Category Archives: закони и право

ЕС: План за действие в областта на интелектуалната собственост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 ЕК прие съобщение COM(2020) 760 final “За максимално оползотворяване на потенциала за иновации на ЕС. План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на възстановяването и устойчивостта на ЕС”. Някои извадки от текста:

През последните десетилетия беше постигнат значителен напредък в създаването на единен пазар за интелектуалната собственост, който донесе много ползи за икономиката на ЕС. Налице е набор от инструменти за предлагане на иновативни решения на обществото, но съществуват и много пропуски и слабости в начина, по който дружествата от ЕС защитават интелектуалната собственост.

Въз основа на информацията, предоставена от държавите членки и от заинтересованите страни, ЕК определя пет ключови приоритетни области, заедно с конкретни предложения за предприемане на действия с цел:

  • подобряване на системата за защита на ИС,
  • поощряване на използването и внедряването на ИС, особено от МСП,
  • улесняване на достъпа до нематериални активи и споделянето им, като същевременно се гарантира справедлива възвръщаемост на инвестициите,
  • осигуряване на по-добро правоприлагане в областта на ИС, и
  • насърчаване на еднаквите условия на конкуренция в световен мащаб.

В интернет възникнаха нови форми на нарушаване на правата като например незаконна телевизия през интернет протокол (IPTV) и други форми на незаконен (пряк) стрийминг. Те пораждат особени предизвикателства за производството, творческата и културната индустрии, както и за сектора на спорта.

ЕК вече обяви, че до края на годината отговорностите на онлайн платформите ще бъдат изяснени и увеличени с помощта на нови правила, чрез които ще се премахнат възпиращите фактори за доброволни действия от страна на онлайн платформите за борба с незаконното съдържание (стоки или услуги), за което предлагат посреднически услуги. Предстоящото предложение за законодателен пакет в областта на цифровите услуги ще има за цел да хармонизира набор от специфични, обвързващи и пропорционални задължения за цифровите услуги, чието спазване ще бъде осигурено чрез подобрена рамка за наблюдение.

Това е –   а за повече ще изчакаме до 9 декември – за да видим този въпросен законодателен пакет.

Неправителствени организации: проект за анти-SLAPP директива

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Uv-TDbI2

SLAPP е съкращение за Strategic Lawsuits Against Public Participation –  съдебни дела, чрез  които близки до властта лица  се стремят да избегнат обществен  контрол  и да заглушат критичните гласове и гражданското участие. SLAPP е форма на тормоз чрез задействане на съдебните механизми за търсене на отговорност.

В Европейския съюз все още няма защита срещу исковете   SLAPP нито на наднационално, нито на национално равнище.

Article 19 публикува образец на SLAPP- директива, изготвен с подкрепата на множество неправитествени организации, подписан от 60 от тях. 

Dirk Voorhoof 

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС:

Заключения на Съвета относно цифровото образование в европейските общества на знанието

Цифровото образование е предпоставка за продължаващото образование и обучение и ученето през целия живот и създаване на възможности за висококачествено и приобщаващо образование и обучение за всички. Поради това е важно да се вземе предвид неговото обществено измерение и то да се разбира като част от една дълбока културна трансформация – с цел да се даде на всички възможност да използват данни, цифрови технологии и инфраструктури уверено и безопасно, като спазват правилата за защитата на данните, както и да им се даде възможност да участват активно в политическите решения, развитието на обществото и пазара на труда.

Цифровото образование следва да допринася за развитието на осведоменост за гражданството, включително цифровото гражданство, чрез насърчаване на гражданските компетентности. Те включват критичен подход към информацията, така че гражданите да могат да се ориентират в един цифров свят и да развиват разбиране за основните ценности на демокрацията и свободата на изразяване.

Съветът приканва държавите:

  • Да утвърждават внедряването на цифрови образователни технологии и придобиването на цифрови компетентности с цел подобряване на преподаването, обучението и ученето във всички видове и равнища на образование и обучение, както и от гледна точка на ученето през целия живот.
  • Да насърчават оценяването, осигуряването на качеството и валидирането на учебните резултати при иновативните начини на учене, включително цифровите компоненти.
  • Да обмислят педагогическите модели и образованието и обучението на учителите, обучителите и преподавателите и другите педагози, за да се възползват по-добре от различните възможности, предлагани от цифровите образователни технологии.
  • Да създадат възможности и да мотивират учители, обучители, преподаватели и други педагози, например подготвящите преподаватели, да предприемат начално и продължаващо професионално развитие, така че да развиват и усъвършенстват собствените си цифрови умения и компетентности и основни знания за ИКТ до ниво, което ги прави способни да работят уверено с цифрови образователни технологии и да предоставят висококачествено образование и обучение. По този начин те следва да получат възможността да участват в създаването на иновативни и ориентирани към учещите методи на преподаване и обучение и на приложна дидактика, които стимулират критичното и творческото мислене, както и да създават безопасна висококачествена и приобщаваща учебна среда и съдържание. Добре обучените учители, които могат да използват цифровите технологии по съдържателен и съобразен с възрастта и принципа за равенството между половете педагогически начин, са ключов фактор за създаването на висококачествено и приобщаващо цифрово образование за всички.
  • Да насърчават приобщаването на всички учещи, преодоляването на социалните неравенства и цифровото разделение, както и осигуряването на равен достъп до подходящи възможности и среди за цифрово обучение за всички.
  • Да обмислят инвестиции в цифрово образование чрез използване на възможностите на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост, по-специално водещите инициативи „Свързване“ и „Преквалификация и повишаване на квалификацията“, така че да допринесат за възстановяването чрез модернизиране и укрепване на висококачественото и приобщаващо образование и обучение. Да обмислят също така използването на други възможности за финансиране от Съюза, например „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Механизъм за свързване на Европа II, InvestEU, ЕФРР и ЕСФ+.

Вж и План на ЕК за цифровото образование

Съвет за електронни медии: Становище по ЗИД ЗРТ и проект на бюджет 2021

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Документи на Съвета за електронни медии, представляващи интерес в контекста на измененията на Закона за радиото и телевизията, от сайта на СЕМ.

Както е известно, от МК към Народното събрание са насочени два законопроекта, единият е между първо и второ четене, вторият е с приключила обществено обсъждане, очаква внасяне в МС.

Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен за въвеждане на Директива )ЕС)2018/1808 – на сайта на СЕМ не се намира подобно становище (с помощта на търсачка).

«Становище на СЕМ по ЗИД на ЗРТ, изготвен в изпълнение на § 21 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г.. Становището е прието с Протокол № 36 от 04 ноември 2020 г.

Проект на бюджет за 2021 г. и актуализирана прогноза за 2022 и 2023 г. в програмен формат по функционална област и бюджетна програма на Съвета за електронни медии

Бюджетът на РБ за 2021 е приет, но не е обнародван.

Резолюция на Европейския парламент за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 25 ноември 2020 Европейският парламент прие резолюция относно укрепването на свободата на медиите: защита на журналистите в Европа, слово на омразата, дезинформация и роля на платформите (2020/2009(INI)) –_пълният текст.

Парламентът посочва „опитите на някои правителства на държави членки да заглушат критичните и независимите медии и да подкопаят медийната свобода и плурализъм“.

Евродепутатите са особено обезпокоени от състоянието на обществените медии в някои страни от ЕС, където те са се превърнали в „пример за проправителствена пропаганда“.

Те подчертават, че свободата на медиите, плурализмът, независимостта и безопасността на журналистите са основни елементи на правото на свобода на изразяване и на информация и са от съществено значение за демократичното функциониране на ЕС.

Евродепутатите виждат „задълбочаващ се модел на сплашване с цел заглушаване на гласовете на журналистите“.

Резолюцията отбелязва, че когато собствеността върху медиите е концентрирана в ръцете на твърде малко хора, плурализмът е изложен на риск, което възпрепятства борбата с разпространението на дезинформация. Членовете на ЕП настояват държавите от ЕС да предприемат действия, за да се избегне прекалената концентрация и да се гарантира прозрачност. Те критикуват намесата на правителствата в публичната реклама и заявяват категорично, че фондовете на ЕС не трябва да се изразходват за контролирани от държавата медии и за медии, които разпространяват политическа пропаганда.

Парламентът също призовава Европейската комисия да включи в годишния си доклад относно принципите на правовата държава в отделните държави членки оценка на прозрачността на собствеността върху медиите, както и на равнището на намеса в сектора от страна на правителствата и на частни лица.. Евродепутатите настояват, че опитите да се навреди на свободата и плурализма на медиите следва да се разглеждат като сериозна и системна злоупотреба с власт и като опит за подронване на основните ценности на ЕС.

Евродепутатите искат по-стабилна правна рамка за предотвратяване и противодействие на увеличаването на онлайн изказванията, подбуждащи към омраза. Отбелязва се, обаче, че онлайн платформите „не бива да се превръщат в частни органи за цензура“ и че премахването на незаконно съдържание трябва винаги да бъде обект на мерки за сигурност.

И накрая, приетият текст подчертава загрижеността относно чуждестранната намеса в демократичния процес.

План в отговор на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 806 от 6 ноември 2020 г. Министерският съвет е приел План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на правото за 2020 г.

При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана. 

Планът обхваща мерки по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.

Мерките по т.нар. трети стълб – Медиен плурализъм – според Приложение 1:

III.Медиен плурализъм

Предизвикателства/ Препоръки    Мерки    Срок  Отговорна институция

 Финансова зависимост и недостиг на ресурси в Съвета за електронни медии

 1 В бюджетна прогноза за периода 2021 г. —2023 г.е предвидено увеличение с 10% на средствата за персонал, в проектобюджета на СЕМ са планирани допълнителни разходи за персонал за укрепване на административния капацитет на СЕМ с 6 щатни бройки и за изплащане на дължими обезщетения на персонала. С цел създаване на условия за изпълнението на определените със Закона за радиото и телевизията правомощия на СЕМ, са предвидени допълнителни разходи за издръжка в размер на 200.0 хил. лв., както и допълнителни капиталови разходи в размер на 650.0 хил. лв. за придобиване на система за мониторинг на медийно съдържание и осигуряване на сигурността на информационните системи.г.

  • Министерство на финансите във  връзка с разработването на проекта на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2021
  • СЕМ –изпълнение на мярката след влизане в сила на ЗДБРБ за 2021 г.

Недостатъчна прозрачност на собствеността на медии и финансирането им

  1. Подобряване на медийната среда в България -в проекта на детайлизирана стратегия по Приоритет 10 „Институционална рамка“ в Националната програма за развитие България 2030 е включена темата за медийния плурализъм. Разработване на план за действие с мерки заподобряване на медийния плурализъм след «поставяне на масата» на всички теми и проблеми, посочени в международните стандарти и доклади, базиран и на широки обществени консултации със заинтересованите страни и техните съсловни организации, включително чрез привличане на академичната общност и признати експерти в съответната област по отношение на следните въпроси:

2.1. Засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти („държавна реклама“)

  • В срок до 2 години Заместник министър-председател

2.2. Мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи Прокуратурата на Република България

2.3. Осигуряване на пазарно-базирано разпространение на печатните медии

  • В срок до 2 години МТИТС

2.4. Мерки, свързани с прозрачността на собствеността върху медии. Засилване на контрола за деклариране на собственост.

  • В срок до 2 години Министерство на културата

2.5. Организация и финансиране на обществените електронни медии

  • В срок до 2 години Министерство на културата Министерство на финансите

2.6. Подобряване на достъпа до обществена информация за нуждите на медиите

  • В срок до 2 години Министерство на културата Администрация на Министерския съвет

2.7. Повишаване на капацитета на институцията, отговаряща за медийната среда.

Определяне на състава на институцията чрез прилагане на най-високи стандарти, осигуряващи необвързаност, безпристрастност и професионализъм

  • В срок до 2 години Министерство на културата

Целият план на български и английски език заедно с мерките в Приложение:

Докладът на ЕК, в отговор на който се приема този План

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: процедура за нарушение срещу България и още 23 държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес Европейската комисия е открила процедури за нарушение срещу 23 държави от ЕС  и Обединеното кралство, тъй като не са приели новите правила в третата ревизия на медийната директива. Тези нови правила на ЕС имат за цел да създадат регулаторна рамка на медийните услуги в цифровото време.

Крайният срок за транспониране на ревизираната директива за аудиовизуалните медийни услуги в националното законодателство беше 19 септември 2020 г. Според ЕК  само Дания, Унгария, Холандия и Швеция са нотифицирали националните си мерки, с които въвеждат напълно директива (ЕС) 2018/1808.

Няма как  – по съображения за пълнота – да не се отбележи, че  въвеждането на директивата зависи от издаването на указания от  ЕК в две особено сложни зони, а указанията бяха издадени през юли 2020 – два месеца преди изтичане на 21-месечния срок  – когато законопроектите е трябвало по общата логика вече да са минали през правителствата и да са в националните парламенти.

Това са фактите за сроковете.

САЩ: шефът на Агенцията за киберсигурност уволнен с туит

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп е уволнил с туит Крис Кребс, един от най-висшите държавни служители в киберсигурността. Причината е отношението на Кребс към дезинформацията за изборите, голяма част от която идваше от самия Белия дом.

Тръмп беше назначил Кребс за директор на Агенцията за киберсигурност и сигурност на инфраструктурата (Cybersecurity and Infrastructure Security Agency, CISA) през 2017 г. CISA е натоварена със защитата на американската критична инфраструктура, обширна област, варираща от изборна технология до производство на ваксини и информационна сигурност на правителствени системи. Много от най-чувствителните мрежи на САЩ попадат в обхвата на CISA. Бъдещата роля на CISA ще бъде ключова, тъй като правителството се опитва да подреди стратегията си във все по-сложно киберпространство.

CISA е в много силна позиция, казва Сузана Сполдинг, чието име се носи като потенциален секретар по вътрешната сигурност в администрацията на Байдън. С наближаването на президентството на Байдън членовете на двете партии се надяват на по-голям бюджет за агенцията. Мандатът на CISA включва управление на проблеми с киберсигурността, но също така защита срещу други видове заплахи, като тероризъм u климатични бедствия.

Източник: MIT Technology Review

Конституционен съд: Решение 15/2020 за достъпа до трафични данни по време на пандемия

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Група народни представители внасят в Конституционния съд искане с предмет установяване на противоконституционност на чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
 
Става въпрос за допускането на достъп до трафични данни по време на пандемия без предварителен съдебен контрол от страна на широк кръг лица – със Закона за извънредното положение, а след това за постоянно.
 
 
Днес стана известно решението – Решение №15/2020 по дело №4/2020.
 
С 10 на 2 гласа (Павлина Панова, Анастас Анастасов) КС реши:
Обявява за противоконституционни чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал.  5 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 69 от 4.08.2020 г.) и § 51 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (обн., ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., последно изм. и доп., ДВ, бр. 98 от 17.11.2020 г.
 
Решение №15/  17.11.2020 г.  Решението следва българската конституционна практика и практиката на Съда на  ЕС.
 
Имах възможност да представя правно мнение.  Поддържам тезата за противоконституционност –
 
Правото на личен живот не е привилегия само когато времената са добри. Във всяка криза намесата трябва да бъде пропорционална и строго необходима, т.е най-слабата възможна за достигане на обществено необходимото. Нямам убеждение, че това е българският случай на задържане и достъп до трафични данни за целите на противодействие на пандемията.
 
Съдиите  Анастас Анастасов, Павлина Панова  са подписали решението с особено мнение.

EBU: доклад 2020 за финансирането на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Всяка година Европейският съюз за радио и телевизия изготвя и предоставя на гражданите (и в пълен вариант – на членовете си) информация за финансирането на обществените медии.

Днес излезе информацията за 2020 г.

Трябва да се уточни, че в някои държави така наречените такси от аудиторията имат характера на данъчно вземане, защото се дължат без оглед на това дали лицето ползва съответната услуга на обществената медия.

Средно за ЕС размерът на годишната такса за радио и телевизия е – както се вижда от втората графика – 135 евро.

IMG_2894

IMG_2895