Category Archives: закони и право

Съд на ЕС: данък реклама

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана  известно решението на Съда на ЕС по дело С-596/19P, Комисия/Унгария.

Cъс закон, влязъл в сила на 15 август 2014г., Унгария въвежда прогресивен данък върху приходите от разпространението на реклама на нейна територия. Основата на данъка е нетният оборот на разпространителите на реклама (печатни издания, аудиовизуални медии и лица, предлагащи рекламни площи), действащи в Унгария.

Комисията приема, че приетата от Унгария данъчна мярка, както поради прогресивното структуриране на ставките, така и поради възможността за приспадане на пренесените загуби, предвидени в нейните рамки, представлява държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар, и нарежда незабавното и действително възстановяване на изплатените помощи от получателите им.

С решение от 27юни 2019 г. Общият съд, сезиран от Унгария, отменя последното решение.

С две решения, обявени на 16 март 2021г., Съдът, заседаващ в голям състав, отхвърля жалбите, подадени от Комисията срещу сходни съдебни решения в Унгария, а също и в Полша по дело С-562/19Р.

Съдът констатира, че Комисията не установява, че характеристиките на мерките, въведени съответно от полския и унгарския законодател, са били замислени като явно дискриминационни с цел да се заобиколят изискванията, произтичащи от правото на Съюза в областта на държавните помощи. 

 

Първи стратегически план по Хоризонт Европа 2021-2024

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие първия стратегически план за „Хоризонт Европа“ – новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации в размер на 95.5 милиарда евро. 
„Стратегическият план е нов подход по програма „Хоризонт Европа“.   Tой е изготвен в резултат на широк процес на съвместно проектиране с участието на Европейския парламент, държавите членки, заинтересованите страни и европейските граждани.
Стратегическият план определя четири основни насоки за инвестициите в научни изследвания и иновации:

  •  постигане на стратегическа автономност чрез разработването на ключови цифрови, базови и нововъзникващи технологии, както и вериги за създаване на стойност;
  • възстановяване на биологичното разнообразие;
  • превръщането на Европа в първата цифрова, кръгова и неутрална по отношение на климата икономика;
  • създаване на по-устойчиво, приобщаващо и демократично европейско общество.

Съд на ЕС: транспониране на директиви

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решение на Съда на ЕС по дело C-64/20  UH/AntAireTalmhaíochtaBiaagusMara, ÉireagusAntArd-Aighne.

Това искане е отправено в производство между UH и министъра на земеделието, храните и мореплаването на Ирландия  по въпроса дали ирландското законодателство по отношение на етикета и опаковката на листовките за ветеринарномедицински продукти отговаря на изискванията, установени в Директива 2001/82. Директивата предвижда листовките да са на английски и ирландски, а регламентът, който ще замени директивата и ще влезе в сила през 2022, допуска те да са само на един език. Накратко, Ирландия се опитва да представи неизпълнението на директивата като ранно прилагане на регламента. Жалбоподателят в главното производство, ирландски гражданин,  не е съгласен с това тълкуване.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 288 от ДФЕС. Към Съда на ЕС са отправени два въпроса, свързани с ролята на националните съдилища, когато в националното право не е транспонирана определена част от директива:

Разполага ли националният съд с право на преценка дали да откаже да постанови дадена мярка, въпреки че е приел, че в националното право не е транспониран конкретен аспект от директива на Европейския съюз, и — ако разполага с такова право на преценка — какви фактори е подходящо да се вземат предвид при упражняването на това право на преценка и/или има ли право националният съд да вземе предвид същите фактори, които би взел предвид, ако разглеждаше нарушение на националното право?

Ще бъде ли нарушен принципът на директен ефект на правото на Съюза, ако по настоящото дело националният съд откаже да постанови поисканата мярка поради влизането в сила впоследствие на Регламент – въпреки че е приел, че в националното право не е транспонирано предвиденото в директивата изискване.

Съдът: задължението на държавите-членки при приемането на  директива е  да постигнат резултата, предвиден от тази директива, и  те са длъжни да предприемат подходящи действия.  Задължението обвързва  всички органи на държавите-членки –  включително, в рамките на тяхната юрисдикция, съдилищата.

Ирландският съд е постановил, че Директива 2001/82 не е транспонирана правилно, следователно той трябва да вземе всички подходящи мерки, независимо дали общи или конкретни, за да гарантира постигането на целения   резултат от тази директива.

До отмяната на Директива 2001/82 с   регламент (което се предвижда за 2022),  разпоредбите на директивата остават задължителни, освен ако Съдът определи, че са недействителни.

При тези обстоятелства член 288 от ДФЕС не позволява на национален съд да пренебрегне задължението, наложено на съответната държава-членка да транспонира директива с мотива, че такова транспониране  е непропорционално скъпо или тривиално в резултат на по-ранното влизане в сила на предназначения да замени тази директива  регламент.

FB се е договорил с News Corp Australia и Nine Entertainment

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според съобщение от 16 март 2021 Facebook е сключил сделки  с двете най-големи австралийски медийни компании – News Corp на Rupert Murdoch и Nine Entertainment Co –  след седмици напрегнати преговори.

 Предмет на сделката с News Corp е  използването на новинарски статии от  The Australian, The Daily Telegraph и Herald Sun и видеоклипове от Sky News Australia, а сделката на Nine е за  The Sydney Morning Herald and The Age. Новите сделки са в допълнение към сключените сделки със  Seven West Media и  Solstice Media, издател на The New Daily и собственик на Crikey Private Media.  Guardian Australia и ABC все още преговарят.

Твърди се, че  споразуменията дават на потребителите достъп до първокласно съдържание.

Seven , Nine , Guardian Australia и News Corp са подписали писма за намерения с Google.

Преговорите са свързани с приетото от Австралия законодателство, което установява задължителен кодекс за поведение, “за да подпомогне поддържането на устойчивостта на австралийския медиен сектор чрез справяне с дисбаланса при договарянето между цифровите платформи и австралийската новинарска индустрия”.

Програма на ЕС Цифрова Европа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новата програма на ЕС „Цифрова Европа“, която разполага със значителен бюджет, възлизащ на 7,588 млрд. евро, ще се изпълнява за периода 2021 – 2027 г., считано от 1 януари т.г. Програмата  е приета от Съвета на ЕС, а приемането ѝ от Европейския парламент предстои.

Програмата „Цифрова Европа“ ще финансира проекти в пет области, всяка от които има свой индикативен бюджет:

  • високопроизводителни изчислителни технологии: 2 226 914 000 евро
  • изкуствен интелект: 2 061 956 000 евро
  • киберсигурност и доверие: 1 649 566 000 евро
  • задълбочени цифрови умения: 577 347 000 евро
  • използване по най-добрия начин на цифровия капацитет и оперативна съвместимост: 1 072 217 000 евро

„Цифрова Европа“ ще допълва редица други програми в подкрепа на цифровата трансформация, например „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, както и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това съгласно новия регламент за Механизма за възстановяване и устойчивост националните планове за възстановяване и устойчивост трябва да разпределят най-малко 20% от разходите за цифровия преход.

Правният акт трябва да бъде приет от Европейския парламент на второ четене, преди да бъде публикуван в Официален вестник на ЕС. Регламентът ще влезе в сила в деня на публикуването му.

Онлайн удостоверяване на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френският регулатор за електронните медии (Conseil Supérieur de l’Audiovisuel, CSA) предупреждава уебсайтовете за възрастни, че трябва да инсталират система за проверка на възрастта или ще бъдат изправени пред законови санкции, включително закриване.

Предупреждението идва  след  приетия закон срещу домашното насилие, който включва разпоредби, задължаващи порнографските уебсайтове да осигурят на входа проверка на възрастта, без да се посочва  какви технически средства трябва да предприемат.

Притесненията относно   проверка чрез данни от  национален документ за самоличност, номер на кредитна карта или технология за разпознаване на лица, се съсредоточават главно върху рисковете за личната неприкосновеност.

Проверката на възрастта е задача, която трябва да се реши във всяка държава с оглед защитата на децата онлайн.

За вестниците на Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

По-важното за съдбата на вестниците на Пеевски според прессъобщението на Нова от 16 март 2021:  

Юнайтед Груп, чрез дъщерното си дружество Нет Инфо – водещата дигитална медийна и технологична компания, част от Нова Броудкастинг Груп – придобива 100% от дяловете на „Вестник Телеграф“ ЕООД. Сделката включва изданията „Телеграф“, „Монитор“, „Мач Телеграф“, „Политика“, „Europost“, притежаваните от дружеството сайтове, както и 50% от акциите във Великотърновското издание „Борба“.

„Притежаването на вестници е част от стремежа за пълен пакет от медийни услуги. Интересът към печатната медия има две основания – собственото оригинално съдържание, което произвежда и различната аудитория, до която достига. Това ще ни позволи да предложим ново и различно портфолио в близко бъдеще, както и 360-градусово преживяване за нашите рекламодатели. Опитът на Нет Инфо – една от най-големите онлайн платформи в България, ще помогне на вестниците да разширят присъствието си в дигитална среда.

До получаване на всички регулаторни одобрения извън страната, „Вестник Телеграф“ ЕООД ще продължи да се управлява самостоятелно с временен управител Пламен Вълков.

За Нет Инфо

Нет Инфо е българска дигитална медийна и технологична компания, част от НБГ, която достига до 80% от интернет потребителите в България, според данни на Гемиус за м. февруари 2021г. В портфолиото на компанията са някои от най-големите и посещавани сайтове – АБВ Поща, Nova.bg, Vesti.bg, Dariknews.bg, Sinoptik.bg, Edna.bg, Gong.bg, Pariteni.bg и др., както и платформите за разпространение на уникално видео съдържание Vbox7 и NovaPlay – изключителен достъп до телевизионни сериали, риалити формати и предавания. Нет Инфо предоставя висококачествено съдържание, иновативни дигитални продукти и възможност за мобилност за потребителите във всеки един момент от ежедневието им.

За НБГ

НБГ e една от най-големите мултиплатформени медийни и технологични компании в България, част от водещия телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа Юнайтед Груп. Първият премиум платен спортен пакет на пазара DIEMA EXTRA осигурява богато спортно съдържание в общо 3 канала: DIEMA SPORT, DIEMA SPORT2 и TRACE SPORT STARS, а абонаментната стрийминг платформа PLAY DIEMA XTRA гарантира неограничен достъп до каналите на живо и в HD качество.

Посегателство срещу колата на журналист в Дупница

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Вандали са счупили предното стъкло на колата на журналист от Дупница в нощта на петък срещу събота. Колата е била паркирана пред дома на журналистката от изданието DenNews Десислава Панайотова, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България. Това е второто посегателство срещу колата на Панайотова.

От АЕЖ настояват случаят да бъде разследван извън полицията и прокуратурата в Дупница. 

Причина за това настояването е работата на Панайотова по случая с изчезването на Янек Миланов от Дупница. Младият мъж изчезна през миналата година, след като последно е бил видян да се качва в автомобила на Васил Капланов, който някога е работил като охранител на обявените за международно издирване братя Галеви.

Свободна Европа: Второ посегателство над колата на журналист от Дупница

АЕЖ: Автомобилът на журналистка от Дупница е вандализиран. АЕЖ настоява случаят да се разследва от националната полиция или ГДБОП.

Индекс за медийна грамотност 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Фондация Институт Отворено общество – София публикува поредния доклад за състоянието на медийната грамотност в 35 държави от Европа, включително държавите от ЕС. Това издание на индекса се появява по време на двойна криза, когато пандемията от Ковид-19 се влошава допълнително от инфодемия – потопът от фалшиви новини и дезинформация сред прекалено много информация.

България заема 30 място в класацията от 35 държави с  29 точки –  влошаване в сравнение с предишни години (- 3 точки спрямо 2019 г., – 1 спрямо 2018 г., -2 точки спрямо 2017 г.). От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема трета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите.

Финландия (1 място), Дания (2 място), Естония (3 място), Швеция (4 място) и Ирландия (5 място) са начело в класацията за 2021 година на Индекса за медийна грамотност. Тези страни имат най-висок потенциал да устоят на негативните ефекти на фалшивите новини и дезинформация в Европа поради високите нива на качество на образованието, свобода на медиите и доверие между хората.

Пълен текст на доклада Индекс на медийната грамотност 2021. Двойна заплаха: Устойчивост на фалшиви новини по време на „инфодемията“ от Ковид-19

Предишни издания на Индекса за медийна грамотност на Институт Oтворено общество – София.

Като говорим за Росенец: ще си купя и летяща чиния

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Като говорим за Росенец, в този блог през 2008 г. съм отбелязала интервю на Ахмед Доган пред Дневен Труд от 29 октомври 2008,  точно след смъртта на Ахмед Емин, шеф на кабинета на Доган – или, както е наречен в интервюто, една мъжка секретарка.   Част от интервюто:

“Лятната ти яхтена история също премина границата на обществено допустимото поведение на един политик.

Не яхта – ако имам възможност, ще си купя и летяща чиния. Това е моят живот. Аз веднъж съм се родил, искам да живея живота си, както аз го разбирам.

Но хората не приемат това.

Това е техен проблем. И летяща чиния ще си купя, ако трябва, ама не мога!

Един политик не може така да говори.

Като съм политик, това означава ли, че нямам право на свой живот?”

Труд, 29 октомври 2009

Последният въпрос е получил ясен отговор в практиката на ЕСПЧ, но Росенец, знайни и незнайни летящи чинии са част от живота, който живеем, докато бихме желали да е така.

Все пак движение има:  от акцията на Христо Иванов през лятото на 2020 досега:

  • Общинският съвет  отмени свое решение от края на април 2020, с което статутът на пътя до брега беше променен от общински в частен;
  • прокуратурата обяви, че е открила редица нарушения и липси на разрешителни и проектни документи за кея и за постройки в имота;
  • Върховният административен съд остави в сила решението на долната инстанция, с което се постановява отказ да се спре предварителното изпълнение на заповед на началника на Служба “Геодезия, картография и кадастър” в Бургас за изменение на кадастралната карта и регистри. Според заповедта зоната на брега на Росенец, която досега е била записана като земеделска земя, следва да бъде обозначена като “крайбрежна плажна ивица” с трайно предназначение на територията като “защитена”.

Решението на ВАС означава, че плажът на Росенец трябва да бъде нанесен в кадастралните карти именно като плаж (“Плаж или ливада?” вж за делата Свободна Европа)