Category Archives: закони и право

Противодействие на чуждестранна намеса: ръководство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Операциите за чуждо злонамерено влияние не са нещо ново, но развитието на технологиите позволява да се провеждат операции, като участниците по-ефективно крият самоличността си. Да помогне на заинтересованите страни да повишат устойчивостта на изборния процес спрямо чуждестранни операции за злонамерено влияние, Агенцията за киберсигурност на САЩ CISA публикува материали като това ръководство, за да обясни тактиките за намеса и противодействието срещу тях.

Според офиса на директора на националното разузнаване Китай (КНР), Руската федерация и Ислямската република Иран продължават да бъдат основни източници на риск. Тези участници използват различни операции за злонамерено влияние с цел да изострят съществуващите социални разделения, да засилят поляризацията и да утвърждават наративи, които подкопават общественото доверие в сигурността на изборния процес и повишават партийното напрежение.

Не е по -различно положението и у нас.

Противодействие на чуждестранна намеса: доклади на Meta u TikTok

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Координирано неавтентично поведение (CIB) се определя като координирани усилия за манипулиране на обществените дебати – като координацията е на хора, които използват фалшиви акаунти, за да заблуждават другите относно това кои са и какво правят в социалните медии.

Мета публикува данни за т.нар. координирано неавтентично поведение (CIB) с произход Русия за пръв път преди около шест години. За по-цялостен поглед върху рисковете компанията публикува доклади за подобни заплахи като част от тримесечните си отчети. Докладът от м. май 2024 споделя тенденции и разследвания, за да информира общността за заплахи, които се появяват.

Център за прозрачност: https://transparency.fb.com/data/.

TikTok също публикува доклади за установени опити за намеса, последните месечни доклади могат да се видят тук.

ВС на САЩ: Могат ли държавни служители да трият коментари към свои публикации в социалните медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Върховният съд на Съединените щати постанови, че държавни служители могат да попречат на хората да коментират в профилите и на страниците на държавните служители в социалните медии, когато тези служители действат в частно или лично качество.

Джеймс Фрид е общински служител в Мичиган и публикува лична и официална информация в профила си, след това в страницата си, във Фейсбук . Кевин Линдке, потребител на Фейсбук, коментира публикуваното, след което Фрид изтрива коментарите на Линдке и го блокира. Линдке твърди, че Facebook на Фрид е публичен форум, защото той е държавен служител, и като изтрива неблагоприятни коментари и блокира хората, които са ги написали, Фрид нарушава свободата му на изразяване съгласно Първата поправка.

Фрид отговаря, че е действал в личното си качество, а не като държавен служител.

Върховният съд постановява, че държавен служител участва в държавна дейност само ако (1) притежава действителната власт да говори от името на държавата по конкретен въпрос и (2) има за цел да упражнява тази власт, когато говори в съответните публикации в социалните медии. Ако тези две условия не са изпълнени, тогава действията не могат да бъдат приписани на държавата и следователно не може да има нарушение на Първата поправка.

Върховният съд не разрешава конкретния случай, а отменя решението и го връща за по-нататъшно производство на по-ниска инстанция. В решението се признава правото на Фрид да трие коментари към статусите му като частно лице, но когато става дума за блокиране, съдът смята, че има риск – защото блокирането е по отношение на целия профил/страница, следователно и по отношение на статусите като официално лице – а това вече би представлявало нарушение на Първата поправка.

В становище per curiam съдиите гледат подобен случай, Garnier v O’Connor-Ratcliff, № 22-324, който включва двама членове на училищния съвет в Калифорния, които блокират родители в социалните медии. Съдът отменя решението, че членовете на училищния съвет са действали „в съответствие с държавния закон“ и връща делото „за по-нататъшно производство в съответствие с решението Lindke.

Opinion for Garnier v. O’Connor-Ratcliff.

Решението

EDMO за фалшивите разкази

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската обсерватория за цифрови медии EDMO периодично съобщава за фалшивите разкази в държавите от ЕС, вижте информацията – и по-конкретно ето някои от фалшивите разкази, които слушаме по време на предизборните участия:

  • ЕС ще участва с военни части в сухопътните операции в Украйна,
  • френски войски пристигат в Украйна,
  • резервистите и гражданите на ЕС са призовавани за изпращане на война,
  • офицери и войници от държави от ЕС вече са убити на територията на Украйна,
  • държавите от ЕС изпращат забранени оръжия на украинската армия и се готвят за мобилизация,
  • ЕС иска да задължи Румъния да приема мигранти, да им предоставя жилища и други съоръжения,
  • украинският президент Зеленски е купил имение, принадлежало на британското кралско семейство,
  • наводнение в Дубай е причинено от проекта “HAARP”, геоинженерство или кемтрейлс,
  • изображения, генерирани от AI, се използват, за да преувеличат мащаба на протестите срещу имиграцията в Ирландия, или да се атакуват политици в Гърция.

С поглед към кампанията у нас, да добавя и фалшивия разказ за евроатлантическата цензура, европейския Гьобелс и европейския Оруел, който досега беше разпространяван като журналистика , ето още от същото, а сега – вече като политика – в предизборните студиа.

Стрес тестове за готовността на платформите за избори съгласно Закона за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия съобщава, че работи с определени платформи, координатори на цифровите услуги и организации на гражданското общество, за да тества тяхната готовност срещу изборна манипулация и намеса във връзка с европейските избори. Стрес тестът включва поредица от фиктивни сценарии, базирани на предишни опити за изборна манипулация и намеса, както и кибернетично манипулиране на информация и хибридни заплахи, за да се тества готовността на платформите да се справят с манипулативното поведение, което може да възникне в навечерието на изборите, по-специално:

  • Манипулиране на информация чрез deep fake или чрез употреба на изкуствен интелект за манипулиране на аудио-визуално съдържание, 
  • Тормоз и заплахи онлайн, 
  • Умишлено разпространяване на невярна информация за изборния процес с цел заблуда на избирателите, 
  • Онлайн подбуждане към насилие въз основа на манипулирана информация,
  • Киберактивност, която се използва за манипулиране на информация. 

Въз основа на сценария участниците: 

  • тестват ефективността на мерките, процедурите и структурите, които платформите имат за изборите за Европейски парламент при различни сценарии; 
  • откриват пропуски в светлината на насоките относно DSA , издадени от Комисията, и идентифицират как се прилагат разпоредбите; 
  • обсъждат укрепване на сътрудничеството между участващите заинтересовани страни. 

Европейският съюз разполага със силен и безпрецедентен инструмент за смекчаване на рисковете при много големите онлайн платформи (VLOP) и търсачките (VLOSE) с оглед на предстоящите европейски избори. Успехът на Закона за цифровите услуги зависи от редица заинтересовани страни, включително VLOP и VLOSE, координаторите на цифровите услуги – националните регулатори – и организации на гражданското общество. Всички заинтересовани страни трябва активно да си сътрудничат и да са наясно с ролите си съгласно DSA.   

Решението на ЦИК за билборда на ППДБ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Централна Избирателна Комисия на 27 май 2024 е приела следното решение:


РЕШЕНИЕ
№ 3371-НС
София, 27 май 2024 г.

ОТНОСНО: жалба от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс

В Централната избирателна комисия е постъпила жалба с вх. № ЕПНС-09-728/27.05.2024 г. от Ц. П. – упълномощен представител на КП „ГЕРБ-СДС“ за нарушение на чл. 183 ал. 4 от Изборния кодекс.

В жалбата се твърди, че в гр. София на бул. „България“ и в гр. Пловдив на ул. „Сава Муткуров“ са поставени агитационни материали, в които КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ използват лика на председателя на ПП ГЕРБ и представляващ коалиция „ГЕРБ-СДС“ Бойко Борисов без негово знание и съгласие, уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави – деяние, представляващо нарушение на правилата на предизборната кампания.

Към жалбата е приложен снимков материал, от който е видно, че на билбордове е поставен материал с номера в бюлетините в изборите за членове на Европейския парламент и за народни представители на КП „ПП-ДБ“ – № 14 и в долната част с текст „Купуването и продаването на гласове е престъпление“. На същия материал е изписан въпрос „Какъв искате да бъде Вашият премиер“ и са поставени снимки на Николай Денков Денков – кандидат за народен представител от КП „ПП-ДБ“, Бойко Борисов – кандидат за народен представител от КП „ГЕРБ-СДС“ и Делян Пеевски – кандидат за народен представител от ПП „ДПС“ в изборите на 9 юни 2024 г.

Използването на лицата на други кандидати, предложени от други партии и коалиции за същия вид избор в един и същ агитационен материал – билборд, представлява призив за гласуване в подкрепа на кандидата на партията или коалицията от чието име се разпространява агитационния материал, съответно за неподкрепа  за другите кандидати. Освен, че с описаното използване на агитационни материали се накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 480, ал. 2 във връзка с чл. 183, ал. 4 ИК, е налице и призив за неподкрепа на кандидат по смисъла на §1 т.17 ИК.

Централната избирателна комисия приема, че изложеното в жалбата съдържа достатъчно данни за  извършено нарушение на чл. 183, ал. 4 ИК, според която се забранява използването на агитационни материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на други кандидати.

Предвид изложеното, на основание чл. 57, ал. 1, т. 23 във връзка с чл. 183, ал. 2 и ал. 4 и чл. 480, ал. 2 и чл. 186 ал.2 от Изборния кодекс Централната избирателна комисия

Р Е Ш И:

УСТАНОВЯВА нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК, във вр. с § 1 т.17 ИК, извършено от Николай Денков Денков, ЕГН …, кандидат за народен представител на КП „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в изборите за народни представители на 9 юни 2024 г.

ВЪЗЛАГА на областните управители на области с административни центрове гр. София и гр. Пловдив незабавно да премахнат съответните материали на териториите на двете области. 

ОПРАВОМОЩАВА председателят на ЦИК да състави акт за установеното нарушение на Николай Денков Денков, ЕГН …, адрес: …

Председател: Камелия Нейкова

Секретар: Севинч Солакова

Снимки –  на героите от билборда в Политико  и на билборда, който вероятно е свален.   Мотивите на ЦИК  –  уронващо престижа и в нарушение на добрите нрави –  не са много убедителни. Разпоредбата изисква материалите да накърняват добрите нрави, честта и доброто име,  как точно е осъществено това според ЦИК?

update. ППДБ обжалва решението на ЦИК, нека съдът се произнесе къде в картината има или няма добри нрави. 

Mедийни пакети за участие в изборите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

АССГ отмени част от решение № 3225–ЕП/НС/07.05.2024 г. на ЦИК

Дата на публикуване 17 май 2024

Административен съд София-град отмени решение № 3225–ЕП/НС/07.05.2024 г. на Централната избирателна комисия, в частта по точка 1 /изречение първо/, в която е разписано, че държавата предоставя средства за медийни пакети за участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България и за народни представители на партиите и коалициите, които нямат право на държавна субсидия по Закона за политическите партии, общо за двата вида избори в размер на 40 000 лв. с ДДС. Когато партия или коалиция е регистрирана само в изборите за народни представители, медиен пакет в посочения размер се предоставя, ако партията или коалицията е регистрирала кандидатски листи във всички изборни райони.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от датата на обявяването му.

Служба за изкуствен интелект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Информация от Комисията:

Европейската комисия разкри Служба за изкуствен интелект, която има за цел да даде възможност за бъдещото разработване, внедряване и използване на AI по начин, който насърчава обществените и икономическите ползи и иновациите, и ограничава рисковете от неговото използване. 

Службата ще играе ключова роля в прилагането на Законодателния акт за изкуствения интелект– първия в света всеобхватен закон в тази област, който влиза в сила в края на юли 2024 г. – особено по отношение на моделите на AI с общо предназначение. Тя ще работи също за насърчаване на научните изследвания и иновациите и за позициониране на ЕС като лидер в международните дискусии.

Службата за AI ще координира изготвянето на кодекси за поведение, ще провежда изпитания и оценки на AI-модели, както и ще налага санкции при необходимост. Службата се състои от звена за регулиране, безопасност, високи постижения и за иновации и в нея ще работят 140 служители. Първото й заседание се очаква да се проведе до края на юни 2024 г.

През януари 2024 г. Комисията стартира пакет от мерки  в подкрепа на европейските стартиращи предприятия и МСП при разработването на надежден AI. Като част от тези мерки беше прието решение на Комисията за създаване на Служба за AI.

Cъобщението за медиите.

Рекламата на хазартни игри онлайн – забранена, но за кои услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Забраната на рекламата на хазарт влезе в сила. Голяма тема с елементи на енигма е мотивацията на народните представители и на президента, който не наложи вето. За забраната като удар срещу големите телевизии говорят експерти, които имат повече информация.

Обсъжда се въпросът как ще се прилага този ЗИД на Закона за хазарта, по-специално за кои услуги онлайн важи забраната на рекламата на хазартни игри.

Законът за хазарта (ЗХ) съдържа дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри“    (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства  информация, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри […]

При наличието на това общо определение, в две разпоредби ЗХ определя изрично къде е забранено да се публикува реклама (чл.10 ал. 1 ЗХ) и къде има изключение от забраната и, следователно, се допуска реклама (чл.10 ал.2 ЗХ).

Ако се интересуваме по-специално от рекламата на хазарт в интернет,  важна е забраната на рекламата на хазартни игри  „в радио -и телевизионни програми“ и  „в електронни медии, включително и интернет страници“:

Радио- и телевизионните програми могат да се разпространяват в различни среди, включително онлайн.  Рекламата на хазарт   е забранена във всички среди, следователно е забранена и в програмите, които се разпространяват онлайн.  Изключение се прави за рекламата на Държавния спортен тотализатор.

Електронни медии е понятие, което няма легална дефиниция в българското право. Най-близо до това понятие е дефиницията за целите на Изборния кодекс на „медии, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи“ (§1 т.15 ИК):   „медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като: аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;  бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.“ Прави впечатление, че в Изборния кодекс няма понятие „електронни страници“, което е използвано без дефиниция  в ЗХ.

Не е ясно какво е наложило налагането на забрани кумулативно в чл.10 ЗХ за „радио- и телевизионни програми“ и „електронни медии“, при положение че програмите изцяло се съдържат в електронните медии.  Но заедно с програмите (линейни услуги) понятието „електронни медии“  включва и нелинейни услуги (видео по заявка, подкасти), следователно там рекламата е също забранена.

Включва ли понятието „електронни медии“ по смисъла на Закона за хазарта  социалните мрежи и услугите на платформите за аудио – и видеосподеляне?  В  Изборния кодекс е изрично уточнено, че „Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.“ В Закона за хазарта, за разлика от Изборния кодекс,  социалните мрежи и услугите на платформи не са споменати изрично   нито при хипотезите, в които рекламата е забранена, нито при хипотезите, в които реклама се допуска.

В социалните мрежи има медийно съдържание, но не цялото съдържание в една социална мрежа е медийно.  Забраната за реклама на хазарт е логично да  се отнася  до медийното  съдържание в социалните мрежи и услугите на платформи – но дали само до него – или и до цялото потребителско съдържание? Не е ясно. Ако се позовем директно на дефиницията за  реклама на хазартни игри  (§1, т.23 ЗХ) – „разпространявана във всякаква форма, с всякакви средства– тогава какъв изобщо е смисълът от изчерпателното изброяване в чл.10, ал.1, то по-скоро създава проблеми.

Подобна е неяснотата по отношение правомощията на СЕМ за рекламата на хазарт. В чл.10 ал.8 ЗХ е записано, че „Съветът за електронни медии осъществява надзор на рекламното съдържание в медийното пространство“. ЗХ не изяснява какво е „медия“ и „електронна медия“по смисъла на закона, а „медийно пространство“ си е публицистика.

Законът за радиото и телевизията определя СЕМ като    „независим специализиран орган, който регулира медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове в случаите и по реда, предвидени в този закон.“ Не повече.

ЗХ вменява на СЕМ правомощия извън медийните услуги и извън видеосъдържанието в услугите на платформи за видеосподеляне по Закона за радиото и телевизията. СЕМ досега няма правомощия по отношение на печатни медии. СЕМ няма компетентност  и по отношение на платформите за аудиосподеляне. СЕМ досега има компетентност по отношение на видеосъдържанието, а не на цялото съдържание, в платформите за видеосподеляне, социалните мрежи и някои  сайтове – и то при определени условия.

Това противоречие между ЗРТ и ЗХ може да се избегне, разбира се, например като и устройственият закон на СЕМ предвиди надзор допълнително върху аудиоуслугите и публикациите в пресата, сайтовете, социалните мрежи и платформите за видеосподеляне (безусловно за цялото съдържание, а не както сега при определени условия и само за видео). Дали и доколко СЕМ има капацитет да прилага подобни разпоредби е отделен въпрос. Но пък някой трябва да прилага и Европейския акт за свободата на медиите.

Добре е, че е предприето ограничение на забраната на хазарта, но една редакция на ЗХ изглежда необходима.

СЕМ: Програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на БНР спазват индивидуалните си лицензии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БТА информира за резултатите от проверката на СЕМ за спазване на условията в индивидуалната лицензия за доставяне на радиоуслуга на програмите “Хоризонт” и “Христо Ботев” на Българското национално радио. Периодът на наблюдение е от 25 март до 7 април.

Програма Хоризонт

Проверката на „Хоризонт“ е осъществена в периода от 25 март до 7 април. Съгласно лицензионните условия новините в програмата трябва да бъдат не по-малко от 11 процента от дневното програмно време и не по-малко от осем процента от дневното програмно време трябва да са за новини с регионална тематика. „Резултатите от двете седмици показват, че новините се движат между 11 и 13 процента на ден, а регионалните новини – между 14 и 28 процента на ден. Изводът е, че „Хоризонт“ изпълнява лицензионното условие за обем новини и регионални новини през целия наблюдаван период“, посочват от дирекция „Мониторинг и анализи“ в СЕМ.

Актуалните предавания в „Хоризонт“ по лицензия трябва да бъдат не по-малко от 35 процента от седмичното програмно време, като не по-малко от четири процента трябва да е за актуални предавания с регионална тематика. Наблюдението е установило, че програмата има по 44 процента актуални предавания всяка седмица, като регионалната тематика варира между 11,6% и 11,8% в двете наблюдавани седмици. Мониторингът отчита още, че в програмата има образователни предавания, а програмата изпълнява условията на лицензията относно предавания с културна, научна, религиозна и други тематики. Детски и младежки предавания в „Хоризонт“ трябва да бъдат не по-малко от един процент от седмичното програмно време, а резултатите показват, че програмата изпълнява и това условие.

Предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и рискови групи, трябва да бъдат поне един процент от месечното програмно време. „За двете седмици се отчита 1,3 процента изпълнение, като на основата на двуседмичния резултат може да се направи обосновано предположение, че програма „Хоризонт“ спазва условието за обем предавания, подпомагащи интеграцията на групи в неравностойно положение и на рискови групи.

Програма Христо Ботев

Мониторингът на „Христо Ботев“ обхваща същия период – от 25 март до 7 април. Новините в програмата трябва да са не по-малко от пет процента от дневното програмно време, а новините с регионална тематика – не по-малко от осем процента. На дневна база процентите се движат между 5,07 и 7,43 процента новини, а за регионалните новини – между 16,22 и 36,46 процента.

Актуалните предавания в „Христо Ботев“ следва да са поне 20 процента от седмичното програмно време, не по-малко от 20 процента трябва да бъдат и актуалните предавания с регионална тематика. За двете седмици на наблюдение резултатите показват наличие на такива предавания в приблизително 23 на сто от програмното време, гласи докладът.

Според издадената лицензия образователните предавания трябва да са минимум 15 процента от седмичното програмно време, като програмата изпълнява и това условие. Лицензията се спазва още по отношение на културните, научни, религиозни и други предавания, както и за детските и младежки предавания.

Соня Момчилова отново за неправителствените организации

БТА съобщава, че при приемането на доклада Соня Момчилова отново е говорила по тема, която очевидно я занимава: неправителствените организации. Тя говори за неправителствените организации при участията си в медиите, на официални срещи (напр. с председателя на EBU), а сега – и по повод лицензиите на БНР.

Слушаме тезата във вариации, например при Асен Генов Момчилова казваЖурналисти, които работят за неправителствени организации и печелят хонорари, които в пъти надвишават възнагражденията им в обществените медии – от моя гледна точка е твърде спорно доколко е морално да работят и да бъдат гласове и лица. Ще настоявам журналисти, които работят в неправителствени организации, да не работят в медиите.” В БНТ при Георги Любенов: “стремежът на обществени прослойки и неправителствени организации да наложат мнението си и да определят дневния ред на медиите не е журналистика. Това се нарича ПР, нарича се пропаганда”.

Сега според БТА Соня Момчилова е посочила, че има “лични впечатления от профила на събеседниците в културните и публицистични формати на програма Христо Ботев и те са представители на неправителствени организации основно”. „БНР е обществена медия и следва да проследява нагласите в обществото. Бих искала да чувам за повече проблеми както на представители на културната общност, така и други гледни точки на представители на журналистическата гилдия. И се надявам да се посъживи в това отношение програмата“, коментира Момчилова. “Може би на един по-следващ етап, когато ще е по-малко натоварен мониторинговият отдел, това е интересно да бъде проследено”, допълни тя.

Според Галина Георгиева “опасението на част от съветниците в Съвета за електронни медии е, че ефирът на Българското национално радио става повод това да бъде част от докладите на неправителствени организации и то да бъде финансирано допълнително. Това са притесненията, за които стана дума и на срещата с директора на Европейския съюз за радио и телевизия, на вътрешни наши срещи, а и, смятам, сега“, каза Георгиева. Тя обаче допълнила, че “това кой да бъде канен в ефира, е в полето на редакционната независимост. Не следва ние да бъдем този наблюдател и този регулатор въобще, който да посочи кой може и кой – не”.

Членуването в законни неправителствени организации не може да бъде ограничавано, нито за активните членове на гражданското общество – да произтичат негативни последици и ограничения от участието им в неправителствени организации. Що се отнася до финансирането, не става ясно нещо неправомерно ли има предвид част от съветниците, за да се повдига темата отново и отново.