Първата парламентарна сесия на 49-тото Народно събрание приключва днес. Както направих и в предходното Народно събрание, ето отчет за свършеното от мен за този малко над тримесечен период. Тук ще включа само неща, по които лично съм работил (рядко сам, разбира се), за да не си приписвам работа на други колеги или други парламентарни групи. Иначе тук е целият ми профил в сайта на Народното събрание.

Приети законови текстове:

• Електронни ваучери за храна – след като в предния парламент беше отхвърлен „минималистичния“ вариант за законопроект за електронни ваучери за храна, след съвместна работа с Министерство на финансите, със Закона за бюджета беше прието от 2024 г. да има електронни ваучери за храна. Избраният подход е максимално технологично-неутрален, така че да не се предпоставя на законово ниво как ще бъдат реализирани ваучерите – оставено е на свободния пазар да установи кой е най-ефективният метод. Най-вероятно това ще става с карти с ограничена употреба, но са възможни и други подходи (напр. със смартфони).
• Забрана за администрациите да отказват плащане с карта, ако тя е издадена от друга държава – някои администрации приемат всички карти, някои – само български, в зависимост от това какво са подписали с обслужващата си банка. Докато бях министър, съвместно с министъра на финансите изпратихме указания на административните органи да отпаднат ограниченията на база на банката-издател, но това все още не е факт навсякъде, поради което в Закона за ограничаване на плащанията в брой, съгласувано с БНБ, приехме алинея, която забранява такова неравно третиране. Така българи с чуждестранни карти или с карти на финтех компании като Ревоюлт също ще могат да плащат на пос-терминали.
• Възможност за плащане на електронни фишове и наказателни постановления преди да са връчени – в момента трябва да отидете до КАТ, за да ви връчат електронен фиш или наказателно постановление, преди да можете да го платите. Дори да искате просто да си платите (с отстъпката за навременно плащане), преди приемането на промените в Закона за движението по пътищата не можехте, без да се разходите в работно време до КАТ. Сега можете просто да го платите, и той ще се счита за връчен. Скоро МВР трябва да разреши това на портала си за електронни услуги
• Туристическа реклама на България – с изменения в Закона за туризма дадохме възможност министъра на туризма да ползва онлайн реклама в големи платформи (Фейсбук, Гугъл и др.) без посредници, които вземат процент от рекламния бюджет
• В Закона за съдебната власт се приеха текстове за въвеждане на криптографски гаранции за случайното разпределение, което гарантира, че изборът е проверим и неманипулиран
• В Наказателния кодекс направихме необходимите редакции, за да е недвусмислено ясно, че обикновени потребители не могат да бъдат обект на наказателно преследване, само защото ползват торенти (от край време е криминализирано пиратството, но сега Министерският съвет беше предложил допълване с цел улесняване на досъдебното производство за злоупотреби с обекти на авторското право в големи размери)

Напредък по важни закони:

• Отпадане на синия талон – този текст го внасяме от 45-тото НС (април 2021 г.), но се очаква да се приеме по-късно днес, макар и по малко странен начин процедурно. Важното е, че синият талон отпада съвсем скоро. След влизането в сила (другата седмица) ще можете да си го скъсате.
• Електронизиране на данните от трудовата книжка и съответно нейното отпадане – законопроектът мина на първо четене, след което беше създадена работна група, която рза един месец реши много потенциални проблеми и гранични случаи. В крайна сметка регистърът на заетостта ще бъде в НАП, като ще бъде надграден регистъра на трудовите договори. Предстои второ четене в комисия.
• Изменения в Закона за движението по пътищата за отпадане на стикерите, улеснения във връчването по електронен път и въвеждане на задължения за спиране и връчване на водачи, които имат голям брой невръчени – минал на първо четене във водеща комисия.
• Изменения в Закона за електронното управление, с които служебни справки се приравняват на удостоверения с цел тяхното отпадане; отпадане на нуждата от квалифициран електронен подпис за заявяване на е-услгуги; електронно връчване на всички документи, свързани с административното наказване; намаляване на таксите за електронни услуги; доуреждане на посредничеството при предоставяне на административни услуги и др. Законопроектът е минал на второ четене в комисия и предстои приемане в зала
• Отдавна чаканите изменения в Закона за достъп до обществена информация за транспониране на директивата за отворени данни и надграждане на портала за достъп до обществена информация се очаква да бъдат финално приети наесен. На второ четене в комисия намерихме потенциално решение на проблемите на общините заради злоупотреба с право, без да ограничаваме правото на достъп.
• Предложих изменения в Закона за авторското право и сродните му права с цел повишаване на свободния достъп до научна литература чрез ограничаване на журналите да спират последващо или предхождащо публикуване на научни публикации. Все още не е разглесано в комисия
• На първо четене в комисия минаха изменения в Закона за обществените поръчки, с които се въвежда повече прозрачност на възлаганията, качване на договори по изключенията от закона и определяне на стандарт за отворени данни. Със закона се предвижда и разкриване на принадлежност към Държавна сигурност на лица в органите на управление на фирми, печелещи над половин милион от обществени поръчки
• С представители на неправителствения сектор подготвихме изменения в Закона за гражданската регистрация, с който да решим проблема на над 70 хиляди лица, които нямат постоянен адрес и съответно им се отказва издаване на лична карта, чието внасяне предстои
• Изготвихме изменения в Закона за закрила на детето за забрана за работа с деца на лица, осъждани за педофилия. Между първо и второ четене по Закона за защита от домашно насилие минаха текстове в тази посока (за регистър на педофилите), но смятам, че те имат доста проблеми и трябва да бъде изменени

Зададох доста въпроси към министри (служебни и редовни), които могат да бъдат видени в профила ми, в секция „Парламентарен контрол“, но ето някои по-интересни

• Работят ли кантарите на тол системата, с които да се теглят камионите за претоварване? Само 30% от тях, защото е изтекла поддръжката. МРРБ възлага нова поддръжка, защото претоварените автомобили рушат пътищата и създават рискове
• Колко имоти – държавна собственост са придобити по давност след отпадането на мораториума? Накратко – не е ясно, така че ще трябва да изменяме закона, за да знаем.
• Могат ли администрациите, напр. горските стопанства, да си крият банковите сметки, защото са данъчна и осигурителна тайна? Не, не са данъчна и осигурителна тайна и трябва да предоставят възможност за плащане по банков път на дърва за огрев.
• Търсило ли е МВР Ангел Славчев (от „братя Галеви“) с правомощията си по Закона за електронните съобщения чрез трафични данни? Не (първо е нямало право, после не го е ползвало)
• Какъв е напредъкът по въвеждането на електронна идентификация от МВР (които блокираха доизграждането на мобилното приложение на МЕУ) – към април месец нищожно, като впоследствие проведох среща с двамата редовни министри (МВР и МЕУ) и уточнихме план за по-бърза реализация

Може би не е очевидно, но тези предложения минават с гласовете на ГЕРБ, понякога и на други партии. Както по темите за еврозоната и войната с Украйна, така и по горните теми, мнозинството в парламента приема добри промени. С нашите 63-ма депутати няма как сами да прокараме каквото и да било, така че обсъждаме конструктивно с другите партии. Това е парламентарната демокрация – нещо не минава, само защото звучи много хубаво.

Като цяло работата на Народното събрание може да е по-продуктивна, по-бърза и по-качествена. Но и свършеното и по горните закони, и по доста други, е позитивно, а аз опитвам да допринасям с каквото мога за въвеждане на сигурни и електронни процеси там, където има нужда и смисъл от това.

Материалът Отчет за първата парламентарната сесия е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Преди няколко дни Европейската комисия предложи законодателен пакет за въвеждане на дигитално евро.

По време на предизборната кампания участвах в един подкаст, фокусиран върху криптовалутите и бях попитан какво мисля за дигиталните валути, създадени от централни банки. И най-вече за рисковете от нарушаване на неприкосновеността на личното пространство чрез проследяване на всяко плащане.

Отговорих, че съм твърдо за възможността от анонимни плащания, защото в противен случай някой някъде ще следи и профилира потребителското ни поведение, а от това рано или късно ще произтекат проблеми. Няма да правя дълго сравнение със следящата всичко власт в Китай, но за това става дума.

В тази връзка смятам, че ЕК е свършила добра работа в проекта на регламент за дигитално евро, поради три аспекта.

Първо, няма планове за премахване на банкнотите. Да, в един момент пазарът може да наложи изцяло електронни плащания, така че това не е пълна гаранция, но е важен елемент.

Второ, онлайн плащанията няма да могат да бъдат централно следени. Регламентът не предвижда всичко технически детайли (и даже още не е избрано дали ще се ползва т.нар. distributed ledger, стоящ зад криптовалутите), но предвижда организационни и криптографски гаранции за защита на данните от централно събиране.

Трето, най-важно – предвижда офлайн плащания. Т.е. ще можем с телефона си, пълен с дигитално евро, да платим в магазин, без да се свързваме с някоя централна система, която да проследи транзакцията. Има и забрана за съхранение на данните за offline транзакциите, освен за „тегленията“ (т.е. зареждането на пари в телефона за офлайн плащане), точно както досега с тегленето от банкомат.

Европейските народи и съответно европейските институциите имат ценности и неприкосновеността на личното пространство е една от тях. Затова всяко електронно удобство е пречупено и през тази ценност. Ще следя техническите детайли, защото те ще бъдат важни, но оценявам първоначалното предложение положително.

Материалът Дигитално евро и защита на личното пространство е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В последните няколко години реалността и политическата криза поставиха на изпитание много норми от Конституцията, които преди това са се приемали за формалност или за даденост.

Свърховластеността на главния прокурор беше даденост три десетилетия. Главните прокурори отричаха да има такава (освен в редки моменти на откровение). Политическите партии пазеха техните правомощия. Докато в един момент не стана кристално ясно, че не може повече така и че има проблем в конструкцията, а не просто в личността на един или друг.

Служебните кабинети бяха една формалност между избори, ако предишният кабинет не е завършил мандата си. Те бяха с ясен хоризонт от 3 месеца и не правеха кой знае какво, с малки изключения. През последните над две години служебни кабинети са управлявяли повече от редовни, поемайки дългосрочни ангажименти за страната, сменяйки шефове на служби на практика без съгласуване с друт център на власт, каквато е логиката на закона. И това логично поставя под въпрос докъде трябва да може да се простира едно неизбрано правителство.

Почти всички регулаторни и контролни органи в държавата са с изтекъл мандат. Това в някои случаи поставя под въпрос законосъобразността на техните действия, но дори когато са законосъобразни, тяхната легитимност е под въпрос. „Те са пред уволнение, едва ли ще свършат нещо“ е валиден коментар. А тези органи са имунната система на държавата.

Имунитетът на народния представител беше някаква формалност, докато всички не разбраха (или не си признаха), че прокуратурата не действа безпристрастно, а понякога като чадър или бухалка. И това наложи Народното събрание да разглежда по-внимателно тези случаи.

Ограничението за двойно гражданство на министри и депутати беше формалмост, но стана горещ казус, довел и до решение на Конституционния съд, и до досъдебно производство. И до въпроса защо ни е нужно това ограничение.

Задължителността на решенията на парламента беше тествана пред Конституционния съд, тъй като заради липсата на твърди мнозинства и редовни управления, парламентът на няколко пъти навлезе със свои рршения на територията на изпълнителната власт.

Независимостта на следствието, което през годините се мести напред-назад, също беше обект на много въпроси, свързани с логиката на устройството ма съдебната власт. Именно заради нейните дефицити, осветени през последните години.

Политически партии говорятнза унищожаване на групи хора и конституционните текстове за правата на гражданите и за ограниченията пред партии и други организации вече не звучат като декларативен преамбюл, а като важна част от обществения договор (каквато винаги са били, все пак).

И не на последно място, технологичната реалност също поставя някои норми на изпитание. Неприкосновеността на кореспонденцията е под въпрос не заради законния ред за СРС-та, а заради софтуери като Pegasus и Quadream, за чието притежание няма законов ред. Скоро ще стигнем и до въпроси, свързани с изкуствения интелект (напр. за легитимността на актове на органи на власт, ако решенията по тях са взети от изкуствен интелект, уж само подпомагащ органа).

Всичко това ни се е изсипало на главата в последните две години, а конституционните норми се „огъват“, понякога до счупване, и е крайно време да решим предпоставките за политическата криза. Именно затова графикът за конституционните промени е толкова важен.

Материалът Конституция, поставена на изпитание е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Защо регулаторите и контролните органи са толкова важни? Защо заради процедурите за избор на едни три органа реагираме така остро?

Дълги години този тип органи се избират на квотен принцип без въпроси – всяка партия си предлага който реши и не прави проблем, за да не ѝ направят другите проблем за нейните кандидати.

И този подход не работеше добре. Затова преди да изберем правителство поискахме да има механизъм за проверка и издигани на кандидати – професионалиасти, наистина независими, които да оглавяват тези органи.

Това, което се случи вчера и днес, е отказ от такъв механизъм и връщане към стария, неработещ модел на зависими/партийни назначения. А е нужно нещо коренно различно.

За да не проспи БНБ следващо КТБ (за което всички знаеха, че кредитира свързани дружества и има проблеми, само не и регулаторът).

За да не прикрива Сметната палата злоупотребите на властта (настоящият председател, избран по изключение да е независим професионалист, беше махнат, в нарушение на конституцията, вкл. защото докладите на Сметната палата бяха доста критични, та чак се налагаше прокуратурата да ги покрива, за да не ги види обществото).

За да не изтичат пари, данни и най-вече животи през Здравната каса – само скорошният пример с фиктивното отпускане на лекарства за рак е достатъчен да си предтавим какви схеми има в сектор „Здравеопазване“. НЗОК разпределя най-много пари в страната, след МФ. И тези пари се харчат корупционно неефективно.

За да няма картели и монополи, които остават скрити за Комисията за защита на конкуренцията, на която ѝ е трудно да извършва проверки. А цените понякога са високо именно заради такива антипазарни механизми, каквито КЗК удобно пропуска.

За да няма застрахователи, които се превръщат в системен проблем за Европа и така стават пречка за влизането ни в еврозоната, но някак КФН не може да направи нищо.

За да няма антикорупционна комисия, която не е открила никаква корупция по високите етажи на властта, и която шеста година не може да си направи информационна система за анализ на корупционния риск, но пък ако се наложи е „добра“ бухалка.

За да няма удобно спящ инспекторат към Висшия съдебен съвет, за който не е проблем нито един от скандалите в съдебната система – „двете каки“, Цумгейт, Осемте джуджета и др.

И за да няма Висш съдебен съвет, който избира хора като Гешев, после не ги освобождава при доста красноречиви аргументи, докато политическият вятър не задуха в друга посока. И който утвърждава компрометирана система за избор на членове от професионалната квота, така че да е сигурно, че „здравите сили“ имат мнозинство.

Регулаторите и контролните органи са много, много важни за държавата ни. И не бива да се сменят „с риткик“, със седем-дневни срокове, приети от мнозинство, което отрича съществуването си.

За дългосрочното функциониране на държавата тези органи са от първостепенно значение. И затова реакцията ни е толкова остра. Не можем да оставим нещата с тези органи както са били, защото тогава никое правителство не може да изпълни очакванията за по-справедлива, ефективна и прозрачна държава.

Материалът Толкова ли са важни регулаторите? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

През 2015 г. електронното управление е доникъде. Е-услуги имат общо взето само НАП (такива, които се ползват, имам предвид), а служебното събиране на данни между администтациите, предвидено още от 2009 г. в закона почти не се случва.

Министерство на транспорта е възложило изграждане на система за обмен на данни между системи и регистри. Но тя не е заработила на практика и няма изглед да заработи, защото администрациите отказват да го ползват – бил „незаконен“. Дори в случаите, в които някой се престраши, най-важните първични администратори – ГРАО и МВР изискват сключване на тристранни споразумения и масово отказват достъп по своя преценка.

Тогава правим две изменения, които да отключат процеса – в Закона за електронното управление забраняваме допълнителните споразумения, а в наредбата към него уреждаме използването на системата за обмен на данни като един от възможните начини за служебно събиране на данни.

Оттогава служебният обмен расте всеки месец и на гражданите се спестяват някои „разходки“. Но докато вече всичко по обмена на данни е ясно и макар администрациите да го ползват, те продължават да искат удостоверения и бележки, защото казват „в нашия закон пише, че трябва да съберем тези данни от заявителя“.

Затова в следващите седмици ще гласуваме следващата стъпка – приравняване на служебната справка на предоставени от заявителя удостоверения, така че дори в някой закон и наредба да пише „представя удостоверение“, това да не е пречка пред спестяването на административната тежест. Не само това, а въвеждаме удостоверяване на тези справки с електронен печат, за да няма оправдания „аз как да знам, че тези електронни данни са истински“.

Даволът е в детайлите – и техническите, и нормативните, и организационно-човешките. И една от причините да съм в парламента е, че такива детайли там има всяка седмица, а за да има електронно управление по сектори, понякога зависи от две алинеи и даже от две думи.

Материалът Служебен обмен на данни в електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Реформата на администрацията е нещо, което започнахме в последното редовно правителство. Можете да проверите какъв беше подходът – съкращения на щатни бройки след функционални оптимизации и преминаване към споделени услуги. Т.е. по всички правила за тази реформа. Иначе казано – по делата ще ни познаете.

В Министерство на финансите беше приет устройствен правилник, който напълно законосъобразно оптимизираше администрацията. После беше отменен от служебния кабинет. В МЕУ подготвяхме сходна промяна, но заради преструктурирането на старата държавна агенция, не стигнахме дотам. Но пък участвахме в пилотното ползване на споделени услуги за човешко ресурси. В Министерство на транспорта също бяха съкратени щатни бройки. В областните администрации се премина към централизирано счетоводство (довършено от служебния кабинет).

От МЕУ изпратихме детайлни въпросници до всички министерства за ИТ звената им и с какво точно се занимават, за да централизираме т.нар. service desk функции. Напр. от Администрацията на Министерския съвет преназначихме целия ИТ отдел към изпълнителната агенция под МЕУ, от МФ готвихме да вземем единия отдел от двата в ИТ дирекцията.

Имахме заседание на съвета за административна реформа, на който министерствата докладваха докъде са с оптимизациите и с преминаването към споделени услуги.

Знам, знам. Скучно е. Но това е правилният начин за съкращаване и опимизиране на администрацията и работим именно по него.

Сигурно щеше да е по-интересен статус, ако бях разказал в подробности как при поемането на министерството получих информация от бивши служители, че един настоящ служител е близък до определена партия. Реакцията ми беше „ако е компетентен, няма причина да го уволнявам“. И как след това установихме, че същият пуска доноси срещу мен. Ако политическите пристрастия на един държавен служител пречат на работата на администрацията, в която работи, то той няма място там. Но смятам, че това е по-скоро изключение.

В програмата на правителството записахме въвеждане на централизиран етап на конкурсната процедура за държавни служители. И смятам, че това, заедно със споделените услуги и функционалните оптимизации, е пътят към по-професионална и деполитизирана администрация.

Материалът Към професионална и деполитизирана администрация е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.