Институтът за развитие на публичната среда анализира финансирането на изборните кампании.
Две публикации за кампанията, предхождаща парламентарните избори на 2 април 2023:
Трансформациите на Twitter включват преименуване и ново лого.
Платформата ще бъде наследена от “X, the everything app” – а Bloomberg уточнява: в “one-stop shop for financial services”.
The Guardian за употребата на 24-тата буква от азбуката.
Чл.326 НК по начало е предвиден за борба със заблуждаващи съобщения по телефона.
Практиката да се използва в широк смисъл тази разпоредба – за всяване на паника – беше отбелязана в този блог през 2015 г., вж и АКФ, и стана по-интензивна във връзка с пандемията – чл. 326 НК беше прилаган срещу председателя на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова, лидера на проруската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, по случая с двамата пловдивски лекари, които разкритикуваха координацията на здравните власти в условията на пандемия и срещу Георги Георгиев от Боец за мнението му за практиката на видинската болница да не тества контактни лица.
Шумно образуваните дела бяха тихо прекратени, по-специално по случая с проф. Сербезова беше установено, че действията й по огласяване на лекарствен дефицитги не са съставомерни:
“Oбв. C. e cпoдeлилa пyбличнo инфopмaция в cфepaтa, в ĸoeтo e билa пpoфecиoнaлнo aнгaжиpaнa, ĸoятo нeйнa тeзa впocлeдcтвиe e възпpиeтa ĸaтo дъpжaвнa пoлитиĸa – нaлoжeнa е зaбpaнa зa изнoc нa лeĸapcтвeни пpoдyĸти oт тepитopиятa нa P.Бългapия имeннo във вpъзĸa c нeдoпycĸaнe нeдocтигa им в cтpaнaтa.”
Тези дни Софийският районен съд е възобновил делото срещу Костадин Костадинов за всяване на паника. За разлика от проф. Сербезова и Георги Георгиев от Боец Костадинов е твърдял, че въведените от българските власти ограничителни мерки заради пандемията от коронавирус са “пропаганда за отклоняване на вниманието и не са в интерес на гражданите”.
След цялата сага с ваксинираните антиваксъри от Възраждане днес се вижда подривната роля на Костадинов и Възраждане по отношение на разпространението на ковид и защитата от него. “Процесът е насрочен за 25 септември, след като от Народното събрание са потвърдили пред съда, че Костадинов е без имунитет по конкретното наказателно производство.”, пише Сега.
Белият дом е сключил споразумение с големи разработчици на AI – включително Amazon, Google, Meta, Microsoft и OpenAI – да предприемат действия, за да предотвратят пускането на вредни AI модели. Съперници на ChatGPT на OpenAI са също участвали в споразумението – ето списък на седемте компании и самото споразумение от 21 юли на сайта на Белия дом.
Компаниите се ангажират да извършват вътрешни тестове и да разрешат външно тестване на новите модели на AI, преди те да бъдат официално пуснати в употреба. Компаниите имат задължението да гарантират, че продуктите им са безопасни. Рисковете, за които компаниите са помолени да внимават, включват нарушения на поверителността и дори биологични заплахи.
Компаниите ще разработят системи за маркиране, които улесняват хората да идентифицират аудио и изображения, генерирани от AI. OpenAI вече добавя такива маркери към изображения, създадени от неговия генератор на изображения. Според Google разпознаването кое е истинско и кое е фалшиво е нарастващ проблем, тъй като политическите кампании изглежда се обръщат към AI преди изборите в САЩ през 2024 г.
Последните постижения в генеративните AI системи, които могат да създават текст или изображения, са полезни за решаване на много задачи, но заедно с това могат да служат за укрепване на потиснически режими, сексизъм и расизъм, засилване на дезинформацията за изборите или киберпрестъпления. В резултат призивите за нова регулация, включително изисквания за оценка на AI преди внедряването, се множат.
Потенциалните обществени рискове, за които споразумението обещава компаниите да следят, не включват въглеродния отпечатък вследствие обучението – тъй като създаването на система като ChatGPT изисква хиляди компютърни процесори с висока мощност, работещи за продължителни периоди от време.
Тревожни новини идват от Хърватия.
Предложен е законопроект за медиите, в който има неприемливи идеи, пише Index HR. Ето и главното от публикацията:
Нина Обулен Коржинек, министър на културата и медиите, дава в законопроекта идея за ценз: професионални журналисти и фоторепортери могат да бъдат само вписаните в регистър.
Освен това се въвежда задължение за държавните компании да изразходват 20 процента от средствата си за промоция и реклама в ежедневната и седмичната преса.
Порталите се облагат със специален данък за онлайн реклама в размер на 10 процента, който в бъдеще ще се регулира от Министерството на финансите. Парите от този данък ще бъдат насочени към издръжката на печатните медии, тоест към Фонда за насърчаване на плурализма, от който се изплащат държавните субсидии за печатните медии.
Само вестници, които излизат поне 240 дни в годината и трябва да се разпространяват в поне два окръга, ще получават субсидии за печат. За да получават субсидии, всекидневниците трябва да имат договор с Хърватски пощи за разпространение на пресата, тъй като директните субсидии се дават на Хърватски пощи!
Ежедневната преса ще получава подкрепа на принципа “разпространен екземпляр от вестника”. Правителството подпомага и електронните издания, но само тези със “собствена версия в общата информационна преса, която частично се припокрива в редакционното си съдържание”. Това означава, че субсидии отиват само електронните издания на печатните медии.
Освен това, органите на държавната администрация, агенциите и публичните институции трябва да изразходват най-малко 20 на сто от годишната сума, предназначена за популяризиране и реклама, в ежедневния и седмичния печат на вписаните в регистъра медии. Рекламните отчети трябва да се представят на Медийния съвет.
Същите тези медии могат също така да поискат безвъзмездни средства за финансиране на специални проекти като производството на качествено съдържание, четене и информиране на по-младото население, проекти за медийна грамотност и сближаване на печатни и електронни публикации. Те могат да искат тези субсидии два пъти годишно. При кого отиват парите, определя нов орган – Експертен съвет.
Това е идеята за финансиране на търговските медии с публичен ресурс на проектен принцип.
Членовете на регулатора (Медийния съвет) се назначават и освобождават от парламента по предложение на Комисията по информация, информатизация и медии, което означава, че той ще бъде политически орган от четирима членове и председател и ще се избира за срок от пет години.
Експертният съвет се формира така: един член от всички представителни сдружения на журналисти и фоторепортери, един – от всички представителни сдружения на издателите на печатни медии, един – от всички представителни сдружения на електронни медии заедно, един – от всички държавни и частни юридически факултети заедно и един – от всички частни и държавни факултети, които изучават журналистика.
Ако професионалните сдружения не могат да постигнат съгласие, тогава се избира този член, който идва от сдружението с най-голям брой членове, вписани в Регистъра на журналистите, т.е. Регистъра на издателите на медии. Що се отнася до факултетите, при липса на споразумение за член ще се определя който има най-много студенти.
Професионален журналист и фоторепортер е само този, който е вписан в регистъра на професионалните журналисти и фоторепортери. Регистърът на професионалните журналисти ще се поддържа от Агенцията за медии, а критериите ще се съдържат в Правилника за професионалната журналистика, на първо място образованието.
Решението се взема от Експертния съвет. Той ще има и роля при дела срещу журналисти и медии, като ще представя становище по SLAPP дела, което не е обвързващо за съда, но съдът ще трябва ясно да посочи при произнасяне дали е взел предвид становището на Експертния съвет.
Според закона доставчикът на медийна услуга не е длъжен да публикува статия, направена по трудово правоотношение, по поръчка или в изпълнение на друго договорно задължение, нито е длъжен да посочи защо.
„Доставчикът на медийната услуга, главният редактор и други редактори не са длъжни да обясняват причините за непубликуването на журналистическа публикация“, гласи законопроектът, който всъщност представлява легализиране на цензурата.
Важни промени се отнасят и до защитата на източниците на информация. А именно Министерството на културата предлага журналистът да сподели информацията за неназования източник с главния редактор. В този случай всички разпоредби за защита на източниците на информация ще се прилагат не само за журналиста, но и за редактора.
Асоциацията на хърватските журналисти (HND) осъжда проекта, заявявайки, че той представлява безпрецедентна намеса на държавата в журналистическите свободи и саморегулиране; легализира цензурата; подкопава защитата на източниците;
Професионални издания в САЩ съобщават, че законопроект, изискващ от Върховния съд на САЩ да приеме етичен кодекс, е одобрен в правната комисия на Сената с 11 срещу 10 гласа – с гласовете на демократите.
„За разлика от всеки друг федерален служител, съдиите от Върховния съд не са обвързани от кодекс за етично поведение“, казват демократите в американския сенат.„Те са най-влиятелните съдии в Америка. И не се изисква да следват дори най-основните етични стандарти”.
Законопроектът SCERT (The Supreme Court Ethics, Recusal and Transparency Act ) изисква от Върховния съд да приеме етичен кодекс, да установи процедури за подаването на жалби от хората и да изпрати тези жалби до съдебен разследващ състав от пет произволно избрани съдии. Този състав ще направи констатации и препоръки и ще ги представи на Върховния съд. Препоръките могат да включват отхвърляне на жалбата, дисциплинарни действия или промени в процедурата на Върховния съд. Законопроектът също така изисква приемането на правила за разкриване на информация за дарения и подаръци, поне толкова строги, колкото правилата, които се прилагат за Сената на САЩ и Камарата на представителите на САЩ. Предвиждат се писмени обяснения за решенията за отвод и разглеждане на исканията за отвод.
Републиканците от правната комисия на Сената се противопоставят:„Това, което се опитвате да направите, не е да подобрите работата на съда; вие се опитвате да го унищожите такъв, какъвто съществува. Приемането на законодателство за микроуправление на работата на съда унищожава съда.“
Покойният съдия Антонин Скалия „е взел много десетки необявени безплатни ваканции, често с политически другари“. Кларънс Томас не е направил отвод по дела, свързани с бунта на Капитолия на 6 януари 2021 г., въпреки че съпругата му подкрепи усилията за отмяна на президентските избори през 2020 г. Съдии са приемали „огромни тайни подаръци за пътуване, а също гостоприемство“ от „политически активни десни милиардери“. Съдия Самуел Алито е приел пътуване до Аляска, финансирано от милиардер. Съдия Кларънс Томас е приемал безплатни пътувания от милиардер, уточнява се – това е републиканецът Харлан Кроу. А съдия Соня Сотомайор е продавала книгите си по време на ангажиментите си!
Европейската комисия съобщава:
Публикувани са три покани за представяне на проектни предложения в подкрепа на плуралистичната информация, иновативното медийно съдържание и по-добрия достъп до многоезична информация за гражданите на ЕС. Поканите са на обща стойност 16,5 милиона евро. Те са отворени за новинарски медии, радио- и телевизионни компании и за други медийни организации.
Поканите са продължение на Плана за действие за медиите и аудио-визуалния сектор и на Плана за действие за европейската демокрация.
Първата покана на стойност 8 милиона евро е за създаване или разширяване на европейски медийни центрове (media hubs) – трансгранични пространства за пресконференции – и е в подкрепа на съвместни редакционни продукции и многоезично медийно съдържание между различни медии в цяла Европа.
Втората покана за европейски медийни платформи е на стойност 6 милиона евро и има за цел да помогне на медийните организации да разширят обхвата си и да стимулира иновативно информационно съдържание чрез технологии като изкуствен интелект, уеб-3, блокчейн и др.
Третата покана за представяне на предложения на стойност 2,5 милиона евро ще допринесе за създаването на европейски стрийминг-портал, чрез който аудиторията да получи по-лесен достъп до разнообразно европейско медийно съдържание.
Повече информация и условия и срокове за подаване на предложения могат да бъдат намерени към всяка отделна покана.
Прессъобщение на ЕК
Европейската комисия прие стратегия за Web 4.0 и виртуалните светове, чиято цел е да направлява технологичния преход и да гарантира отворена, сигурна, надеждна, справедлива и приобщаваща цифрова среда за гражданите, бизнеса и администрацията на ЕС.
Web 4.0 ще позволи интегриране на цифрови и реални обекти и среди, както и засилено взаимодействие между хората и машините. Според публикуваните през март прогнози за икономиката на ЕС след 2030 г. обемът на глобалния пазар на виртуални светове се очаква да нарасне от 27 милиарда евро през 2022 г. до над 800 милиарда евро до 2030 г.
Новата стратегия е в съответствие с целите за 2030 г. на политическата програма „Цифрово десетилетие“ и с пакета за свързаност на Комисията и се основава на четири стълба: овластяване на хората и укрепване на уменията; бизнес – подкрепа за европейската промишлена екосистема на Web 4.0; публични органи – подкрепа за обществения напредък и виртуалните обществени услуги; и формулиране на световни стандарти за отворени и оперативно съвместими виртуални светове и Web 4.0 в съответствие с визията и ценностите на ЕС.
Повече информация тук, „Въпроси и отговори – Инициатива на ЕС за Web 4.0 и виртуалните светове“.
Coimisiún na Meán е новият медиен регулатор на Ирландия, който наследява Broadcasting Authority of Ireland. Обхватът: радио и телевизия, услуги по заявка и онлайн медии. Създаден е през март 2023 г. съгласно Закона за онлайн безопасност и регулиране на медиите от 2022 г. Един изпълнителен директор, членовете са трима. За толкова много работа.
По новия закон регулаторът ще приема регулаторни актове, първият е Кодекс за онлайн безопасност.
Днес са обявили обществена консултация. Coimisiún na Meán търси мнения от обществеността и други заинтересовани страни, за разработването на първия обвързващ кодекс за онлайн безопасност на Ирландия. Предвижда се първият Кодекс за онлайн безопасност да се фокусира върху доставчиците на услуги на платформи за споделяне на видео и да гарантира, че те предприемат мерки за ефективно справяне с онлайн рисковете.
Преди дни МФ въведе изисквания за акредитация.
В открито писмо журналисти отказват да се акредитират при тези условия.