Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.
Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.
За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.
Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.
С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.
Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.
Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.
Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.
В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.
Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.
Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.
Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.
В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.
Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.
Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.
Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.
Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.
Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.
Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.
Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.
Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.
Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.
Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.
Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.
Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.
В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.
Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.
Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.
Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.
Преди бях писал доста за ситуацията в спортен комплекс Диана в Дианабад, София. Повод за това беше един конкретен парцел със стара къща, която беше бутната, за да се направи автомивка. Тогавашния спортен министър Кралев директно заяви, че искал да си мие колите на министерството там, а районния кмет Георгиев ходотайстваше из протестиращите живущи из района да не правим проблеми, защото „много хубаво щяло да стане“. В действителност целта беше да дадат автомивката на Сталийски – приятелят на Борисов, за да обслужва заведнието му построено отново в същия комплекс, което е на метри от въпросната автомива. Тогава той държеше за жълти стотинки и големия открит басейн.
С протести и разкрития какво се случва строежът беше спрян. Тогава беше установено също, че са построили подпорна стена, която е незаконна, тъй като е над 120 см. и няма изрично позволение. За това видяхме писмо от строителен надзор, но без последствия. Бяха излели и много бетон въпреки наличието само на едно скрито от Фандъкова разрешение за поставяне. На нито един от многобройките сигнали след това, че все още има опасна незаконна стена не беше отговорено. Така си стоеше почти пет години.
Преди няколко седмици това се промени. Хора с джипове и охрана започнаха да оглеждат обекта и решихме, че пак се готви подобна схема. Започнаха да разчистват мястото. Подадох отново сигнал за незаконната стена и въпроси до общината и министерството какво става.
Междувременно открих конкурс на страницата на Национални спорни бази за точно това място – щели да правят игрища за падел. Такива вече има няколко от другата страна на комплекса – близо до общинските имоти, които ГЕРБ-НН иска да преотстъпва на за още жилищни сгради. В случая пак е добре, че това, което се планира е свързано със спорта. Проблем, разбира се, е че оставяйки настрана кой държи и какво прави с практически неизползваните други игрища отсреща на комплектса, за тях също няма разрешение за строеж превид цялата инфраструктура, стълбове и стени, които са изградени. Осветлението и пиянските компании създават проблеми на всички живеещи наоколо и за това също има сигнали, включително до НСБ. Сегашните кортове, впрочем, са на мястото да игрището, където Борисов риташе футбол и заради който НСО бяха официално забранили полета на дронове. Но поне темата сега пак е спорт.
Впрочем, наемът ще е вероятно 900 лв. на месец за 750 кв.м. площ, което е абсурдно малко. За аналогична сума се дава малкия гараж/сервиз поместен в трафопоста непосредствено до обсъжданото място. Говорят за инсвестиция от 150000 лв., но за такава не може да става дума при условие, че няма разрешение за строеж, т.е. няма какво да се облагородява на мястото. Всичко, което ще бъде изградено с – или по-вероятно без нужните разрешения за поставяне – задължително трябва да се премахне след края на договора и най-вече след максималния 5 годишен срок на разрешението за поставяне. Точката с инвестициите често се използва за оправдаване на отдаване на държавни имоти почти даром на частни интереси, особено предвид, че често тези инвестиции са практически безотчетни, невъзможни за доказване и/или по надути фактури за бързо амортизируеми бараки или други елементи. Не е нужно да гледаме по-далеч от ресторанта на Сталийски, където минаха с подобно обяснение. Но поне става дума за спорт в случая според заявките им та нека оставим това настрана.
Трябва обаче да е законно. Проблемът с незаконната стена остава. На сигнал до райния кмет той отговаря, че наистина стената е над 120 см. и наистина е изградена покрай разрешение за поставяне. Т.е. липсва друго разрешение и е незаконна. В същия отговор обаче пуска предписание да се обезопаси като се довърши и излее още бетон. Като причина посочва стърчащата арматура, за която сигнализираме години наред. Сега обаче ефективно задължава НСБ да лее още бетон. Няма отговор на искането да бъде отменено предписанието като незаконосъобразно. От ДНСК отговориха, че всичко това е изцяло в отговорностите на районния кмет и общината като цяло.
Този отговор и предписание обаче са изготвени и пристигат следобеда на 12-ти декември. По обяд на същия ден НСБ отварят оферите за отдаване под наем на мястото. Още не се знае кой е спечелил. НСБ отговориха, че ще стане ясно до края на годината. Сутринта на същия ден на мястото вече се слага арматура и се готви за леене на бетон. Поредицата от събития и действия на НСБ, районната администрация и работниците с неизвестен поръчител най-малкото създава впечатление, че вече всичко е решено и платено отдавна, а каквото е нужно се узаконява и скрива в последствие.
В последната седмица пък поготвиха цялото място за бетониране и запечатване на почвата. Отново без каквото и да е разрешение. Нито изнесоха горния почвен слой, нито има табела за строеж, нито обезопасяване на площадката. Леенето на бетон надхвърля дори опита на районния кмет да узакони подпорната стена. Бързат докато строителен надзор не гледа.
Междувременно звъннах на НСБ представяйки се за заинтересован от конкурса. Попитах дали има проблеми с мястото, дали има разрешение за поставяне като искат да правят игрище, дали наистина стената е незаконна. Казаха, че нямат нищо и не знаят за стената, но като мине конкурса отговорност на наемателя ще е да вади и узаконява каквото е нужно, а явно и да понася разходите и щетите от сегашното състояние. Този отговор е повече от странен предвид, че НСБ като собственик е единственият, който може да изважда разрешения за това място. Именно на тяхно име е и от тяхно име е строежът на ресторанта, където Котараците и Борисов си правиха редовни срещи. Впрочем, ако се чудите защо на картата долу имотът е отбелязан като частен, това е защото НСБ не са вписали никакъв акт за собственост в имотния регистър, както и за много други спортни обекти. Така по косвени сведения Кадастърът я определя като частна.
Днес директорът на НСБ Пламен Манолов ми отговори на част от въпросите. Настоява, че сигналите и търденията ми до сега са били тенденциозни – особено това, че спорния комплекс бил само за спорт, но се е вслушал в тях и ще прави спортна площадка. Не отговаря за установената за незаконна стена, а само, че всичко ще бъде със съответните разрешителни. Ще разберем за кой е предопределена в следващите седмици. В същото време няма обществена поръчка и не е ясно кой всъщност инкогнито лее бетон на даданото място, няма разрешение за това и работниците попитани на място смутено не отговарят. Всъщност, за разлика от други държавни фирми НСБ са една от малкото, които няма никакви обществени поръчки. Празни са съответните секции на сайта им, решенията са трудни за намиране, изчезват или се изменят на страницата им.
Прекрасно е, че комплексът ще се използва повече за спорт. Както бях писал преди време – по-голямата част от територията е за други дейности включително автосервиз в бивш трафопост, складове и магазини, ресторант и кафе, платен паркинг, който не издава касови бележки и почти сигурно не отчита оборот и прочие. Защо обаче трябва да се прави незаконно всичко това? Защо не се узаконят нещата и не стане всичко на светло вместо да се укриват документи и изпълнители? Всичко напомня как преди години членове на борда на НСБ ми звъняха с молба да съм спрял със статиите по темата и да се ровя в темата със Сталийски и Борисов. Сега поне получавам официални отговори от тях. Дано отговорят и за прожекторите тормозещи живеещите около съществуващите площадки за падел, а районната община – защо години не отговаря на сигнали докато някому не е угодно това.
В две свои решения, постановени на 14 юли и 7 октомври 2021 г., полският Конституционен съд обявява някои разпоредби на Договорите, така както ги тълкува Съдът на Европейския съюз, за несъвместими с конституцията на страната.
Съдът на ЕС:
Полша не може да изтъква конституционната си идентичност, за да се отклонява от спазването на общите ценности, прогласени в член 2 ДЕС, като правовата държава, ефективната съдебна защита и независимостта на правосъдието. Всъщност на тези ценности се гради самата идентичност на Съюза, към който Полша се е присъединила по свой избор. След присъединяването тези ценности добиват конкретно изражение в определени правно обвързващи задължения, от които държавите членки не могат да се освобождават.
Наред с това, националните съдилища не могат да определят едностранно обхвата и границите на предоставената на Съюза компетентност. Тези въпроси неизбежно предполагат тълкуване на правото на Съюза и в рамките на установената с Договорите правораздавателна система са от изключителната компетентност на съдилищата на Съюза.
Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд) не отговаря на изискванията за независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, поради допуснати нарушения в процедурите по назначаване на трима от членовете му през декември 2015 г. и на председателя му през декември 2016 г. и съответно че Република Полша не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.
Решението на Съда по дело С – 448/23 Commission v Poland
Администрацията на Тръмп отново с остро изказване срещу регулаторната политика на ЕС:
https://platform.twitter.com/widgets.jsThe European Union and certain EU Member States have persisted in a continuing course of discriminatory and harassing lawsuits, taxes, fines, and directives against U.S. service providers. U.S. services companies provide substantial free services to EU citizens and reliable…
— United States Trade Representative (@USTradeRep) December 16, 2025
Както отбелязва Ню Йорк Таймс, “много европейци ca шокирани от езика на администрацията – още от речта, произнесена от вицепрезидента JD Vance на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари.”
„Нашите правила се прилагат еднакво и справедливо за всички компании, работещи в ЕС“, е реакцията на говорителя на Европейската комисия. „Ще продължим да прилагаме нашите правила справедливо и без дискриминация.“
Европейската комисия открива процедура за нарушение и изпраща официално уведомително писмо до Унгария (INFR(2025)2194) за неспазване на няколко разпоредби съгласно Европейския акт за свободата на медиите (EMFA) (Регламент (ЕС) 2024/1083) и някои изисквания съгласно Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) (Директива (ЕС) 2018/1808).
Европейският акт за свобода на медиите (EMFA), който се прилага от 8 август 2025 г., е ключов законодателен акт за защита на свободата на медиите, независимостта и плурализма в рамките на вътрешния пазар на ЕС.
Комисията приема, че Унгария не спазва разпоредбите относно намесата в работата на журналисти и медии в Унгария, като ограничава техните икономически дейности и редакционната им свобода.
Освен това Комисията приема, че унгарското право не предлага адекватна защита на журналистическите източници и поверителните съобщения, нито ефективна съдебна защита, когато тези права са нарушени.
Унгария също така не спазва изискванията, свързани с обществените медии, прозрачността на собствеността на медиите, оценката на концентрациите на медийния пазар и разпределението на държавната реклама.
И накрая, Унгария също е в нарушение на някои изисквания по отношение на националните регулаторни органи по медиите съгласно AVMSD.
Поради това Комисията изпраща официално уведомително писмо до Унгария, която сега разполага с два месеца, за да отговори и да отговори на опасенията, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.
Унгария трудно ще състави задоволителен отговор при сегашното състояние на медиите, но същото не се ли отнася и за други държави.
В Обединеното кралство се готви преглед на Хартата на Би Би Си, включително относно мисията, управлението и финансирането на Би Би Си. Срокът на действащата Харта е 31 декември 2027 г., новата Харта влиза в сила на 1 януари 2028 г.
Зелената книга, публикувана днес, съдържа откритите въпроси, а отговорите ще са основа на Бялата книга, която трябва да бъде публикувана и обсъдена през 2026 г., преди да бъде изготвен и обсъден в парламента проект на Харта на Би Би Си.
Правителството, в частност министърът на културата, развива в Зелената книга три въпроса: доверие и отчетност; дългосрочно финансиране; мисия на BBC. Предложенията, които се консултират, включват промени в ролята на правителството в назначенията на борда, актуализиране на мисията и обществените цели и принципи на Би Би Си ( точност, безпристрастност) и нови отговорности за противодействие на дезинформацията и издигане на медийната грамотност.
Обществена консултация продължава до 11:59 часа на 10 март 2026 г.
Доналд Тръмп заведе дело в Маями срещу БиБиСи. Вчера стана известен 33-страничният иск .
Според Би Би Си формулярът, който адвокатите на Тръмп са подали в съда, съдържа искане за 5 милиарда долара, но в самия иск са посочени две правни основания – клевета и нарушение на Закона за нелоялните търговски практики във Флорида, за които се претендират (по) 5 милиарда.
Какво твърдят адвокатите на президента Тръмп:
Тезата е за невярно, клеветническо, измамно, злонамерено изобразяване на президента Тръмп в Би Би Си Панорама, излъчена една седмица преди президентските избори през 2024 г. в нагъл опит да се намеси и да повлияе отрицателно върху резултата от изборите на президента Тръмп. Ясно е, че предвид стандарта в New York Times v Sullivan ще се доказва съзнателно и целено злепоставяне чрез монтирането на две части от изказване на Тръмп в едно.
Отделено е внимание и на доказването, че тъй като президентът Тръмп е гражданин на Флорида, юрисдикцията е Флорида, където съдържанието на адрес https://www.bbc.com редовно се достъпва от физически лица във Флорида. Във Флорида корпорацията поддържа офис и има дъщерно дружество, се казва в иска, а също така има хиляди абонати. Шефът на FCC допълва, че Би Би Си разпространява програмите си чрез сътрудничество с обществените медии PBS и NPR, за разпространение.
Би Би Си ще оспорва тезата за преднамереност, като излага обяснение за редакторска грешка.
Очаква се Би Би Си да оспори и юрисдикцията на федералния съд по случая, тъй като документалният филм не се е излъчвал в САЩ и цифровата версия не е била достъпна за американската публика. Документалният филм е бил достъпен чрез BBC iPlayer, следователно достъпът е ограничен до зрителите в Обединеното кралство.
В допълнение според Би Би Си Тръмп не е ощетен от програмата, тъй като е преизбран малко след излъчването на филма.
Inforrm по темата, в допълнение научаваме следното:
Искът се характеризира като SLAPP, както в САЩ, така и от Коалицията за борба със SLAPP на Обединеното кралство. Трябва да се отбележи, че Флорида има закон за борба със SLAPP – Закон §768.295, който забранява съдебни дела, заведени срещу физически лица, които упражняват правото си на свободно слово по обществен въпрос. Ще бъде интересно да се види дали това е закон, на който Би Би Си може успешно да се позове.