Category Archives: закони и право

ЕСПЧ: достъп до парламента и парламентарната работа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда за правата на човека по делото Mándli and Others v. Hungary  по чл.10 Конвенцията, свобода на изразяване.

През април 2016 г. шестима журналисти се опитват да интервюират членове на унгарския парламент, включително председателя на парламента,  и министър-председателя, във връзка с предполагаеми незаконни плащания на Унгарската национална банка към компании, свързани с правителството на Виктор Орбан.

Председателят на парламента Ласло Ковер отнема достъпа на журналистите  до  парламента  и заседанията му. Отказан е достъп  и за парламентарната сесия през юни 2016 г., когато  се обсъжда изменение на конституцията на Унгария, даващо  на правителството още по-широки правомощия.  Не се предвижда възможност за съдебен контрол върху това решение. 

Журналистите се обръщат към ЕСПЧ. Впрочем едно от последните  решения срещу Унгария по чл.10 ЕКПЧ също беше за отказан достъп – до центровете за бежанци.  В хода на делото става ясно, че практиката с отнемане на достъпа на журналисти до парламента продължава.

В решението се излагат аргументите на правозащитни организации (т.41-44) относно  свободата на словото в политическия контекст, където са възможни най-малко ограничения. Недопустимо е да се ограничава възможността на медиите да разпространяват информация и идеи от обществено значение, както и събирането на информация за политическите въпроси,  за парламентарния контрол и др.  Освен това мерките, изключващи журналисти  от достъп до парламентарните сгради, трябва да бъдат предписани от закона и да изискват правна рамка, която гарантира  ефективен съдебен контрол. Мерките могат да бъдат използвани само при най-изключителни обстоятелства. Прозрачността позволява  на обществеността да оцени не само съдържанието на изявленията, но и поведението   на представителите. Тяхната защита на личния живот  е ограничена   (публични личности, ангажирани с политическа дейност).

Решението

Съдът прилага теста за пропорционалност: има намеса, предвидена е от закона, разпоредбата преследва легитимни цели –  а) предотвратяване на смущения в работата на Парламента, за да се гарантира ефективното му функциониране и б) да защити правата на народните представители. Следователно централният въпрос е дали намесата е „необходима в демократичното общество“ (т.58)

Защитата, предоставена  от Конвенцията на журналистите, е при условие, че те действат добросъвестно, за да предоставят точна и достоверна информация в съответствие с принципите на отговорната журналистика (Pentikäinen срещу Финландия ([GC], № 11882/10, §§ 87-91).

Концепцията за отговорна журналистика не се ограничава до съдържанието на информацията, която се събира и / или разпространява чрез журналистически средства. Тя обхваща, между другото, законността на поведението на журналистите, включително тяхното обществено взаимодействие с властите при упражняване на журналистически функции. Дали журналистът е нарушил закона има значение при преценката дали  е действал отговорно (вж. Pentikäinen, цитиран по-горе, § 90).

В настоящия случай жалбоподателите са действали по начин, противоречащ на правилата за поведение в Парламента, които забраняват снимките в определени зони  – но  когато  се преценява дали предприетата от председателя мярка е необходима, трябва да се вземе предвид  функцията на журналистите да правят записи и снимки и да докладват по актуални въпроси, свързани с работата  на Парламента.

Съдът не е съгласен с аргумента на правителството, че въпросните записи не са имали за цел да засегнат въпроси от обществено значение, а да представят депутатите по сензационен начин. В този контекст Съдът вече е приел, че свободата на медиите предоставя на обществеността едно от най-добрите средства за  формиране на мнение относно идеите и нагласите на техните политически лидери – и по този начин дава възможност на всеки да участва в свободните политически дебати, които  са  в основата на концепцията за демократично общество.

Съдът приема още, че при обстоятелствата по делото оспорваната намеса в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е пропорционална на преследваните законни цели, тъй като не е придружена от адекватни процесуални гаранции. Необходим е и съдебен контрол върху подобни актове на ръководството на парламента.
В светлината на горните съображения Съдът заключава, че намесата в правото на жалбоподателите на свобода на изразяване не е „необходима в едно демократично общество“ по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Нарушение на чл.10.

Нидерландия: Съдът позволява на правителството да работи за 5G мрежа

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Съдът в Хага е гледал дело по искане на активисти срещу 5G. 
Stop5GNL е фондация, която има за цел да защитава здравето на жителите на Нидерландия.  Тя се стреми да забрани на Нидерландия да  позволи въвеждането на 5G поне до доклад на правителството  за възможните рискове за здравето във връзка с 5G.

Според активистите въвеждането  на 5G технология е безотговорно, неприемливо и незаконосъобразно.  

Правителството твърди, че привежда политиката си в съответствие с  оценки на експерти, които  не изискват блокиране  на въвеждането на 5G. Правителството  заявява, че  ще се намеси на всеки етап, ако в бъдещи измервания от Агенцията за телекомуникации,  която регулира радиочестотите в страната, покаже, че  има риск за здравето.

Не е спорно, че общото излагане на електромагнитно излъчване (сумата от използването на множество приложения) на всяко място, където са хората, трябва да остане под границите, които   гарантират общественото здраве.

Stop5GNL правилно твърди, че в момента не е ясно как точно ще се развият 5G системите. Поради тази причина Агенцията за телекомуникации ще продължи да наблюдава ефектите на 5G по различни начини. Въпреки че  държавата има основание да смята, че нивата на експозиция няма да бъдат надвишени след въвеждането на 5G, държавата изрично е заявила, че може и ще се намеси, ако в бъдещи измервания  покажат, че нивата са или ще бъдат надвишени. Освен това държавата е посочила, че ще се намеси и ако новите проучвания покажат, че трябва да бъдат коригирани границите на експозиция; ако следователно се окаже, че рисковете за здравето все още съществуват  под границите, които в момента се считат за безопасни. Внедряването на 5G не е необратимо.  При тези обстоятелства съдът приема, че няма причина   за намеса.

Нов председател на СЕМ

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Бетина Жотева е избрана за председател на Съвета за електронни медии за срок от една година.

За задачите през мандата и повече за намеренията – няколко интервюта.
Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020, тогава влиза в сила и европейска директива

Бетина Жотева: Фалшивите сайтове крадат от вашия труд, трябва закон за интернет изданията

Бетина Жотева: Няма как да се случи БНТ да не се излъчва ефирно

Бетина Жотева: Новото медийно законодателство е доникъде. Сблъскваме се с МФ.

Бетина Жотева: СЕМ ще следи видеата онлайн, но няма да  е цензор

COVID 19 и задържане на трафични данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Без спекулация за дистопия – само допълнение към въпроса за цифровите права.

В Закона за мерките и действията по време на извънредно положение има §41, с който изменят Закона за електронните съобщения.

§ 41. В Закона за електронните съобщения   се правят следните допълнения:
1. В чл. 251б, ал. 2 се създава изречение трето: „Данните по ал. 1, т. 6 се съхраняват и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“
2. В чл. 251в, ал. 2 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето право да искат извършване на справка за данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6, когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“
3. В чл. 251г, ал. 4 накрая се добавя „и в случите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“.
4. В чл. 251г1:
а) в ал. 1 се създава изречение второ: „В случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят незабавен достъп до данните по чл. 251б, ал. 1, т. 6 въз основа на искане на съответния ръководител на структурите по чл. 251в, ал. 2, изречение второ.“;
б) в ал. 3 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“;
в) в ал. 4 след думите „по чл. 251в, ал. 1“ се добавя „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“.
Какво има да се каже тук – §41 предвижда:
  • ново основание за задържане на трафични данни;
  • широк кръг лица с право на достъп;
  • задължение за незабавен достъп без предварителен съдебен контрол;
  • висока вероятност за произвол поради липса на регистър за карантинираните.

Никак не е ясно дали мярката е строго необходима и пропорционална – особено  без предварителен съдебен контрол.

На тези опасения се противопоставяше аргумент –  “но  това е само за времето на извънредното положение, вижте §52  от Закона за извънредното положение” –

§ 52. Законът влиза в сила от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и § 51, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“, и се прилага до отмяна на извънредното положение.
Съмнително беше, че мярка в ЗЕС ще се прилага само до отмяна на извънредното положение – когато това не е отразено в  самия ЗЕС – но с приемането на ЗИД на Закона за здравето  съмненията  отпадат:
§ 12. В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (обн., ДВ, бр. 28 от 2020 г.; изм., бр. 34 и 38 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:
………………………
л) в § 52 думите „и се прилага до отмяна на извънредното положение“ се заличават.
Задържането на трафични данни по измененията на ЗЕС от март 2020 е без срок (действието на нормата е без срок, иначе самото задържане е със срока по ЗЕС), с незабавен достъп  от  широк кръг лица и без предварителен съдебен контрол.
*
По съображения  за  пълнота трябва да се добави, че 63 народни представители искат обявяване на противоконституционност на измененията в ЗЕС (чл. 251б, ал. 2, изречение трето, чл. 251 в, ал. 2, изречение второ, чл. 251г, ал. 4 относно думите „и в случаите по чл. 251б, ал. 2, изречение трето“ и чл. 251г1, ал. 1, изречение второ, ал. 3 и 4 относно думите „и чл. 251в, ал. 2, изречение второ“ от Закона за електронните съобщения и на свързания с тях § 51 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. ) и КС е образувал дело 4/2020 с докладчик Таня Райковска.
В искането  се твърдят и процедурни нарушения.

 

Freedom House: Нации в преход 2020

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикуван е  Nations in Transit 2020 report. 

Според поредния доклад на Freedom House  2020 г. България е полуустановена (полуконсолидирана)  демокрация с 58.93 /100,  с което слиза под резултата от 2019 (60/100). От гледна точка на политически права и граждански свободи България е свободна.

Рейтингът на независимите медии е намалял от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата консолидация на медийния сектор, политическата намеса в работата на обществените медии  и тормоза върху  критични журналисти от страна на прокуратурата и държавата.

Унгария не  е демокрация, тъй като е получила оценка под минималната за полуконсолидираните демокрации. Унгария, Сърбия и Черна гора са причислени към т.нар. хибридни режими. Полша, Румъния и Хърватия са в положението на България.

 

Как българските медии отразиха доклада:

.

24  часа

Пандемията срина демокрацията

Германският Конституционен съд обяви, че решение на ЕЦБ нарушава Конституцията на Германия. Съдът на ЕС отговори.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Комуникация в три хода, която се обсъжда в последните дни:

(1) Преюдициалното запитване на Федералния Конституционен съд на Германия до Съда на ЕС относно  валидността на Решение (ЕС) 2015/774 на Европейската централна банка от 4 март 2015 година относно програма за закупуване на активи на публичния сектор на вторичните пазари получи отговор, че решението на ЕЦБ е валидно – Решение на Съда на ЕС по дело C‑493/17.

(2) Германският Конституционен съд реши на 5 май 2020, че  закупуването на активи за стабилизиране на еврозоната частично нарушава германската конституция и че няма достатъчно политически надзор от страна на Германия върху тези действия. 

Коментари в медиите: “От гледна точка на европейската интеграция решението е бедствие.” ” Днешното решение на BVerfG бележи връщането на правния национализъм.”

(3) В отговор пресслужбата на Съда на ЕС разпространu следното прессъобщение:

Коментар в Капитал, 10 май 2020

Дипломатическо изявление за принципите на правовата държава по време на криза

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Изявление на Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания, Швеция

Дипломатическо изявление | 01/04/2020

В тази безпрецедентна ситуация  държавите-членки приемат извънредни мерки за защита на своите граждани и преодоляване на кризата. Дълбоко загрижени сме за риска от нарушаване на принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, произтичащи от приемането на някои спешни мерки.

Спешните мерки трябва да бъдат ограничени до строго необходимото, да имат пропорционален и временен характер, да се подлагат на редовен контрол и да се спазват гореспоменатите принципи и задълженията на международното право. Те не трябва да ограничават свободата на изразяване или свободата на печата.

Трябва да преодолеем заедно тази криза и заедно да поддържаме европейските си принципи и ценности по този път. Следователно ние подкрепяме инициативата на Европейската комисия за наблюдение на спешните мерки и тяхното прилагане, за да се гарантират основните ценности на Съюза, и приканваме Съвета по общи въпроси да се заеме с въпроса, когато е уместно.

Това изявление беше първоначално прието от девет държави, България се присъедини със закъснение, но все пак  – дори предвид факта, че не всички държави от ЕС са се присъединили – Вишеградската група, Австрия не са тук – това следва да се признава като позитивна стъпка.

А и е хубаво да знаем какво е декларирала дължавата ни.

#RSF INDEX 2020 | 111

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е оценката на Репортери без граници за 2020 – 2020 World Press Freedom Index.  Класацията се оглавява от Норвегия, Финландия, Дания и Швеция.

България запазва 111 място за трета поредна година.  България се среща на две места в обобщения доклад:

“В Южна Европа е много активен кръстоносният поход на властите срещу медиите. В България, която остава на най-ниската позиция в района, опитът на ръководството на общественото радио да свали от ефир опитната журналистка и критик на правителството Силвия Великова изтъкна липсата на независимост на обществените медии в страната и хватката на някои политически лидери над редакционната им политика.”

 

В цяла Централна и Източна Европа журналистиката в ефира е  подкопавана от постоянните атаки на правителствата срещу редакционната независимост на обществените  медии. Примери са  БНР в България (111-то място), TVP в Полша (-3 до 62-ро място) и   RTVS в Словакия (+22 до 33-то място).

А конкретната оценка  за държавата България тази година се основава на факти като натиска върху БНР, уволненията в Нова телевизия, проправителствената БНТ по времето на Кошлуков, олигархизацията, тормоза върху независимите медии. С помощта на европейски пари правителството в страната си купува лоялна журналистика. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски.

България
Черната овца на Европейския съюз

Въпреки нарастващия международен натиск, свободата на медиите в България не се подобри през 2019 г. Ръководството на Българското национално радио (БНР) се опита да уволни известната журналистка Силвия Великова през септември 2019 г. През 2019 г. двете най-популярни медийни групи в България – NOVA Broadcasting Group и BTV Media Group промениха собствеността. Скоро след сделкатата за Нова   разследващите репортери  Миролюба Бенатова и Генка Шикерова бяха принудени да напуснат. Редакционната политика на БНТ се промени от  неутрална към проправителствена след назначаването на нов генерален директор. Корупцията и тайните споразумения между медии, политици и олигарси са широко разпространени в България. Най-известното въплъщение на това ненормално състояние е Делян Пеевски, който привидно притежава два вестника (Телеграф и Монитор), но също така контролира телевизионен канал (Канал 3), новинарски уебсайтове и голяма част от разпространението на печатни медии. Правителството продължава да  разпределя  финансиране от ЕС и обществени ресурси за медиите при  пълна липса на прозрачност, което насърчава получателите към проправителствено отразяване   или към въздържане  да отразяват някои проблематични теми. В същото време съдебният тормоз върху независими медии като групата Икономедиа и Бивол продължи да се увеличава.

Това казва RSF, сега интересно е да се проследи какво казва  Нова телевизия:

България попада между Етиопия и Мали

Влошаване на свободата на медиите по света констатират от организацията “Репортери без граници”. Враждебното отношение и дори омразата към журналистите, изразявана от политическите лидери, прераства в по-чести и по-сериозни действия на насилие, посочва годишният доклад.

В класацията, която обхваща 180 страни, България остава на 111-о място. От „Репортери без граници” отбелязват за нашата страна, че тайните споразумения между медиите, политиците и олигарсите са изключително разпространени.

Увеличава се и съдебният тормоз, спрямо независими медии, както и натискът върху разследващите журналисти.

България попада между Етиопия и Мали, а далеч пред нас в класацията са съседите ни Румъния – на 47-о място, Гърция – на 65-то, Сърбия – на 90-то. На първите три места се нареждат Норвегия, Финландия и Швеция.

 Разбрахте ли нещо за уволнените журналисти от Нова и за въплъщението Пеевски?

А сега за разликата между БНТ и БНР:

Търсачката в сайта на БНТ при  търсене на “111”  дава последен резултат “111 депутати подкрепиха избора на Емил Димитров за екоминистър”.

При търсене на “репортери без граници” последна новина е “Борисов се среща с Репортери без граници” – 2019 г.

БНР публикува на сайта си следното:

Пандемията от коронавирус засилва заплахата за свободата на словото по света, а авторитарни държави като Китай и Иран възпрепятстват информация за разпространението на болестта. Това посочва ежегодният доклад на базираната в Париж организация “Репортери без граници”.

България си запазва 111-о място в списъка от 180 държави.

В доклада се посочва, че пандемията е насърчила някои режими да се възползват от факта, че хората са в шок и са наложени мерки, които не биха били приети в нормално време. В класацията на Репортери без граница за състоянието на медиите в държавите има големи размествания в сравнение с миналата година.

Все още Скандинавските държави са начело на списъка с най-свободните медии, а изолирани държави като Туркменистан и Северна Корея за на дъното. Китай и Иран са съответно на 177-мо и 173-то място и са обвинени в налагане на цензура за разпространението на коронавируса.

В частта от доклада за нашата държава, озаглавена “Черната овца на ЕС” се посочва, че състоянието на медиите не се е подобрило въпреки големия международен натиск. Посочва се опитът за временно отстраняване на Силвия Великова от ефира на програма “Хоризонт”, принуждаването на журналисти от Нова ТВ да напуснат, а за Българската национална телевизия е записано, че редакционната политика се е променила от неутрална към проправителствена. България остава последна в Евросъюза в класацията. От европейските държави в списъка на “Репортери без граници” след България се нареждат единствено Русия, Беларус и Турция.

БНТ засега потвърждава написаното в доклада на RSF. Сами изберете от кого да се информирате.

 

ЕС: Насоки за стандартите при разработване на приложения за борба с COVID 19

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейската комисия публикува насоки за разработването на нови приложения, които подкрепят борбата с коронавируса във връзка със защитата на данните. Важно е да се гарантира, че гражданите на ЕС могат да се доверят изцяло на такива иновативни цифрови решения и могат да ги приемат без страх.

Правилата на ЕС предоставят най-силните гаранции за надеждност,   за да работят такива приложения и да изпълняват функциите си без непропорционално да навлизат в личния живот.

Информация

Guidance to ensure full data protection standards of apps fighting the pandemic

EU toolbox for mobile contact tracing and warning apps

Commission Recommendation on a Common Union Toolbox for the use of technology and data to combat and exit from the COVID-19 crisis

Commission coronavirus response page

Digital technologies in response to coronavirus

General Data Protection Regulation

ePrivacy Directive

 

%d bloggers like this: