БТК става още по-голяма на тв и интернет пазара, защото ще купи софийските оператори “Нет 1” и “КомНет София”. Сделката е поредната на новия собственик на българския телеком United Group, който през последната година купи и “Нова броудкастинг груп” и вестниците на депутата от ДПС Делян Пеевски.
Финансови подробности не бяха съобщени, а чрез сделката БТК ще окрупни позициите си на пазара за фиксирани услуги, където е лидер като доставчик на интернет, както и третият най-голям в сегмента за телевизионни услуги (след “Булсатком” и “А1 България”). Сега с присъединените нови абонати на телевизия телекомът може да излезе и втори на пазара (поне според данните на КРС за 2019 г.).
За потребителите сделката ще доведе по-ограничен избор на тв доставчици в София. Естествено, ако КЗК я разреши.
Category Archives: закони и право
Полша: законопроект за свободата на изразяване в социалните мрежи
от Нели ОгняноваПод подобно заглавие може да се видят най-разнообразни законодателни мерки с най-разнообразни цели, но в случая става дума за реакция на едно правителство чрез законопроект срещу по-активна намеса на някои платформи в свободата на изразяване, конкретният повод – по-точно най-новият повод – са мерките на платформите срещу президента Тръмп в САЩ.
Пръв реагира самият президент Тръмп, като издаде правен акт (order), с който поиска “да се преразгледа финансирането с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово”. Министър-председатели се обединиха в защита на Тръмп, но сега Полша публикува законопроект, който може да се намери в интернет на полски език и на английски език тук .
Законът ще се прилага за компании които предоставят електронни услуги чрез “онлайн сайтове за социални мрежи”, които позволяват на потребителите да споделят всяко съдържание с други потребители или с широката общественост и които се използват от най-малко един милион регистрирани потребители в Полша, тоест ще засегне малък брой мрежи. Новите мерки са основни в две посоки: първо, създаване на орган за свободата на словото – пет лица, назначени за шест години от полския Сейм – и второ, подаване на жалби до този орган.
Оценката на EDRI, Европейската организация за цифрови права:
Проектът създава съмнителна дефиниция на „незаконно съдържание“, което включва – наред с други – дезинформация, съдържание, накърняващо личните права, и… „обществено благоприличие“. Обжалванията на потребителите от решенията на платформи ще се насочват към нов надзорен орган, наречен Съвет за свободата на словото. Проблемът е, че изискванията към неговите членове и техните изборни процедури създават сериозен риск, че Съветът ще стане политически зависим от правителството. Отделно от това, предложената защита в някои области е по-слаба от представените от Европейската комисия правила в Закона за цифровите услуги.
Случаят Кенаров: абсурдни и дистопични мотиви
от Нели ОгняноваОсъждаме отказа на софийската полиция да преразгледа произволния и насилствен арест на Димитър Кенаров и абсурдните и дистопични мотиви на властите, които са достойни за Джордж Оруел. Необходимо е ново независимо разследване, за да се установят фактите и да се гарантира, че властите не толерират подобно поведение спрямо журналисти, отразяващи демонстрации.
Pеакцията на Репортери без граници по повод мотивите, с които Софийската градска прокуратура (СГП) е отказала да образува разследване за ареста и побоя, който полицаи нанесоха над журналиста на свободна практика Димитър Кенаров, докато той отразяваше протестите срещу правителството и главния прокурор между 2 и 3 септември.
Не става дума за единичен случай, има и други задържани по подобен начин по време на протестите през есента.
Подробно:
САЩ: стандартите на новата президентска администрация за работа с журналисти
от Нели ОгняноваСлужител от администрацията на президента, отговаряща за работа с медиите (deputy White House press secretary, T.J. Ducklo), има връзка с репортерка от изданието Axios, отразяваща работата на президентството.
Репортерка от Politico се готви да огласи тази връзка, но преди това получава заплашително обаждане от въпросния служител г-н Дъкло. Има свидетели на разговора. По темата излизат две статии във Vanity Fair u People. Публикацията излиза и в Politico – в нея се казва, че изданието Axios позволява на репортерка да продължи да отразява Белия дом, докато се среща с член на администрацията.

Същевременно от Politico изразяват загриженост относно заплашителните реплики от Белия дом. „Нито един журналист в Politico – или каквато и да е друга публикация или мрежа – не бива да бъде подлаган на такива неоснователни лични нападки, докато върши работата си“, се казва в изявлението.
Още при встъпването си президентът Байдън каза, че няма да се поколебае да уволни служители, които са се държали неуважително. „Ако някога работите с мен и чуя, че се отнасяте с неуважение към друг колега, обещавам ви, че ще ви уволня незабавно“, предупреди г-н Байдън. „Няма ако, и или но. Всеки има право да бъде третиран с достойнство. Това липсва в голяма степен през последните четири години. “
Засега Дъкло не е уволнен, а само отстранен за една седмица без заплата. Случаят е широко отразен в медиите, които приветстваха заявения от президента висок стандарт за ново отношение с медиите и журналистите.
Update. Оставката на Дъкло е приета в събота, 13 февруари.
Хенри Дженкинс, Култура на участието: 15 години по-късно
от Нели ОгняноваБялата книга за културата на участието е публикувана от Фондация „МакАртур“ преди петнадесет години.
Този текст с автор Хенри Дженкинс и екип от Масачузетския технологичен институт предлага важни идеи за медийната грамотност предвид променящите се реалности в цифровото време.
Как е създадена Бялата книга за културата на участието и какво е било въздействието й: това е предмет на серия срещи с Дженкинс сега.
Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Plus Years Later) (Part One) Feb 1, 2021
Confronting the Challenges of A Participatory Culture (15 Years Later) (Part Two) Feb 3, 2021
Confronting the Challenges of a Participatory Culture (15 Years Later) (Part Three) Feb 9, 2021
Confronting the Challenges of a Participatory Culture 15 Years Later) (Part Four) Feb 11, 2021
Казусът Тръмп и деплатформизацията
от Нели ОгняноваПървите дни на втория импийчмънт на президента Тръмп. Заради ролята му в събитията в Капитолия от 6 януари т.г.
Америка наблюдава ефективността и бързината на реакциите на институциите и на платформите. Някои медии твърдят, че Тръмп повече се бои от загуба на внимание, отколкото от импийчмънт.
Институционалната реакция
Разглеждането на импийчмънта в Сената е едва в началото, едва сега докладчиците излагат свидетелствата как президентът Тръмп “прекарва месеци в култивиране не само на голямата лъжа, че изборите са фалшифицирани, но подклажда яростта на привърженици, които ясно дават да се разбере, че ще направят всичко – включително ще прибегнат до насилие – за да му помогнат да остане на власт”, пише New York Times. Макар производството да е бързо, то ще завърши около два месеца след реакцията на платформите – при това вероятността за импийчмънт не се оценява високо.
Реакцията на платформите
Платформите реагираха в рамките на първата седмица след 6 януари. Или поне някои, Twitter и Facebook. Twitter заявява, че забраната е постоянна, дори Тръмп да се кандидатира в кампанията 2024, YouTube удължава забраната за канала на Тръмп седмица по седмица, временно спира и канала на Джулиани, но няма информация какви са плановете занапред. Facebook изпрати случая за разглеждане в Надзорния си борд.
По приетата от Facebook процедура гражданите имат срок да изпратят мнения и становища до Надзорния борд. Днес председателката каза, че до този момент са получили над 1000 писма. В мрежите се разпространяват становищата на много известни авторитети в правото и комуникациите, като това писмо, публикувано в Politico (извадки):
Като учени и лидери, които отдавна изучават изборните закони, демократичната теория, Първото изменение на Конституцията на САЩ, американската политика и върховенството на закона, ние вярваме, че премахването на Доналд Тръмп от платформите на Facebook за неопределен период от време беше правилното решение.
Отстраняването на политически лидер от платформите трябва да бъде крайна мярка предвид защитата на политическото и свързаното с изборите слово. Но действията на Тръмп оправдават стъпката за неограничена деплатформизация.
Като частно лице, регулирано от законодателството на САЩ, Facebook има право да включва или изключва съдържание, както намери за добре, в съответствие със законодателството на САЩ. Като отговорен корпоративен субект, Facebook трябва да гарантира, че неговите форуми позволяват силни политически дебати.
Силната презумпция в полза на приобщаващата политическа реч може да бъде преодоляна само ако ако се докаже, че речта заплашва да подкопае, вместо да подкрепи, демократичното управление. Точно както правото на свобода на словото не оправдава фалшиви викове „Пожар!“ в претъпкан театър, политическата реч, която поражда сериозна и непосредствена опасност от подкопаване на демократичното управление, трябва да бъде заличавана.
Такава реч няма място в демократичния дискурс и Facebook има моралното задължение да не разпространява такава реч.
Всеки, който се съмнява в рисковете от такава реч, трябва само да погледне събитията от 6 януари 2021 г. в Капитолия на САЩ. Подобна реч доведе до смъртта на петима души и наранявания на много други, включително полицаи, охраняващи вицепрезидента на Съединените щати и членовете на Конгреса. Без социалните медии да разпространяват изявленията на Тръмп, изглежда изключително малко вероятно тези събития да се бяха случили.
Ричард Л. Хасен, професор по право и политически науки в UC Irvine; Джулия Азари, доцент по политически наук; Дейвид Кей, клиничен професор по право, UC Irvine; Джак Лернър, клиничен професор по право, UC Irvine; Janai Nelson, асоцииран директор, NAACP-LDF; Cailin O’Connor, доцент по логика и философия на науката, UC Irvine; Норм Орнщайн, почетен стипендиант, Американски корпоративен институт; Бертрал Рос, професор по право, UC Berkeley; Алекс Стамос, директор, Обсерватория в Станфорд; Джеймс Оуен Уетерал, професор по логика и философия на науката, UC Irvine
Дойдохме си на думата: “Пожар! в претъпкан театър”, съдията Холмс през 1919 година, точно преди сто години. От сто години е ясно, че няма защита за думи, създаващи ясна и непосредствена опасност.
Facebook твърди, че ще разглежда решенията на борда като задължителни.
Helle Thorning-Schmidt (председателка на Надзорния борд, бивш премиер на Дания) каза още нещо интересно: че прилагат общностните стандарти и международното право на правата на човека, но не местното право на държавата, в която са засегнатите лица.
Регламент относно зачитането на личния живот и защитата на личните данни в електронните съобщения и за отмяна на Директива 2002/58/ЕО: крачка напред
от Нели ОгняноваОт сайта на Съвета:
На 10 февруари 2021 държавите от ЕС се договориха за мандат за преговори с Европейския парламент за ревизията на правилата за защита на неприкосновеността на личния живот и поверителността при използването на електронни съобщителни услуги. Тези актуализирани правила за e -Privacy ще определят случаите, в които на доставчиците на услуги е разрешено да обработват електронни комуникационни данни или да имат достъп до данни, съхранявани на устройствата на крайните потребители.
Необходима е актуализация на съществуващата директива за e -Privacy от 2002 г., за да се отговори на новите технологични и пазарни разработки, като настоящото широко разпространено използване на Voice over IP, уеб базирани услуги за електронна поща и съобщения и появата на нови техники за проследяване на потребителите онлайн поведение. Проектът за регламент за електронната поверителност ще отмени съществуващата директива за е-privacy. Като lex specialis към общия регламент за защита на данните (GDPR), той ще конкретизира и допълва GDPR. Например, за разлика от GDPR, много разпоредби за електронна поверителност ще се прилагат както за физически, така и за юридически лица.
Днешното споразумение позволява на португалското председателство да започне преговори с Европейския парламент по окончателния текст.
Пътят до позицията на Съвета не беше лесен, но сега имаме мандат, който постига добър баланс между солидна защита на личния живот на хората и насърчаване на развитието на нови технологии и иновации.
Правилата ще се прилагат, когато крайните потребители са в ЕС. Това обхваща и случаите, когато обработката се извършва извън ЕС или доставчикът на услуги е установен или се намира извън ЕС.
Като основно правило електронните комуникационни данни ще бъдат поверителни. Всякаква намеса, включително прослушване, наблюдение и обработка на данни от лице, различно от крайния потребител, ще бъде забранена, освен когато това е разрешено от регламента за поверителност на ePrivacy.
Тъй като крайното оборудване на потребителя, включително хардуер и софтуер, може да съхранява изключително лична информация, като снимки и списъци с контакти, използването на възможности за обработка и съхранение и събирането на информация от устройството ще бъде разрешено само със съгласието на потребителя или за други специфични прозрачни цели, определени в регламента. Крайният потребител трябва да има истински избор дали да приеме бисквитки или подобни идентификатори. Осигуряването на достъп до уебсайт зависи от съгласието за използването на бисквитки за допълнителни цели като алтернатива на платена услуга ще бъде разрешено, ако потребителят може да избира между тази оферта и еквивалентна оферта от същия доставчик, която не включва съгласие за бисквитки .
ЕНОЗД относно проектите на ЕК за цифровите услуги (DSA) и цифровите пазари (DMA)
от Нели ОгняноваЕвропейският надзорен орган за защита на данните (ЕНОЗД) публикува днес две мнения за двата проекта, публикувани от Европейската комисия през декември – Законодателен акт за цифровите услуги/ Digital Services Act и Законодателен акт за цифровите пазари/ Digital Markets Act.
1
ЕНОЗД приветства предложението за Законодателен акт за цифровите услуги, който има за цел да насърчи прозрачна и безопасна онлайн среда. В своето становище ЕНОЗД препоръчва допълнителни мерки за по-добра защита на лицата, когато става въпрос за модерация на съдържание, онлайн таргетирана реклама и препоръчителни системи, използвани от онлайн платформи.
Wojciech Wiewiórowski, ЕНОЗД, казва: Отбелязваме, че законодателното предложение не налага общо задължение за мониторинг, то съдържа разумни основания за освобождаване от отговорност.
ЕНОЗД подчертава, че всяка форма на модериране на съдържание трябва да се извършва в съответствие с принципа на правовата държава. Профилирането с цел модериране на съдържание трябва да бъде забранено, освен ако доставчикът на онлайн услуги не може да докаже, че такива мерки са строго необходими за справяне със системните рискове, изрично посочени в Законодателния акт за цифровите услуги.
Освен това европейските законодатели трябва да обмислят забрана за онлайн таргетирана реклама, основана на проследяване, и да ограничат категориите данни, които могат да бъдат обработвани за такива методи на рекламиране.
2
В своето становище относно Законодателния акт за цифровите пазари ЕНОЗД приветства предложението на Европейската комисия, което има за цел да насърчи справедливите и отворени цифрови пазари и справедливото обработване на лични данни чрез регулиране на големите онлайн платформи, действащи като gatekeepers, вратари. Wojciech Wiewiórowski казва: „Законът за конкуренцията, защитата на потребителите и защитата на данните са три неразривно свързани области на политиката в контекста на платформената икономиката.
Ирландия: секторна пътна карта за радиото и телевизията
от Нели ОгняноваИрландският медиен регулатор Broadcasting Authority of Ireland (BAI) публикува пътна карта за устойчивост за ирландския сектор за радио и телевизия. Целта е да се насърчат най-добрите практики и да се осигури по-зелено, по-приобщаващо и по-устойчиво бъдеще за всички.
Секторната пътна карта е предназначена да подкрепя и насочва сектора на радиото и телевизията по пътя на устойчивото развитие, заедно с препоръчителни действия и ключови показатели, които помагат за проследяване и измерване на ефекта.
Според регулатора секторната пътна карта ще се изпълнява от целия сектор, обединяващ търговския и обществения сектор в радиото и телевизията.
Пътната карта за сектора на радиото и телевизията в Ирландия.
VOD в ЕС-28
от Нели ОгняноваПубликуван е доклад на Европейската аудиовизуална обсерватория за пазара на услугите по заявка (VOD) в Европейския съюз преди напускането на Обединеното кралство (EC-28).
Графика за достъпните услуги по държави: България – 16, средно за ЕС – 16.

Графика за топ3 SVOD според броя на абонатите – близо половин милион за България, води Нетфликс
