Category Archives: закони и право

ЕСПЧ: Незащитено слово: хомофобия

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Не всяко слово е защитено от Европейската конвенция за права на човека. В този смисъл интерес представлява решението Lenis v Greece от 2023 г.

Член 17 от Конвенцията гласи следното:

Нищо в тази конвенция не може да се тълкува като даващо право на която и да е държава, група или лице да се занимават с каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, провъзгласени в нея, или към тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в конвенцията.

Когато защитата на Конвенцията се търси за изявления и твърдения, които подриват самите ценности, върху които е основана Конвенцията. Според ЕСПЧ: “Целта на член 17, доколкото се отнася до групи или отделни лица, е да направи невъзможно за тях да черпят от Конвенцията правото да участват в каквато и да е дейност или да извършват действия, насочени към унищожаване на което и да е от правата и свободите, провъзгласени в Конвенцията; следователно никой не може да се възползва от разпоредбите на Конвенцията, за да извърши действия, насочени към унищожаване на гореспоменатите права и свободи.”[38]

Реч, която е несъвместима с ценностите, провъзгласени и гарантирани от Конвенцията, не е защитена от член 10 по силата на член 17 от Конвенцията. Решаващите моменти при преценката дали изявленията, словесни или невербални, са отстранени от защитата на член 10 от член 17, са дали изявленията са насочени срещу основните ценности на Конвенцията, например чрез подбуждане на или насилие, и дали чрез изявлението авторът се е опитал да се позове на Конвенцията, за да се ангажира с дейност или да извърши действия, насочени към унищожаване на правата и свободите, предвидени в нея [39]

В конкретния случай някои изрази, използвани от жалбоподателя по отношение на хомосексуалните хора в публикация, като например, че хомосексуалността е “социално престъпление”, “грях” и “отклонение от законите на природата” и че хомосексуалните хора са “на обществото”, “престъпници”, “хора на тъмното”, “психично болни хора”, “дефектни” и “унижени”, представляват реч на омразата срещу група лица, идентифицирани въз основа на тяхната сексуална ориентация. По-нататък се акцентира върху подстрекателствата, съдържащи се в статията – ” Затова не се колебайте! Когато ги срещнете, плюйте върху тях! Не им позволявайте да надигнат глава!” – следователно статията на жалбоподателя е в състояние да предизвика насилие срещу хомосексуалните хора и да им причини мъка и страх.

Според ЕСПЧ, “тези изводи се подсилват допълнително от три фактора.

Първо, както подчертават националните съдилища, жалбоподателят, който е бил висш служител на Гръцката православна църква, е имал властта да влияе не само на своето паство, но и на много други хора, които са се придържали към тази религия, т.е. по-голямата част от гръцкото население.

На второ място, жалбоподателят разпространил забележките си в интернет, което направило посланието му лесно достъпно за хиляди хора. Въпреки че блогът на жалбоподателя не изглежда да има широка читателска аудитория, статията му е възпроизведена от няколко медии и до ден днешен е достъпна онлайн. В тази връзка Съдът повтаря, че клеветническите и други видове явно незаконни изказвания, включително реч на омразата и реч, подбуждаща към насилие, вече могат да бъдат разпространявани както никога досега, в световен мащаб, за броени секунди, и понякога ще останат постоянно достъпни онлайн (вж. Delfi AS, цитирано по-горе, § 110). Това означава, че рискът от вреди, породени от съдържанието и комуникациите в интернет за упражняването и упражняването на правата и свободите на човека, по-специално правото на зачитане на личния живот, със сигурност е по-висок от този, който представлява пресата (пак там, § 133). В същото време е ясно, че обхватът и по този начин потенциалното въздействие на изявление, публикувано онлайн с малка читателска аудитория, със сигурност не е същото като това на изявление, публикувано на масови или често посещавани уеб страници. Поради това е от съществено значение за оценката на потенциалното влияние на онлайн публикацията да се определи обхватът на нейния обхват до обществеността (вж. Сава Терентиев, цитирано по-горе, § 79).

Трето, коментарите на жалбоподателя са насочени към хомосексуалистите, за които може да се счита, че се нуждаят от засилена защита. По-специално, Съдът отбелязва, че вече е установил, че половите и сексуалните малцинства изискват специална защита от реч на и дискриминация поради маргинализацията и виктимизацията, на които исторически са били и продължават да бъдат подложени”.

Съдът счита, че жалбоподателят е използвал правото за цели, които очевидно противоречат на ценностите на Конвенцията. Следователно Съдът намира, че по силата на член 17 от Конвенцията жалбоподателят не може да се ползва от защитата, предоставена от член 10 от Конвенцията.

От това следва, че жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията и трябва да бъде отхвърлена. Недопустимост по член 17 ЕКПЧ.

Съд на ЕС: Борба с незаконно съдържание в интернет

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Държава от ЕС не може да налага на доставчик на комуникационна платформа, установен в друга държава от ЕС , общи и абстрактни задължения.
Такъв национален подход противоречи на правото на Съюза, което гарантира свободното движение на услуги на информационното общество чрез принципа на контрол в държавата на произход на съответната услуга. Това е изводът от решение по преюдициално запитване от Австрия.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

9 ноември 2023 година

„Преюдициално запитване — Директива 2000/31/ЕО — Услуги на информационното общество — Член 3, параграф 1 — Принцип на контрол в държавата членка на произход — Член 3, параграф 4 — Дерогиране на принципа на свободно движение на услуги на информационното общество — Понятие „мерки, предприети срещу дадена услуга на информационното общество — Член 3, параграф 5 — Възможност за последващо нотифициране на мерки, които ограничават свободното движение на услуги на информационното общество, в случай на спешност — Липса на нотифициране — Противопоставимост на тези мерки — Правна уредба на държава членка, която налага на доставчиците на комуникационни платформи, независимо дали са установени на нейна територия, набор от задължения за контрол и за уведомяване за предполагаемо незаконно съдържание — Директива 2010/13/ЕС — Аудио-визуални медийни услуги — Услуги на платформите за споделяне на видеоклипове“

По дело C‑376/22

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд, Австрия) с акт от 24 май 2022 г., постъпил в Съда на 10 юни 2022 г., в рамките на производство по дело

Google Ireland Limited,

Meta Platforms Ireland Limited,

Tik Tok Technology Limited

срещу

Kommunikationsbehörde Austria (KommAustria)

През 2021 г. Австрия въвежда закон, който задължава местните и чуждестранните доставчици на
комуникационни платформи да въведат механизми за деклариране и проверка на потенциално незаконно съдържание. Този закон предвижда също редовно и прозрачно публикуване на сигнали за незаконно съдържание. Административен орган гарантира спазването на разпоредбите на закона и може да налага глоби в размер до десет милиона евро.
Google Ireland, Meta Platforms Ireland и TikTok, три установени в Ирландия платформи, твърдят, че австрийският закон противоречи на правото на Съюза, а именно на Директивата за услугите на информационното общество.
Запитан по този въпрос от австрийски съд, Съдът припомня целта на Директивата: да се създаде правна рамка за гарантиране на свободното движение на услуги на информационното общество между държавите членки. От тази гледна точка Директивата премахва пречките, които създават различните национални правни уредби на тези услуги, чрез принципа на контрол в държавата на произход.
Вярно е, че при строго определени условия и в специфични случаи държавите членки, различни от държавата членка на произход на въпросната услуга, могат да предприемат мерки, за да гарантират обществения ред, опазването на общественото здраве, обществената сигурност или защитата на потребителите. Европейската комисия и държавата членка на произход трябва да бъдат уведомени за тези конкретни дерогации.
При все това, държавите членки, освен тази на произход на въпросната услуга, не могат да приемат общи и абстрактни мерки, които да се прилагат без разлика към всеки доставчик на дадена категория услуги на информационното общество. Има се предвид без разлика между доставчиците, установени в тази държава членка, и доставчиците, установени в други държави членки.
Възможността тези държави членки да установят такива общи и абстрактни задължения би поставила под въпрос принципа на контрол в държавата членка на произход на съответната услуга, на който се основава Директивата. Ако държавата членка по местоназначение (в случая Австрия) би имала право да приема такива мерки, това би довело до изземване на регулаторните правомощия на държавата на произход (в случая Ирландия). Освен това би подкопало взаимното доверие между държавите в ЕС и би противоречало на принципа на взаимно признаване.

Също така съответните платформи биха били подчинени на различни законодателства, което би нарушило и свободното движение на услуги и следователно нормалното функциониране на вътрешния пазар.

Аргументите на генералния адвокат SZPUNAR, който също приема, че правото на ЕС не допуска подобни ограничения.

Съд на ЕС: Носене на религиозни символи на работното място

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Стана известно решението на Съда (голям състав) по дело C‑148/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunal du travail de Liège (Трудов съд Лиеж, Белгия) в рамките на производство по дело OP срещу Commune d’Ans.

Запитването е отправено в рамките на спор между OP, договорно нает служител в Commune d’Ans (Община Анс, наричана по-нататък „Общината“), и въпросната община по повод на наложената от последната забрана работниците и служителите ѝ да носят какъвто и да е видим символ, който би могъл да разкрие тяхната идеологическа или философска принадлежност, или политическите или религиозните им убеждения.

Ищцата в главното производство инициира няколко производства с цел да се установи, че свободата ѝ на религия е била накърнена. Запитващата юрисдикция счита, че забраната за носене на ислямска забрадка от ищцата в главното производство представлява разлика в третирането, пряко основана на нейната религия, в сравнение с останалите служители на Общината, тъй като други символи на убеждения (по-специално религиозни), носени дискретно на работното място, в миналото са били и все още са толерирани от Общината. Освен това запитващата юрисдикция смята, че тази разлика в третирането не е оправдана с основни и определящи професията изисквания по смисъла на член 8 от Общия закон срещу дискриминацията, тъй като ищцата в главното производство изпълнява функциите си главно без да бъде в контакт с ползвателите на публичната услуга („back office“), и че следователно посочената разлика представлява пряка дискриминация по смисъла на Директива 2000/78. Ето защо тя приема за основателен иска на ищцата в главното производство. Въпросите:

„1) Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения]?

2) Може ли член 2, параграф 2, букви а) и б) от Директива [2000/78] да се тълкува в смисъл, че разрешава на публична администрация да създаде напълно неутрална административна среда и съответно да забрани на всички служители, независимо дали са в пряк контакт с граждани или не, да носят символи[, които могат да разкрият религиозни убеждения], дори ако тази неутрална забрана, изглежда, засяга предимно жени и поради това може да представлява скрита дискриминация, основана на пола?“.

Съдът:

Член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите

трябва да се тълкува в смисъл, че

вътрешно правило на общинска администрация, което забранява общо и без разграничение на служителите на тази администрация да носят на работното място какъвто и да било видим символ, разкриващ по-специално философски или религиозни убеждения, може да бъде оправдано с волята на посочената администрация да създаде, с оглед на присъщия за нея контекст, напълно неутрална административна среда, при условие че това правило е годно, необходимо и пропорционално с оглед на този контекст и при отчитане на различните съществуващи права и интереси.

САЩ: не се носи отговорност за републикуване в социални мрежи (ретуитване)

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Само оригиналните създатели на цифрово съдържание могат да бъдат държани отговорни за клеветнически изявления, републикувалите (репостнали, ретуитнали) клеветнически публикации не носят отговорност. Съдът по делото Banaian v. Bascom постановява, че към лицата, които споделят оригинално съдържание, не трябва да се прилага същият стандарт като към тези, които първоначално създават съдържанието. По този начин съдът интерпретира CDA.

Някои обаче смятат, че е необходимо преразглеждане на CDA с оглед реалностите на създаването на цифрово съдържание.

Подробности

Авторско право: България въведе Директиви 2019/790 и 2019/789 в ЗАПСП

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Държавен вестник, брой 100 от 1 декември 2023 е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ЗИД на ЗАПСП). С това изменение в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на два законодателни акта на Европейския съюз – Директиви 2019/789 и 2019/790.

Закъснялото въвеждане на изискванията на двете директиви стана повод за наказателна процедура на Европейската комисия срещу България.

Представяне на проекта: Кои са новостите? Ана Лазарова в Дневник

И тук: България транспонира авторскоправната директива от 2019 година – в блога на Цифрова република

Съд на ЕС: Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Официален вестник на ЕС: съобщение за решение на Съда на ЕС по дело С-655/21 по преюдициално запитване на Районен съд Несебър за предвиждане на наказание минимум пет години лишаване от свобода за използване на марка без съгласие на правоносителя. Предвидено минимално наказание от пет години прави престъплението сериозно – което означава, че става възможно законно прилагане на средства за проследяване и подслушване. Дело C-655/21, Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка): Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T. (Преюдициално запитване — Спазване на правата върху интелектуална собственост — Директива 2004/48/ЕО — Член 13 — Наказателно производство — Приложно поле — Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението — Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) — Член 61 — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 51, параграф 1 — Прилагане на правото на Съюза — Компетентност — Член 49, параграфи 1 и 3 — Законоустановеност и пропорционалност на наказанието)

Решение на Съда (четвърти състав) от 19 октомври 2023 г. (преюдициално запитване от Районен съд — Несебър — България) — Наказателно производство срещу Г. СТ. T.

(Дело C-655/21 (1), Г. СТ. T. (Пропорционалност на наказанието при нарушение на правата върху марка) (Преюдициално запитване – Спазване на правата върху интелектуална собственост – Директива 2004/48/ЕО – Член 13 – Наказателно производство – Приложно поле – Претърпените от притежателя на марка вреди като част от състава на престъплението – Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) – Член 61 – Харта на основните права на Европейския съюз – Член 51, параграф 1 – Прилагане на правото на Съюза – Компетентност – Член 49, параграфи 1 и 3 – Законоустановеност и пропорционалност на наказанието) (C/2023/1102) Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Несебър

Страни в главното производство

Г. СТ. T. при участието на: Районна прокуратура Бургас, TO Несебър

Диспозитив

Член 49, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията допуска национално законодателство, което предвижда, че — в случай на използване на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право — едно и също поведение може да бъде определено както като административно нарушение, така и като престъпление, когато посоченото законодателство не съдържа критерии, позволяващи да се разграничи административното нарушение от престъплението, тъй като нарушението е описано по сходен, дори еднакъв начин в наказателния закон и в закона за марките.

Член 49, параграф 3 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на използване — повторно или със значителни вредни последици — на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.

Съдия Андрей Георгиев, РС София: Възхвала на Народния съд е противоправна

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

“Достатъчно е да погледаш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“.

Фраза от личния профил в социална мрежа на Петър Волгин, журналист от общественото радио, която води до процес срещу него. Жена, чийто съпруг е изчезнал в онези години, смята подобни изказвания за подигравка с паметта на жертвите, поради което иска ответникът да бъде осъден да я обезщети.

На 26 ноември стана известно решение на Софийския районен съд, съдия Андрей Георгиев, по делото. То, в последна сметка, не е в полза на жената, по следните съображения. За да уважи иска, съдът следва да установи

първо, противоправно поведение на ответника, което с оглед на правото на свободно изразяване на мнение означава, че подобен начин на отнасяне трябва да е забранен или изрично от закона или обективно да накърнява достойнството на ясно определяем кръг лица;

на второ място – вреди на ищцата, изразени в страданието ѝ да слуша изказването,

и на трето място – причинна връзка между текста така, както разумно може да се възприеме от незаинтересован човек, и вредите, които е предизвикал от ищцата. Ако се докажат тези три елемента, вината, в смисъл на неполагане на грижа нарочно да се защити достойнството на жертвите, на ответника се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

От решението:

“Като намира, че изказването на ответника е изцяло оценъчно, съдът констатира, че практиката на Върховния касационен съд досега е била, че такива изказвания могат да нарушават правото само ако представляват обида, но също така констатира и че тази практика на Върховния касационен съд е отречена от две решения на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от февруари 2021 г. – Бехар и Гутман с/у България и Будинова и Чапразов с/у Решение от 26.11.2023 г. по гр.д. № 33611/2023 г. на СРС, България.

Поради това съдът анализира разпоредбите на Наказателния кодекс и Закона за защита от дискриминация, като посочва, че са забранени още изказвания, налагащи противодемократична идеология; защитаващи промяна на конституционния режим на управление с насилие; призоваващи към война; призоваващи за насилие или неравно третиране по защитен признак (дискриминация), както и унизяващи достойнството на определена личност (обида и клевета). Като разглежда обаче правилата за журналистическата професия и утвърденото още с Постановление на Пленума на Върховния съд на НРБ № 9/1966 г. разбиране, че противоправността може да се състои и в нарушаване на възприети опитни правила за извършване на дадена дейност, съдът намира, че и изказване, с което журналист засяга достойнството на очевидна жертва на несправедливост и засилва страданието ѝ, също следва да се приеме за противоправно. Съдът възприема въз основа на защитата на достойнството на личността по чл. 32, ал. 1 от Конституцията становището, че такова задължение съществува и за всеки гражданин, и това се поражда от особеното културно разбиране на страданието у цивилизованите народи като положение, което не трябва да бъде унизявано.

Дори и при установена противоправност обаче ответникът не може да търпи вреди, които не се подчиняват на цели, изброени в чл. 10, пар. 2 от Европейската конвенция за правата на човека (сред които са защитата на обществения ред и на достойнството на другите), поради което съдът възприема разбирането, отразено в решението на ЕСПЧ Жаблянов с/у България от юни 2023 г., че не всяко обсъждане на Народния съд или обясняване на начина на създаването и действието му е забранено от правото. Освен това, ако ответникът ще търпи негативни последици от държавата, те трябва да съответстват на тежестта на неговото изказване и отзвука му в обществото.

С оглед на тези критерии съдът анализира изказването на ответника и посочва, че то съдържа едно внушение – че Народният съд е бил нещо полезно („трябвало“ е да го има) и неговата цел е разправа с богаташите като банкера Х („достатъчно е“ да го видиш, „за да разбереш“ защо е имало Народен съд). Това внушение може да се установи достатъчно ясно при перифразиране на репликата към други подобни явления („Достатъчно е да видиш глупавия адвокат на невинния, за да разбереш защо е трябвало да лежи в затвора“; „Достатъчно е да видиш оскъдното облекло на жената, за разбереш защо е трябвало да бъде набита“; „Достатъчно е да чуеш колко нахално говори, за да разбереш, че е трябвало да го пребият“). Според съда то не цели засилване на обществения дебат или становище какви институции следва да съществуват в държавата в 21. век, а ясно изразява и виждането на ответника, че Народният съд като инструмент за борба с богаташите е бил нещо добро и необходимо. Като анализира отмяната на решенията на Народния съд от съдилищата след 1989 г. и становището на Конституционния съд, съдът по делото приема, че подобна възхвала на Народния съд е противоправна, защото в обществото е явно, че осъдените от този съд се приемат за жертви, а подобно едностранно описание на същия обижда страданието им като такива. Съдът не намира основание за оправдание на изказването […]”

По-нататък решението се спира на условието за пряка засегнатост:

“Възприемайки това обаче съдът намира, че тъй като няма общи правомощия да се бори с всякакви нарушения на закона, а като граждански съд решава само граждански спорове за лични права, засягането на ищцата, чийто съпруг не е осъден от Народния съд, не следва от съдържанието на изказването. Като се позовава на две свои предходни отсъждания по различни казуси, съдът поддържа, че увреждането от изказани или написани думи може да се отнася само до посочените в изказването лица или тези, които имат назовано качество в думите на ответника.

Тъй като ищцата не е сред тях, а е жертва на друг вид репресия, която ответникът не засяга в оспорения текст – предмет на делото, искът се отхвърля […]”.

И да не е удовлетворен от изхода на делото в първоинстанционния съд, човек няма как да не отбележи качеството на този юридически текст, който се откроява сред морето от решения.

Решението

Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикувано е Съобщение на ЕК COM(2023) 570 окончателен – Доклад за състоянието на цифровото десетилетие 2023 г.

Първият доклад за състоянието на цифровото десетилетие прави равносметка на напредъка на ЕС към успешна цифрова трансформация за хората , бизнеса и околната среда, както е посочено в Решението за създаване на политическата програма за цифровото десетилетие 2030. В него се прави преглед на развитието на цифровата политика и се описва как ЕС напредва към договорените цели и цели.

Цялостният анализ на напредъка на ЕС по отношение на целите и задачите на Цифровото десетилетие е показан по-долу, а докладите по държави , представени в приложение към този доклад, предоставят по-подробна картина.

Преглед на напредъка към целите на цифровото десетилетие, определени за 2030 г.

Докладът по държави е в Приложение.

Според него от Плана за възстановяване и устойчивост на България (RRP) – по който се очакват 6,27 млрд. евро – 25,8 % (1,6 милиарда евро) са за цифрова трансформация, от които 1,01 милиарда евро се очаква да допринесат за целите на цифровото десетилетие.

България има само умерен принос към целта на Цифровото десетилетие по отношение на цифровите умения. Само 31% от хората имат поне основни цифрови умения, което е под средното за ЕС от 54% и най-ниското ниво в ЕС, което представлява риск за колективното постигане на целите на ЕС за 2030 г. от държавите-членки. Разликата със средното за ЕС също е много голяма, когато става дума за хора с над основни цифрови умения (8% в сравнение с 26% на ниво ЕС). Страната също има нисък резултат при хора с поне основни умения за създаване на цифрово съдържание (44% в сравнение с 66% на ниво ЕС).

Местни избори 2023: решения на ЦИК по повод публикуване на резултати от допитвания

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Както и по-рано, една информация за решенията на ЦИК по повод нарушения на Изборния кодекс, в частност забраната за публикуване на резултати от допитвания до обществено мнение.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2878/2023-11-08 – на сайта pik.bg: При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 5 членове и „ПРОТИВ“ 7 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2877/2023-11-08 – в „Youtube“ канала (https://www.youtube.com@dnevnik-bg/videos) към Dnevnik.bg (www.dnevnik.bg): При гласуване на предложението за решение Централната избирателна комисия не постигна необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, като от присъстващите в залата 12 членове на комисията, „ЗА“ това предложение за решение гласуваха 6 членове и „ПРОТИВ“ 6 членове. Отхвърля предложението.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2876/2023-11-08 – в програмата Нова телевизия: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:40:04 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ.

https://www.cik.bg/bg/decisions/2875/2023-11-08 – в програма БНТ1: УСТАНОВЯВА нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 5 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 204, ал. 3 във връзка с ал. 1 ИК за това, че на 5 ноември 2023 г., датата на която се произвежда втори тур на изборите за кметове съгласно чл. 452, ал. 4 ИК по повод неизбрани кандидати за кметове на първия тур на 29 октомври 2023 г. (избори за общински съветници и за кметове, насрочени съгласно Указ № 146 от 31 юли 2023 г. на президента на Република България), на територията на Република България, към 19:41:47 ч., преди приключване на изборния ден (съгласно чл. 220 ИК избирателите гласуват в страната от 7.00 ч. до 20.00 ч.) и в нарушение на чл. 205, ал. 5 ИК и на т. 6, 7 и т. 8 от Решение № 2609-МИ от 06.10.2023 г. на ЦИК, относно условията и реда за извършване на допитване до общественото мнение, социологическите проучвания и проучвания „на изхода“ в изборния ден, чрез излъчване на аудио-визуално предаване – в програма БНТ1.

Има иновация.

Досега ЦИК констатира нарушенията и оправомощава председателя на ЦИК да състави акт за установеното нарушение, да се премахнат данните и пр.

Сега – както се вижда в първите два случая – ЦИК констатира нарушенията, гласува дали да ги санкционира и решението за санкция не събира гласове.

Директорът Кошлуков

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Изменението на Закона за радиото и телевизията, което позволява на директора Кошлуков да стои безсрочно на поста си, е от 2016. Целта на изменението е (без да е обявявана някога официално) Вяра Анкова да стои отвъд мандата си, което и стана. В бързината в изменението на ЗРТ бяха забравени управителните съвети, поради което допълнително изменяха изменението.

В тези изменения няма срок, в който новите генерални директори да бъдат избрани. И веднага започват недоразуменията, още през 2016, както вече никой не помни, писала съм тук – ЗРТ: начин на употреба.

Желаното от властта (тогава) отлагане започна при Мария Стоянова, снегът и студът пречат на обявяването на конкурс, продължи при София Владимирова – и плавно навлезе във фазата Кошлуков.

Повод за това напомняне на фактите е информацията в Сега, че е насрочено следващо заседание на ВАС през юни 2024, когато директорът Кошлуков ще е преполовил извънмандатния си мандат. Можем да се обзалагаме дали ще направи пълен извънмандатен мандат в очакване на следващ конкурс.

Както се вижда, противно на заглавието изобщо не става въпрос за Кошлуков, а за шлейфа от последици, когато властта бърка в закона intuitu personae.