Министерството на войната на САЩ въвежда нова политика за медиите, включително като се ограничава пряката комуникация на военния персонал с репортерите. Тази година министерството вече заплаши да използва тестове с полиграф, за да спре изтичането на информация.

Cпоред WP новата политика включва, освен другото:

1. Задължителен ангажимент за подписване на споразумение (“pledge”)
   Журналистите, които искат достъп до Пентагона, трябва да подпишат формален документ, в който се задължават да не събират или притежават неоторизирана информация — дори и ако тя не е класифицирана.
2. Предварително разрешение за публикуване
   Дори некласифицирани материали, които не са предварително одобрени за публично разгласяване от упълномощен служител, не могат да бъдат публикувани.
3. Ограничения на придвижване и достъп в сградата
   • Журналистите вече не могат да се движат свободно в коридорите на защитени части на Пентагона.
   • Достъп до определени офиси и срещи е само с разрешение и/или съпровод от служители.
4. Отнемане на акредитация
   Ако журналистът откаже да подпише условията на споразумението или нарушава новите правила, акредитацията може да му бъде отнета или да му бъде отказан достъп до Пентагона.
5. Обхватът на „неоторизираната информация” се разширява и включва и некласифицирани материали, които не са изрично разрешени за публично разпространение. Това означава, че много повече видове информация се обхващат от ограниченията, отколкото само строго класифицирани тайни.
6. Общи основания за отказ – “security threat”
   Администрацията си запазва широки правомощия да определи дали даден журналист представлява “заплаха за сигурността” (security threat), и на тази достъпът може да бъде отнет.

Новата политика означава:

• Предварителна цензура (prior restraint) – информация, които не е преминала през одобрение, не може да бъде разпространена.
• Ограничаване на свободата на журналистите да търсят, събират и публикуват информация
• Насърчаване на проправителствен разказ и контролирана гледна точка – журналистите публикуват само това, което държавата разреши, което води до едностранчиви публикации.
• Самоцензура – журналистите и редакциите не включват теми, които могат евентуално да бъдат окачествени като „неоторизирани“, дори ако са законни, под страх от отнемане на акредитацията.

Федерален съдия в Тампа отхвърли делото за клевета на президента Доналд Тръмп на стойност 15 млрд. долара срещу New York Times, заявявайки, че подаденият иск от 85 страници е решително неправилен и недопустим съгласно правилата, уреждащи гражданските производства във федералния съд.

Стивън Д. Меридей, назначен от президента Джордж Х.У. Буш, разкритикува президента и адвокатите му за делото: Виден американски гражданин (може би най-видният американски гражданин) твърди, че е клеветен от виден американски издател на вестници (може би най-видния американски издател на вестници) на осемдесет и пет страници, но всеки адвокат трябва да знае, че искът не е “подиум за страстна реч на политически митинг или функционален еквивалент на ъгъла на говорителите на Хайд парк”.

Искът за обезщетение от 15 милиарда долара може да бъде ревизиран и отново подаден в 28-дневен срок и обем под 40 страници.

Отнемането на лицензии е сериозна санкция на сериозни основания, предвидени в закон.

Американските медии обръщат внимание на заплахите, които идват от председателя на FCC и лично от президента Тръмп, и проверяват доколко те имат основание. Reliable Sources на CNN обобщава, че заканите на президента са обикновено в отговор на въпроси, които той не харесва.

Нека да е ясно, че FCC не е отказвала подновяване на лиценза от десетилетия. “Отнемането на лицензия отнема толкова време, че FCC дори не се опитва”, казват адвокати. “Единствените изключения са поради тежки несъответствия в документите до FCC и никога – за съдържанието на програмата. Нито един голям телевизионен оператор не е губил лицензия от 80-те години на миналия век , а отнемането тогава беше за подкупи. Законът за комуникациите дава на лицензополучателите широка защита.

Но има друга възможност FCC да влияе – когато постъпи предложение за сливане или придобиване и FCC трябва да се произнесе. Nexstar готви сделка с Tegna. Nexstar e компанията, която притежава 32 местни станции, разпространяващи програмата на АВС. От 2003 г. тази телевизия излъчва предаването “Jimmy Kimmel Live!” – и спирането на предаването е цената, която Nexstar плаща за благоволението на регулатора.

Медиите отбелязват специално позицията на Тед Круз, сенатор (R-Texas), в подкаста му: Мисля, че е невероятно опасно за правителството да каже: Ще решим каква реч ни харесва и какво не, и ще заплашим да ви свалим, ако не ни харесва това, което казвате – Не, не, не, не! Това е точно като в Goodfellas – един мафиот влиза в бар, оглежда се и казва: Господи, хубав бар имаш! Ще бъде жалко, ако нещо се случи с него.

Има ли FCC властта да регулира речта

Eдин по един независимите гласове си отиват от американския ефир. След Колбер е свален от екрана и Джими Кимъл. WP обяснява ясно причините:

Nexstar търси одобрение от FCC (американския регулатор за медии и комуникации под влияние и с председател, назначен от президента Доналд Тръмп) за придобиване на Tegna, друга медийна компания. Сделката за 6,2 млрд. долара ще превърне Nexstar-Tegna в безпрецедентна мегакомпания – конгломерат с 265 телевизии в 44 щата, чийто обхват ще нарасне до 80% от американските домакинства. Но има проблем: дългогодишният праг за концентрациите – една компания не може да достигне до повече от 39% от домакинствата в САЩ. Засега. Така че Nexstar се нуждае не просто от одобрението на FCC; компанията се нуждае от FCC, за да промени това правило – или сделката е невъзможна.

За щастие на Nexstar, председателят на FCC Брендън Кар дава сигнал, че е отворен за прекратяване на “изкуствените граници”. Но, оказва се, има условия. Nexstar притежава станции на ABC на повече от 30 пазара, а в АВС има критични гласове. В подкаста на консервативния коментатор Бени Джонсън председателят Кар казва, че политическото шоу на Кимъл е част от “съгласувано усилие да се излъже американския народ” и че FCC може да действа по два начина: по лесния начин , ако медията намери начини да промени поведението си и да предприеме действия към Кимъл, или ще има допълнителна работа за FCC напред”. Nexstar избира лесния начин и сваля шоуто на Кимъл от ефир. Намира се претекст, който дори няма смисъл да се споменава.

Кар публично одобрява решението на компанията да направи “правилното нещо”. “Местните телевизии имат задължението да обслужват обществения интерес”, пише Кар в платформата Х.

Sinclair Broadcasting Group, която също лобира пред FCC за дерегулация и за вдигане на 39-процентната горна граница – хвали Кар. Това е картината: големите играят с регулатора и са склонни да плащат цената за дерегулиране и по-нататъшни концентрации. Американците губят двойно: заради правителствения контрол върху новините и заради по-малкото независими гласове поради непрекъснатите концентрации.

Когато “Късна нощ със Стивън Колбърт” е свалена от Paramount, Тръмп пише: “Наистина е хубаво да го видя да си ходи”, “и се надявам, че съм изиграл основна роля за това!” – и една седмица по-късно FCC на Кар одобри сливането Paramount-Skydance.

Сега реакцията на Тръмп е: “Страхотна новина за Америка!”, последвана от още имена на независими водещи, които трябва да бъдат свалени. Няма завоалиране или прикриване, натискът е открит и пряк.

Публикацията на WP завършва с извода, че милиардерите ускоряват усилията си за консолидиране на контрола върху медиите и президентът е нетърпелив да им помогне да го направят, при условие че отстранят критиците му. Ако не го направят, той заплашва да използва лостовете на правителството – особено спрямо оставащите независими – за да ги накаже финансово, а настоява и регулаторът да отнема лицензии.

Гилдията на сценаристите (WGA) подкрепя Джими Кимъл:

Правото да изразяваме мнението си и да не сме съгласни е в основата на това, което означава да си свободен народ. Ако свободата на словото се отнасяше само за идеи, които харесваме, нямаше да е нужно да си правим труда да я запишем в Конституцията. Това, което е записано – колкото и болезнено да е понякога – е освобождаващото споразумение да не сме съгласни.

Срам за онези в правителството, които забравят тази основополагаща истина.

Що се отнася до нашите работодатели, думите ни ви направиха богати. Заглушаването ни прави беден целия свят.

От ACLU, организация за граждански свободи, заявяват:

“Джими Кимъл е най-новата цел на противоконституционния план на администрацията на Тръмп да заглуши критиците си и да контролира това, което американският народ гледа и чете.

Това е отвъд маккартизма. Длъжностни лица на Тръмп многократно злоупотребяват с властта си, за да спрат идеи, които не харесват, да решават кой може да говори, да пише и дори да се шегува. Действията на администрацията на Тръмп, съчетани с капитулацията на ABC, представляват сериозна заплаха за нашите свободи, основани на Първата поправка.”

NYT по темата

След убийството на Чарли Кърк, десен политически активист, предприеманите мерки извеждат отново на преден план въпроса за свободата на изразяване и нейните предели. Важно за разказа е, че правната рамка на свободата на изразяване в САЩ се основава на Първата поправка на американската конституция, според която Конгресът не може да приема закони, ограничаващи свободата на изразяване. Но предели има – и те са уточнени от съдебната практика в САЩ – не е защитено слово призоваването към насилие.

Водещите американски медии отбелязаха, че в подкаста на Кейти Милър главната прокурорка Пам Бонди изключи речта на омразата от защитеното слово. Едва по-късно – след реакциите на експертите и на медиите – тя уточни тезата си: “Речта на омразата, която преминава границата на заплахите за насилие, не е защитена от Първата поправка. Това е престъпление. Твърде дълго гледахме как радикалната левица нормализира заплахите, призовава за убийства и приветства политическото насилие. Тази ера приключи.” Бонди е права, че истинските заплахи и подбуждането не са защитени, но коментарите й при Милър не правят такова разграничение. В това интервю и в друго интервю Бонди изглежда невежа по отношение на конституционното право по начин, който би бил поразителен за всеки адвокат и е неприемлив за главен прокурор на САЩ.

Трябва да сме категорични за абсолютната неприемливост на политическото насилие, от каквато и посока да идва и по отношение на когото и да е насочено. Но когато става дума за говоренето, защитеното слово по американското право е в по-широки граници.

Адам Липтак от NYT e написал “Какво трябва да знаем за речта на омразата и Първата поправка” за Пам Бонди и всички, които се интересуват от защитено и незащитено слово. Освен Пам Бонди, той цитира и президента Тръмп, който казва АВС ми платиха 15 милиона долара за реч на омразата. Дали Първата поправка позволява да се наказва речта на омразата? Върховният съд на САЩ много ясно казва “не”. Могат ли съдилищата да забранят реч, която причинява страдание на слушателите? Върховният съд на САЩ отново казва “не”.

Отличителен ли е американският подход към езика на омразата? Да.* Но въпреки това в Съединените щати такава реч остава конституционно защитена. Все пак обаче Първата поправка не защитава подбуждането – при което се изисква вероятност от предстоящо насилие, вж решението Бранденбург срещу Охайо.

И накрая: Ако речта на омразата е защитена от Първата поправка, защо хората биват уволнявани за неща, които са казали за г-н Кърк? Отговорът на Липтак е, че когато става дума за частни предприятия, те са извън обхвата на Първата поправка, тя ограничава само правителствените дейности.

*Имам публикация за незащитеното слово по ЕКПЧ, ще я добавя в скоро време.

Президентът Доналд Тръмп и министърът на финансите Скот Бесент обявяват, че САЩ и Китай са се споразумели за сделка за продажбата на TikTok, избягвайки законовата забрана. Това води до ново отлагане на определения срок за прекратяване на достъпа до приложението на територията на САЩ от 17 септември за 17 декември.

През 2024 година Конгресът прие закон, подписан от президента Джо Байдън, изискващ собственикът на TikTok – ByteDance – да продаде приложението до 19 януари 2025, като депутати и от двете партии изразиха опасения относно потенциалния достъп на китайското правителство до данните на американците и влиянието върху съдържанието на приложението. Тръмп е подписал три последователни акта, за да попречи на влизането в сила на закона на Конгреса, въпреки че няма законовите правомощия да го направи. Той се опита да забрани TikTok по време на първия си мандат, но по време на втората си президентска кампания вече подкрепяше приложението с тезата, че то му помага да достигне до по-младите избиратели.

Има предположения, че Oracle, която работи с TikTok, за да хоства данните на американските потребители, може да се окаже част от сделката. Според WSJ американският бизнес “ще бъде контролиран от инвеститорски консорциум, включващ Oracle, Silver Lake и Andreessen Horowitz”.

WP обяснява защо TikTok е опасно приложение.

Президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета – по -точно делото е срещу компанията, журналисти и издателството Penguin Random House. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието и публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Ето аргументацията.

Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието. Досега Тръмп е съдил NYT два пъти, и двата пъти исковете му са отхвърлени:

• През 2021 г. г-н Тръмп заведе дело срещу вестника заради серия от статии, които разследват финансите му и данъчните му регистри. Искът е отхвърлен през 2023 г., а г-н Тръмп е осъден да плати съдебните разноски на “Таймс”.

• През 2020 г. щабът на Тръмп заведе дело за клевета заради есе “Истинският Тръмп: Русия Quid Pro Quo”. Искът е отхвърлен през 2021 г.

Издателят на NYT Sulzberger е говорил вчера на журналистическа среща: “Демокрацията е в отстъпление по целия свят. Хората на власт рушат основите на нормите и институциите, които са в основата на свободните общества. Основна цел е пресата, защото когато журналистите се въздържат от предоставяне на независима информация на обществеността, става много по-лесно за властимащите да действат безнаказано. Затова се използват гражданските съдилища, чрез които се оказва финансов натиск върху медиите.” Преди няколко месеца издателят предупреди за настъплението срещу свободата на изразяване.

През юли Тръмп заведе дело за 10 милиарда срещу The Wall Street Journal и Rupert Murdoch. Тръмп реагира веднага, след като изданието постави акцент върху добре документираната му връзка с Епстийн, като публикува статия за писмо на Тръмп по повод 50-ия рожден ден на Епстийн.

По-широката картина на войната срещу медиите (с факти докъм средата на лятото).

WP за делото

NYT за делото