Monthly Archives: April 2025

Поредното решение в полза на Радио Свободна Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В поредното съдебно решение срещу опита на Тръмп да прекрати финансираното от САЩ RFE/RE окръжният съдия Ройс Ламбърт нареди на администрацията да възстанови 12 милиона долара, които Конгресът е гласувал за Радио Свободна Европа , съобщава АП.

Решението от 22 страници тук.

CNN казва, че заключението (стр. 18-21) е урок по гражданско образование, който големите медии трябва да четат в ефир.

Достъпът до интернет в ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus

БНР е част от мрежата. По публикацията работи: Николай Иробалиев

По данни на Евростат през 2024 година 94% от всички анкетирани домакинства в ЕС имат достъп до интернет. Този показател бележи значителен напредък спрямо предходното десетилетие. Най-високи нива на свързаност през 2024 година са отчетени в Нидерландия (99,04%) и Люксембург (98,84%), следвани от Финландия (97,35%), Дания (96,92%) и Испания (96,83%).

Въпреки тези постижения, съществуват различия между страните членки. Най-ниски нива на достъп през 2024 година са регистрирани в Гърция (86,89%), Хърватия (88,37%), Литва (90,38%), Словакия (90,54%) и Португалия (90,60%).

Данните показват значителен напредък за България. През 2015 година по-малко от 60% от домакинствата са имали достъп до интернет в нашата страна, докато през 2024 година този процент е 92,12%. Всъщност, България бележи най-висок ръст от близо 33 пункта сред страните членки на ЕС през последното десетилетие.

Въпреки, че повечето държави от ЕС демонстрират високи нива на интернет свързаност, предизвикателствата остават. Наличието на стабилна и високоскоростна интернет връзка, особено в отдалечените и селските райони, е основен приоритет. Политиките на ЕС трябва да продължат да гарантират, че никой няма да бъде изключен от цифровата трансформация поради социални или географски бариери.

Европейски “заговор” за отнемане на спестяванията на хората – или как България се оказа в центъра на буря от дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Мария Петрова.

Фалшивата информация, че Европейската комисия търси начини да конфискува до 10 трилиона евро, които са лични спестявания на граждани, може да бъде открита в плаформите Екс, ТикТок, Фейсбук и Ютюб. Достоверност на грешните твърдения се опитва да даде публикация на руската държавнa информационна агенция ТАСС, в която се посочва, че Европейската комисия иска да създаде нова схема за мобилизация на спестяванията на частните вложители, така че да бъдат инвестирани в отбранителната промишленост.

Фалшивата теза обаче получи най-голяма популярност благодарение на евродепутата Рада Лайкова. На 3-ти април тя заяви, че в Европейската комисия и Европейския парламент се обсъжда как заплатата на гражданите на Европейския съюз да им бъде вземана, ако не бъде използвана до 6 месеца.

Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикация от официалната страница на Euranet Plus, върху публикацията работи Ангелина Пискова

Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена.  Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел.

В Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел.

Наблюдаващата държава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Още когато Съветът на Европа прие Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (ETS № 108) – а това не беше скоро, през 1981 година – беше ясно накъде отиват работите: технологиите позволяват тотален контрол.

Европейският съюз прие система за защита на личните данни, но това не може да се каже за авторитарните държави. Китай е пример за проследяваща и наблюдаваща държава с централизирана информация за гражданите.

В този контекст заслужава отбелязване днешна статия в Ню Йорк Таймс, озаглавена “Подаръкът на Мъск: изграждане на държава за наблюдение”, в която тезата е, че Мъск може и да се оттегли от държавната администрация, но след себе си оставя обширна вътрешна система за наблюдение на администрацията и гражданите. През първите 100 дни от втория мандат на Тръмп са съборени бариерите, които имат за цел да им попречат на профилирането. Както в много авторитарни режими: съставят се изчерпателни досиета за всички, за да могат да бъдат санкционирани навреме протеста и съпротивата.

В продължение на години защитниците на неприкосновеността на личния живот са обсебени от идеята колко много лични данни притежават големите технологични компании. Те знаят нашето местоположение, наблюдават историята на сърфирането ни и онлайн пазаруването ни – и използват тази информация, за да направят изводи за нашите интереси и навици.

Но правителствените записи съдържат много по-чувствителна информация: доходи; банкови сметки; професионално и трудово досие, заболявания, играем ли хазарт.

През 1974 г. е приет закон, който ограничава държавата да събира и използва личните данни. Срещу администрацията на Тръмп се водят над 30 съдебни дела, които включват DOGE (министерството на правителствената ефективност), в няколко дела става въпрос за лични данни. По две от тези дела съдът се произнася в полза на ищците, издавайки заповеди, ограничаващи достъпа на DOGE до данни в Администрацията за социално осигуряване и Министерството на финансите. Но остава неясно какво се случва с данните, които вече са събрани.

Съединените щати са единствената страна в 38-членната Организация за икономическо сътрудничество и развитие без агенция за защита на данните, която да прилага всеобхватни закони за поверителност, пише Ню Йорк Таймс.

“В никоя друга страна човек като Илон Мъск не би могъл да претърси правителствените бази данни и да събере личните данни на държавни служители, данъкоплатци и ветерани”, казва Марк Ротенберг, дългогодишен адвокат по неприкосновеността на личния живот и основател на Центъра за изкуствен интелект и цифрова политика, неправителствена изследователска група.

Как се пише: корнишон или курнишон?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише корнишон, мн.ч. корнишони. Думата е заета от френски – cornichone. Разрежете всеки корнишон на четири по дължина. Преди да консервирам корнишоните, ги оставям поне за няколко часа в студена вода.

САЩ: прокурор с обвинения към Уикипедия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Уикипедия e обвинена, че “позволява на чуждестранните участници да манипулират информацията и да разпространяват пропаганда”.

Прокурорът от DC Ед Мартин (acting U.S. attorney for the District of Columbia) е изпратил писмо до неправителствената организация, която управлява Уикипедия, с искания за подробна информация за редакционния процес. Според Мартин Уикипедия “разрешава манипулиране на информацията на своята платформа, включително пренаписване на ключови, исторически събития и биографична информация на настоящи и предишни американски лидери, както и други въпроси, които уличават националната сигурност и интересите на САЩ”. Твърди се, че “пропагандата под прикритието на предоставяне на информационни материали”, била противоположна на “образователната” [в кавички в писмото!] мисия на Уикимедия.

Добре известен факт е, че съдържанието на Уикипедия се пише и редактира и редактира от хиляди доброволни сътрудници от цял свят при изключително строги стандарти. “Уикипедия съдържа повече от 65 милиона статии, написани да информират, а не да убеждават”, се казва в изявление на Фондация Уикимедия. Стартирала през 2001 г., Wikipedia е най-популярният референтен източник на интернет и деветият най-посещаван сайт в глобалната мрежа, според оценки на аналитичната фирма Similarweb. Съдържанието е влиятелно и в резултатите от търсенето с Google, и в наборите от данни, използвани за обучение на водещи модели с изкуствен интелект.

Атаката е част от кампанията срещу институции, медии, университети и лица с обвинение, че прокарват либерални програми или политически възгледи.

Мартин е републикански активист от Мисури, който няма опит като прокурор, но се е появявал в подкрепяни от Русия медийни мрежи над 150 пъти, съобщава The Washington Post. Атаката срещу Уикипедия следва друга необичайна проява на Мартин – атака срещу базирано в Илинойс месечно медицинско списание, публикувано от Американския колеж на лекарите по гръдни болести, по повод публикувано в списанието специализирано съдържание.

САЩ: повече правомощия за разследване на журналистически източници

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Някои от най-важните репортажи в историята на САЩ стават възможни поради защитата на журналистическите източници. В миналото Министерството на правосъдието е искало съдебни разрешения за получаване на достъп до разпечатки от телефонни разговори и онлайн кореспонденция на репортери, за да научи как изтича информация от държавната администрация. През 2022 г. главният прокурор Мерик Гарланд забранява на федералните прокурори да използват тези практики.

Днес медиите съобщават, че забраната е отменена. Главният прокурор Пам Бонди заявява в ново съобщение, че на медиите не трябва да се предоставят такива защити. “Това поведение е незаконно и погрешно и трябва да спре”, пише тя в съобщението, копие от което е получено от Вашингтон пост.

Apple и Meta със санкции по DMA

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Apple и Meta са първите компании, които са санкционирани за нарушаване на DMA – законодателен акт на ЕС, предназначен да увеличи конкуренцията в цифровата икономика.

Apple е глобена с 500 милиона евро (570 милиона долара), а Мета – с 200 милиона евро (230 милиона долара) за нарушаване на Законодателния акт за цифровите пазари, който беше приет през 2022 г. и има за цел да попречи на големите технологични компании да злоупотребяват с позицията си на дигитални портиери, които могат едностранно да налагат изисквания на потребителите и бизнеса.

Apple е нарушила Закона за дигиталните пазари, като е ограничила начина, по който разработчиците на приложения могат да комуникират с клиентите за продажбите и други оферти, според Европейската комисия, изпълнителната власт на 27-членния блок. Meta го е нарушил, като е наложил система “consent or pay”/”съгласие или заплащане”, която принуждава потребителите или да позволят личните им данни да се използват за насочване на реклами, или да плащат абонаментна такса за без реклами версии на Facebook и Instagram.

Apple и Meta са длъжни да се съобразят с решенията на Комисията в срок от 60 дни, в противен случай следват периодични наказателни плащания.

Комисията продължава ангажимента си с Apple и Meta, за да гарантира спазването на решенията на Комисията и на DMA.

Enola Gay и какво е наука

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Одобрени проекти за финансиране от Националната научна фондация (National Science Foundation, NSF) са класифицирани като тласкащи науката в неомарксистка перспектива. Сенатската комисия, която отговаря за науката (U.S. Senate Committee on Commerce, Science, and Transportation) е прегледала 32,198 гранта (описанията им, NSF grant descriptions) и е определила 3483 от тях като спорни – на базата на списък от ключови думи и фрази. Методологията и списъка могат да се видят в този Доклад.

Тази история напомня една друга история – за Enola Gay – Пентагонът като започнал да разчиства съкровищницата си от текстове и снимки след акта на Тръмп от 20 януари 2025 г., свалил и снимката на бомбардировач Boeing B-29 Superfortress заради името му – Enola Gay – а самолетът е кръстен на Енола Гей Тибетс, майка на пилота, полковник Пол Тибетс. На 6 август 1945 той става първият самолет, който хвърля атомна бомба във война.

Не знам дали са върнали снимката на Enola Gay на сайтовете на Пентагона, но благодарение на Националната научна фондация са създадени и приложени неизброими иновации с ключово значение.