Жалбоподател е собственикът на телевизионния канал ATV със седалище в Будапеща. Депутатът от партия Jobbik заявява в парламента: „време е … за оценка колко души от еврейски произход, особено членове на парламента и правителството, представляват риск за националната сигурност … ”. ATV заявява, че предстои демонстрация срещу твърденията на крайната десница в парламента.
Медийният регулатор констатира нарушение на медийния закон заради израза “крайната десница”. Според регулатора това е оценка, а оценката по време на новини е забранена от закона, за да се гарантира, че обществеността получава безпристрастни новини и политическа информация.
Спорът с ATV стига до Конституционния съд, според който правото е на страната на регулатора –
Раздел 12 от Закона за медиите регламентира връзката между медиите и новините, мненията и оценъчните обяснения, които излъчват, с цел балансирано отразяване на събитията. Съгласно тази разпоредба в новини и политически информационни програми журналистите не могат да добавят мнение или оценъчно обяснение към политическите новини. Всяко мнение или оценъчно обяснение, добавено към новините, предоставени в програмата, трябва да бъде направено във форма, която я отличава от самата новина, посочва нейната същност като такава и идентифицира нейния автор.
Следователно изразяването на мнения е възможно, но обществеността трябва да бъде информирана, че изразът е мнение и за неговия автор и трябва да се разграничава от самите новини.
Решението
ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:
а) осъществена е намеса в свободата на изразяване,
б) намесата преследва законна цел – безпристрастно отразяване на събитията.
б) дали намесата е необходима в демократичното общество?
Медиите имат задължение да разпространяват информация и идеи по теми от обществен интерес и обществеността има право да ги получава (38). В центъра на обсъждането е преценката дали терминът „крайна десница“ е констатация на факти или е оценка/мнение. С оглед на липсата на определение в законодателството от националните съдилища се изисква да гарантират, че става дума за изрази, които биха могли да разстроят балансираното отразяване по въпроси от обществен интерес. (46) Конституционният съд констатира, че общественото мнение може да бъде повлияно от използването на термина крайна десница, без да каже обаче дали в конкретния случай това използване е в състояние да наруши балансираното представяне на въпрос от обществен интерес.
Според Конституционния съд твърдението може да бъде класифицирано като изявление за факт, ако то се приема без съмнение в обществото. Крайна десница не е такъв термин, следователно е оценка.
Същевременно във финансовата декларация на Jobbik партията се самоопределя като радикална дясна партия.
ЕСПЧ приема, че при наличие на разнопосочни подходи за разграничаване на факти от мнения дружеството ATV не е могло да предвиди, че „крайна десница“ е оценка. Нито е могло да предвиди, че забраната за използването на понятието в новини ще е необходима, за да се защити безпристрастното отразяване на политическите събития. Следователно налице е непропорционална намеса в свободата на изразяване на телевизията. Намесата не е „необходима в демократичното общество“ по смисъла на чл. 10 ЕКПЧ.
Законът следва да бъде преформулиран.Необходимо е доверие в редакционния избор и автономията на журналистите, съответно да се ограничи държавата да диктува параметрите на новините.Постигането на безпристрастност в новините е въпрос на качество, което трябва да се предостави на журналистите в рамките на редакционната им независимост .
Twitter деактивира видеоклип от екипа на кампанията на Доналд Тръмп. В клипа се вижда как президентът отдава почит на Джордж Флойд. Деактивирането се основава на факта, че клипът е обект на жалба за авторски права. В отговор на премахването на видеоклипа, екипът на Тръмп обвинява компанията и лично Джак Дорси, че цензурира „обединяващо послание от президента Тръмп“.
Европейската комисия скоро ще надгради правилата на Европейския съюз за цифрови платформи, услуги и продукти чрез новия Digital Services Act („DSA“ или „пакет DSA“).
Очаква се DSA да засегне защитата на европейските граждани и техните права, не на последно място и правото на свобода на изразяване. DSA е възможност за размисъл върху начина, по който онлайн съдържанието се предоставя на аудиторията и ефектите от това.
В ERGA (Европейската група на националните медийни регулатори) участват представители на регулаторите на медийно съдържание в ЕС. Те по дефиниция
играят важна роля за отстояване на ценностите на медийното регулиране в съответствие с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги, в частност свобода на изразяване, насърчаване на културното многообразие и плурализъм, поддържане и засилване на демократичния дискурс и защита на аудиторията.
Това е работата на медийния регулатор.
ERGA е изработила позиция по отношение на DSA като част от текущата работа на ERGA по прилагането на стандартите за съдържание на ЕС онлайн.
Това е резюме от началото на позицията на ERGA. България по силата на членството си в ЕС участва в ERGA, както и по-рано – от самото създаване на медийното регулиране у нас – в платформата на медийните регулатори EPRA.
Участието на България не е лична заслуга на членовете на регулатора, но е лична отговорност. Участието на България в ERGA u EPRA се очаква да допринася за европеизирането на българското медийно регулиране.
Европеизиране означава, освен другото, стандартите на EС да се прилагат, а правната информираност за тях да расте, стандартите да се познават и възприемат от медиите и аудиторията. СЕМ се очаква да допринася за правната информираност, за гласност на стандартите, за – виж по-горе цитата – “поддържане и засилване на демократичния дискурс”. Включително да допринася за публичност на дебатите, свързани с DSA. СЕМ е този, който ще трябва “да отстоява европейските ценности в медийното регулиране”, съгласно цитираната позиция.
Политиците обичайно предлагат институция да определя кое твърдение е вярно. Например президентът Тръмп предлага министърът на правосъдието да оцени определени платформи като източник на дезинформация, а средствата за реклама от държавните агенции да зависят от тази оценка. Работа ли е на изпълнителната власт да прави подобна оценка? Това очевидно ще е предмет на дебати, които предстоят в САЩ. Ако се върнем към България – работа ли е на Комисията за лични данни да прави подобна оценка? Отговорът изглежда очевиден.
VOX пише за изтекло аудио от видеосреща със служители на Facebook. На срещата Марк Зукерберг е потвърдил решението Facebook да допусне съобщението на Тръмп, което Twitter скри, и е обяснил как е било взето, включително колко афро-американци (ли е правилно да се казва) са участвали във вземането на решението – един.
Зукърбърг обещава прозрачност на процеса на вземане на решения за модериране на спорни публикации.
Казва още, че компанията обмисля да добави етикети към публикациите на световните лидери, които подбуждат към насилие, вместо просто да ги остави или да ги свали. Според Зукърбърг – тъй като е възможен “продължителен период на граждански вълнения”, компанията може да преразгледа политиката си относно това какъв вид съобщения правителствените лидери могат да направят относно насилие от страна на държавата и употреба на полицейска сила.
Консултацията ще продължи до 8 септември. Тя обхваща въпроси като безопасността онлайн, свободата на словото, справедливостта и еднаквите условия на конкуренция в цифровата икономика, включително двете работни направления, обявени от Комисията като част от пакета на законодателния акт за цифровите услуги:
основните принципи на Директивата за електронната търговия, по-специално свободата на предоставяне на цифрови услуги на целия единен пазар на ЕС в съответствие с правилата на мястото на установяване и с широкото ограничаване на отговорността за съдържанието, създадено от потребителите;
условията на конкуренция на европейските цифрови пазари, където понастоящем няколко големи онлайн платформи действат като gatekeepers.
От вторник до вторник: събитията през една интересна седмица за съдържанието в платформите и пределите на свободата на изразяване
1
Казват, че Тръмп имал около 52 000 туита. Много пъти е установявано, че те не отговарят на истината. Понякога това е очевидно, компанията Twitter използва и външни организации за проверка на фактите. Досега Twitter не е предприемал действия по отношение на президента Тръмп. По отношение на други потребители на платформата са прилагани различни мерки – като напр. към Болсонаро във връзка с COVID, към австралийски автор на карикатури или към известния Алекс Джоунс.
Става дума за гласуването по пощата, което се допуска само за регистрирани гласоподаватели, докато Тръмп твърди, че губернаторът на Калифорния допуска всеки да гласува. Ню Йорк Таймс за случая:
Twitter е изправен пред уникален натиск, защото това е най-често използваният метод за комуникация с обществеността на г-н Тръмп.В началото на президентството си той туитваше около девет пъти на ден.Оттогава той ускори темпото си и вече има средно 29 туита на ден тази година, а на 10 май публикува 108 пъти.
Високото ниво на активност на г-н Тръмп привлича вниманието в Twitter.Ако компанията изтрие туитовете или ги промени, това ще ескалира обвиненията на консервативните политици, че цензурира техните политически възгледи или е предубедена срещу тях.Но като не направи нищо, Twitter позволява световните лидери да не се придържат към същия стандарт като всички останали и да имат повече власт да тормозят, клеветят и заглушават другите, цитира изданието преподавателка от Харвард.
Миналата година Камала Харис, сенатор (D) от Калифорния, поиска от Джак Дорси да спре акаунта на г-н Тръмп в Twitter. В писмо до г-жа Харис Twitter повтори публичната си позиция по отношение на световните лидери и заяви, че ще бъде погрешно да се предприемат мерки, поради обществения интерес.
Други световни лидери не са се радвали на подобна свобода в Twitter. Туитове от бразилския президент Болсонаро и президента на Венецуела Николас Мадуро за недоказани лекарства за коронавируса бяха премахнати.До тази седмица Twitter поддържаше, че г-н Тръмп не нарушава политиките на компанията и че тя ще предприеме действия, ако се прекрачи линията.
„Ние вярваме, че е важно светът да види как мислят глобалните лидери и как действат. “, каза г-н Дорси в интервю за HuffPost миналата година. Ако г-н Тръмп публикува нещо, което нарушава политиките на Twitter, г-н Дорси добави, “ние със сигурност ще съобщим.”
Във вторник компанията превърна този разговор в действие.
Прилага се т.нар. “civic integrity policy” на компанията. Сигнал за нарушение са подали организации от третия сектор, с които Twitter партнира за прuлагане на стандартите, имена в момента не се споменават – ето съобщението на компанията:
We added a label to two @realDonaldTrump Tweets about California’s vote-by-mail plans as part of our efforts to enforce our civic integrity policy. We believe those Tweets could confuse voters about what they need to do to receive a ballot and participate in the election process.
EU DisinfoLab подкрепи действията на Twitter. Според EU DisinfoLab липсва отговор за политически дезинформации, включително множеството неверни твърдения, идващи от върха на администрацията на САЩ.
Трябва да има среден път между това да не се прави нищо и Министерството на истината от 1984 г. Решението на Twitter да добави предупредителен етикет, насочващ потребителите към проверена от факти информация по повод съобщения на Доналд Тръмп, е добър пример за това какво може да се направи, за да се даде възможност на потребителите да си съставят информирано мнение – нещо, което е особено важно в контекста на демократичния процес. Нашите мисли са с екипа на Twitter – останете силни!
По-късно в Twitter се появи и съобщение от Вера Йоурова, ЕК –
I support @Twitter’s efforts to develop a transparent, clear, consistent moderation
policy.
The role of public authorities is to ensure that fundamental rights are protected online and offline. These rights protect all citizens, not only those in power. https://t.co/WUbBcZqy5H
Два дни по-късно дойде и институционалният отговор на Тръмп – президентски акт (executive order) “за предотвратяването на цензурата онлайн”. СNN казва, че поне от месец знае съдържанието на този акт, дори знае, че FСС u FTС са го обсъждали и според тях изглежда да е противоконституционен.
Какво казва Тръмп в този акт:
Първо, за прилагането на идеалите на Първата поправка към съвременните комуникационни технологии. Twitter, Facebook, Instagram и YouTube имат огромна, ако не и безпрецедентна сила да оформят интерпретацията на публичните събития; да цензурират или премахват информация; и да контролират това, което хората виждат или не виждат.
Сега Twitter слага предупредителен етикет върху определени туитове по начин, който ясно отразява политически пристрастия. Twitter никога не е поставял такъв етикет на друг политик. Служителят, отговарящ за политиката на сайта, е излагал политическите си пристрастия в собствените си туитове.
Второ, за раздел 230 в) от Закона за благоприличие в комуникациите – 47 USC 230 (c). Раздел 230 е създаден за справяне с хипотезата, при която платормите се разглеждат като издател. Предоставя се ограничена отговорност („защита“ ) на доставчик на интерактивна услуга (например онлайн платформа) с цел интернет да е „форум за истинско многообразие на политическия дискурс“. 47 USC 230 (a) (3). (Всъщност именно разд. 230 пази социалните мрежи от отговорност за изказвания като тези на Тръмп. )
Раздел 230 не е имал за цел, казва Тръмп, да позволи на шепа компании да прераснат в титани, които контролират жизненоважни пътища за националния ни дискурс под прикритието на насърчаване на открити форуми за дебати, и използват силата си за цензуриране на съдържание и заглушаване на гледни точки, които не харесват. Когато доставчикът премахва или ограничава достъпа до съдържание, той се занимава с редакторско поведение. Поради което, казва Тръмп, нека носи отговорност като всеки традиционен редактор и издател.
В рамките на 60 дни от този акт, министърът на търговията след консултация с главния прокурор и чрез Националната администрация за далекосъобщения и информация (NTIA), изисква от Федералната комисия за съобщения (FCC) бързо да предложи правила за решаване на описаните проблеми.
Трето, да се предвиди защита на данъкоплатците – да се преразгледа финансиране с публичен ресурс на платформи, които ограничават свободното слово. Всяка агенция дапреразгледа федералните разходи за реклама и маркетинг, изплащани на онлайн платформи.
Тръмп предлага Министерството на правосъдието да обсъжда ограниченията на изразяване, основани на гледните точки, наложени от всяка онлайн платформа, и да оценява дали някоя онлайн платформа е проблематична поради дискриминация, измама на потребителите или други лоши практики.
Четвърто, Големите онлайн платформи като Twitter и Facebook не трябва да ограничават защитената реч, казва Тръмп и се позовава на Върховния съд за сайтовете на социалните медии като съвременната агора (Packingham v. North Carolina , 137 S. Ct. 1730, 1737 (2017). Комуникацията чрез тези канали стана важна за значимото участие в американската демокрация (PruneYard Shopping Center v. Robins , 447 US 74, 85-89 (1980).
За големи онлайн платформи, които са огромни арени за обществен дебат, включително платформата за социални медии Twitter, FTC обмисля да предприеме действия, както е уместно и в съответствие с приложимото законодателство, за да забрани нечестни или измамни действия или практики при или засягащи търговията. Такива нечестни или измамни действия или практики могат да включват практики на субектите, обхванати от раздел 230, които ограничават речта по начини, които не са в съответствие с обществените представителства на тези субекти относно тези практики.
Пето-шесто, ще се разработва законодателство за случаи, в които американците не са защитени при нечестни и измамни действия и практики, напр. алгоритми за заглушаване на съдържание или потребители въз основа на политическа принадлежност или гледна точка, предубеденост и др.
Определение: „онлайн платформа“ означава всеки уебсайт или приложение, което позволява на потребителите да създават и споделят съдържание или да участват в социални мрежи или всяка обща търсачка.
Коментар на Дафне Келър от Станфорд – анотирана версия на акта. Келър е особено разтревожена от черните списъци, които МП се изисква да изготвя. Тя обръща внимание още, че с такава дефиниция за онлайн платформа всяка медия с форум попада в обхвата.
5
Изненадващо на следващия ден Twitter показа нов ход от спектъра възможни реакции – туит на Тръмп бе не просто етикетиран, а скрит и означен като възхваляващ насилие (нарушаващ правилата за т.нар. glorifying violence)
Този път Тръмп беше написал, че ако плячкосването започне – стрелбата ще започне. Ясно е – става дума за реакция на протестите за справедливост след смъртта на Джордж Флойд. .
Бяхме доста ясни за нашата политика. Смятаме, че не е правилно да правим проверки на факти за политици. По принцип частните компании – или особено платформите – не трябва да са в състояние да правят това.
Facebook няма да се намесва в публикации на Тръмп – дори ако те нарушават правилата, които се прилагат за останалите. Позицията се различава от това, което Зукърбърг говореше пред парламента по-рано и което е добре документирано:
“If anyone, including a politician, is saying things that can cause, that is calling for violence or could risk imminent physical harm…. we will take that content down.”
В последните дни медиите отразяват вътрешно напрежение във Facebook. На особена критика се подлага личното решение на Зукърбъргда остави без реакция изказването на Тръмп, в което президентът насърчава полицията да стреля при безредици. Цитирани са представители на протеста, според които „Даването на платформа за подбуждане към насилие и за разпространение на дезинформация е неприемливо, независимо кой сте.“ “Не съществува неутрална позиция по отношение на расизма. “, казва друг служител. Протестиращите в компанията са малко на брой, но публичното разграничаване от решенията на Зукърбърг се смята за симптоматично.
Разочарование предизвиква Бордът по съдържанието на Facebook – независим орган, на който се възлагат много надежди за саморегулация. Facebook финансира Борда, за да решава трудни въпроси около модерирането на съдържанието. В разгара на кризата Бордът заяви, че няма да бъде в състояние да се намеси сега, но “работи усилено, за да започне да работи по-късно тази година.” Гардиан разказва и история с един от съпредседателите на Борда, обвинен в расизъм.
Джеф Джарвис, професор, също не е доволен от бездeйствието на Борда. Той сравнява ситуацията с вечеря в дома на Зукърбърг, на която е поканен Тръмп. Представете си, казва Джарвис, че Доналд Тръмп се появява, обижда другите гости, заплашва тези, които го критикуват, обвинява китайците за всички проблеми, обижда афро-американците и напада журналистите в стаята, наричайки ги врагове на народа. “Какво трябва да прави домакинът – а Марк Зукърбърг несъмнено е домакинът? Бих очаквал домакинът да помоли грубия Доналд да напусне. Какво да правят гостите? Бих си тръгнал и никога не бих се върнал.”
Какво искам да направи Facebook? Всъщност не много. Не мисля, че Facebook трябва непременно да затвори акаунта на Тръмп, защото Зукърбърг е прав, че гражданите трябва да гледат какво говори държавният им глава. Не мисля, че интернет е медия, нито вярвам, че Facebook е издател или редактор, отговарящ за думите му. Казвам, че е безсмислено да са прави проверка на фактите, когато говори Тръмп. Това, което искам, е Facebook да се разграничи от неговото отвратително поведение. Facebook трябва да каже: Не сме съгласни. Не одобряваме. Това е неправилно.
Тръмп нападаше жени и вие не протестирахте.Тръмп тръгна след имигрантите и вие не го спряхте.Тръмп дойде за афро-американците и вие стояхте встрани.Сега Тръмп идва за вас, технологичните компании.Той атакува раздел 230, най-добрата защита, която имаме за свободата на изразяване, и на която всички казвате, че държите.Ще я отстоявате ли за вас и вашите потребители?
Вчера в парламентарната медийна комисия е отхвърлен на първо четене законопроектът на Сиди и др. за фалшивите новини. Разбира се, това не е окончателно препятстване на този текст, но е индикативно. Протоколът ще бъде качен ТУК, когато бъде публикуван. Това е проектът срещу шарлатаните и мародерите в интернет средата (според мотивите).
За съжаление текстът е качен във вид, в който не може да се копира, а да се преписва точно този текст не е оправдано усилие. Не може ли Народното събрание да въведе изисквания за формата на внасяните законопроекти (машинно читаем формат, отворен, платформено независим)?
В мотивите на законопроекта се обсъжда съдбата на законопроекта за фалшивите новини и се казва, че
Сама по себе си така поднесен прочитът на предложената от нас промяна в ЗРТ, е невярно предадена информация.
Поради това според новия ЗИД всички собственици на интернет сайтове, онлайн платформи, профили в социални мрежи, онлайн блогове оповестяват на видно място информация за себе си като администратор на лични данни(физическо или юридическо лице).
През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента, и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.
Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите до парламента и заседанията му. Отказан е достъп и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо на правителството още по-широки правомощия. Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение.
В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси, за парламентарния контрол и др. Освен това мерките, изключващи журналисти от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението на представителите. Тяхната защита на личния живот е ограничена (публични личности, ангажирани с политическа дейност).
Решението
Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели – а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)
Защитата, предоставена от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).
Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).
В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони – но когато се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата на Парламента.
Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които са в основата на концепцията за демократично общество.
Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.
.