Category Archives: закони и право

Годишен доклад на ДАНС за 2021 г.

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Годишният доклад на ДАНС за 2021.

Свободна Европа:

Намесата на Русия във вътрешната политика на България е описана в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), който е одобрен от Министерския съвет. Разсекретената част от документа за средата на сигурност, в която е преминала миналата година, е публикувана на сайтовете на службата и на правителството.

“От средата на 2021 г. Руската федерация стартира мащабна хибридна кампания за предефиниране на европейската архитектура за сигурност съобразно стратегическите си интереси, включващи прекратяване разширяването на НАТО на изток и запазване на руското влияние в съседни държави.

Тези действия прераснаха през 2022 г. в безпрецедентната в новата европейска история руска военна агресия спрямо Украйна, която ерозира международния правов ред, доведе до усилване на икономическите рискове в глобален план и създаде нов вектор на миграция”, пише в доклада.

“Същевременно руската инвазия подсили единството на Европейския съюз и НАТО и решимостта за защитата на общите ценности и интереси и за намаляване на зависимостта от Русия в сферата на енергетиката и отбраната, които Москва активно използва в рамките на хибридния си инструментариум”, казват от контраразузнаването за първи път.

Според доклада за хибридните си атаки Русия ангажира “дипломация, военна сила, специални служби, икономически лостове и зависимости (основно в енергийната сфера), информационни пропагандни и дезинформационни кампании и кибератаки”.

Имаме новина: Путин плащал на чужди политици (Капитал)

Отворено писмо до Евронюз по повод прокремълска пропаганда в рускоезичната версия на телевизията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Украинската медийна общност изпрати отворено писмо до инвестиционната компания Alpac Capital, която наскоро придоби контролния пакет акции в телевизионния оператор Euronews,   и до Европейската комисия (ЕК).

Водещите медийни групи в Украйна (1+1 Media и StraLight Media),  Министерството на културата и информационната политика,  общественото радио на Украйна, обществената телевизия,  Mediarukh и други  организации заявяват, че версията на руски език на Euronews „се занимава с масова ежедневна медийна манипулация по темата [войната в Украйна] и „на зрителите неусетно се налага проруско разбиране за причинно-следствените връзки на случващото се в Украйна, за ролята на Русия в тези процеси, за отговорността на страните във войната и т.н.”.

Отвореното писмо е придружено от  анализ на материали, публикувани в продължение на пет дни (понеделник-петък, 15.08-19.08) в рускоезичната версия на Euronews.

Струва си да се замислим какво би показал анализът на материали за съдържанието на някои канали тук.

Авторите на писмото призовават и всички заинтересовани журналисти, представители на обществени организации и медийната общност от цял ​​свят да се присъединят към подписалите отвореното писмо. Това може да стане чрез изпращане на заявка до prgroup@1plus1.tv.

Защо България не защитава аудиторията си със списък на събитията с важно обществено значение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

При едно от измененията на медийната директива в нея се появи възможност за защита на достъпа на аудиторията до събития с важно обществено значение.

Тъй като все повече събития, които преди това бяха отразявани безплатно, започнаха да се предават само по платени телевизии, ЕС реши да защити аудиториите по следния начин:

Член 14

1.  Всяка държава-членка може да вземе мерки в съответствие с правото на Съюза, за да гарантира, че телевизионните оператори, които са под нейна юрисдикция, не излъчват по силата на изключително основание събития, които държавата-членка счита, че са от голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лишат значителна част от обществеността в тази държава-членка от възможността да проследи тези събития посредством предаване на живо или на запис по безплатна телевизия. Ако това стане, съответната държава-членка съставя списък от определени събития, национални или не, които тя прецени, че са от голямо значение за обществото. Тя извършва това по ясен и прозрачен начин, в подходящ и реалистичен срок. Като извършва това, съответната държава-членка определя също дали тези събития следва да се предават изцяло или отчасти чрез отразяване на живо, или когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис.

2.  Държавите-членки незабавно уведомяват Комисията за всички предприети мерки или мерки, които ще бъдат взети, съгласно параграф 1. В срок от три месеца от нотификацията Комисията проверява дали тези мерки са съвместими с правото на Съюза и ги съобщава на другите държави-членки. Тя иска становището на контактния комитет, създаден съгласно член 29. Тя незабавно публикува предприетите мерки в Официален вестник на Европейския съюз и, поне веднъж годишно, консолидирания списък на мерките, предприети от държавите-членки.

3.  Държавите-членки гарантират, с подходящи средства в рамките на тяхното законодателство, че телевизионните оператори под тяхна юрисдикция не упражняват изключителни права, закупени от тези телевизионни оператори след 30 юли 1997 г., по такъв начин,  че значителна част от обществеността в друга държава-членка да бъде лишена от възможност да проследи събития, които са определени от тази друга държава-членка съгласно параграфи 1 и 2, изцяло или отчасти чрез предаване на живо или, когато е необходимо или подходящо поради обективни причини от обществен интерес, изцяло или отчасти чрез предаване на запис по безплатна телевизия, както е определено от тази друга държава-членка съгласно параграф 1.

Разпоредбата е диспозитивна. Държавата решава дали да защити аудиторията си, като запише в закона, че определени събития не могат “да се затварят”  в платени програми. Ако иска. Съдът на ЕС също се е произнасял в решение по дело T‑250/08 Edward William Batchelor v Commission, че “държавите   са свободни да решат дали желаят да имат политика във връзка със събитията от голямо значение за тяхното общество, както свидетелства използването на думата  може в разпоредбата“. 

Става въпрос за баланс на права и интереси, защото със списъка на значими събития се ограничават бизнес възможностите на доставчиците да печелят – предимно от спортни събития, които иначе  – ако са в националния списък –  по закон биха се предавали безплатно.

Е, държавата България още през 2000-та година е искала да защити аудиторията и е изменила закона, за да въведе в българското право идеята за списък на събитията с важно обществено значение,  но изглежда  е спряла да иска, списък няма   – тоест застанала е на страната на бизнеса.

Но в ЗРТ при правомощията на СЕМ продължава да бъде записано, че

Чл.32 (3) (Нова – ДВ, бр. 79 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Съветът за електронни медии приема и публикува списък на събитията с важно обществено значение и обезпечава мерки за защита на достъпа на аудиторията до отразяването им, така че оператор под юрисдикцията на Република България с придобити изключителни права за събития с важно обществено значение да упражнява тези права по такъв начин, че:
1. да не лиши значителна част от аудиторията в страната от възможността да следи тези събития на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване на тези събития след време, изцяло или отчасти, по безплатната телевизия;
2. да не лиши значителна част от аудиторията в държава-членка на Европейския съюз, или държава-страна по Европейската конвенция за трансгранична телевизия, от възможността да следи на живо, изцяло или отчасти, а ако това е нужно или уместно, поради обективни причини от обществен интерес – чрез отразяване след време, изцяло или отчасти по безплатната телевизия, на събитията с важно обществено значение съгласно разпоредбите, приети от тази друга държава, при условия на взаимност.
Сега знаете.
Ако спортните събития стават постепенно платени  – това  не е , защото “животът е такъв”, а защото бизнесът е с по-голямо влияние върху законодателя. Или, алтернативно, защото няма кой да измине пътя до защитата на аудиторията.
За сравнение – списъци на събития на държави от ЕС, които са си направили труда да защитят аудиториите си, така е и в Обединеното кралство от времето на членството:

Austria

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 11-16 – (All languages)

Belgium

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 24-32 – (All languages)

Amending Decision 2014/110/EU:

OJ L 59 of 28.2.2014, pages 39–42 – (All languages)

Denmark

OJ C 14 of 19.01.1999, pages 6-7 – (All languages)

(Revocation of the measures – OJ C 45 of 19.02.2002, page 7)

OJ L 177, 8.7.2015, pages 54–59 – (All languages)

Finland

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 38-41 – (All languages)

France

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 33-37 – (All languages)

Germany

OJ L 180 of 10.07.2007, pages 8-10 – (All languages)

Hungary

Measures adopted by Hungary: OJ C 214, 4.7.2017, pages 6–7
(All languages)

Commission decision:OJ C 214, 4.7.2017, pages 3–5
(All languages)

Ireland

Measures adopted by Ireland: OJ C 8, 11.1.2018, pages 12–13
(All languages)

Commission decision: OJ C 8, 11.1.2018, pages 10–11
(All languages)

Italy

OJ L 187 of 17.07 2012, pages 57-61 – (All languages)

Poland

OJ L 27, 3.2.2015, pages 37–41 – (All languages)

DSA/ Законодателен акт за цифровите услуги: коригиран текст

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Публикувана е последна   коригирана версия на Законодателния акт за цифровите услуги от 7 септември 2022.

https://platform.twitter.com/widgets.js

Google налага незаконни ограничения: Общият съд потвърждава голямата част от решението на ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 14 септември 2022 стана известно решението на Общия съд по дело  T-604/18 Google LLC,  и Alphabet, Inc. v Европейска комисия. С жалбата си Google LLC   и Alphabet, Inc. искат отмяна на Решение C(2018) 4761  на Комисията от 18 юли 2018 г.,

Google е предприятие в сектора на информационните и комуникационните технологии, специализирано в свързани с интернет продукти и услуги и извършващо дейност в рамките на Европейското икономическо пространство (ЕИП).  През 2005 г.,   Google придобива предприятието, което първоначално е разработило операционната система Android (наричана по-нататък “OS”) за интелигентни мобилни устройства. Според Европейската комисия през юли 2018 г. приблизително 80 % от интелигентните мобилни устройства, използвани в Европа и в световен мащаб, работят с Android.

Производителите на оригинално оборудване, които желаят да получат приложения и услуги на Google, трябва да сключват споразумения с Google. Google сключва такива споразумения и с операторите на мобилни мрежи, които желаят да   инсталират патентованите приложения и услуги на Google на устройства, продавани на крайни потребители.

На 25 март 2013 г. FairSearch AISBL, сдружение на предприятия, осъществяващи дейност в сектора на информационните и комуникационните технологии, подава жалба до Комисията по отношение на някои от бизнес практиките на Google в мобилния интернет.   На 15 април 2015 г. Комисията започва процедура срещу Google във връзка с Android.  На 18 юли 2018 г. Комисията приема обжалваното решение. В това решение Комисията налага глоба на Google LLC и отчасти на Alphabet, Inc. за това, че   нарушават правилата за конкуренция, като налагат антиконкурентни договорни ограничения, за да защитят и консолидират господстващото положение на Google на националните пазари, в рамките на ЕИП, за общите услуги за търсене.  За да санкционира  тези практики на злоупотреба, Комисията налага на Google глоба в размер на 4 342 865 000 EUR и  задължава Google да прекрати тези практики в срок от 90 дни от съобщаването на обжалваното решение.

На 9 октомври 2018 г. Google подава  жалба срещу решението на шест правни основания (вж т.52).

Общият съд

Google извлича по-голямата част от приходите си от водещия си продукт, търсачката си Google Search.  Бизнес моделът на Google се основава на взаимодействието между онлайн продуктите и услугите, предлагани в по-голямата си част безплатно на потребителите, и от друга страна, услугите за онлайн рекламиране, от които извлича по-голямата част от приходите си.   Android OS, магазинът за приложения Play Store, приложението Google Search, браузърът Chrome, услугата за електронна поща Gmail, услугата за съхранение и редактиране на файлове Google Drive, услугата за геолокация Google Map и услугата за разпространение на съдържание YouTube се предлагат безплатно. Други услуги са платени услуги, като Google Play, а някои предлагат платена премиум версия, като YouTube и Google Drive. През 2016 г. например онлайн рекламата представлява 88,7 % от общите приходи на Google, 80 % от които са генерирани чрез уебсайтовете на Google, и по-специално началната страница на Google Search. За разлика от бизнес модела, приет например от компанията Apple, която се основава на вертикална интеграция и продажбата на интелигентни мобилни устройства от по-висок клас, бизнес моделът на Google се основава преди всичко на увеличаване на броя на потребителите на своите услуги за онлайн търсене, така че да може да продава своите онлайн рекламни услуги .

Когато потребителите взаимодействат с неговите продукти и услуги, Google събира данни за търговските си дейности и използването на техните устройства. Получените данни включват по-специално информация за контакт (име, адрес, имейл адрес, телефонен номер); данни за удостоверяване на профила (потребителско име и парола); демографска информация (пол и дата на раждане); данни за използваната карта или банкова сметка; информация за съдържанието, което се сервира на потребителя (реклама, посетени страници и т.ч.); данни за взаимодействието, като кликвания; данни за местоположението; и данни, свързани с използваното устройство и оператор. Тези данни позволяват на Google по-ефективно  да представя съответните отговори и реклами при търсене.

През 2005 г. Google придобива първоначалния разработчик на Android OS. През 2007 г. Google сключва споразумение с Apple, чрез което Google Search става услугата по подразбиране за общо търсене на всички интелигентни мобилни устройства на Apple от стартирането на iPhone. В резултат на това споразумение Google Search отчита през 2010 г. повече от половината от интернет трафика на iPhone и почти една трета от целия мобилен интернет трафик.

Комисията установява, че някои аспекти на стратегията на Google за адаптиране на неговия бизнес модел към прехода към мобилния интернет представляват злоупотреба с господстващо положение. Чрез определени ограничения (вж т.66)  Google  си гарантира, че трафикът на устройства с Google Android ще бъде насочен към търсачката Google Search.

Първо, Google незаконно принуждава производителите на телефони да инсталират предварително приложението Google Search и браузъра Chrome като условие за лицензиране на неговия Play Store – пазарът за приложения за Android.

Второ, Google е плащал на някои големи производители и оператори при условие, че те ексклузивно предварително инсталират приложението Google Search. По този въпрос съдиите от ЕС смятат, че регулаторът не е предоставил достатъчно доказателства.

И накрая, ЕС казва, че базираната в Маунтин Вю, Калифорния компания е попречила на производителите, които искат да инсталират предварително приложения, да работят с алтернативни версии на Android, които не са одобрени от Google.

Според Комисията тези практики са имали за последица лишаването на конкурентите на Google   от възможността да се конкурират,  а на  потребителите на ЕС  – от предимствата на ефективната конкуренция, като например възможността за използване на търсачка, която дава приоритет на защитата на неприкосновеността на личния живот,   адаптирана е към особени езикови особености или се фокусира върху съдържанието с добавена стойност.

Това  нарушение е имало няколко аспекта, като всеки от тях е еволюирал във времето според собствените си параметри, като все пак всички са свързани с общата цел да се гарантира, че Google има възможно най-добрия достъп до общите търсения, извършвани от потребителите на интелигентни мобилни устройства.

Тежестта на нарушението трябва да се преценява на индивидуално основание и   за да се определи размерът на глобата, е необходимо да се вземе предвид продължителността на нарушението и на всички фактори, които могат да повлияят на преценката на тежестта му,  като по-специално поведението на съответното предприятие, ролята му при установяването на практиките на злоупотреба, печалбата, която е успяла да извлече от тези практики или интензивността на инцидентите на антиконкурентно поведение.

Общият съд  разглежда подробно шестте правни основания, изтъкнати от Google в подкрепа на жалбата, както и всички представени от страните доказателства. В резултат Общият съд “до голяма степен потвърждава решението на комисията, че компанията Google е наложила незаконни ограничения на производителите на мобилни устройства с Android и операторите на мобилни мрежи, за да консолидира господстващата позиция на своята търсачка”.

Много обемната аргументация тепърва ще се анализира от експертите, кратко резюме в прессъобщението на Съда има тук.  Съдиите подкрепят по-голямата част от аргументите на Европейската комисия, но намаляват леко наказанието от 4.3 на 4,1 милиарда евро,   посочват  грешки в някои от анализите на регулатора, но намират още, че правото на Google на справедлив процес е било частично нарушено .

  1. Отменя частично (членове 1, 3 и 4) от Решение С(2018) 4761 на Европейската комисия от 18 юли 2018 г. ;
  2. определя размера на глобата на 4 125 000 000 EUR (по решението на ЕК – 4 342 865 000 EUR), за които Alphabet, Inc. носи солидарна отговорност в размер на 1 520 605 895 EUR;

3. Отхвърля жалбата по отношение на останалата част.

Решението може да бъде обжалвано пред Съда на ЕС.

Пълният текст

Politico

Медиите подчертават, че ЕК глоби технологичния гигант за антиконкурентно поведение три пъти за три години (във връзка с търсенето, пазаруването и за Android) : първо с 2,8 милиарда долара през 2017 г.,  с 5 милиарда долара през 2018 г. и още веднъж с 1,7 милиарда долара през 2019 г.

EMFA/ Европейски законодателен акт за свободата на медиите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

От месеци чакаме законодателния акт за свободата на медиите, ето го за най-нетърпеливите, така както е изтекъл във френския сайт Contexte.

Ще взема пример от начина, по който СЕМ (компетентният орган за прилагане на санкциите в аудиовизията) представи шести санкционен  пакет на ЕС  за медиите – “прочетете си го”.

Прочетете си го.

EFMA – European Media Freedom Act

Актът променя съществено правната рамка на медиите в ЕС, поради което ще трябва да се направи анализ и, разбира се, ще трябва  да влезе в учебното съдържание през тази учебна година, заедно с новите актове в ЕС като санкциите срещу Руската федерация по повод дестабилизацията в Украйна.

update

На 16 септември беше официално оповестен проектът за регламент. Proposal_for_a_Regulation__European_Media_Freedom_Act_

Прессъобщение на ЕК

Нидерландия: инфлуенсърите вече са под надзора на медийния регулатор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Медиите са много чувствителни към обхвата на регулирането. Въпреки това в други държави от ЕС обхватът се разширява. Този път – към съдържанието на инфлуенсърите.

От 1 юли 2022 г. лицата, качващи видеоклипове в Нидерландия, при определени условия трябва да се регистрират и да спазват Dutch Media Act.

Инфлуенсъри в YouTube, Instagram и TikTok с повече от 500 000 последователи и публикували поне 25 видеоклипа през последните две години са първите, които попадат под активния надзор на Commissariaat voor de Media  (CvdM).  Те имаха срок от  два месеца да се регистрират в Търговската камара.

Целта на тези нови разпоредби е   инфлуенсърите да осъзнаят задълженията си по отношение на своите зрители, и особено по отношение на децата, и да ги защитят от вредно съдържание, като предоставят повече прозрачност за публикуваното съдържание.

Основните правила са:

  • Бъдете ясни по отношение на рекламата (Инфлуенсърите са задължени да се присъединят към Advertising Code Foundation – Stichting Reclame Code );
  • Вземете под внимание непълнолетните (инфлуенсърите са във връзка с  NICAM, агенция за децата);
  • Обявете самоличността си.

Качващите видеоклипове могат да използват „ Проверка за регистрация“ на уебсайта на CvdM, за да знаят дали попадат под това ново изискване за регистрация. Уебсайтът също така предоставя подробни обяснения за новите законови изисквания и CvdM възнамерява да организира специални обучения с качващите видеоклипове.

На по-късен етап CvdM ще следи за още  задължения, предвидени в   Закона за медиите (европейски квоти, достъпност, реч на омразата ).

Twitter и кралицата: общностни стандарти

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Twitter  е изтрил противоречиво съобщение на преподавателка от университета Карнеги Мелън по повод смъртта на  кралица Елизабет II, съобщава The Intercept. Общият смисъл е пожелание кралицата да си отиде в страдания.

Съобщението  привлича широко внимание и критики, включително от основателя на Amazon Джеф Безос. В отговор на критиките авторката на съобщението,  родена в Нигерия, е изпратила ново съобщение, в което уточнява, че става дума за монарх на империя, осъществила  “геноцида, който изби и разсели половината ми семейство с последствия,  които живите днес все още се опитват да преодолеят”.

Стандартите на платформата  “забраняват поведение, което тормози или сплашва или по друг начин има за цел да засрами или унижи другите“.  “В  Twitter трябва да се чувствате в безопасност, когато изразявате своята уникална гледна точка“, гласи политиката.

Компанията Twitter  засега не е отговорила на въпроса на изданието каква е конкретната причина да се заличи съобщението. Стандартите се отнасят до  разнообразие от видове  оскърбителна  реч, включително „заплахи с насилие“; „съдържание, което желае, надява се, насърчава, подбужда или изразява желание за смърт, тежка телесна повреда или сериозно заболяване“; „нежелани сексуални съобщения“. Платформата предупреждава, че в някои случаи съобщенията  ще бъдат изтривани.

„Не е ясно как кралицата ще бъде изплашена от този туит“, коментират експерти.

European Newsroom – многоезичен и общоевропейски новинарски проект

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Новинарски агенции от държави от ЕС, държави в процес на присъединяване и потенциални кандидати  създават  European Newsroom   – проект за  кореспонденти на агенциите, които да работят и да се обучават заедно в Брюксел с оглед на създаването и разпространението на новини по въпросите на ЕС.

Консорциумът ще произвежда новини,  предлагайки общоевропейска гледна точка по делата на ЕС на хората от целия континент, се казва в съобщението на ЕК.

Обучението ще бъде по въпроси на киберсигурността, проверката на факти, производство на мултимедийни продукти.

Ще се предлагат допълнителни  услуги (дневен ред на събитията, общо пространство за съвместни интервюта, услуги за акредитации и т.н.).

Участват DPA (Германия), AFP (Франция), Agerpres (Румъния), ANSA (Италия), APA (Австрия), Belga (Белгия), BTA (България), Europapress и EFE (Испания), HINA (Хърватия) , STA (Словения), TASR (Словакия), ATA (Албания), FENA (Босна и Херцеговина), MIA (Република Северна Македония), Tanjug (Сърбия), присъединили са се и агенции от Полша и Украйна.

Консорциумът е получил безвъзмездна помощ от 1,76 милиона евро за  производство и разпространение  на професионално и многоезично новинарско медийно съдържание (във всякакъв формат), както и за нехудожествени програми. Това съдържание трябва да отразява различните аспекти на ЕС и трябва да бъде постоянно достъпно във възможно най-много държави от ЕС  на поне пет  езика на Съюза.
Според Politico днес ще има събитие, официален старт в офисите на белгийския член на консорциума Belga news agency.

ЕСПЧ: авторски права, позитивно задължение на държавата да ги защитава

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

На 1 септември 2022 стана известно решението на ЕСПЧ по делото Safarov v. Azerbaijan. Делото е по  жалба  относно неспособността на държавата да защити  интелектуална собственост на Сафаров  при нарушаването на авторските му права поради неразрешено възпроизвеждане на неговата книга и нейното онлайн публикуване. То повдига въпроси главно по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Фактите

Сафаров е автор на книга. Неправителствена организация  публикува електронна версия на книгата на уебсайта си  http://www.history.az. Сафаров поискал сваляне на книгата и обезщетение. Не получил, обърнал се към съда и загубил делата си.

ЕСПЧ: Прилага се член 1 от Протокол 1, жалбоподателят има права на собственост. Спорът  е между частноправни лица. В тази връзка Съдът припомня, че държавата има положително задължение да предприеме необходимите мерки за защита на правото на собственост, дори в случаи на съдебни спорове между частни лица. Това положително задължение има за цел да гарантира, че правата на собственост са достатъчно защитени от закона и че са осигурени адекватни средства за защита. Необходимите мерки могат да бъдат превантивни или коригиращи.  Що се отнася до коригиращите мерки, държавите са задължени да осигурят съдебни процедури, които предлагат необходимите процедурни гаранции и следователно позволяват на националните съдилища  да решават ефективно и справедливо всякакви спорове между частни лица.  Ролята на ЕСПЧ е само да гарантира, че решенията на националните съдилища не са произволни или явно неразумни, без да ги замества.

Съгласно член 18 от Закона за авторското право на библиотеки, архиви и образователни институции е разрешено да възпроизвеждат произведения без разрешение в определени случаи. Жалбоподателят в своята жалба пред националните съдилища (вж. параграф 11 по-горе) твърди, че ответникът не принадлежи към нито една от тези категории. Въпреки че Върховният съд не уточнява изрично този аргумент, той отбелязва, че книгата на жалбоподателя е била публикувана в библиотечната секция на уебсайта на ответника и че целта е била да предостави информация за историята на Азербайджан. Правителството представя подобен аргумент, като твърди, че не е имало търговска цел от страна на ответника.

Съдът отбелязва, че макар липсата на каквато и да е търговска цел да е релевантна при прилагането на член 18 от Закона за авторското право, това не е единственият елемент, който трябва да се вземе предвид. Дори да се приеме, че онлайн услугите, предлагани от ответника, могат да се считат за обхванати от понятието „библиотеки“, националните съдилища не са анализирали какво може да оправдае възпроизвеждането на книгата на жалбоподателя без негово разрешение. Тъй като ответникът е направил книгата на жалбоподателя свободно достъпна онлайн и следователно – на практика за публика от цял ​​свят, а не за посетители на сграда на библиотека, би трябвало съдилищата да имат някакви мотиви в този смисъл.

В заключение, националните съдилища не са представили мотиви, доказващи, че  разпоредбите от Закона за авторското право, на които се позовават, могат да представляват правно основание за публикуването онлайн на произведението без разрешение.

ЕСПЧ рядко гледа дела за интелектуална собственост, но това е някаква своеобразна азърбайджанска Читанка, затова подходът е интересен.

%d bloggers like this: