В отговор на поискана от мен справка, Агенция по вписванията ми предостави изключително интересни данни за имотните сделки в страната. Ето няколко числа за София и Варна, като градове с активен пазар:

Само 30% от имотните сделки в София са с ипотека, т.е. останалите 70% са с налични пари. Във Варна 18% са с ипотека и 72% без.

При сделките с ипотека, 11% са „на данъчна оценка“, т.е. данъчната оценка и обявнета стойност съвпадат или се разминават с до 5 хил лв.

При сделките без ипотека, 33% са „на данъчна оценка“.

Във Варна при тези числа има още повече разминаване – 5% са на данъчна оценка, когато са с ипотека, и 40% – без ипотека.

Т.е. когато сделката не минава през банка, е 3 пъти по-вероятно някой да даде едни пари без да декларира това пред агенцията. Тези пари може на теория може да са по банков път, а целта да е „просто“ спестяване на данъка, но има вероятно и да са просто в кеш, и с неясен произход (поради което да се ибягва минаването през банковата система).

Напълно закономерно, средната разлика между стойността на сделката и данъчната оценка е: 105 000 при сделки без ипотека и 226 000 при сделки с ипотека. Т.е. тези 120 хиляди средно на сделка са скритите пари. Във Варна числата са 123 000 срещу 350 000.

Интересно би било да се види и кои са банките, които допускат сделки на данъчна оценка, защото подозирам, че ще има концентрация.

Видно е от тези данни, че укриването на данъци и евентуално прането на пари е много по-вероятно, когато не се мине през проверките на банките.

Именно заради нуждата от установяване на пране на пари, през 2022 г. добавихме допълнителните полета в Имотния регистър, за да може горната справка да бъде възможна и съответно да се идентифицира потенциално пране на пари. Не всяко укриване на данъци при имотни сделки е пране на пари, и не всяко плащане с налични средства „на данъчна оценка“ е закононарушение, но е индикация за риск от такова.

Тези явления влияят и на имотния пазар – ако напр. има изпиране на левове преди да влезе еврото, това надува цените на имотите.

Трябва мерките срещу това да бъдат обсъдени задълбочено в следващия парламент, за да се прецени кой да прави допълнителните проверки за произход на средства и риск от пране на пари, когато банките не участват в сделката (какъвто изглежда е по-масовият случай). Дали това да са съдиите по вписванията, нотариусите, НАП, или всеки да прави част от нещата в рамките на своята компетентност.

Материалът Данни за имотния пазар и сделките на данъчна оценка е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„8. Намаляване на бюрокрацията във връзка превенцията на прането на пари – повече служебни справки и по-малко излишни документи, които финансовите институции и други организации събират от клиентите си.“

Почти всеки клиент на банка е бил викан да си даде актуални данни. Искат се всякакви документи – и фирмени, и лични. И всичко това, за да се изпълнят криворазбраните изисквания за превенция на пране на пари. Защо криворазбрани – защото при цялата бюрокрация, България има сериозен проблем с прането на пари, влезе в сивия списък на рискови държави, а напр.
Божков изтегли необезпокояван 67 милиона в кеш.

Междувременно, Европейският съюз прие шестия пакет мерки срещу изпирането на пари, което значи още промени в близко бъдеще. България спазва „буквата“ на закона, но често ѝ убягва духа, което значи прекомерна тежест без нужния ефект.

В 49-ото Народно събрание свърших две неща по темата: 1) събрах (с помощта на бранша) конкретни справки в публични регистри, които, ако бъдат приложени, могат да спестят разнасяне на документи, свързани с изпирането на пари, и 2) прокарах облекчения в Закона за мерките срещу изпирането на пари, така че да не отпадне задължението за представяне на документи, които могат да бъдат свалени от Търговския регистър. С моя редакция беше уредено и съхранението и достъпа до електронен архив (когато оригиналните документи са електронни).

В следващия парламент ще опитам да придвижа отпадането на максимално голямо количество излишни документи, които могат да бъдат заменени със справки; което пък ще спести фразата „обикалям за едни документи“ и периодичното разхождане до клон на финансови институции.

Смятам също така, че финансовото разузнаване, което е основен орган за превенцията на пране на пари, трябва да бъде в структурата на Министерство на финансите, защото в ДАНС няма добра среда за съвременни методи за превенция.

С по-малко бюрокрация и повече ефективност и дигитализация можем едновременно да облекчим финансовите институции, гражданите и бизнеса, и да постигнем по-добри резултати в борбата с прането на пари.

Материалът Намаляване на бюрокрацията във връзка с превенцията на пране на пари е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Следваща точка от приоритетите: „9. Отпадане на удостоверенията за липса на задължения и други често изисквани удостоверения и замяната им със служебни справки.“

Докато бях министър, подготвихме законови промени, с които всяко удостоверение трябва да бъде заменено със служебна справка, без да се ползват дежурните оправдания, че „в нашия закон/наредба пише, че трябва удостоверение“ и те бяха приети през 2023 г.

Но това, че нещо е незаконно, не значи, че не се случва. Контролът е в МЕУ, но там, както писах декември, се руши, вместо да се гради, така че поне засега ефект няма.

Именно затова започнах анализа на текущото състояние с искане на данни от НАП за удостоверенията за липса на задължения. 230 хиляди годишно са, но не е ясно на коя администрация са нужни. Поискал съм втора справка от НАП за данните в полето „да послужи пред …“.

Вероятно част от получателите са банките. Те по закон имат право на служебен достъп, но трябва да се внимава а обхвата на данните, одитната следа от проверката и санкциите при злоупотреби.

За почти всички удостоверения има разработени и служебни електронни справки, като преди 2 години и половина възложих вътрешна проверка на това кой ползвател до какви данни има достъп, за да се ограничи обмена на данни до минимално необходимия.

По принцип не би трябвало да е нужна законова промяна, за да се приложи общия ред на служебно електронно събиране на данните, а само прилагане на контролните правомощия на МЕУ. Но почти винаги в такива случаи трябва „методическо указание“.

Същото „упражнение“ ще направя и за други често срещани удостоверения, за да спрат гражданите и бизнесът да са куриери на администрацията.

Материалът Служебни справки вместо удостоверения е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.