Category Archives: закони и право

Уведомления за предстоящи концентрации

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На сайта на КЗК има две нови уведомления за предстоящи концентрации – от 14 декември и от 18 декември, днес – – СБП-77-14.12.2020 и СБП-79-18.12.2020 3.

1

Комисията се уведомява за намерението на „Юнайтед Медия“ С.а.р.л. (United Media S.a.r.l.) да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК,
както следва:

едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД, ЕИК 205738443
и следните контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД предприятия:
„Нет Инфо“ ЕАД, ЕИК 202632567; „Дарик нюз“ ЕООД, ЕИК 175032949; „Ви
Бокс“ ЕАД, ЕИК 175323082; „Елит Медия България“ ЕООД, ЕИК 130275893;
„Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960; „Радио Експрес“ АД, ЕИК
831053592; „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158; „Агенция Витоша“ ЕООД,
ЕИК 831654881 и „Агенция Атлантик“ ЕООД, ЕИК 831905305; и
съвместен контрол върху следните предприятия, понастоящем съвместно
контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД и трети лица: „Файненшъл
Маркетплейс“ АД, ЕИК 204346635; „Грабо Медия“ АД, ЕИК 203412406 и
„Атика Ева“ АД, ЕИК 203710235.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България на групата, към която „Юнайтед Медия“ С.а.р.л.
принадлежи, може да бъде обобщена в следните основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

2

едноличен контрол върху „Вестник Телеграф” ЕООД, ЕИК 205461291,
(придобивано дружество) със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
”Цариградско шосе” №115 – Н ет.6, представлявано от управителя Александър
Кирилов Георгиев, и
съвместен контрол върху „Издателска къща Борба“ АД, ЕИК 200614908,
понастоящем съвместно контролирано от „Вестник Телеграф“ ЕООД и трето
лице (физическо лице).

Търговските дейности на въпросните предприятия са:
Дейността в България към настоящия момент на групата, към която
„Юнайтед Медия“ С.а.р.л. принадлежи, може да бъде обобщена в следните
основни направления:
– предоставяне на фиксирани телефонни услуги;
– предоставяне на мобилни телефонни услуги;
– предоставяне на достъп до интернет;
– предоставяне на дребно на платена телевизия;
– разпространение на радио- и телевизионен сигнал чрез наземно излъчване;
– предоставяне на сателитни услуги;
– предоставяне на линии под наем.

Дейността в България към настоящия момент на придобиваното
предприятие може да бъде обобщена в следните основни направления:
– издаване на вестници
– печатна реклама във вестници
– онлайн новинарски и информационни услуги
– интернет реклама.

КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираните сделки, се казва на сайта на КЗК.

Новото в Закона за радиото и телевизията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Новостите в правната уредба, които въвежда приетият днес Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, не са малко.

Директивата, която изменителният закон въвежда, има нова глава IXа Разпоредби, приложими за услугите на платформите за споделяне на видеоклипове и практически нова (разширена и преименувана) глава XI Pегулаторни органи и служби на държавите членки.

В Закона за радиото и телевизията съответно са отразени – освен новите понятия и промените в дефинициите на някои съществени понятия – също и:

засилен принцип на държавата на произход, съгласувани процедури за дерогация и възможности за дерогации от свободата на препредаване за целите на обществената сигурност и при сериозни рискове за общественото здраве;
новите правила за платформите за споделяне на видео – наред с досегашните два стълба (линейни услуги и видео по заявка) в закона се появява трети стълб – услуги на платформите за споделяне на видео, при определени условия – и социалните медии;
защита на децата срещу вредното съдържание онлайн, по-добра защита при видео по заявка и разширяване на обхвата на задължението за защита и към платформи за споделяне на видеосъдържание; засилени разпоредби за защита на децата от неподходящи аудиовизуални търговски съобщения;
засилена защита на хората с увреждания – за България това е сериозен напредък в сравнение с досегашната пожелателна разпоредба;
засилена защита срещу подбуждане към насилие или омраза и публични провокации за извършване на терористични престъпления за линейните услуги, видеото по заявка, платформите;
популяризиране на европейските произведения в нелинейните услуги (видео по заявка) – досега европейската квота за каталозите беше само препоръчителна, в бъдеще те трябва да имат поне 30% дял европейското съдържание и да гарантират видимостта на това съдържание;
гъвкавост в регламентирането на телевизионната реклама: въвежда се период (от 0 до 6 часа) без ограничение за времетраенето, а в останалото време времетраенето от 12 минути на час, което се запазва, се контролира по периоди; при търговските съобщения продължава либерализацията, формално се разрешава позиционирането на продукти, досега формално забранено от Директива 2013/10;
независимост на аудиовизуалните регулатори, като се гарантира, че те са правно обособени и функционално независими от правителството и от всеки друг публичен или частен орган – de jure и сега е така, но сега изискването от правото на ЕС е изписано с думи точно по този начин;
насърчаване на медийната грамотност на гражданите от всички възрасти и по отношение на всички видове медии, като се създават задължения на министъра на културата и на регулатора.

Медийният регулатор е изправен пред нови задачи по две причини:

първо, разширен е обхватът на закона, който регулаторът прилага, по отношение на услугите – в три посоки:

(1) платформите за споделяне на видеоклипове;

(2) сайтове (електронни версии на печатни издания или просто новинарски сайтове) с обособено видеосъдържание – директивата се съобразява с решенията на Съда на ЕС, вж решение на Съда на ЕС по дело C-347/14 New Media Online;

(3) социалните медии, ако предоставянето на предавания и генерирани от потребители видеоклипове представлява съществена функционална възможност на услугата.

второ, разширени са правомощията по отношение (неизчерпателно) на

(1) трансграничния пренос и свободата на препредаване, както и по отношение на информационното осигуряване на Комисията и сътрудничеството на регулаторите;

(2) медийната грамотност;

(3) водените регистри, като се включва връзка към информацията за структурата на собствеността и за действителните собственици на съответните доставчици, предоставена на търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

(4) защитата на децата, вкл изработват Кодекс за поведение в тази област;

(5) съвместното регулиране и др.

Няма съмнение, че това ще постави на дневен въпрос въпросите на стриктното и ефективно прилагане на стандартите на правото на ЕС в медийния сектор.

Заслужава отбелязване фактът, че в закона не е въведена важна разпоредба от директивата, която изисква осигуряване на регулатора с финансови и човешки ресурси (чл.30 параграф 4). Както може да се види от Таблица на съответствието с правото на Европейския съюз на сайта за обществени консултации (файл), такава разпоредба е била предложена, но не е останала в текста, внесен в МС.

Очакването, че СЕМ – като най-заинтересуван от наличието на капацитет – ще даде гласност на това отсъствие и ще консолидира подкрепата на сектора – не се оправдаха.

Закон за радиото и телевизията: НС прие ЗИД ЗРТ за въвеждане на Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На второ четене в зала беше приет ЗИД ЗРТ, внесен от МС, за въвеждане на третата ревизия на медийната директива. Ходът на законопроекта до второ четене в зала е проследен тук, досието на сайта на Народното събрание е тук.

На депутата от ГЕРБ Евгени Будинов беше възложено да представи доклада на водещата комисия. Доколкото никакви промени по доклада на комисията не бяха направени в зала, може да се смята, че това е текстът, който е приет днес.

Приемането на този закон е в двумесечния срок, даден от Европейската комисия в производствата за установяване на неизпълнение на 24 държави, които не бяха въвели ревизията в срока 19 септември 2020, определен в самата директива.

Новостите в правната уредба не са малко и заслужават малко по-подробно описание.

АЕЖ: Журналистите задават въпроси, политиците отговарят

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува на сайта си отворено писмо до Манфред Вебер заради недопустимото поведение на българския евродепутат Александър Йорданов спрямо журналистката от Българското национално радио Силвия Великова. Става дума за фейсбук изявления на депутата, които впоследствие той е изтрил, но медиите са отразили подробно. Ето и писмото:

Уважаеми г-н Вебер,

Обръщаме се към Вас заради недопустимо поведение на българския евродепутат Александър Йорданов. Г-н Йорданов си е позволил да отправи необосновани нападки и обиди към уважаваната журналистка от Българското национално радио Силвия Великова. Очевидно подразнен от въпросите, които Великова му е задала в предаването си „Политически НЕкоректно“ на 6 декември, Йорданов е написал в социалната мрежа Фейсбук коментар, който смятаме за крайно недостоен. Въпреки че европейският депутат е изтрил този коментар от своя профил, много медии* регистрираха и публикуваха скрийншотове от текста, в който той прави директни обидни квалификации на въпросите и на личността на водещата в опит да омаловажи остро поставените политически теми за интервюто.

Известно е, че работата на журналистите е да задават въпроси, а на политиците – да отговарят на тях. Отговорността, която журналистите имат пред обществото, изисква от тях да поставят трудни и важни въпроси, за да могат избирателите да си дадат сметка доколко даден политик оправдава доверието им.

Недопустимо е, когато политикът не може да се справи със зададените му въпроси и да им отговори по същество, без да се компрометира, да напада с обиди журналиста, който му ги задава.

А когато става дума за представител на управляващата коалиция, както е в конкретния случай, подобно поведение може да се приеме и като опит за натиск и призив към институциите въпросният журналист да бъде подложен на репресия.

Припомняме, че това не е първият случай, когато журналистката Силвия Великова е обект на подобно отношение. През миналата година тя бе свалена от ефир от предишното ръководство на радиото, което се опита да ѝ попречи да отразява спорната процедура по избор на главен прокурор. Свалянето от ефир на Великова доведе до протести, широка международна реакция и безпрецедентна криза в радиото, завършила със смяната на генералния директор.

Надяваме се, че тези действия на представител на ЕНП няма да останат незабелязани и несанкционирани от ръководството на партията.

ЕС: Стратегия за киберсигурност

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия и Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност представят нова Стратегия на ЕС за киберсигурност.

Като ключов елемент от Изграждането на цифровото бъдеще на Европа, Плана за възстановяване на Европа и Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност, стратегията ще подкрепи колективната устойчивост срещу киберзаплахи.

Новата стратегия за киберсигурност позволява на ЕС да утвърди водещата си роля по отношение на международните норми и стандарти в киберпространството.

ЕК прави предложения за справяне с проблемите на кибернетичната и физическата устойчивост на особено важните субекти:

Директива за мерки на високо ниво на киберсигурността в целия Съюз и

Директива за устойчивостта на особено важните субекти.

Прессъобщение на ЕК тук.

EBU: финансиране на обществените медии 2020

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От доклада на Европейския съюз за радио и телевизия за финансирането на обществените радио и телевизия в държавите, които членуват в международната организация – представянето на формите на финансиране по държави и на нивото на рекламата като източник на финансиране.

DSA | Законодателен акт за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Очакваше се Европейската комисия да представи проекта си за DSA на 2-ри, после на 9-ти декември, но в последна сметка ще го представи по-късно днес.

От вчера проектът е известен.

Официалното съобщение: Европейската комисия предложи амбициозна реформа на цифровото пространство, цялостен набор от нови правила за цифровите услуги, включително социалните медии, онлайн местата за търговия, и други онлайн платформи, функциониращи в Европейския съюз: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Двете предложения са в основата на амбицията на Комисията да превърне това десетилетие в цифровото десетилетие на Европа.

По-специално, Законодателният акт за цифровите услуги ще въведе редица нови, хармонизирани задължения за целия ЕС по отношение на цифровите услуги, внимателно степенувани въз основа на размера и въздействието на тези услуги, като например:

правила за отстраняване онлайн на незаконни стоки, услуги или съдържание;
защитни мерки за ползватели, чието съдържание е било погрешно изтрито от платформи;
нови задължения за много големите платформи да предприемат базирани на риска действия за предотвратяване на злоупотреба с техните системи;
широкообхватни мерки за прозрачност, включително по отношение на онлайн рекламата и алгоритмите, използвани за препоръчване на съдържание на ползвателите;
нови правомощия за обстоен преглед на работата на платформите, включително посредством улесняване на достъпа на изследователите до ключови данни на платформата;
нови правила за проследяемост на бизнес ползвателите в онлайн пазарите, за подпомагане на проследяването на продавачите на незаконни стоки или услуги;
нова процедура за сътрудничество между публичните органи за гарантиране на ефективно прилагане в рамките на единния пазар.

Платформи, които достигат до повече от 10 % от населението на ЕС (45 милиона ползватели) се смятат за системни по своя характер и поемат не само специфични задължения да контролират собствените си рискове, но и се подчиняват на нова структура за надзор. Настоящата нова рамка за отчетност ще се състои от съвет на националните kоординатори за цифрови услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите услуги

Въпроси и отговори относно Законодателния акт за цифровите пазари

Фактология: Законодателен акт за цифровите услуги

Фактология: Законодателен акт за цифровите пазари

Access Now

Пеевски, Домусчиев, Юнайтед Груп

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

От понеделник, 14 декември 2020 г., телевизия Канал 3 преустановява дейността си. Сайтът спира, а телевизията ще излъчва повторения. От 4 януари 2021 г. на мястото на Канал 3 се появява NOVA NEWS – “новинарското продължение на NOVA”.

Промяната е в контекста на съобщението, че се очаква продажба на Нова Броудкастинг Груп – новият собственик е Юнайтед Груп. Не само Канал 3 – и радиата на Пеевски (“радиата, свързвани с Пеевски” е формулата) са вече в сделката.

Oстава да видим какво ще стане с вестниците на Пеевски. Те щяха да се продават на Пади Халпени, който преди пет години получи разрешение от КЗК – но така и не се появи в регистъра на действителните собственици, ще разберем дали не е време за нов Халпени.

От лятото Виваком е собственост на Юнайтед Груп. Ако към първия български телеком се добавят телевизии, радиа и сайтове, този мощен нов комуникационно-медиен субект би трябвало да привлече вниманието на конкурентните регулатори. Ето според решението на КЗК становищата при придобиването на радиогрупата –

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изрази становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. БНТ не ирази становище.

БНР заявява, че предложената хоризонтална интеграция на компания, която притежава както телевизионни канали, така и мощни интернет сайтове от групата на „Нет Инфо“ АД u втора по пазарен дял радио група Би Ес Ес Медия груп ще приближи рекламния пазар до формата на класически олигопол, в който двама играчи „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще доминират предлагането на реклама във всякакви форми (видео, аудио и визуална) във всички платформи (телевизия, радио, интернет сайт).

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява, че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

И решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. – разрешава придобиване на едноличен контрол от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД върху „Елит Медиа България“ без условия.

Да видим сега какво следва. В началото на следващата година.

Медиапул обръща внимание на паралелни процеси с PPF, Теленор и бТВ. Свободна Европа обяснява кой купува.

Изменение на Закона за радиото и телевизията: къде е чл.30, параграф 4 от Директива (ЕС) 2018/1808

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Директива (ЕС) 2018/1808, която изменя Директивата за аудиовизуални медийни услуги, се въвежда в българското право с изменение на Закона за радиото и телевизията – законопроект № 002-01-62, внесен от МС.

1

По хода на проекта:

1. ЗИД ЗРТ, въвеждащ третата ревизия на медийната директива (чрез Директива (ЕС) 2018/1808), е одобрен от Министерския съвет и внесен в Народното събрание.

PDF формат RTF формат

2. Постъпили са

11/11/2020 – Становище на БАККО по ЗИД на ЗРТ, № 002-01-62 ( първо гласуване)
12/11/2020 – Становище на АБРО по ЗИД на ЗРТ, № 002-01-62 ( първо гласуване)
12/11/2020 – Становище на СГБ, “Глухи без граници”, “Заслушай се”, “Взаимно”, “МОГА” по ЗИД на ЗРТ, № 002-01-62 ( първо гласуване)

3. Проведено е заседание на водещата парламентарна медийна комисия – 12 ноември, т. 1 – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 30.10.2020 г. (първо гласуване). Законопроектът е разпределен още в три комисии – европейски въпроси, икономическа политика и за децата.

Проектът е гласуван единодушно в медийната комисия (Стенограма от първо четене на 001-02-62 в Комисията за култура и медии. Доклад на комисия, 12/11/2020). Според стенограмата позицията на БНР е хармонизационният проект да не се гледа самостоятелно, а двата законопроекта да бъдат гледани “едновременно в своята съвкупност”.

4. На 26 ноември законопроект № 001-02-62 е приет на първо четене в зала. Изказванията, които са направени, по същество почти не засягат внесените текстове. Стенограма от първо четене на законопроект №001-02-52 в зала.

5. Същата седмица ЕК започна производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу 23 държави от ЕС, вкл. България, и Обединеното кралство, като според информацията от ЕК Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808. Даден е срок от два месеца за предоставяне на информация за предприетите мерки за изпълнение, което означава последната седмица на януари 2021 г.

6. Днес, 10 декември, четвъртък, в комисията за култура и медии е минало успешно второто четене на проекта. Добра новина е, че е приета редакция в полза на хората с увреждане на слуха в допълнение към уредбата, която вече е предложена в законопроекта.

Стенограмата от днешното заседание на комисията ще се появи тук, когато е готова.

Второ четене в зала следва вероятно още следващата седмица.

2

По същество:

В законопроект №001-02-62 има съществен пропуск.

Липсва разпоредба, която да въведе в българското право чл.30, параграф 4 от директивата: “Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA. Държавите членки гарантират, че на националните регулаторни органи или служби са осигурени собствени годишни бюджети, които се оповестяват публично.”

Изискването в чл.30, параграф 4 все още не се е наложило у нас като европейски стандарт, особено първото изречение от разпоредбата. Само за сведение, ERGA e група на европейските регулатори.

Когато са приемали Директива 2018/1808, държавите неслучайно са включили този текст – и България го е подкрепила – и ЕП го е подкрепил. Съществува и формално задължение директивата да бъде въведена изцяло, а не частично или избирателно.

Уважаемото народно представителство все още има възможност да обърне внимание върху факта, че тази особено съществена за България разпоредба не се предлага за въвеждане от МС в Закона за радиото и телевизията.

Тя е важна не само за този конкретен състав на регулатора, а по принцип до независимостта на регулатора, от който зависи независимостта на голяма част от медиите.

Дори няма да поставям въпроса защо Съветът за електронни медии не посочи на парламента, че разпоредбата, която се отнася до неговата – на Съвета – защита, не е транспонирана.

Прилагането на тази директива изисква по-обстойни публикации по същество (какво питаха от Медиапул).

По -обстойни публикации изисква и вторият законопроект, който има две задачи: да приведе частта за фонд “Радио и телевизия” в съответствие със Закона за публичните финанси и да приведе финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата на държавните помощи в ЕС (Съобщение 2009 за държавната помощ за обществени радио и телевизия).

Но сега каузата е чл.30, параграф 4 от Директивата – правна основа на мерките за независимост на регулатора.

За ползата от вредата и как да защитим демокрацията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Във WP е публикуван коментар, отнасящ се до Тръмп. Автор е Brian Klaas, професор в University College London.

Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на закона, превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Коментарът има широка валидност, или поне според мен е валиден – съответно – за България. Съответно – защото тук има по-различни центрове на власт.

Ето публикацията Как да защитим нашата демокрация от един бъдещ Доналд Тръмп, ето и изводите в резюме.

Американската демокрация преживя последните четири години под атака. Но усилията на Тръмп за подкопаване на демокрацията имат едно непредвидено предимство. Той разкри скритите пукнатини, които винаги са съществували в американската демокрация и привлече вниманието към тях, за да ги видят всички. Като американци, нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от ерата на Тръмп с реформи, които правят американската демокрация по-устойчива.

След Уотъргейт Конгресът прие редица реформи, за да предотврати възможностите на един бъдещ Никсън да възпроизведе злоупотребите с власт. Но президентството на Тръмп показа, че много от нормите, предназначени да гарантират правилното и етичното му поведение са строги като белезници от спагети.

Американската демокрация преживя Тръмп, засега. Но не можем да си позволим повече рискове. За да ги предотвратим, са ни необходими три ключови реформи.

Първо, Тръмп демонстрира колко лесно е за президента да политизира върховенството на правото, превръщайки го в оръжие срещу опонентите и щит за приятелите си. В много страни такова деформиране на правната система е първата стъпка по пътя към авторитаризма.

Тръмп уволни директора на ФБР, защото той разследва президента, помилва политически съюзници и инструктира Уилям П. Бар да не закача приятелите му. Вече не можем да разчитаме на правила и добросъвестност. Нуждаем се от законови промени, за да гарантираме, че президентите не са нито над закона, нито могат да го насилват според личната си или политическа изгода – за политически съюзници, приятели, роднини.

Второ, Тръмп експлоатира недостатъци в избирателната ни система, за да подкопае доверието в демократичния процес. Трябва да пренапишем уредбата на федералните избори. Мозайката от сложни процедури създава объркване в обществото и че и дава възможност на авторитарни демагози като Тръмп да претендират за победа въпреки поражението.

Трето, Тръмп показа, че президентите могат открито да бъдат корумпирани и това да не води до никакви последици. Етичните норми трябва да станат етични закони. И по-специално трябва да има по-конкретни закони, които да гарантират, че бившите президенти не злоупотребяват с информацията, до която са имали достъп, за лично облагодетелстване.

Ерата на Тръмп завършва. Започва борбата за съживяване на американската демокрация.

И у нас има много и продължителни протести срещу присвояването на властта и срещу превзетата държава, както и за – за правова държава, за независима съдебна власт, за независима журналистика.

Нашите следващи избори наближават. Промяна през 2021 се очаква да има – и в тази публикация виждам добре формулирана задача:

нашата задача сега не е само да поправим щетите, но и да излезем от този нерадостен период с реформи, които да направят нашата демокрация по-устойчива.

Върховенство на правото, капацитет и воля за реформи.