Category Archives: общество

ВС на САЩ: проверката на възрастта за достъп до съдържание за възрастни не противоречи на Първата поправка на Конституцията

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Могат ли държавите да ограничават достъпа до онлайн съдържание в името на защитата на децата? За Европейския съюз отговорът е положителен, за САЩ се наложи Върховният съд да решава.

Закон в Тексас (H.B. 1181) изисква от Pornhub и т.нар. компании за възрастни да прилагат методи за установяване, че потребителят е над 18 години, за да може да има достъп до съдържанието. Дружествата, които не прилагат мерки за проверка на възрастта в нарушение на закона, могат да носят отговорност за вреди, претърпени от непълнолетен. Законът също така оправомощава главния прокурор на Тексас да налага граждански санкции от 10 000 долара на ден към сайтове, които не спазват изискването.

Законът е трябвало да влезе в сила на 1 септември 2023 г., но е атакуван и скоро достига до ВС на САЩ. В Пети окръг е решено, че законът не е противоконституционен, защото има обществен интерес от предотвратяване на достъпа на непълнолетни до порнография. Коалицията за свободно слово – търговска асоциация, представляваща развлекателната индустрия за възрастни – защитава тезата, че законът налага инвазивни и обременяващи изисквания, които представляват значителни рискове за неприкосновеността на личния живот за възрастните. Освен това, дори да има легитимна цел в защитата на децата от сексуално съдържание на материали онлайн, законът нарушава Първата поправка, защото има по-ефективни и по-малко рестриктивни начини за постигане на тази цел.

Въпросът към ВС по делото Free Speech Coalition et al. v. Пакстън е какви ограничения могат да бъдат налагани с цел защита на децата.

Решението на ВС е важно, защото поне 19 щата вече имат законодателство, предвиждащо възрастова идентификация. Върховният съд на САЩ в края на юни 2025 се произнася в полза на щата Тексас. В становището на мнозинството, представено от съдия Кларънс Томас, съдът определя, че H.B. 1181 не е “противоконституционен съгласно Първата поправка”. В становището се потвърждава, че “правомощието да се изисква проверка на възрастта е в рамките на правомощията на държавата да се попречи на децата да получат достъп до сексуално съдържание”.

В особеното мнение на Елена Кейгън, към която се присъединяват съдия Соня Сотомайор и съдия Кетанджи Браун Джаксън, се приема, че съдът не е обсъдил дали законът е минимално ограничителното средство за постигане на целта: дали Тексас може да постигне своя интерес, без да се намесва в конституционно защитените права на възрастните, с други думи, не е обсъдена пропорционалността на мярката.

Решението на Съда подготвя почвата за продължаване на съдебните битки за това колко далече федералното правителство и щатите могат да стигнат в регулирането на достъпа на децата до цифрово съдържание, смятат юристи.

Съд на ЕС: Заключение на генералния адвокат по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Цифровата революция доведе до драстичен спад на приходите на издателите, застрашавайки техния бизнес модел и ключовата им роля в демократичните общества. По този повод са предприети различни законодателни инициативи в трети държави като Австралия, в държави от ЕС като Германия и Испания, а също и на ниво ЕС. Директивата за авторското право в цифровия единен пазар въвежда ново специфично сродно право в полза на издателите на публикации в пресата за онлайн използване на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество – като дружеството Meta Platforms Ireland Limited, което управлява социалната мрежа Facebook. За отношението между медийното съдържание и платформите в представения по-долу акт се казва следното:

Положението на издателите на публикации в пресата по отношение на онлайн платформите всъщност не е толкова просто, колкото изглежда. Макар тези платформи да вредят на интересите на издателите, по-специално посредством „ефекта на заместване“, и конкуренцията, която осъществяват, те имат също и положителен „ефект на експанзия“, като привличат нови потребители. Оказва се обаче, че навиците на ползвателите са се променили до такава степен, че много значителна част от тях си осигуряват достъп до журналистическо съдържание само посредством различните платформи. Следователно издателите до голяма степен зависят от тези платформи за спечелването на нови клиенти, поради което наличието на тяхното съдържание на тези платформи е необходимо. Обратното обаче не е вярно: наличието на това съдържание не е от основно значение за онлайн платформите. Следователно издателите са в уязвимо положение спрямо тези платформи, в резултат на което ефективността на опитите да се излезе от това положение, чрез предоставянето на тези издатели на нови права на интелектуална собственост, е малка. От друга страна, всички издатели на публикации в пресата не са еднакво засегнати: ако големите заглавия са засегнати в по-голяма степен от ефекта на заместване, малките издатели, по-специално локалните такива, се ползват по-скоро от ефекта на експанзия, като достигат до читатели, до които не биха могли да достигнат с традиционните способи.

Meta подава жалба пред Регионалния административен съд Лацио (Италия) за отмяна на решение на италианския орган за регулиране на съобщенията (AGCOM), като оспорва съвместимостта на това решение и на приложимото италианско законодателство с правото на Съюза, по-специално с Директивата и с Хартата на основните права на Европейския съюз. Тъй като счита, че тези въпроси пораждат съмнения относно тълкуването на правото на Съюза, италианският съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Той поставя въпроси по-специално относно естеството на това право, задълженията на доставчиците и ролята, възложена на AGCOM в рамките на преговорите между издателите и платформите.

Публикувано е заключението на генералния адвокат Maciej Szpunar по дело C-797/23 | Meta Platforms Ireland. Според ГА правата, които законодателят на Съюза е желал да предостави на издателите на публикации в пресата, нямат общия характер на авторското право или на други сродни права. Всъщност те нямат за цел просто да позволят на издателите на публикации в пресата да се противопоставят на използването на техните публикации от доставчиците без насрещна финансова престация, това би било по-вредно за издателите, отколкото за доставчиците. Целта на посочените мерки е по-скоро да се установят условията, при които тези публикациите се използват ефективно, като същевременно се даде възможност на издателите да получават справедлив дял от приходите на доставчиците от това използване.

Ето защо държавите трябва да разполагат със свобода на действие, за да гарантират ефективността на тези права. Така мерки като задължението на доставчиците да започнат преговори, да предоставят определена информация или да не ограничават видимостта на съдържанието на издателите по време на тези преговори по принцип не противоречат на Директивата, тъй като не задължават да се сключи договор или да се извърши плащане без реално или предвидено използване. Според ГА предоставените на AGCOM правомощия — включително определянето на примерни критерии за възнаграждение, разрешаването на разногласия и упражняването на контрол върху задължението за предоставяне на информация — са допустими, ако остават в рамките на подпомагането и не лишават страните от свободата им на договаряне. Тези механизми имат за цел да възстановят равновесието на пазара, който се характеризира със силна асиметрия между платформите и издателите.
Според ГА така въведените ограничения не засягат свободата на стопанска инициатива, защитена от Хартата, тъй като преследват цел от общ интерес, призната от европейския законодател: засилване на икономическата жизнеспособност на пресата като основен стълб на демокрацията.

Заключението –

„Член 15 от Директива (ЕС) 2019/790, както и членове 16 и 52 от Хартата на основните права на Съюза, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национални разпоредби на държава членка, които

– предвиждат за издателите на публикации в пресата правото да получават справедливо възнаграждение като насрещна престация за разрешението за използването на техните публикации от доставчиците на услуги на информационното общество,

– налагат на доставчиците на услуги на информационното общество, които желаят да използват такива публикации, определени задължения в областта на преговорите с издателите, за огласяване на информация и за добросъвестност по време на преговорите,

– предоставят на публично образувание правомощия за регламентиране, за надзор и за налагане на санкции, включително възможността да предлага критерии за определяне на дължимото на издателите възнаграждение или размера на това възнаграждение,

при условие че тези разпоредби не лишават издателите на публикации в пресата от възможността да откажат да дадат такова разрешение, нито от възможността да го дадат безвъзмездно, че не налагат на доставчиците на услуги на информационното общество никакво плащане, което няма връзка с ефективно или предвиждано използване на такива публикации, и че не ограничават по задължителен начин свободата на договаряне на страните“.

AI модели с общо предназначение: публикуван е Кодекс за поведение

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Публикуван е Кодекс за поведение в областта на изкуствения интелект с общо предназначение.

Моделите на изкуствен интелект (AI) с общо предназначение (GPAI) могат да изпълняват широк спектър от задачи и се превръщат в основа за много системи с AI в ЕС. Някои от тези модели биха могли да носят системни рискове, ако са много способни или широко използвани. За да се гарантира безопасен и прозрачен AI, със Законодателния акт за изкуствения интелект  (Регламент (ЕС) 2024/1689) се въвеждат правила за доставчиците на такива модели. Това включва прозрачност и правила, свързани с авторското право. За модели, които могат да носят системни рискове, доставчиците следва да оценяват и ограничават тези рискове.

Правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствен интелект с общо предназначение се прилагат от 2 август 2025 г. Службата по изкуствен интелект подпомогна изготвянето на кодекс за поведение, в който подробно се описват тези правила.

Кодексът представлява доброволен инструмент, изготвен от 13 независими експерти, предназначен да помогне на индустриите да спазват правилата на Законодателния акт за изкуствения интелект относно изкуствения интелект с общо предназначение. Състои се от три глави:

Transparency chapter

Safety and Security chapter

Главите за прозрачност и авторско право предлагат на всички доставчици на модели с общо предназначение начин да демонстрират спазването на задълженията си по член 53 от Законодателния акт за изкуствения интелект.

Главите за безопасност и сигурност са от значение само за малкия брой доставчици на най-модерните модели, за които се отнасят задълженията по член 55.

През следващите седмици държавите-членки и Комисията ще оценят Кодекса. Той ще бъде допълнен от Насоки на Комисията относно ключови понятия, които се очаква да бъдат публикувани още през юли.

Инцидентът Грок

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Чатботът Грок, разработен от стартъпа на Илон Мъск xAI, внезапно започва да разпространява съобщения за втори Холокост и конспиративни теории за евреите. В рамките на няколко дни инструментът повтаря неонацистки тези и призовава за масово задържане на евреи в лагери. Уил Стансил, либерален активист, лично става мишена на Грок: “Сякаш сме на влакче в увеселителен парк и Мъск реши да свали предпазните колани”, казва той за подхода на Мъск към AI. “Не е нужно да си гений, за да знаеш какво ще се случи. Ще има жертва. И просто се случи да съм аз.”

Вашингтон Пост подчертава, че инцидентът, който е ужасяващ дори по стандартите на платформа, превърнала се в рай за екстремни речи, повдига въпросa за отговорността, когато чатботовете с изкуствен интелект станат опасни.

Компанията реагира, като изтрива някои от тревожните публикации и прави изявление, че чатботът просто се нуждае от някои алгоритмични настройки. Главният изпълнителен директор на X Линда Якарино подава оставка, но няма индикации, че напускането й е свързано с Грок. Според WP инцидентът може да вдъхнови други компании да спестят дори от основни проверки за безопасност, като имат предвид минималните последици от пускането на вреден AI.

Проблемът е в непрозрачността на алгоритмите. Компаниите могат да оформят поведението на чатбота по множество начини, което затруднява външните лица да определят причината. Възможностите включват промени в материала, използван от xAI за първоначално обучение на AI модела или източниците на данни, до които Грок има достъп, когато отговаря на въпроси, корекции въз основа на обратна връзка от хора и промени в писмените инструкции, които казват на чатбота как трябва да се държи като цяло. Има предположение, че xAI да е актуализирал Грок, за да даде еднаква тежест на надеждни академични източници и крайнодесни публикации.

Със скоростта, с която технологичните фирми бързат да произвеждат продукти с изкуствен интелект, технологията може да бъде трудна за контролиране от създателите й и податлива на неочаквани повреди с потенциално вредни резултати за хората. А липсата на смислено регулиране или надзор прави последиците от грешките с изкуствен интелект относително незначителни за компаниите. Те тестват експериментални системи в глобален мащаб, независимо кой може да пострада. “Навлизаме в по-високо ниво на реч на омразата, която се движи от алгоритми, и затварянето на очите или пренебрегването на проблема е грешка, която може да струва скъпо човечеството в бъдеще”, казва полският министър на цифровите въпроси в интервю. Полското правителство ще настоява Европейският съюз да разследва случая и обмисля да настоява за национална забрана на X, ако компанията не сътрудничи.

В Турция съдът е разпоредли Грок да бъде блокиран в цялата страна, след като чатботът e засегнал президента Реджеп Тайип Ердоган.

Повече подробности и обсъждане на въпроса за отговорността и приложимостта на пар. 230 CDA – в тази публикация на WP. Казусът Грок съвпада с обсъждането на предложения мораториум върху регулирането на AI, който отпадна от бюджетния закон.

САЩ: Сенатът отхвърли идеята за мораториум върху регулирането на AI

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Големият Красив Законопроект (ВВВ) на президента Тръмп съдържаше десетгодишен мораториум върху щатското регулиране на изкуствения интелект.

Регулирането е било спасено в последния момент преди приемането от Сената на законопроекта на Тръмп. Сенатът е направил изменение в ВВВ и е гласувал с 99-1 за изваждане на този мораториум (“AI Enforcement Pause”) от закона. Ако мораториумът не беше заличен, федералното правителство щеше да има контрол върху законите за изкуствения интелект на всеки щат. Според Националната конференция на държавните законодателни органи, към 2025 г. всички 50 щата са въвели законодателство за регулиране на изкуствения интелект. Значително държавно законодателство за изкуствения интелект ще влезе в сила през 2026 г., включително:

Законопроектът на Калифорния 2013, който изисква цялостна прозрачност в данните за обучение на изкуствен интелект;
Законопроект 205 на Сената в Колорадо, който изисква подробни разкрития и горонции срещу дискриминацията при “високорисков” AI;
Наскоро приетият Закон за отговорно управление на изкуствения интелект в Тексас, който категорично ограничава внедряването на изкествен интелект за определени цели.

В допълнение към държавните законодателни действия, разработчиците трябва да продължат да обръщат голямо внимание на действията по правоприлагане на държавата. Главният прокурор на Калифорния издава две препоръки през януари 2025 г., като дава да се разбере, че неговата служба ще защити потребителите в областта на изкуствения интелект. По същия начин главният прокурор на Орегон заявява в документ с насоки от декември 2024 г., че неговата служба също ще използва Закона за защита на потребителите в Орегон, за да защитава потребителите на AI.

Мораториумът се провали, защото има двупартийна подкрепа за регулиране на безопасността и неприкосновеността на личния живот и това вероятно ще продължи и през следващите години.

Доклад за върховенството на правото 2025

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия публикува шестия си годишен доклад относно върховенството на правото 2025, който разглежда развитията в тази област във всички държави от ЕС. Докладът обхваща четири стълба: реформи в правосъдието, уредби за борба с корупцията, медийна свобода и плурализъм, както и механизми за взаимозависимост и взаимоограничаване на институциите.

В скоби – в българската езикова версия за rule of law остава върховенство на закона, макар че между юристите беше проведена дискусия и има обединяване в полза на термина върховенство на правото. Постановление 240/2019 също говори за механизма на върховенството на правото. Дано в следващия доклад терминът е променен в полза на приетия у нас.

Докладът за 2025 г. включва съобщение, в което се разглежда състоянието на върховенството на правото в ЕС като цяло, и отделни глави за 27-те държави от ЕС, включително България.

Състоянието на медийната свобода у нас е резюмирано в началото на доклада по следния начин:

Продължават да съществуват опасения относно финансирането и политизирането на медийния регулатор.

Законопроектът, насочен към укрепване на независимостта на обществените медии, все още не е приет, а назначаването на нов генерален директор на Българска национална телевизия продължава да се бави.

Въпреки наличието на няколко регистъра, изпълнението на задълженията за оповестяване на собствеността върху медиите остава ограничено.

Постигнат е напредък по отношение на прозрачността при разпределянето на държавната реклама.

Продължават да съществуват признаци за политическо и икономическо влияние върху медиите.

Достъпът до публична информация се подобрява, въпреки че все още е възпрепятстван от съществуващи отпреди пречки.

Журналистите са изправени пред все по-големи предизвикателства в своята дейност.

Останала е една препоръка в медийния сектор – за завършване на работата, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално по отношение на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.

Платформата ТикТок е достъпна в САЩ, защото президентът разпорежда да не се спазва закона

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Еднолично действие на Тръмп обезсмисля правните последици на закона за ТикТок, който Конгресът прие с големи двупартийни мнозинства през 2024 г. и който Върховният съд единодушно потвърди. Законът предвиждаше платформата да бъде затворена, ако в срок до 19 януари 2025 не бъде придобита от некитайски собственик.

От писмо на главната прокурорка Памела Бонди до ТикТок, станало публично по реда на достъп до обществена информация, се вижда, че Тръмп е решил, че законът “ще попречи на изпълнението на неговите правомощия в областта на външните работи и националната сигурност”. Ето защо с изпълнителен акт от 20 януари разпорежда на DoJ (Министерството на правосъдието) да не изпълнява закона и то безапелационно се подчинява.

Както пише Ню Йорк Таймс, ако президентът може да нареди на правителството да разреши на компаниите да нарушават закона – това не е нищо друго освен ярко заграбване на властта. “Това е просто спиращо дъха“, казва професор по право в Университета на Минесота, който е писал за забраната на TikTok, от гледна точка на конституционното задължение на президентите да се грижат за прилагането на законите.

И други президенти са били агресивни в упражняването на функциите на правоприлагащите органи, но никой не е спирал изцяло изцяло действието на закон, казва професор от Харвард, като цитира решение на Върховния съд от 1838 г., според което Конституцията не дава на президентите власт, която британският крал е имал – да блокират закони.

Apple u Google правят платформата TikTok достъпна за потребителите на смартфони и други мобилни устройства в магазините си за приложения. Други компании, които имат писма от Министерството на правосъдието да не спазват закона, са Akamai, Amazon, Digital Realty Trust, Fastly, LG Electronics USA, Microsoft, Oracle и T-Mobile.

Google AI Overviews унищожават новинарските медии, според жалба на издатели

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Срещу компанията Google на Alphabet има жалба, подадено до британския антитръстов орган СМА заради AI Overviews – обобщенията, които Google Search показва на потребителите над резултатите от търсенето. Група независими издатели настояват за спешна временна мярка за предотвратяване на предполагаема непоправима вреда вследствие тези обобщения, съобщава Ройтерс.

Обобщенията с помощта на АI се показват на потребители в повече от 100 държави. Компанията добавя и реклами към AI Overviews. В жалбата се твърди, че Google злоупотребява с господстващо положение при онлайн търсенето и причинява значителни вреди на издателите, включително издателите на новини, под формата на трафик, читателска аудитория и загуба на приходи”, Като позиционира своите резюмета, които се генерират с помощта на информацията от публикации на съответните издатели, Google поставя в неизгодна ситуация оригиналното съдържание на издателите, се казва в жалбата. “Издателите, използващи Google Search, нямат възможност да се откажат от използването на публикациите им за обучение на голям езиков модел на Google и/или за резюмета, без да загубят опцията да бъдат показвани на страницата с резултати от търсенето на Google”.

Google твърди, че изпраща милиарди кликвания към уебсайтовете на издателите и обобщенията са основа за „задаване на още повече въпроси, което създава нови възможности за търсене на съдържание и бизнес”. Кампанията оспорва и намаляването на трафика заради обобщенията: “Реалността е, че сайтовете могат да печелят и губят трафик по различни причини, включително сезонно търсене, интереси на потребителите и редовни алгоритмични актуализации на търсенето”, каза говорителят на Google.

Има данни за подобни противоречия и в САЩ, там също издателите са принудени да разрешават AI scraping, за да се появят в резултатите от търсенето. Незавиден избор, казва издателят на FT: или позволяваш – или те няма резултатите.

Още за лидерството на българите в избягването на новините

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Според доклада за цифровите новини DNR 2025 България е държавата, в която най-много участници в проучването (63 на сто) са посочили, че непрекъснато или през повечето време избягват новини.

И лидерът на ГЕРБ Борисов в дружеска беседа с репортери в парламента (“Като ви изведат Кирил Петков и Асен Василев с прангите от вкъщи пред децата, тогава ще ми говориш за служби, ясно ли е? Тея ни влачиха ей с това момиче, бе! Тея негодници, ти ще ми задаваш такъв въпрос! Хайде, хубав ден! …Ще ти кажа аз! Какво искаш повече?) – та в тази дружеска беседа Борисов беше попитан за записите с участието на зам. кмета на СО. Отговорът: Толкова са ми омръзнали тея неща, че не ги слушам. И знаеш ли колко по-хубаво се живее, като не се интересувам от това.

Изглежда избягването на новините идва от върха на властта. За причините и последиците говорихме вчера с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

Новинарската екосистема се променя и това оттегляне от новините става на две стъпки: първо, от традиционните медии към информиране от социалните медии и второ, отказ от новини изобщо.

Още преминаването към новини в безплатния интернет и цифровите платформи – да си представим хората, които се информират за света от фейсбук – води до упадък на качеството на новините по ред вече добре проучени фактори:

в традиционните медии действат редакционни правила и журналистическа етика, в социалните медии има мнения и оценки, които могат да бъдат – и често са – напълно произволни;
в социалните медии почти няма новини, фейсбук посочва, че са 3 на сто от съдържанието, поради което компанията се отказала от обособяването им във фейсбук нюз;
Мета се отказа от проверката на фактите за САЩ, На 12 юни и Google обяви, че спира функцията си за проверка на фактите „Claim Review“ (Преглед на твърдения), която се използваше за проверка на резултатите от търсенето и показваше на потребителите фактическа информация в резултатите от търсенето за вече опровергани твърдения. Интересно е какво се сочи като причина – нямало нужда. В същото време DNR2025 показва, че 73 на сто от американците посочват, че не се ориентират или трудно се ориентират за истина/лъжа (при само 46 на сто за Европа).
това естествено води до огромни обеми дезинформация.

Влошеното качество и оскъдното количество на новините в социалните медии е една от причините, които по-нататък водят до пълно или частично избягване на новини, наред с:

огромния обем информация и все по-недостигащото време за занимания с нея;
фокусът върху негативни събития и процеси като войни, болести, пандемия, престъпност, политическа несигурност и пр.
липса на значимост на новините за конкретния слушател или зрител, новините са без значение за ежедневието – и роля за това имат силно редуцираните местни медии (новинарски пустини);
неразбираемо съдържание, често без контекст, избор на коментатори не поради компетентност и експертност, а по други съображения; манипулативност;
а също специфично български причини като умората от многократните избори и практически непрекъснатата предизборна кампания в медиите.

Избягването на новините ни прави уязвими на много нива – и в лично качество нямаме капацитет за информирани избори, и като общество сме жертва на по-успешни хибридни атаки, които по дефиниция целят да разколебаят основите на демократичното обществено устройство и ценности, да дезориентират и объркат.

Има ли стратегии за справяне с този проблем? Животът е сложен и няма изгледи да се опрости радикално, така че стратегиите за справяне изискват образование, активни семейства, медии и институции. Специално за медиите това означава по-високо качество, по-малко шум, повече контекст и анализ, спектър от разнообразни формати – необходими са кратките новини, но се предрича и нов живот за бавната журналистика и дългите форми.

И въпреки внушенията, че регулацията е цензура, регулацията също може да помогне, като постави изискване за качеството на новинарските услуги – както прави Европейският акт за свободата на медиите.

Лев инс загуби делото срещу Mediapool на втора инстанция, но продължава спора във ВАС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Делото на Лев инс срещу Медиапул стана известно с това, че искът е за 1 милион лева. То присъства в докладите на правозащитните организации като пример за неадекватност и необоснованост.

Преди седмици Лев инс загуби делото и на втора инстанция. Решението на Софийския апелативен съд от 7 април 2025 г. не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

Медиапул обръща внимание, че втората инстанция е отхвърлила иска с различни мотиви:

Първата инстанция приема, че статията не съдържа клевети или обиди за Лев инс, като принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за тях, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД.

Съдебният състав на САС припомня, че по въпроса за претендирането на неимуществени вреди от юридически лица има висящо тълкувателно дело.

Застрахователната компания “Лев инс” е отнесла казуса пред Върховния касационен съд.

През 2023 г. делото е включено в годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото като едно от т. нар. дела шамари (SLAPPs) срещу журналисти и граждански активисти.