Category Archives: спорт

За спорта, НСБ, една „подпорна стена“ и защо поне веднъж не се прави законно

от Боян Юруков
лиценз CC BY-SA
Стената от над два метра построена набързо без разрешение

Преди бях писал доста за ситуацията в спортен комплекс Диана в Дианабад, София. Повод за това беше един конкретен парцел със стара къща, която беше бутната, за да се направи автомивка. Тогавашния спортен министър Кралев директно заяви, че искал да си мие колите на министерството там, а районния кмет Георгиев ходотайстваше из протестиращите живущи из района да не правим проблеми, защото „много хубаво щяло да стане“. В действителност целта беше да дадат автомивката на Сталийски – приятелят на Борисов, за да обслужва заведнието му построено отново в същия комплекс, което е на метри от въпросната автомива. Тогава той държеше за жълти стотинки и големия открит басейн.

С протести и разкрития какво се случва строежът беше спрян. Тогава беше установено също, че са построили подпорна стена, която е незаконна, тъй като е над 120 см. и няма изрично позволение. За това видяхме писмо от строителен надзор, но без последствия. Бяха излели и много бетон въпреки наличието само на едно скрито от Фандъкова разрешение за поставяне. На нито един от многобройките сигнали след това, че все още има опасна незаконна стена не беше отговорено. Така си стоеше почти пет години.

Стари снимки на строежа на автомивката на Кралев и Сталийски през 2021-ва

Преди няколко седмици това се промени. Хора с джипове и охрана започнаха да оглеждат обекта и решихме, че пак се готви подобна схема. Започнаха да разчистват мястото. Подадох отново сигнал за незаконната стена и въпроси до общината и министерството какво става.

Междувременно открих конкурс на страницата на Национални спорни бази за точно това място – щели да правят игрища за падел. Такива вече има няколко от другата страна на комплекса – близо до общинските имоти, които ГЕРБ-НН иска да преотстъпва на за още жилищни сгради. В случая пак е добре, че това, което се планира е свързано със спорта. Проблем, разбира се, е че оставяйки настрана кой държи и какво прави с практически неизползваните други игрища отсреща на комплектса, за тях също няма разрешение за строеж превид цялата инфраструктура, стълбове и стени, които са изградени. Осветлението и пиянските компании създават проблеми на всички живеещи наоколо и за това също има сигнали, включително до НСБ. Сегашните кортове, впрочем, са на мястото да игрището, където Борисов риташе футбол и заради който НСО бяха официално забранили полета на дронове. Но поне темата сега пак е спорт.

Впрочем, наемът ще е вероятно 900 лв. на месец за 750 кв.м. площ, което е абсурдно малко. За аналогична сума се дава малкия гараж/сервиз поместен в трафопоста непосредствено до обсъжданото място. Говорят за инсвестиция от 150000 лв., но за такава не може да става дума при условие, че няма разрешение за строеж, т.е. няма какво да се облагородява на мястото. Всичко, което ще бъде изградено с – или по-вероятно без нужните разрешения за поставяне – задължително трябва да се премахне след края на договора и най-вече след максималния 5 годишен срок на разрешението за поставяне. Точката с инвестициите често се използва за оправдаване на отдаване на държавни имоти почти даром на частни интереси, особено предвид, че често тези инвестиции са практически безотчетни, невъзможни за доказване и/или по надути фактури за бързо амортизируеми бараки или други елементи. Не е нужно да гледаме по-далеч от ресторанта на Сталийски, където минаха с подобно обяснение. Но поне става дума за спорт в случая според заявките им та нека оставим това настрана.

„Ремонта“ на стената поръчан от районния кмет въпреки, че е незаконна

Трябва обаче да е законно. Проблемът с незаконната стена остава. На сигнал до райния кмет той отговаря, че наистина стената е над 120 см. и наистина е изградена покрай разрешение за поставяне. Т.е. липсва друго разрешение и е незаконна. В същия отговор обаче пуска предписание да се обезопаси като се довърши и излее още бетон. Като причина посочва стърчащата арматура, за която сигнализираме години наред. Сега обаче ефективно задължава НСБ да лее още бетон. Няма отговор на искането да бъде отменено предписанието като незаконосъобразно. От ДНСК отговориха, че всичко това е изцяло в отговорностите на районния кмет и общината като цяло.

Този отговор и предписание обаче са изготвени и пристигат следобеда на 12-ти декември. По обяд на същия ден НСБ отварят оферите за отдаване под наем на мястото. Още не се знае кой е спечелил. НСБ отговориха, че ще стане ясно до края на годината. Сутринта на същия ден на мястото вече се слага арматура и се готви за леене на бетон. Поредицата от събития и действия на НСБ, районната администрация и работниците с неизвестен поръчител най-малкото създава впечатление, че вече всичко е решено и платено отдавна, а каквото е нужно се узаконява и скрива в последствие.

Подготовка за запечатване на почвения слой и леене на плоча от НСБ, което отричат. Снимка преди час.

В последната седмица пък поготвиха цялото място за бетониране и запечатване на почвата. Отново без каквото и да е разрешение. Нито изнесоха горния почвен слой, нито има табела за строеж, нито обезопасяване на площадката. Леенето на бетон надхвърля дори опита на районния кмет да узакони подпорната стена. Бързат докато строителен надзор не гледа.

Междувременно звъннах на НСБ представяйки се за заинтересован от конкурса. Попитах дали има проблеми с мястото, дали има разрешение за поставяне като искат да правят игрище, дали наистина стената е незаконна. Казаха, че нямат нищо и не знаят за стената, но като мине конкурса отговорност на наемателя ще е да вади и узаконява каквото е нужно, а явно и да понася разходите и щетите от сегашното състояние. Този отговор е повече от странен предвид, че НСБ като собственик е единственият, който може да изважда разрешения за това място. Именно на тяхно име е и от тяхно име е строежът на ресторанта, където Котараците и Борисов си правиха редовни срещи. Впрочем, ако се чудите защо на картата долу имотът е отбелязан като частен, това е защото НСБ не са вписали никакъв акт за собственост в имотния регистър, както и за много други спортни обекти. Така по косвени сведения Кадастърът я определя като частна.

Известна собственост на имотите в и около спортен комплекс Диана

Днес директорът на НСБ Пламен Манолов ми отговори на част от въпросите. Настоява, че сигналите и търденията ми до сега са били тенденциозни – особено това, че спорния комплекс бил само за спорт, но се е вслушал в тях и ще прави спортна площадка. Не отговаря за установената за незаконна стена, а само, че всичко ще бъде със съответните разрешителни. Ще разберем за кой е предопределена в следващите седмици. В същото време няма обществена поръчка и не е ясно кой всъщност инкогнито лее бетон на даданото място, няма разрешение за това и работниците попитани на място смутено не отговарят. Всъщност, за разлика от други държавни фирми НСБ са една от малкото, които няма никакви обществени поръчки. Празни са съответните секции на сайта им, решенията са трудни за намиране, изчезват или се изменят на страницата им.

Прекрасно е, че комплексът ще се използва повече за спорт. Както бях писал преди време – по-голямата част от територията е за други дейности включително автосервиз в бивш трафопост, складове и магазини, ресторант и кафе, платен паркинг, който не издава касови бележки и почти сигурно не отчита оборот и прочие. Защо обаче трябва да се прави незаконно всичко това? Защо не се узаконят нещата и не стане всичко на светло вместо да се укриват документи и изпълнители? Всичко напомня как преди години членове на борда на НСБ ми звъняха с молба да съм спрял със статиите по темата и да се ровя в темата със Сталийски и Борисов. Сега поне получавам официални отговори от тях. Дано отговорят и за прожекторите тормозещи живеещите около съществуващите площадки за падел, а районната община – защо години не отговаря на сигнали докато някому не е угодно това.

Генерално обоновяване на състава на „паяците“ за сезон 2018/19

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Юношата на „Селтик“ Джордан Харт ще брани вратата на „Куинс Парк“ през този сезон.

Само няколко дни преди първия си мач от новия сезон 2018/19 „Куинс Парк“ обявиха по-голяма част от новите си попълнения. Макар играчите да са договорени по-отрано чак сега беше възможно оповестявенето на имената им, след като регистрацията им е завършена успешно.

След изпадането от Лига 1 през миналия сезон мениджърът Ангъс Макфърсън разпусна в лятната пауза почти 2/3 от миналогодишния състав. Сред напусналите са и носилите дълго време „черно-бялото“ райе Шон Бърнс и Конър Маквей. Преподписалите са основно по-младите момчета, които направиха своя дебют с черно-бялата фланелка. Освободените играчи са 14!, а новопривечените 10. До последно се търсеше и вратар, който да замести напусналия Уайт. В крайна сметка от „Еър Юнайтед“ дойде много добро попълнение в лицето на юношата на Селтик Джордан Харт.

Това текучество поставя много въпросителни относно конкурентността на „Куинс Парк“ през новия сезон в Лига 2. Повече от новите са играчи от клубове от Шотландската младша асоциация (не младежка!). Макфърсън е доказал в предните сезони, че има добри скаути в тези дивизии и значителна част от футболистите минали през „Куинс Парк“ след това си намират професионални отбори в Лигата. Съвсем пресният пример е защитникът Рос Милън, който вчера премина от „Куинс Парк“ в елитния „Килмарнък“ и дори вече взе участие в първия мач на новия си клуб срещу „Сейнт Мирън“.

Ранния старт на сезона с Купата на лигата както и липсата на повече контролни мачове обаче могат да доведат до тежък старт на „Куинс Парк“ в Лига 2, преди още новите попълнения да са се сработили. Първият тест за новия тим на Макфърсън е във вторник 17 юли, когато гостуват на „Дъмбартън“ (Лига 1) в първия си мач от Бетфред къп.

Ето промените през лятната пауза:

Напуснали:
Майкъл Уайт, Адам Къминс, Кевин Грийн, Шон Бърнс, Конър Маквей, Антон Брейди, Люк Донъли, Дейвид Галт, Томас Ор, Майкъл Бейли, Рос Милън, Крис Дъф, Джеймс Макленън, Доминик Дохърти.

Новопривлечени:
Джордан Харт, Доминик Макларън, Джейми Маккърнън, Дийн Киндлан, Къртис Робъртс, Смарт Осадолор, Джош Питърс, Адам Мартин, Даниел Киндлан, Брендън Шарп.

Преподписали:
Скот Гибсън, Джери Маклохлън, Люис Магий, Даниел Нимо, Киаран Съмърс, Камерън Фой, Алистър Милър, Калвин Макгрори, Юън Макфърсън, Били Мортимър.

Ново ръководство и криза около статута на ст. „Хемпдън“

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Покрая края на сезона в Лига 1 беше извършена регулярната промяна в ръководството на „Куинс Парк“. Досегашният двукратен президент д-р Алан Хътчисън отстъпи позицията си на Джералд Кроули, който до момента беше член на Комитета. Той е роден на 3 юли 1962 г., и има записани 110 мача като титуляр с екипа на „паяците“, в които е отбелязал и 19 гола, в периода 1980–83 година. Заедно с това настъпи и раместване в Комитета. Напуснаха Рос Кейвън и Ричард Синклер, заменени от Дейвид Хънтър (играл 1982-84), Андрю Макгленън и Греъм Шилдс.

Новият президент ще има тежката задача в следващите месеци да води преговорите за статута на „Хемпдън Парк“. В последните месеци ръководството на ШФА се опитва да притисне клуба да им продаде своя стадион, за който в последните 20 години Асоциацията плаща наем. Част от този натиск е кандидатурата на ръгби стадиона „Мърифилд“, който също предлага да приеме мачовете на националния отбор, за сметка на традиционния му дом от 112 години насам – „Хемпдън“. В тези спекулации бъдещето на „Куинс Парк“ и на стадиона, построен със собствени средства на клуба през 1903 г., остава неясно. Решение по казуса се очаква евентуално в края на август/септември.

Клубни награди 2018

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

На 28 април в „Милениум“ ложата на „Хемпдън“ се състоя церемонията по връчването на годишните награди за най-добър играч през сезона за „Куинс Парк“. Преди обявяването на победителите обаче Скот Гибсън получи от президента Алан Хъчисън плакет за достигането на квота от 100 мача с екипа на „паяците“ в кариерата си, като той е също така и един от юношите на клуба. Във връчването на наградите участие взе и мениджърът Макфърсън.

Люис Макгий получи за 2-ра поредна година приз за най-добър млад играч, този път от Комитета. А Дейвид Галт и Адам Къминс взеха двете награди за играч на годината. Съвсем заслужено, тъй като и двамата дърпаха отбора нагоре през сезона, а Къминс стана и голмайстор с 10 гола в тази тежка кампания. Дошлият през зимата под наем от „Хартс“ Ейдън Кийна пък получи приз за най-красив гол на годината.

Награди на Комитета
Играч на годината: Дейвид Галт
Млад играч на годината: Люис Макгий

Награди на Асоциацията на привържениците
Играч на годината: Адам Къминс
Играч на годината на “Клуба за пътувания”: Дейвид Галт
Гол на сезона: Ейдън Кийна
Млад играч на годината: Майкъл Рут

„Куинс Парк“ се раздели с Лига 1 след загуба на „Хемпдън“

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

В реванша, изигран след 4 дни в Глазгоу, нещата се развиха по още по-злополучен начин за „Куинс Парк“. Те доминираха над „Стени“, отправиха доста удари към вратата на Смит, но така и не съумяха да материализират своето превъзходство. Точно обратното, гостите откриха първи в 17 минута с гол на Макгуигън. Едва в 41 минута Джерард Маклохлан възстанови равенството, след фаул, изпълнен от Рос Милън.

„Паяците“ продължиха да са по-активния тим и през втората част, без да успеят да оползотворят ситуациите, които създаваха. В 80 мин. Макфърсън извърши офанзивна смяна, вкарвайки Мортимър вместо Маквей, с цел да се опита да реши всичко в редовното време. За съжаление, само минута по-късно гостите вкараха втория си гол чрез Макгуигън и поставиха „Куинс“ в тежка ситуация. Всички усилия да се изравни резултатът до края останаха напразни и „Стенхаусмюър“ продължиха към финалния плейоф.

Въпреки, че „Куинс Парк“ се измъкна от капана на директното изпадане в последния момент на първенството, борбеният тим на Гъс Макфърсън напусна Лига 1. В двата плейаута срещу „Стенхаумюър“ отборът от Глазгоу допусна да бъде надхитрен и отпадна с минималното 2:3, след двугодишен престой на третото ниво.

„Куинс Парк“ – „Стенхаумюър“ 1–2
0:1 Макгуигън – 17′, 1:1 Маклохлан – 46′, 1:2 Макгуигън – 81‘

„Куинс Парк“: 1. Уайт, 2. Милън (76‘), 3. Бърнс, 4. Фодърингам, 5. Маклохлан, 6. Гибсън, 7. Лийч, 18. Маквей (80‘), 9. Кийна, 10. Донъли, 11. Гълан (62′).
Рез.: 12. Ор, 14. Дохърти (76‘), 15. Нимо, 16. Галт (62‘), 17. Мортимър (80′), 20. Макфърсън.

„Стенхаумюър“: 1. Смит, 2. Мийкън, 3. М. Дънлоп, 4. Р. Дънлоп, 5. Доналдсън, 6. Фери, 7. Макгуигън (90‘+1), 8. Патън, 9. Кук, 10. Скот (90‘+5), 11. Фърнс (62‘).
Рез.: 12. Марш, 14. Мъри (62‘), 15. Холеран, 16. Далас (90‘+1), 17. Макмин, 18. Лонгуърт (90‘+5), 19. Патерсън.

Ст. „Хемпдън Парк“, Глазгоу, 948 зр.

Добър турнирен резултат за Макфърсън в първия полуфинален плейоф

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Роби Лийч изравни резултата на „Охълвю“. Сн. queensparkfc.co.uk

В първия сблъсък от полуфиналните плейофи „Куинс“ гостуваха на „Стенхаумюър“ на „Охълвю“ и успяха да стигнат до заслужено реми. Интересен факт беше, че почти половината от настоящия състав на домакините беше попълнен от „бивши“ играчи на „Куинс“, оставили добра следа в близката история на глазгоуския клуб.

Макар гостите да започнаха мача по-активно, „Стени“ поведе в резултата в 27 мин. Попадението отбеляза Мартин Скот. Резултатът се запази непроменен до почивката. Още в първите минути на второто полувреме обаче Роби Лийч изравни за 1:1. Срещата продължи равностойно.

В 79 минута „Куинс“ претърпяха сериозен удар. Един от най-стабилните им изпълнители и голмайстор през сезона Адам Къминс получи директен червен картон и остави отбора с 10 човека в последните 13 мин. Домакините не можаха да оползотворят численото си превъзходство и логично мачът приключи нерешен 1:1.

„Стенхаусмюър“ – „Куинс Парк“ 1–1
1:0 Скот – 27′, 1:1 Лийч – 46′

„Стенхаумюър“: 1. Смит, 2. Мийкън, 3. М. Дънлоп, 4. Р. Дънлоп, 5. Доналдсън, 6. Фери, 7. Макгуигън (64‘), 8. Пейтън (88‘), 9. Макменамин, 10. Скот (78‘), 11. Фърнс.
Рез.: 12. Марш, 14. Кук (64‘), 15. Холеран, 16. Далас (78‘), 17. Макмин, 18. Лонгуърт (88‘).

„Куинс Парк“: 1. Уайт, 2. Милън, 3. Бърнс, 4. Фодърингам, 5. Къминс (чк –79‘), 6. Гибсън, 7. Лийч, 8. Брейди (83‘), 9. Кийна, 10. Донъли (80‘), 11. Галт (45′).
Рез.: 12. Ор, 14. Дохърти, 15. Маклохлан (80‘), 16. Рът, 17. Мортимър (45′), 18. Маквей (83′), 19. Макфърсън.

Ст. „Охълвю Парк“, Стенхаусмюър, 657 зр.

Лига 1: април 2018

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Отново 1 победа, допълнена с 1 равенство през април бяха прибавени в актива на „Куинс Парк“. Битката за избягване на директното изпадане между тях и „Албиън Роувърс“ беше сведена до последния кръг на сезона в Лига 1. „Куинс“ имаха по-лоша голова разлика и изоставаха 2 точки преди края. Развръзката дойде на 28 април в 36 кръг. Тогава „Роувърс“ гостуваха на борещия се за промоция „Еър“ и загубиха с 2:0, което означаваше, че само победа на „паяците“ срещу „Арброут“ на „Хемпдън“ може да ги изведе на 9-то място. С пределна мотивация „Куинс“ постигнаха хубава чиста домакинска победа с 3:0, с голове на Роби Лийч и Люк Донъли (2). Това даде още един шанс на борбените „паяци“ да останат в дивизията в плейаут с 4-я от Лига 2 „Стенхаусмюър“.

Купа на Глазгоу 2018 – Обзор

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

glasgowcup

Тазгодишното издание на надпреварата за Купата на Глазгоу завърши по традиция в края на месец април. Отново участие взеха само 4 клуба. Този път обаче имаше нетрадиционен победител в сравнение с последните 4 години, в които „Селтик“ U17 печелеше купата. За първи път от 2013 г. насам „Рейнджърс“ победиха на финала, като още от 12 минута играха с човек повече, заради червен картон на играч на „Селтик“, Юношите на „Куинс“ останаха пак на 3-то място в груповата фаза.

За разликата от миналата година обаче сега тимът на „Куинс Парк“ U17 направи по-успешно участие, при което могат да се отбележат равенствата на „Малкия Хемпдън“ – 2:2 срещу „Селтик“ на 8 ноември 2017, последвано от 1:1 с „Рейнджърс“ на 24 януари 2018 г. Последни завършиха „Партик Тисъл“, които този път записаха сензационна победа с 2:1 като гост над „Рейнджърс“.

Купа на Глазгоу – Крайно класиране, 2017/18 г.

Отбор М П Р З ВГ ПГ ГР Точки
1. Селтик 6 4 1 1 22 12 +10 13
2. Рейнджърс 6 3 1 2 19 11 +8 10
3. Куинс Парк 6 2 2 2 9 16 -7 8
4. Партик Тисъл 6 1 0 5 8 19 -11 3

Финал, 30.04.2018

„Рейнджърс“ – „Селтик“  3:0

ст. „Фърхил“, Глазгоу, 1.500 зр.

Нови попълнения и напуснали за сезон 2017/18

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Няколко дни преди старта на сезон 2017/18 с турнира за Купата на Лигата „Куинс Парк“ обяви официално играчите, които преподписват за новата кампания, както и няколко от новите попълнения. В следващите дни се очаква да бъдат официализирани и картотеките на още няколко от очакваните играчи, които да допълнят групата на първия тим на Ангъс Макфърсън.

Ето кои са потвърдените имена до момента:

Преподписали: Уили Мюър, Шон Бърнс, Рос Милън, Скот Гибсън, Адам Къминс, Брайън Уортън, Дейвид Галт, Антон Брейди, Конър Маквей, Били Мортимър, Юън Макфърсън.

Нови:  Кевин Грийн („Роб Рой“), Кристофър Дъф („Роб Рой“), Люк Уилън („Роб Рой“), Дейвид Грийн („Килбърни Лейдсайд“).

Напуснали: Райън Макгийвър („Брихин Сити“), Лиъм Браун („Мадъруел“), Джйеми Маккърнън („Албиън Роувърс“), Гавин Митчъл.

150 години „Куинс Парк“ – 150 години от историята на футбола

от Куинс Парк България
лиценз CC BY-SA

Днес се навършват 150 години от основаването на „Куинс Парк“ – най-старият шотландски футболен клуб. Той носи живата история не само на шотландския, но и на световния футбол, определяйки и насочвайки неговото развитие през годините. Тридневното официално честване в Глазгоу започна още в петък и достига своята кулминация днес, като се провеждат редица събития на различни нива – спортни, социални, културни.

„Куинс Парк“ е създаден на 9 юли 1867 година, когато тринадесет човека се събират в Еглинтън Теръс на Виктория Роуд в Глазгоу с цел да създадат футболен клуб за взаимно развлечение и забавление. Официалният първи протокол гласи: „Тази вечер в осем и половина група джентълмени се срещнаха на Еглинтън Теръс, Глазгоу с цел формирането на „футболен клуб“[…] Първо. Клубът ще се нарича Футболен клуб Куинс Парк…“

През всичките тези 150 години от своето съществуване „Куинс Парк“ неотменно следва основният принцип, върху който са положени основите му – Ludere causa ludendi („Да играеш заради играта“). Дори и днес когато комерсализацията във футбола доминира в цялата игра, шотландският клуб успява с цената на множество жертви да запази своята автентичност и идентичност. Неизменно подкрепян навсякъде от своите сърцати и верни фенове, привличайки също така и привърженици от всички континенти. Популярността му се разраства, макар да не получава медийното време и внимание, отделяно на мултимилионните елитни клубове. Значимостта на „Куинс Парк“ се потвърждава и чрез множеството официални приветствия от различните национални и международни институции по случай този уникален клубен празник.

Честита 150-та годишнина на всички в и около „Куинс Парк“!
C’mon the Spiders!