Monthly Archives: May 2025

Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA

Поздравления на Мартин Атанасов за картата, но също така, че е пуснал свободно справката, която са му предоставили от МВР. Наистина се е постарал с визуализацията и е направил нещо, което взима сурови данни и ги показва по разбираем начин.

Забелязах нещо сред коментарите, включително многобройните статии в медиите, което има нужда да се уточни. На много места се говорят неща в посока, че „държавата разчита на ученик да ѝ върши работата“ и „едно момче направи това, което цяла държава не направи“. Не съм съгласен. Това, което Мартин е направил е похвално, включително защото е успял да получи по ЗДОИ данните от МВР, за които много хора търсим и питаме и съдим от години. Многократно през последните 15 години съм повтарял, че не е работа на обществените институции да правят такива визуализации, а да предоставят свободно данните в разбираем и структуриран вид. Картата на Мартин е демонстрация на една от причините защо това е важно.

Последният съм, който ще хвали МВР за предоставяне на данни – все пак именно заради липсата им сложих на пауза проекта Lipsva. В случая обаче са направили именно това, което се очаква от тях като институция. Когато ги исках преди 10 години ми се изсмяха. Преди пет години исках пак и се пробвах да съдя. Миналата година ги искахме с Жоро Пенчев и Божидар Божанов и казаха, че ще помислят как да ги изготвят. Божанов писа днес, че преди два месеца е питал отново да ги предоставят публично и са казали, че „било много сложно“.

Та наистина браво на Мартин, че е успял да ги получи най-накрая и ги пуска свободно. Свалих ги да ги разгледам, защото именно картата му ми показа няколко странни неща, които може би показват повече за работата на КАТ, отколкото за катастрофите. Ако някак не сте видели още, ще я намерите на chernapista.com.

Впрочем, сетих се, че преди 13 години бях направил проект за crowdsourcing на данни за катастрофите. Вадеше данните от бюлетина на КАТ София, но тъй като не бяха геокодирани, а имаха странни адреси, бях направил инструмент и с помощта на хора в Twitter ги поставяхме на карта всеки ден. Продължи доста дълго време и беше интересен експеримент, в който научих доста за модерацията на такива проекти. После се опитах да направя и подобна карта за престъпността, но и тя спря недълго по-късно заради невъзможността да се модерират и изчистват данните. Знам, че МВР има данни за престъпността с точност до части от квартал още през 2015-та, но не ги публикуват никъде.

The post Черна писта или защо точно така следва да работят отворените данни first appeared on Блогът на Юруков.

Как се пише: посети или посяти?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише посети. Малките нивички сякаш бяха изрязани от окръжаващата ги ниска гора и посети с ечемик и овес. (У. Скот, „Роб Рой“) Правописът на думата се подчинява на правилото за променливото я (ятовия преглас). Променливо е онова я, което при определени фонетични условия преминава в е. Пише се я, когато са […]

Обединено кралство: Медийна грамотност – тригодишна програма на регулатора OFCOM

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Директивата за аудиовизуални медийни услуги изисква държавата да вземе мерки за медийната грамотност на хората. Според чл.33а министърът на културата инициира и ръководи дейността по изготвяне на национална политика за медийна грамотност, а регулаторът му помага и следи за изпълнението.

Чуждите стратегии и мерки не могат да се заимстват, защото се прилагат по отношение на други хора с друго възпитание, образование и култура. И работата на чуждите регулатори не помага за нашата медийна грамотност, но не пречи да се види тригодишната стратегия на Обединеното кралство за медийна грамотност, по техния закон изготвена от регулатора.

Определят медийната грамотност като способността да се използват, разбират и създават медии и
комуникация в различни формати и чрез различни услуги.

Съд във Вашингтон решава съдбата на търсенето онлайн

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес във Вашингтон се провежда финално изслушване в съда по въпроса какви корективни мерки да бъдат разпоредени за възстановяване на конкуренцията в онлайн търсенето.

През 2024 американски съд реши, че Google e монополист в търсенето. Решението беше окачествено като най-значимата победа до момента за американските регулатори, които се опитват да овладеят силата на технологичните гиганти в ерата на интернет. Съдия Амит П. Мехта от Окръжният съд за окръг Колумбия заяви в решение от 277 страници, че Google е монополист и действа като такъв, за да запази монопола си.

Google незаконно циментира господството си, отчасти, като плаща на други компании, като Apple и Samsung, милиарди долари годишно, за да може Google автоматично да обработва заявки за търсене на техните смартфони и уеб браузъри.

Google, се казва в решението, събира девет пъти повече данни за потребителското търсене всеки ден, отколкото всичките си конкуренти, взети заедно. Колкото повече данни се подават, толкото по-точни и подходящи за човека, който търси информация, стават резултатите от търсенето. Господстващата позиция води до постоянно подобряване на търсенето на Google и действа като бариера за конкуренцията.

Остава да бъде решено какви да са стъпките за преодоляване на доминацията на технологичния гигант – и на първо място е идеята да се принуди Google да споделя резултатите от търсенето и рекламните си данни с конкурентите си. Не е проста работа, защото води до ред проблеми, например свързани с поверителността на данните.

Министерството на правосъдието и групата щати, които заведоха делото, препоръчват да се забранят антиконкурентни сделки с компании, на които Google плаща, за да го направят автоматична търсачка, а също да се принуди компанията да продаде водещия си на пазара браузър Chrome.

A.I. е големият неизвестен в търсенето. Чатботове като ChatGPT на OpenAI и Клод на Anthtropic, търсачката на A.I. Perplexity, а други са потенциални разрушители на Google. Самият Google инвестира сериозно в засилено търсене на изкуствен интелект, което г-н Пичай наскоро определи като “тотално преосмисляне на търсенето”.

Очакваното решение на съдия Мехта ще създаде прецедент за серия от антитръстови дела в САЩ, които вече са в процес на подготовка срещу компании, между които Amazon, Apple и Meta, казва Ню Йорк Таймс.

Укрепване на демократичната устойчивост на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕС е поел ангажимент да защитава своите демокрации и да противодейства на вредните последици от дезинформацията и чуждестранното манипулиране на информация и намеса.

Полското председателство на Съвета предложи да се изготви набор от заключения на Съвета относно укрепването на демократичната устойчивост на ЕС.

Въпреки широката подкрепа за текста в Съвета по общи въпроси министрите не постигнаха консенсус по документа. Председателството представи текста като заключения на председателството, подкрепени от 25 държави членки.

В Заклюнията, освен другото, Председатерлството на Съвета, подкрепено от 25 държави:

  1. ПОДЧЕРТАВА решаващата роля и достъпа до свободни, независими и плуралистични медии, предоставящи балансирана и обективна информация за укрепването на нашите демокрации, както и съответните отговорности на технологичната промишленост, по специално на платформите на социалните медии, правителствата и други заинтересовани страни, за отстояването на свободата на изразяване и открития демократичен дискурс в цифровото пространство; НАСЪРЧАВА държавите членки, Комисията, публичните органи, гражданското общество и частните участници да обмислят начини за по-нататъшна подкрепа на инициативите за проверка на фактите и общоевропейските независими медийни проекти, като например паневропейските аудио-визуални платформи, както и разследващата журналистика, за да се гарантира генерирането на съдържание, създадено в съответствие с журналистическите стандарти и при пълно зачитане на принципите на редакционна отговорност, отчетност и независимост.
  2. ОТЧИТА, че кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, се превърнаха в заплаха за демокрацията и принципите на правовата държава, особено в контекста на социалните медии. Несправянето с тези рискове може да доведе до сериозна заплаха за почтеността на демократичните процеси и ангажираността на гражданите, като подкопае общественото доверие в демократичните институции и процедури. 
  3. Освен това ОТЧИТА, че интегрираният подход с участието на множество заинтересовани страни е от ключово значение за противодействие на кампаниите за чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство, включително за дезинформация, за да се насърчи прозрачността и да се укрепване на цифровата, кибернетичната, информационната и медийната грамотност, включително грамотността в областта на изкуствения интелект (ИИ), като част от гражданското образование.
  4. ПОДЧЕРТАВА във връзка с това необходимостта да продължат усилията за насърчаване и подкрепа на разпоредбите за медийна грамотност съгласно Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) и да се вземат предвид, по целесъобразност, насоките на Комисията от 2023 г. относно медийната грамотност. В този контекст ПОДКРЕПЯ отговорното използване на ИИ, предотвратяването и намаляването на генерирането и разпространението на вредно съдържание, включително създаденото с технологии за дълбинно фалшифициране и таргетиране, основано на поведението, и насърчаването на прозрачното използване на алгоритми.
  5. ИЗТЪКВА значението на подкрепата за участието на гражданите в демократичния живот и в този контекст ПРИПОМНЯ Европейската гражданска инициатива като инструмент, който гражданите на ЕС често използват за пряко участие в демократичния процес.
  6. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на подкрепата за организациите на гражданското общество (наричани по-долу „ОГО“) при насърчаването и защитата на ценностите и правата, залегнали в член 2 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз; във връзка с това ОТЧИТА текущия средносрочен преглед от страна на Комисията на стратегията от 2020 г. относно прилагането на Хартата на основните права по повод на нейната 25-та годишнина и ИЗТЪКВА ОТНОВО значението на финализирането на присъединяването на Съюза към Европейската конвенция за правата на човека в съответствие с член 6, параграф 2 от ДЕС.
  7. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на това, че осигуряването на адекватно и прозрачно финансиране за ОГО и защитниците на правата на човека, които продължават да бъдат съществен елемент от принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и които допринасят за насърчаването и защитата на ценностите на Съюза, включително принципите на правовата държава, е от решаващо значение за изграждането и поддържането на общество, в което водещи са ценностите на Съюза; ОТЧИТА НАПЪЛНО необходимостта от гарантиране на прозрачност и отчетност в практиките за финансиране. 
  8. ПОДЧЕРТАВА значението на ОГО за защитата на демокрацията и принципите на правовата държава, по-специално чрез наблюдение на зачитането на правата и свободите на физическите лица, упражняване на контрол върху действията на държавните субекти, привличане на вниманието на обществеността към случаи на нарушения на закона и насърчаване на интересите и гледните точки на лицата, принадлежащи към малцинства или по-слабо представени групи, и на най-уязвимите.
  9. ПРИДАВА ОСОБЕНО ЗНАЧЕНИЕ на важността на продължаването на активното участие в открит и прозрачен диалог с ОГО и защитниците на правата на човека, като взема предвид техния експертен опит в процеса на изготвяне на политики, и на подкрепата на ОГО при разглеждането и решаването на въпроси, свързани с основните права, в засилването на участието на гражданите в процесите на вземане на решения и в укрепването на демократичната устойчивост, включително на местно равнище.
  10. ОТЧИТА НАПЪЛНО, че въз основа на Финансовия регламент при изпълнението на финансирането от Съюза и бюджета на ЕС държавите членки и Комисията носят отговорност за гарантиране на спазването на Хартата в съответствие с член 51 от нея и за зачитане на ценностите на Съюза, залегнали в член 2 от ДЕС, които са от значение за изпълнението на бюджета. […]

На същото заседание 17 държави от ЕС (Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембуг, Нидерландия, Португалия, Слования, Испания и Швеция) са подкрепили искане ЕК да предприеме мерки срещу Будапеща заради ограничаването на основните права, включително на представителите на общността ЛГБТ+. Както си вежда, България не е между тях.

Държавите са обсъдили и предпоставките за прилаганена чл. 7 ДЕС към Унгария. Дания, която поема председателството на Съвета, е изразила готовност да подкрепи процедурата и по-нататък.

Как се пише: неистина или не истина?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише слято – неистина, мн.ч. неистини. Думата често се използва, за да се избегне употребата на лъжа.   Това, което прави тази неистина дори още по-коварна, е, че тя поддържа порочния кръг. В медийното пространство се разпространяват много неистини.   ► Частицата не се пише слято със следващото съществително, прилагателно или наречие, когато с […]

Как се пише: реализирам или релизирам?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише реализирам. Думата е заета от немски (realisieren) или френски (réaliser). Община Балчик ще реализира европроект за предотвратяване на наводнения. В първите кръгове от футболното първенство реализирахме доста голове.

Как се пише: мощна или мошна?

от Павлина Върбанова
лиценз CC BY-NC-ND
Правилно е да се пише мощна, също и мощно, мощни, мощният, мощния. Проверка на правописа при групите от съгласни -штн-/шн- се прави с такава форма на думата или със сродна дума, в която след съмнителната съгласна стои гласна: моштна/мошна – моштен, има т, следователно се пише мощна (произнася се моштна). Но: страшна/страштна – страшен, няма […]

Проф. Асена Сербезова осъди прокуратурата да ѝ плати обезщетение от 50 000 лева

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Проф. Сербезова е бивш министър на здравеопазването и бивш председател на Българския фармацевтичен съюз. По време на ковид пандемията проф. Сербезова предупреди за недостиг на лекарства на базата на проверена официална информация. По този повод срещу нея беше повдигнато обвинение по чл.326.2 НК за всяване на тревога / който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога.

Това несъмнено е намеса в свободата на изразяване, а прилагането на чл.326 привлича интерес.

Чл. 326 НК и отзивчивата прокуратура – Медийно право

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК – Медийно право
Дали чл.326 НК ще се вади от кобура срещу всяка критика
Обвиненията по 326 НК за всяване на паника: една година по-късно

 

За да се затвори тази страница – новината е, че проф. Сербезова е осъдила прокуратурата да й плати 50 000 лева за неоснователните си действия.

САС Решение от 13 май 2025 – проф.  Асена Сербезова

Чатботовете и Първата поправка на Конституцията на САЩ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Първата поправка на Конституцията на САЩ е нормативна основа на законодателството на САЩ относно свободата на изразяване. Първата поправка гарантира правото да се изразяват и обменят идеи, мнения и информация. Конгресът не може да приема закони, които ограничават свободата на изразяване: всяко законодателство, предвиждащо ограничения на свободата на изразяване трябва да бъде стриктно очертано, насочено единствено към защитата на допустим интерес и да
не позволява разширително прилагане.

Права по Първата поправка имат не само физическите лица. Само да припомним драматичното решение Citizens United v. Federal Election Commission на ВС на САЩ от 2010, допускащо вече неограничени разходи в предизборните кампании чрез отмяна на ограниченията за директна корпоративна намеса в политиката, въведени още през 1907 г. – това решение ползва като аргумент правото на корпорациите на свободно изразяване.

С развитието на технологиите възникват нови и нови въпроси за пределите на защита на свободата на изразяване. В този контекст е интересно ще се признае ли свобода на изразяване на продукти, свързани с изкуствен интелект, в частност разпростира ли се защитата на Първата поправка върху словото на чатботовете и носи ли отговорност производителят на такива приложения.

Фактите: Дете във Флорида се самоубива след диалог с чатбот, който – смята се – го е насърчил.

Близките завеждат дело срещу производителя на приложението Character. AI и Google, които сътрудничат с компанията.

Character Technologies твърди, че Първата поправка защитава компанията от подобни съдебни дела и цитира решения на съдилищата, засягащи песента на Ози Озбърн Suicide Solution (вж. напр. McCollum v. CBS, Inc.(Cal. App. 1988) и игри като Dungeons and Dragons, които също са довели до самоубийства, но съдилищата са приели, че това е защитено слово. Според компанията става дума за защитено слово и ограничаването му може да има “смразяващ ефект” върху иновациите в индустрията.

Google от своя страна казва, че “Google и Character AI са напълно отделни компании и Google не е създал, проектирал или управлявал приложението Character AI или която и да е съставна част от него”.

Съдът в Орландо, Флорида, не приема аргумента, че твърденията на чатбота са защитено слово, преди всичко защото според съда LLM не са слово. Тази позиция на съда е посрещната критично от експертите в специализираните издания, но все пак с предпазливост, понеже всички тези неща са наистина нови.

Решението предвижда и Google да сподели отговорността за развитието на чатбота, защото бивши служители на Google са участвали в създаването на Character.AI и Google има информация предварително за рисковете, свързани с такава технология.

Това е по-успешно за семейството дело от делото, заведено във федерален съд в Тексас, където подобен иск, подаден от името на двама непълнолетни, е насочен към частен арбитраж, защото условията за ползване на Character предвиждали това.