Category Archives: закони и право

Съд на ЕС: Премахване от резултатите при търсене на съдържание, за което се твърди, че е неистинно

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Днес стана известно решение на Съда на ЕС по дело  C–460/20 | Google (Премахване от резултатите при търсене на съдържание, за което се твърди, че е неистинно).

Право на изтриване („право до бъдеш забравен“) : лицето, което управлява интернет търсачка, следва да премахне от резултатите при търсене, информацията, включена в съдържанието, към което се препраща, когато подалото искането лице докаже, че тази информация е очевидно неистинна. Независимо от това, не е необходимо тава обстоятелство да се доказва със съдебно решение, постановено срещу издателя на съответния интернет сайт

Фактите

Двама управители на група инвестиционни дружества искат от Google да премахне от резултатите при търсене въз основа на техните имена връзките, препращащи към някои статии, които разглеждат по критичен начин инвестиционния модел, прилаган от тази корпоративна група. Те твърдят, че тези статии съдържат неистинни твърдения.


Освен това те искат от Google да заличи техните снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), от списъка с резултатите при търсене на изображения въз основа на техните имена. В този списък се визуализират единствено самите миниатюрни изображения, без да се възпроизвеждат елементите от контекста на публикацията с тези снимки на интернет страницата, към която се препраща. С други думи, първоначалният контекст на публикацията на изображенията нито се показва, нито може по друг начин да се види при визуализацията на тези миниатюрни изображения.


Google отказва да изпълни тези искания, като препраща към професионалния контекст, в който се вписват разглежданите в главното производство статии и снимки, и посочва, че не му е било известно дали информацията, съдържаща се в тези статии, е истинна или не.


Сезиран с този правен спор, Федералният върховен съд на Германия иска Съдът да тълкува Общия регламент относно защитата на данните, който по–специално урежда правото на изтриване („правото да бъдеш забравен“), както и Директивата за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съдът на ЕС

Дейността на интернет търсачка, изразяваща се в намиране на публикувана или въведена в интернет от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временното ѝ съхраняване и накрая предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред на предпочитание, трябва да се квалифицира като „обработване на лични данни“.

Лицето, което управлява интернет търсачка,  е отговорно не поради факта, че лични данни се намират на интернет страница, публикувана от трето лице, а поради факта, че се препраща към тази страница, и по-специално поради факта, че се посочва връзката към нея в списъка с резултатите, представен на интернет потребителите след търсене, извършено въз основа на името на физическо лице, като подобно показване на въпросната връзка в такъв списък може да засегне в значителна степен основните права на субекта на данните на зачитане на личния му живот и на защита на личните данни.

Обстоятелството, че член 17, параграф 3, буква а) от ОРЗД изрично предвижда, че правото на изтриване, което има субектът на данните, е изключено, когато обработването е необходимо за упражняването на правото, свързано по-специално със свободата на информация, гарантирано от член 11 от Хартата, представлява израз на факта, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва, както подчертава съображение 4 от този регламент, да се разглежда във връзка със своята функция в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност (56). Така ОРЗД, и по-специално член 17, параграф 3, буква а) от него, изрично закрепва изискването за претегляне между, от една страна, основните права на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, установени в членове 7 и 8 от Хартата, и от друга страна, основното право на свобода на информацията, гарантирано от член 11 от Хартата (58).

Дали съдържанието, към което се препраща, е истинно или не, е релевантен въпрос, с оглед на който може да се прецени дали правото на информация на интернет потребителите и свободата на изразяване на доставчика на съдържание могат да надделеят над правата на лицето, което е поискало премахване от резултатите при търсене.

Лицето трябва да докаже, че включената в това съдържание информация или поне част от тази информация е очевидно неистинна…- но не може да бъде задължено още от досъдебната фаза на правния спор да представи на лицето, което управлява интернет търсачката,   съдебно решение, постановено срещу издателя на съответния интернет сайт. Ако лицето представи   релевантни и достатъчни доказателства или съдебно решение .. – лицето, което управлява интернет търсачката, е длъжно да уважи това искане за премахване от резултатите при търсене. (68-72)

Отговорът на Съда е, че при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото заличаване следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.(77)

За визуализирането на лицето под формата на миниатюрни изображения:

Когато лицето, което управлява интернет търсачка, получи искане за премахване на резултати при търсене, на снимките, показвани под формата на миниатюрни изображения, това лице, трябва да провери дали визуализирането на тези снимки е необходимо за упражняването на правото на свобода на информацията на интернет потребителите, които са потенциално заинтересовани да имат достъп до тези снимки. В това отношение отговорът на въпроса дали се допринася за дебат от общ интерес е от първостепенно значение и следва да се вземе предвид при претеглянето на конкуриращите се основни
права.

При претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

Съд на ЕС: Право да бъдеш забравен

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 8 декември 2022  стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑460/20 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 27 юли 2020 г., постъпил в Съда на 24 септември 2020 г., в рамките на производство по дело TU, RE срещу Google LLC.

Запитването е отправено в рамките на спор между TU и RE и Google LLC относно искане, от една страна, да бъдат премахнати статии, които идентифицират първите две лица, от резултатите при търсене въз основа на техните имена, и от друга страна, да бъдат заличени от резултатите при търсене на изображения снимките на тези лица, като тези снимки са показвани под формата на миниатюрни изображения (thumbnails).

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 17, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕС) 2016/679  (GDPR) във връзка с членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

TU е бизнесмен,    RE е партньорка в личния живот  и в бизнеса на TU. На сайта http://www.g.net   са публикувани три статии, които разглеждат по критичен начин  лицата, заедно с три снимки на TU,  управляващ луксозен автомобил, в хеликоптер и пред самолет, и снимка на RE в автомобил тип кабриолет. В списъка с резултатите при търсене Google препраща към статиите.

Ищците в главното производство искат от Google, в качеството му на администратор на лични данни, обработвани от поддържаната от него интернет търсачка, от една страна, да премахне от списъка с резултатите при търсене връзките, препращащи към статиите, разглеждани в главното производство, с мотива, че те съдържали неистинни твърдения и клеветнически мнения, а от друга страна, да отстрани миниатюрните изображения от списъка с резултатите при търсене. Ищците твърдят, че са жертви на „изнудване“ от страна на G-LLC.

Германският съд приема, че “специфичният начин на функциониране на интернет търсачките и особеното значение, което те имат за функционирането на интернет, трябва да надделеят значително при претеглянето на конкуриращите се права и интереси, което следва да бъде извършено.” Тежестта на доказване в това отношение, доколкото твърдените обстоятелства следва да се вземат предвид основно с оглед на своята истинност, се носи от лицето, поискало премахването. В случая   ищците в главното производство не доказали неистинността на изложените по отношение на тях факти и Google не можело да извърши окончателна оценка на разглежданите в главното производство статии и следователно не е длъжна да пристъпи към тяхното премахване от резултатите при търсене. Що се отнася до снимките, публикувани под формата на миниатюрни изображения, доколкото те били приложени към някоя от тези статии, можели да се разглеждат като новинарски изображения.

Ищците се обръщат към запитващата юрисдикция Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).

При тези обстоятелства Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Съвместимо ли е с правото на субекта на данни на зачитане на неговия личен живот (член 7 от [Хартата]) и на защита на личните му данни (член 8 от [Хартата]) обстоятелството, че при претегляне на конкуриращите се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, което се извършва съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] в рамките на разглеждането на искането на това лице за премахване от резултатите при търсене, отправено към администратора на услуга за търсене в интернет, когато връзката, чието премахване се иска, насочва към съдържание, което включва фактически твърдения и основани на такива твърдения оценъчни преценки, чиято истинност субектът на данни оспорва и от чиято истинност зависи законосъобразността на посоченото съдържание, от решаващо значение е да се вземе предвид и обстоятелството дали субектът на данни може в разумна степен — например посредством постановяване на привременни или обезпечителни мерки — да получи правна защита срещу доставчика на съдържание и по този начин да може да получи поне индикативно разрешение на въпроса за истинността на съдържанието, към което препраща администраторът на интернет търсачката?

2)      Трябва ли с оглед на искане за премахване от резултатите при търсене, насочено към администратора на услуга за търсене в интернет, който при търсене по име извършва търсене на снимки на физически лица, публикувани в интернет от трети лица във връзка с името на съответното лице, и който в списъка с резултатите при търсене показва намерените от него снимки под формата на миниатюрни изображения (thumbnails), в рамките на извършваното съгласно член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква а) от Директива [95/46] и съгласно член 17, параграф 3, буква а) от [ОРЗД] претегляне на конкуриращи се права и интереси, произтичащи от членове 7, 8, 11 и 16 от Хартата, да се вземе предвид основно контекстът на първоначалната публикация на третото лице, независимо че когато миниатюрното изображение се визуализира чрез интернет търсачката, страницата на третото лице безспорно се показва под формата на връзка, но тя не е конкретно назована и произтичащият от тези обстоятелства контекст не се показва от услугата за търсене в интернет?“.

Съдът:

  1. Чл.17 следва да се тълкува в смисъл, че  при претеглянето между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за премахване от резултатите при търсене, което е относно заличаването от списъка с тези резултати на връзка, насочваща към съдържание, което включва твърдения, смятани за неистинни от подалото искането лице, посоченото премахване от резултатите при търсене следва да се извърши само при условие че на въпроса относно истинността на съдържанието, към което се препраща, е даден поне индикативен отговор в рамките на производство по иск, предявен от това лице срещу доставчика на съдържанието.

  2. При претеглянето между правата и интересите, което следва да се извърши между правата, посочени в членове 7 и 8 от Хартата, от една страна, и тези, посочени в член 11 от Хартата, от друга страна, което претегляне следва да се извърши за целите на разглеждането на отправено до лицето, което управлява интернет търсачка, искане за заличаване от резултатите при търсене на изображения, извършено въз основа на името на физическо лице, вследствие на което се визуализират негови снимки под формата на миниатюрни изображения, следва да се държи сметка за информативната стойност на тези снимки, независимо от контекста на тяхната публикация на интернет страницата, откъдето те са изтегляни, но като се вземе предвид всеки текстов елемент, който съпътства пряко визуализирането на тези снимки в резултатите при търсене и който може да предостави разяснения относно информативната стойност на тези снимки.

Британски депутат: Платформите съзнателно монетизират омразата

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На събитие на организацията за медийна реформа   Hacked Off  Крис Брайънт, депутат от лейбъристите, е аргументирал тезата, че платформите „съзнателно монетизират омразата“.

Той е цитирал проучване на анализатори на данни Bot Sentinel, които са прегледали 114 000 туита за принц Хари и Меган  между януари 2020 г. и октомври 2021 г. и са установили, че системата за препоръки на Twitter „призовава тези, които са гледали реч, съдържаща омраза,  в един акаунт, да последват и няколко други”.  Установено е, че „83 акаунта са отговорни за 70% от негативното съдържание, насочено към двойката”, но платформата насочва към тях. “Това е съзнателно и координирано. Системата за препоръчване се използва, за да засили омразата”.

Депутатът препоръчва „по-строго регулиране на радио- и телевизионните оператори, които умишлено разпространяват теории на конспирацията,  и онлайн платформите, които допълнително ги засилват“, както и по-високи  журналистически стандарти „за противодействие на присъщата на алгоритмите тенденция към неистина”.

Брайънт призовава и за „нови правила за собственост на медиите, които са подходящи за цифровата ера и позволяват на регулаторите да решават дали даден оператор или компания за новинарски услуги е собственост или се управлява например от  лице, което е регистрирано за данъчни цели в Обединеното кралство“.

В този контекст става ясно каква е ролята на повече прозрачност при модерацията – което се цели от внесения от Демократична България законопроект за изменение на ЗЕТ.

Насочената реклама в платформите на Meta

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

European Data Protection Board (EDPB) е съставен от представители на  националните регулатори  на държавите от ЕС в областта на личните данни и европейския надзорник за личните данни.

EDPB e приел три решения за разрешаване на спорове на основание чл. 65 GDPR, засягащи Meta Platforms Ireland Limited (Meta IE), според съобщение на сайта на EDPB от 6 декември.  Обвързващите решения разглеждат важни правни въпроси за ирландския орган SA като водещ надзорен орган (LSA) по отношение на платформите Meta IE Facebook, Instagram и WhatsApp.

Обвързващите решения на EDPB играят ключова роля за гарантиране на правилното и последователно прилагане на GDPR от националните надзорни органи. В своите обвързващи решения от 6 декември т.г.  EDPB урежда  въпроса дали обработването на лични данни за изпълнение на договор е подходящо правно основание за насочената (таргетираната)  реклама.  EDPB ще публикува своите решения на уебсайта си, след като ирландският регулатор  уведоми администратора за своите национални решения.

Според Wall Street Journal,  EDPB е „постановил, че законодателството на ЕС за поверителността не позволява на  платформи  като Instagram и Facebook  да използват техните условия  като оправдание за разрешаване на насочена реклама .” Решението на EDPB изисква Meta да не използва лични данни за реклами въз основа на предполагаем „договор“. Следователно потребителите трябва да имат опция за съгласие с да/не. Сега Meta се опитва да заобиколи изискването за съгласие за проследяване и онлайн реклама  с аргумента, че рекламите са част от   договорените условия с потребителите. 

В допълнение към пълното спиране на насочените реклами в платформите на Meta, EDPB настоява и за  глоба за Meta, пише WSJ.

Макс Шремс:  Хората трябва да бъдат попитани дали искат данните им да се използват за реклами или не.

Резолюция на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Държавите от ЕС определят приоритетите си за разработване на политики за културата на равнището на ЕС в многогодишни работни планове, приети под формата на заключения на Съвета на ЕС.

 Работните планове досега са три –  2019-2022,  2015—2018,  2011—2014.  Поредният работен план е за периода 2023-2026. 

Според Регламента за създаване на програма Творческа Европа обхватът на културата се определя, като  „сектори на културата и творчеството“ означава всички сектори, чиито дейности се основават на културни ценности и/или художествени и други творчески форми на изразяване, независимо дали тези дейности са пазарно ориентирани или не, без оглед на вида организация, която ги осъществява, както и без оглед на начина на финансиране на същата организация. Тези дейности включват разработването, създаването, производството, разпространението и съхраняването на стоки и услуги, които представляват културни, художествени или други творчески форми на изразяване, както и свързани с тях функции, като образование или управление. Секторите на културата и творчеството включват, inter alia архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудио-визуална дейност (включително филми, телевизия, видеоигри и мултимедийни продукти), материално и нематериално културно наследство, проектиране, фестивали, музика, литература, сценично изкуство, издателска дейност, радио и изобразително изкуство;

В Официален вестник на ЕС е публикувана Резолюция   на Съвета относно работния план на ЕС за културата за периода 2023 – 2026.

Новият работен план се приема в контекста на четири фактора с глобално значение:

  • продължаващата война на Русия срещу Украйна, страна – кандидатка за членство в ЕС; война, която представлява грубо нарушение на международното право и посегателство срещу правата на човека и основните ценности и принципи на ЕС, заплашва да унищожи богатия културен живот и наследство на Украйна и предизвика най-голямото разселване на хора в Европа след Втората световна война и обезпокоителна енергийна криза;
  • сериозното въздействие на пандемията от COVID-19 върху обществото като цяло, върху всеки човек поотделно и върху много икономически сектори, особено културно-творческите, много от които продължават да търпят нейните последици;
  • темпото, с което се ускорява изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и необходимостта вследствие на това от засилване на осигуряващата устойчивост трансформация, на която културата може да даде тласък чрез повишаване на осведомеността, творчество и иновации;
  • протичащите процеси като цифровизацията и трайните предизвикателства като специфичните условия на труд на хората на изкуството, творците и други професионалисти в сферата на културата

и се базира върху четири приоритета:

  • Творци и професионалисти в сферата на културата: овластяване в културно-творческите сектори
  • Култура за хората: укрепване на културното участие и ролята на културата в обществото
  • Култура за планетата: освобождаване на мощта на културата
  • Култура за съвместни творчески партньорства: укрепване на културното измерение на външните отношения на ЕС

Капитал: Собственикът на “Виваком” United Group е кредитирал сделката на Спас Русев за “Булсатком”

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

  • Отчетът на United Group показва кредит от 127 млн. евро към компанията на Русев Viva Corporate.
  • Като част от нея UG придобива базовите станции и оптичната мрежа на тв и интернет доставчика.
  • Косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще има ефект върху конкуренцията.

Публикацията в Капитал, автор Константин Николов

На пазара на доставка на телевизия и интернет от поне десетилетие властва трио – “Виваком”, “Булсатком” и ” А1 България”. Операторите често сменяха собствениците си и едновременно купуваха малки конкуренти. От тази есен е факт поредната рокада – “Булсатком” беше купено от дружество на Спас Русев. А сега става ясно, че сделката е била директно финансирана от собственика на “Виваком” United Group. Новината се вижда в отчета на групата за деветмесечието на 2022 г.

Собственикът на “Виваком” и “Нова тв” планира скоро да придобие инфраструктура (базови станции и мрежа) от “Булсатком” за 90 млн. евро. Макар че клиентската база не е обект на сделката, договореностите не са обявени пред антимонополния орган КЗК. Но косвеното участие на “Виваком” като финансираща страна и притежаването на инфраструктурата ще даде ефект върху конкуренцията –  по-свързани два оператора и по-малко алтернативи за клиентите.

Потърсен за коментар, Спас Русев отказа да говори за заема от United Group. “Капитал” изпрати запитване и към собственика на “Виваком”, но до момента няма получен отговор.

Френската агенция за защита на данните CNIL: технологиите за проверка на възрастта са проблематични

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Френската агенция за защита на данните, CNIL, обявява, че  съществуващите  технологии за проверка на възрастта не са безопасни.

CNIL анализира няколко съществуващи решения за онлайн проверка на възрастта, като провери дали те притежават следните свойства:  надеждност, пълно покритие на населението и зачитане на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот.

CNIL установява, че понастоящем няма решение, което да отговаря задоволително на тези три изисквания. Ето защо  призоваваме публичните органи и заинтересованите страни да разработят нови решения, следвайки препоръките в тази публикация. 

Понастоящем всички предложени решения могат лесно да бъдат заобиколени. При това използването на обикновен VPN, локализиращ интернет потребителя в държава, която не изисква проверка на възрастта по този ред, може да позволи на непълнолетно лице да заобиколи система за проверка на възрастта, прилагана във Франция, или да заобиколи блокирането на уебсайт, който не спазва законовите си задължения.

Публикацията в  Techdirt

Анализът на CNIL

Референдум в Словения: 62 на сто от гласувалите са за независимост на обществените медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Интересно съобщение за референдум в Словения.

В неделя в Словения се е провел референдум с три въпроса. Единият въпрос е дали гражданите подкрепят  законопроект за намаляване на политическото влияние и възстановяване на редакционната независимост на обществената телевизия на страната.

Смята се, че RTV Словения отразява събитията пристрастно в полза на бившето дясно правителство. След спечелване на изборите левите изготвят законопроект за реформиране на управлението на  RTV. Той засилва ролята на гражданското общество и не позволява обвързване на управлението на обществената медия с резултатите от изборите. Бившият  премиер   иска референдум в последен опит да осуети законопроекта, но повече от 62 процента от избирателите са подкрепили законопроекта, отваряйки пътя за влизането му в сила.

По време на мандата си бившият премиер  сменя  директорите на RTV и главния редактор на новинарската програма, което доведе до протести срещу прекратени предавания, преназначени журналисти и други действия, смятани за намеса в свободата на медиите. Рейтингът на свободата на медиите  в Словения се срива от 36-то на 54-то място, според доклад на Репортери без граници (RSF) за 2022 г.

 

И Хърватия изоставя таксите за обществени медии

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Broadbandtvnews.com съобщава, че програмният съвет на хърватската обществена телевизия HRT е одобрил нов  модел на финансиране. Генералният директор на HRT  казва, че настоящата система за събиране на  такси, свързани с приемниците, е остаряла и има големи ограничения. Домакинствата в Хърватия са все по-малко и процентът на хората, които не плащат, се увеличава. HRT сега не се гледа дори от една четвърт от хърватите и това е проблем според генералния директор.   Освен това медийният пазар сега е доминиран от глобални платформи, „които имат огромни стратегически предимства във финансите и достъпа до информация“. Според генералния директор,  на законодателя ще бъде предложен нов модел на финансиране на хърватските обществени медии.