Преди междинните избори в САЩ тази есен TikTok се очертава като основен източник на неоснователна и подвеждаща информация, казват изследователи, които проследяват онлайн дезинформацията. Големият брой потребители, кратката дължина на видеоклиповете, мощният, но зле разбран алгоритъм за препоръки на платформата правят неверните твърдения трудни за ограничаване – Ню Йорк Таймс информира днес.
„Когато имате изключително кратки видеоклипове с изключително ограничено текстово съдържание, вие просто нямате място и време за нюансирани дискусии за политиката“, казват от проекта Shorenstein на Harvard Kennedy School.
Американските законодатели призовават за повече информация относно операциите на TikTok, на фона на подновени опасения, че връзките на компанията с Китай могат да я превърнат в заплаха за сигурността. „Без ресурси, без достъп до данни ние не знаем кой е спрян, какво съдържание е свалено, дали действат по сигнали или какви са критериите. Това е напълно непрозрачно и ние не можем независимо да оценим нищо”.
Същевременно американските потребители прекарват средно по 82 минути на ден в платформата – три пъти повече, отколкото в Snapchat или Twitter и два пъти повече, отколкото в Instagram или Facebook, според доклад на Sensor Tower.
На този фон изглежда обоснован подходът на ЕС за проитводействие на дезинформацията – т.нар. двойна предпазна мрежа – както ангажиране на платформите с кодекс, така и законодателни мерки.
Когато Тръмп загуби изборите през 2020 г., Fox News Media разпространяваше тезата, че разполага с „огромни доказателства“, че Тръмп печели, но се извършва гигантска изборна измама. Доказателства не се появяват, но медията обвини търговските дружества, занимаващи се с изборните технологии – Smartmatic u Dominion Voting Systems – във фалшифициране на резултатите в полза на демократите.
Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, води дело срещу Fox, журналисти във Fox News Media и адвокатите на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл. Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара. В 280 страници се твърди, че адвокатите са започнали, а Fox News Media са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер. “Подсъдимите са знаели, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели фактите, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.” Fox News избира да твърди, че медията само е информирала за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.
Dominion Voting Systems твърди, че Fox News Media ден след ден разпространява лъжи за компанията, включително твърдения, че Dominion е параван за комунистическото правителство във Венецуела и че неговите машини за гласуване могат да прехвърлят гласовете от един кандидат на друг. Искът на Dominion е за 1,6 милиарда долара. Компанията прави връзка между лъжите на Fox и обсадата на Капитолия на 6 януари 2021. „Тези лъжи не просто навредиха на Dominion“, се казва в жалбата на компанията. „те навредиха на демокрацията”.
Юридическият екип на Fox сочи защитата на Първата поправка на Конституцията и твърди, че изявленията на водещи и на гости като Рудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл са защитено мнение.
Ключово място за изхода на процесите има практиката на ВС на САЩ по Първата поправка, в частност решението New York Times v. Sullivan. Според стандартите в това решение и неверни твърдения по отношение на представители на властта са защитено слово в определени хипотези.
Двата процеса са част от серия процеси срещу Тръмп по различни поводи – като проблеми със семейния му бизнес и неправомерно иззети документи от Белия дом.
В края на 2020 г. ЕС прие Стратегия за подобряване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС. Хартата е инструмент на първичното право на ЕС, включващ основните права, с които се ползват хората в ЕС. Тя представлява съвременен и всеобхватен инструмент за защита и насърчаване на правата и свободите на хората с оглед на промените в обществото, социалния напредък и научното и технологичното развитие.
В Стратегията на Европейската комисия от 2010 г. за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз се определя начинът, по който Комисията ще гарантира, че ЕС спазва напълно Хартата. Хартата се прилага и по отношение на държавите членки, когато привеждат в действие правото на ЕС, като в стратегията се изразява решимостта на Комисията да използва всички средства, с които разполага, за да гарантира спазването. Стратегията от 2020 г. има четири направления:
1.Гарантиране на ефективното прилагане на Хартата от държавите членки.
2.Увеличаване на ролята на организациите на гражданското общество, защитниците на правата и практикуващите юристи.
3.Насърчаване на използването на Хартата като ориентир за институциите на ЕС.
4.Повишаване на осведомеността на хората за техните права съгласно Хартата.
Справяне с предизвикателствата на онлайн модерирането. Разпространението на незаконно съдържание в интернет е предизвикателство за демократичния дискурс и за редица основни права. През декември 2020 г. Комисията предложи регулаторни мерки за справяне с незаконното съдържание, като същевременно защитава основните права, чрез Закона за цифровите услуги. Освен това ЕС насърчава доброволни мерки чрез Кодекса за противодействие на незаконната реч на омразата онлайн. Комисията предложи инициатива за разширяване на списъка на престъпленията на ЕС, за да включи речта на омразата и престъпленията от омраза.
Защита на основните права при използване на изкуствен интелект. Нарастващото използване на системи с изкуствен интелект може да донесе големи ползи, но някои приложения са сложни и непрозрачни, което може да бъде предизвикателство за спазването или прилагането на основните права. Много държави членки са разработили национални стратегии за изкуствения интелект, за да гарантират прозрачност, проследимост и надеждност и да намерят ефективни начини за спазване на основните права. През април 2021 г. Комисията предложи законодателен акт, който да гарантира, че системите с изкуствен интелект, които представляват висок риск за основните права, са подходящо тествани и документирани.
Справяне с цифровото разделение. Пандемията от COVID-19 затрудни достъпа до обществени услуги, които се предлагат онлайн, за хората без необходимите знания или оборудване. Солидарността остава ключов принцип за справяне с цифровото разделение.
Защита на хората, работещи чрез платформи. Работата в платформи създаде нови икономически възможности за хората, бизнеса и потребителите. Но в този контекст възникват трудности по отношение на съществуващи права и задължения, свързани с трудовото право и социалната защита. Комисията прие законодателна инициатива за подобряване на условията на труд на хората, работещи чрез цифрови платформи за труд, като същевременно подкрепя устойчивия растеж на цифровите платформи за труд в Съюза.
Контрол върху цифровото наблюдение. Наблюдението може да е законно, например за осигуряване на сигурност и борба с престъпността, но не всички практики са оправдани. В този контекст защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са ключови основни права.
В Държавен вестник е публикувано ПМС 237/2022за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален механизъм за мониторинг на борбата с корупцията и организираната престъпност, съдебната реформа и върховенство на закона и на Съвет за координация и сътрудничество.
В специализираните среди се проведе дискусия за термина Rule of law – “върховенство на закона” или “върховенство на правото”. Както се вижда, дискусията не е достигнала по автора на постановлението, възприет е терминът “върховенство на закона”.
Промените:
Една от основните промени спрямо ПМС 240/2019 е, че се добавят медийният плурализъм и свободата на медиите като наблюдаван параметър. В чл. 2, очертаващ предмета, се добавят т. 5 и 6:
„5. медиен плурализъм и свобода на медиите;
6. други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване“.
Към задължените организации, които предоставят информация по чл.10, се добавя
9. Министерството на културата – за мерките, касаещи медийния плурализъм и свобода на медиите
(На вниманието на МС: няма дума “касая”, “касаещи” в българския език, а особено в нормативната материя).
Също чрез промяна в чл. 10, ал. 1, т.5 ВКС се задължава, освен другото, да предоставя и информация за дела срещу журналисти и медии.
Съставът на Гражданския съвет по чл. 7 вече се формира така:
(5) Гражданският съвет включва до 10 членове. Шестима от членовете са представители от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите и журналистите, един представител на организация с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията, един представител на организация с опит в съдебната реформа, един представител на организация с опит в областта на медийния плурализъм и един представител на организациите на работодателите, признати на национално равнище.
Непосредствено от новоприетото постановление следват организационни действия:
§ 3. В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със секретариата.
§ 4. В едномесечен срок от влизане в сила на постановлението Министерството на правосъдието обявява процедура за попълване на състава на Гражданския съвет.
Публикувано е Решение 4631/2022 на Административен съд – София от “Труд” (дружеството -издател) и Петьо Блъсков като физическо лице против решение № 801 от 22.11.2021 г., постановено по преписка № 856/2019 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).
Комисията за защита от дискриминация се е произнесла в полза на жалбоподателя и е констатирала дискриминация по признак сексуална ориентация за статията на “Труд” „Педерастите в САЩ бият тревога“, която и в момента е налична онлайн.
Блъсков оспорва изводите на КЗД и твърди, че медиите имат право да публикуват свободно различни материали, включително такива, които разглеждат хомосексуалността в негативен аспект. Сочи се още, че въпросната статия, публикувана в електронната страница на „Труд”, е преведена дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА „Новости“ (в момента като източник е посочена РИА “Катюша”).
На основание чл. 76, ал. 1, т. 1 ЗЗД КЗД е наложила на “Труд” принудителни административни мерки, като е предписала на Блъсков : 1. разработването и въвеждането на методи и механизми за самоконтрол в медията по избор на ръководството й и правила за недопускане на дискриминация в работата на редакторите и журналистите в медията, с която да бъдат запознати всички служители, към които са съотносими, с оглед недопускане на дискриминация; 2. докладване на Комисията за защита от дискриминация на резултатите от приложението на разработените методи и механизми за самоконтрол за недопускане на дискриминация; 3. премахване на съдържанието на статията от електронната страница на „Труд“.
При така установената фактическа обстановка и след преценка за законосъобразност на оспореното решение съобразно чл. 168 АПК, АС – София прави следните правни изводи:
Легална дефиниция на понятието „тормоз” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД, според която това е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Настоящият състав споделя изцяло изводите на КЗД, че посочената статия има откровено дискриминационно съдържание и представлява „тормоз” по смисъла на § 1, т. 1 ЗЗД. Касае се за „нежелано поведение” на издателя на в. „Труд“, изразено словесно чрез публикация на статията „Педерастите в САЩ бият тревога“ в електронното издание на вестника. В случая различната сексуална ориентация е представена по начин, обективращ признак по чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Използваните квалификации внушават враждебност и накърняват достойнството и честта на лицата с различна сексуална ориентация, създават враждебна и обидна за тях среда. Публикуваният материал съдържа епитети с утвърдена негативна семантика, унижаващи достойнството на нехетеросексуалните хора („педерастите“, „содомити“, „перверзници“), а така също и крайно негативни и оскърбителни стереотипи, представящи сексуалната им ориентация като болест, а обществената им дейност за повишаване на равноправието им – като агресивен натиск, като подмолна и неправомерна дейност („изстреляха агентите си във властите и в медиите“, „намърдват в училището и здравеопазването“, „содомията е проникнала дори в педагогическите университети“, „води страната към бездна и като дейност опасна за децата“). Тези внушения спрямо хората с различна сексуална ориентация неминуемо засягат достойнството им и създават враждебна, принизяваща и обидна среда. Публикуваният материал съдържа субективни и тенденциозни внушения и насажда унижение и подценяване на лицата по признак „сексуална ориентация“. Съгласно чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България, всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Според чл. 10 ЕКПЧ всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право обаче не е абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се накърняват правата и доброто име на другиго; призовава се към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността – арг. от чл. 32, ал. 2 КРБ. Ограничаването на правото да се изразява мнение е допустимо по изключение с цел да се осигури защита на други, също конституционно гарантирани права и ценности, каквито са честта, достойнството и доброто име на личността – чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 КРБ и гарантираното право на защита срещу посегателство върху тях. Във връзка с изложеното, законосъобразен е изводът на КЗД, че посочената статия внушава на читателската аудитория една обща негативна представа спрямо всички нехетеросексуални лица, при това статията е широко разпространена чрез средство за масово осведомяване. Използваните изразни средства представят нехетеросексуалните лица в негативен аспект, като се дават осъдителни оценки за тяхната ориентация. Статията съдържа епитети с негативна семантика, които несъмнено могат да накърнят достойнството на всеки един от представителите на тази общност и да допринесат за създаването на трайно негативни и враждебни нагласи към всеки човек с различна сексуална ориентация. Неотносимо за съставомерността на нарушението е обстоятелството, че материалът е преведен дословно от редактор на вестника от материал, публикуван в РИА Новости.
Изрично правомощие на КЗД, регламентирано в чл. 47, т. 4 ЗЗД, е да дава задължителни предписания по спазването на закона. Волеизявлението на органа има властнически характер, тъй като е с обвързващо действие по отношение на жалбоподателя, поради което, за разлика от препоръките по т. 6, подлежи на съдебно обжалване. Доколкото няма спор по фактите и предвид изложеното по-горе относно извършена дискриминация под формата на „тормоз“ по признак „сексуална ориентация“ чрез публикация на посочената статия, съдът приема, че дадените задължителни предписания до собственика на „Труд“ , чрез представляващия го управител, са законосъобразни, тъй като те съответстват на установените факти и на материалния закон и са насочени към постигане на целта му.
Жалбата на “Труд” и Блъсков е отхвърлена.
Предписанията на КЗД, поне третото, видимо не е изпълнено.
Стана известно Решение No 8932 от 04.08.2022 г.на Софийския районен съд по гражданско дело №20211110132142 по описа за 2021 година.
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Елена Фичерова – учредител на партията на Васил Божков и за известно време началник на кабинета на министъра на вътрешните работи Бойко Рашков, сама подала оставка – заради това, че Бойко Борисов, председател на партия ГЕРБ, на пресконференция е казал следното:
„…вчерасиеподалаоставката. Кога – когато вечевсичко, коетояеинтересуваловМВРислужбитегоевзела, зада информиратози, койтояепратилтам.Нямашедругообяснение.Азнямам другообяснение.“
В исковата молба се поддържа, че твърдението засяга името, честта и достойнството на Елена Фичерова.
Защитата на Борисов:
1 – Името на Фичерова не е споменато;
2- Това не е твърдение за факт, а персонална оценка, мнение. “Цитираните думи иматоценъченхарактеритяхнатавярностилиневярностнеможе дабъдепроверявана”;
3- Аргумент за прага на защита на публичните фигури – Фичерова “езаемаладлъжноствинституцияиследва дабъдеподготвенадапонасякритика, катонеедопустимоограничаване свободатанасловото.”
Мнението представлява оценка или възприятие на лицето относно определени факти и обстоятелства, съдържа анализа на определени факти като дори мнението да е негативно, изразяването на мнение не може да породи основание за ангажиране отговорността на лицето… В конкретния случай съдът приема, че твърденията на ответника не представляватмнениеилиоценка, тъйкатонесекоментира, нитоанализира изпълнениетонаслужебнитезадължениянаищцата, асаизложени фактизанеправомернослуженесинформация, известнапоповодзаеманата длъжност.
Водим от горното, съдът осъжда Бойко Борисов да заплати 5 000 лева обезщетениезанеимуществени вреди.
Решението подлежи на обжалване пред СГС.
Споделям правните изводи, но те заслужават по-добри мотиви. Ако Борисов обжалва, надявам се СГС да включи в мотивите си и практиката на Европейския съд за правата на човека. Съдия Г.В.К. представя мотиви, като че ли Конвенцията за правата на човека и практиката за прилагането на чл.10 не съществува.
Фичерова е осъдила и Блиц за публикация “Елена Фичерова-Караиванова напуснала и Гранична полиция със скандал, малко преди да я уволнят”. Решението на СРС – този път на съдия Красен Пл. Вълев– е с позоваване на българска практика и практика на ЕСПЧ.
Мета блокира руски тролове, разпространиха медиите през седмицата, дори се посочиха числа – над хиляда. Източник не беше посочен.
1
Източникът е редовният тримесечен доклад на Мета за заплахи и враждебно поведение. В увода се сочи, че публичното отчитане на заплахи започва преди пет години.
“За да предоставим по-изчерпателен поглед върху рисковете, с които се справяме, ние разширихме нашите редовни доклади за заплахи, за да включват кибершпионаж, неавтентично поведение и други нововъзникващи заплахи. Докладът няма за цел да отразява всички наши мерки за сигурност, а да споделя забележими тенденции и анализи, които да помогнат за за разбирането на развиващите се заплахи за сигурността.”
Именно там, в секцията за Русия, се споменават тези закрити акаунти (45 – във Facebook и 1,037 – в Instagram).
2
Втори документ от седмицата, свързан с противодействие на дезинформацията, взема повод от приближаващите междинни избори в САЩ. Документът се казва “Подход на Мета към идващите през 2022 междинни избори в САЩ”.
Компанията информира, че е създаден специален екип, фокусиран върху междинните избори през 2022 г. Заети са 40 000 души с финансиране 5 милиарда долара за безопасност и сигурност само през 2021 г. “Ние работим с партньори от федералното правителство, включително ФБР и Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата, както и с местни и щатски служители по изборите. Актуализираме инструментите за сигурност и допълнителна защита на кандидатите, техните кампании и длъжностните лица в изборната администрация. Идентифицираме операции за чужда намеса и вътрешно влияние, премахнахме над 150 мрежи от 2017 г. Възприемаме твърда позиция срещу фалшивите акаунти и блокираме милиони всеки ден, повечето от тях по време на създаването им.”, се казва в документа на Мета.
Алекс Джоунс – собственик на сайта InfoWars – стана много известен с разпространение на дезинформация и конспиративни теории, а върхът на популярността му се свързва с тормоза, който той чрез сайта си осъществи срещу родителите на убитите деца при стрелба в училище Sandy Hook в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г. Алекс Джоунс разпространяваше тезата, че стрелба не е имало и че родителите си измислят. Те, от своя страна, заведоха дела срещу него.
Infowars беше изхвърлен от платформите и приложенията. Това беше преди години, Тръмп още беше в Туитър и една започваше разговорът може ли частните компании да определят границите на свободата на словото онлайн. И отнася ли се Първата поправка за тях. И ако се отнася, не може ли Алекс Джоунс да говори, каквото пожелае.
Десет години по-късно Джоунс казва на родителите, че никога не е имал намерение да ги нарани. Че стрелба е имало, въпреки че многократно е казвал година след година, че стрелбата е била инсценирана. Но твърди, че упражнява правото си на свобода на словото. И досега намира начини да разпространява конспиративни теории и да привлича милиони зрители всеки месец, някои от които също са заплашвали родителите, дори са им изпращали смъртни заплахи.
Семействата на 10-те жертви водят четири отделни дела, стана известно първото решение. Текущият процес в Остин, където е базиран крайнодесният уебсайт на Джоунс Infowars и неговата компания-издател, произтича от иск от 2018 г., подаден от Нийл Хеслин и Скарлет Луис, чийто 6-годишен син беше убит при атаката през 2012 г. с още 19 първокласници и шестима възпитатели. Съдът присъди общо 49,2 милиона долара на семейството. Другите дела са отложени.
“Save the First” пише на лентата, която си е сложил Алекс Джоунс. Снимката е на АР, Briana Sanchez/Austin American-Statesman via AP.
За Първата поправка става дума. В процеса се е очаквало защитата на Джоунс да доказва, че речта му е защитена по смисъла на Първата поправка на Конституцията, но това не се е случило, не са представени необходимите доказателства – поради което реално не се е провела очакваната дискусия, макар че Алекс Джоунс отново е успял да говори пред медиите, че – ако бъде санкциониран – “това не е Америка”.
Вчера Българската национална телевизия публикува снимка, направена след пресконференцията за последното заседание на МС и създаваща впечатление, че министър-председателят и началничката на политическия му кабинет се качват по стълбите в МС, хванати за ръка. Снимката е на фотографката на БНТ Десислава Кулелиева.
Много хора не подлагат на съмнение това, което им се предоставя да видят на снимка – още повече от обществената телевизия. Докато не дойде опровержението от човек на снимката – Лена Бориславова – и докато Десислава Кулелиева не обясни за 24 часа, че “това е зрителна измама” и че е “прегледала внимателно всичките си кадри и има само един, на който изглежда така. На нито един друг от серията снимки, които е направила не се вижда подобно нещо.”
Евгени Димитров от Булфото обяснява в публичен статус ангажимента на фотографията да не си и помисля да предоставя зрителни измами за целите на новините: “Репортерите ни правят неопровержими кадри. Защо те не подлежат на съмнение? Защото отразяват истината. Кадри, които само изглеждат някак и подлежат на извратен коментар, изобщо не стигат до редакторите. Всяка снимка от Булфото показва нещата каквито са. Съвет към младите фоторепортери – без колебание трийте снимките, с които може са се спекулира и лъже в коментара. Не знаете кой идиот ще ги гледа след вас по веригата на публикуването, и в какви глупости ще ви вкара като автор на снимката.”
“Снимките, с които може да се лъже” – това е казусът, който обсъждаме. Манипулацията чрез фотография. Дори когато фотографията не е манипулирана, а се е получила “да изглежда така”.
От вчера мнозина са обвинили БНТ, че се държи като жълта медия. Жълтото е да надничаш в частния живот на хората. Точно на снимката няма частен живот, нито по място (МС), нито по предмет (пресконференция след заседание). Тук няма надничане в личния живот, има нещо по-лошо: манипулация, внушаване чрез изображение – според самия му автор това е изображение, съдържащо зрителна измама – че се е случило нещо, което засяга доброто име на участниците. Подвеждане на аудиторията за поведението на публични фигури. Не е като авторката и редакторите на сайта в БНТ да не са забелязали зрителната измама, преди да качат снимката. И от двете позиции са можели да предотвратят подвеждането на аудиторията – Кулелиева да не предложи кадъра, а ако го е предложила – редакторите да не го качат на сайта на обществената телевизия. Те кумулативно, всички, са били в състояние да предвидят политическите (скандал) и икономическите (повече трафик) ефекти на тази публикация.
Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията
Има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията, в частта на принципите на журналистиката, член 10 ЗРТ – по отношение на правото на информация? Доколкото това е територия на СЕМ, в днешния ден има две институционални реакции оттам:
Председателката Соня Момчилова е заявила в интервю на Волгин за БНР, че ” Подобни кадри са се случвали нееднократно и в световните медии. Шанс или малшанс за фотографа е да улови подобен момент? И дали публиката няма право да тълкува подобни сюжети? Това е тема за осмисляне и след това за тълкуване. Не бих искала националният регулатор да оправдава прозвището “бухалка”, а също “Старите практики на СЕМ не са на дневен ред.”, без да уточнява какви стари практики има предвид.
“По повод реакциите и медийния отзвук, свързани със снимка, публикувана от БНТ, Съветът за електронни медии призовава Българската национална телевизия да отстоява високите професионални стандарти при изпълнение на обществената мисия и да не допуска подвеждаща информация в редакционното си съдържание. Съветът ще следи за обективността и коректното отразяване на събитията от страна на обществения доставчик.”
Не се знае дали председателката променя мнението си в рамките на часове или гласуването в Съвета с обикновено мнозинство е довело до това решение. Така или иначе засега няма данни СЕМ да иска да ангажира отговорността на БНТ по чл.10 ЗРТ.
Публикувано е становище на АЕЖ, в което Асоциацията настоява БНТ да обясни избора на публикувания кадър:
“Тъй като снимката, публикувана от БНТ, бе използвана за дезинформация в навечерието на предизборна кампания, би било логично обществената телевизия да даде подробно обяснение и да обясни по какъв начин е бил избран точно този кадър, след като по думите на авторката, той е различен от всички останали. Важно е БНТ да разсее съмненията, че вместо да информира обективно, може да бъде използвана за манипулиране на общественото мнение в полза на определени политически кръгове”, заявяват от АЕЖ.
Според мен БНТ не е спазила основен принцип, формулиран в чл.10 ЗРТ – да работи добросъвестно за правото на информация на гражданите, като преднамерено публикува заблуждаващо изображение и манипулира общественото мнение.
De lege ferenda. Засега съдържанието на сайта на БНТ не е предмет на лицензиите, които са само за наземни програми. Ето един случай от практиката в подкрепа на предложението във внесения в парламента законопроект за изменение на ЗРТ: БНТ и БНР да имат интегрална лицензия за цялото им съдържание, а не само за съдържанието, което се разпространява наземно. Така обществените медии ще могат да носят отговорност по лицензиите си и за съдържанието на сайта, приложенията и сега нелицензираните програми.
Има ли нарушение на Етичния кодекс на българските медии
Комисията за журналистическа етика (КЖЕ) прие Становище за манипулирането чрез фотографии. Чрез становищата си КЖЕ се произнася не по конкретен казус, а по принцип.
Точка.1.1. Точност на Етичния кодекс съдържа изрично изискване обществото да не бъде подвеждано. Реакцията на аудиторията недвусмислено показа, че обществото е подведено чрез фотография, съдържаща зрителна/оптична измама, преднамерено. В медиите, още по-малко в обществените медии, нямат място не само манипулирани изображения, но и изображения, които не са технически манипулирани, но съдържат зрителни измами или на друго основание могат да подведат обществото. Становището е посветено на контролите в медиите срещу подобни снимки:
първо, самите фоторепортери не следва да предоставят на редакциите подобни снимки, които противоречат на изискването на Етичния кодекс, за целите на новините (за художествени изложби, автобиографични книги и др.под. може, но не и за новини и актуални предавания);
второ, ако все пак такива снимки бъдат предложени и редакциите са информирани, че става дума за зрителна измама, както в случая, те не следва да допускат разпространението им;
трето, поставяне в контекст, съпровождаща информация;
четвърто: последващи мерки при установяване на подобни публикации – “управление на риска” от манипулиране и подвеждане.
Ето становището от 4 август 2022*:
“Фотографиите лъжат, медиите – не
Становище на Комисията за журналистическа етика за манипулирането чрез фотографии
Силата на образите в медиите налага спазване на правилата на професионалната етика при подготовката на фотографии и видео, предлагането им за публикуване, както и при тяхното представяне, ако се налага – в контекст и чрез съответна придружаваща информация.
Етичният кодекс на българските медии изисква точност при информирането на аудиторията с цел гарантиране на правото й на информация. Забраняват се практики, чрез които обществото може да бъде подведено. Публикуването на подвеждащи изображения е визуалният еквивалент на изфабрикувани сюжети в новинарството.
Медиите носят отговорност зрителите да получават достоверна информация, включително от фотографиите в новините и актуалната публицистика. Това е отговорност на всички заети в новинарството на всички етапи от процеса. Фоторепортерите не следва да предлагат фотографии, които са манипулирани или, дори при липса на манипулация, съдържат оптични илюзии или по друг начин създават възможност за подвеждане. Редакциите не следва да публикуват фотографии, за които им е известно, че транслират съобщения, неотговарящи на истината. При съмнение редакциите са длъжни да извършат обстоятелствена проверка на фактите, а ако вземат решение за публикуване на подобна фотография, следва да я поставят в подходящ контекст. Съобразяване с изискванията на професионалната етика трябва да е основен ориентир за редакциите.
С особена сила изискванията за етична журналистика се отнасят за обществените медии.”
Както става ясно, КЖЕ се произнася по приложимите стандарти, а не по конкретния случай и фотографиите на сайта на БНТ, но Становището е достатъчно ясен ориентир.
Стана известно едно решение, което акумулира в себе си много от важните принципи на Европейския съд за правата на човека – Drousiotis v. Cyprus.
Фактите
Делото се отнася до съдебно решение, постановено срещу журналист в гражданско дело в Кипър. Жалбоподателят пише статии за Политис – национален ежедневник – и има собствена колона, “ΕΝ-ΣΤΑΣΕΙΣ”, в която коментира актуални политически въпроси. Там е написал критичен материал за СП, който е кандидат за позицията главен прокурор, но междувременно работи на друга държавна позиция в следпенсионна възраст. Вестникът дава място и на позицията на СП.
СП завежда гражданско дело срещу журналиста и издателя. Окръжният съд на Никозия приема, че публикацията е клеветническа и разпорежда на жалбоподателя и на издателството да изплатят вреди, солидарно, в размер на 25 000 евро (EUR), плюс законоустановени лихви. Съдът се съгласява, че въпросът е от обществен интерес, но приема, че “тонът е агресивен, подигравателен и ироничен”, а публикацията “надхвърля разумно уместното при дадените обстоятелства”. Върховният съд потвърждава решението.
ЕСПЧ констатира, че има намеса в свободата на изразяване, тя е предвидена в закона и има законна цел – защита на доброто име на юриста. Това, което остава да бъде решено, следователно, е дали намесата е била “необходима в едно демократично общество”.
За целта е необходимо Съдът да провери дали националните съдилища са достигнали до справедлив баланс при защитата на две ценности, гарантирани от Конвенцията, които могат да влязат в конфликт помежду си в определени случаи, а именно, от една страна, свободата на изразяване, защитена с член 10, а от друга — правото на зачитане на личния живот, залегнало в член 8. Съдът е дефинирал редица релевантни критерии, които трябва да ръководят преценката му при балансиране на член 8 и член 10, от които следните са особено уместни за настоящото дело: дали казусът има принос към разискване от обществен интерес; статут на заинтересованото лице; съдържанието, формата и последиците от въпросната публикация; тежестта на наложеното наказание (вж. Фон Хановер с/у. Германия (no. 2) [GC], no 40660/08 и 60641/08, §§ 109-13, ЕКПЧ 2012 и Axel Springer AG §§ 90-95).
Съдът напомня, че
Пресата играе съществена роля в едно демократично общество. Пресата не само има за задача да разпространи информация и идеи по всички въпроси от обществен интерес; но и обществеността също има право да ги получи. В противен случай пресата не би била в състояние да играе жизненоважната си роля на “публичен пазач” (вж. Решение по дело Axel Springer AG, посочено по-горе, § 79).
Журналистическа свобода обхваща също така преувеличение или дори провокация (пак там, § 81).
Трябва да се прави разграничение между фактически изявления и оценки. Наличието на факти може да се докаже, докато истината за личните оценки не подлежи на доказване. Изискването за доказване на истината на оценъчно твърдение е невъзможно да се изпълни и нарушава самата свобода на изразяване, която е основна част от правото, осигурено с член 10. Когато обаче дадено изявление е оценка, пропорционалността на дадена намеса може да зависи от това дали съществува достатъчно “фактическо основание” за изявлението: ако няма, това оценъчно твърдение може да се окаже прекомерно.
Държавите имат известна свобода при преценката на необходимостта и обхвата на всяка намеса в свободата на изразяване, защитена от член 10 от Конвенцията. Когато националните органи са претеглили заложените интереси при спазването на критериите, предвидени в съдебната практика на Съда, се изискват сериозни мотиви за ЕСПЧ, за да не вземе предвид становището на вътрешните съдилища (вж. Решение по дело Bédat с/у Швейцария [GC], no. 56925/08, § 54, 29 март 2016 г., с допълнителни позовавания).
Прилагане на принципите към настоящия случай
(α) Дали наложената статия е допринесла за дебат от общ интерес;
(β) Статутът на СП – към момента на публикацията кандидатурата на СП се е разглеждала за позицията на главен прокурор – висок и важен пост, пораждащ особена обществена ангажираност;
(γ) Естеството на оценките в публикацията и тяхната фактическа основа;
(δ) Тежестта на наложената санкция.
Съдът установява, че мотивите, предоставени за обосноваване на разглежданата намеса, макар и релевантни, не са били достатъчни. Националните съдилища се концентрират в голяма степен върху прекомерността на използваните изрази, без да се предоставя адекватно значение на други релевантни фактори, които следва да се разглеждат при предприемането на тяхното балансиращо упражнение. Освен това сумата, присъдена при обезщетение за вреди, е непропорционална на преследваните цели. Следователно разглежданата намеса не била “необходима в едно демократично общество”.
