Една компания, ангажирана с изборни технологии, съди Fox News, лицата на телевизията и двама адвокати на президента Тръмп за 2.7 милиарда долара. Вън от големия интерес дори за САЩ, правният спор е важен заради отношението към истината и свободата на изразяване.
Подаден на 4 февруари, искът на Smartmatic за 285 страници описва подробно това, което се знае: без доказателства Лу Добс, Мария Бартиромо и др. насърчават гости като адвокатите на Тръмп Руди Джулиани и Сидни Пауъл да представят конспиративните си теории за изборна измама. Тезата на компанията Smartmatic е, че за тиражирането на лъжи се нови отговорност.
В деня на подаване на иска Fox News отмени шоуто на Лу Добс.
Тезата е, че Първата поправка позволява на новинарските медии да бъдат домакини на адвокатите на Тръмп, независимо какво казват и дори ако тези гости измислят скандално неверни твърдения: според медията е undeniably newsworthy, несъмнено заслужаващ отразяване, въпросът “дали неконвенционалните усилия на тогавашния президент Тръмп да оспори резултатите от изборите ще успеят“.
Защитата, която Fox News са избрали, е т.нар. neutral reportage: когато президентът обвинява Smartmatic, медията отразява: т.е. това е информиране за обстоятелства, които обществото има право да знае, защото са от обществен интерес.
Освен това Fox News твърдят, че Smartmatic има статус на публична фигура и поради това – нисък праг на защита срещу критика. Нещата изглеждат малко обърнати, точно както когато Цветан Цветанов като вицепремиер твърдеше – и пловдивският съд /съдия Роглекова прие – че съдия Мирослава Тодорова е публична фигура, а вицепремиерът я критикува като гражданин. Жалко, че Цветан Цветанов по-нататък се възползва от имунитета си, спорът щеше да е интересен.
Тим Бърнърс-Лий, създателят на WWW, има нова инициатива – план за спасяване на мрежата: Data as commons.
Днес WWW се използва от милиарди потребители безплатно, защото Бърнърс-Лий е заявил от самото начало: това е за всички.
Всички – това са и антидемократичните правителства, и най-богатите и мощни компании на света, на които ние, милиардите, плащаме в различна форма, преди всичко с данните си.
В опит да върне интернет към златната епоха, която е съществувала преди фазата Web 2.0, характеризираща се с инвазивно събиране на данни от правителства и корпорации, Бърнърс-Лий предлага план за спасяване на изобретението си: данните да са обществено достояние.
Бърнърс-Лий напомня, че истинско развитие мрежата получава, след като Netscape предоставя софтуер за сърфиране в мрежата и Red Hat въвежда Linux, операционната система с отворен код. Докато сега е налице тенденция на монополизиране на мрежата и извличането на данни се доминира от така наречените GAFAM – Google, Apple, Facebook, Amazon и Microsoft – в САЩ и така наречените ВАТ – Baidu, Alibaba и Tencent – в Китай.В допълнение и правителствата имат и монополна власт върху данните на своите граждани.
Data as commons разглежда данните като притежавани не от физически лица или от компании, а като актив, собственост на обществото. Data as commons е нова идея, която може да отключи стойността на данните като обществено благо.
Бърнърс-Лий не само има идеи, той развива и технологията за реализацията им. Наскоро е създал компания – Inrupt – която ще работи по проект, наречен Solid.
Стана известно от медиите, че г-жа Херо Мустафа, посланик на САЩ, е поздравила г-н Вежди Рашидов, председател на парламентарната комисия за култура и медии, за внесените изменения в Закона за филмовата индустрия. Г-жа Мустафа е цитирана да казва:
Запозната съм с Вашата ключова роля и големите усилия, които полагате този закон да бъде приет. Поздравявам Ви за амбицията България да има закон за киното, който ще осигури нови възможности за българското филмопроизводство и за киноиндустрията.
Приемането на този закон е исторически момент.
Оценката на г-жа Мустафа е институционална. Това поздравление трябва да означава, по мое мнение, че измененията на Закона за филмовата индустрия се оценяват положително по най-високите демократични стандарти на свободния свят.
Така ли е? Създадени ли са измененията по един прозрачен и недискриминационен начин, отчитат ли те не само различните интереси на аудиторията и индустриите, но дори нещо най-базово: разпоредбите на Правилника за организация и дейност на Народното събрание?
Според Правилника за организация и дейност на Народното събрание
Чл. 84. (1) Народното събрание обсъжда и гласува законопроектите на второ гласуване глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Когато няма направени писмени предложения или възражения, текстовете не се четат в пленарната зала. В този случай текстовете се прилагат към стенографския протокол като част от него.
(2) При второто гласуване се обсъждат само предложения на народни представители, постъпили по реда на чл. 83, както и предложения на водещата комисия, включени в доклада и. Допустими са и редакционни поправки. Предложенията, които противоречат на принципите и обхвата на приетия на първо гласуване законопроект, не се обсъждат и гласуват.
Българското общество полага усилия за формиране на истинска демокрация, на истинска правова държава. Всеки жест в подкрепа на демокрацията, правата на човека, свободните медии, борбата с корупцията е високо ценен и има цялото ни уважение.
Но лобистки закони в историята на законодателния процес имаме много. Исторически момент ще бъде не приемането на още един такъв закон, а онзи момент, в който парламентът изпрати тази своя практика в историята.
Пост-истина е термин, който получи широко разпространение през 2016. Един опит за очертаване на характеристиките на пост-истината, който направих пред две години –
още за Ницше истината е „подвижна армия от метафори“ (Poole 2018), но независимо от това съвременните медийните стандарти изискват информиране, основано на факти. В света на постистината фактите оказват по-малко влияние при формиране на общественото мнение от оценките и емоционалните изказвания. Дебатите са призив към емоциите на хората и не са свързани с фактите. Размива се границата между факт и мнение. На фактите и експертните мнения се придава второстепенно значение. Относителната тежест и влияние на мненията спрямо фактите се увеличава. Уважаваните източници на фактическа информация и експертни анализи са постоянен обект на атака и доверието в тях се срива. Във времето на постистината няма авторитети.
За президента Тръмп постистината бeше норма и ежедневие. Washington Post Fact Checker е проект, проследяващ неверните или подвеждащи твърдения на президента Доналд Тръмп. Според данните от проекта констатирани са 30 573 неистини за мандата или средно по 21 на ден.
Медиите бяха затруднени да намерят начин за реакция. Те участваха: създадоха и поддържаха цял виртуален свят – доколкото смятаха за свой дълг да отразяват поведението на президента. Проверката на фактите доказано не се оказа ефективна за различаване на света на фактите от света на политическите фантазии, доктрината “всички гледни точки” – често сведена до “той каза” – “тя каза” – практически осигури равноправие на истината и лъжата.
Други медии имаха по-сложна траектория. Fox в частност. Изглеждаше, че въпросът кой е спечелил изборите може да се поддържа като открит в дневния ред в духа на традициите на постистината.
Но нещата се променят. Smartmatic, компания, свързана с изборните технологии и оборудване, е завела дело срещу Fox, водещи във Fox и адвокатите на Тръмп Pудолф У. Джулиани и Сидни Пауъл. Подаден във Върховния съд на щата Ню Йорк, искът на Smartmatic е за 2,7 млрд. долара. В 280 страници се твърди, че адвокатите са започнали, а Fox са се присъединили към конспирацията, засягайки доброто име на Smartmatic и неговите изборни технологии и софтуер.
Делото предстои и то ще е интересно, но това, което привлича вниманието, е работата на адвокатите на Smartmatic – те ни казват: Времето на постистината свърши. Има факти.
Земята е кръгла. Две плюс две е равно на четири. Джо Байдън и Камала Харис спечелиха изборите за президент и вицепрезидент на САЩ през 2020 г. Изборите не са откраднати, нагласени или подправени. Това са факти. Те са доказуеми и неоспорими.
Подсъдимите винаги са знаели тези факти. Те знаеха, че Джо Байдън и Камала Харис печелят изборите за 2020. Знаеха, че изборите не са откраднати. Знаеха, че изборите не са били манипулирани или подправени. Те са знаели тези истини, както са знаели, че Земята е кръгла и две плюс две равни четири.
Подсъдимите не са искали Джо Байдън и Камала Харис да спечелят изборите. Те искат президентът Доналд Тръмп и вицепрезидентът Майкъл Пенс да спечелят преизбиране. Подсъдимите бяха разочаровани. Но те също така видяха възможност да се възползват от популярността на президентаТръмп, като измислят история. Подсъдимите решиха да кажат на хората, че изборите са били откраднати от президента Тръмп и вицепрезидента Пенс.
Обвиняемите имаха очевиден проблем с тяхната история. Нуждаеха се от злодей. Трябваше да обвинят някого. Обвиняемите решиха да направят Smartmatic злодей в историята си.
Идеята за постистината набра скорост от едни президентски избори (2016) в САЩ.
Един от ефектите на загубата на Тръмп на едни други президентски избори (2020) изглежда ще е навлизането в етап на пост-постистината, когато медии, бизнес и граждани ще настояват за реабилитация на фактите, на науката, на авторитетите – и, очаквам* – срещу равностойното право на живот на истината и лъжата в медиите и платформите.
*Специално в САЩ има произнасяне на ВС на САЩ, че лъжата – вярно, при определени обстоятелства – е защитено слово, така че нещата не са самоочевидни. Делото е за един, който лъжел, че има медали за храброст, а нямал – съдът казва “е, нека си лъже, няма пострадали”.
Facebook, Google, Microsoft, Twitter и TikTok са представили доклади, обхващащи техните действия от началото на кризата до юли, и последващи месечни доклади за техните действия за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19. Днес са публикувани докладите от януари 2021 г. за действията, предприети и през декември 2020 г. Докладите продължават да предоставят преглед на мерките, въведени от платформите за ограничаване разпространението на дезинформацията на COVID-19.
Тъй като кризата все още се развива, службите на Комисията искат от платформите да продължат програмата до юни 2021 г., когато ситуацията ще бъде отново оценена. В същото време подписалите компании са помолени да засилят усилията си и да отстранят недостатъците от предходните месеци.
С оглед на значителните предизвикателства, които дезинформацията, свързана с ваксините, причинява в настоящата фаза на пандемията, докладите трябва да включват и специален акцент върху борбата с дезинформацията на ваксините COVID-19.
Изменят Закона за филмовата индустрия. През декември 2020 мина първо четене в зала. Кинодейците обясниха кой печели от промените – Бояна, това е онзи случай как Борисов отишъл на посещение и в онази държава заснемали холивудска продукция, а пък тук – не. Както Диана Андреева обяснява същността на измененията, ако някой не е разбрал: от една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга, премахва се финансовата комисия, която би трябвало да контролира изразходването на държавната субсидия за кино.
Чуждестранните компании, работещи у нас, са тема. Особено пък откакто проявиха интерес да купуват 50 на сто от вестниците на депутата Пеевски. Което после се разви по друг начин, намери се друг чуждестранен инвеститор да ги купи – целите 100 на сто. Много чудно е защо тези чуждестранни инвеститори, които нямат нищо общо с вестници, желаят да купуват точно вестници, точно на Пеевски.
Но историята с измененията на ЗФИ има продължение. Между първо и второ четене се появиха още едни предложения за промени, също тъй неприятно озадачаващи кинодейците. Срокът за внасяне на предложения между първо и второ четене е удължен и се появяват предложения в полза на телевизионните сериали – освен държавна помощ те да могат да ползват и финансови стимули. Проектите са няколко, не един, цял звезден дъжд от предложения – и са публикувани тук.
Ето например едно предложение на ДПС, има и други:
Навсякъде в този закон думите “аудиовизуални произведения” се заменят с “филми, сериали, анимация”.
На ГЕРБ – има и други – но ето това:
към филми се добавя “и телевизионни филми и сериали“
или това:
за държавна помощ да могат да кандидатстват продуценти, които са сключили договор с голям доставчик на медийни услуги с 1 милион активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто.
След като имаха нормотворчески идеи за борбата с дезинформацията, за българска квота и др., сега Обединените патриоти – сред подписалите законопроекта не разпознавам представители на други политически сили – се връщат към идеи на Волен Сидеров и Атака – срещу майчиният език, различен от български, в програмите на радиото и телевизията.
Внесен е нов законопроект №154-01-10 за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, той е кратък и изключително за предизборна употреба:
1. В чл. 12, ал. 2 т. 2 се заличава.
2. В чл.49, ал.1 думите “включително и на техния език” се заличават.
Мотиви: “Новините на турски език са излишна привилегия”.
Да онагледя какво се иска:
Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите се излъчват на официалния език, съгласно Конституцията на Република България.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) Програмите или отделни предавания могат да бъдат и на друг език, когато:
1. се разпространяват с образователна цел;
2. са предназначени за български граждани, за които българският език не е майчин;
3. са предназначени за слушатели или зрители от чужбина;
4. (изм. – ДВ, бр. 12 от 2010 г.) се предават чуждестранни радио- и телевизионни програми.
Чл. 49. (1) Българското национално радио и Българската национална телевизия създават национални и регионални програми; предавания за чужбина, включително за българите зад граница; предавания, предназначени за българските граждани, за които българският език не е майчин, включително и на техния език.
Комисията по култура и образование на Европейския парламент е помолена да представи становище пред Комисията по външни работи и Комисията по международна търговия за някои последици от Brexit за сектора на образованието и културата в ЕС. Комисията по култура и образование разгледа въпроса на заседанието си от 26 януари 2021 г. и направи предложения, които да бъдат включени в съответна резолюция на ЕП.
припомня, че тъй като Обединеното кралство е страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия [на Съвета на Европа], аудиовизуалните произведения с произход от Обединеното кралство се считат по принцип за „европейски произведения“ за целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с член 1 , параграф 1, буква н) и параграф 3; подчертава в това отношение, че те могат да бъдат използвани за изпълнение на 30% от европейските произведения в каталозите на доставчиците на медийни услуги на аудиовизуални медийни услуги по заявка в държавите-членки; счита, че ситуацията трябва да се следи внимателно.
Произведенията с произход от Обединеното кралство след напускане на ЕС ще продължат да бъдат европейски произведения и да могат да бъдат включвани в квотата за такива произведения в целия Европейски съюз. Тези изисквания се изпълняват от доставчиците с лицензии, издадени от Ofcom съгласно раздел 335 от Закона за комуникациите от 2003 г.
Задълженията по чл.16-18 ДАВМУ продължават да се третират като международни задължения. Ofcom поддържа съответните изисквания за европейска квота в лицензиите на доставчиците.
Стана известно Решение № 176/27 януари 2021 на Пловдивския Административен съд по делото на детето П.Е.М. и родителите му К.М. и Е.М. срещу Валери Симеонов, политик, съпредседател на Обединени патриоти, за дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак “увреждане”. Детето е с церебрална парализа с 95% трайна неработоспособност, другите двама жалбоподатели са родителите на детето.
Сиемонов е заявил пред репортер на ТВ Скат
Този закон беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.
Тези думи били повторени на 18.10.2018г. в предаването „Господари на ефира“.
Комисията за защита от дискриминация стига до извод за липса на действия от страна на Валери Симеонов, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. Според КЗД той е направил общо изказване, а не конкретно изказване спрямо един или всички жалбоподатели и в случая става дума за изразяване на мнение по дадена тема.
АС Пловдив отхвърля жалбата срещу решението на КЗД със следните мотиви:
При внимателен прочит както на конкретизираната част /извадка/, така и на целия текст от проблемните изказвания на В. С., се установява, че в същите не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект , а […] по своя характер са абстрактни и са насочени към неопределен кръг субекти. В контекста на изложеното за дискриминатора липсва елементът цел- видно от доказателствата по делото същият не е целял настъпване на негативни последици именно спрямо лицата П.М., К.М., Е.М.. Не е налице и следващият елемент от фактическия състав на тормоза- накърняване достойнството и създаване на нежелана в отрицателен аспект среда по отношение на обекта на дискриминация. […]
Настоящият съд възприема извода на КЗД, че В. С. е упражнил правото си на изразяване на мнение в унисон с основния принцип за равенство и достойнство на всеки индивид и защита честта и достойнството на личността, поради което би могъл да се ползва от правилото на чл.39, ал.1 от КРБ.
За пълнота следва да се посочи, че закрепеното в чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България право на мнение, не е абсолютно, но изключенията от това правило са изведени в ал.2 основния закон, според която правото на всеки да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В процесния случай словесно изразеното не е насочено към конкретно лице- в случая П.М., К.М., Е.М., поради което, както се отбеляза и по-горе, не накърнява правата и доброто им име. Изразеното от заинтересованата страна не подкопава устоите на демократичния режим и не цели разпалване на вражда, ненавист или омраза. Това е видно от прочита на изказванията, а изразните средства и стила на изразяване не са мнение, а начин по който това мнение е доведено до знание на обществото, и е въпрос на свободата на личността като цяло.
Следва да се отбележи, че обект на защита в разпоредбата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България са правото на изразяване на мнение и неговото разпространяване. Има се предвид мнението като възглед, схващане, отношение по някакъв въпрос, а конституционната разпоредба не конкретизира, обобщава, извежда пред скоби или раздробява мнението като родово понятие. В този смисъл обект на защита не са определен вид мнения- коректни, добронамерени, угодни, правилни, възпитани, нерасистки, нексенофобски, особени или др., а възгледите на индивида изобщо. Дали дадено мнение е морално, благоприлично, похвално или друго, е предмет на оценка на обществото, към което това мнение е адресирано. Да се приеме обратното би означавало налагане на цензура пряко или косвено/чрез съответен орган/ от страна на държавата, което е недопустимо в демократичното общество. В обобщение на всичко казано до тук съдът счита оспореното в настоящото производство решение на КЗД за правилно, нестрадащо от пороци, налагащи неговата отмяна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.
Фондация “Електронна граница” (Electronic Frontier Foundation) е изготвила паметна бележка към новата президентска администрация в САЩ по въпросите на цифровите права.
Въпреки че се надяваме да работим с новата администрация по широк спектър от политики, които засягат цифровите права през следващите години, тази бележка се фокусира върху областите, които се нуждаят от незабавното внимание на администрацията. В много случаи изискваме от администрацията на Байдън да промени курса спрямо досегашните политики и практики.
Ето и въпросният документ, който представлява и експертна оценка за състоянието на цифровите права и засяга широк кръг въпроси – лична неприкосновеност, авторски права, отговорност на платформите (параграф 230) и др.
