Category Archives: закони и право

СГС се произнесе по делото Цацаров срещу Кирил Петков с окончателно решение

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

С Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в, съдът е отхвърлил предявения от Стоян Цацаров срещу Кирил Петков иск по чл.45 ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен от общата сума от 15 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на личния и професионален авторитет на ищеца, честта и достойнството, както и психологически и физически дискомфорт, притеснение, безпокойство и тревожност вследствие на изявления на Кирил Петков в обедната емисия „Новини“ на БТВ и на 16.01.2022г. в интервю за предаването „Тази Неделя“ по БТВ. Кирил Петков е обявил, че е отнет допускът на класифицирана информация на Цацаров.

СГС се произнася по въззивна жалба на ищеца Цацаров срещу така постановеното решение. Твърди се, че неправилно съдът, без да извършва преценка на всяко едно от изказвания на ответника, е приел, че представляват коментар на факти като е заключил, че оценките и мненията не подлежат на проверка за достоверност, коментирайки общо изказванията на ответника.

Наистина първоинстанционният съд е приел, че изказванията на ответника от 14.01.2022 съдържали оценки и мнения на ответника (които не подлежали на проверка за достоверност) във връзка с реално осъществени факти. Посочените оценки /мнения дори и негативни/ не засягали честта и достойнството на ищеца, тъй като не съдържали унизителни констатации, нито неверни и позорящи обстоятелства. Ноторно е, че към момента на изявленията и двете страни са публични фигури, така и че изявленията по съдържание касаят значим обществен въпрос.

СГС приема следното:

Разграничението между фактическите твърдения и оценъчните съждения се изразява в следното: фактическите твърдения изискват доказателство за истинността им, като повдигат въпроси за тежестта на доказване и стандарта на доказване, а оценъчните съждения като мнения и коментари се считат за неподлежащи на доказване (De Haes and Gijsels v Belgium 1997-I; 25 EHRR 1 §47; Nilsen and Johnsen v Norway 1999-VIII; 30 EHRR 878 §§49-50; Hrico v Slovakia hudoc (2004) 41 EHRR 300
§40). Необходимостта от разграничение е продиктувано от обстоятелството, че изявленията, окачествени като оценъчни съждения се ползват с по-голяма защита от гледна точка на стандарта и тежестта на доказване. При класифицирането на определени изявления като оценъчни съждения или фактически твърдения следва спорните изявления внимателно да се разгледат, за да се идентифицират елементи, които могат да се приемат за оценъчни съждения, което става чрез разчленяване на спорното изявление на отделни части и оценка дали всеки от компонентите му може да представлява оценъчно съждение. Оценката зависи и от обстоятелствата, при които са използвани изразите, така и широкото тълкуване на идеята за оценъчните съждения може да е подкрепено от цялостния характер на спорните изявления, свързани с обществения интерес. След като се установи, че спорните изявления съдържат оценъчни съждения, следващата задача е да се определи дали е налице prima facie т.е. „достатъчно фактическо основание“ в тяхна подкрепа (Jerusalem v Austria 2001-II; 37 EHRR 567 §43; Sokolowski v Poland hudoc (2005) §48), защото дори и оценъчните съждения се нуждаят от поне някакво фактическо основание, като стандартът на
доказване изисква представяне на prima facie доказателство за определено фактическо основание, в който случай тежестта преминава върху другата страна да обори основанието. Така и ако факти са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си (Feldek v Slovakia 2001-VIII §86). Липсата на фактическо основание за оценъчните съждения подкопава основната на презумпцията защита, дадена на оценъчните съждения.

За да се запази повишения стандарт на защита в практиката на ЕСПЧ са възприети подходи, при които: е дадено широко и либерално тълкуване на идеята за „оценъчни съждения“ (Unabhangige Initiative Informationsvielfalt v Austria 2002-I; 37 EHRR 710, §§9 и 41), на спорните изявления се дава цялостна оценка (Nikula v Finland 2002-II; 38 EHRR 944 §44), при изразяването на политическо мнение се намалява важността на разграничението между фактически твърдения и оценъчни съждения (Lombardo v Malta hudoc 2007 §60; Vides Aizsardzibas Klubs v Latvia hudoc 2004 §46),
подминаване на въпроса дали (част от) спорното изявление е клеветническо и съсредоточаване върху елемента на непропорционалността на предприетите в негов отговор мерки (Steel and Morris v UK 2005-II; 41 EHRR 403 §§2, 47-48).
Използвайки цитираните по-горе критерии настоящият съдебен състав приема, че процесните изявления не са с клеветническо съдържание, а представляват изказано мнение, субективна оценка и извод въз основа на допустимо интерпретиране на фактически данни.

СГС потвърждава изцяло Решение № 14163/21.08.2023г., постановено по гр.д. № 15125/2022г. по описа на Софийски районен съд, 49 с-в.
Решението е окончателно.

SLAPP: Светлин Михайлов, съдия, срещу Борис Митов, журналист

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Борис Митов, преди време журналист в Медиапул, сега в Свободна Европа,  е автор на четири публикации за съдията Светлин Михайлов, тогава кандидат за председател на СГС, сега съдия в САС. Наарича го скандален, а Светлин Михайлов е сред номинациите на ДПС за член на Висшия съдебен съвет. Съдия Михайлов съди Борис Митов за засягане на доброто име. Делото има елементи, присъщи на SLAPP делата:  дълго време вниманието на журналиста Митов, а и времето на съдилищата,  ще бъде ангажирано с небосновани атаки на човек, оценяван като скандален и позор за съдебната система. .

1

Съдия Михайлов печели делото на първа инстанция. Според решението на съдия Даниела Попова от СГС  за съдията не може да се каже, че е скандален, от което следва  рекордното обезщетение от 60 000 лв. и 7000 лв. разноски за журналиста Борис Митов, Фондация Инфоспейс и Медиапул  ООД –  вж  Може ли журналист да каже за съдия, че е скандален.  Първоинстанционното решение   е удивително далече от стандартите на Европейския съд за правата на човека – за преобладаващ обществен интерес, за политическо слово, за ниския праг на защита от критика на публичните личности, за разликата между оценки и твърдение за факти и, накрая, за отговорната журналистика.

2

На втора инстанция САС тричленен състав с председател Елизабет Петровa и членове Катерина Рачева и Мария Райкинска с докладчик Катерина Рачева потвърждава частично решението на СГС, като осъжда Борис Митов и Медиапул да заплатят солидарно на ищеца  Светлин Михайлов  обезщетение от 4000 (четири хиляди) лева на основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за неимуществени вреди от две от публикациите. Изводът за необходимост от обезщетение  се базира на следния абзац: “Ползването на благоразположението на ДПС обаче според настоящия съд е позорящо обстоятелство, като съдът не споделя доводите на ответниците, че тъй като става дума за уважавана партия от 30 години в политическия живот, не може да се говори за клеветническо твърдение.”

3

Стана известно решението на третата инстанция ВКС, то е окончателно. Тричленният състав на ВКС (Бонка Дечева, Ваня Атанасова и Атанас Кеманов) на практика е отменил основните тези, приети от Софийския апелативен съд по случая, пише Капитал. Делото срещу Митов и Mediapool е класически пример за SLAPP процес (целящи да цензурират, сплашат и заглушат критиците с финансово натоварване) и по тази причина е в списъка с дела, чието развитие следи международната журналистическа организация “Репортери без граници”.

Практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) разграничава оценките от клеветите и трайно приема, че публичните фигури могат да бъдат подложени на критика в по-широки граници в сравнение с обикновените граждани. ВКС се отклонява от този стандарт, квалифицирайки припомнянето на публично известни факти за Михайлов и критични изрази по негов адрес като “разпространяване на клевети” и “отправяне на обиди”, пише Свободна Европа.

Митов и Медиапул са осъдени да платят 20 000 лева обезщетение плюс 16 000 лева лихви и разноските.

Тръмп v Wall Street Journal

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Президентът Тръмп заведе дело срещу Wall Street Journal, Мърдок и двамата автори на публикация , в която подробно описва предполагаемо писмо, което Тръмп е изпратил на Джефри Епстийн за 50-ия му рожден ден.



В жалбата от 18 страници се казва, че историята е причинила “поразителна финансова и репутационна вреда” на президента. Искането е за 10 милиарда долара обезщетение, вече говорят за 20 милиарда.

Във всички случаи Тръмп и Мърдок са значими фигури и делото също се очаква да бъде значимо. Медиите отбелязват, че Мърдок обича битките, той напоследък води битка дори срещу собствените си деца (и загуби). В предаване на CNN беше предположено, че това дело не е добра идея за Тръмп, защото се постига ефектът на Стрейзанд: Мърдок привлича общественото внимание към едно писмо, а можеше да игнорира публикацията за него.

Издателите на WSJ са категорични за истинността на съобщението.

Американски съд уважи искането на RFE/RL за предварително разпореждане в делото срещу Агенцията за глобални медии (USAGM)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Федерален съдия нареди на администрацията на Тръмп да възстанови финансирането за фискалната 2025 на RFE/RL – федерално финансиран нюзрум, който осигурява независими репортажи в страни с ограничена свобода на печата. Съдията Ламбърт от окръг Колумбия критикува администрацията на Тръмп в решението си, наричайки правните му аргументи “безсмислени” и решението му да задържи средства – “безпрецедентни”. Искането за 2025 г. на RFE/RL е за около 153 милиона долара

RFE / RL, е частна неправителствена организация, която има независимост над своите редакционни решения и практики за наемане, но получава почти цялото си финансиране от Конгреса. От март насам администрацията отказва да сключи нов договор за финансиране с RFE/RL, след като предишното споразумение изтече, като на практика отказва финансиране на новинарската група.

Съдия Ламбърт установява, че администрацията на Тръмп няма законови правомощия да откаже финансиране, което Конгресът е одобрил, без да предостави ясна основа за такава драстична мярка. Администрацията на Тръмп “не е изпълнила задължението си да формулира задоволително обяснение” – по-точно “не е предложила никакво обяснение”, пише NYT.

Тръмп атакува федерално финансирани новинарски организации, които е решил, че са предубедени към него и консервативните гледни точки. Засегнат е “Гласът на Америка”, който предоставя новини по целия свят на 49 езика, защото според Тръмп разпространявал партийна пропаганда. Конгресът спря и 1,1 милиарда долара финансиране и за Корпорацията за публично радиоразпръскване – компанията, която финансира NPR и PBS, които републиканците обвиниха в либерални пристрастия.

Европейски организации обвиниха Х в нарушаване на законодателството на ЕС за неприкосновеността на личния живот

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Според девет организации на гражданското общество платформата Х използва потребителски данни за таргетирана реклама в нарушение на технологичните правила на ЕС. Организациите – AI Forensics, Centre for Democracy and Technology Europe, Entropy, European Digital Rights, Gesellschaft für Freiheitsrechte e.V. (GFF), Global Witness, Panoptykon Foundation, Stichting Bits of Freedom и VoxPublic заявиха, че са отнесли жалбата си до Европейската комисия и френския медиен регулатор Arcom, информира Ройтерс.

Доказателствата, събрани от X’s Ad Repository, показват, че много организации – включително големи компании, правителствени агенции и финансови институции – имат таргетирана реклама въз основа на чувствителни категории лични данни. Тези категории включват политически мнения, сексуална ориентация, религиозни убеждения и здравен статус. DSA, в сила в края на 2023 г. за големи онлайн платформи като X, изрично забранява използването на тези специални категории данни за таргетирана реклама, базирана на профилиране. Като пример, X е позволил на енергийната компания Total Energies да таргетира потребителите според ключови думи, свързани със зелени политици.

САЩ: Сенатът гласува да се прекрати  федералното финансиране за обществените телевизии и радиостанции

от Нели Огнянова
лиценз CC BY
Това е моментът, от който лидерите на PBS и NPR винаги са се страхували, но никога не са се сблъсквали досега, пише CNN.  Сенатът гласува да се прекрати  федералното финансиране за обществените телевизии и радиостанции в САЩ за следващите две години. Това означава прекратяване на почти шест десетилетия федерално финансиране за Корпорацията за публично радиоразпръскване. Обществените медии осигуряват основни   услуги за обществена безопасност,   образователни услуги и връзки с  общностите всеки ден безплатно. През 1967 г., когато Конгресът създава публичното радиоразпръскване, той обявява, че обществените медии за информационни, образователни и културни цели  са в обществен интерес.   Отпадането на федералното финансиране ще доведе до по-малко програми, по-малко журналистика – особено местната журналистика – и в крайна сметка до загуба на обществени радиостанции, особено в селските и икономически бедстващите общности.   Съкращението е част от по-широката кампания на Тръмп срещу медиите. В Сената Тед Круз от Тексас защити проекта с аргумента, че обществените медии са превзети от леви активисти.  NPR и PBS разкриват левите си пристрастия отново и отново”, казва той. “Ако искате да гледате лявата пропаганда, гледайте MSNBC, но  данъкоплатците не трябва да бъдат принуждавани да я субсидират”. Избраната от демократите за член на FCC Ана Гомес заявява, че не става дума за спестяване на пари, а   за заглушаване на онези, които съобщават новините точно, without fear or favor. Корпорацията за публично радиоразпръскване  CPB ще предприеме съкращения и други мерки за намаляване на разходите. Някои местни медии могат да бъдат принудени да напуснат ефира, докато други медии ще  имат по-малко предавания,  по-малко ресурси за отразяване на новини и образователни събития. Някои обществени медии в големите градове ще започнат незабавно кампании за набиране на средства. Но по-малките медии, особено тези в труднодостъпни райони, са  зависими изцяло от федералното финансиране. В селските райони   спирането на обществените медии ще е катастрофално за информирането на аудиторията, според експерти. Ефектът за излъчването на музика обяснява   WaPo:  “финансирането на CPB обикновено покрива всички такси за лицензиране на музика за обществени радиостанции”. Ню Йорк Таймс днес обяснява защо са необходими обществените медии – и това е валидно не само за САЩ:

Когато частният сектор не предоставя важна услуга, държавата често се намесва. Затова има държавна пощенска служба –  никой друг няма да достави пощата в цялата страна. Много райони, особено в селските общности, не биха имали библиотека без обществено финансиране. Полицейските управления, военните, здравеопазването, социалното осигуряване и общественото образование предлагат още примери.

Обществените медии, включително PBS, NPR и техните местни филиали са сред малкото източници на местни новини в селските райони. По време на бури и наводнения радиото може да бъде единственият източник на информация, когато електричеството угасне. След наводненията в Кентъки тази година слушател в град Хазард, който е бил без захранване и мобилен телефон, пише на местната си обществена радиостанция, за да й благодари, че е техният спасителен пояс. Обществените медии са класическа обществена услуга – което частният сектор често не успява да осигури. Излъчването на сесиите на местната власт, както правят някои обществени радиостанции, не е нито либерално, нито консервативно. Същото важи и за обществените телевизионни предавания като “Улица Сезам”, които помагат на малките деца да четат и броят.

Спирането на федералното финансиране ще ускори спада на някога стабилната медийна екосистема на Америка. Броят на местните журналисти е намалял със 75% от 2002 г. насам, а една трета от американските окръзи нямат нито един местен журналист на пълен работен ден, установи проучване от миналата седмица. Съединените щати харчат по-малко на човек за обществени медии, отколкото други богати страни, но дори това ограничено финансиране помогна за превръщането на общественото радио в устойчива част от местните новини.

СЕМ не избра генерален директор на БНТ и откри нова процедура

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

След изтичане на тригодишния мандат на Емил Кошлуков (2019 – 2022) Съветът за електронни медии под председателството на Соня Момчилова се раздели по въпроса за избор на нов генерален директор на БНТ и председателката прекрати процедурата без избор.

Този ход беше обжалван и окончателното решение на ВАС беше оповестено три години по-късно, през юни 2025 г. Предвид констатирани пороци процедурата се връща в СЕМ от фазата гласуване на всеки един от кандидатите, като членовете на СЕМ не могат да гласуват въздържал се, а само за и против.

Днес в съответствие с диспозитива на решението на ВАС всеки член на СЕМ мотивирано гласува за всекиго от кандидатите със за или против, като 1 глас за получи Емил Кошлуков (Галина Георгиева) и 2 гласа за получи Венелин Петков (Пролет Велкова, Симона Велева). Останалите членове на СЕМ (Наплатанова, Къдринова) не дадоха глас за. Аргументът на Наплатанова през 2022 защо няма да гласува за Венелин Петков (за да не остави впечатление, че е гласувала емоционално) сега отсъстваше – Наплатанова можеше да гласува рационално за Венелин Петков, но нищо такова не се случи. Очаквано до избор не се стигна.

СЕМ не остави следващия ход за следващо заседание, а обяви решението за прекратяване на процедурата поради липса на избран генерален директор на три поредни заседания и гласува предварително изпълнение, след което премина към решение за откриване на нова процедура, също в режим на предварително изпълнение.

Според съобщението на СЕМ:

Днес, 15.07.2025 г., на свое заседание, Съветът за електронни медии, в изпълнение на правомощието си по чл. 32, ал. 1, т. 2 от Закона за радиото и телевизията, обяви процедура за избор на генерален директор на Българската национална телевизия.
Кандидатите могат да подават документи до 12 септември 2025 г.
Оповестяването на допуснатите лица до процедурата е до 2 октомври 2025 г.
Обявяването на допуснатите до изслушване кандидати е до 9 октомври 2025 г. , следват изслушвания.
Изборът на нов генерален директор ще се състои на 16 октомври 2025 г.

Някои медии излизат със заглавия СЕМ не избра, други – СЕМ открива нова процедура, трети – Кошлуков остава.

Всички са прави. Кошлуков остава – рано е да се каже дали до 16 октомври.

БиБиСи публикува годишния си доклад (2024-2025)

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

БиБиСи публикува своя годишен доклад. Според него корпорацията информира, образова и забавлява 94 на сто от възрастното (18+) население в Обединеното кралство. Доверието в BBC News се е увеличило, а приложението BBC News е номер едно новинарско приложение. Услугата за проверка на фактите BBC Verify е най-вероятната услуга от този вид.

Поставя се ударение върху онлайн новинарските услуги на BBC Local. През последните две години средният седмичен трафик нараства с 33%, а онлайн новините на BBC Local сега представляват почти 30% от всички новинарски истории, прочетени на уебсайта и приложението на BBC News.

По-голямата част от домовете в Обединеното кралство плащат тв такса (която на практика е данък), В момента 23,8 милиона домакинства плащат такса и генерират приход от 3,8 милиарда евро. Към това BBC Commercial реализира рекордни продажби от 2,2 млрд. евро.

Изтеглете годишния доклад на BBC 2024/25 като PDF

ЕС: Защита на децата онлайн и проверка на възрастта

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

ЕК представи Насоки за мерки за децата онлайн.

Заедно с това ЕК обяви, че се тества софтуер за проверка на възрастта, който се разработва като част от по-широка стратегия за защита на непълнолетните онлайн в 27-те държави от ЕС. Дания, Франция, Гърция, Италия и Испания участват в пилотен тест на приложение за проверка на възрастта. Пилотният тест се разглежда като основна стъпка в прилагането на мерките, насочени към защита на непълнолетните онлайн, залегнали в Закона за цифровите услуги на ЕС (DSA) от 2022 г.

Разработването на приложението се извършва от консорциума T-Scy, съставен от компанията Scytales AB (Швеция) и доставчика на ИТ услуги T-Systems International GmbH (Германия), по силата на двугодишна поръчка, възложена от Комисията в началото на 2025 г.

Комисията заяви, че ще бъде възможно решението за проверка да се разшири до други възрастови граници или до други случаи на употреба, като например закупуване на алкохол. Миналият месец например френският президент Еманюел Макрон заяви, че обмисля обща забрана за социалните мрежи за лицата под 15 години във връзка с престъпления, извършени от непълнолетни.

Приложението за проверка на възрастта трябва да бъде на разположение в целия ЕС през 2026 г., във връзка с желанието на ЕС да предостави на всеки гражданин портфейл на ЕС за цифрова идентичност, осигуряващ сигурна форма на цифрова идентификация за всички в Европа.

ВС на САЩ: проверката на възрастта за достъп до съдържание за възрастни не противоречи на Първата поправка на Конституцията

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Могат ли държавите да ограничават достъпа до онлайн съдържание в името на защитата на децата? За Европейския съюз отговорът е положителен, за САЩ се наложи Върховният съд да решава.

Закон в Тексас (H.B. 1181) изисква от Pornhub и т.нар. компании за възрастни да прилагат методи за установяване, че потребителят е над 18 години, за да може да има достъп до съдържанието. Дружествата, които не прилагат мерки за проверка на възрастта в нарушение на закона, могат да носят отговорност за вреди, претърпени от непълнолетен. Законът също така оправомощава главния прокурор на Тексас да налага граждански санкции от 10 000 долара на ден към сайтове, които не спазват изискването.

Законът е трябвало да влезе в сила на 1 септември 2023 г., но е атакуван и скоро достига до ВС на САЩ. В Пети окръг е решено, че законът не е противоконституционен, защото има обществен интерес от предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнография. Коалицията за свободно слово – търговска асоциация, представляваща развлекателната индустрия за възрастни – защитава тезата, че законът налага инвазивни и обременяващи изисквания, които представляват значителни рискове за неприкосновеността на личния живот за възрастните. Освен това, дори да има легитимна цел в защитата на децата от сексуално съдържание на материали онлайн, законът нарушава Първата поправка, защото има по-ефективни и по-малко рестриктивни начини за постигане на тази цел.

Въпросът към ВС по делото Free Speech Coalition et al. v. Пакстън е какви ограничения могат да бъдат налагани с цел защита на децата.

Решението на ВС е важно, защото поне 19 щата вече имат законодателство, предвиждащо възрастова идентификация. Върховният съд на САЩ в края на юни 2025 се произнася в полза на щата Тексас. В становището на мнозинството, представено от съдия Кларънс Томас, съдът определя, че H.B. 1181 не е “противоконституционен съгласно Първата поправка”. В становището се потвърждава, че “правомощието да се изисква проверка на възрастта е в рамките на правомощията на държавата да се попречи на децата да получат достъп до сексуално съдържание”.

В особеното мнение на Елена Кейгън, към която се присъединяват съдия Соня Сотомайор и съдия Кетанджи Браун Джаксън, се приема, че съдът не е обсъдил дали законът е минимално ограничителното средство за постигане на целта: дали Тексас може да постигне своя интерес, без да се намесва в конституционно защитените права на възрастните, с други думи, не е обсъдена пропорционалността на мярката.

Решението на Съда подготвя почвата за продължаване на съдебните битки за това колко далече федералното правителство и щатите могат да стигнат в регулирането на достъпа на децата до цифрово съдържание, смятат юристи.