Днес участвах в представяне на инициативата “Българска коалиция срещу дезинформацията”, подкрепено от Европейската комисия. Нека да го използвам като повод, за да разкажа какво се случва по тази много важна и много деликатна тема.
Ще започна със следното уточнение – няма държавен орган, който да е натоварен официално с политиката за защита от хибридни заплахи, в т.ч. насочената дезинформация, която се лее през социалните мрежи. Министерство на електронното управление, с проекта си на устройствен правилник, припознава темата по линия на политиките за информационното обществено и на киберсигурността, но функциите са изцяло аналитични.
Нека да разделим темата на две – кампании за всяване на паника (каквито виждаме в последния месец) и фонова дезинформация.
Кампаниите за паника са кратковременни събития, които рязко набират скорост и създават ефекти в реалния свят. На тях може да се противодейства комуникационно, в правилния момент, с т.нар. „стратегически комуникации“.
Фоновата дезинформация е това, което залива потребителите на социални мрежи с добре оформени пропагандни наративи за упадъчния запад, за великия Путин, за украинските агресори и др. А допреди месец – за лошите ваксини и несъществуващия COVID.
„Какво прави държавата“ е въпрос, който получавам многократно. И знам, че „нямаме правомощия“ не е отговор. Затова искам да дам отговор по същество.
Първо, организирахме директна връзка с Мета (Фейсбук), които са най-голямата социална мрежа в България, за да посочим какви проблеми виждаме и какви решения те могат да предложат. Имаме регулярна кореспонденция с тях относно блокираните профили на интелектуалци, осъждащи руската агресия, относно активизиране на тролски фабрики, както и относно общия подход на Фейсбук за идентифициране на дезинформация. Малко повече детайли – по-надолу.
Второ, по моя инициатива ще бъде създадено аналитично звено, което да следи за дезинформационни наративи и кампании и да информира своевременно заинтересованите страни (органи на власт, частни организации, медии).
Трето, след като разгледахме добрите практики в други страни (напр. Швеция, Естония, Словакия, Испания), и проведохме срещи с няколко институции, подготвяме институционална структура за обмен на информация и опит между министерствата.
Четвърто, подготвихме и изпратихме конкретни предложения в рамките на обсъждането в Европейския съвет на Акта за цифровите услуги, който регулира поведението на големите онлайн платформи, вкл. Фейсбук.
Пето, с Института за публична администрация, който се грижи за обученията на държавните служители, започваме да промотираме техния курс за медийна грамотност към държавните служители.
При всички тези стъпки се водим от един основен принцип – не трябва нито правителството, нито някоя голяма компания, да решава кое е истина и кое не е и да блокира съдържание. Не трябва да създаваме механизми за такова поведение, защото то много лесно може да бъде използвано в грешна посока.
В това се състои сложността на задачата – Кремъл използва нашите европейски ценности за свобода на словото, за да вклини своята пропаганда, правейки много трудно разграничаването на истина от полуистина, и обикновена полуистина от насочена дезинформационна кампания.
Насочил съм всички обсъждания на законодателни възможности и на други мерки в посока не на това „какво“ се разпространява, а „как“ се разпространява.
Това, което знаем за механизма на разпространение от редица анализи в експертната общност е следното: Кремъл, чрез пряко или непряко финансиране, създава дезинформационно съдържание, поддържа „фабрики“ от тролове и разпространява това съдържание координирано в социалните мрежи. Тези „тролове“ са най-често работещи от вкъщи хора, които създават и поддържат фалшиви профили, с които по команда споделят „новините“ в групи и страници, както и писане на коментари под новинарски статии.
Това, от своя страна, води до алгоритмично усилване на тези публикации (защото явно много хора се интересуват), като Фейсбук (и други социални мрежи) го показват на повече и повече хора.
Същите тези тролове докладват популярни личности, които в случая пишат в подкрепа на Украйна, и неефективната система на модерация на Фейсбук, води до блокиране не на фалшивите новини, оправдаващи войната, а на легитимни гласове.
Знаейки този механизъм, попитахме Фейсбук какво правят по тази тема. Краткият отговор е „нищо“. Те няма да се съгласят, разбира се, защото активност от тяхна страна има, но ефективност – не.
Това, което най-добре илюстрира неадекватността на Фейсбук е отговорът на един от 13-те въпроса, които им зададохме относно механизмите им за справяне с насочената дезинформация. Отговорът включване на техния месечен отчет за откриване на координирано неавтентично поведение (а именно – това, което описах по-горе). Та Фейсбук за целия месец януари, в целия свят, са открили ТРИ фалшиви профила, които участват в координирано споделяне на дезинформация.
Вероятно след като публикувам това възможностите за колаборация с Фейсбук ще намалеят, но към момента не виждам някаква полза от комуникацията ни. Получаваме бланкетни отговори или липса на такива, докато междувременно информационната война е в ход.
Именно затова обмислихме регулирането на това как Фейсбук и други големи онлайн платформи трябва да контролират тези процеси. Но не да преценяват кое е вярно и кое не, а да НЕ промотират алгоритмично това съдържание, което е споделяно чрез съмнителни мрежи, от съмнителни източници.
Местна регулация не би свършила работа, обаче – твърде големи са, за да се съобразяват с много строг български закон. А ние нямаме достатъчно капацитет да контролираме неговото спазване, съответно ще ни „замазват очите“.
Затова подходът ни е към прокарване на изменения в Акта за цифрови услуги, който е в процес на обсъждане. Направените предложения са в две посоки:
Първо, повече прозрачност. Големите онлайн платформи да трябва в реално време, с разбивки по държави, да докладват какви профили свалят, какво съдържание модерират, кое съдържание промотират най-активно. Също така да трябва да показват колко е усилено дадено съдържание от алгоритмите и по-важното – защо.
Второ, ограничения за алгоритмичното усилване на съдържание, разпространено по неавтентичен начин. Когато група потребители координирано разпространяват идентични текстове и коментари, това има висок риск за неавтентичност, особено ако профилните им снимки са от публични банки на снимки и ако използват едни и същи IP адреси или всички ползват един и същи VPN-и или споделят сайтове, хостнати в едни и същи мрежи.
Също така, когато едно съдържание е „новина“, но източникът не е в национален регистър на медиите (ако такъв има), тогава то да не получава голямо алгоритмично усилване. Защо? Защото медиите трябва да посочват своите действителни собственици и редакторски екип. Анонимни сайтове, които пишат за великата руска армия, не са медии. А намаляването на алгоритмичното усилване не е цензура. Има медии в България, които споделят кремълските опорни точки, но са реални медии, с ясна собственост – те не попадат в обхвата на това предложение, доколкото споделяното съдържание не представлява престъпление.
Тук влизаме в сериозната тема на принципа на Закона за електронната търговия (и съответната директива), според който онлайн платформите нямат задължение за масово следене на съдържанието. За да запазим този принцип не искаме те да носят отговорност за едно или друго съдържание, а на база на метаданните, които вече обработват за това съдържание, да „преоразмерят“ алгоритмите си. Звучи много техническо, но след като проблемът е технически (поведение на алгоритми за препоръчване на съдържание), то принципното му решение следва да има технически измерения.
Извън тази регулация, държавните органи следва да имат яснота какво се случва, за да могат да реагират. Капацитетът за обмен на информация и комуникационна реакция е ключов аспект. Друг ключов аспект са и проверителските организации, които могат по-обективно от правителството да проверяват факти.
Насочената дезинформация към нищо неподозиращите потребители е системен риск за нашето общество и трябват адекватни мерки за противодействие. Тези мерки, обаче, трябва да са претеглени и през рисковете, които носят за свободата на изразяване. Задачата е по-трудна от това да бъдат блокирани няколко профила или няколко сайта за фалшиви новини.
Важно е темата да бъде в политическия дневен ред, за да има осъзнаване и обсъждане, а Министерството на електронното управление ще бъде в центъра на този дневен ред.
Материалът Какво прави държавата срещу дезинформацията? е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
