В края на април завърши тазгодишното издание на турнира за купата на Глазгоу. Отборът на “Куинс Парк” до 17 години, който участва в надпреварата се представи достойно. Младите “райета” завършиха на 3-то място в класирането. Както и през миналата година те останаха след тимовете на “Селтик” и новооснования “Рейнджърс”, заместил фалиралия през лятото шотландски гранд. Все пак “паяците” успяха да спечелят точка от “Селтик” като гост за 2-2 и да победят на два пъти “Партик Тисъл” с 3-0 и 2-1. В останалите си мачове “Куинс” надиграха “Клайд” съответно с 3-0 и 2-0, но паднаха с 0-3 и минималното 0-1 от “Рейнджърс” и 0-1 от “Селтик” у дома.
В крайна сметка, както се очакваше, в повторение на миналогодишния финал в турнира се изправиха младежите на “Рейнджърс” и “Селтик”. “Сините” успяха да победят с 3-2 и да грабнат титлата за 2013 г. Срещата беше наблюдавана от над 6, 000 зрители на “Фърхил”, като “Селтик” на два пъти удариха гредите и пропуснаха да стигнат поне до изравняване в драматичните последни минути на мача.
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили.Приятно четене:
За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите
още съвети за пътуване
Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;)
А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella".
Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше).
В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :)
Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение.
Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.
Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.
Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали?
Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция:
Къде да спим
Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
=>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
=>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща.
А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир:
http://www.agriturismoristella.it/web/
Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство.
Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота?
При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята.
За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава.
Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading →
Днес отново ще ходим до Италия и красивата ѝ област Тоскана. Този път наш водаш ще бъде Вили.Приятно четене:
За Тоскана, за Флоренция, за виното и Медичите
още съвети за пътуване
Уж нямах намерение да пиша точно сега каквото и да е, но пътеписът за Тоскана миналата седмица ме "ръчна". Още повече, че накрая в коментарите имаше и конкретно питане към мен. И... 'ми дойде ми отвътре, вместо отговор-коментар, да пусна отделен пост с малко обяснения и препоръки и от моя милост ;)
А Тоскана е благодатна тема. И мисля, че не са много хората, които биха оспорвали твърдението на италианците, че "Italia e bella", a "Toscana e molto bella".
Доколкото аз съм пътувала из Тоскана, смятам, че тя е едно място, което определено заслужава внимание, независимо какви интереси ви водят към нея. Защото Тоскана означава прекрасни пасторални пейзажи, много история, стари традиции, богата култура, хубаво вино, вкусна кухня... И спокойствие. Просто в Тоскана сякаш времето тече маалко по-бавничко. Или на мен така ми изглежда(ше).
В Тоскана историята и културата са много тясно преплетени. Неизброими съкровища на архитектурата, скулптурата и живописта блестят или се спотайват не само в големите градове, но и в малките средновековни градчета, накацали по хълмовете. И фактът, че именно тосканският диалект е приет за официален литературен италиански език е красноречив, нали? :)
Като че ли най-най-почитани от туристите места в Тоскана са Флоренция, Сиена и Пиза, след тях се нареждат Волтера, Сан Джиминяно, Арецо, Лука... Всъщност, ако човек разполага с повечко време и с кола, емоцията става определено много по-добра :) Защото Тоскана е всъщност и една голяма емоция, изпълваща задълго душата с красота и удовлетворение.
Безспорен фаворит, като забележителност във всяко отношение, е Флоренция.
Фиренце, както й казват италианите, е столицата на областта и културната столица на страната.
Флоренция е впечатляваща със старовремските сгради и достолепните палацо, с тесните улички, църквите, пиаците, Арно и мостовете, меко заоблените хълмове наоколо... Флоренция е удивителна с огромното си културно богатство. Флоренция е малко стряскаща с високите цени. Флоренция е изнервяща с тълпите туристи из нея... Но всичко си има цена, нали?
Ако приемем, че сте хора със средни или дори бюджетни възможности, но обичате и искате да пътувате, ето моите препоръки за Флоренция:
Къде да спим
Аз използвам Booking.com за резервации и го препоръчвам. По принцип си избирам хотели, които да са до или в близост до гарата или автогарата, а обикновено те са една до друга. Имайте предвид, обаче, че във Флоренция гарите са три. Но, ако не съм зависима от транспорта, което е определено по-удобно, тогава по-добър вариант, особено за големите градове или силно туристическите места, са околностите на разстояние около 20-30, до 50 км.
=>В самата Флоренция хотелите са целогодишно скъпи. Няма висок/нисък сезон, та затова по-добре спете на разстояние от Флоренция. Принципът е, колкото по-далече и по-зачукано, толкова по-евтино, при еднакъв стандарт.
=>Нощувките в тъй наречените "агритуризмо" хотели/къщи за гости/ферми, всъщност у нас са познати като "селски туризъм" (мисля).
Само че в Италия често те са по-скъпи от стандартен градски хотел 2-3*. Някои дори са доста луксозни и още по-скъпи. Този тип настаняване си има всичките съвременни удобства, някъде дори и басейн. Обзавеждането на стаите за нощувки в повечето от тях не е строго хотелско, а по-скоро като в уютен дом - по-просторни стаи, някъде има и комфортен кът за сядане, подробности от рода на дантелени пердета, огледала, цветя, картини, широка баня, често и с вана и т.н. Но този приятен домашен уют, както казах, се заплаща.
А как ще познаете дали една къща, която практикува агритуризъм, е просто хотел или е ферма, приемаща гости за преспиване? По това, че ако е ферма, в заглавието й по всяка вероятност ще има думата "подере" /ферма/. Ето адрес на една "подере" в Тоскана, само примерно, за ориентир:
http://www.agriturismoristella.it/web/
Значи, под "ферма" не разбирайте непременно селски имот, в който се отглеждат крави, гъски, свинчета, чушки и домати. В тези ферми те може да са странична дейност, касаеща изхранването. Основната им дейност са лозята, маслините, житните култури или нещо друго, за чието отглеждане се изисква голямо пространство.
Също характерно е, че такова настаняване се практикува встрани от магистралите. Из Тоскана тези къщи са сред полето или по хълмовете, обикновено в близост до второстепенен път, но понякога са и на 2-3 километра от него, като до къщата се стига по самостоятелен път сред шпалир от кипариси. Предполагам, тези пътчета са частни, понеже тръгват от отбивка от междуселищният път и завършват точно пред къщата, а наоколо е поле или лозя. Кой да ги стопанисва, освен собственикът на имота?
При този вид настаняване се предлага от нощувка със закуска до пълен пансион като храната се приготвя намясто и се използват много местни продукти, които се отглеждат в същата ферма или някоя друга в близост. Винаги е възможно, ако човек поиска, да участва лично в приготвянето на храната в кухнята.
За хора, които желаят да се докоснат отблизо с местните нрави и традиции, да разберат как се готвят някои местни ястия, да тренират езика, или просто им е любопитно, този вид туризъм е точно за тях. Атмосферата, в която човек попада, дава възможност за тишина, спокойствие, въобще релакс и, ако целите точно това, си заслужава.
Някои от тези ферми предлагат за консумация и вино, собствено производство. Continue reading →
Известен удар по амбициите на “Куинс Парк” за следващия сезон 2013/14 ще бъде фактът, че през почти цялото време “паяците” ще трябва да играят извън Глазгоу. “Хемпдън Парк” ще бъде преобразуван и използван за Игрите на Британската общност и Организационният комитет вече е изплатил обезщетение на “Куинс Парк” за ползването на съоражението. В момента като част от тези промени се завършва строежът на новите офиси на клуба на “Малкия Хемпдън”. В месеците, в които отборът няма да може да използва своя стадион, ще играе мачовете си на 20 км. източно от Глазгоу, в Еъдри, като ще дели ст. “Екселсиор” с втородивизионния местен клуб “Еърдри Юнайтед”. Като част от обезщетението, се включва осигуряването на безплатни рейсове за феновете на “Куинс” до Еърдри. Очаква се клубът да напусне дома си през този ноември и да се завърне отново на “Хемпдън” към октомври 2014г.
—
На снимката: финална фаза от завършването на новите офиси на “Куинс Парк” на “Малкия Хемпдън”, via Queen’s Park FC Official Facebook Page
Реваншът на “Куинс Парк” срещу “Питърхед” приключи безуспешно за “паяците” с нова загуба, този път с 1-3 на “Балмур”. Така след “Арброут” (2010), “Албиън Роувърс” (2011) и “Странрар” (2012), сега “Питърхед” се яви като поредният препъни камък пред устрема на “Куинс”, а към тази поредица може да се добави и загубата при изпадането от Втора дивизия през 2009г., също в плейофен сблъсък, от третодивизионния тогава тим на “Стенхаусмюър”. Малката интрига, която беше се запазила след първата среща се изпари още в първите 10-на минути на двубоя, когато димакините поведоха с два бързи гола, които вдигнаха общия резултат до непосилното 0-3. С това мачът на практика беше приключил. Все пак паднаха още две попадения, по едно за домакините и за гостите, за да се стигне да крайния общ резултат от двата плейофа 1-4. За “паяците” се разписа Лоурънс Шанкланд, ставайки водещ голмайстор, с 15 гола за сезона. Мениджърът на “Куинс Парк” отново направи някои изненадващи промени в състава, пускайки като титуляр преотстъпения доскоро в “Карлюк” Иън Уат и изваждайки Лонгуърт, Кийнън и Макпарланд. Всичките опити на “паяците” обаче да преодолеят лошия късмет в плейофите се оказаха неуспешни и техния сезон завърши без шанс за промоция. Победителят от този двубой “Питърхед” ще играе на финала срещу “Ийст Файф”, който пък отстрани драматично “Берик” с 2-1 в продълженията. Двата финални мача са на 15 и 19 май.
Добрите новини за “Куинс Парк” все пак са, че една значителна част от досегашните титуляри вече преподписаха и за другия сезон, сред тях влизат Андерсън, Куин, Бърнс, Кийнън, Спитал. В следващите седмици ще проследим и останалите, които ще водят “Куинс” по терените на Трета дивизия.
Доста хора се чудом чудят как така изведнъж толкова се запалих по бягането. Истината е, че
изобщо не е изведнъж. Истината е, че всичко започна през 2010 - когато Зори започна да бяга,
а аз се замислих за собственото си трагично физическо състояние. Ето
какви мисли са се мотали
из главата ми голяма някъде към края на 2010:
Времето си минава и с всяка изминала година физическото ми състояние, което никога не е било на кой знае какво ниво (да не кажа - винаги е било зле, винаги съм бил с наднормено тегло), не става по-добро, а напротив. Остаряването е естествен и неизбежен, необратим процес, но от мен зависи как ще протече. Дали на 60 ще съм жизнено и енергично старче, или мрънкащо и оплакващо се ревматично деденце -зависи от мен и от това как поддържам енергията си. Енергията трябва да се трупа днес, ако искаш да я имаш утре.
Естествено първите ми опити бяха издържани в най-добрите традиции на жанра епична
древногръцка трагедия с хор и елементи на хорър. Почти си съсипах коленете. То така става -
на единия ден си кюфте, на другия вече си бягащо кюфте. Ама не. Тъй че седнах си на трътката
и преосмислих цялостната концепция за спортна кариера. Като за начало - налагаше се да се
отърва от онзи другия, излишния човек, който носех по онова време на гърба си по двадесет и
четири часа в денонощие. Точно така - цял човек, от по-дребните. Примерно 45-50 килограмов
средностатистически виетнамец. Обикновено хората започват да тичат в парка, за да отслабнат.
Е аз пък започнах да отслабвам, за да мога да тичам в парка. Което май ме прави малко
обратен, не? Все едно, това е отговора на Често Задавания Въпрос дали бягам, за да отслабвам
- не. Отслабвам, за да бягам. Две години по-късно все още не съм се отървал напълно от
сиамския си близнак, но съм го "редуцирал" до степен, която ми позволява да бягам всеки ден
по половин час. Остават ми още около десетина килограма за отписване.
Мога обаче да ви споделя, че преди две години съм бил абсолютно прав относно бягането и
енергията, с която то ви зарежда. Може вече да съм старче на четиридесет години, обаче съм
енергично старче. Доста от връстниците ми вече са истински старчета. Че дори и някои
по-млади от мен.
Друг Често Задаван Въпрос е - а защо бягам всеки ден? Защото ми харесва. Защото зад гърба
си имам хиляди дни, през всеки един от които съм си "спестил" 20-30 минути от бягане, и сега
имам огромни спестявания за "харчене". Надявам се да съм здрав и да ми стигне времето, за да
се справя, но кой от нас знае колко още му остава, или какво ще му се случи утре? За това
бягам всеки ден.
Всъщност ако трябва да обобщя с няколко думи, за да не ви отегчавам, ето моя отговор на
вашия въпрос "Защо бягаш (всеки ден)?":
Защото мога.
Защото не знам дали утре ще мога.
Минава ли ви през ума колко хора по Света всъщност не могат да бягат? А биха искали да
могат. Биха искали да не са си спестявали ежедневно по двадесет минути точно от бягане. Ако
само някой ги беше предупредил навреме...
Ами ето, предупреждавам ви.
П.П.: Ако не съм ви убедил, че бягането прави хората по-енергични и жизнени, елате на 19
май край езерото в Панчарево и се убедете сами. Ще се
срещнете с най-жизнените хора, които сте виждали през живота си. И лично с мен, естествено,
световно неизвестният отслабващ на дълги разстояния ;)
Спорна дузпа в 94-та минута даде предимство на “Питърхед” пред “Куинс Парк” в първия полуфинален плейоф в Трета дивизия. Двата отбора изиграха мача доста предпазливо, без много остри голови ситуации пред двамата вратари. “Куинс” владееха играта и имаха няколко възможности да затруднят защитата на гостите, но ударите на Андерсън, Лонгуърт и Макпарланд минаха покрай вратата. От своя страна “Питърхед също опита, но безрезултатно, да затрудни Нийл Пари чрез Макалистър и Роджърс, който дори уцели напречната греда. Трябва да се отбележи добрата игра в защита на “паяците”, които обезвредиха напълно голмайстора Рори Макалистър и през втората част той беше заменен. Мачът отиваше към закономерно нулево равенство, когато съдията Маккендрик се превърна в главно действащо лице. В добавеното време той даде несъществуващо нарушение в полза на “Питърхед” на 20-на метра от наказателното поле. След центрирането защитник на “Куинс” се опита да изчисти, но връхлетелия отзад нападател на гостите се сблъска в него, а съдията даде дузпа. Протестите на домакините не бяха уважени и Роджърс отбеляза от бялата точка за 0-1 в 94-та минута. Така пред “Куинс Парк” сега стои много тежката, но не непосилна задача да победят “Питърхед” в събота на “Балмур”. Добрата форма на “Куинс” при гостуванията може да им бъде от полза в този случай, като веднъж през сезона те вече победиха същия съперник на собствения му терен с 2-0. Статистика обаче не е на страната на глазгоуския тим. В историята на плейофите в последните години няма отбор, който да е загубил първото си домакинство и след това да е продължил. Сега фаворит за финала е “Питърхед”, а за “Куинс Парк” остава надеждата, че изненадата не е невъзможна.
В другия плейоф “Берик Рейнджърс” завърши наравно 1-1 с “Ийст Файф” като домакин. Първо гостите от Метил поведоха в края на първото полувреме с гол на Мюър, а “Рейнджърс” изравниха чрез Лавъри в 72-та минута. Така всичко в този сблъсък ще се реши в реванша.
Макар, че надпреварата в Трета дивизия още не е приключила, вече бяха оповестени носителите на клубните награди на “Куинс Парк” и на “Асоциацията на привържениците на Куинс Парк” за сезон 2012-13 година. За играч на годината беше обявен Дейвид Андерсън, който е плеймейкър и основен двигател в полузащита за “паяците” в последните няколко години. Добрата новина за всички е, че той вече подписа нов договор с “Куинс Парк” и за следващия сезон, заедно с Майкъл Кийнън и Тони Куин. Играч на годината, избран от Комитета, пък стана контузеният в момента защитник и капитан на “райетата” Рики Литъл. Освен това Андерсън и Литъл бяха включени и в престижния Отбор на годината в Трета дивизия, определен от Шотландската асоциация на професионалните футболисти.
Извън номинациите този път остана Джейми Лонгуърт, взел през миналия сезон цели три отличия. Ето и всички категории и победители от наградите:
Играч на годината (на Асоциацията на привържениците): Дейвид Андерсън
Играч на годината (на Комитета): Рики Литъл
Играч на годината (на “Клуба за пътувания”): Нийл Пари
Млад играч на годината: Анди Робъртсън
Гол на годината: Лоурънс Шанкланд (срещу “Партик Тисъл”)
—
Снимка и информация: Официална Фейсбук-страница на “Куинс Парк” и Форум Spiderstalk.com
Кашлям лошо. Болестта е упорита и лекарят ми предписа нови лекарства. Лошо е втори антибиотик, но алтернативата да развия по-лошо дихателно усложнение е реална. Ще пия чай на Димитър Пашкулев и освен с него и антибиотика ще се лекувам и по “бабешки”. Имам болничен за тази седмица. Добре, че не съм на работа и зле, че съм с лоша кашлица.
“Куинс Парк” излезе за последния си мач от редовния сезон срещу гостуващия “Питърхед” със съвсем пробен състав. От групата липсваха основни фигури от титулярния състав, които бяха заменени с юношите на клуба. Всичко това беше с цел да се запазят основните играчи за предстоящите сблъсъци срещу същия съперник в полуфиналните плейофи в дивизията. От състава на “Питърхед” пък отсъстваше голмайсторът на отбора Рори Макалистър, но те бяха със значително по-малко промени, в сравнение с “паяците”. При тези обстоятелства младият състав на “Куинс” се представи достойно, направи един добър мач, въпреки че накрая гостите взеха трите точки с класическа победа от 3-0. В това съперничество обаче тепърва предстои пълната развръзка. На 8-ми и 11-ти май “Куинс Парк” и “Питърхед” ще определят кой от тях е по-достоен да играе на финала за влизане във Втора дивизия. “Питърхед” са в изключително силна серия от победи напоследък, но историята показва, че това не е най-силният аргумент, когато се стигне до мачове на преки елиминации. Самият отбор на “Куинс Парк” ще участва в 4-ти пореден плейоф, като загуби в предишните три, макар да влизаше в чудесна форма преди това. Сега всичко предстои да се реши в следващите дни и “Куинс” ще се опитат да пробият най-накрая лошия късмет, който ги съпътстваше в последните 3 сезона. В другия полуфинал пък един срещу друг застават “Ийст Файф”, предпоследен в горната дивизия, и “Берик Рейнджърс”, който успя да удържи 4-то място пред “Елгин” само заради по-добрата си голова разлика.