Monthly Archives: November 2023

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд,  не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

 Решението 

MERDA – A Framework For Countering Disinformation

от Божидар Божанов
лиценз CC BY

Yesterday, on an conference about disinformation, I jokingly coined the acronym MERDA (Monitor, Educate, React, Disrupt, Adapt) for countering disinformation. Now I’ll put the pretentious label “framework” and describe what I mean by that. While this may not seem a very technical topic, fit for a techblog, in fact it has a lot of technical aspects, as disinformation today is spread through technical means (social networks, anonymous websites, messengers). And therefore especially the “Disrupt” part is quite technical.

Monitor – in order to tackle disinformation narratives, we need to monitor them. This includes media monitoring tools (including social media) and building reports on rising narratives that may potentially be disinformation campaigns. These tools include a lot of scraping online content, and consuming APIs where such exist and are accessible. Notably, Facebook removed much of their API access to content, which makes it harder to monitor for trends. It has to be noted that this doesn’t mean monitoring individuals – it’s just about trends, keywords, phrases – sometimes known, sometimes unknown (e.g. the tool can look for very popular tweets, extract the key phrases from it, and then search for that). Governments can list their “named entities” and keep track of narratives/keywords/phrases relating to these named entities (ministers, prime minister, ministries, parties, etc.)

Educate – media literacy, and social media literacy, is a skill. Knowing that “Your page will be disabled if you don’t click here” is a skill. Being able to recognize logical fallacies and propaganda techniques is also a skill and it needs to be taught. Ultimately, the best defense against disinformation is a well informed and prepared public.

React – public institutions need to know how and when to react to certain narratives. It helps if they know them (through monitoring), but they need the so called “strategic communications” in order to respond adequately to disinformation about current events, debunking, pre-bunking and giving the official angle (note that I’m not saying the official angle is always right – it sometimes isn’t, that’s why it has to be supported by credible evidence).

Disrupt – this is the hard part – how to disrupt disinformation campaigns. How to identify and disable troll farms, which engage in coordinated inauthentic behavior – sharing, liking, commenting, cross-posting in groups – creating an artificial buzz around a topic. Facebook is, I think, quite bad at that – this is why I have proposed a local legislation that requires following certain guidelines for identifying troll farms (groups of fake accounts). Then we need a mechanism to take them down, which takes into account freedom of speech – i.e. the possibility that someone is not, in fact, a troll, but merely a misled observer. Fortunately, the digital services act provides for out-of-court appeals for moderator decisions.

The “disrupt” part is not just about troll farms – it’s about fake websites as well. Tracking linked websites, identifying the flow of narratives through these websites, trying to find the ultimate owners, is a hard and quite technical task. We know that there are thousands such anonymous websites that repost, in various languages, disinformation narratives – but taking down a website requires good legal reasons. “I don’t like their articles” is not a good reason.

The “disrupt” part also needs to tackle ad networks – some obscure ad networks are the way disinformation websites get financial support. They usually advertise not-so-legal products. Stopping the inflow of money is one way to reduce disinformation.

Adapt – threat actors in the disinformation space (usually nation-states like Russia) are dynamic and they change their tactics, techniques and procedures (TTPs). Institutions that are trying to reduce the harm of disinformation also need to be adaptable, to constantly look for new ways of getting the false or misleading information through.

Tackling disinformation is walking on thin ice. A wrong step may be seen as curbing free speech. But if we analyze patterns and techniques, rather than content itself, then we are on mostly on the safe side – it doesn’t matter what the article says, if it’s shared by 100 fake accounts and the website is supported by ads of illegal drugs that use deep fakes of famous physicians.

And it’s a complicated technical task – I’ve seen companies claiming they identify troll farms, rings of fake news website, etc. But I haven’t seen any tool that’s good enough. And MERDA … is the situation we are in – active, coordinated exploitation of misleading and incorrect information for political and geopolitical purposes.

The post MERDA – A Framework For Countering Disinformation appeared first on Bozho's tech blog.

Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 570 окончателен – Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

Първият доклад за състоянието на цифровото десетилетие прави равносметка на напредъка на ЕС към успешна цифрова трансформация за хората , бизнеса и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическата програма за цифровото десетилетие 2030. В него се прави преглед на развитието на цифровата политика и се описва как ЕС напредва към договорените цели и цели.         

Цялостният анализ на напредъка на ЕС по отношение на целите и задачите на Цифровото десетилетие е показан по-долу, а докладите по държави , представени в приложение към този доклад, предоставят по-подробна картина.

Преглед на напредъка към целите на цифровото десетилетие, определени за 2030 г.

Докладът по държави е в Приложение.

Според него от Плана за възстановяване и устойчивост на България (RRP) – по който се очакват 6,27 млрд. евро – 25,8 % (1,6 милиарда евро) са за цифрова трансформация, от които 1,01 милиарда евро се очаква да допринесат за целите на цифровото десетилетие.

България има само умерен принос към целта на Цифровото десетилетие по отношение на цифровите умения. Само 31% от хората имат поне основни цифрови умения, което е под средното за ЕС от 54% и най-ниското ниво в ЕС, което представлява риск за колективното постигане на целите на ЕС за 2030 г. от държавите-членки. Разликата със средното за ЕС също е много голяма, когато става дума за хора с над основни цифрови умения (8% в сравнение с 26% на ниво ЕС). Страната също има нисък резултат при хора с поне основни умения за създаване на цифрово съдържание (44% в сравнение с 66% на ниво ЕС).

Местни избори 2023: решения на ЦИК по повод публикуване на резултати от допитвания

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.

Има иновация.

Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.

Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.

Авариите покрай обилния сняг

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Доста снимки в мрежата видяхме за паднали дървета в София. Още повече съобщения за спиране на тока в последните два дни. Видяхме и репортажи в медиите и за двете и дискусии какво се прави и какво следва да се прави по въпроса. За да илюстрирам както мащаба на проблема, така и колко е полезно да гледаме на тези неща с данни, извадих две справки от последните 48 часа.

Паднало дърво в София снощи.

Първата справка е директно от базата ми с данни от сигнали до столична община – CallSofia. Писах за това колко непрегледен е сайтът им и как трудно се намират стари сигнали. Затова направих удобен инструмент, с който да се преглеждат. В тези данни извадих справка за всички сигнали за проблеми със зелена система подадени на 25 и 26 ноември. Практически всички без няколко бяха за паднали дървета и клони. За улеснение ги поставих на тази карта. Общо бяха 1130.

Разбира се, това далеч не са всички такива случаи, а само онези, за които е подаден сигнал. Такива обикновено са онези блокиращи пътното платно. Дори като се обезопасят дърветата, най-често се оставят на тротоара – също както снегът, който се избутва от пътя, където явно пречи най-много. Ще забележите също, че почти липсват сигнали за парковете, където несъмнено ще има доста повече. Въобще пешеходните зони са винаги второстепенни и по-скоро място за складиране.

Втората справка е от данни, които така и не ми е останало време да визуализирам по правилен начин. Опитах се, всъщност, в началото на година като експеримент. Преди време започнах да тегля всички аварии на ток, вода и парно в София. За тока събирам данни за целият регион на ЕРМ Запад. Получих въпроси защо не събирам и данните за другите части на България. Причината е, че просто не ги публикуват в достатъчно ясен и подробен формат, за да позволи следене и картографиране на инцидентите. Поне не без значителни усилия.

В последните два дни сайтът особено на ЕРМ падаше доста често. Затова имам доста дупки в данните. Предвид обаче колко чести и продължителни бяха авариите, може да се каже, че съм получил данни най-малкото за всички продължителни. Навярно е имало още по-краткотрайни. Общо видях 5549 трафопоста, които са имали авария поне веднъж поне за 30 мин. Колко имота или хора са засегнати обаче е невъзможно да се каже. Търсих такава справка по различни канали, но изглежда никой не си правил труда да разбере.

2.4% са между половин и един час. 20% са между 1 и 6 часа. 25% са между 6 и 24 часа, а над половината са повече от ден. Средно спиранията на тока са имали прогнозна продължителност от 22 часа и 35 мин. Тук ще видите конкретно София:

Тук може да отворите двете карти на нова страница – тази за сигналите за дърветата и тази за спиранията на тока.

The post Авариите покрай обилния сняг first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: отплесвам (се), отплесна (се) или утплесвам (се), утплесна (се)?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише отплесвам (се), отплесна (се). Според мен дори силната музика може да отплесне вниманието на водача от шофирането. Ако продължаваме да се отплесваме от проблема, трудно ще вземем решение. Непрекъснато си повтарях речта, която трябваше да произнеса, но изведнъж умът ми се отплесна по нещо друго.

Как се пише: менискус, менискос или минискус?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише менискус, мн.ч. менискуси. Думата е заета от новолатински (meniscus), но има гръцки корени (μηνίσκος). Функцията на менискуса е да подобрява триенето между ставните повърхности при движение и така натоварването да се разпределя равномерно в самата става. При възрастните хора по-често се наблюдават дегенеративни разкъсвания на менискусите.

Как се пише: арендуван или арендован?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише арендуван, също и арендувана, арендувано, арендувани. За миналата година най-високата средна рента за арендувана земя е в община Балчик – 157 лв. за декар. Плодовете, продукцията и доходите, получени от арендатора в резултат на използване на арендуваното имущество, стават негова собственост.

Как се пише: неизвършен или не извършен?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неизвършен, също и неизвършена, неизвършено, неизвършени.   НЗОК има правомощия да налага санкции при установени случаи на отчетена, но неизвършена медицинска дейност. Ежедневно в Европа десетки малки и средни предприятия изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури.   ► Частицата не се пише слято със следващото минало страдателно причастие, […]