Базата е създадена с информационна цел и е предназначена главно за професионалистите в областта на аудиовизуалната индустрия: автори, продуценти, регулатори.
LUMIERE VOD се управлява от Европейската аудиовизуална обсерватория. Директорията в момента е в бета версия и включва около 250 VOD каталога. Броят на следените каталози и честотата на актуализациите постепенно ще се увеличават, заявяват от Обсерваторията.
Съветът одобри Директивата относно радио- и телевизионните програми (SatCab) – с пълно наименование Директива за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми, и за изменение на Директива 93/83/ЕИО.
ЕК съобщава, че това е част от модернизирането на правилата на ЕС за авторските права с цел един напълно функциониращ цифров единен пазар. Директивата е от особено значение за 41 % от европейците, които гледат телевизия онлайн.
Радио- и телевизионните програми са важен източник на информация и културно и развлекателно съдържание за европейските граждани. Новите правила ще улеснят достъпа до такива програми в целия Съюз, което ще се отрази положително на културното многообразие. Те ще улеснят европейските оператори да предоставят голяма част от своите радио- и телевизионни програми онлайн във всички държави от ЕС и едновременно с това ще гарантират адекватно заплащане на творците, авторите и притежателите на права за предоставяното от тях съдържание.
Италия, Финландия, Люксембург, Нидерландия, Полша и Швеция гласуват „против“, а Белгия, Естония и Словения с „въздържал се”.
Германия подкрепи директивата, благодарение на което тя беше приета – без Германия нямаше да има нужното мнозинство, отдавна се знаеше. Макар че Германия е направила изявление по целия текст – да се въведяли спешни актуализации, може да се чуе във видеото, от 9-тата минута – и изявлението завършва така:
Ако се окаже, че прилагането води до ограничаване на свободата на изразяване или ако посочените по-горе насоки се сблъскват с пречки в законодателството на ЕС, федералното правителство ще работи за коригиране на установените недостатъци в законодателството на ЕС в областта на авторското право.
Австралия е приела изменение на Наказателния кодекс ( “Sharing of Violent Abhorrent Material”), предвиждащо санкции за платформите и лицата, които ги представляват, ако не контролират материали с насилие.
Специалният докладчик по въпросите на борбата с тероризма и правата на човека и специалният докладчик по свободата на изразяване предоставят критичен коментар за новия закон.
На 8 април 2019 г. се очаква британската Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, изготвена от правителството. По информация на медиите, които са виждали проекта, мерките са сходни с австралийските – вкл. създаване на нов регулатор (първоначално може Ofcom да изпълнява съответните правомощия). Обхватът на препоръките е широк. В съвместен предговор министърът на вътрешните работи и държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта казват, че е време да се премине от саморегулиране към ясни законови стандарти, подкрепени справомощия за прилагането им. От компаниите ще бъде поискано да приемат и собствени етични кодекси и да се отчитат публично – по модела, приложен от ЕК.
Опозицията приема така описаните идеи и се съгласява, че “трябва да се направи нещо, за да принудят шефовете на интернет компаниите да поемат отговорност за вредите, речта на омразата и фалшивите новини, които се провеждат на техните платформи”.
Критиките започнаха в аванс, Index on Censorship. Но самата Бяла книга ще видим на 8 април.
Според съобщение до медиите от 3 април 2019 г. Европейската комисия започва широка дискусия на европейско равнище относно начините за по-нататъшно укрепване на върховенството на правото. По-нататък се съобщава, че
Комисията вече използва множество инструменти за внимателно наблюдение, оценка и ответни действия във връзка с проблеми в областта на върховенството на правото в държавите членки, в това число уредбата за принципите на правовата държава, процедурата по член 7, параграф 1 от ДЕС, производствата за установяване на нарушения, а също и европейския семестър, информационното табло на ЕС в областта на правосъдието или механизма за сътрудничество и проверка (МСП). Въз основа на натрупания досега опит чрез всички тези инструменти Комисията очертава днес три области на действие, които биха допринесли за постигането на по-ефективно прилагане на принципите на правовата държава в Съюза:
· По-добро популяризиране: стандартите и съдебната практика, отнасящи се до върховенството на закона, невинаги са достатъчно добре познати на национално равнище. За да се промени това, следва да се положат повече усилия за популяризирането на тези стандарти и съдебна практика на национално равнище. Това може да бъде постигнато например чрез осведомителни кампании за обществеността, общи за ЕС подходи, които спомагат за насърчаването на по-солидна култура на зачитане на върховенството на закона сред институциите и професионалистите, трайна ангажираност съвместно със Съвета на Европа и участие на гражданското общество на регионално и местно равнище.
· Ранно предотвратяване: въпреки че държавите членки носят основната отговорност за това върховенството на закона да се зачита на национално равнище, ЕС може да предостави значителна подкрепа за изграждането на устойчивост на ключовите системи и институции. Редовното сътрудничество и диалог биха могли да допринесат за по-задълбочено разбиране на ситуацията и промените в сферата на върховенството на правото в държавите членки, а също и за решаването на ранен етап на проблемите, свързани с върховенството на правото.
· Ответни действия, съобразени с нуждите: разнообразните предизвикателства във връзка с върховенството на правото изискват разнообразни ефективни ответни действия. Комисията ще продължи да следи за правилното прилагане на правото на ЕС посредством производствата за установяване на нарушения. В специфични области на политиката също може да е подходящо да се възприемат различни подходи, какъвто е например случаят с предложението на Комисията относно защитата на финансовите интереси на ЕС. Освен това може да се помисли за подобрения на действащата уредба за принципите на правовата държава, включително възможността за ранно информиране на Европейския парламент и Съвета и подкрепа от тяхна страна, както и ясни графици за продължителността на диалозите.
Съобщение: По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза – актуално състояние и възможни следващи действия
Съобщение за медиите – Европейска гражданска инициатива: Комисията регистрира инициатива под надслов „Зачитане на върховенството на правото”.
Съобщение за медиите – Върховенство на правото: Европейската комисия започва производство за установяване на нарушение в защита на съдиите в Полша от политически контрол
Осми хранителен продукт от България е включен в списъка със защитени наименования за произход на Европейския съюз – това е Странджанският манов мед. Продуктът „Странджански манов мед“ , наричан още „Maнов мед от Странджа“, е с тъмнокафяв цвят и се добива в района на Странджа, който е част от мрежата от защитени зони в ЕС „Натура 2000“.
Странджанският манов мед ще се присъедини към повече от 1445 други продукти, които вече са защитени – данни за тях са достъпни в базата данни на защитени наименования:
Уебсайтове, които позволяват достъп на посетителите само ако приемат бисквитки или сходни начини за проследяване и записване на поведението на посетителите, не съответстват на Общия регламент за защита на данните (GDPR). Това е основното послание на тълкуване, публикувано от Autoriteit Persoonsgegevens, нидерландския орган за защита на данните (DPA), на 7 март 2019 г. В тълкуването ръководителят на DPA подчертава, че когато хората се отказват от защита на личните си данни под натиск, това е незаконно.
Потребителите не са длъжни да се съгласяват с технологии, необходими за функционирането на уебсайтове или които позволяват общ анализ на посетителите на уебсайта. Необходимо е разрешение, когато поведението на отделните посетители се анализира и проследява по по-задълбочен начин или ако тази информация се споделя с трети страни. Това разрешение трябва да се дава без каквато и да е форма на натиск.
Накратко, свободното разрешение на потребителите трябва (1) да включва наистина информирана форма на съгласие и (2) да не се взема под натиск. Ако не се разрешава достъп до сайта, когато потребителите не приемат да бъдат проследявани, разрешението не се дава по свободен начин. Не са приемливи практики да се насочват хората към „да“, без действително да знаят какво са съгласни.
Време е сайтовете да започнат да проучват и инвестират в бизнес модели, които не изискват ненужна и незаконна обработка на лична информация, се казва в публикацията, изготвена от Bits of Freedom.
Това е картината само за българските представители, като с червено са отбелязани гласуванията, които дават ход на директивата, вкл. чл.11 и чл.13 (нови 15 и 17), а със зелено – гласуванията, които биха могли да доведат до неприемане на отделни разпоредби или цялата директива.
На 26 март 2019 г. депутатите Бареков, Джамбазки, Кючук, Малинов, Майдел, Неков, Пирински, Уручев са подкрепили възможността да се гласува за измененията в отделни разпоредби (втората колона отляво, процедурен вот, в зелено). Това е ключовото гласуване, което можеше да доведе до отпадане само на отделни разпоредби. Мнозинството само с пет гласа преднина приема да се гласува директивата като цяло. Корекциите в протокола за процедурния вот променят мнозинството (13 депутати коригират вота си в подкрепа на гласуването по разпоредби) – но вече е късно. Резултатите – така както са обявени – не се променят, каквито и корекции в протокола да настъпят по-късно. Резултатът от този процедурен вот проправя пътя за приемането на чл.11 и чл.13 заедно с директивата.
В последна сметка Джамбазки, Кючук, Малинов, Неков и Станишев са гласували против директивата (най-лявата колона). Неков (известен като “15/15”) предварително е обявил, че ще гласува против проекта.
Адемов, Али, Хюсменова, Курумбашев, Михайлова, Новаков, Пирински и Радев са гласували за приемане на директивата (с мнозинството).
Бареков, Ковачев, Майдел, Уручев се въздържат.
В Европейския парламент корекциите в първоначално обявеното гласуване са масова практика. Според един обзор на корекциите Brice Hortefeux е използвал тази възможност 292 пъти в настоящия мандат на ЕП, има депутати със 150-200 и повече корекции. Общо 100 членове на ЕП са коригирали гласовете си повече от 50 пъти. На другия полюс са Антонио Таяни, Манфред Вебер, Йежи Бузек, които не са искали почти никога корекция. Обяснението е, че – ако електронното устройство даде дефект при гласуването – на депутатите се дава възможност да посочат истинския си вот по-късно в официалните протоколи.
С най-много корекции – 65 – е позицията на ЕП за Брекзит.
Днес ЕП гласува директива, свързана с правата при онлайн разпространение на радио и телевизия. Предстои гласуване в Съвета.
През септември 2016 г. Европейската комисия предложи регламент за улесняване на лицензирането на права за определени онлайн предавания на телевизия и препредаване на телевизионни програми и радиопрограми. Съзаконодателите на ЕС решиха да превърнат предложения регламент в директива. Тя допълва правилата, установени в съществуващата Директива 93/83 / ЕИО – т.нар. SatCab директива – която вече улеснява трансграничното разпространение по сателит и кабел.
Правилата за онлайн разпространението ще се прилагат за всички радиопрограми и за някои телевизионни програми (новини и програми за текущи събития и напълно финансирани собствени продукции).
На 26 март 2019 ЕП гласува (348:274 гласа) Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.
Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.
Първото (№22 от дневния ред) е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 – е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем –
Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.
Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа) е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.
Второто гласуване (№23 от дневния ред) е за директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП гласува за директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).
Между тези 274, които гласуват против, са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували Джамбазки, Кючук и Неков (update – от актуализирания протокол се вижда, че са добавени Малинов и Станишев).
Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.
Francisco Assis, Johannes Cornelis van Baalen, Biljana Borzan, Maria Grapini, Svetoslav Hristov Malinov, Thomas Mann, Csaba Molnár, Marek Plura, Răzvan Popa, Gabriele Preuß, Sergei Stanishev, Ramon Tremosa i Balcells
0
Kazimierz Michał Ujazdowski
Какво следва –
Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:
Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.
Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.
Текстът на новата директива от сайта на Съвета