С Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, съдът е отхвърлил предявения от Стоян Цацаров срещу Кирил Петков иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен от общата сума от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, честта и достойнството, както и психологически и физически дискомфорт, притеснение, безпокойство и тревожност вследствие на изявления на Кирил Петков в обедната емисия „Новини“ на БТВ и на 16.01.2022г. в интервю за предаването „Тази Неделя“ по БТВ. Кирил Петков е обявил, че е отнет допускът на класифицирана информация на Цацаров.
СГС се произнася по въззивна жалба на ищеца Цацаров срещу така постановеното решение. Твърди се, че неправилно съдът, без да извършва преценка на всяко едно от изказвания на ответника, е приел, че представляват коментар на факти като е заключил, че оценките и мненията не подлежат на проверка за достоверност, коментирайки общо изказванията на ответника.
Наистина първоинстанционният съд е приел, че изказванията на ответника от 14.01.2022 съдържали оценки и мнения на ответника (които не подлежали на проверка за достоверност) във връзка с реално осъществени факти. Посочените оценки /мнения дори и негативни/ не засягали честта и достойнството на ищеца, тъй като не съдържали унизителни констатации, нито неверни и позорящи обстоятелства. Ноторно е, че към момента на изявленията и двете страни са публични фигури, така и че изявленията по съдържание касаят значим обществен въпрос.
СГС приема следното:
Разграничението между фактическите твърдения и оценъчните съждения се изразява в следното: фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, като повдигат въпроси за тежестта на доказване и стандарта на доказване, а оценъчните съждения като мнения и коментари се считат за неподлежащи на доказване (De Haes and Gijsels v Belgium 1997-I; 25 EHRR 1 §47; Nilsen and Johnsen v Norway 1999-VIII; 30 EHRR 878 §§49-50; Hrico v Slovakia hudoc (2004) 41 EHRR 300
§40). Необходимостта от разграничение е продиктувано от обстоятелството, че изявленията, окачествени като оценъчни съждения се ползват с по-голяма защита от гледна точка на стандарта и тежестта на доказване. При класифицирането на определени изявления като оценъчни съждения или фактически твърдения следва спорните изявления внимателно да се разгледат, за да се идентифицират елементи, които могат да се приемат за оценъчни съждения, което става чрез разчленяване на спорното изявление на отделни части и оценка дали всеки от компонентите му може да представлява оценъчно съждение. Оценката зависи и от обстоятелствата, при които са използвани изразите, така и широкото тълкуване на идеята за оценъчните съждения може да е подкрепено от цялостния характер на спорните изявления, свързани с обществения интерес. След като се установи, че спорните изявления съдържат оценъчни съждения, следващата задача е да се определи дали е налице prima facie т.е. „достатъчно фактическо основание“ в тяхна подкрепа (Jerusalem v Austria 2001-II; 37 EHRR 567 §43; Sokolowski v Poland hudoc (2005) §48), защото дори и оценъчните съждения се нуждаят от поне някакво фактическо основание, като стандартът на
доказване изисква представяне на prima facie доказателство за определено фактическо основание, в който случай тежестта преминава върху другата страна да обори основанието. Така и ако факти са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си (Feldek v Slovakia 2001-VIII §86). Липсата на фактическо основание за оценъчните съждения подкопава основната на презумпцията защита, дадена на оценъчните съждения.
За да се запази повишения стандарт на защита в практиката на ЕСПЧ са възприети подходи, при които: е дадено широко и либерално тълкуване на идеята за „оценъчни съждения“ (Unabhangige Initiative Informationsvielfalt v Austria 2002-I; 37 EHRR 710, §§9 и 41), на спорните изявления се дава цялостна оценка (Nikula v Finland 2002-II; 38 EHRR 944 §44), при изразяването на политическо мнение се намалява важността на разграничението между фактически твърдения и оценъчни съждения (Lombardo v Malta hudoc 2007 §60; Vides Aizsardzibas Klubs v Latvia hudoc 2004 §46),
подминаване на въпроса дали (част от) спорното изявление е клеветническо и съсредоточаване върху елемента на непропорционалността на предприетите в негов отговор мерки (Steel and Morris v UK 2005-II; 41 EHRR 403 §§2, 47-48).
Използвайки цитираните по-горе критерии настоящият съдебен състав приема, че процесните изявления не са с клеветническо съдържание, а представляват изказано мнение, субективна оценка и извод въз основа на допустимо интерпретиране на фактически данни.
СГС потвърждава изцяло Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в.
Решението е окончателно.