Днес Тома Биков беше в Нова, да ми отговори за машините. Вчера казах, че няма индикации за манипулация, а ГЕРБ не са дошли да анализират сорс кода в законоустановения за това момент.

Нека да ползвам „право на дуплика“ по всички твърдения на г-н Биков. Като няма да влизам в реториката „вие къде бяхте, когато…“, защото сигурно е омръзнала – ДБ и аз лично от години предлагаме мерки за подобряване на процеса, а ГЕРБ са против. Но да приемем, че вече не са.

• Биков твърди, че оспорвам правото им да се съмняват. Ни най-малко. Длъжни сме да се съмняваме всички и да правим институционални действия за подобрение на процеса. Но да излезе председателя на ГЕРБ и да каже „100% машините са пипани“ не е изразяване на съмнение, а поредното безотговорно внушение.
• „не сме получили покана“ – на имейлите за контакт МЕУ изпращаше покани за всяко едно събитие. Колегата от ТУ, излъчен от ГЕРБ беше на първите три, по спомен. Покана сме получили останалите две формации (ДБ и ПП), та бих препоръчал да си проверите пак имейла. Но да, не е това най-важното.
• „1 час не стига“- така е. Но не беше един час. Никой не ме изгони, но прецених, че базовите сценарии, които могат да се проверят в рамките на деня, съм ги покрил. Напомням, че ние затова обжалвахме решението на ЦИК, искайки повече време. Представителите на ГЕРБ в ЦИК какво отношение взеха по жалбата? Дали са нужни два месеца – не мисля, но не вреди. Кодът е много добре покрит с автоматизирани тестове, а аз проверих всички места, които пишат по файловата система (и как се стига до тях). Затова за краткото време имам степен на увереност, че в кода „шашми“ няма.
• предложенията за подобрения на Изборния кодекс ги приветствам по принцип, но в случая има риск да са „капан“, и като се отвори темата, ГЕРБ да предложат връщане на хартията. Което г-н Биков не отрече (още не били взели решение, ама предния път били за връщане). Затова нека ЦИК да предложи допълнително споразумение към договора (сключен от предния ЦИК, доминиран от ГЕРБ), с което да договори допълнителни варианти за достъп на експерти след изборния ден. Не вярвам Смартматик да откажат, то е и в техен интерес.
• Има твърде много гласове „Не подкрепям никого“. Да, има. Защото това са 4-ти поредни избори и има много разочаровани хора. А и да върнем лентата към 2017 г (където активността все пак беше доста по-висока) – там също има 87 хиляди „не подкрепям никого“.
• „колкото по-висок резултат има ГЕРБ, толкова повече гласове „не подкрепям никого“ има“- това е базово неразбиране на това как работи статистиката. Водещите хванаха този проблем в графиката – естествено, че колкото по-голям е избирателния район, толкова повече гласове за ГЕРБ и съответно повече гласове „не подкрепям никого“. Направихме си труда да направим реално сравнение на процентите, а не на абсолютните стойности и не – няма никаква корелация между резултата на ГЕРБ и „не подкрепям никого“ (прилагам графика)
• г-н Биков твърди, че докато съм бил министър, не съм свършил нищо за прозрачността на машинното гласуване. Реалността е друга – дотолкова друга, че медии, приближени до ГЕРБ, ме обвиниха, че съм се месил на ЦИК, тъй като от МЕУ сме изпратили проект на правила за достъп до кода. Така че да решат кое е – че съм работил с ЦИК и съм изпращал документи, или че нищо не съм направил.

Да, трябва да подобрим процесите около машинното гласуване и трябва да повишим доверието. Твърдения, като тези на ГЕРБ, че „машините са пипани“, не правят това. Съмненията са задължителни, подобренията – също, но внушенията са безотговорни.

Материалът Отговор на Тома Биков за машинното гласуване е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

В рамките на предходна кампания публикувах списък с бюрократични пречки, за чието отпадане ще работя. Ето ревизирана версия, с прогреса, който постигнахме за седем месеца:

1. Удостоверенията – голяма част от обикалянето по гишета е събирането на удостоверения и бележки за данни, които администрацията има за вас. Тя е длъжна да ги събира по електронен път, служебно, но се оправдава, че не го прави, защото „нашият закон е специален“ и „нямаме техническа възможност“. Подготвихме и приехме на Министерски съвет изменения в Закона за електронното управление, което приравнява служебните справки на предоставено удостоверение, като по този начин елиминираме оправданието с „нашия специален закон“. На първия ден на Народното събрание този закон ще бъде внесен.

2. Печатите – Имахме готов законопроект, който дадох на работна група, която създадох. Стигнахме до извода, че за да е трайна и системна реформата, трябва изцяло нов закон, който да урежда работата с документи и печати, като по този закон вече се работи. Никой няма да има право да ви върне, защото на нещо някъде липсва печат.

3. „Тук не е информация“ – отношението към гражданите, че те трябва сами да си знаят всички бюрократични процедури, трябва да спре. Закон забраняващ „тук не е информация“ е комично да има, но може да има ясни правила за „дизайн на услугите“ както в дигиталната, така и във физическата среда, които да правят омразния надпис „Тук не е информация“ излишен. В края на мандата изготвихме проект на изменение на наредба, с която се въвежда забрана за надписи с отрицание, вкл. „Тук не е информация“. В следващ кабинет ще има време да мине обществено обсъждане и да бъде приета.

4. „Това не може по електронен път, елате на място“ – по закон всичко трябва да може да се прави по електронен път. Докато бях министър, получих редица сигнали за такива откази и ги разпределих на отговорните за контрола, които да съставят актове на нарушаващите администрации.

5. Разпечатването на платежни – дори електронизирани към момента услуги изисква прикачване на платежно (макар нормативната уредба, създавана с мое участие преди години, да го забранява). В рамките на мандата присъединихме много нови институции към системата за електронни плащания, което да елиминира тези проблеми, а заедно с МФ инструктирахме администрациите да позволят плащане и с чуждестранни карти и иновативни платежни услуги, така че онлайн плащанията да се все по-достъпни.

6. Сканираните PDF-и – всички документи се създават в електронен вид. След това, заради аналоговото мислене в администрацията, се разпечатват, подписват, подпечатват и сканират. Това ги прави (почти) невъзможни за търсене и индексиране. Отпадането на печатите ще реши и този проблем. В МЕУ сканирани документи нямаше.

7. Трудовата книжка – по-предното редовно правителство предложи смяна на дизайна на трудовата книжка. Крайно време е този документ да отпадне. Създадох работна група, която предостави пълен анализ на данните от трудовата книжка и нормативните актове, в които те са уредени и предложения за пълна електронизация.

8. Медицинския картон – единният (електронен) здравен запис, до който има всеки лекар при нужда, трябва да замени парцалите, които разнасяме по лекари (или които сме загубили много отдавна). МЗ, в сътрудничество с МЕУ и Информационно обслужване, въведе изцяло електронна рецепта, която е важна стъпка към пълнотата на здравния запис, а аз изисках от НЗОК да спазят закона, като предоставят данните си на Министерсетво на здравеопазването.

9. Подписване с електронен подпис – Java вече (почти) не е проблем, но електронните подписи са неудобни. Затова стартирахме приоритетно проекта за електронна идентификация, който ще е готов в началото на следващата година, и чрез който ще могат да се заявяват услуги без електронен подпис (след като минат и измененията в Закона за електронното управление, които подготвихме)

10. Хартиените ваучери за храна – тези ваучери са полезни, но администрирането им е ужасно бюрократично – по-големите вериги строят отделни складове за хартиените ваучери, напр. Подготвихме електронизирането им с наредба, като нужните изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане ще ги внесем в първия ден народното събрание.

Бюрокрацията пречи на гражданите, на бизнеса и на администрацията. Нейното отпадане е трудно, защото „винаги така сме го правили“, но задължително. Ще продължим започнатото по всички тези теми.

#25

Материалът 10 бюрократични пречки, чието премахване започнахме е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Вчера пътувах до Ловеч за откриване на кампанията. Пътният знак за „винетка“ и предизборният билборд на ГЕРБ с водач – бившият министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков се преплeтоха в една тема – тол системата, с която проблемите са твърде много. И смятам че е важно да ги разкажа, както на избирателите в ловешкия избирателен район, така и на всички останали, които пътуваме по републиканската пътна мрежа.

Проблемите са поне четири:

Първият, който засяга гражданите пряко, е липсата на елементарни функционалности на сайта за онлайн винетки на пътната агенция (АПИ). Той не ни известява, когато ни изтече винетката. Трупат ни се глоби за едно и също нарушение, ако сме забравили да си купим нова. И за тях не получаваме известия, макар че сме си оставили имейла. Сайтът работи бавно, а понякога не работи.

За тези проблеми, като министър, изпратих писмо до АПИ още през февруари, за да добавят тези прости, но важни за гражданите функционалности. Оттам обещаха, че ще заявят към изпълнителя това да бъде реализирано. За да сме сигурни, че няма да има такива пропуски в никоя система, в проекта на Закон за електронното управление задължаваме всички администрации да уведомяват гражданите за изтичащи документи – не само за винетки, а за лични документи, разрешителни, лицензи и др.

Вторият проблем са грешките (съзнателни или от некомпетентност) при възлагането – сметната палата в свой доклад до Народното събрание установи, че възлагането на втората поръчка е станало в нарушение на Закона за обществените поръчки. Изпълнителят е избран без търг с аргумент, че никой друг не може да поддържа системата. Ако това е вярно, то първият договор не е бил изпълнен, тъй като там има изрични изисквания изходният код да бъде предоставен на АПИ. Това, обаче, не се е случило, а под ръководството на министър Нанков системата е приета, в ущърб на държавата, обвързвайки ни с Капш завинаги.

При първия договор за тол системата има и друг проблем – той е анексиран, с анекс, който не беше публикуван, заради вратичка в ЗОП, чието затваряне предложихме, но не стигна времето да бъде прието. В анекса двете страни се договарят, че от първоначалният обхват ще отпаднат дейности, като за тяхна сметка се добавят други, уж на същата стойност. Липсва обаче остойностяване на отпадналото, като е напълно възможно държавата да е била ощетена и при този анекс – отпада прокарване на оптична свързаност до ГКПП-та, както и известен брой рамки.

Третият проблем е с модела на посредниците, които прибират 7% комисионна от всяка винетка. В доклада на Световната банка, на база на който е изградена тол системата, изрично се казва, че не е целесъобразно посредници (т.нар. НДУ) да продават винетки. Въпреки това, политическото ръководство на МРРБ при ГЕРБ в лицето на министър Нанков променя този модел и посредниците не само продават винетки онлайн, а благодарение на google реклама излизат преди сайта на АПИ (а АПИ не си плаща за реклама). Съответно държавата губи милиони (по оценка на предходен служебен кабинет, около 25 милиона годишно). Самите условия за посредничество са излишно тежки, така че дори телекомите, които имат технически капацитет да изградят връзка с тол системата, минават през трета страна, като така губят част от собствената си комисионна.

На заседание на Министерски съвет веднъж взех думата и казах, че посредниците при продажба на винетки онлайн са напълно излишни и не добавят стойност. Да, пунктове за продажба като бензиностанции, интегрираните мобилни приложения на телекомите и подобни добавят удобство за гражданите и там има смисъл. Но няма никакъв смисъл от няколко сайта за винетки, освен, че едни милиони „отичат“ към частни фирми.

Четвъртият проблем е липсата на технически капацитет в тол управлението. Извън няколкото ИТ експерта, там за толкова години не е изградена достатъчен капацитет за да управлява тол системата. Пример за това е, че въпреки мое изрично писмо като министър, все още в публичния регистър на мрежите (RIPE DB), мрежата на тол управлението се води, че се управлява от единия от подизпълнителите на Капш.

ГЕРБ са направили почти всички възможни грешки при изграждането на тол системата. И правни, и технически, и организационни.

Похарчени са милиони, ежегодно изтичат милиони към посредници, гражданите не получават удобна услуга, а капацитет за нейното поддържане няма. За седемте месеца в управлението, съвместно с МРРБ и АПИ, проведохме няколко срещи, установихме в дълбочина проблемите, предложихме законодателни изменения за част от тях, и предприехме първи стъпки за това онлайн винетките да станат по-удобни за гражданите и да гарантираме устойчивост и независимост от един софтуерен доставчик.

След изборите ще продължим с решаването на тези проблеми, за да спестим главоболия на шофьорите и за да спестим милиони на бюджета.

Материалът Проблемите на тол системата и техните решения е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

„Корупцията“ звучи абстрактно. И предвид, че на практика няма осъдени за корупция, можем да си вадим заключенията от слухове и от журналистически разследвания.

Много пъти съм казвал, че електронното управление е силен инструмент срещу корупцията. Но как?

Като не могат да се подменят документи (напр. страници в договори или букви в тефтерчета), защото електронният подпис защитава от промени.

Като не могат да се създават документи със задна дата, защото квалифицираните времеви печати защитават от антидатиране.

Като не могат да изчезват документи, защото ги има в деловодна система, която не позволява „хвърляне в кошчето“.

Като всяко плащане е регистрирано (в СЕБРА) и публично, за да има проследимост къде отиват парите ни.

Като човешкият фактор в много задачи е автоматизиран, за да премахнем възможността за корумпиране.

Като не може плик с оферта за поръчка или търг да бъде отворен преди крайния срок, за да няма предимство подставен кандидат.

Като връзките между фирми, поръчки, имоти и публични личности са в електронен вид, за да може разследващите органи и журналисти да откриват корупционни практики.

Като има проследимост и случайно разпределение за всяка проверка, за да не може контролните органи да рекетират бизнеса.

Електронното управление пречи на корупцията. И затова трябва да продължим с бързото му въвеждане навсякъде, за да имаме институции, чисти от корупция.

Материалът Електронно управление срещу корупцията е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Листите за предстоящите избори са внесени и за мен е чест да бъда в два района:

Водач в Ловеч, където ще помогна коалицията да реализира мандат. Там съм по мое предложение – баба ми и нейният род са от Троян и околните махали. Имам ярки спомени от детството по баирите около Троян, а в мазето още има от сливовата ракия на прадядо ми. Там имаме силен местен кандидат на второ място – Свилен Андреев, с когото на практика сме съ-водачи на листата и който се надявам да влезе в парламента за втори път.

Също така съм в 23-ти район (София), плътно след две силни жени – Надежда Йорданова и Кристина Петкова. Изборът в 23-ти район ще е труден, но се радвам, че даваме на избирателите толкова добри опции, между които да се чудят. Преференциите винаги са били инструмент на демократичната общност.

Листите ни са обновени спрямо предните избори и смятам, че са добра отправна точка за силна кампания, в която да убедим повече хора, че системният ни опит да изградим силни институции, които да решават проблемите на хората, е най-важната задача.
Институции, които могат ефективно, а не ефектно да се борят с корупцията; институции, които повишават здравето, а не сметката за лекарства; които дават образование, а не просто диплома; които си вършат бюрократичната работа, а не я пренасят върху гражданите и бизнеса.

Кампанията започва на втори септември. Ще бъда на улицата, сред хората, в София, Ловеч, Троян, Луковит, Тетевен и другите населени места в района.

Материалът Отново ще участвам в изборите е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

За мен беше чест да бъда първият министър на електронното управление. В 99-тото правителство на България.

Важно е тази политика да продължи да бъде представена на най-високо ниво и смятам, че ще има приемственост в служебния кабинет. Усилието за дигитализация на държавата продължава и смятам, че поставихме добри основи и добро темпо.

Тук е публикуван отчет на свършеното (и започнатото) през последните 7 месеца: https://otchet.egov.bg/.

Секция „киберсигурност“ неслучайно е толкова дълга. Както войната, така и изоставането на държавата в тази сфера, наложи спешно да се действа с ограничен капацитет, за да осигурим защитата на институциите и данните на гражданите, които те обработват.

Можеше да свършим и повече. В организации от мащаба на държавата нещата стават бавно, за да има предвидимост и устойчивост. И така трябва да бъде. Но от друга страна имаме години изоставане да наваксваме и съответно е нужно баланс между скорост и устойчивост. Смятам, че такъв баланс имаше и ще има.

Електронната идентификация трябва да заработи в началото на следващата година и това ще отключи достъпа на много граждани до лесно използване на електронни услуги. Дори без нея, в рамките на мандата, използването на е-услуги се е качило двойно. Не че сме пуснали много нови електронни услуги, но самото наличие на министерство и видимостта, която този статут дава, е довел до повече търсене. А с търсенето ще идва и търсене за удобство и там трябва да се намесим.

Предстоят избори, на които ще бъде отново кандидат. Със заявка да продължим нещата оттам, докъдето сме ги оставили и да отидем много по-далеч.

Материалът Отчет за свършената работа като министър на електронното управление е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.