Category Archives: закони и право

„Журналистика под стрес“: представяне на резултатите от проучване за свободата на словото в България през 2024 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Експлоатация, стрес, онлайн тормоз, депресия, загуба на обществен престиж, ниско заплащане – такива са наблюденията върху журналистите в поредния доклад на д-р Илия Вълков за Асоциацията на българските журналисти. Индивидуална професионална помощ за журналиста или обществена реакция, синдикална защита и мерки за защита на журналистическия труд?

Данните са събрани чрез онлайн анкета, проведена в периода 29 април – 10 юни, попълвана доброволно и анонимно от 206 представители на медиите в България. Статистическата обработка е на агенция „Алфа Рисърч“.

„Журналистика под стрес“ – годишно изследване за свободата на словото в България (2024)

Х като мегафон за целите на собственика си

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Илон Мъск е с поглед към ръководен пост в американската администрация в Министерството на правителствената ефективност (DOGE). Преди още да встъпи в очакваната позиция, Мъск е започнал кампания в притежаваната от него мрежа Х срещу определени държавни служители, посочвани от него като емблематични за раздуването на администрацията, като публикува негативни съобщения за тях, достигащи до стотици милиони потребители в X.

По-рано тази седмица, както беше съобщено за първи път от The Wall Street Journal, Мъск пише по повод експерт, занимаващ се с климатичните промени: „Аз не мисля, че американският данъкоплатец трябва да плаща за тази позиция”. Мъск публикува повторно съобщението в Х, като добавя коментара „Толкова много фалшиви работни места!“ в публикация с повече от 33 милиона гледания. Както отбелязва WSJ, следва поток от мемета и тормоз. Евърет Кели, президент на Американската федерация на държавните служители, казва пред WSJ, че постовете „целят да всеят терор и страх сред федералните служители“.

Мъск е прилагал подобна тактика в миналото, включително като е твърдял, че определени бизнесмени от конкуренцията или държавни служители са съчувствали на педофилията – разбира се, под прикритието на „свободата на словото“, се казва в The Verge. Последвалият тормоз, разбира се, е точно в целта: Мъск систематично използва X като мегафон за своите възгледи и за черни кампании.

Този модел ни е крайно познат и изглежда наблюдаваме неговото разпространение в демократичния свят в многократно по-големи мащаби. Черните кампании, за които медийните олигарси използват медийните си империи, вече се извършват с помощта на социални мрежи със стотици милиони потребители. Методите са сходни, и в България сме имали черни капании с напълно произволни твърдения като съчувства на педофилията.

AI в журналистиката

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Баварският орган за нови медии – BLM) е приел насоки относно използването на изкуствен интелект (AI) в журналистиката. С оглед на бързото развитие на AI обаче, те ще трябва непрекъснато да се актуализират.

Авторите приемат, че използването на AI в журналистиката има някои предимства. Например, той може да облекчи тежестта на повтарящи се задачи и изследователски дейности, да търси в архиви и документи или да филтрира предварително съдържание, за да осигури първоначална защита срещу съобщения на омраза в социалните медии. Те обаче също така предупреждават, че AI системите носят определени рискове, като липса на прозрачност около процесите на вземане на решения или риск от дезинформация. При липсата на универсална дефиниция на AI, указанията на BLM го определят като „технологии, които позволяват на компютрите и машините да имитират човешки когнитивни умения като логическо мислене, учене или креативност. Използвайки алгоритми, тези технологии анализират данни и разпознават модели, така че да могат да изпълняват задачи, да решават проблеми и да вземат решения независимо.”

Насоките:

Първата насока е: дори когато се използва AI, изследванията и репортажите трябва да отговарят на стандартите за качество на журналистите като безпристрастност, внимателно представяне и проучване и проверка на фактите преди публикуване.

Втората насока е „Редакционната отговорност остава на хората“: на резултатите от AI не трябва да се вярва безусловно. Отговорното използване на AI трябва да включва възможността хората да правят корекции. Процесите на одобрение на редакционно ниво също трябва да бъдат ясно регламентирани и да бъде създаден орган за жалби.

Третата насока е „Прозрачно етикетиране“: използването на AI трябва да бъде подходящо етикетирано, когато се създава публикувано съдържание и когато се използва за модериране на съдържание. Например трябва да бъдат идентифицирани използваната технология, събраните данни и лицето, отговорно за публикуваното съдържание.

Четвъртата насока е „Сертифицирайте AI доброволно“: ако е възможно, трябва да се използва сертифициран AI, който отговаря на определени стандарти за сигурност и качество.

Петата насока е „Наблюдавайте авторските права“: журналистите трябва да не нарушават авторските права. В същото време правата на възнаграждение на медийните професионалисти също трябва да се зачитат, дори ако произведенията, които са създали, са изготвени с помощта на AI.

Шестата насока е „Спазвайте съответните закони за защита на данните“: когато данните се събират, подготвят или обработват с помощта на AI, законите за защита на данните трябва да се спазват, особено когато става дума за лични данни.

Седмата насока е : дори когато се използва AI, докладването трябва да бъде балансирано, разнообразно и неутрално. Източниците на данни за AI трябва да се проверяват редовно.

Осмата насока е „Бъдете критични“: журналистите трябва да останат критични по отношение на резултатите от генеративния AI и източниците на данни, използвани, за да не допуснат съществуващите предразсъдъци да се изострят и да предотвратяват прекаленото доверие в резултатите от AI, въпреки липсата на качествен контрол, например.

Деветата насока е „Освободете от рутинни дейности, но не заменяйте напълно хората”. Целта на използването на AI в ежедневната редакционна работа трябва да бъде създаването на „балансирана връзка“ между машинната и човешката дейност.

ЕСПЧ: Допустимо е видеозаснемане на полицай по време на служба

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) установи нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) по искане на Bild GmbH & Co. KG (Bild), собственик и оператор на новинарски уебсайт (bild.de) в Германия. Решението е по делото Bild GmbH & Co. KG v. Germany.

Делото се отнася до съдебно решение на германски съд, нареждащо на Bild да спре публикуването на запис от камери за видеонаблюдение на полицейски арест, ако лицето на полицая не бъде замъглено. Според ЕСПЧ не всяко непикселизирано отразяване на полицейските действия е незаконно. Ако се приеме такъв подход, това може да доведе до забрана да се публикуват нередактирани изображения на полицейски служители без тяхното съгласие, дори когато нерегламентирано използват сила.

Фактите

Сайтът bild.de публикува две статии, които съобщават за употреба на сила от полицията в нощен клуб. Заедно със статиите bild.de публикува записи от камери за видеонаблюдение, получени от собственика на клуба. На видеозаписа се вижда как няколко полицаи със сила свалят човек на земята и един от полицаите го удря с полицейска палка и го рита. Иска се Bild да спре публикуването на записите от камерите за видеонаблюдение, ако лицето на полицая не бъде замъглено. Редакцията отказва. Апелативният съд е потвърдил, че използването на непикселизираното изображение на полицая нарушавало правата на личността му. ЕСПЧ намира, че използването на сила от държавни служители по своята същност е въпрос от обществен интерес и при оценка на пропорционалността е допустима намеса в личната сфера на полицая.

За България това не е новост, преди десетина години бяха заснели спящ полицай в работно време и по този повод се изясни, че при преобладаващ обществен интерес намесата в личната сфера е допустима, а – на отделно основание – тук става дума и за обществено място. Е – сега има и решение на ЕСПЧ.

(сн. Боян Максимов)

Таргетираните политически реклами по време на кампанията за ЕП2024

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Доклад на БХК и международна правозащитна организация Liberties, наречен “Мониторинг на въздействието на таргетираните политически реклами в изборите за Европейски парламент през 2024 г.” , установява, че по време на кампанията за избори за Европейски парламент през настоящата година правилата за политическа реклама в социалните медии се заобикалят.

“Поради липса на изрична законова уредба на национално ниво голяма част от политическите съобщенията в социалните мрежи не са етикетирани като политическа реклама и са трудни за проследяване, се казва в доклада. – Европейското законодателство обвързва социалните мрежи по отношение на политическа реклама, но на национално равнище в законите липсват конкретни изисквания относно прозрачност при разпределението на политическите реклами в социалните мрежи, което съответно води до липса на контролни механизми.”

Не само с политическата реклама е така. Какво стана със забраната на рекламата за хазарта? – НАП каза, че не се отнася до социалните мрежи – макар че има изрична законова уредба на национално ниво. Така че в прилагането е ключът.

Лорер срещу Костадинов: Решение на КЗД за дискриминация във фейсбук

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решение на Комисията за защита от дискриминация, жалбоподател е депутатът от ПП Даниел Лорер. Жалбата е насочена срещу председателя на Възраждане Костадин Костадинов.

Според решението осъществена е дискриминация по произход – на Лорер като политик от еврейски произход.

Безпристрастност и независимост на медиите

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Може ли медията да е безпристрастна, ако обяви кого от кандидатите в една изборна надпревара подкрепя? А може ли в такъв случай да е независима?

Поводът за размисъл е поведението на американските медии по време на президентската кампания 2024. Както посочва NiemanLab, около три четвърти от големите американски издания не подкрепят никого за президент, За първите сто издания, избрани по тираж, тенденцията е следната:

2004: 9
2008: 8
2012: 23
2016: 26
2020: 44

2024: 71

Това прави ли ги по-независими – и, с аргумент за обратното, били ли са тези от тях, които досега са обявявали подкрепа, зависими и пристрастни? Ярък пример, предвид и реакцията на собствените му журналисти, е Washington Post. Легенди като Боб Удуърд казват в изявление след обявеното решение на издателя да не подкрепи никого от кандидатите следното: Ние уважаваме традиционната редакционна независимост, но това решение игнорира собствените огромни доказателства на Washington Post относно заплахата, която Доналд Тръмп представлява за демокрацията. Washington Post проучи опасността и вредите, които едно второ президентство на Тръмп може да причини на бъдещето на американската демокрация и това прави това решението още по-изненадващо и разочароващо, особено в този късен етап на кампанията.

Отделен разговор е за политическото съдържание в платформите: докато Мъск превърна Х в платформа на републиканците, Мета обяви дистанциране от политиката и намаляване на политическото съдържание във FB, както става ясно и от това писмо до правната комисия на Камарата на представителите, предхождащо изборите 2024.

Във всеки случай, макар и свързани, безпристрастност и независимост не са синоними. Докато независимостта изразява отношението към фактори, външни за редакцията, безпристрастността на медия или на журналист изисква по-скоро заемане на неутрална позиция при отразяването и това е собствено, вътрешно решение. Способността за безпристрастно отразяване е въпрос на собствен капацитет.

Противоречи ли изразяването на одобрение за един от кандидатите на изискването за независимост? Мисля не, ако не е взето под натиск. А на изискването за безпристрастност? В идеалния случай не, ако рационалният избор не повлиява неутралността на отразяването. На практика е по-сложно, но редакционните стандарти трябва да не позволяват отразяването, съобщаването на фактите да се влияе от положителното или отрицателното отношение на журналиста към отразявания. Ако спазват редакционните стандарти и етичните правила, журналистите – които са хора с пристрастията си като всички – могат да отразяват събитията безпристрастно.

Обратно, ако няма изрично изявление на една медия, че подкрепя участник в избори, имаме ли гаранция, че медията е независима? А безпристрастна? Не и не, доказателство са българските медии, поне в голямата си част – които не практикуват изразяване на изрична подкрепа в специално изявление, но отдадено представят отделни лица в положителна и съответно отрицателна светлина без оглед на фактите.

Мисля, прочее, че изявление за подкрепа не те изпраща задължително при пристрастните, както и липсата на изявление не те удостоява автоматично с качеството безпристрастност.

Тръмп номинира “критик на прекалено либералните медии и платформи” за председател на FCC

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

45-годишният Брендън Кар, “по-старшият” републиканец сред петимата комисари на FCC, е номиниран от Тръмп за председател на FCC, американския регулатор в областта на комуникациите.„Комисар Кар е борец за свободата на словото и се бори срещу регулациите, които задушават свободите на американците и забавят икономиката ни“, казва Тръмп.

Според WP по-рано тази година Кар е предложил агресивен дневен ред за FCC в Проект 2025, консервативно предложение за втория мандат на Тръмп, разработено от Heritage Foundation. Кар е обещал да се заеме с, по неговите думи, картела на цензорите, включващ Facebook, Google, Apple и Microsoft. Той ще следва политиката на онези от републиканците, на които медиите и платформите им се струват твърде либерални.

Кар е явен поддръжник на Илон Мъск, пишат медиите, следователно можем да очакваме от него линия, подобна на линията на Мъск към Twitter.

Проект на Кодекс за поведение за AI с общо предназначение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Съгласно Регламента за AI Европейската комисия може да реши да одобри чрез акт за изпълнение кодекс за добри практики и да осигури общата му приложимост в рамките на Съюза или, като друга възможност, да предвиди общи правила за изпълнението на съответните задължения (рецитал 117)

Публикуван е проект на кодекс (General-Purpose AI Code of Practice).

General-Purpose AI models in the AI Act – Questions & Answers

Комисията започва официално производство срещу Temu по DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Комисията откри официално производство, за да оцени дали Temu е нарушил Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) в области, свързани с продажбата на незаконни продукти, потенциално пристрастяващия дизайн на услугата, системите, използвани за препоръчване на покупки на потребителите, както и относно предоставянето на достъп до данни за изследователите. В частност, ще се проверява спазването на задълженията на DSA, свързани с това как Temu препоръчва съдържание и продукти на потребителите. Това включва изискването да се разкрият основните параметри, използвани в препоръчителните системи на Temu, и да се предостави на потребителите поне една лесно достъпна опция, която не се основава на профилиране.

След официалното откриване на производството Комисията ще продължи да събира доказателства, например чрез изпращане на допълнителни искания за информация до Temu или трети страни или провеждане на мониторингови действия. DSA не определя никакъв законов срок за приключване на официалното производство.

Temu беше определена като много голяма онлайн платформа (VLOP) на 31 май 2024 г. след декларацията, че има повече от 45 милиона активни потребители месечно в ЕС. Четири месеца след определянето си Temu трябваше да изпълни изискванията към VLOPs, както е посочено в DSA. Те включват задължението за надлежна оценка и смекчаване на всички системни рискове, произтичащи от неговата услуга. Temu последно декларира 92 милиона месечни потребители през септември 2024 г.