Когато словосъчетанието е фразеологично и се употребява като възклицание в знак на облекчение или задоволство от случилото се, се пише слава богу. Във фразеологични съчетания думите Бог и Господ се пишат с малка буква. Словосъчетанието се огражда със запетаи, тъй като е вметнат израз. Слава богу, все още има добри и състрадателни хора. Опасностите […]
Реакцията на официален Вашинтон срещу прилагането на правото на ЕС по отношение на американски платформи ескалира. Преди дни администрацията на Тръмп санкционира пет физически лица, граждани на ЕС и Обединеното кралство, с обвинението, че участват в онлайн цензура на американците. Един от тях е бивш член на ЕК – Тиери Бретон, останалите изследват речта на омазата и дезинформацията в социалните мрежи.
Интересно е какво казва държавният секретар Марко Рубио в социалните мрежи: на лицата, които работят за справяне с дезинформацията и злоупотребите в интернет, е било забранено да влизат в Съединените щати, тъй като според него те са ръководили организирани усилия за принуждаване на американските платформи да цензурират, демонетизират и потискат американските гледни точки, на които се противопоставят. Държавният департамент заяви в отделно съобщение, че е „предприел стъпки за налагане на визови ограничения“ на тези лица и че администрацията е оправдана да ги изгони от страната.
Един от петимата, британски гражданин, ангажиран с правозащитна организация, е обжалвал административния акт пред съда в Ню Йорк поради непосредствената перспектива за противоконституционен арест, наказателно задържане и експулсиране за упражняване на основните си права на Първа поправка. На Коледа съдът е издал временна ограничителна заповед срещу евентуално задържане на Имран Ахмед, британски гражданин, който в момента със семейството си е на територията на САЩ.
Някога, много отдавна беше чувала звука на падащите снежинки. То е едно такова приглушено тупване, като въздишка. Едва доловимо, но много ритмично, но единствения начин да го чуеш е да вървиш някъде сред дърветата, през пъртината. И чат-пат чуваш едно по-тежко тупване и пръхкавото отръскване на някое елхово клонче, изтупало натежалия сняг. А тук, вкъщи?… Съвсем друга песен пеят капките по ламаринки и первази. Напрегнат ритъм, точно каквато беше и цялата тази отминаваща година.
Жижи завъртя пред очите си бистрата течност в чашата, лъхна я аромата на жасмин. Погледът и се зарея през розовобузите и тургоролистни циклами на прозореца, съвсем прекрасно открояващи се на фона на снега. Завъртя пак чая заедно с месеците назад, назад,… докато дойде до ноември-декември 2024. Началото на една семейна Епопея на Уюта
По онова време нито тя, нито децата имаха представа колко много търпение и нерви трябват за превръщането на един апартамент в дом. И най-вече – не предполагаха, че за целта трябва самия апартмент да премине през етап “Обекта”. Е, всичко се случи след като един добър човек им подаде в шепи идеята как да стане. Така, че след средата на ноември събраха багажа, с триста зора успяха да пъхнат съпротивляващия се котьо в пътната чанта и да се изнесат под налягане към Жижини,… докато къртачът шпореше през хола.
После се започнаха изненадите. Кабели по пода, пръснати като спагети от гевгир! Всякакви големини, в гофре или без, с ток или без ток, телевизионни и телефонни.
Човек се учи, нали.. знаете. Купиха си пискало – като си имаш къща с изобилие от кабели, важно е да знаеш къде има ток и къде не. Майсторите изкъртиха, струпаха боклука на камара и започна Фаза 2: Кольо, Сашко и термопомпената одисея.
За около месец, коридорите и стаите на Обекта бяха гъсто запълнени с кутии и кашони с всякакви тръби, тръбички, гайчици, винтове, свръзки, изолационни материали, нивелири, бормашини, конвектори и всякакви други машинарии. Появиха се дупки по стените, и още дупки… Плъзнаха нови тръби.
Помпи, вътрешни и външни, котли, съдове и съдчета, контролери, клапани, бушони и какво ли още не, съставляващо сложния агрегат на термопомпата, която трябваше да създаде уюта – да топли през зимата и да охлажда лятото.
В допълнение и огромния бойлер, заедно с останалите тръбопроводи и колектори, които се поместиха в килера (умилително наричан от Кольо “котелното”).
- Ами голям е, няма как… Ама как така е грозен бе, супер си е! За какво искаш да го скриваш, изобщо не мога да разбера! Погледни само какви лъскави тръби си има, и ей тук показва температурата – убедително подскача младежа в обяснения пред Тити, която си има свое виждане за “котелното”, очевидно несъвпадащо с главния турбо-майстор.
- Ааа, здравейте! Елате ся да ви обясня къде ще си сложите един куфар… – Сашко ги води в хола с вид на вълшебник, успял да среже асистентката на две равни половини.
- ?!? – веждите на всички са на фонтанелата, кръвното – цепи манометъра.
- Ей тук така – Сашко показва един твърде централен периметър от холната стена, предназначена за обилно показване в плановете на децата. Понастоящем – с две прясно пробити дупки, всяка с диаметър към 7 см.
- Ами стената се оказа бетон! Цялата отгоре до долу! – Сашко и Стефчо отупват отрудено прашни ръкави – Едвам го пробихме! Ся тука нали ще имаш нещо – библиотека, шкаф. Ще се скрият отзад тия тръбички, може с куфар да се направи…
- Не! – Тити си е сложила най-сияйно непоколебимата усмивка – НЯМА да има куфар! Разрешено ви е да дупчите максимално ето до ТУК! – показва ниво около подгъва на палтото си.
Ами направиха го, дупчиха пак… по-надолу. Прибраха максимално навътре тръби и кабели. И преди Коледа се изнесоха. Вечерта преди да свършат (20 декември), Колчо звъни на Жижи след като е пуснал по вайбър нощни снимки на плъзналите като синьо-червени мамби тръбопроводи по терасата:
- Абе ние решихме с момчетата… тука да караме нова година! Кво ще кажете? Много ни хареса Обекта! – мда, младежите не бяха оперирани от пикантно чувство за хумор.
Започна Фаза 3 – сам съм си господар. И строител също.
Жижи пийна глътка от поизстиналия чай. В спомените и нахлу тишината… И студа. Всички помещения в прах, незатоплени,.. а пък всички орхидеи на остъкления балкон – с цветоноси! Верно е, че тия ненормални китки искат стрес, за да цъфнат!
Междувременно, децата казаха “Ми така и така ще разбиваме, дай поне на трите стаи да сменим прозорците”. Е, смениха ги и във фаза 3 – настъпи тяхното обръщане.
Вече беше предколедно, между 21 декември и 6 януари. Времето, в което никой майстор не можеш да намериш. Никой не иска да се занимава точно па с твоите три прозореца. Още повече изпод дървенията имаше всичко възможно освен тухлите: керемиди, грънци и всякакъв трошляк. Не може да се забрави началото на Фазата – гипсовото лепило, бъркането на ръка в кофата до отмаляване, порязани пръстчета с макетното ножче, докато режеш гипсокартон, сънуването на нивелири и алуминиеви ъгли, докато ти изтръпва дясната ръка нощем, превръщането на ъгъл от 90 градуса в култ, и т.н.
“Справихме се, геройски! На студено, само с една духалка. Жадни и гладни, омазани в шпакловка, но… доволни, че ние сме си го направили!” Жижи пак се усмихна на един спомен. Връщаха се с такси от Обекта на 1 януари:
- Ами така е, случва се. Ей на, налага се да побачкам на нова година – таксиджията се жалва.
- И ние така – въздишка от задната седалка.
- Що, вие какво работите?
- Строителна бригада сме – учтиво обяснява Жижи – обръщане на прозорци, шпакловки, тва онова…
Таксиджията едва не набива спирачки. Обръща се ококорен:
- Ма.. вие…не се ебавате?!!
Накрая имаха и траншеи – два броя. По пътя на тръбите към кухнята, трябваше да минат през стената на спалнята. Запълването беше феерично – две дами, които до този момент са ползвали само пяна за коса, за пръв път хващат раздувна монтажна пяна…. Напръскаха и запълниха щедро, няма па сега да пестим пяната, я! И после тя започна да растеее, да се раздува, раЗДУУУУВА!! Па тръгна да ги търси!… Тая нощ Жижи сънува кошмари – как пяната продължава да се раздува и сплесква медните тръби на инсталацията. Пази боже!
А у тях – весело! Пълна къща с народ! Котьо подскача и всяка вечер идва на “занималня при баба” като стане 10-11 ч. вечерта и само Жижи има сили да лази и да го гони по коридора! Хубаво беше, липсва и онова време.
Нова година! Жижи дори и не предполагаше тогава каква трудна 2025-та и предстои. То и кой ли може да предположи. В такива моменти гледаме набързо да си пожелаем здраве. Най-вече! Със сигурност има и друго покрай него, но толкова много го искаш в такъв момент… Особено ако за няколко дни по Коледа си се справил с трите джама, в трите стаи. И си ги подготвил за Фаза 4.
Йордановден. Данчо-паркетаджията стартира неговата част от пиесата. Жижи реши да смени питието с по-силничко, че бая спомени са тук. Фазата трябваше да включва циклене и лакиране на паркет в 3 стаи и правене на нов – в хола. Наглед уж проста работа, ама не. Имаше от всичко по много. И най-вече – боички!
Мина първото циклене на трите стаи. Уж дъб като дъб ама не баш! Дъсчиците от тъмно кафяво, през разни нюанси на бежово, леко рижавко до сламено жълто, като препикано от орангутан. Дамите – в потрес! На втория ден отказаха лака, на третия – наличните байцове на майстора. На четвъртия – откриха маслото. Сега вече и майсторите бяха в потрес.
Подът на спалнята се превърна в голяма палитра. Кога няма избор – зле. Като има – още по-феерично “С две думи, справихме се супер!” – помисли Жижи с доволна усмивка. Макар и с 3-4 пъти повтаряне на циклене и шлайфане. И с усилията на тях двечките за омасляване на трите стаи. Ама пък така се учат нови неща, нали.
В хола епопеята се наричаше “сух под” и също мина през няколкократно правене, и разваляне, и пак преправяне. Докато накрая всичките десетки метри тръби – осем в едната посока и четири в другата – се кротнаха под завивка от перлит и дървени плоскости.
После следваше смяна на майстори, шлайфане, омасляване и с това през март финиширахме този първи етап. Термопомпата заработи, лятото мина в спокойствие и комфортна температура…
Жижи стана да нагледа тавата във фурната, където два традиционни щолена се препичаха като изпружени тюлени с набъбнали под коричките бадеми и стафиди… Като каза препичане, се сети, че това лято даже успяха да мръднат с Янакис до Гърция. Но това си е сюжет за отделен малък разказ, пълен с цветове и солен мирис.
Докато те се препичаха на Саракина, децата минаха през още един етап, защото уж “спасеното ПВУ” зацикли с изпълнението. Така се родиха куп неща, повечето с едни майстори дето да ти иде да ги ликвидираш и да ги преметнеш през балкона, на който са налепили плочките. Добре, че имаше и други, които поне знаят как да сменят прозорци
Така се изтъркули есента и отново дойде ноември, с което на хоризонта се очертаха нови дейности, след смяната на прозорци. След оправянето на кухнята за цели 3 седмици (в стъргане, прах и боя), децата рекоха “Аман от майстори! Ще си оправим хола сами”. Жижи изпадна в чуденка за час-два… Мислено обходи в едната и другата посока холът с размер на училищно игрище. И големия прозорец, дълъг към 5 м.
Речено-сторено! Ама поне да пробваме нещо ново и с повече финес. Дамска бригада сме все пак. Вече имаха професионален миксер за шпакловки (улесни им живота в пъти!). Сега запретнаха ръкави и се гмурнаха в дълбокото, въоръжени с пистолет. “Дано не сбъркаме пяната този път!” – хубавото на строителния им дует е, че се учат бързо. Фино, леко, прекрасно и voila! Два уикенда, двата прозореца готови!
След кратък размисъл и подаръкът на Тити за рождения ден се оформи – във вид на двойка ножове за шпакловка и валяци. Ами сръчно ми е момичето – усмихваше се Жижи – усвои ножовете за нула време! Още два дни – първа ръка шийтрок. Още ден – втора ръка! Пък и поддържаме работната площадка подредена и чиста, както пишат фирмите на разни безхаберни изроди по обществените поръчки.
Жижи си спомняше с отнесена усмивка тънкостите, които трябваше да откриват всеки ден, метър след метър. Все асоциативни такива Разреждането на шпакловката – до гъстота на бита животинска сметана, т. нар. “меки върхове”. Количество с валяка по стената – познаваш го по звука! Трябва да има онова специфично джвакане, сочно и мазно, което да покаже, че е максимално мокро, без да тече. И тогава идва ножа – плавно, леко, плъзва се и с едно-две движения изглажда и покрива. Жижи помнеше как след първата ръка шпакловка и в стаята стана по-светло, сякаш се е разтеглил деня.
И пак безценна помощ от приятел – Ден за шлайфане. Един безуспешен опит само за повдигане на жирафа и … Жижи се отказа да инвестират и в такава машина. Добре, че са приятелите – живи и здрави да са! Още два дни – поправки, търкане с шкурка тук-там. Ден за грунд. И още три – за боядисване. Кой измисли тия три гайтана гипсови орнаменти на тавана!? Часове подмазване с четка и валяк, качи се – слезни от стълбата. Ама пък стана красиво…
И тази битка свърши. Тръгнахме от тук преди година…
Сега посрещаме Слънцето всеки ден с щастлива усмивка ето така…
Котьо, който търпеливо изчакваше два месеца зад затворената врата на хола, душкайки прокрадналите се миризми на шпакловки и бои, най-сетне се върна във владенията на замъка си.
Усмивка отново озари уморените очи. Успяхме! Че и Коледа посрещаме с всичката светлина, клонки и красота – след всичко, което мина през нас!
“Браво на децата – за решимостта, упоритостта и търпението. И за това, че ми се довериха. Късметлийка съм!” – мислеше си тя.
Жижи дори не искаше да си спомни за оня, другия и живот, паралелната вселена на работата. За всичките изпилени нерви, разправии, инфарктни ситуации, и все пак – и там стигна до успешен край, преди да полее цветята и да се изнесе с огромно желание в отпуска. Е, какво пък. Оцеля и този път. Вярно, че вече три са пръстите с деформирани кокалчета (е имам още 7, което си е повече). Вече и чукане на вратите не и се получава (затова ги отваря с крак).
И докато тя си допива коняка, сменил жасминовия чай, някой вече пита:
- Какво се случва сега с тая тераса?! На мене ми духа на ушичките – ей, тука – през тая неизмазана пяна!
- И тука фибран да сложите! Да ми е топличко! И да има къде да си драскам, докато всичко живо спи.
Безкраен празник Благодарна за всичката пъстрина на живота, такъв какъвто си го направим и ни го търкулне майката природа, Жижи се усмихваше. “Ще омажем и там, живи и здрави да сме” – рече си тя, докато отиваше да извади щолените.
А из въздуха ароматът на канела и джинджифил рисуваше новите коледни пожелания.
Апелативен съд – София се произнесе по въззивна жалба на Теодора Георгиева от Прокуратурата на ЕС срещу решение № 3284 от 29.05.2025 г. по гр.д. 4663/2024 г. на СГС, с което е отхвърлен нейния иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 от ЗЗД срещу „БГНЕС КОРПОРЕЙШЪН” ЕООД, за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения в статия със заглавие: „Починалият“ Пепи Еврото до Кьовеши: Давах по 10 000 лв. на месец подкуп на европрокурорката Теодора Георгиева, публикувана на 17.10. 2023 г. на интернет сайта http://www.bgnes.bg.
Има възражение за преобладаващ обществен интерес и за нисък праг на защита срещу критика, тъй като Теодора Георгиева е публична фигура.
Според АСС не е спорно, че статията е публикувана, както и че съдържа въпроса “Коя е европрокурорката Теодора Георгиева, вземала подкупи в „Осемте джуджета“?”
Свободата на словото се разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са доброто име и правата на гражданите. В този смисъл е и основополагащата практика на КС по тълкуването на конституционните норми, уреждащи свободата на словото. (РКС № 7/1996 г. по к.д. № 1/1996 г., РКС № 20/1998 г. по к.д. № 16/1998 г.).
ЕСПЧ винаги е изследвал въпроса дали е постигнат справедлив баланс между конкуриращи се интереси и права (напр.- Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v. the United Kingdom, № 44362/04; Решение от 16.12.2010 г. по дело A., B. and C. v. Ireland, № 25579/05, Решение от 15.09.2011 г. по дело Mosley v. the United Kingdom, № 48009/08). Като относими критерии, които трябва да бъдат взети предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл. 8 и правото по чл. 10 ЕКПЧ, през годините ЕСПЧ е посочвал: приносът за дебат от обществен интерес; обществения статус, известността на засегнатото лице (приемано е, че допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по-широки); предмета на репортажа/статията, досегашното поведение на съответното лице; съдържанието (лексика и изразни средства), формата и последиците от казаното, от публикацията; начинът и обстоятелствата, при които е получена информацията, нейната достоверност и източници; разграничение дали се касае за оценъчни съждения или за фактически твърдения; отговорностите и изискванията за упражняването на журналистическа дейност – посочвано е, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят проверена и точна информация, но свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации (вж. – Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v. the United Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от 07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08).
В решение № 253 по гр.д. 1251/2012 г. на ВКС, III ГО са обобщени решенията за уеднаквяване на практиката във връзка с отговорността за разпространени чрез печатно произведение твърдения и оценки. Когато не се касае за превратно упражняване на правото по чл.39 ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) и свободата на мнение не е използвана, за да се увреди доброто име на другиго, твърдения и оценки чрез печатно произведение могат да се разпространяват свободно. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие (срв. решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1438/ 2009 г., постановено по чл. 290 ГПК). Свободата на изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл.39 ал.2 КРБ (решение на ВКС, І г.о, по гр. д. № 5059/2008г.), но във всеки друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността, т.е. ако не осъществяват състава на обидата или състава на клеветата. Настоящият съд намира, че тези принципни разрешения важат и за електронните издания.
„Коя е европрокурорката Т. Г., взимала подкупи в „Осемте джуджета“?“ e въпрос, съдържащ твърдение, че ищцата е вземала подкупи, а не е информация относно сигнала до Кьовеши. По делото не се установява твърдението да е истина. Ето защо, изявлението е противоправно.
Основателен е и искът за премахване на статията поради приетото противоправно засягане на честта и достойнството на ищцата. АСС присъжда обезщетение от 2000 (две хиляди) лева.
Рeшението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Правилно е да се пише обещавам, обещая. Кметът обеща да реши кризата с боклука до вечерта. Включвах се във всяко начинание, което обещаваше приключения.
Правилно е да се пише джентълмен, мн.ч. джентълмени. Думата е заета от английски – gentleman. С жените винаги беше внимателен – като истински джентълмен. Първите няколко минути минаха в обичайните любезности на джентълмените към дамите и вежливи думи, каквито се разменят по традиция на трапезата. (Дж. Купър, „Лоцманът“)
Снимката е на Жюстин Томс от протеста на 1-ви дек. 2025
Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.
Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.
За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.
Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.
С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.
Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.
Какво общо има това с България?
Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.
Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.
В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.
Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.
Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.
Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.
В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.
Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.
Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.
Поколение BG
Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.
Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.
Делът на избирателите над 45 г. е надвишил този под в средата на 90-те
Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.
Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.
Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964
Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.
GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980
Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.
Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996
Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.
GenZ или Европейското поколение – 1997-2012
Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.
Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.
Какво от това?
Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.
В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.
Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.
Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.
Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.
Правилно е да се пише слято – ръждивокафяв, също и ръждивокафява, ръждивокафяво, ръждивокафяви. Ръждивокафявата медна ламарина придава старинен вид на лампата. Обикновените чинки снасят 4 – 7 синкави или сиви яйца, изпъстрени с ръждивокафяви петна и шарки. Слято се пишат сложните прилагателни имена, в които първата съставна част е наречие и пояснява втората – […]
Стената от над два метра построена набързо без разрешение
Преди бях писал доста за ситуацията в спортен комплекс Диана в Дианабад, София. Повод за това беше един конкретен парцел със стара къща, която беше бутната, за да се направи автомивка. Тогавашния спортен министър Кралев директно заяви, че искал да си мие колите на министерството там, а районния кмет Георгиев ходотайстваше из протестиращите живущи из района да не правим проблеми, защото „много хубаво щяло да стане“. В действителност целта беше да дадат автомивката на Сталийски – приятелят на Борисов, за да обслужва заведнието му построено отново в същия комплекс, което е на метри от въпросната автомива. Тогава той държеше за жълти стотинки и големия открит басейн.
С протести и разкрития какво се случва строежът беше спрян. Тогава беше установено също, че са построили подпорна стена, която е незаконна, тъй като е над 120 см. и няма изрично позволение. За това видяхме писмо от строителен надзор, но без последствия. Бяха излели и много бетон въпреки наличието само на едно скрито от Фандъкова разрешение за поставяне. На нито един от многобройките сигнали след това, че все още има опасна незаконна стена не беше отговорено. Така си стоеше почти пет години.
Стари снимки на строежа на автомивката на Кралев и Сталийски през 2021-ва
Преди няколко седмици това се промени. Хора с джипове и охрана започнаха да оглеждат обекта и решихме, че пак се готви подобна схема. Започнаха да разчистват мястото. Подадох отново сигнал за незаконната стена и въпроси до общината и министерството какво става.
Междувременно открих конкурс на страницата на Национални спорни бази за точно това място – щели да правят игрища за падел. Такива вече има няколко от другата страна на комплекса – близо до общинските имоти, които ГЕРБ-НН иска да преотстъпва на за още жилищни сгради. В случая пак е добре, че това, което се планира е свързано със спорта. Проблем, разбира се, е че оставяйки настрана кой държи и какво прави с практически неизползваните други игрища отсреща на комплектса, за тях също няма разрешение за строеж превид цялата инфраструктура, стълбове и стени, които са изградени. Осветлението и пиянските компании създават проблеми на всички живеещи наоколо и за това също има сигнали, включително до НСБ. Сегашните кортове, впрочем, са на мястото да игрището, където Борисов риташе футбол и заради който НСО бяха официално забранили полета на дронове. Но поне темата сега пак е спорт.
Впрочем, наемът ще е вероятно 900 лв. на месец за 750 кв.м. площ, което е абсурдно малко. За аналогична сума се дава малкия гараж/сервиз поместен в трафопоста непосредствено до обсъжданото място. Говорят за инсвестиция от 150000 лв., но за такава не може да става дума при условие, че няма разрешение за строеж, т.е. няма какво да се облагородява на мястото. Всичко, което ще бъде изградено с – или по-вероятно без нужните разрешения за поставяне – задължително трябва да се премахне след края на договора и най-вече след максималния 5 годишен срок на разрешението за поставяне. Точката с инвестициите често се използва за оправдаване на отдаване на държавни имоти почти даром на частни интереси, особено предвид, че често тези инвестиции са практически безотчетни, невъзможни за доказване и/или по надути фактури за бързо амортизируеми бараки или други елементи. Не е нужно да гледаме по-далеч от ресторанта на Сталийски, където минаха с подобно обяснение. Но поне става дума за спорт в случая според заявките им та нека оставим това настрана.
„Ремонта“ на стената поръчан от районния кмет въпреки, че е незаконна
Трябва обаче да е законно. Проблемът с незаконната стена остава. На сигнал до райния кмет той отговаря, че наистина стената е над 120 см. и наистина е изградена покрай разрешение за поставяне. Т.е. липсва друго разрешение и е незаконна. В същия отговор обаче пуска предписание да се обезопаси като се довърши и излее още бетон. Като причина посочва стърчащата арматура, за която сигнализираме години наред. Сега обаче ефективно задължава НСБ да лее още бетон. Няма отговор на искането да бъде отменено предписанието като незаконосъобразно. От ДНСК отговориха, че всичко това е изцяло в отговорностите на районния кмет и общината като цяло.
Този отговор и предписание обаче са изготвени и пристигат следобеда на 12-ти декември. По обяд на същия ден НСБ отварят оферите за отдаване под наем на мястото. Още не се знае кой е спечелил. НСБ отговориха, че ще стане ясно до края на годината. Сутринта на същия ден на мястото вече се слага арматура и се готви за леене на бетон. Поредицата от събития и действия на НСБ, районната администрация и работниците с неизвестен поръчител най-малкото създава впечатление, че вече всичко е решено и платено отдавна, а каквото е нужно се узаконява и скрива в последствие.
Подготовка за запечатване на почвения слой и леене на плоча от НСБ, което отричат. Снимка преди час.
В последната седмица пък поготвиха цялото място за бетониране и запечатване на почвата. Отново без каквото и да е разрешение. Нито изнесоха горния почвен слой, нито има табела за строеж, нито обезопасяване на площадката. Леенето на бетон надхвърля дори опита на районния кмет да узакони подпорната стена. Бързат докато строителен надзор не гледа.
Междувременно звъннах на НСБ представяйки се за заинтересован от конкурса. Попитах дали има проблеми с мястото, дали има разрешение за поставяне като искат да правят игрище, дали наистина стената е незаконна. Казаха, че нямат нищо и не знаят за стената, но като мине конкурса отговорност на наемателя ще е да вади и узаконява каквото е нужно, а явно и да понася разходите и щетите от сегашното състояние. Този отговор е повече от странен предвид, че НСБ като собственик е единственият, който може да изважда разрешения за това място. Именно на тяхно име е и от тяхно име е строежът на ресторанта, където Котараците и Борисов си правиха редовни срещи. Впрочем, ако се чудите защо на картата долу имотът е отбелязан като частен, това е защото НСБ не са вписали никакъв акт за собственост в имотния регистър, както и за много други спортни обекти. Така по косвени сведения Кадастърът я определя като частна.
Известна собственост на имотите в и около спортен комплекс Диана
Днес директорът на НСБ Пламен Манолов ми отговори на част от въпросите. Настоява, че сигналите и търденията ми до сега са били тенденциозни – особено това, че спорния комплекс бил само за спорт, но се е вслушал в тях и ще прави спортна площадка. Не отговаря за установената за незаконна стена, а само, че всичко ще бъде със съответните разрешителни. Ще разберем за кой е предопределена в следващите седмици. В същото време няма обществена поръчка и не е ясно кой всъщност инкогнито лее бетон на даданото място, няма разрешение за това и работниците попитани на място смутено не отговарят. Всъщност, за разлика от други държавни фирми НСБ са една от малкото, които няма никакви обществени поръчки. Празни са съответните секции на сайта им, решенията са трудни за намиране, изчезват или се изменят на страницата им.
Прекрасно е, че комплексът ще се използва повече за спорт. Както бях писал преди време – по-голямата част от територията е за други дейности включително автосервиз в бивш трафопост, складове и магазини, ресторант и кафе, платен паркинг, който не издава касови бележки и почти сигурно не отчита оборот и прочие. Защо обаче трябва да се прави незаконно всичко това? Защо не се узаконят нещата и не стане всичко на светло вместо да се укриват документи и изпълнители? Всичко напомня как преди години членове на борда на НСБ ми звъняха с молба да съм спрял със статиите по темата и да се ровя в темата със Сталийски и Борисов. Сега поне получавам официални отговори от тях. Дано отговорят и за прожекторите тормозещи живеещите около съществуващите площадки за падел, а районната община – защо години не отговаря на сигнали докато някому не е угодно това.
Когато думата представлява глагол със значение ’отправям молба’, запетая не се поставя. Моля за мнения, съображения, забележки и т.н. Осъзнавам вината си, затова моля за снизхождение. ► Моля се употребява с такова значение и когато следва да-изречение. Запетая не се поставя. А сега ви моля да се успокоите. Моля някой да ми каже […]
Как се пише: слава богу или слава Богу?
“С две думи, справихме се супер!” – помисли Жижи с доволна усмивка. Макар и с 3-4 пъти повтаряне на циклене и шлайфане. И с усилията на тях двечките за омасляване на трите стаи. Ама пък така се учат нови неща, нали.
Благодарна за всичката пъстрина на живота, такъв какъвто си го направим и ни го търкулне майката природа, Жижи се усмихваше. “Ще омажем и там, живи и здрави да сме” – рече си тя, докато отиваше да извади щолените. 
