчита имащата отношение информация от налични източници и признати институции, включително решенията на Съда на Европейския съюз, докладите на Сметната палата, годишния доклад на Комисията относно върховенството на закона и Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, докладите на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и, доколкото е приложимо, на Европейската прокуратура и заключенията и препоръките на съответните международни организации и мрежи, включително органите на Съвета на Европа като Групата държави срещу корупцията и Венецианската комисия, по-специално изготвения от нея списък на критериите за принципите на правовата държава, и европейските мрежи на върховните съдилища и съдебните съвети. С цел изготвяне на обстойна качествена оценка, Комисията може да се консултира с Агенцията на Европейския съюз за основните права и с Венецианската комисия.

Терминологията:

В регламента   rule of law e правова държава. В други актове  rule of law e върховенство на закона –  напр. SWD(2020) 301 final Доклад относно върховенството на закона за 2020 г.   или Плана за действие за европейска демокрация.   В  местни условия Конституционният съд използва върховенство на правото  вж Решение 2019/4 , експертната дискусия също очертава предимство на термина върховенство на правото пред върховенство на закона.

ЕС: Първи доклад за изпълнение на Стратегията за сигурност 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 24 юли 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за сигурност за 2020—2025 г. Тя се основава на напредъка, постигнат преди това в рамките на Европейската програма за сигурност за периода 2015—2020 г., и поставя нов акцент, за да се гарантира, че политиката на сигурност на ЕС отразява променящата се картина на заплахите; изграждането на дългосрочна и устойчива устойчивост; ангажира институциите и агенциите на ЕС, правителствата, частния сектор и отделните лица в цялостен подход; и че обединява много области на политиката, които имат пряко въздействие върху сигурността. Заедно с това сигурността на Съюза може да бъде гарантирана само когато всички са уверени, че техните основни права се зачитат изцяло.

Изпълнението на Стратегията на Съюза за сигурност е основната тема на първия доклад COM (2020) 797 , изпълняващ ангажимента, поет от Комисията, да докладва редовно за напредъка. Той обхваща периода от 31 октомври 2019 г., когато последният доклад за напредъка на Съюза на сигурност е публикуван в рамките на предишния мандат на Комисията.

Към доклада има и две приложения – приложение за законодателството в изпълнение на Стратегията и пътна карта за изпълнението на Стратегията:

COM (2020) 797 Първи доклад за изпъленнието на Стратегията за сигурност

COM (2020) 797 – Приложение 1 

COM (2020) 797 – Приложение 2

ЕС: Доклад за гражданството на ЕС за 2020 г. Оправомощаване на гражданите и защита на техните права

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Гражданството на ЕС е едно от най-важните постижения на европейския проект.

Правата, произтичащи от гражданството на ЕС, включително свободното движение, политическите и демократичните права, както и правото на гражданите на ЕС да се възползват от консулска закрила от други държави от ЕС, когато не са представени в чужбина, са оказали трансформиращо въздействие върху Европа.

Комисията докладва за прилагането на разпоредбите за гражданството на ЕС на всеки три години и предлага нови приоритети за следващите три години. Излезе новият доклад за гражданството COM (2020) 730 final .

Съгласно член 25 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Комисията е длъжна на всеки три години да изготвя доклад относно прилагането на разпоредбите (от част втора от Договора) относно недискриминацията и гражданството на Съюза.

Настоящият девети доклад, представен съгласно член 25 от ДФЕС, обхваща периода от 1 юли 2016г. до 30юни 2020 г. u прави преглед на разпоредбите от част II от ДФЕС относно:

i)гражданството на Съюза,

ii)недискриминацията;

iii)свободното движение и пребиваване на територията на държавите членки;

iv)правото на гражданите да избират и да бъдат избирани на местни избори и на изборите за Европейски парламент в държавата членка, на територията на която пребивават;

v)правото на консулска закрила;

vi)правото на петиции до Европейския парламент; и

vii)правото да отправят жалби до Омбудсмана.

Настоящият доклад COM (2020) 731 final придружава Доклада за гражданството на ЕС —„Овластяване на гражданите и защита на техните права в трудни времена“ –

COM (2020) 731 final – 25 ОТ ДФЕС –  Относно напредъка към ефективно гражданство на ЕС за периода 2016—2020 г.

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията,  не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда,  има нова глава  IXа  Разпоредби, приложими за услугите на платформите за  споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана)  глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и: 

  • засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация  и възможности за дерогации  от свободата на препредаване за целите  на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
  • новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия  – и социалните медии;
  • защита на децата срещу вредното съдържание  онлайн, по-добра защита при видео по заявка  и разширяване на обхвата на  задължението за защита  и към платформи за споделяне на видеосъдържание;  засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
  • засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
  • засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
  • популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги  (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял  европейското съдържание  и да гарантират видимостта на това съдържание;
  • гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
  • независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
  • насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

  • първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите  – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС,   вж  решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

  • второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1)   трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2)   медийната грамотност;

(3)  водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.  

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

ЕС: Стратегия за киберсигурност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представят нова Стратегия на ЕС за киберсигурност.

Като ключов елемент от Изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Плана за възстановяване на Европа и Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, стратегията ще подкрепи колективната устойчивост срещу киберзаплахи.

Новата стратегия за киберсигурност позволява на ЕС да утвърди водещата си роля по отношение на международните норми и стандарти в киберпространството.

ЕК прави предложения за справяне с проблемите на кибернетичната и физическата устойчивост на особено важните субекти:

Директива за мерки на високо ниво на киберсигурността в целия Съюз и

Директива за устойчивостта на особено важните субекти.

Прессъобщение на ЕК тук.

DSA | Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Очакваше се Европейската комисия да представи проекта си за DSA на 2-ри, после на 9-ти декември, но в последна сметка ще го представи по-късно днес.

От вчера проектът е известен.

Официалното съобщение: Европейската комисия предложи амбициозна реформа на цифровото пространство, цялостен набор от нови правила за цифровите услуги, включително социалните медии, онлайн местата за търговия, и други онлайн платформи, функциониращи в Европейския съюз: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Двете предложения са в основата на амбицията на Комисията да превърне това десетилетие в цифровото десетилетие на Европа.

По-специално, Законодателният акт за цифровите услуги ще въведе редица нови, хармонизирани задължения за целия ЕС по отношение на цифровите услуги, внимателно степенувани въз основа на размера и въздействието на тези услуги, като например:

  • правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;
  • защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;
  • нови задължения за много големите платформи да предприемат базирани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;
  • широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;
  • нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително посредством улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;
  • нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;
  • нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Платформи, които достигат до повече от 10 % от населението на ЕС (45 милиона ползватели) се смятат за системни по своя характер и поемат не само специфични задължения да контролират собствените си рискове, но и се подчиняват на нова структура за надзор. Настоящата нова рамка за отчетност ще се състои от съвет на националните kоординатори за цифрови услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите пазари

Фактология: Законодателен акт за цифровите услуги

Фактология: Законодателен акт за цифровите пазари

Access Now

Изменение на Закона за радиото и телевизията: къде е чл.30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото   и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.

1

По хода на проекта:

 

1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

PDF формат RTF формат

2. Постъпили са

3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.

Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.

 4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове.  Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.  

 5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения  срещу 23 държави от ЕС, вкл. България,  и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК  Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.  Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.

 6. Днес, 10 декември, четвъртък,   в комисията за култура и медии  е минало успешно  второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.

Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова. 

Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.

2

По същество:

В законопроект №001-02-62  има съществен пропуск.

Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата:  “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.” 

Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило  у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата.  Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори. 

Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и  България го е подкрепила – и  ЕП го е подкрепил. Съществува  и формално задължение  директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.

*

Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че  тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане  от МС в Закона за радиото и телевизията.

Тя е важна не само за  този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите. 

Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета  – защита, не е транспонирана.

*

Прилагането  на тази директива изисква по-обстойни публикации  по същество (какво питаха от Медиапул). 

По -обстойни публикации изисква  и вторият законопроект, който има две задачи:  да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и  да приведе  финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).

Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата –  правна основа на мерките за независимост на регулатора.

 

ЕС: блокиране на географски принцип

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2018 г. в ЕС е приет Регламент (ЕС) 2018/302 за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.

На 30 ноември 2020 ЕК прие СОМ 2020/ 766  – първи доклад за изпълнението на Регламента за геоблокинга. 

Комисията ще продължи да наблюдава въздействието на регламента и ще  направи равносметка преди края на 2022 г. относно напредъка по отношение на трансграничните бариери.  Резултатът от това наблюдение ще определи дали Комисията ще обмисли предлагането на изменения на регламента или други последващи мерки, включително подходяща законодателна намеса.