Category Archives: общество

“Чуждестранен агент” в инструментариума на авторитарните държави

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Неправителствените организации все повече се превръщат в основна цел за репресивните правителства. Реториката на администрацията на Тръмп и решението й да замрази чуждестранната помощ допринасят за укрепването на враждебните разкази, които вече присъстват в законите за чуждестранните агенти.

Русия

Европейският съд по правата на човека установи в края на 2024 година, че сегашното законодателство на Русия за чуждестранен агент има смразяващ ефект върху руското гражданско общество. Въпреки това Кремъл наложи стотици етикети за чуждестранен агент на журналисти и медии, мнозина бяха глобени и са образувани наказателни дела срещу тях.

За съжаление тактиките за репресии на Русия не се ограничават само до Русия. И други авторитарни режими използват този инструментариум, като настойчиви опити за прокарване на такова законодателство има и у нас, още виж тук и тук.

Грузия

Съвсем наскоро грузинският парламент одобри нов закон за чуждестранния агент – сега с наказателна санкция за неспазване на закона. Гражданското общество и медийните организации, които получават 20% или повече от финансирането си от чуждестранен източник, са длъжни да се регистрират като организации, “служещи на интересите на чужда сила”.

Киргизстан

Законът прилага стигматизиращото определяне на чуждестранен агент за всяка неправителствена организация, получаваща каквато и да е сума чуждестранно финансиране и се занимава с неясно дефинирана „политическа дейност“.

Унгария

По данни на HRW wнгарският закон за прозрачност е класически пример за закон, насочен изключително към организации с нестопанска цел, получаващи чуждестранни средства, които трябва да се идентифицират във всички публикувани и онлайн материали като чуждестранни агенти. Законът беше отменен през 2021 г., след като Съдът на ЕС постанови по знаково дело (C-78/18 Commission v Hungary), че нарушава правото на ЕС, включително Хартата на основните права на ЕС. Съдът определи правото на достъп до финансиране като материален елемент на свобода на сдружаване и призна смразяващия ефект на такива закони.

Но през декември 2023 г. унгарският парламент одобри нов Закон за защита на националния суверенитет, който дава широки правомощия за правителствен контрол върху гражданското общество и независимите медии. Неясните дефиниции на закона за “чужди интереси” и “национален суверенитет”, съчетани с неконтролираната власт за достъп до данни, заедно с провеждането на клеветнически кампании, насърчават климата на автоцензура в Унгария. Въпреки че Европейската комисия откри процедура за нарушение срещу Будапеща заради закона, правителството вече го използва.

Словакия

Словакия е друга държава от ЕС, в която се придвижва подобно законодателство. Законопроектът е минал на първо четене, но експерти обръщат внимание на несъвместимостта на закона с правото на ЕС, като се вземе предвид и решението на Съда на ЕС по унгарския закон, както и решението на ЕСПЧ за несъвместимостта на руския закон с Конвенцията за правата на човека.

Сърбия

Република Сръбска прие закона за „Специален регистър и прозрачност на работата на нестопански организации“.

Босна и Херцеговина

Има предприети стъпки за приемане на закон и в Босна и Херцеговина.На 7 февруари 2025 г. трима независими експерти на ООН излязоха с изявление във връзка със Закона за специалния регистър и публичността на работата на нестопанските организации, внесен отново след първоначалното му оттегляне през май 2024 г. В изявлението се подчертава, че създаването на регистър на организации с нестопанска цел, получаващи чуждестранно финансиране, ще наложи строги ограничения на неправителствените организации и държавен контрол върху тяхната дейност.

Казахстан

Парламентът на Казахстан разгледа предложение за закон за “чуждестранен агент”.

ЕСПЧ: Решение по делото Гиргинова срещу България

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека от 4 март т.г. по делото Гиргинова срещу България. Галина Гиргинова е журналистка, отразяваща съдебната система. Освен другото, тя търси достъп до мотивите, с които бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов е оправдан по обвинение, че съзнателно е позволил на подчинените си да извършват незаконно тайно наблюдение. Искането й е отхвърлено от съда, защото мотивите съдържали подробности, свързани с наблюдението, които били класифицирана информация. Отхвърлено е и искането за съдебен контрол върху този отказ.

За пореден път до ЕСПЧ достига българско дело за незаконно подслушване. Междувременно парламентът прекратява тайното звено за наблюдение на Министерството на вътрешните работи и прехвърля правомощията за използване на “специални средства за наблюдение” на Агенция за технически операции под прекия контрол на правителството. В обяснителните бележки към законопроекта (354-01-19) се казва, че промяната е необходима, за да се намалят многобройните злоупотреби на системата за скрито наблюдение, включително използването му за „политически и бизнес интереси“, чиято кулминация е „механизмът за незаконно подслушване, създаден и действащ в Министерството на вътрешните работи под надзора на министъра“.

Жалбоподателката се позовава на чл.10 ЕКПЧ – право на достъп до информация. Съгласно практиката на Съда (Голямата камара по дело Magyar Helsinki Bizotts срещу Унгария, 156), такова право може да възникне, ако достъпът до информацията е инструмент за упражняване на правото на свобода на изразяване на лицето, което я търси – в зависимост от: (а) целта на искането за информация; б) естеството на търсената информация; в) ролята на търсещия информация при получаването й и предаването й на обществеността; и г) дали информацията е готова и налична (пак там, No  157-70). Тези критерии по принцип са кумулативни. ЕСПЧ установява, че в случая критериите са изпълнени и жалбата е допустима.

По същество ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност:

а) Има намеса в свободата на изразяване.

б) Спорно е дали намесата е предвидена в закон, защото право на достъп до мотиви не е изрично предвидено. Липсват правила за това как не-страни могат да получат достъп до наказателни решения, ако не са били публикувани.

в) Независимо дали е предвидена в закон, намесата не е необходима в едно демократично общество:

Необходима е публичност на мотивите за оправдаване на високопоставен служител по сериозни наказателни обвинения предвид необходимостта да се увери обществеността, че наказателното право се прилага еднакво и безпристрастно, включително когато се повдигат обвинения срещу хора на власт. Освен това в конкретния случай тези обвинения, свързани с твърдения за сериозна злоупотреба с тайно оборудване за наблюдение, което, както вече беше отбелязано, е въпрос от значителен обществен интерес в България, тъй като в съответния момент е имало повтарящи се скандали, свързани със злоупотребата с „специални средства за наблюдение“.

Дали този принцип може да бъде дерогиран поради съображения, свързани с националната сигурност: Съдът вече е приел, че дори когато даден случай се отнася до въпроси, свързани с националната сигурност и включва класифицирана информация, прикриването изцяло на решението не е обосновано. Съществуват техники, като например да се класифицира частично съдебно решение или да бъде публикувано в редактирана форма.

Изборът на съда да пази в тайна мотивите за това оправдателното решение – и произтичащата от това намеса в правата на жалбоподателката по член 10 от Конвенцията – съответно трябва да се разглеждат като попадащи извън всяка приемлива свобода на преценка на българските власти по разглеждания въпрос, а оттам и като надхвърлящи това, което е “необходимо в едно демократично общество”.

97.   Следователно е налице нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

За Сега адв. Кашъмов обсъжда ефектите на решението.

Може ли политик да води новинарско предаване

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

И у нас могат да се намерят примери за депутати или общинари, които се занимават едновременно и с новинарство, но в случая става дума за съдебно решение от Обединеното кралство. Българският закон не разглежда участието на политици в новини. Изискването за безпристрастност е в Етичния кодекс на българските медии.

GB News спечели дело срещу регулатора Ofcom, след като съдия постанови, че регулаторът неправилно е санкционирал телевизията за нарушаване на принципа безпристрастност. Правилото гласи “Новините, под каквато и да е форма, трябва да се представят с надлежна точност и с дължимата безпристрастност”, но по-нататък изрично указва, че  никой политик не може да се използва като представящ новини, интервюиращ или репортер в новинарски емисии, освен ако по изключение такова включване е редакционно обосновано – но тогава политическата характеристика на този човек трябва да бъде изрично изяснена пред аудиторията.

Две решения на Ofcom по повод новини в GB News, представени от тогавашния консервативен депутат Джейкъб Рийс-Мог, са отменени от Върховния съд. По преценка на съдията предаването не е било новинарско, а актуално (a current affairs programme rather than a news programme). Според регулатора, както е посочено и в решението,  индикатори за новинарско предаване са представяне на събития в текущ ред, възможно е с репортери или кореспонденти, или комбинация от видео и репортерски елементи, а актуално предаване е с по-голяма продължителност, възможно с дискусии, анализи или интервюта с гости, често на живо; и видео репортажи с по-голяма продължителност.

Регулаторът е заявил, че няма да обжалва решението на съда, но ще промени правилата за в бъдеще: “Приемаме насоките на съда за безпристрастност в телевизионните новини и яснотата, изложена в решението му. Ще прегледаме правилата, за да ограничим политиците да представят новини във всеки тип програма и  за да гарантираме, че това е ясно за всички телевизионни оператори.”<

Белият дом се стреми да окаже натиск върху чуждото законодателство в технологичния сектор

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Белият дом на Тръмп заема твърда линия към Европа и други съюзници по отношение на мерки на държавите, засягащи американските компании. Идеите на президента са намерили израз в меморандум от 21 февруари 2025 – инициатива, насочена специално към американския технологичен сектор, за който Белият дом твърди, че е жертва на “несправедливи глоби и наказания”. “С този ход администрацията на Тръмп открито се стреми да повлияе върху чуждото законодателство, започвайки с европейските държави. Тази агресивна позиция срещу ЕС и неговите държави-членки потвърждава, че трансатлантическото сътрудничество в цифровия сектор става все по-трудно, подчертавайки спешната необходимост Европа да намали зависимостта си от американските големи технологии”.”, се казва в анализ на EUISS. Запазва се мълчание за множество закони на САЩ, приети през последните години, които възпрепятстват международната конкуренция и засягат европейския пазар, като Закона за намаляване на инфлацията, или които заплашват европейската сигурност на данните, като Закона за наблюдение на външното разузнаване.

В sec.11 е посочена целта на акта, като са повторени известните вече тези: упражнява се екстериториална власт над американските компании, въведени са данъци и регулации за цифровите услуги – което според Тръмп води до ограничаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании, увеличаване на оперативните разходи и излагане на чувствителна информация на потенциално враждебни чуждестранни регулатори.

В sec. 22 се предвиждат ответни мерки в четири хипотези – а) данъци, наложени на американски компании ; б) регулации; в) всяко действие, политика или практика на чуждо правителство, което би могло да изисква компания от САЩ да застраши интелектуалната си собственост; г) всеки друг акт, политика или практика на чуждо правителство, който служи за подкопаване на глобалната конкурентоспособност на американските компании.

По-нататък в sec. 33 се предвижда да се разследва, освен другото, дали всеки акт, политика или практика на която и да е страна в Европейския съюз или Обединеното кралство има за резултат да изисква или стимулира използването или развитието на продуктите или услугите на американски дружества по начини, които подкопават свободата на словото и политическата ангажираност или по друг начин умерено съдържание (in ways that undermine freedom of speech and political engagement or otherwise moderate content), и да се препоръчват подходящи действия за противодействие на такива практики.

EС прие законодателство за посредническите онлайн дружества, независимо дали са установени в Съюза или извън него. Целта е прозрачност на правилата за модериране на съдържание онлайн, достъп до данни за изследователите с цел по-добро разбиране на онлайн пространството и управление на възможните рискове. Това законодателство не е цензура, нито подкопава свободата на словото.

В същата част на меморандума се предвижда и евентуално да се подновят разследванията по член 301 от ТЗ срещу Франция, Австрия, Италия, Испания, Турция и Обединеното кралство за въведени данъци (Digital Services Taxes, DSTs).

В цитирания по-горе анализ се предлагат мерки, за да се укрепи неотложно „цифровия суверенитет“на ЕС:

Първо, ЕС да не се поддава на натиска на САЩ и да се противопостави на опитите срещу прилагането на DSA, DMA и AI Act или всяка друга мярка, насочена към изграждане на сигурна и приобщаваща цифрова среда. Тук крачката назад на Европейската комисия относно Директивата на ЕС за проверка на изкуствения интелект (AILD), след срещата на върха за AI в Париж и отказът на JD Vance да подпише съвместното изявление относно изкуствения интелект, поражда опасения. Макар и да има за цел да намали регулаторната тежест (според обявените мотиви) този ход рискува да причини правна несигурност, която вреди на европейските стартиращи предприятия и МСП.

Bторо, ЕС да укрепи своите цифрови индустриални възможности. Една солидна европейска индустриална екосистема е от решаващо значение за предотвратяване на външната принуда.

Трето, ЕС да продължи да диверсифицира външните си партньорства и да преодолее вътрешните си разделения.  Засилването на сътрудничеството с разнообразен кръг от партньори е от съществено значение за избягване на прекомерната зависимост от все по-противоречив партньор.

В същата посока са още и публикацията на EDRI

и позицията на EDMO

САЩ: президентството обяви, че само ще подбира журналистите, които го отразяват

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Администрацията на Тръмп е заявила, че ще започне да подбира кои медии ще бъдат допуснати да участват в групата репортери, отразяващи ежедневните дейности на президента. Това нарушава дългогодишна практика на подбор на журналистите и позволява на Белия дом да установи контрол върху това кои журналисти го отразяват отблизо и могат да задават въпроси.

Първа е възразила Асоциацията на журналистите в Белия дом, 111-годишна организация: В една свободна страна лидерите не трябва да могат сами да избират прескорпуса си. От основаването си през 1914 г. WHCA се стреми да гарантира, че репортерите, фотографите, продуцентите и техниците, които действително вършат работата, решават помежду си как се управляват тези ротации, така че да се гарантират професионални стандарти и справедливост в достъпа от името на всички читатели, зрители и слушатели. Асоциацията никога няма да спре да се застъпва за всеобхватен достъп, пълна прозрачност и правото на американската общественост да чете, слуша и гледа новини от Белия дом, създавани без страх или благосклонност.

Новият председател на FCC започва разследване на плурализма (DEI) в медийните компании

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Брендън Кар, назначен за председател на Федералната комисия за комуникации (FCC) от президента Тръмп, активно започва проверки на медийното съдържание в големи компании.

През февруари Брендън Кар е наредил разследване на програмите за разнообразие, равенство и приобщаване (DEI) в Comcast, компанията майка на NBC News и Universal Studios.

Разследването му в PBS и NPR се фокусира върху корпоративни спонсорства на новинарските програми, а разследването му в CBS News е фокусирано върху оплакване от “изкривяване на новините”.

Разследва се и интервю, което 60 минути проведе с бившия вицепрезидент Камала Харис по време на предизборната кампания, както и предавания на радиостанцията в Сан Франциско KCBS за отразяването на действията по имиграционно правоприлагане.

Позицията на регулатора е важна в светлината и на делото, заведено от Тръмп срещу CBS и Парамаунт за “измамно редактиране” на интервюто в 60 минути с Камала Харис. Има индикации, че Тръмп и Парамаунт, компанията майка на CBS, се опитват да разрешат казуса извън съда. Но Бил Оуенс, изпълнителен продуцент на 60 минути , е заявил пред екипа на шоуто, че няма да се извини като част от никакво бъдещо споразумение. Слуховете за преговори предизвикват опасения, че евентуално договаряне ще окуражи президента да заплаши със съдебни спорове и други медии. Ситуацията се усложнява и от подготвяно сливане на Парамаунт със Скайданс, което може да бъде повлияно от процеса.

Бившият председател на регулатора Том Уилър казва в интервю, че последните разследвания на FCC са нещо повече – модел на използване на правомощията й за по-нататъшно развитие и налагане на политическата програма на президента Тръмп.

Уроците на Вашингтон Пост

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Mark Zuckerberg/Facebook & Meta founder and CEO, Jeff Bezos/Washington Post owner,  Sam Altman/Open AI CEO, Patrick Soon-Shiong/LA Times publisher, the Walt Disney Company/ABC News (Mickey Mouse)

Една карикатура, чието отхвърляне от редакцията става повод авторката Ан Телнес, носителка на наградата Пулицър,  да напусне Washington Post –  както става ясно от писмото й (със съкращения):

Работя за Вашингтон пост от 2008 г. Имало е случаи, в които скици са били отхвърлени или са постъпвали искания за ревизии, но никога поради гледната точка.

През годините съм наблюдавала как моите колеги в чужбина рискуват прехраната си, а понякога дори и живота си, за да разкрият несправедливостите и да държат лидерите на страните си отговорни. Някой ще каже: “Вие работите за компания и тази компания има право да очаква служителите да се придържат към това, което е добро за компанията”. По принцип е така, но говорим за новинарски организации, които имат  задължения към обществото и които са задължени да гарантират свободна преса в една демокрация. Собствениците на такива медийни организации са отговорни за опазването на  свободната преса – и очакването на благоволение от страна на автокрацията  ще доведе само до подкопаване на  свободната преса.

Като  карикатурист, моята работа е да държа влиятелни хора и институции отговорни. За първи път редакторът ми попречи да изпълня тази критична фнкция. Затова реших да напусна поста. Съмнявам се, че решението ми ще предизвика голямо вълнение. Но няма да спра да показвам истината за властта чрез карикатурите си, защото както се казва: “Демокрацията умира в тъмнина”*.

* “Democracy Dies in Darkness” е официалният слоган на американския вестник Вашингтон пост, приет през 2017 г. по времето на Безос. Появява се на сайта на изданието на 22 февруари 2017 г. и е добавен в печатните копия седмица по-късно. Говори се за замяна с “Riveting Storytelling for All of America”, но замяната засега не е факт.

**Мики Маус е с лице надолу, след като притежаваната от Disney ABC News плати 15 милиона долара за бъдеща президентска библиотека на Доналд Тръмп като част от споразумение за клевета.

Историята с карикатурата е само епизод в сюжета за независимостта на Вашингтон Пост, проследен подробно в голяма публикация на CJR.

Безос отмени институционалното одобрение на кандидата на демократите, вицепрезидента Камала Харис, единадесет дни преди изборите, уволни сто души, вечеря в Мар-а-Лаго с новоизбрания президент Тръмп, даде милион долара дарение за встъпването в длъжност на Тръмп и беше удостоен с място на първия ред по време на церемонията, а след това е платил 40 млн. долара за документален филм за живота на Мелания Тръмп, а също спира реклама, призоваваща за уволнението на Мъск .

Най-новият ход на собственика е от днес и се състои в драматични промени в секция Мнения, в резултат от което редакторът на секцията Шипли е поредният журналист, подал оставка. Промените са обявени в мейл и в Х:

Когато решенията на Безос засягат редакцията – както в случая с одобрението – журналистите изразяват позицията си:

Впрочем и читателите изразяват позицията си – с вълни отменени абонаменти. Има данни за 250 000 отменени абонамента след писмото на Безос за отказа от одобрение на Харис. В момента има нова вълна отменени абонаменти след обявената промяна в секция Мнения и оставката на Шипли.

Дори в тези условия самото редакционно съдържание остава критично към властта и отношенията на издателя си с нея. Това е подразнило президента, който в собствената си мрежа се разпорежда колумнистът на изданието незабавно да бъде уволнен, защото е НЕКОМПЕТЕНТЕН:

 

Сюжетът напомня произведение на Луис Карол:

“Всички играеха едновременно, без да чакат ред; през цялото време се караха и биеха за топките. Не след дълго Царицата се разяри. Тя обикаляше, удряше с крак и викаше, току-речи, всяка минута: „Отсечете му главата!“ или „Отсечете й главата!“

ЕС прие 16-ти пакет санкции, включително срещу осем медии под контрола на Кремъл

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

В деня на третата годишнина от агресията на Русия срещу Украйна ЕС прие 16-ти пакет санкции.

Съветът на ЕС реши да спре лицензите за разпространение на територията на ЕС на осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, и да им забрани да излъчват съдържанието си. Това са: EADaily / Eurasia Daily, Fondsk, Lenta, NewsFront, RuBaltic, SouthFront, Strategic Culture Foundation и Krasnaya Zvezda / Tvzvezda.

В някои предходни пакети (трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети) са включени ограничения към серия медии под пряк или непряк контрол на Руската федерация, осъществяващи прокремълска пропаганда, които са добавени към медиите по Приложение XV на Регламент 833 от 2014 г.

ЕС е въвел три типа мерки, засягащи медиите – към медиите (лица, свързани със съдържанието), към разпространението на това съдържание по какъвто и да е начин в каквато и да е среда и към рекламата, която би финансирала медии под ограничение.

Културата на независимост на редакциите

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на инициативата за журналистическа етика в САЩ Стивън Адлър:

Не е нужно да арестувате или уволнявате репортери – просто трябва да ги карате да се страхуват. Вторият мандат на Доналд Тръмп вече е създал среда, в която журналистите изпитват по-голям натиск от всякога да се самоцензурират или да смекчат начина на отразяване на властта, за да гарантират безопасността си.

Етичните кодекси помагат, като определят стандартите. Както сочи една медия от Бостън в собствения си етичен кодекс, “Решенията какво отразяваме, как си вършим работата и какво съобщаваме, се вземат от нашите журналисти. Ние не сме повлияни от тези, които предоставят на WBUR финансова подкрепа, от тези, които са на власт или тези, които се опитват да манипулират нашата журналистика. “

Основното сега е запазването на културата на журналистическата независимост, която процъфтява в безброй успешни нюзруми и блести в някои от тях сега под най-голям натиск, като Los Angeles Times, Washington Post и CBS News. Поддържането на такава култура на независимост и смелостта да се практикува независима журналистика пред лицето на всякакви заплахи е отличителен белег на тези институции от поколения.

И наистина: журналистиката във Washington Post, отразяваща безпристрастно включително поведението на собствения им издател, е поразителен образец. Поразителни са, които напуснаха изданието в знак на протест, поразителни са, които останаха в редакцията.

Цензура ли е DSA: Конгресът на САЩ до ЕК

от Нели Огнянова
лиценз CC BY

Председателят на съдебната комисия в Камарата на представителите на САЩ Джим Джордан е изпратил писмо до Хена Вирккунен, заместник-председател на ЕК, отговаряща за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията. В писмото се настоява за повече информация за това как ЕС прилага Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и текущите процедури срещу американски технологични компании, пише Политико.

Писмото до Европейската комисия

Вече са образувани производства срещу  американски компании като Х и Мета и санкциите могат да достигнат до 6 на сто от глобалния годишен оборот.  В  писмото се изразява известната теза, че “закони за  цензура като DSA могат да определят де факто глобални стандарти за цензура”. 

Напротив, мрежата от европейски организации за защита на цифровите права напомня, че законодателството не е цензура, а стандарт за прозрачност и отчетност на платформите.

EDRi: Регулирането на онлайн платформите в ЕС не е инструмент за цензура