Category Archives: закони и право

КЗК: Българска квота в програмите би ограничила конкуренцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувано производство  за оценка за съответствието с правилата на конкуренцията на два изменителни закона на Закона за радиото и телевизията (ЗИД на ЗРТ):   

Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 054-01-17 предвижда създаване на чл. 19а1, съгласно който най-малко 1/3 от дневното музикално съдържание на радио- и телевизионните програми, като се изключат новините и спортните предавания, рекламите и филмите, трябва да е предназначено за българска музика, създадена от автори, поне единият от които е български гражданин. От тази българска музика, която е с текст, най-малко 1/2 трябва да е с текст на български език. Тези съотношения трябва да бъдат постигани всеки ден в часовия пояс между 06:00 и 22:00 часа. 
Проектът на ЗИД на ЗРТ със сигнатура 954-01-85 от 05.12.2019 г. предвижда създаване на нов чл. 19а1, съгласно който се насърчават производството и разпространението на български музикални произведения в радиопрограмите, като доставчици на радиоуслуги, които излъчват български музикални произведения най-малко 30 на сто от месечното програмно време на радиопрограмите, се финансират със средства от фонд „Радио и телевизия“, като се предвижда не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда да са за обществени доставчици на радиоуслуги и не по-малко от 2,5 на сто от средствата във фонда – за търговски доставчици на радиоуслуги.

 Становищата на МК, СЕМ и АБРО се позовават на правото на ЕС, което е въведено и се прилага, по отношение на европейските квоти. Посочва се, че има специализирани програми за българска или преобладаващо българска музика. Друг аргумент е, че задължителността се отразява върху качеството на включваните произведения. БНР посочва, че делът на българската музика в програмите на БНР е над 30% от музикалното съдържание, като в този процент дялове имат не само българската поп и рок музика, но и фолклорната и класическата музика. Музикаутор защитава предложенията.

В решението си АКТ-788-01.10.2020 КЗК приема, че

пазарът създава естествен стимул радио и телевизионните оператори да излъчват музика съобразно предпочитанията на аудиторията, която имат за цел да привлекат. Ако всички искаха да слушат само българска музика, радиата и телевизиите, които излъчват чуждестранна музика, нямаше да имат аудитория и щяха да са излезли от пазара. Ако предпочитанията към българска музика преобладават, това би създало стимул за повечето от операторите да излъчват повече българска музика, отколкото чуждестранна.

Въвеждането на квоти ограничава радио и телевизионните оператори сами да определят музикалното съдържание и съответно концепцията и стратегията си, с която да привличат по-голяма аудитория. Съгласно т. 2.5 от Насоките на КЗК за оценка за съответствието на нормативни и общи административни актове с правилата на конкуренция разпоредбите, които ограничават свободата на доставчиците сами да организират производствения си процес и да избират организационната си форма, могат да представляват ограничение на конкуренцията.

Радиостанциите и музикалните телевизии, които са принудени да сменят концепцията си, за да излъчват повече българска музика, рискуват да загубят традиционната си аудитория, което да доведе до спад в приходите от реклама и до излизането им от пазара.

Изискването за минимален процент българска музика създава географски бариери за свободното движение на стоки и услуги. Освен нарушаване на една от четирите свободи, които стоят в основата на Единния вътрешен пазар на Европейския съюз, ограничаването на свободното движение на стоки, каквито са
и музикалните произведения, представлява и ограничение на конкуренцията, тъй като ограничава броя или кръга от участници на пазара.

Заключение

  1. Проектите на ЗИД на ЗРТ, предвиждащи въвеждане на квоти за българска музика, ограничават конкуренцията.
  2. Създаването и популяризирането на българска музика може да бъде насърчено по редица начини, без да се ограничава конкуренцията.

Това са съображения само от конкурентноправен характер. Отделна линия на разсъждение е съответствието на предлаганата мярка с правото на ЕС.

ЕП прие резолюцията за България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Прессъобщението на ЕП:

Съобщение за пресата  Пленарна сесия  LIBE 

  • Солидарност с исканията за справедливост, прозрачност и демокрация 
  • Евродепутатите осъждат полицейското насилие над протестиращи и журналисти, обезпокоени са от незаконните одити на частни предприятия 
  • Загриженост относно процеса на конституционна реформа и плановете за промени на избирателния закон преди изборите 

Парламентът изразява съжаление относно „значителното влошаване“ по отношение на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права.

В резолюция, приета с 358 гласа „за“, 277 „против“ и 56 „въздържал се“, евродепутатите изразяват „недвусмислената си подкрепа за българския народ в неговите легитимни искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация“. Те осъждат насилствената и непропорционална намеса на полицията, най-вече твърденията за използване на сила срещу жени, деца и журналисти, както и „незаконните и прекомерни одити“ на частни предприятия, изразили своята подкрепа за протестите.

Застрашени европейски ценности

В текста се отбелязва „значително влошаване на зачитането на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите“. Той се съсредоточава и върху продължаващите системни проблеми в съдебната система, по-специално липсата на законодателна рамка за търсене на отговорност от Висшия съдебен съвет и главния прокурор.

Други опасения включват:

  • конституционната реформа, която трябва да бъде в съответствие с международните стандарти,
  • възможни промени в изборното законодателство, близо до предстоящите парламентарни избори,
  • прибързано приемане на законодателство,
  • разследвания на корупцията по високите етажи на властта без осезаеми резултати,
  • състоянието на основните права, например по отношение на подбуждащи омраза изказвания, основана на пол и сексуална ориентация дискриминация, правата на ромите и на лицата, търсещи убежище.

Свобода на медиите и европейски фондове

Евродепутатите осъждат кампаниите за оклеветяване и осъждат насилието над журналисти. Те са дълбоко загрижени от влошаването на свободата на медиите, на прозрачността и от липсата на разнообразие в собствеността на медиите, както и от твърденията за отпускане на европейски средства за приятелски настроени към правителството медии. Те подчертават необходимостта от по-строг контрол върху начина, по който се изразходват средствата на ЕС, и от незабавна реакция на опасенията, че парите на данъкоплатците се използват за обогатяване на близки до управляващата партия лица.

Цитат и дебат

„Върховенството на закона означава разделение на властите, но твърденията за съдебна корупция и политически съдебни преследвания се увеличават. Означава свобода на медиите, но ние сме свидетели на нарастващо влияние на властите в обществените медии и прилагането на клиентелизъм, когато става въпрос за частни медии. Означава отстояване на гражданските права, но сме свидетели на полицейска жестокост и потискане на правата на малцинствата“, заяви Хуан Фернандо Лопес Агилар (С&Д, Испания).

Можете да гледате запис от дебата (понеделник, 5 октомври) тук – дебатът започва около 19:39 минута.

Протоколът от гласуването е достъпен тук (страница 152).

Приетият текст ще бъде достъпен тук.

Как са гласували българските депутати може да се види тук.

Медиите в дневния ред на ЕС

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Въпреки продължаващата пандемия от коронавирус есента на 2020 е богата на европейски събития, свързани с медиите.

1/

Началото сложи откриването на Германското председателство на Съвета на ЕС, онлайн срещите по програмата на Председателството продължават.

2/

В края на август се състоя среща на представители на България (Министерство на правосъдието, Главна прокуратура, МВнР) с групата за мониторинг на върховенството на правото към Комисията на ЕП (LIBE Democracy, Rule of Law and Fundamental Rights Monitoring Group – DRFMG) във връзка с предстоящата точка в дневния ред на Европейския парламент, посветена на състоянието на върховенството на правото в България.

Срещата ще се запомни с последващото съобщение на българската прокуратура, че е неин организатор, което експедитивно беше опровергано от ЕП – незапомнено една национална прокуратура  беше уличена от ЕП в производство на дезинформация.

След срещата към Бълария бяха изпратени 29 въпроса, между които  и

Съществуват сериозни притеснения относно концентрацията на медийна собственост, както е посочено в Media Pluralism Monitor 2020. България е на 111-то място в индекса за свобода на медиите. Освен това отделни журналисти съобщават за заплахи и сплашване. Какво ще направи правителството, за да увеличи прозрачността на собствеността, да насърчи множеството медийна собственост и да гарантира безопасността на журналистите?

Публични са и отговорите , между които пространни обяснения  за  Закона Пеевски за прозрачност на собствеността и финансирането на медиите, а също

Ние оценяваме високо мнението и приноса, който Европейската комисия ще предостави в първия си годишен доклад за върховенството на закона в държавите от ЕС. Този доклад ще ни даде възможност да проучим добрите практики на другите държави в тази област и да предоставим необходимите решения. Свободата на словото и медиите са основни ценности във всяка демократична държава и ние сме готови да предприемем необходимите стъпки, за да ги гарантираме.

3/ 

На 30 септември беше огласен Първият доклад на ЕК за върховенството на правото, в който има глава за България, в която – от своя страна – има няколко страници, посветени на медийната свобода и медийната собственост.

Докладът се базира на разнообразни източници – в частта за медиите многократно се цитира Мониторинг за медиен плурализъм (МРМ 2020), Платформата на СЕ за безопасността на журналистите и други.  Поради това, че по идея се изготвя в сътрудничество с държавите, ЕК е поискала и получила и принос  от българската държава.

В резюме за тази част са изведени пет констатации:

Българската държава каза, че приема доклада и го намира обективен и позитивен. Все пак нещо – защото според Политико Унгария оспорва доклада поради факта, че били използвани разнообразни източници. В същата публикация България е наредена веднага след Унгария и Полша (авторитарните) в рубликата The worst of the rest: Bulgaria.

Важно за разказа е, че – когато се говори за медийния регулатор – в доклада се съобщава, че България въвежда третата ревизия на медийната директива и това ще допринесе за по-голяма независимост. В директива 2018/1808 съществува чл.30, пара 4, според който

4. Държавите членки гарантират, че националните регулаторни органи или служби разполагат с подходящи финансови и човешки ресурси и изпълнителни правомощия с цел ефективно изпълнение на техните функции и допринасяне към дейността на ERGA.

ЕК очаква тази разпоредба да се въведе в българското право, ние също очакваме.

4/

На другия ден, 1 октомври, LIBE – комисия на ЕП за основните свободи, правосъдие и вътрешни работи, прие проект за резолюция на ЕП относно състоянието на върховенството на правото в България, в който вече не е само компилация на анонимизирани твърдения за факти – както е докладът на ЕК – а има ясни твърдения, оценки и след това – очаквания:

Изразява дълбоко съжаление от факта, че събитията в България доведоха до значително влошаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната власт, разделението на властите, борбата с корупцията и свободата на медиите ;

[…]съжалява за наскоро наложените ограничения върху журналистите в помещенията на Народното събрание, които ограничават достъпа им до парламентаристи и по този начин възможностите за медиен контрол върху работата на законодателния орган;[…]

Изразява дълбока загриженост от сериозното влошаване на свободата на медиите в България през последното десетилетие; призовава българските власти да насърчават благоприятна среда за свобода на изразяване, по-специално чрез увеличаване на прозрачността на собствеността върху медиите и предотвратяване на прекомерната концентрация на собственост върху медиите и разпространителните мрежи, включително чрез правилното прилагане на съществуващата законодателна рамка, както и като чрез отмяна на наказателни разпоредби срещу престъпленията за клевета; подчертава необходимостта да се направи съставът и мандатът на Съвета за електронни медии по-независими и ефективни; изразява загриженост относно докладите за продължаващата практика на въздействие върху медиите чрез преференциално разпределяне на средства от Съюза за благоприятни за правителството медии;

Отбелязва, че защитата на журналистите е от жизненоважен интерес за обществото; призовава българските власти да осигурят защитата на журналистите по всяко време и по този начин да защитят тяхната независимост; категорично осъжда случаите, в които критикуваните от правителството журналисти са станали обект на клеветнически кампании и призовава българските власти да ограничат тези недемократични практики; изразява съжаление относно случаите на насилие срещу репортери и унищожаването на техническото им оборудване; настоятелно призовава българските власти да започнат цялостно разследване на всички случаи на насилие срещу журналисти, отразяващи протестите; призовава българските власти да гарантират, че полицейските служители и други служители зачитат свободата на печата и да позволят на журналисти и медийни специалисти да отразяват безопасно демонстрациите;подчертава, че насилието от страна на държавни агенти противоречи на задължението на държавите-членки да поддържат свободата на печата и да защитават безопасността на журналистите[9] ;

Призовава българските власти да разгледат изцяло и изчерпателно всички сигнали, подадени на Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите, и да се придържат изцяло към препоръките на комисаря по правата на човека на Съвета на Европа, за да осигуряване на безопасна среда за журналистите в България […]

5/

Утре, 5 октомври, ЕП обсъжда състоянието на основните права и върховенството на правото в България,  гласуването на резолюцията е малко по-късно през седмицата.

Интересна седмица предстои.

6/

Стана известна програмата на ЕК за сезона до Коледа. Посочените по-горе инструменти – МРМ, Доклад за върховенството на правото 2020, обсъждането на ЕП – са част от широка палитра инструменти, в частност на 2 декември 2020 в дневния ред на комисията са записани актове, представляващи много голям интерес –

  • Digital Services Act
  • Media and audiovisual action plan
  • European democracy action plan
  • Communication on the digitalisation of the justice systems
  • Joint proposal for a Council Regulation concerning restrictive measures against serious human rights violations

 За всичко това имах включване днес в Неделя 150  по програма Хоризонт на БНР.

Добрин Иванов, схемата Магнитски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

“Ако не сте чували за Добрин Иванов, това не е учудващо” – така започва публикация на Капитал преди време.

Същото име се появява в регистъра на СЕМ – в досието на телевизия Европа. Към въпроса може да се добави и тази информация – от 2017 г. едноличен собственик на капитала на ТВ Европа е Добрин Иванов. Сюжети Дунарит, Иракли, Пеевски.

Освен индикации със знак Пеевски, сега се появяват индикации и със знак Магнитски – по публикация на Бивол, български партньор в международното разследване FinCen.

Три превода за общо 1 096 921 евро постъпват в сметката на българската фирма “Трансмобил” в Инвестбанк за периода януари – юли 2015 г. Те идват от сметка на фирмата Solidstar Worldwide в Danske Bank – Естония. Solidstar фигурира в разследванията за “Азербайджанската перачница” и е засечена от FinCen да праща пари от България до компания разследвана по делото “Магнитски”.

България отчита пред Европейската комисия прозрачност на собствеността и финансирането на медиите.

А сега да потърсим отговора на въпроса за какво му е на Добрин Иванов телевизия.

2020 Германско председателство на Съвета: Медиите в цифровото общество

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Германското председателство на Съвета на ЕС има силна серия онлайн конференции по теми, свързани с медиите. Конференциите са успех, аз вече писах за първата, ето темите на всички събития от тази серия:

откриване

кохерентност на политиките

за нова медийна политика

от идеи към действие

платформите

качествената журналистика

и накрая – на 29 октомври предстои заключителното събитие.

Добре избрани теми, качество на участниците и широка достъпност – силна комбинация от фактори за успех.

Докладът за върховенството на правото

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Комисията:

Европейската комисия публикува днес първия Доклад относно върховенството на закона, обхващащ целия ЕС. Днешният доклад включва информация от всяка държава членка и обхваща както положителните, така и отрицателните събития в целия ЕС. Той показва, че много държави членки имат високи стандарти в областта на върховенството на закона, но и че в ЕС съществуват сериозни предизвикателства в тази област. В него се отчитат също така съответните промени, произтичащи от извънредните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса.

Докладът обхваща четири основни стълба, силно свързани с върховенството на закона: 

националните правосъдни системи, 

уредбата за борба с корупцията, 

плурализма и свободата на медиите и

други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване на властите, които са от съществено значение за наличието на ефективна система на демократично управление. 

Докладът не съдържа препоръки. Целта му е да се обогати съществуващият инструментариум на ЕС с нов инструмент за превенция и да се предизвика приобщаващ дебат и изграждане на култура на върховенство на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

За повече информация 

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — ситуация в областта на върховенството на закона в Европейския съюз

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — глави по държави

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — информационен документ

Инструментариум на ЕС в областта на върховенството на закона — информационен документ

Доклад относно върховенството на закона за 2020 г. — въпроси и отговори

Уебсайт, посветен на Доклада относно върховенството на закона за 2020 г.

Принос на България към изготвянето на Доклада

ЕС: европейско пространство за образование

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От Комисията:

Европейската комисия прие две инициативи, които ще увеличат приноса на образованието и обучението към възстановяването на ЕС от коронавирусната криза и ще спомогнат за изграждането на зелена и цифрова Европа.

Като определя визия за европейското пространство за образование, което да бъде постигнато до 2025 г., Комисията предлага нови инициативи, повече инвестиции и по-силно сътрудничество на държавите членки, за да се помогне на всички европейци — от всички възрасти — да се възползват от богатите възможности за образование и обучение, предлагани от ЕС. В Съобщението относно европейското пространство за образование се очертава начинът, по който сътрудничеството може да подобри още повече качеството, приобщаването и цифровото и екологичното измерение на образователните системи на държавите членки.

Комисията прие също и нов План за действие в областта на цифровото образование, който отразява поуките, извлечени от коронавирусната криза, и полага основите на високоефективна екосистема за цифрово образование, позволяваща да се придобият по-добри цифрови умения, необходими за цифровата трансформация. Планът за действиепредлага набор от инициативи за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в Европа и има два дългосрочни стратегически приоритета: i) да се насърчи развитието на високоефективна екосистема за цифрово образование и ii) да се подобрят цифровите умения, нужни за цифровата трансформация.

Съдбата на обвиненията по чл. 326 НК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Важна тема: какво става с повдигнатите обвинения за всяване на тревога. Ето разпоредбата на чл.326 НК – така както е с увеличената санкция по ал. 2 от тази пролет:

Чл. 326. (1) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 1985 г., изм. – ДВ, бр. 92 от 2002 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 26 от 2004 г., в сила от 01.01.2004 г., изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 326 – ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който предава по радио, телефон или по друг начин неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 26 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 24.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение) Ако от деянието по ал. 1 са настъпили значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода до пет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева.

Винаги ли ще се прибягва до чл.326 НК при критични изказвания? При това текстът по начало е предвиден в НК за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.

Практиката беше отбелязана в този блог през 2015 г. и стана по-интензивна напоследък – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.

Борис Митов от Свободна Европа съобщава, че половин година по-късно Георгиев е оправдан на първа инстанция, мотивите:

твърденията на обвиняемия Георгиев, ако изобщо се приеме, че такива са налице, не са без основание, тоест, не са неверни, каквото е изискването на описаното престъпление. Тези твърдения не са и заблуждаващи, поради простата причина, че същите представляват буквално пресъздаване на чутото по телевизията и са базирани на лично получена информация от посочените по-горе свидетели.

Свободна Европа съобщава и за сходната съдба на обвинението срещу проф. Асена Стоименова. На 14 септември 2020 СРС прекратява делото за всяване на паника срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Стоименова поради неясното обвинение, както и защото “не се разбира кой от изразите на Стоименова, описани в обвинението като „заблуждаващи“, от кое нейно интервю е цитиран”.

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Média– és Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Концентрацията Нова/ медиите, свързвани с Пеевски

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 17 септември 2020 стана известно решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. във връзка с постъпило уведомление за намерението на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, дъщерни дружества на „Витоша ФМ“ ЕООД.

Към Комисията е отправено искане (i) да постанови, че настоящата сделка не представлява концентрация или (ii) да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК или (iii) да разреши концентрацията, тъй като тя не води до предпоставките, посочени в чл. 26, ал.1 от ЗЗК.

КЗК кани заинтересованите лица да представят в седемдневен срок становища относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията. В този срок постъпи становище от „Асоциация на европейските журналисти – България“ (АЕЖБ) и от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД.

КЗК иска и информация относно ефекта на сделката върху конкурентната среда на засегнатите съответни пазари от Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), рекламни агенции и конкуренти на страните. Получените становища са обобщени в раздел V на решението и обсъдени в правните изводи на Комисията.

Участниците в сделката:

интересно е да се прочете официално предоставената информация. Канал 3 се смята за контролиран от Пеевски и придобиваните радиостанции – също. Те сега са собственост на Бест съксес, който пък е собственост на кипърска офшорка. За последен път Бест съксес беше в медиите, когато купи печатницата –

„Про Нюз България“, което е едноличен собственик на „168 часа“ ЕООД и чрез него допреди дни притежаваше сградите и земята под печатницата, също се е разделило с този си актив. Според имотния регистър тези имоти също вече са притежание на “А. Е. Бест съксес сървисис България”. Според вписания договор кипърците са купили от Гочева за 2.5 млн. лв. буферна сграда от 978 кв. м на “Цариградско шосе” № 47, плюс сграда – рото-цех от 1115 кв. м и терена под нея (2550 кв. м) на съседната ул. „Николай Ракитин“.

best

За повече факти около собствеността може да се види Банкер или друго сериозно издание.

Становища:

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изразява становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Той затова е там – да не изразява становище. Който изразява становище – не е там.

БНТ няма становище.

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

Решението:

Нотифицираната операция, по силата на която „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, води до осъществяване на концентрация.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, Комисията разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които оперират участниците в концентрацията.

По смисъла на чл. 20, ал.1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията. Съгласно Методиката притеснителен общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%,

Това е цялата работа. Медиите не са като друга индустрия. Притеснителен общ пазарен дял може да бъде много, много нисък – и затова в Обединеното кралство и другаде медийните концентрации не се оценяват по общата методика.

Освен това

КЗК в своята практика нееднократно е посочвала, че пазарният дял е първоначална индикация за структурата на пазара и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение.

Но да – никой не е очаквал друго:

Комисията не приема за основателни изразените от „БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Аргент – 2002“ ООД и Асоциацията на европейските журналисти – България опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните пазари, разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (ЕИК 205738443) на пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД (ЕИК 130275893), „Радио Веселина“ ЕАД (ЕИК 115164960), „Витоша ФМ“ ЕООД (ЕИК 131365158) и „Радио Експрес“ АД (ЕИК 831053592) и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД (ЕИК 831654881) и „Агенция Атлантик“ ЕООД (ЕИК 831905305).

Капитал: КЗК не видя проблем