Чета програмата на правителството в сфера на електронното управление. Наратко и максимално дипломатично: неамбициозно и без очаквания да се постигне реален позитивен резултат. Повечето мери са просто „ще изплъняваме закона“ – това не е програмна заявка. Част от мерките са просто довършване на проекти, започнати много отдавна, повечето по инициатива на наши правителства.
1. „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система във всички 19 министерства и в администрацията на Министерския съвет“ и „Въвеждане на Интегрираната финансово-информационна система за общините във
всички 265 общински администрации“
Това са проекти, стартирани още по времето на кабинета „Петков“ и продължени след това от кабинета „Денков“. Завършването им е добре да се случи, но това не е програмна заявка за 4-годишен мандат.
2. „Приемане на Единна политика за информационните ресурси и методически указания за нейното прилагане за оптимизиране на разходите на административните органи“ и „Въвеждане на механизъм за пълна прозрачност на разходите за електронно
управление и информационни и комуникационни технологии на административните органи, включително брой и единична цена на закупените информационни ресурси и използваните услуги“
Това са преки задължения по закон от 2016 г. Политика за информационните ресурси има приета през 2021-ва, но рядко се е изпълнявала. Има подготвена актуализация през 2023-та, която има нужда от преработка. Регистърът на информационните ресурси с единичните цени беше създаден още 2018-2019, но данните вътре са с ужасно качество. В този смисъл, реално мярката е „ще оправим данните“, което е редно да се случи, но това не звучи толкова „програмно“.
3. „Реализиране на инвестицията, свързана с широкомащабно разгръщане на цифрова
инфраструктура на територията на България“, „Дигитализиране на информационните масиви на Главна дирекция „Гражданска
регистрация и административно обслужване“ и всичките 265 общински администрации, съдържащи регистрови данни за гражданска регистрация“ и „Въвеждане на единна платформа за дигитализация и на център за съхранение на
дигитализираното съдържание на колекции на музеи, библиотеки и архиви“
Това са проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. В защита на ГЕРБ, тези проекти ги има още от първата версия на плана, подготвена в края на кабинета Борисов 3, макар и прецизирани и подобрени след това от нас. Но „ще изпълним ПВУ“ също не е никак амбициозно.
4. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение на Закона за статистиката и на Закона за счетоводството за въвеждане на единна входна точка за обявяване на годишни финансови отчети“
Това е мярка в пътната карта за е-управление от 2016 г. В моя мандат стартирах работна група по темата, а при кабинета Денков тя беше подновена. Тъй като се забави, през есента на 2023 г. поех нещата в свои ръце и подготвих законопроект, който внесохме през пролетта на 2024г. Вече е внесен и в този парламент. Паралелно с това, работната група е произвела законопроект, който също беше готов в края на мандата на кабинета Денков, но не беше внесен. Т.е. тази точка може да бъде изпълнена за 1 ден, тъй като всичко е готово. Реална програмна заявка би било изграждането на системата, а не просто внасяне на законопроект.
5. „Премахване на необходимостта от предоставяне на документи на хартиен носител при използването на 20 услуги, включително записване на ученици и студенти, издаване на свидетелство за управление на МПС, болнични листове и
застрахователни претенции“
Това добре, но защо само 20? При положение, че това е законово изискване от 15 години. Законопроект за дигитализация на болничните листове имаме готов за внасяне, в резултат на кореспонденция между мен, МЗ и НОИ от миналото лято, но основния проблем е връчването по електронен път на работодателите – ако е опционално, става сложно в лекарския кабинет. Ако е задължително, това значи всички работодатели да имат профил в систмеата за сигурно връчване. Второто по принцип е правилният подход според мен, но е дълга дискусия.
6. „Реализиране на 5 автоматизирани проактивни услуги за гражданите без необходимост от подаване на заявления“
Това е в резултат на работните групи по т.нар. „епизоди от живота“, стартирани по времето на кабинета Петков. Установи се, че напр. при епизод „раждане“, еднократната помощ може да бъде предоставена без заявление, ако има банкова сметка. Като цяло за проактивни социални услуги имаме законопроект, който планираме да внесем скоро. Важното в него е служебното получаване на информация за основна банкова сметка от БНБ.
7. „Внедряване на 4 услуги по уведомяване за изтичащ срок на валидност на документи: лични карти, паспорти, шофьорски книжки и разрешителни“
Това е законово задължение от есента на 2023 г. „Ще спазим закона с 2 години закъснение“ не е особено амбициозно. Не че не е добре да се случи, но остава мистерия защо само 4.
8. „Изграждане на единна точка за улесняване на повторното използване на определени
категории защитени данни или високостойностни данни от обществения сектор“ и „Изграждане на централизирана споделена инфраструктура за реализиране на приоритетни и жизнеспособни пространства за данни“
Това е задължение по европейски регламент – Акта за данните. И то закъсняло такова, защото хората, които работеха по това, бяха изгонени от министерството.
9. „Пускане в експлоатация на единно мобилно приложение с изкуствен интелект „Държавата в джоба ми“ за предоставяне на най-често използваните услуги по електронен път, както и европейски портфейл за цифрова идентичност“
Тук ще започна с позитивното – това е мярка, която и аз предлагам отдавна, защото МВР твърде много се забави с електронната идентификация и България пропусна възможността да развие смислено приложение за идентификация + услуги. Тъй като е мярка и в нашата предизборна програма, управлението ще има подкрепа за това. Негативното: използван е грешен термин („цифрова самоличност“ е в официалния превод на регламент); портфейла за цифрова самоличност е задължение по европейски регламент, а споменаването на изкуствения интелект е по-скоро странно в този контекст.
10. „Гарантиране на киберсигурността на публичния сектор чрез изграждане и внедряване на централизирана система за киберсигурност, паралелно с осигуряването на специфични решения за ключови сектори – енергетика, здравеопазване..“
Тук няма нищо конкретно. „Ще има киберсигурност“. Окей.
11. „Създаване на възможност за заявяване по електронен път на предоставяните услуги от лица с публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, по реда на Закона за електронното управление, включително чрез Портала на електронно управление“
Това само по себе си има смисъл. Тук вероятно трябва да се промени закона, тъй като няма ред за предоставяне на неадминистративни услуги по електронен път, а само общо задължение за това. Надявам се това да не бъде изпълнено само чрез включване в портала egov.bg на линкове към съответните услуги на сайтовете на доставчиците на обществени услуги.
12. „Преминаване на 19 министерства и администрацията на Министерския съвет към изцяло вътрешен електронен документооборот и издаване на всички административни актове само в електронна форма“ и „Преминаване на всички второстепенните разпоредители с бюджет към изцяло вътрешен електронен документооборот“
Това е правилно, поради което включването в проекта на коалиционно споразумение беше по моя инициатива. Това е задължение от 2018 г, но не всички го спазват.
13. „Одобряване от Министерския съвет на Законопроект за изменение и допълнение на Административно процесуалния кодекс за регламентиране на задължително изготвяне на всички административни актове само като електронни документи и
премахване на нормативни пречки за изцяло електронен обмен на данни и документи“
Според мен това може да стане и изцяло в рамките на настоящата нормативна уредба, вкл. на база на чл. 32, ал. 2 от наредбата към Закона за електронното управление, но не е грешно да има и изрична разпоредба в АПК. Реална пречка в момента е нормативната уредба за архивиране (дългосрочно съхранение) на документи. В момента всяка администрация сама определя тези правила съгласно насоки от МЕУ, но това не е достатчно.
„Издаване на разрешения за пребиваване и работа тип „Синя карта на ЕС“ само чрез изградената от Министерство на електронното управление платформа“
Тази платформа има дълга история – стартира с решение на МС по мое време, след това беше изградена по време на кабинета „Денков“, вкл. бяха подготвени и внесени законови промени, които все още не са гласувани. Т.е. предстои реалното въвеждане в експлоатация на нещо, което вече е готово.
В заключение, в програмата няма почти нищо, което не е довършване на отдавна започнати неща или изпълнение на отдавна приети закони. Разбирам, че когато не поставиш високи изисквания, след това можеш да си ги отчетеш като изпълнени лесно. Но това няма да е напредък, а инерция.
Материалът Коментар по програмата на правителството в сферата на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
