Category Archives: общество

САЩ: влиза в сила Take It Down Act

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Президентът Доналд Тръмп подписва Take It Down Act. Законът се очаква да засили защитата на жертвите на порнографско съдържание за отмъщение и неконсенсусни (без съгласие) генерирани от изкуствен интелект сексуални изображения, да увеличи отговорността на технологичните платформи, където съдържанието се споделя, и да предостави на правоприлагащите органи яснота как да преследват такава дейност.

Освен че прави незаконно споделянето онлайн на неконсенсусно изображение – реално или компютърно генерирано – законът също така изисква технологичните платформи да премахват такива изображения в рамките на 48 часа, след като бъдат уведомени за тях.

Федералното законодателство забранява създаването или споделянето на реалистични, генерирани от изкуствен интелект изображения на деца. Но законите, защитаващи възрастните, варират според щата и не обхващат цялата страна.

Take It Down Act е един от първите федерални закони, насочени към справяне с потенциалните вреди от генерираното от AI съдържание. Законът е приет с двупартийна подкрепа.

Големи технологични платформи, включително Google, Meta и Snapchat, вече имат формуляри, в които потребителите могат да поискат премахването на подобни изображения. Организации с нестопанска цел като StopNCII.org и Take It Down също улесняват премахването на такива изображения.

Има и критични гласове – правозащитни групи се опасяват, че законопроектът е твърде широк и може да доведе до цензура на законни изображения. Услугите ще разчитат на автоматизирани филтри, които често маркират законно съдържание. В краткия срок за решаване онлайн компаниите, особено по-малките, които нямат ресурси, за да преценяват съдържание, “вероятно ще изберат да избегнат тежкия правен риск, като просто изтрият съдържанието, вместо дори да се опитат да го проверят”.

Продължава демонтажът на Гласът на Америка

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Администрацията на Тръмп уволни близо 600 служители в Гласът на Америка/ Voice of America, федерално финансирана новинарска мрежа, която предоставя независими репортажи на страни с ограничени свободи на пресата. Изглежда администрацията на Тръмп планира да продължи усилията си за демонтаж на медията въпреки решението на съда от април, което нареди на федералното правителство да поддържа стабилно новинарско програмиране в мрежата.

В друг знак за враждебността на администрацията на Тръмп към телевизията, федералната сграда във Вашингтон, в която се помещава медийната организация, е обявена за продажба, съобщава Ню Йорк Таймс.

Начело на VOA е поставена Кари Лейк, съюзник на Тръмп и неуспешен кандидат за губернатор и Сенат в Аризона. Тя разпространява информацията, че съкращенията са предизвикани от “измами и злоупотреби”, без да предостави никакви доказателства.

Именно Кари Лейк подменя линията на медията, като “Гласът на Америка” ще включва вече съдържание от One America News Network – про-Тръмп телевизионен канал, който е излъчвал лъжи и конспиративни теории за “отнета” победа на Тръмп в предходните президентски избори през 2020 г.

Съдебната част на сюжета:

Тръмп спира с изпълнителен акт от март агенцията за глобални медии (VOA, RFE/RL), новинарските програми на VOA бяха частично възстановени след решението на съда от април в полза на медията.

Администрацията на Тръмп оспорва решението от април и в началото на май федерален апелативен съд спира части от априлската заповед на по-долната съдебна инстанция, която изискваше администрацията на Тръмп да наеме отново служителите.

Но в сила са частите от априлското решение, които налагат възобновяване на новинарското програмиране на “Гласът на Америка”, тъй като Конгресът е изискал изпълнителната власт да запази мрежата като “постоянно надежден и авторитетен източник на новини”. Въпреки това английската версия на сайта на новинарската организация не се обновява от 15 март.

Заключения на Съвета: Правна рамка на медийните услуги и услугите на платформи в ЕС

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Правилата на ЕС, уреждащи медийния сектор, трябва да отразяват бързо променящия се пейзаж за аудиовизуалните медии, включително възхода на инфлуенсърите, разпространението на дезинформация и нарастващото използване на изкуствен интелект. Това е посланието на Съвета в одобрените днес заключения, преди предстоящия преглед на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) през 2026 г.

По-специално Съветът подчертава, че:

обхватът на AVMSD следва да бъде достатъчно широк, ясен и адаптивен, за да обхване всички релевантни видове аудиовизуално медийно съдържание, включително тези, произведени от инфлуенсъри или създатели на професионално съдържание;
правилата следва да гарантират високо ниво на защита на децата и младите хора, като се има предвид международният характер на най-широко използваните услуги по заявка;
разпоредбите, уреждащи платформите за споделяне на видеоклипове, като например YouTube и Tiktok, следва да бъдат достатъчно стабилни, за да защитят широката общественост от вреди и други обществени рискове;.
използването на надеждни, плуралистични медии трябва да се насърчава и укрепва за борба с дезинформацията и чуждестранните манипулации или намеса;
широкият достъп до събития от културно значение, като например големи спортни събития, следва да бъде защитен.

Заключения на Съвета относно оценката на правната рамка за аудиовизуалните медийни услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове ( заключения на Съвета)

Владислав Панев печели дело срещу ПИК

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 2 май 2025 стана известно решението на СГС по делото на Владислав Панев, Зелено движение, срещу „Пик Нюз“ ЕООД по иск с правно основание чл.49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Панев твърди, че чрез електронното издание на сайта pik.bg и телевизионното излъчване на „ПИК ТВ“ са разпространени обидни квалификации и клеветнически твърдения, приписващи му престъпление, които не отговарят на истината и засягат честта и достойнството му.

За да бъде уважен този иск, трябва да е установен следният фактически състав: 1/противоправно поведение; 2/вреда; 3/причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредата; 4/вина на дееца; 5/противоправното поведение да е проявено при или по повод възложена от ответника работа.

Неблагоприятните факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да бъдат разпространени. В законодателството ни липсва конкретна нормативна уредба за начина, по който тази проверка да бъде извършена. Утвърдено е схващането, че преди да изнесе конкретни фактиу журналистът трябва да получи потвърждение за тях от поне два независими източника. Ако проверката действително е била извършена добросъвестно, се изключва вината на журналиста и неговата отговорност не може да бъде ангажирана за вредите от противоправното поведение.
По настоящото дело не бе доказано да е извършена предварително добросъвестна журналистическа проверка на изнесените факти, които опозоряват ищеца, нито бе доказана
верността на изнесените твърдения, а тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
ответното дружество. Нито един от посочените от ответника източници не съдържа информация, която да потвъждава клеветническите изявления по адрес на ищеца.

Съдът определи размера на обезщетението на 25 000 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

EК се обръща към Съда на ЕС: пет държави с неизпълнение на DSA

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Европейската комисия реши да сезира Съда на Европейския съюз за липса на ефективно прилагане на Законодателния акт за цифровите услуги от страна на Чехия (INFR(2024)2039), Испания (INFR(2024)2165), Кипър (INFR(2024)2016), Полша (INFR(204)202041) и Португалия (INFR(2024202038) – Полша за това, че не е определила координатор на цифровите услуги (DSC); четирите други държави (Чехия, Кипър, Испания и Португалия) за това, че не са предоставили необходимите правомощия на DSC; и всичките пет държави за това, че не са определили правила за санкции.

Комисията откри процедури за нарушение чрез изпращане на официални уведомителни писма до Чехия, Кипър, Полша и Португалия на 24 април 2024 г. и до Испания на 25 юли 2024 г. Тази стъпка е последвана от мотивирани становища към Чехия, Кипър и Португалия на 3 октомври 2024 г. и до Испания и Полша на 16 декември 2024 г. Тъй като държавите не са предприели необходимите мерки, Комисията предявява иск срещу всяка от тях пред Съда на Европейския съюз.

Европейската комисия реши да изпрати мотивирано становище на България (INFR(2024)2241) за това, че не е оправомощила национален координатор за цифровите услуги (DSC) по Закона за цифровите услуги (DSA – Регламент (ЕС) 2022/2065) и за установяване на правилата за налагане на санкции, приложими към нарушения на посочения регламент.

Държавите трябваше да определят и да оправомощят DSC да изпълняват специфични задачи по DSA и да наблюдават заявлението за DSA на тяхна територия до 17 февруари 2024 г. Пълното прилагане на DSA е от ключово значение за гарантиране на пълната полза за ползвателите и доставчиците на услуги в държавите членки, например за да се гарантира, че ползвателите могат да подават жалби срещу платформи. България разполага с два месеца, за да отговори и да се справи с недостатъците, повдигнати от Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз.

Съд на ЕС: две решения срещу България за забавено транспониране на две директиви

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑198/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела всички необходими законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/789 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година за установяване на правила във връзка с упражняването на авторското право и сродните му права, приложими за определени онлайн предавания на излъчващите организации и за препредаването на телевизионни и радиопрограми и за изменение на Директива 93/83/ЕИО на Съвета, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 12 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

3) Осъжда Република България да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.

На 19 май 2022 г. Комисията изпраща на Република България мотивирано становище, с което я приканва в срок от два месеца, считано от получаването му, да се съобрази с посочените в него задължения. Към момента на изтичането на този срок Република България не е приела никакви мерки за транспониране на Директива 2019/789 и a fortiori не е съобщила на Комисията за такива мерки. На 1 декември 2023 г. Комисията е уведомена за публикувания и влязъл в сила на същата дата Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права (ДВ, бр. 100 от 1 декември 2023 г.).С писмено изявление от 24 януари 2024 г. Комисията уведомява Съда, че с този закон транспонирането на Директива 2019/789 може да се счита за пълно. Вследствие на това тази институция, от една страна, оттегля искането си за налагане на периодична имуществена санкция, и от друга страна, уточнява по размер искането си за осъждане на Република България да заплати еднократна сума.

Република България излага три съображения за отхвърляне на иска на ЕК: непреодолима сила поради настъпването на глобалната пандемия от COVID‑19, довела до обявяването на извънредна обстановка в България шестнадесет пъти; четирите разпускания на Народното събрание между април 2021 г. и февруари 2023 г., и накрая, третото съображение — с късното публикуване, на 4 юни 2021 г., на Насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790.

Доводът за четирите последователни разпускания на Народното събрание, който Република България изтъква в подкрепа на твърдението, че е налице абсолютна обективна невъзможност да се изпълнят изискванията на член 12 от Директива 2019/789, може само да бъде отхвърлен с оглед на постоянната практика на Съда, съгласно която положения или практики, съществуващи във вътрешния правен ред на държава членка, не могат да са оправдание за неспазването на задълженията и сроковете, произтичащи от директивите на Съюза, нито следователно за късното или непълното транспониране на тези директиви (решение от 13 януари 2021 г., Комисия/Словения (ПФИ II), C‑628/18, EU:C:2021:1, т. 79 и цитираната съдебна практика).

С решение на Съда на ЕС от 8 май 2025 г. по дело C‑186/23 Европейска комисия срещу България с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 и член 260, параграф 3 ДФЕС на 28 март 2023 г., постанови:

1) Като до изтичането на определения в мотивираното становище на Европейската комисия от 19 май 2022 г. срок не е приела необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, за да се съобрази с Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО, и съответно като не е съобщила на Комисията тези разпоредби, Република България не е изпълнила задълженията си по член 29 от тази директива.

2) Осъжда Република България да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 1 000 000 евро.

Съдът отново приема, че ковид не е непреодолима сила, нито се зачита фактор като неработещо Народно събрание.

Интересно е как Съдът оценява значението на много късно издадените Насоки на ЕК, предвидени в директивата: “относно факта, че насоките на Комисията във връзка с член 17 от Директива 2019/790 са публикувани едва на 4 юни 2021 г., следва да се констатира, от една страна, че прилагането на член 17 от тази директива не е спряно до приемането на тези насоки и от друга страна, че посочените насоки не са изменили самия текст на тази разпоредба, така че няма как да са засегнали транспонирането на същия член 17 в националното право.”

Да е принципно ясно, че ЕК има право да бави издаването на Насоки, но държавите нямат право на съответно забавяне на транспонирането.

Съдът позволи освобождаване на финансирането на RFE/RL за април

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

RFE/RL разпространи съобщение, че апелативен съд е отменил прекратяването на финансирането за Радио Свободна Европа / Радио Свобода (RFE / RL).

RFE/RL съди USAGM (агенцията, през която минават федералните средства) с цел освобождаване на замразени бюджетни средства за втората половина на текущата фискална година, от април до септември.
На 29 април окръжният съдия на САЩ Ройс Ламбърт разпореди да се извърши плащането за април – около 12 милиона долара.
На 7 май тричленният апелативен съдебен състав издаде решение (2-1) да не се плаща. Часове по-късно целият 11-членен съд отговори на спешната петиция от RFE/RL и спря решението на тричленния състав. Решението, (7 на 4 гласа) с четиримата назначени от републиканците съдии в съда, които са против, означава, че USAGM трябва да плати на RFE/RL.
USAGM може да го обжалва пред Върховния съд на САЩ.

RFE / RL е частна, независима международна новинарска организация, чиито програми на множество платформи достигат седмична аудитория от близо 50 милиона души в 23 страни.
Тя води дело срещу USAGM от 14 март, когато Тръмп подписа изпълнителен акт, призоваващ за намаляване на финансирането в “максимална степен, съвместима с приложимото право”.
Лишена от финансиране, RFE / RL продължава да излъчва и публикува, но предприема драстични мерки за намаляване на разходите.

Wikimedia u UK Online Safety Act

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

На 8 май 2025 г. Фондация Уикимедия обяви, че оспорва законосъобразността на разпоредби от Закона за онлайн безопасност на Обединеното кралство (UK Online Safety Act, OSA), който определя какви задължения има един уебсайт съгласно закона.

Публикация в блога на фондацията предоставя преглед на позицията й, какво означава това за уикимедианците по света и какво може да се случи по-нататък. В публикацията се подчертава, че Фондацията и уикимедианското движение са дълбоко ангажирани с напредъка на онлайн безопасността. Това е от съществено значение за нашата мисия. Свят, в който всеки, навсякъде, може да сподели създаването на свободно знание, е възможен само ако всеки, навсякъде, може да допринесе без страх за своята безопасност. Нашият ангажимент за онлайн безопасност е отразен в нашите доклади за прозрачност, политиката за поверителност и Универсалния кодекс за поведение, наред с други мерки. И все пак в рамките на OSA способността на нашите потребители да участват безопасно и свободно в модела на Wikimedia е изложен на риск.

Уикимедия поддържа тезата си, че не всички изисквания по въпросния акт следва да се отнасят до проектите на Уикимедия и дава примери – като изискването хората, които участват в създаването и разпространението на свободни, проверими знания да разкриват задължително самоличността си. Оспорва се категоризацията на задължените лица и се аргументира защо Уикипедия не работи като други сайтове от първа категория – в която сега попада според закона.

Заплахи и тормоз срещу федерални съдии и семействата им

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Специален доклад на Ройтерс. За юристите, главно съдии, ангажирани с дела срещу администрацията на Тръмп. Оказва се, че те самите и семействата им са преследвани и заплашвани.

В доклада се акцентира върху ролята на Мъск, включително като собственик на онлайн платформата Х. Посочва се например, че Мъск критикува съдия Джон Бейтс ден след като съдията нарежда на администрацията да възстанови уебсайтовете за обществено здраве, които са свалени по нареждане на Мъск. В X Мъск разпространява снимки на Бейтс и съпругата му, като твърди, че е получила държавна помощ, и обвинява съдията в конфликт на интереси. Всъщност нейната благотворителна организация, която е подпомагала етиопски сираци, никога не е получавала американски правителствени средства, сочат федерални данни. Коментарите към публикацията на Мъск призовават за сурови наказания, а съдията получава гневни и заплашителни обаждания.

Събрани са данни за ескалацията на натиска срещу съда и семействата на съдиите, които са се произнасяли срещу Тръмп и администрацията му. Ройтерс идентифицира най-малко дузина съдии, на които – след като са се произнесли срещу администрацията на Тръмп – е доставена пица в домовете им от анонимни податели – мафиотска тактика за сплашване, целяща да предаде, че е известен адресът на мишената.

Някой ще бъде убит, казва федерален съдия, нататък отива работата.

БиБиСи призна за нарушение на журналистически стандарти при интервюто на принц Хари

от Нели Огнянова

лиценз CC BY

Би Би Си призна за нарушение на “обичайните си високи редакционни стандарти” в отразяването на интервюто на принц Хари по отношение на неговите мерки за сигурност.

Херцогът на Съсекс, интервюиран от BBC News в петък след неуспех пред Апелативния съд относно сигурността му в Обединеното кралство, характеризира поражението като преднамерен ход на властта. Това описание, излъчено по програмата Today на BBC Radio 4, впоследствие беше повторено. Би Би Си сега признава, че интервюто не отговаря на журналистическите стандарти: “Този случай в крайна сметка е отговорност на вътрешното министерство и ние трябваше да отразим тяхното изявление. Корпорацията също така заявява, че програмата ” е трябвало да даде мнението на Бъкингамския дворец” и “това е пропуск в обичайните ни високи редакционни стандарти”.

Впоследствие говорител на Бъкингамския дворец заявява: “Всички тези въпроси са били разглеждани многократно и щателно от съдилищата, като едно и също заключение е било достигнато по всеки повод”.

Министерството на вътрешните работи заявява: “Радваме се, че съдът е намерил в полза на позицията на правителството в този случай. Защитната система за сигурност на британското правителство е строга и пропорционална.”