Забраната на рекламата на хазарта

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В края на работата си 29-ят парламент забрани рекламата на хазарта с изменение на Закона за хазарта.

Последната голяма история, свързана с хазарта, е за пълния съпорт , обещан от страна на правителството на ГЕРБ за бизнеса на Васил Божков срещу задължения, между които в продължение на 10 години да дава по 20 милиона лева без ДДС по рекламен договор с Нова телевизия. Божков изпрати сигнал до прокуратурата за редовно отчитане пред министъра на финансите Владислав Горанов и приближената на Борисов Севдалина Арнаудова, но прокуратурата не откри данни за престъпление.

Сега в рамките на два-три дни мнозинството забрани рекламата на хазарта с подкрепа от всички парламентарни сили. Как законопроектът (Йордан Цонев, Теменужка Петкова) мина без задълбочена оценка на въздействието, основана на данни, не е известно, но не е и новост.

Някои от новите правила се отнасят до медиите и медийния регулатор, например тези (по доклада за второ четене, тъй като приетият закон още не е обнародван, както и стенограмите):

§ 3. чл. 10 се изменя и допълва така:
„чл. 10. (1) Пряката и непряката реклама на хазартни игри е забранена, с изключение на случаите по ал. 2, 3 и 4.
(2) Допустима е непряка реклама върху сгради или обособени части от сгради, в които са разположени игралните зали, игралните казина и пунктовете за приемане на залози и изплащане на печалби. Условията и редът за поставяне на такава реклама се определят с наредба на министъра на финансите.
(3) Допустима е пряка и непряка реклама в игралните зали и игралните казина.
(4) Допустимо е да се публикува, излъчва и разпространява информация по отношение на наименованията на игрите, регистрираните търговски марки на организатора, резултатите от игрите, тегленията на тиражите и спечелените печалби на игрите организирани от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор”.”

Предложение на н.п. Божидар Божанов:
В § 3 се правят следните изменения и допълнения:

В ал. 1 след думите “хазартни игри” се добавя запетая и думите “както и на регистрирани търговски марка или наименования на организатори на хазартни игри”
В ал. 1, т. 3 се изменя така: “3. в печатни издания и печатни материали”
В ал. 1 се създава т. 4-5 със следния текст:
“4. върху външни рекламни съоръжения в повече от 5 на сто от общата рекламна площ на всеки доставчик на рекламни услуги чрез външни рекламни съоръжения;”
В ал. 2, т. 1 накрая се добавят думите “при спазване на ограничението по ал. 1, т. 4”.
Създават се нови ал. 4 и 5:
“(4) На всички реклами по ал. 2, т. 1 и т. 2, както и по т.3 с изключение на спортна екипировка задължително минимум 10% от площта е заета от бял надпис на черен фон с текст: „Хазартът носи риск от развиване на зависимост“, както и от кръг с текст 18+ вътре в кръга.
(5) Рекламите по ал. 3 не могат да съдържат графични изображения, освен на регистрирана търговска марка на организатора
Алинеи 4,5,6 стават съответно 6,7,8.

Предложение на н.п. Кристина Петкова, Елисавета Белобрадова и Илина Мутафчиева:
Параграф 3 се изменя така:

Предложеното изречение първо в чл.10, ал.2, т.1 се изменя така:
“Върху външни изградени съоръжения тип билборд, находящи се на разстояние не по-малко от 250 метра от ясли по смисъла на Закона за здравето, образователни институции по смисъла на Закона за училищното и предучилищното образование, висши училища по смисъла на Закона за висшето образование, читалища по смисъла на Закона за народните читалища, както и детски площадки, ученически и студентски общежития и местата, където се предоставят социални услуги за деца и младежи.
В предложената чл. 10, ал. 2, т. 2 в края на изречението след думата “обект” се добавя запетая, както и следния израз: “като общата площ на реклами и обозначения не може да надвишава двадесет процента от фасадата и е не повече от 50 квадратни метра”;
В предложената чл. 10, ал. 4 след думите “социалното дело“ се добавя запетая, както и следният текст: “Както и свързани с превенция и лечение на хазартно зависими лица при спазване на ограничения на ал. 1-3”.

Предложение на н.п. Йордан Цонев и Теменужка Петкова:
В § 3, в чл. 10 се правят следните допълнения:
1.В ал. 1, т. 1, в края се добавя „с изключение на излъчването на тиражите на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ и тяхното анонсиране“.
2.Създава се нова ал. 7:
„(7) При осъществяване на своите правомощия по чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 10 от Закона за радиото и телевизията Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство. В случай, че Съветът за електронни медии установи факти и обстоятелства, имащи характер на нарушения на нормативните актове при осъществяване на реклама, следва да сезира Националната агенция за приходите за провеждане на административно наказателно производство. Съветът за електронни медии сезира Националната агенция за приходите, изпращайки информация относно установените факти и обстоятелства, евентуално нарушената правна норма, нарушителя, т.е. конкретният доставчик на медийната услуга, както и всякаква друга релевантна информация.“

§… В чл.17 се правят следните изменения и допълнения:

[…]
разпорежда при условията на чл. 9 Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (OB, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.) преустановяване достъп до интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица, които нямат действащ лиценз по този закон;
Ал. 6 се изменя така:
(6) Актовете по ал. 1, т. 9 и т. 10 се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Ако в тридневен срок от публикуването лицето не преустанови нарушението, съответно не спре достъпа до съответните интернет страници, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до тези интернет страници. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на агенцията в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.“

§ 6. Член 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Организатор на хазартни игри, който рекламира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.
(2) Лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. или глоба в размер от 5 000 до 10 000 лв.“

Предложение на н.п. Климент Шопов и Петър Петров:
§ 10 се изменя така:
„§ 10. Чл. 105 се изменя така:
„Чл. 105. (1) Юридически лица и еднолични търговци, които рекламират хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказват с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. Имуществените санкции се налагат от Регионалната здравна инспекция по реда на Закона за здравето.
(2) Доставчици на медийни услуги по смисъла на Закона за радиото и телевизията, които в нарушение на чл. 10 излъчват реклама на хазартни игри, се наказват с имуществена санкция в размер 15 000 лв., а при повторно нарушение – 30 000 лв., налагани от Съвета за електронни медии по реда на Закона за радиото и телевизията.
(3) Предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, което не изпълни задължението си по чл. 17, ал. 6, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 30 000 лв. Когато нарушението е извършено повторно, санкцията е в двоен размер. Имуществените санкции се налагат по реда на Закона за електронните съобщения.”

В § 1 от Допълнителните разпоредби:

Точка 23 се изменя така:
„23. „Пряка реклама” е всяко възмездно или безвъзмездно материално, визуално или звуково съобщение за или във връзка с организацията на хазартни игри, което има за цел да насърчи участието в хазартни игри, включително организаторите на игрите, наименованията и условията на игрите, наградите, отстъпките, бонусите, коефициентите, безплатните залози, резултатите от игрите, тегленията на тиражи, и спечелените награди.”
Създава се нова т. 24:
„24. „Непряка реклама” е всяка форма на търговско послание, съобщение, препоръка или действие, която използва наименование на хазартни игри или търговска марка на организатор на хазартни игри, както и фирма или търговска марка на организатор на хазартни игри върху продукти и стоки.”

Създава се нов § … със следният текст:
§… . В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г. ) в чл. 2, ал. 5, т. 5 се отменя. (“Разпоредбите на този закон не се отнасят за игрите на късмета и пр.”)

Становища

25/04/2024 – Становище на Българска асоциация на хазартните дейности (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АБРО (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище АТИ (първо гласуване) 25/04/2024 – Становище на Алианс на технологичната индустрия

Някои бележки

За пръв път виждам СЕМ да има задължения в обхват, определен като “в медийното пространство”.

Ако разпоредбата не е променена в пленарна зала, следват въпроси, само някои от които са:

а) кой има компетентност по отношение на рекламата в не-медийното пространство;

б) какво включва медийното пространство – включва ли освен медийни услуги и услуги на платформи, коя дефиниция за медийни услуги се използва – тази от Изборния закон ли;

в) ако медийни услуги включват услуги извън Закона за радиото и телевизията (печатни издания, сайтове), трябва ли СЕМ да развива капацитет за мониторинг; а и заглавието на закона вече става неадекватно;

г) как се развива производството по отношение на услуги на платформи;

д) какви са ефектите от отмяната на чл.2 ал.5 т.5 ЗРТ и включването на хазарта в обхвата на ЗРT.

Отделен е въпросът за законодателната техника, която създава задължение на регулатора не в собствения му устройствен и функционален закон, а в секторни закони.

Някои разсъждения в медиите

Капитал: три версии за причините, едната е свързана със сделка за Нова телевизия

„Малките промени“, които отвоюват територия завладяната държава

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Чувам скептиците да казват „нищо позитивно не се случи в тези девет месеца за борбата с корупцията“. И макар това обективно да не е вярно твърдение, много промени не стигат до прайм-тайма, защото изглеждат малки.

Премахването на едно изречение за всевластието на главния прокурор и превръщането на колегиите в отделни съвети с „лека“ промяна в квотите (в Конституцията) не звучи грандиозно за неекспертите. Механизма за разследване на главния прокурор – също. Обжалваемостта на отказите на прокуратурата да разследва – също. Повишената прозрачност в Закона за обществените поръчки (вероятно заради която в момента се разследва една варненска болница за незаконни инхауси) – също.

И още: подобряването на закона за защита на подателите на сигнали (вкл. за корупция); разследващите функции на новата антикорупционна комисия; задължението за нова, прозрачна и централизирана система за случайно разпределение на дела; проекта за нов Закон за съдебната власт; електронизацията в много сектори, което ги прави по-проследими и отчетни.

А и добрите промени много лесно се омаловажават. Разследването на главния прокурор е в ход, но тъй като няма повдигнато обвинение, е лесно да се каже, че „не работи“. За промените в Конституцията някой черноглед анализатор казва „ами ето, има проблеми със служебното правителство, значи цалата реформа е таква“. Отказът на ГЕРБ да попълним антикорупционната комисия се представя като дефицит на закона.

Обаче именно малките промени в член едикойси на Конституцията, Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за съдебната власт, Закона за обществените поръчки, Закона за противодействие на корупцията и др. са тези, които носят съществената промяна. Заедно с други, косвено-антикорупционни мерки като включването на общинските проекти в Закона за бюджета, законовите промени за премахването на руската корупционна зависимост на енергетиката ни, дигитализацията и др.

Обнародването в Държавен вестник не вкарва никого в затвора и не спира корупцията на другия ден. Но създава необходимите условия за това.

И тук е асиметрията – трябва избирателите да вярват, че правим правилните неща, докато прайм-таймът не само не дава обективна оценка за ефекта от тези промени, а и опитва да ги задраска, защото „не работят“.

Наша работа е да свържем тези победи в разказ за битката срещу завладяната държава, който да не може да бъде отписан с махване на ръка от някой в сутрешен блок. Защото те са именно това – всяка запетая, която е станала закон след дълги преговори, спорове и маневри, е парче територия, което е отнето от паралелната власт.

И вече случилите се промени, и бъдещите – в Закона за съдебната власт и в законите, които в момента позволяват схеми като „Нотариуса“ и „Осемте джуджета“, са част от пътя, по който вървим, с подкрепата, която обществото ни дава.

Материалът „Малките промени“, които отвоюват територия завладяната държава е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Microsoft за отговорно отношение към изкуствения интелект

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Microsoft публикува първия си „Доклад за прозрачност на отговорния AI“.

Докладът описва подробно как Microsoft изпълнява доброволните ангажименти за изкуствения интелект, които Microsoft и други технологични гиганти приеха по инициатива на администрацията на Байдън за регулиране на изкуствения интелект. Задълженията включват разработване на системи за оценка на безопасността, автоматично маркиране на изображения, генерирани от AI, и др.

Посочва се, че в годината на изборите следва да има ясни правила за разкриването на това кога съдържанието е синтетично генерирано, така че да няма гласоподаватели, които се объркват относно това дали AI системи са били използвани или не при генерирането на една публикация.

Подир хвърчилките…

от Гергана Василева

лиценз CC BY-NC-ND

Да са пълни шепите ти – когато всичко в тях дариш
Да са бодри крачките ти – като вярваш, че летиш!

Да носят слънце мислите ти – като в хвърчилките живот
С топлота да срещат думите ти – като дърво наляло плод

Да оставиш да отлитат дните – като вятър бурите в степта
Човек с добро и обич сит е – и пътят му намира все целта.

Честит да си, Ний! :*
Здраве, радост, топлота, хармония, спокойствие, късмет и всички останали хвърчилки да кръжат около теб неспирно!
(в гонитбата е трикът и радостта от живота

:* )

ЕК открива производство срещу Meta по Законодателния акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

ЕК информира, че е открила официално производство, за да прецени дали компанията Meta, доставчик на Facebook и Instagram, е нарушила Законодателния акт за цифровите услуги.

Предполагаемите нарушения обхващат политиките и практиките на Meta, свързани със заблуждаваща реклама и политическо съдържание. Те се отнасят и до липсата на ефективен граждански дискурс в реално време на трета страна и инструмент за наблюдение на изборите преди вота за Европейски парламент.

Освен това Комисията подозира, че механизмът за сигнализиране за незаконно съдържание в услугите, както и механизмите за правна защита на ползвателите и за подаване на жалби не са в съответствие с изискванията на Законодателния акт за цифровите услуги и че има недостатъци в предоставянето на изследователите на достъп до публично достъпни данни на Meta.

Това означава – нарушения по множество разпоредби относно основните и най-важни задължения.

Откриването на производството се основава на предварителен анализ на доклада за оценка на риска, изпратен от Meta през септември 2023 г., отговорите на Meta на официалните искания за информация на Комисията (относно незаконното съдържание и дезинформацията, достъпа до данни, абонамента за политика без реклами и генеративен ИИ), публично достъпните доклади и собствения анализ на Комисията.

Повече информация – в съобщението за медиите.

2024 Special 301 Report

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 25 април 2022 г USTR публикува своя специален доклад 301 за 2024 г. относно адекватността и ефективността на защитата на търговските партньори на САЩ и прилагането на правата на интелектуална собственост (ИС).

Докладът „Специален 301“ е годишен преглед на глобалното състояние на защитата и прилагането на интелектуалната собственост. USTR извършва този преглед в съответствие с раздел 182 от Търговския закон от 1974 г.

България остава в Watch List. Сигурно убежище за онлайн пиратството, продължителни и неефективни процедури, пише в доклада.

Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание

от Божидар Божанов

лиценз CC BY

Днес е последният работен ден на 49-тото Народно събрание. И то, като предходните, изкара много по-малко от цял мандат, но на края на третата парламентарна сесия ми се ще да направя поредния си отчет.

Отчетите от предходните две сесии са тук и тук, като от тях бих отчел като най-значими промените в Кодекса на труда за електронизация на трудовата книжка (в сила от догодина), Закона за електронното управление (за отпадане на удостоверения, отпадане на задължение за използване на квалифициран електронен подпис и много други мерки), увеличаването на прозрачността в Закона за обществените поръчки и измененията в Закона за движението по пътищата, с които се дава възможност глобите да бъдат плащани онлайн преди да бъдат връчени, както и да се получават известия за електронни фишове, което праща България в 21-ви век по темата „административно наказване за пътни нарушения“, както и символното отпадане на синия талон.

В третата сесия бяха приети следните законопроекти или изменения по мое предложение или с мое активно участие:

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – приехме институциите да си „говорят“ по електронен път относно събирането на задължения, за да не се получават ситуации, в които гражданите са си платили глобата, но някоя институция (КАТ, община, НАП) не е разбрала и продължава да си я търси.
Закона за здравното осигуряване – приехме здравната каса да е длъжна да приема документи, подписани с квалифициран електронен подпис и изпратени през системата за сигурно електронно връчване, защото по места е честа практика това да се отказва на лекари, аптеки, болници.
Кодекса на труда – облекчихме режима за работа от разстояние, като уредихме недвусмислено, че в трудовите договори могат да се записват повече от едно населено място за осъществяване на работа, а до 30 дни годишно работа може да се извършва отвсякъде (с разрешение на работодателя, но без изменение на договора)
Закона за хазарта – приехме в регистъра за ограничаване на достъпа до хазарти игри да се вписват служебно лицата които получават месечни социални помощи, лица под запрещение и лица, които са вписани в регистъра на психичните разстройства. Смятам, че като начало е разумно да ограничим тези рискови групи от достъп до хазартни игри. Също така приехме с наредба да се определят критерии за рисково поведение (напр. да не можеш да стоиш в един хазартен сайт повече от определено време, да не можеш да залагаш на онлайн ротативки над определена сума, да не може след 22ч да правиш залози над определена сума, и т.н.). Приехме и ограничаване на зареждане на сметки за онлайн хазарт през пощенски преводи и ваучери, с които се заобикаля ограничението за игра на непълнолетни.
Закона за насърчаване на заетостта – въведохме електронни регистри на Агенция по заетостта, с които да се спестят удостоверения и заявления на гише.
Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите – тук въведохме стимули за отворена наука, т.е. публикуване на публикации и научни данни под отворен лиценз, вкл. на българския портала за отворена наука (напр. на т.нар. „препринти“, при спазване на авторскоправните ограничения, свързани с публикуване в научни журнали)

В допълнение на приетите закони, внесохме няколко важни и отдавна чакани законопроекти, за които обаче не стигна времето:

Закона за кадастъра и имотния регистър – предложихме редица мерки за ограничаване на имотните измами, в т.ч. увдомления (онлайн и по пощата) за рискови вписвания (вписвания чрез констативни нотариални актове, дарения и замени на идеални части срещу движими вещи и др.), онлайн уведомяване за всяко вписване, автоматизиран анализ на риска в Агенция по вписванията, служебно вписване на актове за възстановяване на собствеността върху земи и др.
Закона за устройство на територията – пълна електронизация на процесите по инвестиционно проектиране и устройствено планиране, което да облекчи и инвеститорите и администрацията и да намали корупционните рискове.
Закона за статистиката – въвеждане на единна входна точка за финансови отчети, така че финансовите данни за дейността на дружествата да се подават само към Националния статистически институт, а оттам да се препращат служебно към Агенцията по вписванията за обявяване и визуализиране в структуран вид (а не като зле сканирани и нечетими документи).
Закона за електронните съобщения – реформиране на достъпа до трафични данни в съответсвие с решение на Съда на ЕС, така че да се ограничи съхранението на данни за дълъг период от време, но те все пак да са достъпни за правоохранителните органи с решение на съда (с чийто ключ се извършва декриптиране на иначе нечетимите данни), както и реформа в регистрите за осъществяване на достъпа до тези данни; отделно от това предложихме и преносимостта на номерата да е възможна дори когато договорът е прекратен от страна на операторите (което до момента създаваше проблеми)
Закона за българските лични документи – ограничаване на съхранинието на данни за пръстовите отпечатъци от паспортите и личните карти в централизираните бази данни на МВР, с оглед ограничаване на рисковете от изтичане и злоупотреби
Закона за движението по пътищата – слагам го последен, защото той беше внесен още в самото начало, но не стигна до разглеждане на второ четене. С предложенията ни се предвижда премахване на стикери, издаване на електронни фишове (чрез камерите на МВР и АПИ) за липса на ГТП и гражданска отговорност, автоматично уведомяване за изтичащи документи и други облекчения.

Тези и други закони ще внесем отново в следващия парламент, защото смятам, че няма аргументи срещу тях, а времето е единственият фактор, който попречи на тяхното приемане.

В рамките на парламентарния контрол, от януари досега зададох 36 въпроса на институциите, като много от тях бяха по темата „Нотариуса и осемте джуджета“ съвместно с колеги от Да, България. Обобщил съм ги в отделна публикация заедно със необходимите законови промени, които идентифицирахме на база на получените отговор. За да няма повече нотариуси и джуджета, търгуващи с компромати и влияние, трябват изменения в НПК, ЗСВ, ЗСРС, ЗМВР и други закони – тези промени ще предложим в началото на следващия парламент.

Освен това, съм задал серия въпроси, свързани със забавянето на електронната идентификация и очакванията ми за резултат, който няма да е адекватен на технологичния напредък (тук, тук и тук), въпрос до министъра на здравеопазването за мерки за решаване на системните проблеми в спешната помощ, както и относно подобряване на наредбата за електронните рецепти, каквито предложения бях изпратил на МЗ преди това.

Малка базова статистика от профила ми в сайта на парламента: общо съм бил основен вносител на 20 законопроекта, 42 предложения между първо и второ четене, направил съм 85 изказвания в зала, задал съм 102 въпроса на министри и съм изпратил над 100 искания за информация до институциите.

В заключение, извън общополитическия аспект на работата на това Народно събрание, смятам, че допринесох за по-добро законодателство за облекчаване на гражданите и бизнеса. Ако ми гласувате доверие за следващия парламент ще продължа да работя по гореспоменатите и други законопроекти, в т.ч. за цялостна реформа в управлението на информационните и комуникационните технологии в обществения сектор, за съвременна електронна идентификация чрез мобилни устройства, за електронизация на важни процеси във всички сектори, за повече прозрачност и проследимост и за защита на данните и киберсигурност.

Материалът Отчет за работата ми в 49-тото Народно събрание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Резолюция на Европейския парламент от 25 април 2024 г. относно новите твърдения за руска намеса в Европейския парламент, в предстоящите европейски избори и въздействието върху Съюза (2024/2696(RSP))

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейският парламент прие Резолюция 2024/2696, в която се казва:

изразява възмущение от достоверните съобщения, че членове на ЕП са получавали заплащане, за да разпространяват руска пропаганда, както и за да подкрепят руските усилия за систематично създаване на мрежа на зависимости чрез европейски политически партии, които след това действат като усилватели за пропагандата на Кремъл;
изразява възмущението си от участието на членове на Европейския парламент в проруската медия „Гласът на Европа“, докогато Русия води незаконна агресивна война срещу Украйна; подчертава, че повечето становища, изразени от членове на Европейския парламент чрез медията „Гласът на Европа“, не представляват мнението на широкото мнозинство на членовете на ЕП, които категорично осъждат незаконното нахлуване на Русия в Украйна, както и използването от нейна страна на тактики за хибридна война срещу европейската демокрация и други нейни агресивни и антидемократични политически решения през последните години;
категорично осъжда всички опити, особено опитите на Руската федерация, за подкопаване на функционирането на европейските демократични процеси и подчертава, че тези тактики трябва да имат последствия; призовава политическото ръководство на ЕС и неговите държави членки най-накрая да обърнат внимание на тези руски усилия с необходимото усещане за неотложност и решителност; призовава отново държавите членки да доразвият и прецизират пакетите от санкции, приети срещу Руската федерация, за да ограничат по-ефективно способността ѝ да води своята агресивна война и да отстранят пропуските в прилагането на действащите понастоящем ограничителни мерки; отново призовава за въвеждане на режим на санкции срещу извършителите на действия за злонамерено чуждестранно манипулиране на информация и вмешателство;
изразява възмущение от неотдавнашните достоверни доклади, че Петър Бистрон, водещ член на AfD (от групата ID) и член на германския Бундестаг, е приел плащания до 25 000 евро за разпространение на проруска пропаганда;
изразява загриженост във връзка с неотдавнашния разпит от ФБР на члена на ЕП от AfD Максимилиан Кра и призовава AfD незабавно да обяви публично финансовите си отношения с Кремъл и публично да оповести целта и точния размер на всички плащания, произхождащи от свързани с Кремъл източници; в допълнение изразява дълбокото си безпокойство относно задържането на сътрудника на члена на ЕП Кра на 23 април 2024 г. след сериозни обвинения в шпионаж за Китай;
изразява изключителна загриженост във връзка с неотдавнашните съобщения от 17 април 2024 г. относно двама предполагаеми руски шпиони с двойно германско и руско гражданство, които са били арестувани в Бавария, след като са били обвинени в проучване на цели за потенциални нападения и саботажни операции, включително нападения срещу военни съоръжения; отново изразява дълбокото си безпокойство относно мащаба на руския шпионаж в Германия и други държави, като например Полша, където през март 2023 г. бяха открити подобни дейности, и отново отправя своя категоричен призив за решителен отговор на заплахата, която представляват руските агенти, действащи в Германия и извън нея;
решително осъжда руската практика за използване на незаконни имигранти, които биват насочвани към територията на ЕС с цел дестабилизиране на съседните държави членки, и по-специално Полша, Литва, Латвия и Финландия;
изразява също така загриженост във връзка с арестуването на 22 април 2024 г. на трима германци, задържани по подозрение, че работят с китайското министерство на държавната сигурност за предаване на технология, която би могла да се използва за военни цели; повтаря предишните си призиви към държавите членки да се борят по-ефективно с всички шпионски елементи в ЕС, което трябва да включва и по-добра защита на критичната инфраструктура, а така също и откровена и ясна конфронтация с държавите, от които произхожда шпионажът; подчертава, че тези разкрития за шпионаж вероятно са само върхът на айсберга и представляват сериозна заплаха за нашата сигурност и демокрация;
решително осъжда будещите тревога факти, разкрити от реномирани германски медии през февруари, от които става ясно, че служител, който е член на партията AfD и е свързан с член на германския федерален парламент, е бил идентифициран като лице за контакт с ФСБ, което поражда сериозни опасения относно потенциалното чуждестранно влияние в германския политически пейзаж; освен това решително осъжда факта, че при влизането на същото лице в Германия от Русия германските органи няколко пъти са установявали, че то носи 9 000 евро в брой;
призовава ЕС и държавите членки да отразят санкциите, приети от чешкото правителство срещу „Гласът на Европа“ и срещу Виктор Медведчук и Артем Марчевски; изразява съжаление от факта, че „Гласът на Европа“ успя да възобнови дейността си от Казахстан от 11 април 2024 г.; призовава държавите членки да гарантират, че „Гласът на Европа“ не е достъпен от територията на Европейския съюз; освен това отбелязва, че пропуските, даващи възможност работещи за „Гласът на Европа“ да имат достъп до помещенията на Европейския парламент, са отнети;
ангажира се да окаже пълна подкрепа на националните органи и да си сътрудничи с тях при разследванията, свързани с поведението на съответните членове на ЕП; приветства започването на разследване от страна на белгийските органи на предполагаемите случаи на руска намеса в изборите за Европейски парламент; призовава съответните държави членки да преценят дали засегнатите членове на ЕП носят отговорност за наказателно преследване съгласно съответното им наказателно право; призовава за засилване на съдебното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането с международните партньори, за да се улесни разкриването, разследването и наказателното преследване на транснационални престъпни дейности и мрежи от злонамерени чуждестранни субекти, насърчаващи корупционни практики, насочени към намеса в европейските избори и подкопаване на демокрацията в ЕС; поема ангажимент да предостави пълната си подкрепа и сътрудничество за тази цел; призовава съответните парламентарни органи да направят всичко възможно, за да гарантират своевременно решение по искания за снемане на имунитета на членове на ЕП, когато такива искания бъдат получени от съответните органи; призовава тези органи да организират среща възможно най-скоро след учредителните си заседания след предстоящите европейски избори, за да започнат незабавно работата си, ако такива искания бъдат получени; остава готов да подобри допълнително вътрешните си правила относно етиката въз основа на най-високи стандарти, както и рамката си за вътрешен надзор и отчетност, а така също и механизмите за санкциониране, които са на разположение при установени нарушения на рамката на Парламента относно почтеността; призовава да се обърне най-голямо внимание на препоръките за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, приети на 13 юли 2023 г., и за пълното прилагане на новите правила относно прозрачността и почтеността, приети през септември 2023 г., както и за мониторинг на всички вътрешни кодекси за поведение и решения, одобрени от Бюрото, по-специално по отношение на взаимодействието с трети държави;
приветства сезирането на Консултативния комитет относно Кодекса за поведение по отношение на въпросните членове на ЕП; ангажира се изцяло да изпълнява своята приложима вътрешна рамка за санкции и призовава да бъдат разкрити всички настоящи членове на ЕП или кандидати на предстоящите европейски избори, които са вземали пари от руското правителство или негови пълномощници или са били корумпирани от тях; отбелязва, че предполагаемите действия предхождат неотдавнашното преразглеждане на уредбата на Парламента относно почтеността; счита, че правилата сами по себе си не биха предотвратили предполагаемото осъдително поведение на членовете на ЕП; въпреки това потвърждава готовността си да продължи да оценява и усъвършенства функционирането на уредбата за почтеност на Парламента, която беше укрепена след „Катаргейт“, както и установения в нея режим на санкции;
приветства призива за спешно заседание на Евроюст, отправен от белгийския министър-председател Александър де Кро; приветства също така искането за разглеждане и при необходимост разширяване на мандата на Европейската служба за борба с измамите и Европейската прокуратура, за да могат да преследват по наказателен ред подобни случаи; приветства обявеното от белгийското председателство споразумение за създаване на временна работна група по кризите с цел противодействие на опитите на Русия за намеса в предстоящите европейски избори и подчертава, че в контекста на предстоящите европейски избори всички национални органи и органи на ЕС трябва да увеличат усилията си за борба със случаите на външна намеса, за да се гарантира пълната почтеност на тези важни избори; подчертава в тази връзка, че свободата на словото, свободата на медиите и спазването на закона са еднакво важни във всички демократични процеси и не могат да бъдат неправомерно ограничавани;
отново осъжда предишните случаи на политически партньорства между крайно десни партии в Европа и руското ръководство, като например банковия заем за партията на Льо Пен във Франция, споразумението за партньорство между австрийската партия FPÖ и партия „Обединена Русия“ на Путин, както и многобройните срещи и обмен между различни избрани членове на ЕП, включително ръководството на германската партия AfD;
изразява загриженост относно случая с австрийския шпионаж, по който бивш австрийски разузнавателен служител Егисто От, за когото се твърди, че е тясно свързан с политика от FPÖ Ханс-Йорг Йеневайн, е обвинен в шпионаж за Русия и незаконно извличане на лични данни от полицейски бази данни, включително предаване на данни от мобилни телефони на бивши високопоставени австрийски длъжностни лица на руското разузнаване;
изразява безпокойство относно достоверните доклади за увеличаване на опитите на Русия да се намесва в предстоящите избори за българския национален парламент на 9 юни 2024 г.; изразява силна загриженост относно съществуването на мрежа от агенти по дезинформация, действащи в платформите на социалните медии, в традиционните медии, академичните среди, неправителствените организации и политическите партии, и относно руския контрол върху тази мрежа; изразява силна загриженост относно многобройните имоти на територията на България, които понастоящем са собственост на руски органи, като някои от тези имоти са от стратегическо значение и служат като центрове на руско влияние и оказване на натиск върху демократичните процеси в страната;
изразява сериозната си загриженост относно редица политики и позиции на унгарското правителство, което под ръководството на министър-председателя Орбан в редица критични случаи е възприемало проруска, както и прокитайска позиция;
осъжда участието на Русия в кампании за дезинформация, както и предполагаемите интензивни контакти и поредици от срещи между агентите, отговорни за руската намеса, с каталонска сепаратистка група; предлага Европейският център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи в Хелзинки да извърши проучване; призовава компетентните съдебни органи да разследват ефективно контактите на членовете на ЕП, за които се твърди, че са свързани с Кремъл и с опитите за дестабилизация и намеса от страна на Русия в ЕС и неговите държави членки; изразява съжаление във връзка с всички нападения срещу съдии, разследващи дейности за намеса;
счита, че неотдавнашните твърдения може да съставляват поведение, което може да бъде санкционирано съгласно неговия Кодекс за поведение, като то трябва да бъде посрещнато с най-твърд отговор, ако бъде потвърдено; подчертава важността на това незабавно да се проведе задълбочено вътрешно разследване, за да се оценят всички възможни случаи на външна намеса от страна на Русия и на други държави в Европейския парламент; подчертава, че тези разкрития са част от по-голям модел на руска намеса, както се подчертава в окончателните доклади на INGE и ING2;
счита, че твърденията относно въпросните членове на ЕП подчертават необходимостта от повишаване на културата на сигурност в Европейския парламент; поради това призовава отново за пълно прилагане на препоръките, съдържащи се в неговата резолюция от 13 юли 2023 г. относно препоръки за преразглеждане на правилата на Европейския парламент относно прозрачността, почтеността, отчетността и борбата с корупцията, включително организиране на задължително обучение по въпросите на сигурността за членовете на ЕП и служителите, провеждане на подходящи проучвания за надеждност и засилване на скрининга на служителите, по-специално на тези, които присъстват на заседания при закрити врати; подчертава, че редица национални парламенти и международни организации разполагат с легитимни и добре функциониращи системи в тази област, и призовава за оценка на най-добрите практики;
призовава Парламента да въведе задължително, ефективно и редовно обучение по въпросите на сигурността, намесата, етичните стандарти, спазването на нормите и почтеността за всички членове на ЕП и техните кабинети, както и за целия персонал на Парламента, с което те да бъдат осведомени, че са потенциални мишени на чуждестранни държавни и недържавни субекти; призовава службите на Парламента да въведат ефективни системи за наблюдение и контрол с цел откриване на външна намеса, като същевременно зачитат свободата на мандата на членовете на ЕП;
припомня, че външната намеса е системна заплаха, на която трябва да се противодейства енергично; припомня освен това, че макар и Русия да е основният източник на външна намеса и дезинформация в Европейския съюз, други държави също са провеждали такива кампании; подчертава, че реакцията на ЕС на тези заплахи може да бъде ефективна само ако се основава на хоризонтален, цялостен и дългосрочен политически подход, осъществяван съвместно от ЕС и неговите държави членки; остава твърдо решен да продължи усилията си за борба с външната намеса в ЕС през следващите години, наред с другото чрез специален парламентарен орган; подчертава, че бдителността и защитата срещу външна намеса са особено необходими в навечерието на тазгодишните избори за Европейски парламент;
подчертава ключовите законодателни актове относно свободата на медиите и цифровите права, приети от Европейския съюз през последните години, като например Европейския законодателен акт за свободата на медиите, Законодателния акт за изкуствения интелект и Законодателния акт за цифровите услуги; подчертава обаче, че са необходими допълнителни действия за спиране на разпространението на злонамерена дезинформация онлайн и за защита на правото на европейските граждани на надеждни новини;
приветства приемането на законодателния пакет относно борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, който включва нови правила на равнището на ЕС, насочени към справяне с рисковете от изпиране на пари, свързани с видни политически личности;
призовава ЕСВД и Комисията да включат в предстоящия 14-ти пакет от санкции нови медии, подкрепяни от Кремъл, и други излъчващи и медийни организации и лица, отговорни за пропагандата и кампаниите за дезинформация в ЕС;
подчертава ключовата роля на разследващата журналистика за разкриването на опитите за външна намеса и прикрити дейности; отново призовава институциите на ЕС и държавите членки да гарантират достатъчно и устойчиво финансиране за разследващата журналистика; решително осъжда широкомащабната кампания за дезинформация, разкрита през януари от германското министерство на външните работи, за която се твърди, че е организирана от Русия на платформата X (предишен Twitter) с цел манипулиране на общественото мнение;
категорично осъжда продължаващите усилия на Русия за злоупотреба и фалшифициране на историческата памет по отношение на най-трагичните периоди в историята на Европа, като например терора на нацисткия режим, за да се опита да оправдае настоящата си брутална, незаконна и нечовешка агресия и експанзионистичната си политика, както и нейните опити систематично да разпространява неверни исторически послания;
настоява, че е необходимо да се направи повече за защита на европейската информационна среда и правото на гражданите на ЕС на достъп до надеждна информация; припомня необходимостта, както се посочва в предишните доклади на Парламента, от създаване на „огледални клаузи“, според които европейското информационно пространство е отворено за трети държави правопропорционално на достъпа в тези държави на европейски медии; подчертава, че медиите, работещи за враждебни и авторитарни режими, не следва да разполагат с достъп до сградите на Европейския парламент; настоява, че етикетирането на платформите следва не само да идентифицира дълбоки фалшификати, но и да установи положително етикетиране, като използва инструменти, създадени от медийния сектор, като например Инициативата за доверие в журналистиката; в този контекст изразява общата си подкрепа за новия механизъм за правото на информация, предложен от „Репортери без граници“;
счита, че са необходими повече усилия за подходяща защита на европейската демокрация, и настоятелно призовава националните органи да информират изцяло гражданите на държавите членки, засегнати от случая „Гласът на Европа“;
отбелязва, че крайната цел на руската намеса е да накърни, раздели и отслаби ЕС и да подкопае подкрепата за Украйна; подчертава, че хибридните тактики на Руската федерация ни най-малко не благоприятстват политическата програма на Русия в рамките на ЕС, а напротив – създават допълнителен импулс за непоколебимата подкрепа на ЕС за Украйна в нейната защита срещу незаконния окупатор;
подчертава, че агресивната война на Русия срещу Украйна е разкрила огромния мащаб на чуждестранното манипулиране на информация в ЕС и неговите непосредствени съседи, а именно Западните Балкани и държавите от Източното партньорство; призовава ЕС и съседните му държави да засилят сътрудничеството си в борбата с дезинформацията, хибридните заплахи и киберсигурността;
призовава Европейския съюз да прояви бдителност по отношение на опитите на всяка трета държава, включително Русия, да оказва неправомерно влияние върху демократичните му процеси; предупреждава Руската федерация, че хибридните кампании за дезинформация, кибератаките и операциите за оказване на влияние вече представляват сериозни атаки срещу европейската демокрация и че всяко физическо действие на европейска територия би представлявало драматична ескалация; призовава държавите членки да разкрият и разследват руските опити за саботаж на критична инфраструктура; подчертава необходимостта от укрепване на предпазните мерки за защита на инфраструктурата за произвеждане на избори, която е особено уязвима на физически атаки и кибератаки преди и по време на избори;
припомня, че дори в случаите, в които законите поставят ограничения върху източниците на политическо финансиране, руските участници са намирали начини да ги заобиколят и са предлагали подкрепа на своите съюзници; припомня по-специално доказателствата за заеми от чуждестранни банки (какъвто беше случаят с партията „Национален фронт“ във Франция през 2016 г.), споразуменията за закупуване и търговски споразумения (какъвто беше случаят с публикуваните на 17 май 2019 г. от „Шпигел“ и „Зюддойче цайтунг“ твърдения, уличаващи FPÖ, и с публикуваните на 10 юли 2019 г. от „Бъзфийд“ и „Л’Eспресо“ твърдения, уличаващи „Lega per Salvini Premier“ в Италия), както и улесняването на финансови дейности (както беше разкрито от британската преса във връзка с кампанията на Leave.eu);
осъжда факта, че кампаниите за чуждестранна намеса често са насочени срещу конкретни малцинства и уязвими групи, и отбелязва, че насочването към тези малцинства има по-широка цел, а именно да подкопае привлекателността на демократичните и равноправни общества;
възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

Съд на ЕС: Шремс срещу Мета

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Поредното стълкновение между Максимилиан Шремс и социалните мрежи. Публикувано е заключението на Генералния адвокат по дело C‑446/21 Maximilian Schrems срещу Meta Platforms Ireland Limited, по-рано Facebook Ireland Limited (Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия).

Спорът в главното производство

През 2018 г., след влизането в сила на ОРЗД, Meta Platforms Ireland представя нови условия за ползване на Facebook на потребителите си в Европейския съюз за получаване на съгласието им, което освен това е необходимо, за да могат да се регистрират или да имат достъп до акаунтите и услугите, предоставяни от Facebook. Новите условия за ползване дават възможност на ползвателите да се запознаят със съхраняваните данни и да ги контролират.
Ищецът е потребител на Facebook, който е приел новите условия за ползване, представени от Facebook. Както е видно от акта за преюдициално запитване, той е направил обществено достояние
това, че е хомосексуален, но никога не е посочвал своята сексуална ориентация и не е публикувал чувствителни данни в профила си във Facebook. Ищецът не е разрешил също така на ответника използването за целева реклама на информация от профила му в областите: статус на връзката,
работодател, професия и образование.
Ищецът обаче получил реклама на жена политик и тази реклама му е показана въз основа на анализ, че е налице сходство между него и други „клиенти“, които са отбелязали този политик с
„Харесвам“; той редовно получавал реклами, насочени към хомосексуални лица, и покани за съответни събития, въпреки че никога преди това не се е интересувал от тези събития и дори не е знаел местата, в които те се провеждат. Тези реклами или тези покани не са били основани директно на сексуалната ориентация на ищеца или неговите „приятели“ в социалната
мрежа, а на анализа на техните интереси.
При тези обстоятелства ищецът предявява пред Landesgericht für Zivilsachen Wien (Областен съд по граждански дела Виена, Австрия) иск за принудително изпълнение, за установяване и за
преустановяване на твърдяното незаконосъобразно обработване на неговите лични данни от Meta Platforms Ireland.

Преюдициалните въпроси:

1)Трябва ли член 5, параграф 1, буква в) от ОРЗД (свеждане на данните до минимум) да се тълкува в смисъл, че всички лични данни, с които разполага платформа, като тази в главното производство (по-специално от субекта на данни или от трети страни на и извън платформата), могат да се събират, анализират и обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните?

2)Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от ОРЗД да се тълкува в смисъл, че изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група позволява обработването на други данни за сексуалната ориентация с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама?

Заключението на ГА:

1) Член 5, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)

трябва да се тълкува в смисъл, че:

– не допуска лични данни да се обработват за целите на целевата реклама без ограничение в зависимост от време или вид на данните, и

– запитващата юрисдикция следва да прецени, като вземе предвид обстоятелствата по случая и приложи принципа на пропорционалност, доколко срокът за съхраняване на данните и обемът обработвани данни са обосновани с оглед на легитимната цел за обработване на тези данни за целите на персонализираната реклама.

2) Член 5, параграф 1, буква б) във връзка с член 9, параграф 2, буква д) от Регламент 2016/679

трябва да се тълкува в смисъл, че

– изразяване на собствената сексуална ориентация за целите на дискусионна група, отворена за обществеността, макар да може да представлява действие, с което заинтересованото лице „явно е направило обществено достояние“ тези данни по смисъла на член 9, параграф 2, буква д) от този регламент, само по себе си не позволява обработването на посочените данни или на други данни за сексуалната ориентация на това лице с оглед на събирането и анализирането на данни за целите на персонализираната реклама.

Личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не трябва да се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели. Съгласно член 9, параграф 1 от този регламент се забранява обработването на лични данни по-специално за сексуалния живот или сексуалната ориентация на физическото лице, освен ако такова обработване не попада в обхвата на някое от изключенията, предвидени в член 9, параграф 2 от посочения регламент.

Директорът на Народния театър v Александър Морфов в съда

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Миналата година по време на церемонията на наградите “Аскеер” режисьорът Александър Морфов казва за директора на Народния театър: “Там някъде се спотайва онази партийно-номенклатурна нищожна личност, който е директор в момента. Но да не го превръщаме в политически разговор”.

Директорът Васил Василев е завел наказателно дело, с граждански иск за 100 000 лв. срещу Александър Морфов, по повод изказването му. Първото заседание се е провело вчера, 26 април 2024.

Става ясно, че Василев се е обърнал и към Комисията за защита от дискриминация – там твърдението е за тормоз от страна на Морфов.

Александър Морфов е уволнен дисциплинарно. Представленията му се играят на други сцени.

Това не е първото дело, заведено от директора. В Софийския районен съд е образувано дело по тъжба на Васил Василев, който се почувствал обиден от изказване на актьора Камен Донев: “…в изкуството няма място за мижитурки“. Делото ще продължи през октомври.