Category Archives: закони и право

DSA: много големите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

123

Текат срокове по DSA за определяне (по декларация) на много големите онлайн платформи (VLOP) и другите адресати на регламента, за които са предвидени специални задължения – съгласно член 33

Член 33

Много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки

1.   Настоящият раздел се прилага за онлайн платформи и онлайн търсачки, чийто брой средномесечни активни получатели на услугата в Съюза е равен на или по-голям от 45 милиона и които са определени като много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки съгласно параграф 4.

Martin Husovec om LSE информира в социалната мрежа Twitter как изглежда картината:

8 VLOPs (Facebook, Instagram, LinkedIn, Pinterest, Snapchat, TikTok, Twitter, YouTube,),

2 app stores (Google, Apple),

3 marketplaces (Amazon, Bookingcom, Google Shopping),

1 maps (Google Maps),

1 wikipedia (Wikipedia) and

2 VLOSEs (Bing, Google) = 17 VLs

Не са VLOPs: eBay, Airbnb, Dailymotion, PornHub and other porn sites.

Липсват Spotify, Reddit, Etsy.

Тарифа за предизборните предавания по БНТ и БНР за изборите на 2 април 2023

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С ПМС №26/2023 е приета   Тарифа, по която партиите, коалициите и инициативните комитети заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове при произвеждането на изборите за народни представители на 2 април 2023 г.

Постановлението се приема на основание чл. 197 от Изборния кодекс.

САЩ: ВС гледа две дела, от които зависи бъдещето на интернет

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Списание New Yorker ги нарича „случаите, които могат да счупят интернет“. Google, гигантската търсачка и майка на YouTube, уебсайтът за споделяне на видео, засегнат по едно от делата, смята, че промяната в §230 CDA (неотговорността на посредниците за съдържание на трети лица) би застрашила основните функции на интернет.

Случаите, които се разглеждат от Върховния съд на САЩ във вторник и сряда, 21 и 22 февруари, са свързани със защитата на посредниците онлайн за незаконно съдържание.

В Париж през 2015 г. е убит Нохеми Гонзалес, 23-годишен американски гражданин, чиито родители търсят обезщетение от Google. Делото е Gonzalez v. Google.

Атака на групировка “Ислямска държава” в нощен клуб в Истанбул през 2017 г. убива 39 души, включително йорданския гражданин Наврас Аласаф, чиито американски роднини водят дело срещу Google, Facebook Inc. и Twitter Inc. Делото е Twitter Inc. v. Taamneh.

В съдебните дела се твърди, че интернет компаниите са позволили публикуване на видеосъдържание, подбуждащо към насилие, и друго съдържание, което радикализира и насърчава към тероризъм.

Интернет компаниите отговарят, че работят добросъвестно за недопускане и отстраняване на съдържание, свързано с тероризма, и че не носят отговорност за терористичните действия.Те казват, че инвестират милиарди долари в разработването на сложни системи за безопасност и сигурност, които работят за бързо идентифициране, блокиране и премахване на терористично съдържание – обикновено преди изобщо да бъде видяно от всички потребители.

Опасенията за съдбата на §230 са свързани и с поведението на съдиите, като например съдия Кларънс Томас. В две становища през 2020 г. и 2021 г. Томас твърди, че §230 се тълкува твърде широко.„Днешните цифрови платформи предоставят възможности за исторически безпрецедентни количества реч“, пише Томас в становище от 2021 г. по Байдън v Knight First Amendment Institute . „Също така безпрецедентен обаче е концентрираният контрол върху толкова много реч в ръцете на няколко частни лица. Скоро няма да имаме друг избор, освен да разгледаме как нашите правни доктрини се прилагат към силно концентрирана, частна информационна инфраструктура, като цифровите платформи.”

Тези проблеми ще се появят по-ясно в случаи, произтичащи от законите за модериране на съдържание, приети в два щата – Тексас и Флорида. Тексас, един от двата щата, които са приели закони, забраняващи на платформите на социалните медии да цензурират реч въз основа на гледна точка, твърди в кратка информация по делото Google , че „прекалено широко тълкуване“ на §230 ще затрудни прилагането на неговия закон. Той е реакция на възгледа, че “големите технологични компании цензурират и премахват съдържание, изповядващо консервативни политически възгледи, въпреки липсата на имунитет срещу подобни действия в текста на §230, според сенатора Тед Круз, R-Тексас.

Адам Липтак пише, че ВС на САЩ отлага гледането на двата закона за съответствие с Първата поправка, като иска от администрацията на Байдън становище по казуса дали Конституцията позволява на Флорида и Тексас да попречат на големите компании за социални медии да премахват публикации по критерий гледна точка.Ако съдът в крайна сметка разреши разглеждане, както изглежда вероятно, той ще изслуша аргументите не по-рано от октомври и вероятно няма да излезе с решение до следващата година.

Много хора вече вярват не без основание, че платформите не са неутрални, ползват личните данни на потребителите и приоритизират съдържанието така, че да увеличат максимално престоя в платформите, да увеличат максимално рекламите и да увеличат максимално техните печалби.

*

§230 CDA:

“No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider,”

NYT – първи впечатления от процеса във вторник

EK публикува Насоки за медийна грамотност

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Наскоро преразгледаната  Директива за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD)  изисква от държавите да насърчават и предприемат мерки за развиване на умения за медийна грамотност и да докладват периодично за тези действия.

Член 33а изисква първият доклад за мерките за медийна грамотност да бъде предаден до 19 декември 2022 г. България предаде доклада си по чл. 33а, параграф 3 от AVMSD

Публикуваните сега насоки  са предвидени в помощ на подготовката на тези доклади от  държавите.  Малко късно – но така или иначе, полезно е да се  знае позицията на ЕК.

Download 

Реклама на HFSS храни и напитки: Обединено кралство

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

HFSS – high in fat, salt or sugar. Това са храни и напитки с високо съдържание на сол, захар и мазнини, нездравословна храна – сега в Обединеното кралство ги наричат “по-малко здравословни храни и напитки”.

Информацията е, че регулаторът OFCOM има намерение да въведе още ограничения върху рекламата на тези “по-малко здравословни храни и напитки” и провежда обществена консултация от 21 февруари до 21 април.

В медийната директива през 2007 г. влезе една препоръчителна разпоредба 3д – сега чл.9 т.2 –

Държавите-членки и Комисията насърчават доставчиците на медийни услуги да изготвят етичен кодекс по отношение на неподходящите аудиовизуални търговски съобщения, придружаващи или включени в детски предавания, за храни и напитки, съдържащи хранителни съставки и вещества с хранителен или физиологичен ефект, по-специално съдържащи мазнини, трансмастни киселини, сол/натрий и захар, чийто прекомерен прием в хранителния режим не е препоръчителен.

Обединеното кралство има такава разпоредба в Закона за здравето – и за линейни услуги, и за видео по заявка. Забранено е включване на реклама и спонсорство на HFSS / по-малко здравословни храни и напитки между 5:30 сутринта и 21:00 часа. Платени реклами за тези продукти, когато са насочени към потребители в Обединеното кралство, е забранено да бъдат поставяни онлайн по всяко време. Съгласно Закона от 2003 г. (с измененията) ограниченията влизат в сила от 1 октомври 2025 г.

Заинтересованите страни са поканени да коментират предложения подход към прилагане на новата забрана за рекламиране на по-малко здравословни храни и напитки в линейни услуги, в нелинейни услуги и онлайн. Един от въпросите е съвместно регулиране с ASA, органа по саморегулиране на рекламата.

Десети пакет ограничителни мерки на ЕС по повод войната в Украйна

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Една година след началото на войната ЕС обявява десети пакет ограничителни мерки:  “Русия сее смърт и разруха. Путин не само води брутална война на бойното поле, но и  се насочва към граждански обекти. Агресорът трябва да плати за това. Днес засилваме натиска с десети пакет санкции”, казва председателката на ЕК в специално изявление.

И в този пакет ще има мерки срещу пропагандата на Кремъл, но не срещу нови медии.

Още от изявлението:

Третата ми точка е за пропагандната машина на Русия. Путин  води война и в публичното пространство с армия от пропагандатори  и мрежи за дезинформация. Те разпространяват токсични лъжи, за да поляризират нашите общества. Така че ние предлагаме да се изброят пропагандаторите на Путин, както и допълнителни военни и политически командири.[…]

Сега имаме най-строгите санкции, въвеждани някога от Европейския съюз. И ние трябва да гарантираме, че те се прилагат стриктно. Нашият десети пакет въвежда нови мерки за предотвратяване на заобикалянето. Това е моята четвърта точка. […]  А следващата седмица ще организираме форум на координаторите по санкциите, който ще събере нашите международни партньори и държави-членки, за да засилим усилията за правоприлагане. 

Нови искове срещу България пред Съда на ЕС относно законодателството свързано авторското право и отворените данни

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Сряда е, новини от ЕК – според прессъобщението:

Европейската комисия реши да предяви иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още 10 държави членки за това, че не са подали до Комисията уведомление за приемане на мерки за транспонирането на две директиви в областта на авторското право.

1

На първо място Комисията реши да предяви иск пред Съда за това, че България не е подала уведомление за приемане на мерки за пълното транспониране на законодателството в областта на авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар (Директива (ЕС) 2019/790). По тази директива в групата държави са България, Дания, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

2

На второ място, във връзка с друга, по-специфична директива на ЕС относно правата на интелектуална собственост и свързаните права, приложими за определени онлайн предавания (Директива (ЕС) 2019/789), Комисията предявява иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е подала до Комисията уведомление за пълното транспониране на правилата на ЕС. По тази директива исковете са срещу България, Финландия, Латвия, Полша и Португалия.

След като крайният срок за транспониране изтече на 7 юни 2021 г., на 23 юли 2021 г. Комисията първоначално откри производството за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на държавите членки, които не бяха уведомили за пълното транспониране на двете директиви. На 19 май 2022 г. Комисията предприе последващи действия, като изпрати мотивирани становища на 10 държави членки за това, че не са уведомили за транспонирането на Директива (ЕС) 2019/789 и на 13 държави членки във връзка с Директива (ЕС) 2019/790.

Съгласно член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) ако съответната държава членка не се съобрази с мотивираното становище в срока, определен от Комисията, последната може да сезира Съда на Европейския съюз. Освен това съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС Комисията може да поиска от Съда на ЕС да наложи финансови санкции на държавите членки, които не са изпълнили задължението си да уведомят за мерките за транспониране на дадена директива, приета съгласно законодателна процедура.

На сайта на МК се вижда, че  директиви 2019/789 и 2019/790 са транспонирани в законопроект, приет от МС на 22 ноември 2022.

На същата дата проектът е внесен в НС.

3

Накрая, Европейската комисия  предявява иск пред Съда на Европейския съюз срещу България и още три държави-членки  – Белгия,  Латвия и Нидерландияза това, че не са транспонирали в националното си законодателство правилата на ЕС относно отворените данни и повторното използване на данни от обществения сектор (Директива (ЕС) 2019/1024,  „Директивата за отворените данни“).

Въпреки че крайният срок за транспониране на директивата изтече на 17 юли 2021 г., четирите държави членки все още не са съобщили всички свои национални мерки, независимо от официалните уведомителни писма, изпратени им от Комисията през септември 2021 г., и от мотивираните становища, изпратени на тези държави членки между април и юни 2022 г.

В НС е внесен и ЗИД на Закона за достъп до обществената информация. Чака.

ЕСЧП: Реч на омразата в телевизионно предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отново потвърди необходимостта в едно демократично общество от криминализиране на речта на омразата. Решението е по дело Zemmour v. France, Application no. 63539/19, 20.12.2022

Фактите

Земур е  бивш  кандидат за президент на Франция.  Той е осъден във Франция  за  подбуждане към дискриминация и религиозна омраза срещу френската мюсюлманска общност за изявления, направени в телевизионно предаване. Като гост в телевизионно  шоу на канала France 5, с цел  да популяризира книгата си Un quinquennat pour rien („Едно пропиляно президентство“),    той заявява, че мюсюлманите са колонизирали и окупирали френска територия чрез нашествие, особено в покрайнините на френските градове, където забулените млади жени също са били част от джихада и борбата за ислямизиране на френска територия. Изразил и мнението си, че ако мюсюлманите искат да бъдат истински френски граждани, те трябва да изоставят своята религия. По френския закон  подбуждането към дискриминация, омраза или насилие срещу лице или група на основата на произход или членство или непринадлежност към определен етнос, нация, раса или религия е престъпление, за което Земур е осъден.

Земур пледира за нарушение на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Съдът

Според ЕСПЧ обидните изявления са били направени с дискриминационни намерения, като призовават зрителите да отхвърлят и изключат  мюсюлманската общност.

Съдът отчита, че   спорните изявления са  в най-гледаното време и следователно са могли да достигнат до широка аудитория. ЕСПЧ се позовава на непосредствения и мощен ефект на електронните медии.

Съдът приема, че  естеството на въпросите, обсъдени по време на интервюто, относно мястото на исляма във френското общество, особено на фона на терористично насилие, са от потенциален интерес за обществеността.

Съдът по-нататък обсъжда дали националните съдилища са мотивирали надлежно преценката си, че въпросните изявления трябва да се разглеждат като престъпна реч на омразата и, ако е така, дали наказанието е пропорционално на преследваната легитимна цел.

ЕСПЧ се позовава на констатациите на националните съдилища, че Земур е описал мюсюлманите като заплаха за обществената сигурност и ценностите на Републиката. Заявявайки, че мюсюлманите непременно подкрепят насилието, извършено в името на тяхната вяра, Земур насърчава общо отхвърляне на мюсюлманите  – а  не просто критикува исляма.  Съдът отбелязва и   ултиматума, поставен им да избират между религията си или живот във Франция –  изявленията наистина призовават за отхвърляне и изключване на мюсюлманската общност като цяло, което по този начин е вредно за социалното сближаване.

Глобата не е прекомерна.

Като взе предвид широката свобода на преценка, предоставена на държавата-ответник в случаите на реч на омразата, ЕСПЧ заключи единодушно, че намесата е основателна и пропорционална и няма нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

***

В допълнение искам да коментирам обстоятелството, че враждебната реч е в предаване, посветено на представяне на книга. Това е важно   в светлината на паралел  на този казус с казус, решаван от Комисията за журналистическа етика, където възникна въпроса как да се третира факта, че твърденията са оценъчни и са направени по време на представяне на книга.

В случая жалбоподателят  посочва в своя защита, че не е бил преследван за мненията, защитени по този въпрос в книгата му – точно както в българския казус защитата се позовава на факта, че представяната книга не била инкриминирана. Но никъде по-нататък в решението Съдът не придава значение на факта, че полемичните дискриминационни твърдения са в рамките на представяне на книга и дори не коментира правомерността на издаването на книгата.

51. Съдът многократно е подчертавал, че толерантността и зачитането на еднаквото достойнство на всички човешки същества представляват основата на едно демократично и плуралистично общество. От това следва, че по принцип може да се счита за необходимо в демократичните общества да се санкционират или дори предотвратяват всички форми на изразяване, които пропагандират, подбуждат, насърчават или оправдават омраза, основана на нетолерантност (включително религия), ако се гарантира, че „формалностите“ , наложените „условия“, „ограничения“ или „санкции“ са пропорционални на преследваната законна цел. Остава отворено за компетентните органи да приемат, в качеството си на гаранти за институционалния обществен ред, мерки, дори наказателни, предназначени да реагират адекватно, а не прекомерно на подобни забележки

61. От своя страна Съдът счита, както е отбелязано от националните съдилища и противно на това, което жалбоподателят твърди пред него, като твърди, че се е ограничил до изразяване на своето критично мнение относно ислямисткото явление във френските предградия, че неговите забележки, представени като резултат от „исторически и богословски анализ“, всъщност съдържат негативни и дискриминационни твърдения, които биха могли да предизвикат раздор между французите и мюсюлманската общност като цяло. Както те твърдят, използването на агресивни термини, изразени без нюанси, за да се осъди „колонизацията“ на Франция от „мюсюлмани“, е имало дискриминационни цели, а не с единствената цел да се сподели с обществеността относително мнение за възхода на религиозния фундаментализъм в Френски предградия. При тези обстоятелства и в светлината на член 17, Съдът счита, че забележките на жалбоподателя не попадат в категория изказвания, ползващи се с повишена защита съгласно член 10 от Конвенцията

66. В заключение Съдът счита, че намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване от страна на жалбоподателя е била необходима в едно демократично общество, за да се защитят правата на другите, които са застрашени в настоящия случай.

ЕСПЧ: не е нарушение на ЕКПЧ отразяването на предварително производство в новините

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Обществената телевизия  на френската общност в Белгия ( Radio-télévision belge de la communautaire française— RTBF) успешно се позова на правото си на свобода на изразяване пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).   ЕСПЧ заключи, че Белгия е нарушила правото на RTBF на свобода на изразяване, гарантирано от член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).  Делото е RTBF срещу Белгия (no 2), преди години е имало и друго дело на същата телевизия.

Фактите

Обществената телевизия излъчва   репортаж  за двойка, за която се твърди, че участва в сексуална експлоатация.  време на излъчването на програмата е имало висящо съдебно разследване срещу двойката по разпоредби от Наказателния кодекс, но още е нямало повдигнати обвинения.  RTBF е осъдена да заплати  неимуществени вреди  за нарушаване на правото на зачитане на личния живот (както е защитено от член 8 от ЕКПЧ). В решението се  твърди, че заснемането на обиска в дома на лицата е представлявало нарушение на правото им на личен живот;  че отразяването на случая в новините на RTBF е нарушило презумпцията за невиновност на лицата и че журналистът не е действал в съответствие с основните принципи на журналистическата етика. По-късно едното от заснетите в репортажа лица е осъдено по НК.

Позовавайки се на член 10 от ЕКПЧ, RTBF подава жалба до ЕСПЧ, като твърди неоправдана намеса в правото  на свобода на изразяване.

Съдът

ЕСПЧ прилага – както е известно – теста за пропорционалност  и установява последователно, че има намеса   в правото на свобода на изразяване,  тази намеса е имала правно основание и е преследвала целта за защита на доброто име и личния живот на двете лица. Следва ЕСПЧ по-нататък да установи   дали намесата е била необходима в едно демократично общество в рамките на баланс на правото на личен живот и защита на доброто име  по  член 8 от ЕКПЧ, от една страна,  и правото на свобода на изразяване по член 10 от ЕКПЧ.

Първо, ЕСПЧ отбеляза, че репортажът  се отнася до въпрос от обществен интерес –  секс индустрия, непълнолетни   и  трудностите, които срещат тези момичета при търсене на закрила. Обществото е имало интерес да бъде информирано за висящите производства, включително и за да може да упражни правото си на контрол върху функционирането на съдебната система и за превенция.

Второ, съгласие на лицата –  те са се съгласили да бъдат интервюирани от журналиста на RTBF и нямат “очакване за уединение”.

Трето, журналистът на RTBF е получил информацията добросъвестно, неговата добросъвестност не е била оспорвана.

Четвърто, докладът и отразяването в новините са имали достатъчна фактическа основа, а стилът и изразните средства, използвани от журналиста, съответстват на характера на повдигнатите в репортажа въпроси.

И накрая, ЕСПЧ счита, че  наказанието, наложено на RTBF, е могло да има смразяващ ефект и във всеки случай е било неоправдано.

Следователно   намесата в свободата на изразяване  не е била необходима в едно демократично общество. Поради тези причини ЕСПЧ единодушно стига до заключението, че е налице нарушение на член 10 от ЕКПЧ.

Twitter не изпълнил задълженията си по Кодекса за дезинформация

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С провал е завършил първият  тест на Twitter в Европейския съюз за това как се компанията се справя с дезинформацията  само няколко месеца преди DSA, Законът за цифровите услуги   и неговите   огромни глоби да започнат да се прилагат, съобщава  Politico. 

Десетки технологични компании, включително  Twitter, YouTube, Facebook и TikTok, бяха помолени да представят доклад този месец за това как са приложили Кодекса на ЕС за борба с дезинформацията. Компаниите трябва по силата на кодекса  да предоставят множество данни за това как се справят с дезинформацията и чуждата намеса в своите платформи. Докладите им ще бъдат публикувани тази седмица. 

Twitter на Илън Мъск е единствената технологична компания, която не е предоставила данни и  информация какъв е планът й да си сътрудничи с проверяващите факти, според Европейската комисия.