Още когато Съветът на Европа прие Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) – а това не беше скоро, през 1981 година – беше ясно накъде отиват работите: технологиите позволяват тотален контрол.
Европейският съюз прие система за защита на личните данни, но това не може да се каже за авторитарните държави. Китай е пример за проследяваща и наблюдаваща държава с централизирана информация за гражданите.
В този контекст заслужава отбелязване днешна статия в Ню Йорк Таймс, озаглавена “Подаръкът на Мъск: изграждане на държава за наблюдение”, в която тезата е, че Мъск може и да се оттегли от държавната администрация, но след себе си оставя обширна вътрешна система за наблюдение на администрацията и гражданите. През първите 100 дни от втория мандат на Тръмп са съборени бариерите, които имат за цел да им попречат на профилирането. Както в много авторитарни режими: съставят се изчерпателни досиета за всички, за да могат да бъдат санкционирани навреме протеста и съпротивата.
В продължение на години защитниците на неприкосновеността на личния живот са обсебени от идеята колко много лични данни притежават големите технологични компании. Те знаят нашето местоположение, наблюдават историята на сърфирането ни и онлайн пазаруването ни – и използват тази информация, за да направят изводи за нашите интереси и навици.
Но правителствените записи съдържат много по-чувствителна информация: доходи; банкови сметки; професионално и трудово досие, заболявания, играем ли хазарт.
През 1974 г. е приет закон, който ограничава държавата да събира и използва личните данни. Срещу администрацията на Тръмп се водят над 30 съдебни дела, които включват DOGE (министерството на правителствената ефективност), в няколко дела става въпрос за лични данни. По две от тези дела съдът се произнася в полза на ищците, издавайки заповеди, ограничаващи достъпа на DOGE до данни в Администрацията за социално осигуряване и Министерството на финансите. Но остава неясно какво се случва с данните, които вече са събрани.
Съединените щати са единствената страна в 38-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие без агенция за защита на данните, която да прилага всеобхватни закони за поверителност, пише Ню Йорк Таймс.
“В никоя друга страна човек като Илон Мъск не би могъл да претърси правителствените бази данни и да събере личните данни на държавни служители, данъкоплатци и ветерани”, казва Марк Ротенберг, дългогодишен адвокат по неприкосновеността на личния живот и основател на Центъра за изкуствен интелект и цифрова политика, неправителствена изследователска група.