Category Archives: закони и право

Цифров суверенитет на ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Страсбург депутатите от Европейския парламент обсъдиха цифровия суверенитет в ЕС, като призоваха за пълно прилагане на неговото регулиране и намаляване на зависимостта от доставчици извън ЕС. Тази дискусия се проведе на фона на подновения натиск от страна на САЩ, като президентът Доналд Тръмп и Big Tech лобират за облекчаване на европейските цифрови правила (вж обсъждането в Камарата на представителите на САЩ през септември за “заплахата на Европа”).

Хена Виркунен, изпълнителен заместник – председател на Европейската комисия за технологичен суверенитет, сигурност и демокрация, пред Европейския парламент (със съкращения):

Имаме нужда от DSA и DMA. Нуждаем се от DSA, защото защитава нашите основни права онлайн, защото защитава нашите деца, защото защитава нашите демократични процеси и защото ни предпазва от незаконни, опасни и неустойчиви продукти. DMA е важен, защото отваря вратата към следващите вълни на иновации, връща силата на избор на потребителите.

Съзаконодателите дадоха на Комисията много силен мандат за прилагане на DSA и DMA. Днес мога да ви уверя, че приемаме този дълг много сериозно. През април тази година взехме първите две решения по DMA за Meta и Apple. Няма да се поколебаем да предприемем по-нататъшни действия, за да гарантираме спазването. Също така предоставихме насоки на Apple да превърне оперативната съвместимост в реалност до края на тази година. Смарт часовници, слушалки, високоговорители: без значение каква е марката им, всичко ще работи безпроблемно с вашите iPhone, точно като собствените продукти на Apple.

В рамките на DSA вече сме определили 25 платформи, на които сме адресирали повече от 150 искания за информация, и сме образували производство по 14 случая, и сме издали предварителни констатации срещу доставчици на четири много големи онлайн платформи. Имаме повече от 250 служители, които налагат DSM и DMA, и наемаме още 60, за да укрепим допълнително нашите трудолюбиви екипи.

Вече можем да видим много положителни промени, които се случиха благодарение на тези два закона. Сега има много повече прозрачност; благодарение на DSA потребителите могат по-лесно да упражняват правата си. Много граждани вече са използвали правото си да се оплакват, когато платформите премахват съдържанието им. Както можем да видим в базата данни за прозрачност на DSA, платформите за социални медии са обърнали решенията си за премахване в 20–35% от тези случаи. Така че ние овластяваме нашите потребители и граждани. Поради DSA потребителите също могат да видят сега защо им се препоръчва съдържание в онлайн платформите и те могат да се откажат от персонализирани препоръки въз основа на профилиране.

Съгласно DSA също така, съвсем наскоро през юли, издадохме насоки за защита на непълнолетните. Обхватът и амбицията на тези насоки са несравними в световен мащаб и сега работим с онлайн платформи, за да сме сигурни, че те променят практиките си, за да се съобразят и с тези правила. Благодарение на DMA, европейците вече могат да избират уеб браузъра, който предпочитат, а също така имат по-добър контрол върху собствените си данни.

През септември стигнахме до заключението, че Google е нарушила антитръстовите правила на ЕС в индустрията на AdTech и я глоби с 2,95 млрд. евро. Google разполага с 60 дни, за да ни представи решение. Получихме и всеобхватни ангажименти от страна на Microsoft за справяне с опасенията на ЕС в областта на конкуренцията, свързани с платформата за сътрудничество Teams.

Някои от много големите онлайн платформи и gatekeepers призоваха DSA и DMA да бъдат отменени или aнулирани. Някои се позовават на несъществуващи опасения за свободата на словото, за да се избегне спазването на DSA. Някои от платформите и gatekeepers не искат да приемат законодателство, което ги държи отговорни . Нека бъда ясна: в Европа вярваме в силата на демократичните правила, а не в управлението на силата. Не зависи от компаниите да решават дали да спазват нашите правила и не зависи от тях или от другите страни да решат как да прилагат нашите правила. Европа решава сама за себе си.

ЕП препотвърждава значението на медийното законодателство на ЕС в търговските отношения със САЩ

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

В Националния доклад за оценка на търговията за 2025 г. търговският представител на Съединените щати е посочил Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (ДАВМУ) като пречка за външната търговия. Определянето от страна на администрацията на САЩ на ДАВМУ като пречка за търговията се основава на погрешна оценка, тъй като разпоредбите на директивата се прилагат по неутрален и недискриминационен начин към всички оператори, както местни, така и чуждестранни, което гарантира лоялна конкуренция и еднакви условия на конкуренция.

Същевременно през 2023 г. американските филми са съставлявали 69% от броя на посещенията в киносалони в Европа; 9 от 10-те водещи групи за телевизионни услуги и видеоуслуги по заявка, опериращи в Европа, са собственост на дружества от САЩ; 85% от времето, което европейците прекарват на платформи за видео по заявка с абонамент, се разпределя между три американски услуги за стрийминг.

Все пак изявления на президента Тръмп показват, че той желае да продължи опитите си да се противопостави на регулирането на американските дружества от страна на ЕС. В такъв контекст Европейският парламент:

1. призовава Съвета и държавите членки да подкрепят Комисията в защитата на ДАВМУ и културното изключение на ЕС в контекста на международните търговски преговори, като гарантират, че аудио-визуалните медийни услуги остават изключени от задълженията по търговските споразумения, за да се запази и разшири способността на ЕС и неговите държави членки да определят и прилагат политики в областта на културата и аудио-визуалната сфера, насочени към насърчаване и опазване на културното многообразие;

2. подчертава, че мерките, предвидени в ДАВМУ, представляват легитимно регулиране в полза на обществения интерес, който има за цел опазване на културното многообразие чрез насърчаване на създаването и разпространението на европейски произведения и защита на свободата на изразяване, медийния плурализъм и демократичните ценности; счита, че всяко отстъпление от принципите на ДАВМУ би подкопало сериозно европейския културен модел, особено в контекста на интензивната международна конкуренция в сектора на аудио-визуалните медийни услуги;

3. припомня, че съгласно член 167 от ДФЕС държавите членки запазват основната компетентност по отношение на политиката в областта на културата; подчертава, че принципът на субсидиарност е не само правило за разпределяне на компетентностите, но и съществена гаранция за опазване на културното многообразие в Съюза и за противодействие на концентрацията на икономическа и технологична мощ от страна на външни участници, по-специално американски дружества;

4. приветства заключенията на Съвета от 2 май 2025 г. относно оценката на правната рамка за аудио-визуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, в които Съветът подчертава решаващата роля на ДАВМУ за осигуряване на правното основание за защита и насърчаване на разнообразен, справедлив, сигурен, надежден и конкурентен аудио-визуален медиен пазар в ЕС, като същевременно се гарантира наличието на независимо, надеждно и разнообразно в културно отношение европейско съдържание;

5. настоятелно призовава Комисията да отхвърли категорично всякакви опити ДАВМУ да се счита за нарушаваща търговията и да я защити като легитимен регулаторен инструмент, който е от съществено значение за опазването на културното многообразие, суверенитета и меката сила на ЕС както при договарянето и прилагането на търговски споразумения със Съединените щати, така и в рамките на оценката и евентуалното преразглеждане на ДАВМУ през 2026 г.;

6. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 303, 28.11.2018 г., стр. 69, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2018/1808/oj.

ЕК: Meta и TikTok нарушават законодателството за цифровите услуги

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 17 февруари 2024 г. Актът за цифровите услуги (DSA) — нормативен акт на ЕС, който има за цел да направи онлайн средата по-безопасна, по-справедлива и по-прозрачна — започна да се прилага за всички онлайн посредници в ЕС.

На 24 октомври 2025 г. Комисията издаде предварително заключение, че Facebook, Instagram и TikTok нарушават член 40 DSA. Тази разпоредба изисква онлайн платформите да предоставят достъп до данни за дейността им на изследователите. Комисията счита, че Facebook и Instagram не предоставят ефективни системи за потребителите, за да уведомяват за незаконно съдържание и да оспорват решенията за модериране на съдържание. Освен това, системите за уведомяване и действие на Meta нарушават забраната за използване на тъмни модели, които подвеждат или манипулират потребителите.

Това е първият случай, в който Комисията обвинява Meta в нарушение на DSA.

Въпреки изявления на американската администрация, че ще приеме контрамерки срещу европейската регулация на цифровите услуги, ЕС заяви, че ще прилага своите правила без изключение.

Facebook, Instagram и TikTok имат възможност да разгледат документите в разследващите досиета на Комисията и да отговорят писмено на предварителните констатации на Комисията. Платформите могат да предприемат мерки за отстраняване на нарушенията. Успоредно с това ще бъдат проведени консултации с Европейския съвет за цифровите услуги.

Ако предварителното становище на Комисията в крайна сметка бъде потвърдено, Комисията може да издаде решение за неспазване на правилата, което може да доведе до глоба в размер до 6 % от общия годишен световен оборот на доставчика. Комисията може също така да налага периодични имуществени санкции, за да принуди дадена платформа да ги спазва.

Браузърът се интересува всъщност от вас

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Производителят на най-популярния чатбот в света, ChatGPT, стартира уеб браузър тази седмица, който обещава да направи сърфирането в интернет по-интелигентно.

Но в замяна ChatGPT Atlas иска разрешение за гледане – и запомняне – на всичко, което правите онлайн. Той не просто регистрира кои уебсайтове посещавате, но също така пази цифровите следи от това, което гледате и правите на тези сайтове. Можете да контролирате спомените на Atlas, но това изисква усилия. Atlas е свързан с нови рискове, тъй като позволява на AI да управлява вашия браузър вместо вас.

OpenAI не е единствената компания в проектите за браузъри с AI. Searcher Perplexity прави браузър, наречен Comet, а Google през последните месеци добави своя бот Gemini към Chrome. За сравнение, Chrome на Google не позволява на Gemini да съхранява спомени за съдържанието на уеб страниците. Но може да позволява.

Компаниите обичат да твърдят, че дават на потребителите контрол върху събирането на данни. Но предлагането на разпръснати настройки за поверителност не е същото като смислен контрол.

Тръмп v NYT 2

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

През септември т.г. президентът Тръмп обяви делото си срещу New York Times за клевета. В иска са посочени няколко статии и една книга, написана от двама от журналистите на изданието, публикувана в навечерието на изборите през 2024 г., като се твърди, че те са “част от десетилетен модел на New York Times за умишлено и злонамерено клеветене на президента Тръмп”. Тръмп претендира за обезщетение от 15 милиарда долара, което е повече от пазарната капитализация на изданието.

Съдът отхвърли първоначалния иск на президента от 85 страници и даде на адвокатите на президента 28 дни, за да подадат отново изменен иск.

New York Times съобщава, че искът е подаден отново, вече в обем 40 страници.

Това е третото дело на Тръмп срещу изданието, първите две са неуспешни.

AFP: Тезата за “Чикагския хаос” е илюстрирана с кадри от други щати и градове

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Бил Маккарти от AFP (Bill MCCARTHY, AFP USA) установява, че видеоклип, споделен в социалните мрежи от президента Тръмп и от Белия дом за Чикаго “съдържа остарели кадри, подчертаващи акции за наркотици, арести и депортация в други щати, включително Флорида, Тексас, Южна Каролина и Небраска”. Маккарти използва “обратни търсения на изображения и преглед на видео архива на Службата за визуално разпространение на информация за отбрана (DVIDS), за да докаже, че да се илюстрира т.нар. Чикагски хаос са използвани кадри от други щати и градове.

Чудесна работа на AFP.

От публикацията: Чикаго – а всъщност Флорида.

Репортерите напускат Пентагона

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Медиите отразяват масовото напускане на Пентагона от ресорните журналисти, остават The Federalist, the Epoch Times, One America News. Останалите журналисти не приемат новите правила на Пентагона за отразяване на дейността на ведомството. Очаква се Асоциацията на журналистите, отразяващи Пентагона, да заведе дело.

Оригиналните предложения, публикувани от NYT:

И понеже обществото не търпи вакуум, Бреана Морело от Infowars е акредитирана от Пентагона! Това – след като ВС потвърди решението за 1.4 млрд срещу Алекс Джонс!

Съобщение за прилагане на правилата за финансиране на обществените радио и телевизия: обществена консултация

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Днес Европейската комисия открива обществена консултация за ревизия на Съобщението за държавните помощи в обществените радио и телевизия, която ще трае до 14 януари 2026 г. и има за цел да се оцени как е прилагано Съобщението и дали правилата все още са годни за целта, ще се вземат предвид последните технологични, пазарни и правни развития и ще се реши може ли Съобщението да бъде опростено или усъвършенствано.

Съобщението е важно за финансирането на обществените БНТ и БНР, но в България не прилагаме правилата вече четвърт век.

Първите правила на ЕС за държавните помощи в системата на обществените медии са в Съобщение на ЕК от 2001 г. Комисията обяснява, че правилата са различни за съществуваща помощ и нова помощ. Понятието съществуваща помощ е дефинирано в чл.1 Регламент (ЕС) 1589/2015 г. с изрично позоваване на допълнението към Приложение V към Акта за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Според това приложение, в раздела Политика на конкуренцията, като съществуваща помощ се дефинира помощ, влязла в сила преди датата на присъединяване и все още приложима след тази дата. Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ.

Още през 2005 г. е изготвен доклад по темата и Работната група за аудиовизия (днес РГ 18 към СЕВ) внася питане в КЗК. КЗК в решение 226/2005 г. се произнася, че „общественото финансиране на националните радио- и телевизионни оператори представлява държавна помощ. Това от своя страна обуславя спазването на чл. 7, ал. 1 от ЗДП за предварително уведомяване на Комисията за защита на конкуренцията, която да оцени допустимостта на съответното държавно подпомагане. Доколкото и към настоящия момент БНТ и БНР получават за своята дейност в обществен интерес субсидии от държавния бюджет, то следва на общо основание да бъде представено надлежно уведомление пред Комисията за защита на конкуренцията за произнасяне по допустимостта на това публично финансиране.“

Нищо подобно не се случва. Сега положението е променено: не КЗК, а Министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и взаимодействието с Европейската комисия.

Независимо, че схемата (смесеното финансиране) е прилагана преди 10 декември 1994 дата, определена в Регламент 2015/1589) и по съществото си е съществуваща помощ, нито Договорът за присъединяване на България и Румъния към ЕС предвижда изрично финансирането на БНР и БНТ като съществуваща помощ, нито министърът на финансите включва финансирането на БНТ и БНР в годишните си доклади по чл.26 от Регламент 2015/1589 относно съществуващата помощ – въпреки че министърът е длъжен по силата на чл.7, ал 2, т. 9 от Закона за държавната помощ да „изготвя годишен доклад и тематични доклади за държавните помощи и ги изпраща на Европейската комисия“.

А в Европейския съюз правилата се обновяват. През 2009 г. ЕК приема ревизирано Съобщение за прилагане на правилата за държавните помощи по отношение на обществените медии, което действа и сега.

И то не е въведено в българското право, но са регистрирани неуспешни опити, последният – чрез законопроект на МС от 2021 г., внесен в НС и “оставен за следващия парламент”.

Няколко парламента минаха оттогава, законопроектът отлежава в НС.*

А сега участвайте в обществената консултация, която ЕК провежда до 14 януари 2026 г., за актуализиране на правилата на Съюза за държавните помощи в обществените медии. И дано обявената ревизия на правилата на ЕС не отложи за неопределено време въвеждането на Съобщението у нас.

*За несъстоялото се въвеждане на Съобщението вж статията Огнянова, Н. (2020) Правна уредба на обществените медии в България и правото на ЕС

“Има такъв народ” предлага нов състав в НК, правната комисия веднага го приема на първо четене

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Политическата партия Има такъв народ на Слави Трифонов, представена в Народното събрание на първо място от сценаристите му, внесе законопроект 51-554-01-178 от 7 октомври 2025 г. за изменение на Наказателния кодекс.

Трудно човек може да се въздържи от удивлението, че точно хората от Шоуто на Слави, изградили бизнес модела си върху публичното унижение на повече и по-малко известни личности и осъдени за публично унижение и вулгарност, но умело ползващи се от факта, че сатирата и пародията са защитено слово, предлагат този законопроект. Поставено в контекст, поведението на тези хора е парадоксално, защото създаваното от тях медийно съдържание в последните 20 години е точно мишената, срещу която те предлагат да се насочи наказателната репресия.

В законопроекта се предвижда ново престъпление от общ характер – “разпространяване на носители на информация, касаеща личния живот”. Личният живот ще се защитава със средствата на наказателната репресия (1 до 6 години лишаване от свобода), като експлицитно се разрешава използване на целия спектър СРС-та.

Законопроектът спешно е гледан в правна комисия и шокиращо е одобрен: Комисията по конституционни и правни въпроси с 14 гласа „за” (от които 5 от ПГ ГЕРБ-СДС; 3 от ПГ ВЪЗРАЖДАНЕ, 2 от ДПС-НН, 2 от ПГ БСП-ОЛ и 2 от ПГ ИТН), 4 гласа „против“ (от които 1 от ПГ ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ ПП-ДБ и 1 от ПГ МЕЧ) и 1 глас „въздържал се” от ПГ Величие предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 51-554-01-178, внесен от Александър Викторов Рашев и група народни представители.

Внесеният законопроект съдържа предложение за нов 148б НК, като първата алинея описва деянието, втората дефинира личен живот, третата предвижда квалифициран състав – за тежки случаи санкцията е от 2 до 6 години.

Още от доклада на комисията се вижда, че членовете й нямат особена яснота за изпълнителното деяние и правната му квалификация. Депутат от Възраждане заявява на заседанието, че ще подкрепи проекта, защото е против непроверена информация. Бойко Борисов дава друг пример: „Изкуственият интелект използва лицата ни и прави отвратителни неща. Това не е правилно. Това е нещо, което бих подкрепил, но не и шест години затвор. Само солени глоби.“ И двата примера не би следвало да попадат в обхвата на предлаганата разпоредба, която би трябвало да се отнася до разпространение на фактически вярна информация относно личния живот. Ако информацията е невярна, става дума за други хипотези – такива могат да са разпространение на дезинформация, клевета и др.

Появи се предположение какво е предизвикало този самоубийствен ход на ИТН. Според опозиционен депутат това са злепоставящи снимки на член на парламентарната група на ИТН. Няма потвърждение, но в българските политически борби такива средства вече са използвани – ПИК преди време публикува снимки на приятелката на кандидат за кмет на София, с цел да го злепостави (non-consensual pornography, ‘revenge porn‘) и съдия Магделинова не намери нищо нередно в поведението на сайта (гр.дело №13786/2019 на СГС). Но законопроектът на ИТН не е нито срещу revenge porn, нито срещу deepfake. Не знаем евентуалния конкретен мотив, четем текста такъв, какъвто е.

Става въпрос за произволни промени в установения баланс между две конкуриращи се комуникационни права: право на свободно изразяване на мнение и право на личен живот. Както имах възможност да кажа, ограничението за разпространение на информация е обхватно и непохватно, но затова пък опасно. Някои съображения:

Видът на наказанието е неадекватен и непропорционален на евентуалното деяние. За разпространение на лична информация се предвижда до 6 години затвор и престъплението е от общ характер, тоест задейства се държавното обвинение, а когато информацията е невярна и позоряща (клевета по НК, престъпление от частен характер), предвиденото наказание е глоба.
Абсолютен характер на забраната. Дори GDPR предвижда дерогации и изключения (журналистическото изключение), но Тошко Йорданов – не. Разпространяваш ли лична информация – затвор.
Размерът на наказанието е определен така, че да стане възможно прилагане на СРС. Става възможно да се използват „технически средства – електронни и механични съоръжения и вещества, които служат за документиране на дейността на контролираните лица и обекти, и оперативни способи – наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, белязване и проверка на кореспонденция и компютърна информация, контролирана доставка, доверителна сделка и разследване чрез служител под прикритие.
Практиката на ЕСПЧ очертава провала на България да създаде гаранции за защита на правата на гражданите при прилагане на СРС и да ги прилага, съдейки по поредицата дела пред ЕСПЧ, които България губи. Проблеми се съдържат и в докладите на Бюрото за контрол върху СРС. При проблематична защита на гражданите е опасно да се създават все нови и нови основания за използване на СРС, наскоро в този списък бяха включени престъпленията срещу интелектуалната собственост.
Дефинирането на личен живот е произволно и не е посочено как се съотнася с установената практика на ЕСПЧ и т.н.

На другия ден след внасянето на законопроекта Борисов съобщи, че със Слави Трифонов са се разбрали законопроектът да бъде изтеглен. От ГЕРБ се чуха гласове за преработване на законопроекта.

Към днешна дата няма данни текстът да е изтеглен.

А тук може да се чуе автентичната идея на вносителите. Най-интересно е какво говори Ивайло Вълчев за Европейския акт за свободата на медиите (EMFA). Че като влезел Европейският акт в сила, законът на ИТН щял да стане излишен. Първо, Европейският акт за свободата на медиите вече е влязъл в сила и, второ, законопроектът на ИТН препятства прилагането на чл. 85 GDPR. Очакваме Ивайло Вълчев да изясни как законодателният опус на ИТН, драматично ограничаващ свободата на медиите и на всички граждани, ще работи за прилагане на Европейския акт за свободата на медиите.

update 13 октомври

Законопроектът е изтеглен. Засега. Слави Трифонов продължава да го защитава и косвено потвърждава, че става въпрос “никой да не бъде изнудван чрез лични снимки, както правят много нечистоплътни хора в момента”. Ако става дума за revenge porn, нека законопроектът да бъде срещу revenge porn, а не да заплашва практически всекиго със затвор.

И две думи за официоза 24 часа (“кажи какво да пускам”). Ако човек чете цитираната публикация, ще остане с впечатление, че в заседанието на правната комисия само ГЕРБ е оказал съпротива: “проектът мина на първо четене, но още там депутатът от ГЕРБ Бранимир Балачев го критикува сериозно и отказа да го подкрепи”. Всъщност ГЕРБ подкрепя проекта с пет гласа, Ново начало с два гласа, Възраждане – с три гласа, БСП и ИТН също с по два гласа – а представителите на ПП-ДБ са против (заедно с Балачев и депутат от Меч).

Това е положението с 24 часа. Както разказва съдия Владимира Янева за 24 часа в известния запис:

щото тя ми вика нали к’ва подкрепа там, тя ме е търсила сто пъти аз не и вдигам, и накрая тя (Венелина) ми писала някакъв СМС „Имаш ли нужда от подкрепа, какво да пускам?“

СтандартНюз АД – в историята, но издание СтандартНюз има

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 6 октомври 2025 г. СГС – Търговско отделение, съдия Валерия Диева, е прекратил производството за несъстоятелност на Стандарт Нюз АД. Дружеството няма ликвидно имущество, което да покрие разходите по несъстоятелност, нито има висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на средства в масата, следователно са налице предпоставките на чл. 632, ал. 4 ТЗ за прекратяване на производството, като дружеството се заличи от търговския регистър.

Съдът прекратява производството и заличава дружеството от търговския регистър.

Но сайт СтандартНюз съществува, а в регистъра за действителните собственици изданието се води на Екрит Медиа ООД, действителен собственик Славка Бозукова.

Свободна Европа проследява историята на финансирането на това издание и връзката с КТБ.

Едно интервю от 2015 г. на Цветан Василев след фалита на КТБ:

„След като толкова много цялото правителство се бори да връща парите, какво прави с вестниците на Тошо Тошев, т. нар вестник на Тошо Тошев и на Даниел Руц (Преса-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестници на Венелина Гочева (24 часа-б.р.) и на Петьо Блъсков (Труд-б.р.)? Какво прави с т. нар. вестник на Славка Бозукова и на Тодор Батков (Стандарт-б.р.)? Да ги изреждам ли? (…) Всички дължат пари. Защо не работи държавата по връщането на тези пари? Защото обслужват тези, които са на власт”, коментира Цветан Василев.