Category Archives: закони и право

DSA | Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Очакваше се Европейската комисия да представи проекта си за DSA на 2-ри, после на 9-ти декември, но в последна сметка ще го представи по-късно днес.

От вчера проектът е известен.

Официалното съобщение: Европейската комисия предложи амбициозна реформа на цифровото пространство, цялостен набор от нови правила за цифровите услуги, включително социалните медии, онлайн местата за търговия, и други онлайн платформи, функциониращи в Европейския съюз: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Двете предложения са в основата на амбицията на Комисията да превърне това десетилетие в цифровото десетилетие на Европа.

По-специално, Законодателният акт за цифровите услуги ще въведе редица нови, хармонизирани задължения за целия ЕС по отношение на цифровите услуги, внимателно степенувани въз основа на размера и въздействието на тези услуги, като например:

  • правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;
  • защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;
  • нови задължения за много големите платформи да предприемат базирани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;
  • широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;
  • нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително посредством улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;
  • нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;
  • нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Платформи, които достигат до повече от 10 % от населението на ЕС (45 милиона ползватели) се смятат за системни по своя характер и поемат не само специфични задължения да контролират собствените си рискове, но и се подчиняват на нова структура за надзор. Настоящата нова рамка за отчетност ще се състои от съвет на националните kоординатори за цифрови услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите пазари

Фактология: Законодателен акт за цифровите услуги

Фактология: Законодателен акт за цифровите пазари

Access Now

Пеевски, Домусчиев, Юнайтед Груп

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.

Промяната е  в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп   – новият собственик е Юнайтед Груп.  Не само Канал 3 – и  радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски”  е формулата) са вече в сделката.

Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски.  Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години  получи  разрешение от КЗК – но така и не се  появи  в регистъра на действителните собственици,  ще разберем дали не е време за нов Халпени.

От лятото Виваком е собственост на  Юнайтед Груп.  Ако към първия български телеком се  добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект  би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Ето според решението на КЗК становищата при придобиването на радиогрупата – 

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази  становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари.  БНТ не ирази становище.

БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД  u  втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява,  че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

  И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава   придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“  без условия.

Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.

Медиапул обръща внимание на паралелни процеси с  PPF, Теленор и бТВ. Свободна Европа обяснява кой купува.   

 

 

 

Изменение на Закона за радиото и телевизията: къде е чл.30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

 Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги,  се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото   и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.

1

По хода на проекта:

 

1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

PDF формат RTF формат

2. Постъпили са

3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.

Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.

 4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове.  Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.  

 5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения  срещу 23 държави от ЕС, вкл. България,  и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК  Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.  Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.

 6. Днес, 10 декември, четвъртък,   в комисията за култура и медии  е минало успешно  второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.

Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова. 

Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.

2

По същество:

В законопроект №001-02-62  има съществен пропуск.

Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата:  “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.” 

Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило  у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата.  Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори. 

Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и  България го е подкрепила – и  ЕП го е подкрепил. Съществува  и формално задължение  директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.

*

Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че  тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане  от МС в Закона за радиото и телевизията.

Тя е важна не само за  този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите. 

Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета  – защита, не е транспонирана.

*

Прилагането  на тази директива изисква по-обстойни публикации  по същество (какво питаха от Медиапул). 

По -обстойни публикации изисква  и вторият законопроект, който има две задачи:  да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и  да приведе  финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).

Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата –  правна основа на мерките за независимост на регулатора.

 

За ползата от вредата и как да защитим демокрацията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Във WP е публикуван коментар, отнасящ се до Тръмп. Автор е Brian Klaas, професор в University College London.

Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на закона,  превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Коментарът има широка валидност,  или поне според мен е валиден  – съответно – за България. Съответно – защото тук  има по-различни центрове на власт.

Ето публикацията Как да защитим нашата демокрация от един бъдещ Доналд Тръмп,   ето и изводите в резюме.

Американската демокрация преживя последните четири години под атака. Но усилията на Тръмп за подкопаване на демокрацията имат едно непредвидено предимство. Той разкри скритите пукнатини, които винаги са съществували в американската демокрация и привлече вниманието към тях, за да ги видят всички. Като американци, нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от ерата на Тръмп с  реформи, които правят американската демокрация по-устойчива.

След Уотъргейт Конгресът прие редица реформи,  за да предотврати възможностите на един бъдещ Никсън да   възпроизведе  злоупотребите с власт. Но  президентството на Тръмп показа, че много от нормите, предназначени да гарантират правилното и етичното му поведение са   строги като белезници от спагети.

Американската демокрация  преживя Тръмп, засега. Но не можем да си позволим повече рискове. За да ги предотвратим, са ни необходими три ключови реформи.

Първо, Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на правото,  превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Тръмп уволни директора на ФБР, защото той разследва президента, помилва политически съюзници и инструктира Уилям П. Бар да  не закача приятелите му. Вече не можем да разчитаме на правила и добросъвестност. Нуждаем се от законови промени, за да гарантираме, че президентите не са нито над закона, нито могат да го насилват според личната си или политическа изгода – за политически съюзници, приятели, роднини.

Второ, Тръмп експлоатира недостатъци в избирателната ни система, за да подкопае доверието в демократичния процес. Трябва да пренапишем уредбата на федералните избори. Мозайката от  сложни процедури създава объркване в обществото и че  и  дава възможност на авторитарни демагози като Тръмп да претендират за победа въпреки поражението.

 Трето, Тръмп показа, че президентите могат открито да бъдат корумпирани  и  това да не води до никакви последици. Етичните норми трябва да станат етични закони.  И по-специално  трябва да има по-конкретни закони, които да гарантират, че бившите президенти не злоупотребяват с информацията, до която са имали достъп, за лично облагодетелстване.

Ерата на Тръмп завършва. Започва борбата за съживяване на американската демокрация.

*

И у нас има много и продължителни протести срещу присвояването на властта и срещу превзетата държава, както и  за – за правова държава, за независима съдебна власт, за независима журналистика.

Нашите следващи избори наближават. Промяна през 2021  се очаква да има – и в тази публикация виждам добре формулирана задача:

нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от този нерадостен период с  реформи, които да направят нашата демокрация по-устойчива.

Върховенство на правото, капацитет и воля за реформи.

ЕС: блокиране на географски принцип

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

През 2018 г. в ЕС е приет Регламент (ЕС) 2018/302 за преодоляване на необоснованото блокиране на географски принцип и на други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиентите в рамките на вътрешния пазар и за изменение на регламенти (ЕО) № 2006/2004 и (ЕС) 2017/2394 и Директива 2009/22/ЕО.

На 30 ноември 2020 ЕК прие СОМ 2020/ 766  – първи доклад за изпълнението на Регламента за геоблокинга. 

Комисията ще продължи да наблюдава въздействието на регламента и ще  направи равносметка преди края на 2022 г. относно напредъка по отношение на трансграничните бариери.  Резултатът от това наблюдение ще определи дали Комисията ще обмисли предлагането на изменения на регламента или други последващи мерки, включително подходяща законодателна намеса.

Ако ще ограбваш банка: проследяване по местоположение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

История от ABAJournal: Мъж обрал банка. Четири месеца по-късно арестуват Окело Чатри за обира. Помага информация за притежателите на мобилни устройства, които са били до мястото на престъплението. Google може да събира данни за местоположението от хора, които използват Google Maps и други услуги на своите мобилни устройства. Google казва, че получава до 180 такива искания всяка седмица.

Адвокатите на Чатри твърдят, че тези искания към доставчиците са противоконституционни, характеризирайки ги като „общи и  засягащи всеки потребител на Google, който е бил в близост до банка в предградието на Ричмънд по време на пиковите часове в понеделник вечерта“. Според тях подобно разкриване на самоличност по  местоположение дори за кратко време на многолюдно място – като Таймс Скуеър в Манхатън – може да разкрие данни за хиляди хора. Отговаря ли на Конституцията „поставянето на мрежа в океана”?  Стивън Смит, пенсиониран федерален съдия, смята, че отговорът зависи от това дали е вероятно да се дава информация само за заподозрени.

Изданието дава примери и със съдии, които са отказали да издадат разрешение да се иска разкриване. „Потенциалът да се използват възможностите на Google за идентифициране на нарушител чрез идентифициране на всички  по времето и мястото на престъплението може да е примамлив“, пише съдията Фуентес, „но ако правителството  идентифицира този нарушител  чрез разкриване  на самоличността на неизвестни невинни лица, един федерален съд в Съединените американски щати не трябва да разрешава такава намеса.“ Но друг съдия в Илинойс е разрешил разкриване на самоличността на хората до местата на извършени палежи за време от 15 до 30 минути, като смята, че всеки съдия действа според разумността на издирването.  Вече има и искове на невинно обвинени, само защото устройството им се е оказало в близост до местопрестъпление.

В щата Ню Йорк е внесен законопроект за забрана на подобно обратно търсене по местоположение. “Лесно е да се види как разкриването може да бъде насочено конкретно към онези, които участват в законен протест”, казват вносителите. „Особено в наши дни.“

Тема geofencing applications,    background tracking

Закон за филмовата индустрия: изменение, първо четене

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изменят Закона за филмовата индустрия.

На 27 ноември е внесен от МС – на 2 декември е било първото четене в комисия, а утре, 4 декември, е първото четене в зала. ГЕРБ подкрепя.

Както посочва Сега, сред най-важните промени е улесненото възстановяване на разходи за чуждестранни продуценти, които снимат на територията на България. Това е вариация на т.нар. поправка “Ню Имидж”, за която стопаните на студиото в Бояна лобират от 2006 г. насам.

Министърът Банов беше казал – след шумно възлагане от премиера впрочем, който тогава се беше върнал от Хърватия – в официоза 24 часа: в Хърватия е цяла индустрия, голяма атракция, готови са да дойдат и тук сериозно чуждите продуценти, ако бъдат стимулирани и пр.

Ето и делата, не само думите, според доклада на комисията:

Д О К Л А Д
за първо гласуване

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.

На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 2 декември 2020 г. беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 27.11.2020 г.
На заседанието присъстваха от Министерството на културата: Боил Банов – министър на културата, Весела Щерева – парламентарен секретар, Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и обществени поръчки“, Жана Караиванова – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“; както и представители на организации от филмовата индустрия.

От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Боил Банов.
С предложения законопроект се предлагат промени в чл.17, насочени към увеличаване на финансирането на националното филмопроизводство, отделяне на подпомагането на фестивали и културни прояви в отделна схема, както и създаване на нова схема за възстановяване на разходи, която има като ефект стимулиране на инвестиции в сектора.
Увеличава се броят на филмите и се променя дефиницията за изчисляване на средностатистическия бюджет. Заложено е годишният размер на средствата за схема за държавна помощ за производство на филми при спазване на изискванията и сроковете на Регламент (ЕС) № 651/2014 да не може да бъде по-малък от сумата на средностатистическите бюджети за предходната година, съответно на 12 пълнометражни игрални филма, 22 пълнометражни документални филма и 250 минути анимация.
Предлага се въвеждането на схема за държавна помощ за възстановяване на разходи или така наречените стимули. Признатите ефекти от въвеждането на стимулите са икономически, културни, социални придобивки и други, изразяващи се във висока добавена стойност, работни места, повишаване на квалификацията на кадри в различни сектори на икономиката, свързани с производството на филми, културен туризъм и национално брандиране.
Разработена е нова концепция, засягаща сформирането на консултативно-експертните органи към изпълнителния директор на Изпълнителната агенция „Национален филмов център“. Съставите на Националните художествени комисии се предлага да бъдат намалени от 9 на 7 членове, а мандатът им съкратен от една година на 6 месеца.
Създават се две нови комисии за оценка на проекти за възстановяване на разходи и за фестивали и културни прояви, с оглед на регламентиране на схеми за държавна помощ. Всяка от тях да бъде с по петима членове, като и двете включват по двама външни експерти, а останалите членове са служители на Националния филмов център и на Министерството на културата. С цел оптимизация на дейността и създаване на необходимата оперативност при извършване на финансова оценка на проектите по всички схеми за държавна помощ, се премахва финансовата комисия. Предлага се финансовата оценка на проектите да бъде извършвана от служители от състава на Националния филмов център.
Съставите на Националната комисия за категоризация на филми се намаляват от 8 на 5 броя, а членовете от 7 на 5 за всеки състав.

По време на дискусията участие взеха народните представители Евгени Будинов, Нона Йотова, Тома Биков, Красимир Велчев, Велислава Кръстева, Тодор Байчев, Христиан Митев, Мария Цветкова и Анастас Попдимитров, които изразиха подкрепа за законопроекта и се обединиха около становището да бъде удължен срокът за предложения между първо и второ гласуване.

Отношение по законопроекта взеха Милко Лазаров от Съюза на българските филмови дейци, Божидар Илиев от Асоциацията на българските киносалони, Краси Ванков от Асоциацията на филмовите и телевизионните продуценти и Лъчезар Велинов от Асоциацията на българските анимационни продуценти, които ще изпратят свои становища до Комисията.”

Няма стенограма, няма други изказвания все още качени на сайта на парламента, когато се появят, ще ги видите ТУК.

Законопроектът

PDF формат RTF формат

Европейските медии в цифровото десетилетие: План за действие в подкрепа на възстановяването и трансформацията на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия прие План за действие в подкрепа на възстановяването и преобразуването на медийния и аудио-визуалния сектор.

Media Plan - News Media at a glance

Планът съсредоточен върху три области на дейност и десет конкретни действия:

Възстановяване

По силата на механизма за възстановяване и устойчивост във всеки национален план за възстановяване и устойчивост ще бъде предвидено минимално равнище от 20 % от разходите за цифрови технологии. За постигането на тази цел ще се вземат мерки за насърчаване на създаването и разпространението на цифрово съдържание, като например цифровите медии. Освен това планът за действие има за цел:

  • 1) Улесняване на достъпа до подкрепа от ЕС чрез специален инструмент за медийните дружества за намиране на всички съответни възможности за финансиране от ЕС. За тази цел ще се предоставят насоки за това как да се кандидатства за съответната подкрепа от ЕС в контекста на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., но също така и чрез национални планове за възстановяване и устойчивост;
  • 2) Насърчаване на инвестициите в аудио-визуалната индустрия чрез нова инициатива MEDIA INVEST, чиято цел е да мобилизира инвестиции в размер на 400 млн. евро в рамките на 7-годишен период;
  • 3) Стартиране на инициатива „NEWS“ за обединяване на действия и подкрепа за сектора на информационните медии. Инициативата включва пилотен инвестиционен проект NEWS с участието на фондации и други частни партньори, достъп до заеми, подкрепяни от гаранцията InvestEU, безвъзмездни средства, както и европейски форум на информационните медии с представители на сектора. Специално внимание ще се обърне на местните медии.

Трансформация

Планът за действие има за цел да подкрепи екологичната и цифровата трансформация на сектора:

  • 4) Стимулиране на европейските пространства за медийни данни за обмен на данни и иновации;
  • 5) Насърчаване на европейска индустриална коалиция за виртуална и разширена реалност, за да се помогне на медиите в ЕС да се възползват от тези многоизмерни технологии, и стартиране на медийна лаборатория за ВР за проекти за нови начини за разказване и взаимодействие;
  • 6) Улесняване на обсъжданията и действията за постигане на неутралност по отношение на климата от страна на индустрията до 2050 г.

Създаване и предоставяне на възможности

И накрая, гражданите и предприятията са в центъра на усилията, очертани в плана за действие, за да се създадат и предоставят повече възможности за европейските граждани. Тези действия включват:

  • 7) Започване на диалог с аудио-визуалната индустрия за подобряване на достъпа до и наличността на аудио-визуално съдържание в целия ЕС, за да се помогне на индустрията да се разрасне и да достигне до нови аудитории, а потребителите да се възползват от голямо разнообразие от съдържание;
  • 8) Насърчаване на европейските медийни таланти, включително чрез насърчаване на многообразието пред и зад камерата, както и чрез издирване и подкрепа за новосъздадените медии;
  • 9) Предоставяне на повече възможности на гражданите, включително чрез засилване на медийната грамотност и подкрепа за създаването на независимо алтернативно обединяване на новини;
  • 10) Засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в рамките на Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги (ERGA), за да се гарантира правилното функциониране на медийния пазар на ЕС.

ЕК подчертава връзката на този план с европейския план за действие за демокрация, който има за цел укрепване на свободата и плурализма на медиите в цяла Европа, с акцент върху защитата на журналистите – оповестен  също днес – и    с предстоящите предложения на Комисията относно законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари, които ще имат за цел модернизирането на правната рамка, приложима за цифровите услуги в ЕС.

План за действие за европейска демокрация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия представя своя План за действие за европейската демокрация, чиято цел е оправомощаване на гражданите и изграждане на по-устойчиви демокрации в целия ЕС.

Никога връзката между демокрация, информация и медии не е била по-ясна.

Планът съдържа мерки за насърчаване на свободни и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията.

Очакват се и мерки във връзка с политическата реклама, които ще бъдат насочени към спонсорите на платено съдържание и каналите за производство и разпространение, включително онлайн платформи, рекламодатели и политически консултанти с цел изясняване на съответните им отговорности.

Европейската комисия също така ще препоръча мерки за справяне с проблема, свързан с безопасността на журналистите, и ще представи инициатива за тяхната защита от стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, станали известни като SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation.

Накрая, Комисията ще насочи усилията си за преразглеждане на действащия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като засили изискванията за онлайн платформите и въведе строг мониторинг и надзор.

Чета в Twitter:

https://platform.twitter.com/widgets.js

Цифровизация на правосъдието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия прие пакет от инициативи за модернизиране на правосъдните системи на ЕС.

Двата основни стълба на новия пакет са съобщението относно цифровизацията на правосъдието в ЕС и новата европейска стратегия за съдебно обучение.

На 13 октомври 2020 г. Съветът прие заключения, с които насърчава държавите членки да използват цифрови инструменти на всички етапи на съдебните производства. Съветът призова Комисията да разработи до края на 2020 г. всеобхватна стратегия на ЕС относно цифровизацията на правосъдието.

Съобщение относно цифровизацията на правосъдието в ЕС

Работен документ на службите на Комисията

Законодателно предложение за регламент, с който да се гарантира дългосрочната устойчивост на системата e-CODEX

Европейска стратегия за съдебно обучение за периода 2021—2024 г.

Годишен доклад относно европейското съдебно обучение

Европейска платформа за обучение