Заслужава да се отбележи серия от съобщения на президента Тръмп, защото и в САЩ телекомуникационният регулатор взема независими решения по закон.
Делото на Пейлин срещу New York Times беше предизвикано от редакционна статия , която според адвокатите на Пейлин я обвинявала в подстрекаване към убийство при стрелбата в Тусон, Аризона, при която загинаха шестима души и имаше ранени.
Консерваторите се надяват да използват случая, за да преобърнат защитата за медиите отпреди шест десетилетия, предоставена от решениета на ВС по делото Съливан срещу Таймс за клевета. В съответствие с това решение летвата за доказване на клевета е висока за публични фигури като Пейлин – бивш губернатор, кандидат за вицепрезидент и гласовит поддръжник на президента Тръмп, казват медиите.
Но сега обстановката е променена, повече за делото тук.
Meta се изправя срещу федералното правителство в знаков антитръстов процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията с придобиването на Instagram и WhatsApp.
Делото FTC v Meta – за първи път ще се опита да докаже, че компанията е нарушила закона, за да запази монопола си в социалните мрежи. Според медиите FTC планира да представи имейл от 2008 г. , в който Зукърбърг казва: “По-добре е да се купи, отколкото да се конкурираш” и бележка от 2012 г., в която пише, че мотивацията му за закупуване на Instagram е “неутрализирането на потенциален конкурент”.
Тезата на компанията е, че е изправена пред широка конкуренция в социалните медии от TikTok, Snap, Reddit и LinkedIn и че регулаторите са одобрили придобиванията.
Според NYT регулаторът има двупартийна подкрепа, като Google, Meta, Amazon и Apple са изправени пред въпроси относно властта си да контролират начините, по които потребителите пазаруват, намират информация и комуникират.
Зукърбърг е забелязан в Белия дом на 2 април. Медиите обясняват, че в нормални времена президентът няма отношение към делото, но независимостта на FTC в момента е под съмнение, пише Политико. Много жалко. Жалко и за Meta, полага усилия да се хареса на Белия дом и дори са добавили нови политически подходящи хора в борда си – “Дина Пауъл Маккормик, съветник на Тръмп до скоро, е още един знак за привеждането на Мета в съответствие с републиканците”.
Министерството на правосъдието миналата година спечели антитръстово дело срещу Google за монополизиране на търсенето в интернет, а процесът за определяне как да се поправи този монопол е планиран да започне на 21 април. Google също очаква решение на съдия в отделен процес заради твърдения, че нарушава конкуренцията на пазара на рекламните технологии.
МП съди и Apple заради твърденията, че потребителите нямат свободата да напуснат екосистемата на компанията. А регулаторът FTC съди Amazon за монопол в онлайн търговията на дребно.
Pуска “екосистема за дезинформация” отделя специално внимание на България в силно концентриран модел на информационни операции, извършвани през мрежата.
От общо изследвани 45 държави интензивността на публикациите поставя България на четвърто място след Молдова, Грузия и Словакия.
Решение от 7 април 2025 г. на Софийския апелативен съд отвърля изцяло предявения от ЗК „Лев инс“ АД срещу „Медиапул“ ООД иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 000 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в злепоставяне в обществото, засягане на доброто име и разрушаване на обществената репутация вследствие клеветнически твърдения в публикация на сайта на ответника със заглавие: „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“ и подзаглавие: „Държавата води преговори с „Лев инс“.
В публикацията е представено изказване на министъра на финансите при обсъждане на въпрос от дневния ред на заседание на МС относно застраховка „Зелена карта“. Преди публично достъпното съдържание на изказването да бъде доведено до знанието на обществеността, е била потърсена гледната точка на ЗК „Лев инс“ АД, като журналистът Цветелина Соколова е изпратила въпроси до изпълнителния директор. Темата с автомобилното застраховане представлява интерес за обществото и е широко отразявана не само от „Медиапул“ ООД, но и от други медии. Самият материал има характер на информационна сводка и отразява изказване на министър.
Според апелативния съд стенограмите от заседания на Министерския съвет са “публичен източник на информация, което освобождава журналистът, автор на материала, от задължението да проверява нейната истинност, стига да е предадена точно и вярно”.
Медиапул посочва, че новото решение отхвърля исканията на Лев Инс на различно основание:
Първата инстанция отхвърли иска на “Лев инс”, като прие, че принципно е допустимо юридическите лица да претендират неимуществени вреди по членове от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), но посочи, че статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди.
Втората инстанция отхвърля иска на “Лев инс”, защото намира за правилно становището, че юридическите лица не могат да търпят неимуществени вреди, както и да претендират обезщетение за репарирането им, освен в изрично и изчерпателно посочените в някои специални закони хипотези, които дерогират общите правила на ЗЗД. Намира за недопустимо разширително тълкуване на закона в тази насока.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Оспорва се конституционносъобразността на разпоредби, които предвиждат квота за словенска музика в медиите – чл. 86 и 86а от Закона за медиите/ Zakon o medijih (ZMed)
“Член 86” (1) Най-малко 20 процента от цялата дневна музика, излъчвана по всяка радио- и телевизионна програма, трябва да бъде словенска музика или музикални продукции на словенски творци и изпълнители.
Член 86а (2) Най-малко 70 процента от дела по предходната алинея трябва да бъде музика, изпълнявана изключително или предимно на словенски език, с изключение на радио- и телевизионните програми, които излъчват предимно инструментална музика. (3) Най-малко една четвърт от дела, посочен в първия параграф на този член, трябва да бъде представена от словенската музика, излъчена за първи път преди не повече от две години. […]”
Представител на частно радио твърди, че целите на законодателя за защита на словенската музика са „легитимни и приемливи“, но поставя под съмнение целесъобразността и необходимостта на мерките в ZMed за постигането на тези цели, отрицателното въздействие върху автономията и качеството на медиите. Той заявява, че словенската музика не е била пренебрегвана в радиопрограмите преди приемането на член 86а от ZMed и се позовава на чуждестранни анализи, които според него показват безсмислието и неефективността на задължителните музикални квоти. Членове 86 и 86а от Закона за медиите, в противоречие с чл. 33 от Конституцията и чл. 1 от Първия протокол към ЕКПЧ, „фатално“ засягат доставчиците и ги ограничават непропорционално спрямо (много ограничените) ползи от тези разпоредби за развитието на словенската музика.
Конституционният съд:
Конституционният съд констатира съществени неясноти и неопределености в чл. 86, алинея първа и чл. 86а, алинея втора от ЗМед. Съдържанието на тези разпоредби не може да бъде определено чрез установените методи за тълкуване (какво е музика на словенски език и как се измерва, какво е програма, която излъчва предимно инструментална музика и пр.) Тъй като останалите оспорени разпоредби са толкова органично свързани с тях, че заедно те образуват неразривно цяло от правната уредба на задължителните квоти за словенската музика, трябва да се счита, че всички оспорени разпоредби са в противоречие с принципа на яснота и семантична определяемост на разпоредбите. Предвид изложеното Конституционният съд отменя чл. 86, алинея първа и чл. 86а, първа – пета.
В Официален вестник на ЕС на 8 април 2025 г. е публикувано Решение (ОВППС) 2025/700 на Съвета от 7 април 2025 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.
Съветът на ЕС, като има предвид, че на 31 юли 2014 Съветът прие Решение 2014/512/ОВППС и на 24 февруари 2025 г. Съветът прие Решение (ОВППС) 2025/394, с което се изменя Решение 2014/512/ОВППС и се въвеждат допълнителни ограничителни мерки за спиране на дейностите по излъчване — в Съюза или насочени към Съюза— на някои медии – като приложимостта на мерките е обусловена от приемането на допълнително решение на Съвета,
прие настоящото решение:
Член 1
Мерките, посочени в член 4ж от Решение 2014/512/ОВППС, се прилагат от 9 април 2025 г. по отношение на всички образувания, посочени в точка 3 от приложението към Решение (ОВППС) 2025/394 – а именно:
В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните субекти:
„EADaily / Eurasia Daily
Fondsk
Lenta
NewsFront
RuBaltic
SouthFront
Strategic Culture Foundation
Krasnaya Zvezda / Tvzvezda“.
Горните осем руски медии, които са под постоянен контрол на руското ръководство, са добавени към медиите с ограничителни мерки във връзка с действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, с 16-я санкционен пакет. Ограничения за медии има още в трети, шести, девети, десети, единадесети и четиринадесети санкционен пакет.
Заседание на парламентарната комисия за култура и медии, 3 април 2025.
Дневен ред: 1. Отговори на актуални устни въпроси, отправени от членовете на комисията към министъра на културата, по реда на чл. 28 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. 2. Годишен отчет за дейността на Съвета за електронни медии за 2024 г., № 51-530-00-4 3. Информация от г-н Емил Кошлуков относно актуални проблеми в дейността на БНТ.
За управлението на културата трябва да се знае, че председател на парламентарната комисия за култура и медии в НС е Тошко Йорданов (ИТН, Шоуто на Слави), министър на културата е Мариан Бачев (Шоуто на Слави), а началник на политическия му кабинет е Диана Младенова (Шоуто на Слави).
Тошко Йорданов настоя да се облекчи телевизията (БНТ), за да могат да си вдигнат заплатите и да могат да правят комерсиални продукти. Как – като се разкачат БНР и БНТ от мултиплексите, като се прегледат сградите, които са тежки камъни на шията им, и регионалните центрове. Пролет Велкова защити регионалните центрове, но Тошко Йорданов заяви, че изобщо не е съгласен с нея:
В тази зала от телевизия разбираме аз, Любен Дилов, Кошлуков и Габриела Наплатанова – другите нямат никаква представа как се прави, колко струва и т.н.
И не разбирам запъването на председателката на СЕМ при положение, че човекът, който прави телевизия и носи отговорност за нея, стои там (сочи Кошлуков), а не там (сочи Симона Велева).
В отговор на предложенията на Манол Пейков, Лорер и др. да се анализира, да се види кого ще засегне евентуално решение за сваляне на БНТ2 и БНТ3 от мултиплексите, Кошлуков казва, че тръгнем ли към обследване, няма да стане. Ако имате пари и ги дадете – чудесно, ако държавата даде 15 милиона (впоследствие уточнява по 3 милиона на праграма) – ще ги качим всичките програми на мултиплекс. Но не виждам какъв е смисълът. В интернет се движат нещата.
Според Любен Дилов управляващата коалиция има реформаторски потенциал в областта на медиите. Любен Дилов преди време беше кандидат за генерален директор на БНТ и проверено знае, че ЕС е предвидил обществените медии в държавите заради обществените им функции – а навлизането на комерсиални формати и ограничаването на регионалното съдържание не е в тази посока.
Останалото може да се чуе от записа.
Стана известно решението на ВКС от 4 април 2025 г. по делото на съдия Цариградска срещу ПИК.
През 2024 г. делото на съдия Цариградска срещу ПИК за публикуване на статии с невярна информация, обидни реплики и клеветнически твърдения стигна до Върховния касационен съд (ВКС). ВКС отхвърля довода, че твърденията в статията представляват упражняване на правото на автора да изразява мнение относно дейността на съдията. Дружеството ПИК е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени от клеветнически твърдения и обидни изрази.
Но съдия Цариградска продължава с още един важен правен въпрос, по който ВКС допуска касационно обжалване на решението на СГС в частта, потвърждаваща решението на СРС, с което е отхвърлен искът на съдия Цариградска да бъде осъдено „Пик Нюз“ ЕООД да премахне от сайта с електронен адрес http://www.pik.bg статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения. Тезата на СРС е, че „гражданският съд няма правомощието да нареди премахването“. Съдия Цариграска поставя въпроса има ли всеки гражданин субективно право на защита срещу противоправно посегателство върху правата му чрез предявяване на иск за премахване на публикувана в електронно медийно издание статия, съдържаща клеветнически твърдения и обиди.
ВКС: Основна гражданскоправна последица от деликта е възникването на задължение за делинквента да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Законът не въвежда ограничения относно начините, по които да бъде осъществено поправянето на вредите.
При непозволено увреждане, изразяващо се в накърняване на честта, достойнството, доброто име чрез публикуване в електронно издание на статия, съдържаща обидни и клеветнически твърдения, „поправянето на вредите“ не би се постигнало само с присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, защото това не би удовлетворило в пълна степен интереса на увредения да се заличат напълно негативните последици от противоправното поведение на делинквента. Ако статията не бъде свалена от сайта на електронната медия, безпрепятственият достъп до съдържанието й на множество субекти ще продължи, и то неограничено във времето.
По изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори в смисъл, че всеки гражданин, чиято личност е накърнена чрез статия в електронно издание, съдържаща отправени към него обиди и клевети, има право, на основание чл. 45 ЗЗД, да предяви, наред с иска за присъждане на парично обезщетение за неимуществени вреди, и иск за осъждане на собственика на електронното издание да възстанови положението отпреди непозволеното увреждане, като премахне от сайта си статията. Този способ за защита се включва в обхвата на задължението на делинквента за „поправяне на вредите“, предвидено в чл. 45 ЗЗД.
Отменя решението на СГС в частта, в която се потвърждава решение на СРС, в частта, в която се отказва премахване. Осъжда ПИК да премахне от сайта на електронното издание „Информационна агенция ПИК“, собственост на дружеството, с електронен адрес http://www.pik.bg , статиите, съдържащи обидни и клеветнически твърдения.
Много по-малко американци знаят за отношенията на администрацията на Тръмп с медиите в сравнение с първия му мандат., установява агенция Pew. Само 36% от американците казват, че са чували много за отношенията на администрацията с медиите. Когато Pew задава същия въпрос по време на първия мандат на президента, процентите са 72.
Около 70% от американците казват, че следят новините за администрацията на Тръмп или много отблизо (31%) или отблизо (40%).
Проучването е проведено от края на февруари до началото на март 2025 г. В този момент администрацията вече публично е атакувала и/или е съдила CBS News, The Des Moines Register, Асошиейтед прес и други. Докато се провеждаше проучването, Белият дом установи контрол над прес групата на Белия дом от независимата асоциация на журналистите, която определяше кои медии имат достъп повече от век.
Ето отговорите на въпроса защо следят/ не следят:
