Известно е, че правото на ЕС предвижда квота за европейски произведения. И периодично отчитане от държавите към Комисията.
Но знаем ли кои произведения са европейски?
Европейската аудиовизуална обсерватория проведе проучване – и резултатът вече е свободно достъпен онлайн.
Професор Тончо Жечев е роден точно преди 91 години, напусна ни в началото на века.
Да си спомним за него.
1
Консултация за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета.
Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.
Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационния документ въпроси на адрес: dsm.directive@mc.government.bg в срок до 31.07.2020 г.
2
Дата на публикуване: 26 юни 2020 г.
Срок на общественото обсъждане: 31 юли 2020 г.
Изпращайте Вашите отговори на поставените в консултационен документ въпроси на адрес: dsm.directive@mc.government.bg в срок до 31.07.2020 г.
През 1960 германски фотограф (Thomas Hoepker) прави снимка на своя позната – (Charlotte Dabney) . Барбара Крюгер използва снимката за създаване на произведение
“It’s a small world but not if you have to clean it.”
Фотографът съди Крюгер за нарушаване на авторски права, а жената от снимката съди Крюгер за навлизане в личната сфера (използване на снимка без съгласие на лицето).
Съдът в Ню Йорк предоставя на произведението защитата на Първата поправка като приема, че изкуството има „трансформиращ“ ефект. Защитено слово.
По отношение на личната неприкосновеност (right of publicity) решението отново е в полза на Крюгер.
Но съобщението в това произведение е толкова актуално.
Днес беше оповестено, че Европейската комисия е приела насоки, които ще помагат на държавите членки в прилагането на ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги.
Според съобщението, тези насоки предлагат практическо средство, чрез което да се гарантира насърчаването на европейските произведения в медийното съдържание, като по този начин се подкрепя културното многообразие и се предоставя по-богат избор за европейските потребители. Те ще спомогнат и за по-добрата защита на потребителите на платформи за видео по заявка и за споделяне на видеоклипове, и особено на непълнолетните лица, срещу вредно съдържание и изказвания, подбуждащи омраза.
Държавите от ЕС трябва да транспонират ревизираната Директива за аудио-визуалните медийни услуги в националното си законодателство до 19 септември 2020 г.
Въпреки че нямат задължителен характер, насоките следва да допринесат за нейното хармонизирано въвеждане и прилагане. Те представят вижданията на Комисията за това как да се използват конкретните понятия, за да се осигури съгласуваното прилагане на медийните правила във всички държави от ЕС.
За хармонизираното въвеждане – казва ЕК – и ги издава два месеца преди изтичането на срока.
За хармонизираното прилагане – да, ще допринесат.
Така към Директива (ЕС) 2018/1808 вече имаме и две приложения/ правила в две области, предвидени по директива и изработени от ЕК:
Европейската комисия публикува European Skills Agenda, Европейска програма за придобиване на умения за устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и устойчивост. Програмата съдържа амбициозни количествени цели за повишаване на квалификацията (подобряване на съществуващите умения) и преквалифициране (обучение на нови умения), които трябва да бъдат постигнати в следващите 5 години.
Посочените 12 полета на дейност трябва да гарантират, че правото на обучение и образование през целия живот ще стане реалност в цяла Европа.
Изрично са предвидени умения, необходими за цифровия преход в най-широк смисъл.
Г-н Вежди Рашидов ръководи законодателния процес в областта на културата и медиите. Досегашните изказвания на Рашидов многократно са ставали предмет на обществено обсъждане, но в последните дни има нов принос.
След произнасянето по делото EVN от името на Рашидов излезе публикация в Труд, към която няма да сложа връзка:
Токсичната роля в обществото на „Икономедия“. Няколко дни сме свидетели на поредния вой на група хрантутници на българските организации на Сорос в „защита“ на свободното слово. […] Дълбоко се надявах, че българското правосъдие има достойнството да върне отново надеждата на хората за справедливост.
Тоиз опус следва поредица от предходни изказвания по различни теми:
Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.
Защо Великова я върнахме, ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би вие или някой друг?
Парламентът, смятам, че би било добре парламентът да ги избира.
Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин [Йордан] Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай. Tочно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.
Траекторията на убежденията на Рашидов за Пеевски вече многократно е описвана. Рашидов е “изкарвал Пеевски най-черния ангел”, когато ГЕРБ беше в сложни отношения с ДПС. Вече не е така. Рашидов се автореферира, за да се отрече – ако това е възможно:
Чест прави на господин Пеевски. Изкарваха го най-черния ангел, а се оказа най-големият дарител.
Ако на клетката на слона прочетеш бивол, не вярвай на очите си.
Прочетох проф. Николчина да казва – и не му влизайте в дискурса. Права е, не му влизайте в дискурса. Но имайте предвид какъв му е дискурсът – като дойде ред да вземате решения.
Европейският съвет за защита на данните (EDPB) ще създаде работна група за проучване на практиките за обработка и поверителност на TikTok.
Този ход идва в отговор на искане на депутата от Европейския парламент Мориц Кьорнер от Германия. Кьорнер попита Европейската комисия дали се вземат мерки по отношение на TikTok, след като се появиха съобщения , че Съединените щати са започнали преглед по повод китайската компания, притежаваща TikTok. Дали TikTok представлява риск за сигурността за ЕС или неговите държави-членки?
Преди два месеца холандската агенция за защита на данните обяви, че е започнала разследване на TikTok заради опасения за поверителност на личните данни на децата; подобно проучване вече е в ход в Обединеното кралство от юли 2019 г..Musical.ly, които бяха придобити от TikTok, се съгласиха да заплатят глоба на Федералната комисия по търговия на САЩ, за да уредят твърденията , че компанията незаконно е събирала лична информация от деца.
Междувременно в САЩ потребител на Reddit, bangorlol, публикува каталог на информацията, която TikTok взема от потребителите и изпраща обратно в Китай. TikTok използва почти всички възможности за събиране на данни, достъпни за разработчиците на мобилни приложения. Информацията, събрана от TikTok и изпращана в Китай, включва:
TikTok копира данните от буферната памет. Чувствителните данни не трябва да се копират в буферната памет, тъй като други приложения имат достъп до тях.
Източник privateinternetaccess.com
Впрочем и други правят така – според arstechnica.com приложения на iOS четат данните от клипборда на потребителите, такива са
Tik Tok е казал, че няма повече да прави така.
Но – докато говорим за TikTok : компанията се присъедини през седмицата към кодекса на ЕС за противодействие на дезинформацията.
Австралийският орган за комуникации и медии (Australian Communications and Media Authority, ACMA) иска цифровите платформи да работят заедно върху разработването на единен общ кодекс за поведение за борба с дезинформацията.
ACMA насърчава платформите да обмислят единен кодекс, който осигурява подходящи защити и средства за защита на австралийските потребители на цифрови платформи. Той очаква, че този кодекс ще бъде ориентиран към потребителите, лесно достъпен за обществеността и подходящ за целите на обществото , се казва в съобщение на регулатора.
Очаква се кодексът да обхване съображенията на платформите за това кои са качествените източници на новини и информация и как това се съобщава на потребителите.
Това е процес с доброволен характер, но ACMA силно би насърчил всички цифрови платформи с присъствие в Австралия, независимо от техния размер, да подпишат кодекса за цялата индустрия, за да демонстрират своята ангажираност за справяне с дезинформацията.
Интересно е какво препоръчва регулаторът :
Според ACMA платформите могат да използват алгоритми за откриване на дезинформация, да използват независими услуги за проверка на фактите, да предвидят мониторинг, осъществяван от хора, а също маркиране или премахване на нарушения, свързани със стандартите за съдържание, да предоставят известия за потребители, споделящи съдържание, нарушаващо стандартите, и да премахват акаунти.
Във всички платформи трябва да има възможности потребителите да сигнализират за неправилна или вредна дезинформация.
“Платформите не трябва да бъдат арбитри на истината за онлайн информация. Но те имат отговорността да се справят с дезинформацията, разпространявана чрез тях, и да помагат на хората да вземат надеждни решения относно достоверността на новини и информация”, казват от ACMA.
Работата на регулатора е да наблюдава процеса на разработване на кодекса и да следи за адекватността на прилаганите мерки от страна на платформите.
Съветът за електронни медии принципно трябва да извърши същото. По-общо погледнато (публикациите за Австралия са за съвместно регулиране конкретно за противодействие на дезинформацията) кодексите, които ще действат в държавите от ЕС, трябва да изпълняват четири условия според ревизията на медийната директива с Директива (ЕС) 1808/2018 (макар те да не са специално формулирани за противодействие на дезинформацията) – тези кодекси:
|
|
|
Стана известно съобщение на ЕК COM(2020) 264 final “Защитата на данните като опора на овластяването на гражданите и подходът на ЕС към цифровия преход: две години прилагане на Общия регламент за защита на данните (GDPR)”.
Комисията ще наблюдава изпълнението с оглед предстоящия доклад за оценка през 2024 г. , евентуално за оценка и допълване на правната рамка . Държавите-членки следва да завършат привеждането в съответствие на своите секторни закони с GDPR и да съдействат за свободното движение на данни в рамките на ЕС.